stalker Добавено Септември 8, 2014 Доклад Share Добавено Септември 8, 2014 Здравейте, преди месеци писах във форума за много силно тревожно разтройство. Бях станал нефункционален, не можех да работя, да чета и когато се обърнах към психиатърката си, тя ми предписа стимулотон. Първата седмица хапчето влоши толкова много симптомите, че се чудя как го издържах. След като пих хапчетата около три месеца реших да ги спра. От една страна те ми помагаха, като ми контролираха пристъпите, но от друга самите те ми предизвикваха тревожност – беше ме страх да ям определени храни и напитки, за да не се случат странични реакции и да не получа серотонинов синдром. Типичен пример за тревожност. След като спрях хапчетата реших да започна да правя всички малки неща, които са нужни, за да се справим с тези проблеми – отслабнах с 10 кг, ходих на дълги разходки, хранех се добре, дори скоро се записах на плуване. Тревожността присъстваше, но беше овладяна и въпреки че понякога се изостряше, тя нямаше силно въздействие върху моето всекидневие, т.е. имаше, но не дотам, че да ме направи нетрудоспособен. Проблемът е, че човек от семейството почина преди няколко дни и в момента, в който разбрах, потънах. Почувствах как адреналинът ме помита надолу и как се изпускам. Веднага тревожността започна да търси път и тук идва интересната част. От уважение, понеже почина скоро, няма да обяснявам от какво е починал, но беше подобно на това, от което почина баща ми през 2011 година – излив в дробовете след онкологични усложнения. Няколко часа след новината, аз започнах да се притеснявам, че ще получа излив в дробовете. След като успях да го овладея, разбирайки, че няма медицинска причина за това, дойде и моментът, заради който пиша цялото това нещо – уплаших се, че ще си направя излив в белия дроб със силата на мисълта или силата на това, че се страхувам, че ще си направя излив. Завъртя се кръгът. Мисълта ме напълни с адреналин, сринах се и от тогава съм все зле. След като отидох при психиатърката си и тя потвърди, че не мога да получа излив с мисълта си, мозъкът ми направи следната врътка – ще си подуя долната част на крака с мисъл и това ще значи, че с мисъл мога да си направя излив. От тогава се редуват – ту крака, ту дробовете, а вчера и ръцете и китките. Естествено, където и да е насочено вниманието ми, следва постоянно наблюдение, силна чувствителност на мястото, чувство, че се подува и т.н. Колкото и глупаво да звучи това нещо не ме оставя на мира, не мога да правя нищо, не мога да чета, не мога да работя. Вече съм крайно изморен и отчаян (истинско крайно отчаяние). Проблемът е, че не искам хапчета и исках да мина без хапчета. Записал съм си час за психотерапевт (Предложиха ми Севда Шенкова), но вече се чудя дали не е време за хапчета. Аз си имам страх от тях – от страничните ефекти, а и докато антидепресантите подействат ще мине дълго време. От друга страна психиатърката ми иска да ми изпише да взимам четвъртинка антипсихотични или нещо подобно, защото действали и овладявали тези неща бързо. Третият вариант са успокоителните, но и те ме плашат със странични ефекти. В момента пия Неолексан (5-HTP) вече четвърти ден и го чакам да подейства. Въпросите към Вас са няколко. Първо, това нещо нормално ли е? Не е ли прекалено странно това с подуванията и страха, че с мисълта си мога да си направя подуване или оток. Да не би да ставам психотичен? (знам, че страха от полудяване е част от тревожността, но аз наистина се притеснявам) Трябва ли да мина на лекарства, докато се овладее или трябва да изчакам и да се опитам да го овладея с терапия и помощта на тази добавка. (Утре съм на терапия) Искам само да спомена, че последните дни живея не в страх, а в ужас и отчаяние. Всеки страх от подуване идва с идеята, че ако се подуя, това ще значи, че мога да се подуя и да получа оток със силата на мисълтта си и да се убия сам. Това ме кара да изпитвам крайните видове страх, които сковават човека. Наистина вече не съм сигурен, че трябва да се мъча без лекарства. От една страна, психиатърката иска да ги даде (което е нормално. Те вярват, че лекарствата лекуват), а от друга – имам 10 годишен опит с антидепресанти и ето докъде съм стигнал. Просто вече не съм сигурен кое е правилното нещо да направя и искам съвети. Луд ли съм? Има ли изход? Вече се чувствам крайно безнадежден. Психиатърката ми каза, че имам тревожно-депресивно, но въпреки че рева често от отчаяние, това реване е продиктувано от факта, че страха, тревожността, безпокойството не ме оставят. На 26г съм. Ще си кажа психиатричната история, за да имате идея. На 17г. – тревожно-депресивно. Изписаха ми сероксат. На около 21-22г. – ОКР и тогава пих стимулотон години преди да го спра, защото не действа. Тази пролет – тревожно разтройство (май пак ми лепнах тревожно-депресивно) със страх от болести. Не съм ходил на КПТ никога, но след много четене разбрах, че там е разковничето (добър терапевт и силна воля за оправяне). И последно: Тази моя фиксация, която сега имам, странна ли е? Нормална ли е? Тревожност ли е или се засилвам към по-сериозни състояния? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Септември 8, 2014 Доклад Share Добавено Септември 8, 2014 Здравей, не си луд, има изход. Хубавото е, че започваш психотерапия, тя, всъщност е един от най - добрите ти варианти, там би трябвало да ти стане ясно всичко по твоето състояние. Това е тревожно състояние, което си има своите начини за овладяване, случва се след подобна загуба, особено след като по принцип си тревожна личност. Когато си успял да овладееш сам тревожността до някаква степен след като си спрял медикаментите, е било необходимо да започнеш психотерапия. Това щеше да доведе до трайно стабилизиране на състоянието и сега вероятно тревогите ти нямаше да са толкова силни или най - малкото щеше да имаш начините, с които да ги овладееш. С две думи, решението ти за психотерапия е добро и наложително. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
stalker Добавено Септември 8, 2014 Автор Доклад Share Добавено Септември 8, 2014 Благодаря за отговора! Проблемът е, че аз много искам да мина без лекарства този път и се чудя дали само психотерапията ще е достатъчна. Тази силна тревожност, която имам е на вълни през деня. Всъщност по-голямата част от деня е заета в ужаси, реване, страх. Кратки са моментите в които ме пуска - в тези моменти просто седя и се страхувам как ужасът пак ще дойде и колко съм пропаднал. Крайно неработоспособен съм (въпреки че правя дълги разходки, защото знам, че трябва). Просто ми се иска да знам, дали е възможно да се овладее без хапчета. Аз знам, че отчаянието е симптом на тревожността, но го изживявам като реалност. Наистина се отчайвам последните дни, защото емоционално не виждам изход. Рационално знам, че има, но просто не го усещам, не го вчуствам. Плаша се, че нямам вече сили, а тази тревожност (силната, сковаващата, почти целодневната) не си заминава. И затова се чудех, дали психотерапията ще помогне и дали мога да мина без хапчета. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Септември 8, 2014 Доклад Share Добавено Септември 8, 2014 Насочи цялата си мисловна енергия свързана с възможността да предизвикваш оток и то смъртоносен към мен.Ако получа такъв оток, ще докажеш, че страховете ти са основателни, ако не получа, ще трябва да се примириш с мисълта, че си само, много страхлив. Действай! Desy_V и Лина Коцева 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
stalker Добавено Септември 9, 2014 Автор Доклад Share Добавено Септември 9, 2014 Благодаря за отговора д-р Първанов. Вчера бях при моя психиатър, който ми изписа атаракс и стимулотон. Още не съм ги пил и не искам. Днес съм на терапия за първи път и се надявам да видя някаква светлина в тунела и да се размина с хапчетата. Наистина не искам да ги пия. Тази сутрин бях в ужас. Изкашлях се и усетих болка, което доведе до компулсивно кашляне, за да се проверявам. Това води до болка и странни усещания, което води до тревожност и така... В случая май трябва да удържам компулсиите да се кашлям. ОКР-то ми се засилва, паниката ми се засилва, отчаяността се засилва. Знам, че от терапията от един път нищо няма да стане, но се надявам днес да получа малко положителна насока, защото вече се чувствам без изход. Имам паника от хапчета (страх, паника, ужас от страничните реакции), КПТ тепърва започва, а аз съм крайно зле. Трудно ми е да не съм отчаян в този момент. Чувствам се отделен от света, от всекидневието ми, от самия мен. Целия ден е зает с това да се страхувам и да треперя, а малките моменти в които съм спокоен (тревожността намалява в определени моменти) се притеснявам, че е просто моментно състояние и скоро ще дойде пак ужаса. Благодаря наистина за отговорите на всички. В тези моменти е важно да усетиш, че някой ти е обърнал внимание, че не си сам. Искам все пак да попитам. Аз мисля, че имам силна форма на тревожно разтройство. Ще бъде ли възможно да се размина с хапчетата или трябва да се примиря и да ги пия? Знам, че не може да има точен отговор, но все пак... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Септември 9, 2014 Доклад Share Добавено Септември 9, 2014 Психотерапията е средството което ще те промени така,че да не си повече тревожен.Въпроса е,че трябва да си намериш психотерапевт.Ако не може да го направиш, хапчетата са временна алтернатива. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
zxcvb Добавено Септември 14, 2014 Доклад Share Добавено Септември 14, 2014 Здравейте д-р Първанов.От около месец насам не съм на себе си чувствам се гадно и в главата ми се върят страшни мисли и картини.Чувствам се депресиран не ми се прави нищо,сякаш нищо не е в състояние да ме направи щастлив.В един момент съм ентосиазиран в друг отново ме обзема страха и мрака.Напоследак светлите мисли и ентосиазма даже и не присъстват.В главата ми се върти въпрос,които ме ужасява ,дали бих се самонаранил да не кажа и нещо по краино .Представям си ,че съм на ръба на някоя сграда и се чудя дали бих скочил..Живота ми не е лош,на 23 години съм имам прекрасни родители и хора който биха ми помогнали във всичко . Винаги ме е било страх да не изпадна в депресия(колкото и малоумно да звучи) ,излизам с приятели сякаш на сила,постоянно съм напрегнат и ме е страх да не ми мине мисъл за нещо крайно,искам този период просто да изчезне.По принцъп съм емоционален човек и се тревожа и за най дребното не съм ходил до сега на психолог или психиатар.Преди време имах нещо като невроза страх ме беше от болести,тъкмо ми мина единия страх и дойде друг.Също така мисля че имам и окр,боря се с него напоследак ритуали не правя,но напрежението и страха оттази депресия се засилва . От начина по който съм ви го написал не знам дали ще ме разберете,но ще се радвам на какъвто и да е отговор Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Септември 15, 2014 Доклад Share Добавено Септември 15, 2014 Най-вероятно наистина са натрапливи мисли.Потърси професионална помощ. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
zxcvb Добавено Септември 15, 2014 Доклад Share Добавено Септември 15, 2014 Благодаря ви за бързия отговор г-н Първанов,също да допълня че постоянно изпитвам страх,не знам от какво също така съм превъзбуден и постоянно ми се плаче,ходих на ендокринолог за щитовидната жлеза защото мислех че проблема ми е там,но хормоните са в норма,антитела изследвах преди време и се оказа че са ми завишени.Дали това може да е проблема?Ще съм ви много благодарен ако ми отговорите по подробно какъв специалист да търся и какъв може да е проблема ми. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Септември 15, 2014 Доклад Share Добавено Септември 15, 2014 (edited) Трябва да се обърнеш към психотерапевт или психиатър. Редактирано Септември 15, 2014 от д-р Тодор Първанов Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
zxcvb Добавено Септември 15, 2014 Доклад Share Добавено Септември 15, 2014 Благодаря ви за съвета,но възможно ли е сам да го преодолея това и според вас това просто натрапливи мисли ли са или нещо на подсъзнателно Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Септември 16, 2014 Доклад Share Добавено Септември 16, 2014 ,,просто натрапливи мисли,, В повечето случаи, натрапливите мисли са проблем, който няма как да се реши без чужда помощ. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
zxcvb Добавено Септември 17, 2014 Доклад Share Добавено Септември 17, 2014 Благодаря ви за компетентното мнение и че отговорихте на въпросите ми,но мястото в което се намирам не мога да намеря подходящ психолог(a може би не съм и търсил достачно) и затова ще се опитам сам да преодолея състоянието си ,също така възможно ли е да нямам депресия и просто да си внушавам,че я имам (винаги ме е било страх да не изпадна в това състояние ,защото съм си внушил,че хората в него правят глупости) Това е последният ми въпрос обещавам : ] Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
zxcvb Добавено Септември 17, 2014 Доклад Share Добавено Септември 17, 2014 Също така като чуя че някой правят крайни неща в следствие на депресивни състояния ,това ме плаши много,дали и на мен няма да ми минат такива мисли.Според вас това просто страх ли е или сериозен проблем? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Септември 17, 2014 Доклад Share Добавено Септември 17, 2014 Натрапливостите са доста по-сложен проблем от депресията, повярвай ми. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
zxcvb Добавено Септември 17, 2014 Доклад Share Добавено Септември 17, 2014 Всеки който попитам за натраплви мисли ми казва ,че ги има и не им се впечатлява,но на мен четенето в интернет ми изиграва мн лоша шега,докторе възможно ли е да имам Бар от нещата който ви пиша,защото настроенията ми се променят често понякога. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Септември 21, 2014 Доклад Share Добавено Септември 21, 2014 Kaкатегорично, нямаш БАР Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
zxcvb Добавено Септември 22, 2014 Доклад Share Добавено Септември 22, 2014 Благодаря ви за отговора д-р Първанов, успокoих се малко,а това че ми се плаче почти винаги и ме обзема паника на моменти знак за депресия ли е и може ли да отмине само ,защото мястото където се намирам в момента не намирам психотерапвт или психолог Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
zxcvb Добавено Септември 22, 2014 Доклад Share Добавено Септември 22, 2014 Също така снощи с приятели гледахме филм и много се забавлявах,момента в който остана сам започвам да ровя в интернет за тези депресии и за краиностите,който правят хора в подобно състояние Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Септември 23, 2014 Доклад Share Добавено Септември 23, 2014 Нима хората не плачат от страх и самосъжаление? А това,че се ровиш в нета и четеш за психични заболявания е най-сигурният начин да си останеш в страха. СПРИ ВЕДНАГА С ЧЕТЕНЕТО ! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
zxcvb Добавено Септември 24, 2014 Доклад Share Добавено Септември 24, 2014 Благодаря ви мисля да послушам съвета ви и ще се огранича с тоя интернет...А това за което ви писах знаци за депресия ли са или просто страх,и ако е някаква невроза има ли начин сам да се справя с нея,защото на моменти докато се чувтвам добре се появява някакъв страх на моменти не знам точно от какво,сякаш нещо ме мъчи но не знам какво Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
zxcvb Добавено Септември 24, 2014 Доклад Share Добавено Септември 24, 2014 Също така защо ми се плаче почти постоянно без причина и ми е напрегнато без да съм застрашен по някакъв начин Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Септември 24, 2014 Доклад Share Добавено Септември 24, 2014 (edited) Виж какво, до 24 -тата си година, не знаех какво е депресия, тревожност или невроза. Тогава се запознах с тези понятия, и то само защото товага ми бе изпита по психиатрия.Не е ,,нормално,, млад човек, да знае тези термини, освен ако учи медицина.Ти не учиш тази наука, така че спри да се самонаблюдаваш, анализираш и поставяш диагнози. Не си ври носа в неща които не разбираш.Приеми,че си един страхливец и край.Ще се чувстваш много по-добре.Още повече,че това е диагнозата ти. Редактирано Септември 24, 2014 от д-р Тодор Първанов Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
zxcvb Добавено Септември 24, 2014 Доклад Share Добавено Септември 24, 2014 Ами за пореден път ви благодаря за мнението (колкото и враждебно да е то) поисках съвет,защото не ми се пият лекарства на 23 години,както и да е не мисля че човек на който не са му ясни неща,които не са в неговата област е страхливец(а може и да греша),но явно вие имате друго мнение...Още веднъж ви благодаря за отделеното време Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Септември 25, 2014 Доклад Share Добавено Септември 25, 2014 Всичките ти въпроси са продиктувани от едно чувство, страх.Страх те е, да не скочиш, страх те е да нямаш депресия и то както отбелязваш, този страх си го имал винаги,страх те да нямаш невроза, дори, както казваш сам, те е страх от нещо без да знаеш какво. Прочети си отново постовете и виж, от тях лъха само едно чувство - страх. Определяйки какъв ти е проблема, автоматично то давам и решението-трябва да станеш смел. Това е. Лина Коцева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.