Откъде да започна?

[ХвХиХвХ]

Здравейте,

Пиша във форума с молба за съвет и помощ.

От известно време наблюдавам в себе си тенденция, особено в период свързан с ПМС и малко след него. Предполагам, че периода се дължи на хормонален дисбаланс, в който нервната ми система отказва да ми сътрудничи.

Изпадам в периоди на силна депресия, отчаяние, лоши мисли от рода на „възможно е да съм тежко болна и да не го зная”, „възможно е да се разболея от тежка от нелечима болест”.

В миналото си съм извършила много неща, за които съжалявам. Постъпки, които се опитвам да си простя, защото са били следствие от  незрелост и незнание. Спомените се завръщат и ме връхлитат. Тогава съм много склонна към плач.

Ако попитате някой, който си е говорил с мен по време на тези периоди, ще ви каже, че се страхувам от всичко и всички.

По принцип се мисля за слънчев, жизнерадостен и положителен човек, но когато се появят тези периоди отчаянието е голямо и утеха никъде не се вижда.

Оплаквам се и другите са ми виновни. Смятам, че полагам големи усилия да бъда самостоятелна в живота си и това понякога ми натежава. Работата ми е много динамична и е свързана с голямо количество стрес. Свързвам възможността да работя с възможността да живея, което ме прави работохолик.

Обвиняват ме, че нямам интереси, възможно е да не съм конвенционална. Трудно споделям нещата, които истински ме вълнуват. Пред мен са образа на това каква искам да бъда и образа на това каква съм всъщност. Обвинявам се, че не съм достатъчно... т.е страдам от ниска самооценка и в следствие на това имам слаба самоувереност. Мисля си, че самоувереността е арогантност. Със сигурност има неосъзнати страхове в мен и неосъзнати части от самата мен. Искам да бъда спокойна и уравновесена. Търся вътрешния си баланс. Но все пак, периодите на лудост от време на време ме нападат, отчаянието и липсата на мотивация изникват. Залитането към употреба на алкохол или успокоителни се появява, като опит за потушаване на силните страсти, който започват да бушуват.

Откъде да започна за да се опитам да си помогна сама? Всеки път когато реша да потърся помощ от специалист – терапевт започвам да се чудя, ако наистина се видя с някой непознат откъде да започна, какво да споделя и за това как ще ме е срам от мен. 

[Диляна Колева]

 

Откъде да започна за да се опитам да си помогна сама? Всеки път когато реша да потърся помощ от специалист – терапевт започвам да се чудя, ако наистина се видя с някой непознат откъде да започна, какво да споделя и за това как ще ме е срам от мен. 

В този момент ти започна и виждаш, че няма нищо срамно.

Не си писала на колко си години, но предполагам, че си още в двайсетте, може и да греша. Но в този период има две възрастови кризи ( в началото и в края) , които предизвикват подобни състояния на равносметка , проблем с идентичността, нужда от себе прощаване и определяне на нови цели. 

Като прибавим към това нарастналия стрес, разбира се и периода на ПМС, който се отразява по подобен начин на болшинството жени, може да се каже, че нищо страшно не се случва, просто имаш нужда да освободиш съзнанието си от част от самообвиненията, да ги разбереш, трансформираш и да продължиш напред.

От къде да започнеш, ами от началото, от това което те мъчи най - много. За да не прехвърляш вината на някой друг, както споделяш, първо ти самата трябва да се освободиш от нея. За да се освободиш е добре да я конкретизираш. Ако те е страх или срам да я споделиш, с който и да е, сподели я със себе си - напиши я.  В момента, в който успееш да го направиш, нещата ще придобият по - различен вид.

Проблемът тук е, че няма как да ти се дадат кой знае колко конкретни насоки от един пост,  защото всеки човек е абсолютно единствен и неповторим и работата с неговите емоции е строго индивидуална. А при теб ще е необходима работа. 

Ако решиш да направиш това анонимно през форума, може и да се даде някаква насока, а може и нещата съвсем да не са "страшни" и с малко споделяне да изгреят в съвсем друга светлина. Другият вариант е да посетиш психолог - психотерапевт, с който да разгледа проблема и да освободиш напрежението като за начало. Ти ще прецениш.

Редактирано Септември 4, 2013 от didi_ts

[д-р Тодор Първанов]

Бих казал- ,, плачеш за психотерапия,,.

Трябва да решиш проблем със само-оценката.Нарочно сложих тирето, за да подчертая,че това е твоя отговорност, отговорност пред самата теб.Не казвам,че човек сам не може да си изгради стабилна самооценка.Но времето за това, обикновено е много дълго.

Трябва да се поработи и за спомените, има техники с които те да се дезактуализират и не носят лоши чувства.

Редактирано Септември 5, 2013 от д-р Тодор Първанов