Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Помощ!


Recommended Posts

Здравейте! Реших да споделя моя проблем тук, защото имам нужда от помощ! На 25г. съм, омъжена от скоро, дете съм на разведени родители (като самия развод не съм го преживяла, понеже съм била бебе, но последствията....), отгледала ме е майка ми, винаги е полагала прекомерни грижи за мен, което аз не одобрявах, явно се е стараела да се грижи за мен и като баща и като майка, не ме е лишавала от нищо, но не ме е оставяла и да бъда самостоятелна и да се справям сама с някои неща, винаги съм разчитала на нея, писала ми е домашни, когато съм се затруднявала (което не е много добре), веднъж дойде с мен на екскурзия, когато бях 4ти клас (звучи смешно, но предтекста й беше да се разходила и тя, а всъщност тя се страхуваше да ме пуска на екскурзии, понеже беше прекалено загрижена за мен... Като дете аз бях много притеснителна, срамежлива, затворена, трудно общувах, но не осъзнавах, че това е световен проблем за мен! Веднъж в класа ми имаше номинации за НАЙ..еди си какво - оказа се, че аз съм най-мълчаливата! Никога не съм искала да съм такава!!! Винаги съм се потискала от факта, че нямам пълно (в истинския смисъл на думата) семейство....най ми е тежало, когато съм виждала приятелките си с бащите, когато са разказвали разни случки с бащите си, но иначе детсвото ми беше хубаво, като изключим тези неща! В университета имах 2-3 приятелки, с останалите се притеснявах да общувам и ги избягвах, когато се организираха разни събирания аз се чудех какви оправдания да измислям само и само да не отида..голямо притеснение!  Като цяло- притеснявах се да изказвам свободно мнението си, срамувах се от себе си, винаги мислех какво ще кажат другите, дори в главата си имах филми и "знаех" кой какво мисли за мен (не бяха хубави нещата).. Най-комфортно се чувствах у дома, обичах да си мързелувам, да гледам филми, домошар човек си и останах ! Завърших университета и веднага започнах работа като детска учителка... и тогава усетих моя проблем като световен... В началото като нова в работата е нормално да се притеснявам, докато опозная колеги, деца...но имах желание за работа...В момента вече съм от година и 4 месеца на тази работа и нещата вместо да се успокоят, вместо да стана по-уверена, по свободна в комуникацията, по-добра в това, което върша.....става обратното... пълен крах! През последните 4 мес. се чувствам ужасно, дори ми минават мисли да напусна ... Притеснението ми да общувам се задълбочи - станах по-скована, премислям не по 100 както досега, а по 1000 пъти предварително какво ще кажа в един най-обикновен разговор с лелята на групата, когато директорката влиза на проверка си гълтам граматиката, държа се налудничаво, устата ми пресъхва и се чувствам като най-тъпия човек на света! Притеснявам се да попитам колежките за съвет относно работата, пред тях се чувствам като малка уплашена стажантка, която представа си няма от работата, комплексирам се....аз наистина нямам техния опит, но усещам сякаш нямам никаква представа как да се справям с работата, сякаш тази работа не е за мен, прекалено голяма лъжица е за мойта уста! Не съм уверена, че се подготвям добре за следващия ден, трудно ми е, наистина не се справям добре... вечер не мога да спя, имала съм моменти преди да тръгна за работа започвам да плача, сривам се, имам чувството, че не мога да направя и една крачка... постоянно съм напрегната ,дори събота и неделя, когато не съм на работа и се водят "почивни дни" аз постоянно мисля за моя проблем и се напрягам все повече, усещам как дишам плитко, понякога имам болка в гърдите от цялото напрежение, изражението ми се променя, не мога да се усмихна, да се зарадвам, нямам удовлетворение, отчайвам се, виждам само най-лошото и всичко това ме срива всеки ден и не знам как още отивам на работа....съпругът ме успокоява, бърше ми сълзите и ме приземява малко, но успокоението е временно, а проблемът си остава! Та аз не мога свободно да общувам с родителите на децата, на родителската среща не казах и дума, притеснявах се много и се чувствах ужасно от това.... така не може да продължавам...на какво ще науча аз тези деца - как да се притесняват като мен ли....детския учител трябва да знае и да бъде много неща, а аз едно, че нямам опита и второ - постоянното ми притеснение от всичко и ето ти задънена улица, мисля си как директорката ще ме уволни най-накрая! Аз губя всякакво желание да работя това, нямам инициатива за нищо, много съм потисната, а и самата група е много трудна, преобладават деца от ромски произход, не мога да ги овладея, плаша се, че това може би не е моето призвание...! Работила съм като студентка други неща съвсем малко и винаги винаги ми е било притеснено....повече отколкото трябва, но сега направо преля чашата и съм много объркана и не знам какво да правя...идват празници, малко ще си отдъхна, но проблема ми няма да се реши, той е дълбоко вкоренен в мен! Най-странното е, че аз не мога да се отпусна дори и в нашата компания, общувам свободно само с двете приятелки, а с приятелите(момчета), с които се познаваме вече 8 години аз не мога да общувам свободно, много пъти не съм излизала, за да не се излагам, не че те не го виждат. Усещам голям дискомфорт, когато трябва да отида до магазина, до банката, до зъболекаря, по улицата вървя и ме е срам да погледна с кой се разминавам! Не знам хора, не мога така, разбирате ли...чела съм книги за усъвършенстване на личността, писала съм положителни утвърждения..не става и не става! Искам да избягам в гората или да се заключа вкъщи и да нямам допир с хората! В същото време искам да се променя, да стана нормален човек, защото живота е ад за човек с моите проблеми, аз умирам всеки ден от страха си, аз не живея, аз съществувам някак...

Линк към коментар
Share on other sites

Здравей Бони, обръщам внимание на последните ти думи - " аз умирам всеки ден от страха си, "

Разбираш, че всичко това, което описваш не е нищо повече от един обикновен страх. Може да го облечеш в каквито си искаш ситуации, чувства, мисли, но всъщност това е просто един страх. Съответно идва въпроса: Как да работя със своя страх?

Със страха се работи по различни начини - по агресивно, по - дълбинно, по - динамично... зависи от човека и до колко той е готов да работи и експериментира със себе си.

Първото което е добре да се случи е да повярваш, че това състояние е обратимо. То не е твое, а е придобито в следствие на вменено от друг чувство за страх. Вероятно сама се досещаш, кой е първия човек в твоя живот, който по всякакъв начин ти е прехвърлил страховете си. 

Често приемаме чуждите страхове и тревоги и ги припознаваме като свои, преживяваме ги, страдаме ги. И накрая решаваме, че имаме проблем. Всъщност твоето единствено притеснение е, че си повярвала, че си притеснителен, мълчалив и страхлив човек, и се преживяваш като такава.

Обратния процес е да повярваш в нещо друго. 

И тъй като човешката мисъл е с неподозирани възможности, това е напълно осъществимо. Подмяната на този мисловен модел изисква преди всичко вяра в собствените възможности. След това вяра в човека, който ще решиш да те води и накрая вяра, че процесът по подмяната се случва.

Относно физическите ти симптоми, те са реакцията на твоето физическо тяло към страха. В момента, в който той изчезне и те ще изчезнат. 

Линк към коментар
Share on other sites

Справянето е свързано с промяната на основни вярвания, които са дълбоко заложени в теб.

Има различни методи и терапевтични техники, които спомагат за преминаването в друго ниво на мислене.

Като цяло обаче това е процес, не става изведнъж. Изминала си дълъг път, в който си се научила да НЕ се обичаш, да НЕ си уверена в себе си и способностите си, да се страхуваш и да НЕ си позволиш да изразяваш мислите и емоциите. Това са все насоки, в които трябва да се работи.

Преди всичко и най- важно за преодоляването на страха е работата със себеобичането и самоувереността. 

Пускала съм и в друга тема, но и сега ще пусна кратка техника, която ще е добре, ако успееш да направиш сама изцяло или поне частично.

 

"Нестандартните постъпки" - упражнение за увеличаване на самоувереността
В Япония туристи могат да видят как на площата работещи млади хора в делово облекло изведнъж започват да пеят или да рецитират поезия. Това е обучение на мениджъри за развиване на тяхната самоувереност и самочувствие, умението да бъдат себе си, да не се ограничават с очакванията на другите - обучение "нестандартни постъпки" или "необичайно поведение".

За много хора зависимостта от чуждата оценка се явява сериозна вътрешна бариера. Купуват вътрешната си свобода с цената на оценката но обкръжението си. Вътрешната свобода е лекота и отпуснатост, това е естествено поведение, кураж и действие. Вътрешната свобода - това е една възможност да се вземат свои собствени решения, способността да се игнорирамнението на другите, когато е без значение. Как да изработите такова отстояние от външния контрол?

Един от начините е да започнете да тренирате себе си чрез изпълнение на абсолютно нестандартни постъпки. Индивидуалния тренинг "нестандартни постъпки" се състои в това да правите непривични за вас и нестандартни за околните неща. Действия които са абсолютно безвредни, често добри, полезни, но...... но аз никога не съм правил така! Това е страшно!

Упражнението  "нестандартни постъпки"  е работа с ограничаващите вярвания, със страха, това е обучение в увереност,тренировка на смелостта, на способността да се измъкнем от зоната си на комфорт.
Още по - трудно ще бъде, ако тези неща и действия са в разрез не само с вашите привички, но и с очакванията на околните. Ако това са действия, които са неочаквани, странни, непонятни - такива каквито "нормалните" ( тези които се вписват в правилата, рамките, стандартите) хора не правят.

В психотерапията, тази практика се нарича Техниката на конфронтация с потискане на смущаващи реакции(exposure/response prevention)
За да се преодолее детската зависимост от мнението на околните, излезте и се опитайте да правите нестандартни постъпки, но това да не става с усилие, а с въодушевление, със свободен дух, вътрешното ви усещане да е невероятно красиво, мило.
Какво може да бъде това? Всичко онова което ви е вътрешно трудно и страшно да направите, в рамките на собствената физическа безопастност, с уважение към другите и съблюдаване на закона.
В своето детство бъдещият физик Лев Ландау, тренирал вътрешна смелост, като се разхождал по улицата с балони привързани към шапката. Днес това може да ви се стори мило и красиво, но за онова време това излизало от рамките на нормалното. Сходна ситуация, но съпоставено с нашата действителност е - да си сложи биберон в устата и да се разхожда по улицата. На автобусната спирка високо и изразително да цитира Пушкин или друга поезия или непринуден разговор в метрото като се представяте за такъв какъвто не сте. Ако ви е страх в началото да правите сам нестандартните постъпки, започнете заедно с някой друг, така ще ви е по - забавно и весело.
Ако ви е много страх в началото, изработете оправдание, което да ви помага  " Това не  е просто постъпка, това е лекарство, което лекарят ми предписа!" Ако решите да цитирате Пушкин, се представете като актьор, който репетира за драматичния театър. когато се почувствате уверен, вече няма да са ви нужни каквито и да е оправдания. Пред кого и за какво да се оправдавате?
Не бива да правите нестандартни постъпки, от които могат да последват житейски неприятности. Не ги прилагайте към полицаи, съседи, колеги в работата, тренингът за нестандартните постъпки, в тези ситуации може да навреди на репутацията ви. важно е да помните, че "нестандартните Постъпки" не са хулиганско поведение, не се правят неща, които да напрягат околните. И не превръщайте тренингът в забавление, когато усетите, че сте се освободили от сковаващите ви рамки, прекратете и се заемете с вашата работа.

НЯКОЛКО ЛЕСНИ УПРАЖНЕНИЯ

- Промяна на обичайните задачи - отидете на работа по друг път, не влизайте в кварталния магазин, а влезте в такъв, в който никога не сте влизали, купете нестандартни за вас неща.
Да се ​​запознаем с някого. Това е един много добър начин да се измъкнем от зоната си на комфорт. Няма значение къде икак, важно е  лицето да е ново за вас.
Намерете курс или обучение, клубове, които ви интересуват, но по някаква причина (ние вече знаем каква) сте отхвърляли идеята да отидете там.
- научете се да правите онова, което винаги сте искали да правите - да свирите на китара, да плетете, да карате лодка, това разширява зоната ви на комфорт.
- Отидете на кино, театър или концерт в нетипичен за вас стил. Ако слушате рок идете на джаз концерт, ако обичате мелодрами, отидете на екшън филм.
- Спрете да планирате, правете всичко в движение, може да добиете много нови впечатления и така да разширите зоната на комфорт.
- Отидете на ново нетипично място с нестандартна кухня
- Облечете се нетипично - сменете стила, цветовете, визията.
- Преместете мебелите, внесете нови различни по цвят или форма от вашите
- Седнете в автобус с непознат номер

Техниката се използва при психологични състояния от групата на тревожните разстройства - социална фобия, както и при проблеми с общуването, трудност при адаптация в работен колектив, работа със страха. Желателно е да се започне съвместно с психолог - психотерапевт.
 
 

И още една насока:

 

Нямате нужда от тяхното одобрение

Да   се  нуждаете  от   одобрение,   е  есе   едно  да   казвате: „Вашето  мнение  за мен   е  по-важно   от  моето   собст­вено   мнение   за   мен    самия."

Възможно е голяма част от настоящите си моменти да прекарвате в опити да спечелите одобрението на дру­гите или в тревога от нечие неодобрение, с което сте се сблъскали. Ако одобрението е станало потребност в живота ви, ще трябва здраво да поработите. Най-на-пред трябва да разберете, че търсенето на одобрение е по-скоро желание, отколкото необходимост. Всички се радваме на възхищението, комплиментите и похвалите. Приятно ни е, когато ни погалят душевно. Кой би искал да загуби това чувство? Няма нужда да го губите. Одоб­рението само по себе си не е вредно. Всъщност похвала­та е изключително приятно нещо. Стремежът към одоб­рение се превръща в слабост само когато стане потреб­ност,   а не желание.

Ако желаете да получите одобрение, вие просто се радвате, че имате подкрепата на другите хора. Но ако изпитвате потребност от него и не го получите, вие ще се провалите. В този момент се намесват саморазруши-телните сили. Също така, когато стремежът към одоб­рение стане потребност, вие давате част от себе си на „външния човек", чиято подкрепа трябва да имате. Ако другите хора не ви одобряват, ще се демобилизирате (макар и в ниска степен). В този случай вие сте избрали да изложите самооценката си на показ, така че всеки пособствена преценка да може да я приеме или отхвърли. Хубаво ви е на душата само ако всички решат да ви похвалят.

Необходимостта от одобрението на друг човек е до­статъчно голямо зло, но истинската беда настъпва, ако се нуждаете от одобрението на всички за всяка своя по­стъпка. Ако изпитвате такава потребност, ще изживява­те големи терзания и различни фрустрации през живота си. Освен това вие ще развиете сантиментална и безлич­на представа за собственото си Аз, която ще ви доведе до този вид самоотхвърляне, разглеждано в предишна­та   глава.

Потребността от одобрение трябва да изчезне) Без излишни въпроси. Трябва да я изкорените от живота ви, ако искате да постигнете самоосъществяване. Тази потребност е психична задънена улица, която не ви носи никаква полза.

 

ДА ПРИДУМАТЕ СТРЕМЕЖА КЪМ ОДОБРЕНИЕ ДА СЛЕЗЕ  ПО СТЪЛБИТЕ   -   СТЪПАЛО СЛЕД    СТЪПАЛО

Нека се замислим над нещата в света. Казано с ня­колко думи, не можете да угодите на всички. Ако 50% от хората са доволни от вас, вие имате успех. Това не е тайна. Известно ви е, че поне половината от хората във вашия кръг няма да се съгласят най-малко с полови­ната от нещата, които им кажете. Ако това е точно (дори само да погледнете резултатите от изборите, печеле-ни със съкрушителна победа, ще видите, че 44% от насе­лението гласуват срещу победителя), вероятността да спечелите неодобрение, когато изкажете дадено мнение, винаги  ще  е   50%   на  50%.

Имайки предвид това, можете да започнете да гледа­те на неодобрението по нов начин. Когато някой се въз­противи на нещо, казано от вас, вместо да се засегнете или мигновено да промените мнението си, за да получи­те одобрение, можете да кажете, че сте се сблъскали с един представител на тези 50%, които не са съгласни с вас. Съзнанието, че винаги ще срещнете известно не­одобрение за всичко, което чувствувате, казвате или правите, ще ви помогне да излезете от тунела на отчая­нието. След като очаквате неодобрение, няма да сте склонен да се огорчавате от него и моментално ще пре­станете да приравнявате отрицанието на една идея или чувство   с  отрицанието  на самия вас.

 

За да изкорените поведението си, свързано с търсене на одобрение, ще трябва да осъзнаете невротичните пе­чалби, които извличате, като поддържате това поведе­ние. Освен да откриете нови самовъзвисяващи мисли, когато се сблъсквате с неодобрението (това е най-ефек­тивната стратегия, която можете да приложите), може­те да изпробвате и някои специфични пътища, за да се изтръгнете   от   магията   на   стремежа   към   одобрение.

—   Можете съзнателно да търсите неодобрение  и да се  тренирате да  не   се  разстройвате.   Изберете   някого, който със сигурност няма да се съгласи с вас, и като се изправите смело срещу неодобрението, спокойно изло­жете мнението си. Постепенно ще почувствувате облек­чение от това, че вече не се разстройвате и не трябва да променяте схващанията си. Ще си напомняте, че очаква­те това „противопоставяне", че това е тяхна работа, че това няма  нищо   общо   с  вас.   Като   предизвиквате   не­одобрението, а не го отбягвате, ще изградите репертоар от форми на поведение  за ефективна борба с него.

 

—   Можете да прекъснете връзката между това, кое­то другите  мислят,   говорят и правят,   и  цената,   която имате в  собствените си очи.   Когато се сблъскате с не­одобрение,   кажете   си:   „Тя/той   си   е   такава/такъв.   От нея/него  друго   не   мога да  очаквам.   Това  няма   нищо общо с мене." Този подход ще премахне раната, която сам си нанасяте, когато свързвате чувствата на друг чо­век със собствените си мисли.

 

—   Приемете простия факт, че мнозина няма изобщо да ви разберат и че това е добре. И, обратно, вие също няма да разберете   мнозина от хората,   които   са около вас.   Не   е   и   необходимо  да ги  разберете.   Няма нищо лошо в това, че те са различни, а най-основното, което можете да разберете, е, че не разбирате. Густав-Ишхайзер ясно изразява това схващане в няколко реда в „При­види ост и действителност": „...Ако хората, които не се разбират, поне разберат, че не се разбират, то те започват по-добре да се раз­бират, отколкото когато, без да се разбират, дори не разбират, че не се разбират."—    Можете да откажете да спорите или да се опитате да убедите   някого   в   правотата  на  позицията   си,   като просто  вярвате в нея.

 

—   Когато водите разговор, можете да отчитате вре­мето, през което говори вашият събеседник.  Можете да се научите да не сте този,  който се обажда рядко, и то само  когато  го  попитат нещо.

—   На  следващото  събиране можете да следите кол­ко пъти ви прекъсват и дали винаги отстъпвате, когато говорите   едновременно   с   някой   друг   от   компанията. Стремежът ви към одобрение може да приеме форма на плахост. Вие можете да измислите начини, за да говори­те,   без да бъдете прекъсван,   като прикачите етикет към поведението,   изникващо в  социалната ви среда.

 

Сега остава да се опиташ да направиш нещо от всичко и да видиш как ти се получава. :) 

Важно е да знаеш, че всичко е постижимо, а способностите ни са дадени, за да ги развиваме.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 weeks later...

Миличката, искрено ти съчувствам, и аз бях много срамежлива като малка, до към 18-20 години

после постепенно така се отворих, че сега, където и да се появя без да искам ставам център на внимание

Сигурно и защото "устата" ми е доста голяма, особено в някои ситуации, а не беше такава,

Как да се промениш ли? Просто повярвай в себе си, бъди себе си, без да ти пука какво си мислят за тебе околните

и как те възприемат, и как те одумват, за облеклото, например, за работата ти, и за всичко друго

Повярвай, хората не се интересуват толкова много от тебе, както ти си мислиш

те са си клюкари, днес ще обсъждат тебе,  утре някой друг

Ти всъщност от какво се притесняваш толкова, че ти е трудно да общуваш?

Кое те тревожи:, как те възприемат, какво мислят за тебе, как изглеждаш? Или кое те притеснява?

Което и да е, твоето притеснение е нищожно, само в твоя ум е някакъв огромен проблем

Ами застани срещу него и му се посмей малко, я го виж ти него, някакво си притеснение ще ми пречи да общувам и да работя. Ти си по-силна от него, защото ти сама си го създала в главата си, тогава както си го създала, така можеш да го елиминираш, като неуспешно създание. Ами, действай, по-смело и горе главата.

Работата ти е прекрасна, не е разумно да очакваш да те уволнят поради некадърност.

Защото ти си много добра, просто погледни на себе си от другата страна, откъм силната си страна, не откъм слабата, откъм която гледаш в момента.

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...