Моля за помощ!

[sunflower1]

Здравейте!Още от малка имам проблем с общуването ми с непознати хора.Когато съм в компания от познати,съм забавна,не спирам да говоря. Когато има непознати хора не знам какво да кажа,освен ако не ме заговорят... или не подхванат някаква тема , тогава влизам веднага в разговора, но аз самата не мога да започна такъв.

Когато става въпрос пък за някакъв мъж,положението е още по-зле.Дори когато даден мъж ми е симпатичен и се разминаваме по улицата,дори въпросният мъж да ме погледне, аз избягвам погледа му от срам или може би да не бъда разкрита.

От тук и другия ми проблем,вкопчвам се в гаджетата си като "удавник за сламка", колкото и да не ми върви дадена връзка,каквото и да е случи ,карам се ,ядосвам се,но никога не мога да си тръгна първа от една връзка,трябва до толкова да им писне от мен ,че те да сложат край на връзката ни и тогава вси

[Диляна Колева]

Ще изчакаме да продължиш поста си и да конкретизираш питането.

[sunflower1]

Здравейте!Още от малка имам проблем с общуването ми с непознати хора.Когато съм в компания от познати,съм забавна,не спирам да говоря. Когато има непознати хора не знам какво да кажа,освен ако не ме заговорят... или не подхванат някаква тема , тогава влизам веднага в разговора, но аз самата не мога да започна такъв.

Когато става въпрос пък за някакъв мъж,положението е още по-зле.Дори когато даден мъж ми е симпатичен и се разминаваме по улицата,дори въпросният мъж да ме погледне, аз избягвам погледа му от срам или може би да не бъдат разкрити симпатиите ми.

От тук и другия ми проблем,вкопчвам се в гаджетата си като "удавник за сламка", колкото и да не ми върви дадена връзка,каквото и да се случи ,карам се ,ядосвам се,но никога не мога да си тръгна първа от една връзка,трябва до толкова да им писне от мен ,че те да сложат край на връзката ни и тогава всичко приключва.Иначе търпя всичко, защото дори нямам приятелки, никакви!Всяка е поела по нейният си път с мъж,а аз от скоро съм безработна и по цял ден си стоя в къщи или излизам сама.Дори не знам как да си намеря нови познати, а и да се запиша на някой курс или нещо такова пак не се получава,завързвам запознанства и всичко продължава докато имаме общ интерес (курса), в университета беше същото- много приятелки,но само докато бяхме студентки ...!

Моля Ви за помощ, какво да направя за да променя живота си , чувствам се безсилна,изпадам в дълбока депресия....!Страхувам се да бъда сама, а дори сега с мъж до себе си се чувствам напълно самотна... та ние дори се различаваме по интереси! Той ходи на работа, след това върши своите занимания, а за излизане някъде с мен изобщо не му е приоритет..... !Може по цял ден да го няма после да се види с мен само за лека нощ! ТОва още повече ме убива - хем съм с някой, хем съм си съвсем самичка!!!

[Диляна Колева]

 

Здравейте!Още от малка имам проблем с общуването ми с непознати хора.Когато съм в компания от познати,съм забавна,не спирам да говоря. Когато има непознати хора не знам какво да кажа,освен ако не ме заговорят... или не подхванат някаква тема , тогава влизам веднага в разговора, но аз самата не мога да започна такъв.

 

 

В тези два случая, както и в останалото, което описваш става въпрос за страх от отхвърляне или по - простичко липса на самоувереност, ниско самочувствие.

Когато човек говори много и непрекъснато, това е един от основните признаци, че той е много притеснен или страхът му се изразява в непрекъснато привличане на вниманието към себе си, за да не бъде отстранен от общността. Това се случва на подсъзнателно ниво и често се възприема като поведение на точно обратното състояние - увереност и високо самочувствие.

Скоро един познат коментира по повод на своя позната: " Как ще има ниско самочувствие!? Та тя така върви на работа, че всички да я забележат."

Именно това поведение е признак на страх от отхвърляне и правене на впечатление на всяка цена с цел да бъде забелязана, при което съзнанието и запечатва всеки поглед, всяка реакция на внимание в следствие на което тя получава нужната доза одобрение, за да продължи напред или обратното и да се свие в себе си още повече.

 

Вкопчването в партньора е следствие на същия страх. 

Самооценката ти е силно занижена, но работата по нея чрез другите не е добър вариант. Намери своето хоби и своите интереси, потърси в себе си нещата, които харесваш и които те карат да се чувстваш уверена, започни да ги развиваш. Бъди интересна за себе си, за да станеш интересна и за останалите. 

Когато човек няма какво да предложи, не може да направи обмен с другите, било то емоционален, интелектуален, енергиен и т.н.

Представи си, че някой идва и ти предлага своя страх, той може да е маскиран под всякакви форми - угаждане, да ти е удобен, да ти предлага постоянно някакви неща, които самия той не харесва с цел да получи одобрението ти или всякакви други форми на "харесай ме", какво би взела от него и какво би разменила?