Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Дереализация и как да се справим с нея


Recommended Posts

Заекването е свързано с тревожността, мила. Симптом на социалната тревожност, на страха какво ще кажат хората е. Изцяло психична е преработката му, плюс една две техники на говора (ти ги знаеш от логопеда), които също резонират с психичната работа по прегръщане на страха. Виж тези ми статии за заекването.Пиша за него, защото работата по него всъщност е работа със същата тревожност зад дереализацията и др. симптоми... Всичко в нас е навързано, холистично е... Донка те насочва прекрасно. На нас малко ни е писнало, малко сме станали сарастични понякога, попретръпнали и обръгнали сме към душевните страдания, както лекарите към телесните... Но не бива - любовта лекува. 

Линк към коментар
Share on other sites

  • Отговори 137
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

Да, от много отдавна искам да уча психология, по мое желание напълно е. Много се чудех до последно, но накрая си се върнах на най-желаното от мен. В НБУ записах иначе. Надявам се, това което съм избрала, да ми помогне да преодолея случващото ми се в момента. Иначе дали се занимавам с нещо свързано с това-за подледниа месец съм изчела неща, които са свързани само с тази наука, даже в дълбочина :D

Линк към коментар
Share on other sites

Да, най-вероятно най-вече се късае до социалната тревожност, защото до сега не съм заеквала от много малка и хората покрай мен, близки и познати, не са свикнали да ме чуват да заеквам и все си мисля- "сеега като ме чуят, какво ли ще си кажат, ще се откажат от мен и ей такива подобни тревоги". Също така познавам много хора, защото съм общителен човек и това заекване сега ми преобръща целия социален живот и страха от отхвърляне е много голям в мен. И сега, когато заекването се е завърнало отново, след като веднъж съм го преодоляла, означава ли, че няма да моха да го преодолея втори път?

Линк към коментар
Share on other sites

Естествено, че ще го преодолееш. Та то дири не е истинско заекване, а е само една тревожност. Виж статиите ми за това - дори когато заекването има неврална, мозъчна и наследствена основа, е преодолимо, а камо ли леко психогенно заекване като при теб. Не ми се пише надълго, но ако проявиш мотивация, има в нета (и мои статии включително) за следните методи:

- Релаксиран хипнотичен глас и език на тялото, с леко удължаване на ударената гласна и паузи между думите. Един вид мелодичен, завладяващ глас и говор - не само, че не е странен, а е силно въздействащ и чаровен такъв глас!

- Редовна практика на аудио сесии с медитация/ нидра/ нлп - имам 112 такива в нета (засега - и ще нарастват)

- Работа с вътрешния диалог, с автоматизираните мисли, идващи от тревожните ти програми - имам отделна статия за това, както и по отношение на заекването специално статия. 

- Работа с базисните вярвания - падаща сттрела/ стълбица към подсъзнанието - имам статия за това.

- Поведенчески експерименти (също моя статия), в които се предизвикваш умишлено в социални ситуации и стапяш страха си от "какво ще кажат хората".

Умишлено не слагам точни линкове. Ако имаш мотивация, лесно ще намериш, прочетеш и практикуваш. Ако ли не и с фуния да наливаме, не се получава. Прочети, поработи.

А най-добре, виж се с колега за няколко сесии, като ползваш посочените материали и насоки като помощни!

Линк към коментар
Share on other sites

Прочетох статията, която ми посочихте,изхледах и клипчето. Ще погледна и другите. Знам, че трябва да бъда търпелива, а това не е много по моята част, но ще се постарая максимално. Благодаря Ви ужасно много, даже искам да Ви благодаря очи в очи, а не витруално. Вие сте хората, които най-много ми помагате, наистина. С удоволствие влизам тук и чета мненията ви и даже чакам с нетърпение да ми отговорите. Мечтая и аз някой ден да стана като вас, да вдъхвам надежда на хора, които са попаднали в мрака на собствените си чувства и мисли и да им помагам да излязат от него. Бъдете здрави!

Редактирано от Pramatarova
Линк към коментар
Share on other sites

Мила бъдеща колежке :) За да разбираш и помагаш на хората в беда, самата ти трябва да си изпитала нещо подобно и да си го преодоляла съзнателно. Както го е сторил моят скъп приятел Орлин  в неговата младост (сега е зрял - :3d_139:, не обратното на млад). Затова е толкова убеден. и ти ще бъдеш един ден. И много се радвам, че четеш, много! Само моля чети не само книги за проблемите на хората, а и такива за решението им. Искрено ти препоръчвам ако не си чела нищо от Учителя, да вземеш в ръце Извора на доброто. По думите на уважавания от мен д-р Първанов, тази книга има лечебна сила. Тя излекува и мен на времето, когато бях на ръба на пропастта.... 

Линк към коментар
Share on other sites

По-горе има посочени над десет статии - има доста за поглеждане...

Линк към коментар
Share on other sites

Непременно ще почна да чета и книгата, която ми препоръчахте. Именно това мое състояние ми помогна да реша окончателно да избера тази специалност. Тормозещо ми е много и този страх от това да не звуча странно и чуденето какво да кажа понякога, много ме измъчва тази моя странна неувереност, ако мога да използвам тази дума, за да го опиша. Това ми се случва дори при близки хора. Как да изградя сигурност, с какво да си помогна, за да премахна това чудене и да се убедя, че вероятно си звуча нормално? 

Линк към коментар
Share on other sites

А защо тук не ти пука кой какво мисли за теб и дали звучиш странно? На мен ми звучиш така сякаш си се вживявала на доста популярна мадама, и каквото и да се е отключило от тоя... популярен живот по дискотеките, то те е разтърсило така, че ролята да падне, поне за момент. В крайна сметка това прави дрогата - отпушва нетипични психически състояния. От там насетне толкова си се паникьосала как ще поддържаш имиджда си, че си влошила състоянието си, и не можеш да влезеш отново в роля. Имидж, който тук не преследваш, и затова говориш повече от спокойно, независимо от хора които споределят дори открито че вече ги дразниш. Влизането в роля за пред другите изисква повърхностност, а това няма как да се случи докато ровиш из психиката си и се чудиш какво не ти е наред. Затова и повечето съвети които можеш да получиш са да се занимаваш с нещо просто и приземяващо. Т.е. ако си тръгнала да следваш психология, може това значително да усложнява нещата. Но в крайна сметка може би си го заслужаваш. Много като теб изглежда я записват, по-скоро като пациенти, отколкото обратното... Щеш, нещеш може да ти се наложи да порастнеш малко и изградиш някаква по-зряла форма на общуване. Това че не знаеш как и не се чувстваш сигурна не е породено от някаква болест, просто никога не си знаела, както и повечето хора. Хората имитират, и затова този тип общуване се проваля когато се ровиш из собствената си психиката, просто имитацията е повърхностна, няма много общо с теб. Когато имитацията падне и останеш само ти, нормално е да се чувстваш празна и несигурна. Трябва да допуснеш, че никога не си живяла наистина със себе си. Никога друг не е бил наистина с теб и не знаеш как той ще реагира на истинското ти аз. Личи си, че не осъзнаваш напълно този си страх, искаш просто нещата да се върнат постарому, да се отпуснеш, да играеш ролята и всички да са радостни. Но каква ирония - прекаленото ти пука, за нещо което което се крепи на това да не ти пука...

Линк към коментар
Share on other sites

Страхотно мнение на Ити :)

Да, мотивацията на повечето студенти по психология е справяне с личен проблем. Има и друга категория - следващите модната сега тенденция за учене точно на тази специалност. Има и трети, записани под влиянието на родителите си или просто защото са приети и си нямат представа какво искат... Добрата новина тук е, че именно тези, които имат да разрешават лична проблематика, стават психолози и терапевти - поне част от тях. Аз винаги казвам, че ако психотерапевтът сам не е преминал през състоянията, с които работи, нито той ги чувства в дълбочина, нито клиентите му успяват истински да се подобрят, тъй като долавят, че терапевтът им сам не е минал по пътеката, по която ги насочва да минават... Затова, по отношение на психологията, личните проблематики са най-чудесната мотивация при избора на ученето ѝ! 

За останалото Ити е напълно прав (а) не знам пола зад ника. Колкото повече се опитваш да се вписваш в представите на нечии очаквания, повече мачкаш, отхвърляш и губиш себе си... Колкото повече знаеш, ти се струва, че по-малко знаеш, тъй като зоната на допир на кръга ти на познание с непознатото става все по-голяма... А и винаги има много, които знаят много повече от теб - дори гугъл е такъв някой. Добре е да знаеш, да учиш ,да се развиваш интелектуално, добре е. Но на фона на автентичността си! В по-горния си постинг споделям поредица от стъпки, която за да бъде следвана, изисква стабилна работа. С психотерапевт поне няколко месеца, но сама години! Посоката обаче не е нагаждане към другите, а преработка на програмите, които ти пречат да бъдеш Себе си! 

Линк към коментар
Share on other sites

Хм.. Ити, прав(а) си почти за всичко, само дето искам да ти поясня това за психологията, което си писал(а). Недей да преценяваш така бързо защо я записвам и защо не. Водиш се от някакви мои споделяние, които разкриват ЧАСТ от мен, само част. Пациент мога да бъда на някой психотерапевт например, но не и на избраната от мен специалност, в случая. Просто исках да ти поясня, да не ги преценяваш така лесно нещата. А колкото до маски, роли и повърхностност, да, абсолютно си права, уцели. И вярвам, че всеки прави грешки.. но пък хубавото на тях е, че ако погледне човек по-разумно над тях, може и да си научи урока. Именно сега за това търся помощ, да си науча по-лесно урока. :)

Линк към коментар
Share on other sites

Браво, момиче! Отговори в десятката! Преодоляла си проблемите си. Ще стане от теб психолог. И струва ми се, че вече не ние на теб помагаме, а ти на хората, които четат..... Ще се радвам много, много, ако вместо в тази своя тема, започнеш да си пишеш разсъжденията в другите теми от другите подфоруми. На всички ще ни бъде полезно да разговаряме с теб... и интересно и приятно! 

Линк към коментар
Share on other sites

Здравейте, тревожността ми продължава, даже в по-високи дози. На моменти имам чувството, че не успявам да издържа. След това ми минава за няколко часа, като разбира се дереализацията си я има постоянно. Мрачното чувство също си стои, а разсеяността ми се е засилила, даже на моменти имам чувството, че ще ми изключи всеки момент мозъка. Възможно ли е?

Линк към коментар
Share on other sites

Макар и да би било чудесно, не изключва мозъкът... Освен при съзнателно пускане на контрола в медитация. Разбира се, ти я тренираш отдадено, спортуваш 4-5 пъти седмично интензивно, работиш целенасочено и с благодарност към състоянието си по зададените по-горе насоки, ходиш на психотерапия, имаш добър секс и оргазми, мъдрееш, любееш и свободееш... 

Линк към коментар
Share on other sites

Бих правила всичко това с огромно желание, но сякаш нямам сила за нищо. Както казах по-горе, сякаш ме приковава. Страх ме е постоянно без причина, понякога дори имам чувството, че няма да успея да мръдна, много е странно.. имам чувството, че вместо аз да контролирам това, то ме контролира. Понякога си мисля, че не е просто едно обикновено тревожно разстройство, а нещо по-сериозно, тъй като понякога се чувствам ужасно отделена както от себе си,така и от околните и това ужасно ме измъчва.  Също не знам как да реагирам, когато някой ми разказва нещо, все едно не знам какво отношение да взема, сякаш съм напълно незсинтересована, а не искам да е така. Искам да успея да си събера фокуса и да се стегна, наистина, но сякаш нямам сила да направя нищо. Ето, до вчера бях на екскурзия в Италия и може би това е засилило малко тревожността ми. Пътувахме много и постоянно имах пристъпи на тревожност. Бях с родителите ми и дори и те ми се струваха малко отдалечени. Това разбира се, ми донесе двойна доза тревожност и вместо да се наслаждавам на екскурзията, аз постоянно бях в страхове. Всеки ден си мисля, че това е края, че живота ми ще се провали, че няма да успея да завърша с това състояние и да си намеря работа и че ще бъда в тежест на нашите, плача постоянно и т.н. Сякаш ме е завладяло с пълна сила.

Линк към коментар
Share on other sites

За да приемеш страха и слабостта се иска не сила, а доверие в загубата на контрола, в безсилието на егото, през което смирение се ражда самообладанието на духа. Така че, никаква изстискана сила не се иска. 

Линк към коментар
Share on other sites

Факт е, че човек трябва да е изпитвал тези състояния за да може и да ги лекува. Но точно в тях си проличава, кой какъв е. Дали те ще те подтикнат да се опитваш да помагаш на другите, спасявайки се по този начин от собствените си демони, или напротив - да търсиш все по-голямо и голямо внимание от другите, изпадайки още по-надълбоко в собствената си черна дупка защото те ти се връзват да я поддържаш. Това го казвам и за тях, не само за теб, защото и те може да се окажат в ролята на пишман помощници... Наистина ли бързо съм те преценил Pramatarova? Може, но нито е трудно, нито какво ще правиш с живота си за мен е по-важно от какво правят останалите 6 милиарда с техния... За теб е важно, защото е твоят живот. Така че не ми казвай как мога и не мога да преценявам след като не си ме наела и не ми плащаш да мисля ден и нощ за проблемите ти... Времето което ти отделям е на добра воля, без гаранции, и пак е доста повече от това което ти си отделила за мен, нали?

Линк към коментар
Share on other sites

Така е, моят живот е. За това, ти си гледай твоя, аз ще си гледам моя. За мен този твой коментар беше леко излишен, но пък за сметка на това предишният ти ми помогна, за което ти благодаря. Не ми е нужно повече да ми пишеш.. ако искам нещо да те питам, ще го направя на лично, пък ти ако искаш на добра воля, ми отговоряй. Благодаря ти за отделеното време, което е доста повече от това, което аз съм отделила за теб, както ти каза. :):)

Линк към коментар
Share on other sites

Здравейте. Напоследък ми се случва да ми изникват някакви спомени в главата или случки, които нямат никаква връзка със сегашния момент. Ето например, одеве готвех и изведнъж без да съм си мислела за нещо свързано с това, ми изникна спомен от преди няколко години или пък се сещам за някакви хора, ей така, пак от нищото.  На какво се дължи това, пак се стреснах, нормално ли?

Линк към коментар
Share on other sites

Щом си се стреснала - нормално е - нали в момента си в неовладян стрес!

Утре ще кихнеш, докато слагаш в манджата черния пипер, като може да се стреснеш, та ако ти изникне въпроса дали е нормално - отсега да си знаеш, че е нормално.

Прощавайки ми леко ироничния коментар по-горе, нали се сещаш, че е напълно, подчертавам - напълно невъзможно, да изредим всички състояния, действия, ситуации и случки, в които пренесла базисния си страх, да не предизвикат въпроса "нормално ли е?". То е като при възпитанието на малки деца - родителите се опитват да се сетят всички рискови ситуации, в които децата могат да се озоват, но все таки едно 95 % остават изненадващо неоткрити.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 weeks later...

Здравейте отново:). Значи, от един месец пия хранителни добавки 5-HTP, които помагат за тревожни и депресивни състояние-напълно на билкова основа са. Искам да пия и OMEGA-3 рибено масло,което пак се води хранителна добавка. Та въпросът ми е-вредно ли ще бъде да ги смесвам, дали едното е излишно или няма да има проблем като цяло?

Линк към коментар
Share on other sites

Имам въпрос-тези объркани мисли в просъница и пресъздаване на някакви случки в главата ми точно в моментите преди да заспя дълбоко на какво се дължат и има ли някакъв начин да се предотврати това, много е плашещо и побъркващо.

Линк към коментар
Share on other sites

В 30.08.2016 г. at 18:11, Pramatarova каза:

на какво се дължат

Стрес.

В 30.08.2016 г. at 18:11, Pramatarova каза:

има ли някакъв начин да се предотврати това

Минимизираш стреса - спорт, релаксация, психотерапия...

В 30.08.2016 г. at 18:11, Pramatarova каза:

много е плашещо и побъркващо

Така е. Нека бъде само плашещо, нищо повече. И то засега. Хората правят нарочни упражнения за навлизане в тази парадоксалност, така че засега е просто твое променимо убеждение.

Линк към коментар
Share on other sites

Здравейте отново. Тъкмо за малко се бях пооправила и страха отново ме връхлетя. Този път вече със всякакви внушения. Понякога ми се струва нетърпимо. Всичко ми е ужасно мрачно, в главата ми понякога си представям някакви ужасни картини , като от страшен филм. Страха от загуба на контрол отново се появи. Понякога  от уплах ли е, не знам от какво, не мога да схвана шегите на хората и  в последствие се усещам. В главата ми е пълна каша. Имам моменти на спокойствие, но те са много малко, в сравнение с противоположните. Всеки ден започвам да вярвам все повече, че полудявам. И не мога да намеря мира, а се опитвам. Спортувам, но явно това не е достатъчно. Отбягдам да разговарям с хората, дори и с близки,защото от тази каша, си мисля, че няма да си събера мисълта. Въпреки това се получава, но някак не ми доставя удоволствие, а напротив, напряга ме. Като знам, че ще излизам навън с по-голяма компания, чувствам някакъв страх, даже понякога и аз не мога да си го обясня от какво е точно този страх. Представям си, че ще ме затворят в някоя лудница и само тази представа ми навява ужасно мрачно чувство, което сякаш ме реже с нож. Мисля скоро да започна психотерапия, но все си мисля, че не е просто едно обикновено тревожно разстройство, защото не мога да намеря спокойствие, дори когато съм сама.. 

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...