Виктория

[viksity_3_3_3]

 Здравейте! Момиче на 18 години съм! Имам проблем,който не мога да реша от няколко месеца! Всичко започна на 18тия ми рожден ден,когато ми съобщиха,че мой роднина е болен от рак. От тогава съм в депресия и нищо не може да ме накара да бъда щастлива. Около операциите и тази диагноза качих 12 кг за един месец! Цикълът ми стана нередовен. От там дойде другият проблем,който не мога да реша и да се справя с него! Отвръщавам се от тялото си! Не се харесвам ,не ям почти нищо,спортувам , а качвам кг. Постоянно мисля за тези кг,не мога да водя нормален живот,защото постоянно плача. Спрях да се събличам пред приятеля ми,защото се срамувам от тялото си. Това пречи и на сексуалния ми живот. Започнах да се страхувам от почти всичко: асансьори,затворени пространства и т.н. Отчаяна съм и постоянно се връщам в миналото и в момента,в който ми съобщават диагнозата . Изолирах се от всички около мен и се чувствам най-добре сама. Спрях да се интересувам от всичко, което ме заобикаля. Бях пълна отличничка и отсъствах от училище само когато бях болна,а сега почти не ходя на училище. Стоя у нас и чета какви ли не форуми и търся някой като мен. Въпросният роднина се оправи. Ракът се оказа първи стадий и лечим,но някак аз не мога да се оправя .  Станала съм негативна,нямаща желание за нищо. Имам и паник атаки ,при които не мога да дишам или изпадам в безизходица и силен страх и припадам. Искам някой да ми помогне!

[Guest Кермит]

Здравей,

би ли уточнила как би искала да ти помогнем? - като отговорим на въпроси, зададени от теб тук или като ти препоръчаме специалист, при когото да започнеш психотерапия?

[viksity_3_3_3]

Здравейте! Благодаря, че веднага отговорихте! Въпросите са ми следните: 

1. Как да изляза от това положение,защото ми пречи да води нормален живот? Избягвам да се качвам във всякакви превозни средства,не се возя в асансьор,не влизам в прекалено големи или прекалено малки помещение,притесняват ме зали пълни с хора... Когато се замисля за живота си и за различни въпроси от живота си,не виждам нищо хубаво. Виждам само негативното на всяко нещо. И не мога да намеря смисъл дори да живея на моменти. Почти не спя,ако заспя сънувам само кошмари.Като цяло мисля, че в момента най-големият ми проблем са кг. Дори на моменти си мисля, че е по-добре да съм болна от анорексия. Гледам се в огледалото и не виждам нищо хубаво,само се отвръщавам. 165см съм висока,а вече тежа 62кг. Бях 50 преди това да се случи. Танцьорка съм и се занимавам професионално с това От 5 години ,а тези кг ми пречат много. Може би за това състояние ми придават и хората около мен,които постоянно ми намекват колко съм надебеляла. Правих си изследвания и всичко ми е наред. Както казах -почти не се храня. Ако хапна нещо ,то е някакъв плод.

2. Мислите ли,че наистина имам някакъв проблем или си въобразявам?

 3. Има ли нужда да се консултирам със специалист?

 

Редактирано Март 22, 2017 от viksity_3_3_3
Сбърканата дума

[Guest Кермит]

Здравей,

по въпрос 1: Всъщност "положението" ти идва да ти помогне, за да можеш да започнеш да водиш "нормалния" живот, макар че е много важно да дадеш твоето определение за нормалност. Та, то не ти пречи, защото всичко описано може да бъде обобщено с една дума - СТРАХ. Страхът в еволюционен план е "измислен" да спасява животи, не да ги компрометира. Така е и при теб и поради това, че си още много млада, неуверена и с много ниска оценка за себе си, тялото и психиката ти реагират със страх на сигнали от света около теб, които сигнали обичайно не предизвикват страх у повечето хора.

За килограмите, без думи ме остави... 62 кг на 165 см..? Боже мили... та ти как въобще ставаш от леглото, сядаш, обуваш обувките и дишаш, бре момиче? Разбирам те напълно... много вероятно с тия брутални килограми да се е наложило у вас да разбият касите на вратите и ги разширят, та да минаваш. Сигурно и обувките ти са с подметки от закалена стомана, специално подсилена с карбонови влакна, за да не ги смазва туловището ти, хм? Най-силно ме притесняват подробностите ти около ходенето до тоалетната - нормална чиния не би те издържала, а от клекало... клекнеш ли как ли ставаш? Не знам... положението е сериозно. Не знам дали и в хирургия могат да ти помогнат, та те нямат такива здрави операционни маси, които да издържат тежестта ти. За танците ти пък фантазията ми не може да се изрази чак... Но той страха си е такъв - прави от мухата слон и само малко доза съзнателност и любов към себе си би върнала процеса обратно - от слона в муха.

На въпрос 2: Имаш проблем и той за теб е напълно реален. Той се нарича страх и неувереност в себе си. Този проблем може да има милиарди проявления - ти засега си избрала няколко, но в бъдеще при добро желание може да добавяш и нови, и нови... Освен ако разбира се не предприемеш овреме личностната си промяна.

На въпрос 3: Да. Дори не бих казал, че ще "минеш" с еднократна консултация. Трябва си сериозна работа, но предвид възрастта ти не допускам, че ще продължи дълго. Но минимум 5-6 месеца е времето, в което ще можеш да решиш проблемите си, в които засега си се фиксирала доста здраво. Болестта на роднината ти е била само поводът да разбереш какво се случва във вътрешният ти свят. И бих казал, както обикновено казвам на младежи като теб, че си е късмет това да се случи сега. Ако го разбереш на 50-60 години... сложна работа, макар че и тогава си има своя смисъл.

В резюме: намери си специалист в областта на стресовите разстройства (страхът си е на практика перманентен стрес), с когото да работите в посока повишаване на себеоценката и формиране на здрав и смел мироглед. Това е корена на страданията ти и когато решиш тези теми, всичко онова, което горе пише за килограмите ти ще стане наистина смешно. Засега е просто малко смешно за теб, а това си е загуба - можеше така добре да се посмееш.

Поздрави!

[viksity_3_3_3]

Много Ви Благодаря! Ще потърся специалист! Ако можете да ми помогнете с търсенето,ще съм благодарна! Благодаря Ви!