Jump to content
Порталът към съзнателен живот

130.Трите врати-УС, от Учителя, държано на 28-ми април 1935 г., София. – Изгрев.


Recommended Posts

Молитвен наряд за начало:

 

Молитва на Царството

 

Бог е Любов

 

Молитвен наряд за край:

 

Аз вярвам в Един Бог на Любовта...

 

 

 

Размишление.

 

Ще прочета 59-та глава от Исай

 

Всеки човек има желание да чуе или да му се каже нещо за него или за окръжаващите. И детето, още със ставането си от сън, иска да чуе, да види или да пипне нещо. Това е естествено, както за възрастния, така и за детето.

 

В прочетената глава се вижда голямото противоречие, на което се натъква пророкът. Той търси причините за противоречията и иска да си ги обясни, да отговори, както на себе си, така и на бъдещото поколение. Той намира, че хората живеят в нехигиенични къщи, поради което светът представлява грамадна болница. Болните търсят лекари, лекарства, но все пак остават болни - никой не може да ги излекува. Исай описва причините на болестите, затова цялата глава е свързана с болезнените състояния. Тя е патологическа глава и няма защо да се спираме върху нея. Като чете тази глава, човек естествено се запитва: Съществува ли, наистина добро в света? - И доброто, и злото съществуват. Засега, те са сили, които не могат да съществуват една без друга.

 

"А от мене, този е моят с тях завет", говори Господ. "Духът ми, който е в тебе и Словата ми, които сложих в устата ти, не ще оскудеят от устата ти, нито от устата на семето ти, нито от устата на семето на семето ти, отсега и до веки", говори Господ. (- 21 ст.).

 

Сега, да оставим настрана въпроса, защо съществуват злото и доброто. В света има относително зло и добро, както и абсолютно, вечно зло и добро. Злото съществува там, където няма закон - в беззаконието. Ако водата мине през нечист съд и се оцапа, кой е виновен за това? Вината е в нечистия съд, а не във водата. При това, водата е нечиста за човека, той не може да я пие, но не и за себе си. Макар и нечиста, тя е пак вода, не изменя естеството си, но човек се отказва от нея. За да я пие, той трябва предварително да я пречисти. Ето защо, когато казвате, че животът е нечист, това показва, че той е минал през някой нечист съд, но сам по себе си, животът е чист - нищо не е в състояние да измени неговото естество. - Защо срещаме противоречия? - Това е в реда на нещата. Щом съдовете ви са нечисти, животът ще минава и заминава през тях, ще взема част от нечистотиите на съда, поради което и млади, и стари, неизбежно ще се натъкват на противоречия. Младите ще растат и остаряват, старите ще умират, ще ги погребват. Но хиляди години да изтекат, противоречията пак няма да изчезнат.

 

Защо младият остарява и защо старият умира, това са въпроси, на които мъчно може да се отговори. Факт е обаче, младият остарява, а старият умира. Ние казваме, че има външна младост и външна старост; има вътрешна младост и вътрешна старост. Младият има един стремеж, а старият - друг. Въпреки това, всеки се стреми да бъде млад. Никой не иска да опадат зъбите му, да се набръчка лицето му. Да бъде съвсем независим и неограничен, това е желание на човека, но въпреки това, старостта хвърля отпечатък на лицето му. Както и да лекуват човека, няма цяр против старостта. Колкото повече старее, толкова повече се приближава към смъртта. Като умре, отново ще се роди и ще се подмлади. - Не вярваме в такова подмладяване. - Това е друг въпрос. Който не може да умре, не може и да се подмлади. Като умре, човек се лишава от условията на живота, но като се роди отново, подмладява се. Ако не се родиш, не можеш да растеш...

 

...Един банкер бил голям скъперник по отношение на времето си. Като влизал някой в кантората му, той едва повдигал главата си от книжата, свършвал набързо работата и продължавал да прави своите сметки и изчисления. Един ден в кантората му влязла една млада, красива мома, която започнала да пее и да играе. Банкерът веднага вдигнал главата си, оставил перото и започнал да слуша песента. - Това е чудесна работа! - извикал той възторжено - Заслужава да се отдели време за нея. - Какво показва този пример? - Че отвреме-навреме трябва да влезе в кантората ви един певец или певица, която да ви запее и поиграе нещо. В пеенето и в играта е смисълът на живота. Играй и пей! - Нищо повече. - Ама това не е почтено. Може ли стар човек да пее и да играе? - Всеки човек, на каквато възраст и да е, може и трябва да пее и да играе. Дайте свобода на душата си! Откажете се от официалностите на живота, които го правят тежък, неестествен. Това е живот на мъртвите. Живите пеят, скачат, играят, учат. Забравете лошото, откажете се от одумването и съденето. Докога ще се съдите едни-други? Скъсайте резолюциите, с които сте осъдили близките си. Дайте им свобода. Излезте всички от затворите и заживейте помежду си братски и по любов.

 

И тъй, приложете любовта в живота си и когато не грее слънцето, и когато грее. Аз съм за запалените свещи. - Ама слънцето изгря вече. - Какво от това. Дали грее слънцето, или не грее, нека лампите ви горят. Божественото Слънце никога не загасва и никога не залязва. Това Слънце свети и вечер, когато вашите лампи горят. Следователно, проявявайте любовта си всякога: и през деня, и през нощта, но правилно и разумно. - Може ли стар човек да люби? - Може, разбира се. - Ще бъде смешен. - Няма да бъде смешен, но интересен. Влюбеният е всякога интересен: и когато е весел, и когато е сърдит. Няма по-интересен човек на земята от влюбения. Аз бих желал всички хора да бъдат влюбени. Лошо е, когато човек не е влюбен, а играе роля на влюбен. Обаче онзи, който истински люби, той е всякога весел и доволен, той забравя себе си. Който не е влюбен, мисли постоянно за себе си. Влюбеният е влязъл вече в пътя на Божествената култура.

 

Днес пожелавам на всички хора да се влюбят. Които са влюбени, да вървят напред и да не се обръщат назад, да гледат, какво правят другите. Които не са влюбени, да се влюбят. Да се влюбите, това значи, да приемете в себе си не личната, но безличната любов; не човешката, но Божествената Любов. И човешката любов е добра, но тя добива смисъл, само когато е огрята от лъчите на Божествената Любов. Когато човешката любов се влее в Божествената, тогава душата реализира своя идеал.

 

Проявеният Дух в Любовта, проявеният Дух в Мъдростта, проявеният Дух в Истината носи всичките блага на живота, на Единния, Вечния Бог, извор на всички блага, в Когото всичко се обединява.

Трите врати

Link to comment
Share on other sites

Като се говори за любовта, хората я делят на физическа, духовна и Божествена. Всъщност, любовта е една, обаче, има различни прояви: на физическия свят, на духовния и на Божествения. Или любов, изразена чрез ума, чрез сърцето и чрез волята на човека. Докато живее повече на физическия свят, човек изразява любовта си по физически начин: да пипне, да прегърне, да целуне. По-далеч от тези прояви той не знае нищо. Духовните прояви на любовта изключват тези неща.

 

Изучавайте себе си и ближните си и вижте, какви са духовните прояви на любовта. - Не може ли да се живее без любов? - И без любов може, но животът ви ще бъде като живота на мъртвеца - неосмислен. Единственото нещо, което осмисля живота и дава подтик на човека, това е правилно проявената любов.

 

За да влезе в целокупния живот, т.е. в трите свята - физическият, духовният и Божественият, човек трябва да мине през Трите врати, т.е. през трите степени на любовта - физическа, духовна и Божествена. Физическата любов разкрива физическия свят на човека, духовната любов разкрива духовния свят, а Божествената - Божествения свят. Без тези три вида любов, светът остава за човека затворен, като скъпоценна, но затворена книга.

 

Мнозина отричат любовта, само поради това, че не могат да я обхванат изцяло. - Това е невъзможно. Обширна е областта на любовта и обикновеното човешко съзнание не може да я обхване. В даден момент можеш да разбереш само една проява на любовта. Милиони са формите и проявите на любовта. Забележете, човек обича животното по един начин, а подобния си - по друг начин. При това, любовта ви към различните хора е различна. Не можеш да обичаш двама души по един и същ начин. Радвайте се на разнообразието, чрез което любовта се проявява и стремете се да обичате. Да обичаш, това е твоята задача. - Ами да ме обичат? - Това е задача на твоя ближен.

 

Казвате: Как трябва да обичаме? - На този въпрос не може да се отговори. Това е все едно да питате, как трябва да бъдем добри. Вие трябва да проявите доброто като път, по който любовта ще дойде, а как трябва да го проявите, това не е ваша работа. И на този въпрос не може да се отговори.

 

Как ще обясните, какво нещо е вярата? И на този въпрос не може да се отговори. Според някои, вярата е състояние, условие, при което любовта се проявява. Ако вярата в ближния ти изчезне и любовта изчезва. Любовта не може да вирее при съмнението. Тя е нежен цвят, който лесно се попарва. Достатъчно е да срещне най-малкото съмнение на пътя си, за да се попари. Ако не се попари, тя ще се изпари и изчезне.

 

Колкото по-голяма е вярата ви към някого, толкова повече го обичате. Значи, от силата на вярата се определя степента на любовта. Вярата включва и щастието на човека, че може да обича. Страшно е положението на човек, който не вярва. Като не вярва в Бога, той не вярва и в себе си, а оттам и в ближния си. Без вяра човек нищо не постига. Щом е така, работете за укрепване на вярата си, да не се колебае.

 

Каква вяра е тази, при която днес приемаш едно, утре го отричаш? Някои религиозни вярват в Христос като Син Божи. След години Го отричат. - Защо? - Защото са изгубили вярата в себе си. Не се съмнявайте в себе си, но определете отношенията си към Бога, като Негови синове. Който съзнава своето синовно отношение към Бога, никога не се колебае.

 

~

Често чувате хората да се оплакват от любовта, от живота и казват: Какво мислех, какво излезе! Значи, те са се разочаровали в любовта и в живота. - Какво трябва да прави човек, или как трябва да обича, за да не се разочарова? - Обичай така, щото сам да не знаеш, че обичаш. И хората да те обичат така, да не разбереш, че те обичат. Проявявайте любовта си към хората, без да разберат, че ги обичате. Защото ако ви разберат, трябва да им станете роб.

 

Изобщо, влюбените са крайно взискателни - никой не е в състояние да им угоди. Те постоянно се обиждат: единият не погледнал, както трябва, или казал някоя дума не на място. После започва другият: Защо мълчиш, че не ми говориш? - Или, защо е облякъл днес тези дрехи, а не другите? Докато се спира на външните неща, човек не може да прояви онази неизменна, истинска любов. Обаче, като дойде до истинската любов, той трябва да мине през школата на влюбения, да се дисциплинира. Само по пътя на влюбените човек намира пътя към Бог. Най-строгите професори в света са влюбените. Попаднеш ли в ръцете им, ще застанеш като войник и ще изпълняваш заповедите. Каквото ти заповядва професорът, това ще правиш. Ако си позволиш да разискваш върху неговите заповеди, да изкажеш мнението си, любовта ще те напусне. Влюбеният не търпи друго мнение, освен своето.

 

Днес ви говоря за любов без противоречия. Тази любов може да се прояви само при абсолютна свобода, затова именно е наречена абсолютна любов. Тази любов не обръща внимание на външните неща. Тя всичко вижда, но не критикува, не се определя от външността на човешките прояви. Само чрез тази любов човек може да влезе в духовния свят и да го изучава. Иначе и да влезе в духовния свят, нищо няма да разбере. Той ще бъде сам. Ако срещне птичка или човек, те ще избягат от него. Има ли любов в сърцето си, ще се намери в свят между хора и ангели, всички ще му се радват, ще го развеждат, ще му обясняват всичко непонятно за него.

 

~

Като не разбират законите на живота и на любовта, без да орат, сеят, плевят и жънат, хората започват да спорят върху любовта и я делят на светска и на духовна. Всъщност, светските и духовните хора живеят по един и същ начин. Под понятието "светски човек" разбираме онзи, който е в личния живот, а "духовен" - онзи, който е в безличния живот. Който иска да бъде духовен, той се движи в [без]личния живот. Докато обръща внимание на този - на онзи, докато се безпокои и смущава от външния свят, човек е още в личния живот. Щом престане да се интересува от външността на нещата, той живее в духовния свят.

 

Личният живот води към страдания, а безличният освобождава човека от страданията. Това не значи, че може без страдания, но поне ще знаете, как да се справяте с тях. Бог, Който е съвършенство, любов, сила и знание, пак не може да ви освободи съвършено от страданията. Ако сте болен и повикате един виден хирург, той непременно ще ви причини болка. Най-напред ще ви упои, след това ще направи операцията. Като мине действието на упойката, вие ще усетите болки. Колкото и да желае лекарят да ви освободи от болките, не може, трябва да ги понесете. Попаднете ли в ръцете на Бог, Той ще ви оперира по всичките правила на изкуството.

 

Който иска да мине с по-малко страдания, трябва да си каже: Слушай, ще вървиш по пътя, който Бог е начертал и ще прилагаш Неговите закони. Не вървиш ли по Божия път, не спазваш ли законите Му, ножът ще дойде до кокала ти. - Светският живот, т.е. животът на личността не е лош, но прави човека голям егоист, да мисли само за себе си. За да излезе от своя егоизъм, човек трябва да влезе в духовния живот, т.е. в безличния живот, който осмисля нещата и изправя кривите страни на човешкия живот. Изправянето на живота се крие в човешкия език. Той оправя обърканите работи, но може и да обърка изправените работи...

 

 

Трите врати

Link to comment
Share on other sites

Благодаря за беседата!

Спорът не е нищо друго, освен изтупване на прашните дрехи в стаите, в които живеете. Искате ли да изтупате дрехите си, изнесете ги навън, на открито, там да падне прахът и след това ги внесете в къщи. - Нямам добродетели. - Това е тупане на дрехи в стаите. Изнесете дрехите навън и там ги изтупайте. - Невежа съм. - Не тупайте дрехите си в стаята. Какво ти струва да се запретнеш на работа? Ако не си добродетелен, работи да развиеш добродетелите си. Ако не си учен, учи, работи, пей, свири. Като работиш и прилагаш това, което си изработил и научил, ще станеш и добродетелен, и учен, и певец, и музикант. Колкото по-добродетелен и учен става човек, толкова е по-внимателен към хората. Той се учи от тях, както и те от него. "Който има любов, устата му няма да оскудее, нито от устата на семето на семето ти, отсега и навеки", говори Господ. Това е казано от пророка. Първата стъпка на любовта е изваждането на семето от хамбара. Втората стъпка е посяването му в земята, да изникне. Затова е нужно дъжд, топлина и светлина. След това човек ще работи на нивата, да ожъне житото и да го прибере.

 

Трите врати

Link to comment
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Reply to this topic...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

 Share

×
×
  • Create New...