Моля за съвет

[Inna123]

Благодаря Ви много, Диляна! Обяснихте състоянието ми на достъпен език и най-вече така, че да го разбера и повярвам. На този етап знам, че нямам физически проблем и всичко е резултат на лоши мисли, които ще преработя с помощта на терапевта си. Знам, че това е просто период в живота ми, който е дошъл да ме научи как да живея живота си истински. Още веднъж Благодаря! 

[Inna123]

Здравейте, преди известно време бях писала във форума,получих много полезни съвети от вас и мога да се похваля,че нещата вървят към по-добро. Няма я тази неконтролируема тревожност,натрапчиви мисли и страх. Е все още съм леко напрегната, изпитвам доста симптоми,които не ме плашат както преди,но въпреки това ми пречат да се отпусна и да не мисля, че нещо в живота ми е различно. Все още като получа някакво телесно усещане ми минава мисълта,че може да е нещо сериозно, въпреки че се доказа че съм напълно здрава. Бързо успявам да разсея мислите си и да не задълбавам до такава степен в тях,че да не мога да мисля за нищо друго. Проблемът е,че усещам постоянна замаяност, сакаш съм пияна,придружена със стягане в главата,усещам си ръцете като подути(които видимо не са), също и като изтръпнали. Това е всеки ден. Имах период преди 2 месеца в който бях на почивка в Германия. Там симптомите не бяха толкова изразени, единствено като бяхме на разходка навън или в някой мол се чувствах по-напрегната. Опитвам се да мисля за други неща и затова че всичко е наред, върша си всекидневните задължения, ходя на работа, излизам с приятели, но на заден план винаги стои мисълта, че нещо в живота ми е различно и се чувствам некомфортно. Вкопчила съм се в близките си да им говоря постоянно за това какво чувствам и как ми е зле. За щастие отмина периода в който бях постоянно тъжна,не исках да излизам,плачех постоянно, чувствах се безпомощна,не спях. Сега мога да кажа,че нещата са доста по-добре. Постоянно си задавам въпроса ще мине ли това, кога ще мине... Искам да помоля за съвет какво бих могла да предприема в ежедневието си че да не мисля постоянно за симптомите и за това че ми е зле и нещо не е наред. Благодаря! 

[Орлин Баев]

преди 3 минути, Inna123 каза:

Все още като получа някакво телесно усещане ми минава мисълта,че може да е нещо сериозно, въпреки че се доказа че съм напълно здрава. Бързо успявам да разсея мислите си и да не задълбавам до такава степен в тях,че да не мога да мисля за нищо друго. Проблемът е,че усещам постоянна замаяност, сакаш съм пияна,придружена със стягане в главата,усещам си ръцете като подути(които видимо не са), също и като изтръпнали.

Добре е, че са много по-добре нещата. Вероятно в разсейването на мислите и като цяло все още имаш мъничко от старото отношение на виждане на симптомите и страховете зад тях като "лоши" и остатъчната борба те кара несъзнавано да се стягаш (т.н. мускулни брони), което поддържа симптомите. Просто отношението има още леко да се променя от борба в приемане и учене на доверяване, стабилнст и смелост. 

 

преди 6 минути, Inna123 каза:

Вкопчила съм се в близките си да им говоря постоянно за това какво чувствам и как ми е зле.

Остави ги на мира, за Бога. Оставайки САМА в симптомите и страховете си от загуба на контрола, от самия страх, от безпомощност, слабост, самота и неподкрепеност, имаш уникалния шанс да ги преобразуваш в пълна с доверие в Живота, Бога и Себе си смелост. 

 

преди 8 минути, Inna123 каза:

Искам да помоля за съвет какво бих могла да предприема в ежедневието си че да не мисля постоянно за симптомите и за това че ми е зле и нещо не е наред. Благодаря! 

Имай два пъти на ден сесии медитация. Отначало водена, със записи. А след време, самостоятелно - посети някой медитативен център в града си - йога, будистки... Медитацията те учи на това непривързано и равнозначно отношение както към трудното и страха, така и към хубавичкото и удоволствието. От нея идва прословутто приемане, за което споменаваме. На фона на спорт, рзабира се. Свършила си много, браво!

[Inna123]

Благодаря! За съжаление в моя град няма курсове по йога и медитация, но ще се опитам да ги практикувам.в къщи. За щастие има доста водени медитации в Интернет, които да ми помогнат да се науча на отпускане, вяра и примане. Няма да спирам да търся себе си и да се уча от уроците, които са ми пратени! Искам да попитам още нещо, тъй като имам ускорен пулс и пия бетаблокер в момента , спортът няма ли да предизвика още по-голямо ускоряване на сърдечния пулс? Още веднъж благодаря!

[Орлин Баев]

Умереният, с по-слабо натоварване, но с по-голяма продължителност и равномерност спорт е ок, дори с бета блокера. Иначе все едно питаш "животът няма ли да ми предизвика смърт?" ... Успехи! 

[Guest Кермит]

преди 6 часа, Inna123 каза:

Искам да попитам още нещо, тъй като имам ускорен пулс и пия бетаблокер в момента , спортът няма ли да предизвика още по-голямо ускоряване на сърдечния пулс? Още веднъж благодаря!

Тъй като бета блокера възпрепятства стимулиращото действие на адреналина върху сърдечния мускул, най-много по време на по-интензивни тренировки, поради това, че сърцето ти ще бие спокойно и няма да може да достави достатъчно обогатена с кислород кръв към работещите мускули, просто да изпиташ по-бързо умора, нищо повече. Затова послушай Орлин и тренирай умерено, но често. И като придобиеш един хубав тонус, съчетан със здрава увереност в себе си и доверие в потока, който наричаме живот, тогава ще спреш и бета блокерите - нямаш нужда от тях.

[Inna123]

Благодаря Ви! Какво имате в предвид под умерен спорт? Преполагам тичането и скачането на въже например не влизат в графата на умерено натоварване.

[Guest Кермит]

Тичане - като джогинг, скачането на въже - на почивки. Иначе - бързо ходене пеша, плуване в студен басейн, бавно темпо на кростренажор - ти ще си усетиш. Има едно състояние на тялото, в което има едно приятно потръпване, когато темпото на тренировката е оптималното - изследвай къде е то при теб и прави това,  което правиш, за да го поддържаш.

Поздрави!

[Inna123]

Здравейте, отново се обръщам към вас, тъй като явно нещо не правя както трябва. Не се чувствам толкова тревожна както преди, не ме е страх от симптомите, но са ми неприятни. Например по няколко пъти на ден имам усещане че пръстите на ръцете ми се подуват и сякаш се схващат, на допир ги усещам различно,отделно кожата на главата ми е като схваната и изтръпнала, все едно че имам тясна шапка на главата,почти по цял ден имам усещане за замаяност,като че ли всичко около мен е странно, не е статично. Знам, че това са симптоми на тревожност и стрес,но от вас знам, че когато не се страхуваш от симптомите те изчезват. Аз не се страхувам,но ми носят дискомфорт,каквото и да правя на заден план стои мисълта че имам физически усещания, които ми пречат да се отпусна напълно. Искам да подчертая,че вече не чета в интернет за симпатоми и болести,единствено чета този форум. Все още меря кръвно всеки ден,също и пулс и непрекъснато си задавам въпроса кога ще мине всичко това. Нетърпелива съм. Август месец ми предстои сватба и някак си искам да се насладя на този важен за мен момент без да си задавам въпроси от типа кога ще се махнат тезе усещания, които ми пречат да си живея живота. Явно някъде бъркам. Благодаря ви предварително! 

[д-р Тодор Първанов]

,,Все още меря кръвно всеки ден,също и пулс и непрекъснато си задавам въпроса кога ще мине всичко това. ,,

 

Това трябва да спре.Така непрекъснато поддържаш стреса си. И на въпроса ,,кога ще ми мине ,, се отговаря ,, след 132 години,, .Разбира се, може да избереш и 134 години, но последното ми се вижда вече много.Нека са си 132 .

[Inna123]

Ехх, значи в близките 132 години да не очаквам да ми мине ☺ разсмяхте ме. Може би точно това непрекъснато очакване ме спъва. Простете, че задавам еднотипни въпроси, но вашите отговори ми дават вяра и надежда, че нещата не са толкова зле колкото си мисля, просто съм по-страхлива. Всеки ден влизам във форума и чета споделеното от другите и вашите отговори. Според вас това кара ли ве още повече да се вторачвам в състоянието си? Отворена съм за всякакви препоръки и съвети от ваша страна ☺

[Орлин Баев]

Току-що, Inna123 каза:

точно това непрекъснато очакване ме спъва.

Точно така. Това очакване е от его ум позиция, от която се самозалъгваш, че се учиш и приемаш, докато всъщност пак е същата модалност на "жертва съм на гадното нещо и не го искам". Донякъде си стигнала - чудесно, Сега прекрачи границата. Освен спирането на меренето на кръвното и пулса, мини и вътрешната граница. Колкото повече си готова да бъдеш в тези реживявания още 1000 години и на фона на такава настройка се фокусираш в процеса на смирената загуба на контрола и в доверието в Себе си, Бога и Живота, толкова по-бързо се стапя страхът. Но, това не може да се излъже и престори. Нужно е да е истинско преживелищно.

Редактирано Юни 26, 2018 от Орлин Баев

[Inna123]

Абсолютно точно изразявате вътрешната ми нагласа, г-н Баев. Хем от една страна приемам състоянието си и вече се убедих че не е породено от здравословен проблем, хем искам по-бързичко да отмине. Долавям в себе си някои генерални грешки като меренето на кръвно и пулс, вторачвам се в лицето си и си мисля, че имам торбички и синини под очите макар че околните ми казват че няма нищо такова, но аз продължавам само това да виждам когато се гледам в огледалото,отбелязвам физическите си усещания и въпреки че не ме плашат искам да се махнат,оплаквам се твърде много. Знам, че трябва да изчистя тези неща и вярвам, че ще успея. Медикаменти не приемам, приемала съм само 1 месец ксанакс и деанксит,но реших че не искам да пия лекарствата. Психоложката ми ме поздрави за това мое решение и каза че мога да се справя и без тях. За да обобщя сега се чувствам много по-добре от преди няколко месеца, но знам и че трябва още да работя със себе си. Като цяло никога не съм имала висока оценка за себе си макар че съм се справяла с всичко до момента - завърших образованието си в Софийски университет, малко след това спечелих интервю за хубава работа, за която имаше много кандидати, имам любим човек до себе си, наскоро се преместихме в собствен дом, предстои ни сватба,имам прекрасни родители и приятели...живот мечта. Но винаги съм мислела, че не съм нищо повече от останалите,трудно се вписвам в нова среда,трудно завръзвам контакти и като че ли сама се подценявам,не мога да говоря свободно пред непознати и винаги се стремя да не засегна никого по някякъв начин. Изживявам много навътре нещата, дори и да се отнасят за човек извън моето обкръжение винаги се поставям на негово място и може би по този начин натоварвам себе си. Общо взето това е за мен. Извинявам се за дългия пост, но исках да споделя и нещо за същността и характера ми.

[д-р Тодор Първанов]

,, Всеки ден влизам във форума и чета споделеното от другите и вашите отговори. Според вас това кара ли ве още повече да се вторачвам в състоянието си? ,,

 

Разбира се, че това те задържа в състоянието. Нормално е да влизаш веднъж в седмицата.

Мисля, че го писах, но ще се повторя.Преди 2 години  на едни стъпала си ,,секнах ,, кръста  и не можех да се навеждам.Само че, аз живея в къща с декар и половина двор и гледането му е свързано с десетки навеждания ежедневно.Започнах нагревки, гимнастика и лекарства и  достигнах до следното положение - от сутринта, някъде до 13-14 часа болката си е на лице и не мога да работя по двора.Вечер, все едно кръста ми се сменя и нямам никаква болка.Разбира се, това ме дразнеше, но въпреки всичко нещата не се оправяха. Тогава разбрах, че ще трябва да се примиря с положението и започнах сам  да се успокоявам, казвайки си ,че все пак, можеше и да е по-зле и болката да не изчезва вечер.Общо взето се примирих .Цялото това нещо започна през май и юли вече се бях примирил.

Някъде, през септември си купих 300 кила грозде и едва, след като го пренесох цялото в чували от по над 30 килограма и то сутринт,а си дадох сметка ,че свободно се навеждам и работя без никаква болка.Помъчих се да се сетя, от кога кръста не ме е болял и не можах.Предполагам че станало някъде през средата на август.Моето приемане на състоянието, като необратимо, го бе променило и от него нямаше следа.

[Guest Кермит]

преди 2 часа, Inna123 каза:

Искам да подчертая,че вече не чета в интернет за симпатоми и болести,единствено чета този форум.

Грешката е вярна!

СимпАтоми, наистина са толкова симпатични тези телесни усещания, които връхлитат от нищото и правят оценката на живота една, така, по-мелодраматична

Тодор предполага, че се оправил август, а за теб можем да бъдем сигурни, че ще се "оправиш" точно през август. Като мине сватбата, всичко ще бъде наред. Сега си под напрежение, нищо, че заряда на очакваното преживяване е хубав. Тялото реагира винаги по един и същи начин на Новото, независимо хубаво или лошо ново - все си зарежда с адреналин, за да осигури  адаптацията.

Та, съветът ми е - приеми, че до сватбата ще ставаш все по-симпатична, а затова си трябват от време на време симпАтоми - без тях не може.

Ако пък след сватбата успееш да се удържиш и не станеш "сериозна леля", няма причина с помощта на психоложката си, да отлагате прекалено дълго твоето "научаване" да живееш според повелята на уникалността. Тази повеля гласи, че всеки един от нас, населяващ този свят, е уникална същност, личност. Никой не е повече или по-малко, съответно най-безумното нещо, което може да направим е да се сравняваме с другите и класифицираме спрямо някакви критерии, най-вече социално-икономически, но доста модерно стана да се включат в това бясно състезание и духовните такива.

Имам една рецепта, която съм писал неведнъж - пиша ти я и на теб: редовен спорт, достатъчно сън, здрав секс, хубава храна, много, много, много хумор, вдъхновение за душата от книги, житейски историии и обикновено общуване с разни хора и си готова.

[Орлин Баев]

преди 4 минути, Inna123 каза:

Абсолютно точно изразявате вътрешната ми нагласа, г-н Баев. Хем от една страна приемам състоянието си и вече се убедих че не е породено от здравословен проблем, хем искам по-бързичко да отмине. Долавям в себе си някои генерални грешки като меренето на кръвно и пулс, вторачвам се в лицето си и си мисля, че имам торбички и синини под очите макар че околните ми казват че няма нищо такова, но аз продължавам само това да виждам когато се гледам в огледалото,отбелязвам физическите си усещания и въпреки че не ме плашат искам да се махнат,оплаквам се твърде много. Знам, че трябва да изчистя тези неща и вярвам, че ще успея. Медикаменти не приемам, приемала съм само 1 месец ксанакс и деанксит,но реших че не искам да пия лекарствата. Психоложката ми ме поздрави за това мое решение и каза че мога да се справя и без тях. За да обобщя сега се чувствам много по-добре от преди няколко месеца, но знам и че трябва още да работя със себе си. Като цяло никога не съм имала висока оценка за себе си макар че съм се справяла с всичко до момента - завърших образованието си в Софийски университет, малко след това спечелих интервю за хубава работа, за която имаше много кандидати, имам любим човек до себе си, наскоро се преместихме в собствен дом, предстои ни сватба,имам прекрасни родители и приятели...живот мечта. Но винаги съм мислела, че не съм нищо повече от останалите,трудно се вписвам в нова среда,трудно завръзвам контакти и като че ли сама се подценявам,не мога да говоря свободно пред непознати и винаги се стремя да не засегна никого по някякъв начин. Изживявам много навътре нещата, дори и да се отнасят за човек извън моето обкръжение винаги се поставям на негово място и може би по този начин натоварвам себе си. Общо взето това е за мен. Извинявам се за дългия пост, но исках да споделя и нещо за същността и характера ми.

Сама виждаш, че работейки с благодарност по страховете си, самите те те учат на все по-дълбоко доверие в себе си, а отам на здраво социално присъствие и смело себезаявяване! 

[Inna123]

 Благодаря много на всички ви!!! И за мен има надежда, остана само да си приема изцяло милите ми симпАтоми ☺ и да си живеем заедно в мир и спокойствие.

[Inna123]

Здравейте! Бихте ли споделили за методи, чрез които мога да си помогна за понижаване на сърдечния ритъм, тъй като дори и в спокойно състояние ми е ускорен. Не пия вече бета блокер, лекарката ми каза, че след като пия бета блокер по-малък от 5 мг и ми действа значи няма нужда от него. Та ако мога по някакъв начин чрез техники за дишане или нещо друго да си помогна. Благодаря! 

[Орлин Баев]

Замислих се над естеството на въпроса ти и как да ти отговоря. Ако директно ти изсипя йога дишания, така както питаш, като нищо да ги ползваш с "хапче like" потискаща тревожността нагласа, която и да проработи за малко, в дългосрочен план е обречена на крах. Затова, най-важна е нагласата на сприятеляване, сдружаване, присъствие в тревожността зад сърцебиенето с отношение на спокойно приемане, отвъд осъждането и искането за промяна, а с доверие в прегръдката ѝ (на тревожността). 

Това прегръщане учиш най-добре в психотерапия. А сама, чрез умишлено предизвикване на усещанията на стрес чрез спорт, интензивно дишане, чрез нагласата на "ела, искам още, харесва ми!" и тогава - присъствие в интенционално предизвиканата и засилена емоция и телесна тревожност чрез молитва и медитация (имам 191 сесии в нета към този момент). 

На фона на такова оттренирано и усвоено отношение на сприятеляващо учене и извличане на смелостта и силата от тревожността, тогава вече имат място и успокояващите дишания и по-цялостната медитация. Кои дишания? Коремно, пълно йогийско просто дълбоко и без бройка --> същите в ритъм: коремното 2 секунди вдишване, 4 издишване и 2 без дъх долу; пълното йогийско няколко вдишване дълбоко, съвсем малко задържане с въздух, два пъти по-дълго издишване и мъничко задържане без дъх долу. След тези, няколко минути квадратно дишане: 5 вдишване, 5 задържане с въздух, 5 издишване и 5 задържане без дъх... След квадратното отново в обратния ред пълно йогийско както обясних, коремно с бройка и завършване с коремно дишане без бройка, вече спонтанно, релаксирано, с ръже на корема и фокус на енергията там. 

Реалното забавяне на пулса чрез такива методи обаче се постига чрез редовна медитативна практика с потъване в медитативен транс, на фона на кайваля дишане. Медитацията се учи - в началото водената чрез записи е добър вариант. А по време на слушането, практика на кайваля дишане. Когато е редовна тази практика, променя дори мозъчните невровериги, хормоналната секреция, забавя и сърдечния ритъм  - иска се обаче практика, при това упорита, систематична, качествена. За кайваля дишането - виж в статиите от блога ми. 

Редактирано Юли 6, 2018 от Орлин Баев

[Inna123]

Здравейте отново! Пиша, за да споделя някои неща и ще се радвам да чуя мнението ви, тъй като дължа много на съветите, които получих отх вас.

Прекарах едно страхотно лято. Много от притесненията, за които съм споделяла в предишните си постове изчезнаха или пък намаляха до степен, в която да не пречат на живота и поведението ми. Същевременно спрях да ходя на психотерапия (по преценка на терапевта ми). На терапия ходих около 8 месеца, първоначално всяка седмица,  а в последствие все по-рядко. Смятам, че научих много, осъзнах много и в някаква степен промених представите си за живота. Разбрах, че изпитания винаги ще има,но най-важното от всичко е как ще реагираме на тях, защото ние живеем в реалността,която сами създаваме. Разбрах и друго - само ние самите можем да случим промяната,която желаем. Надежда има и аз вярвам в това. 

От няколко дни започнах отново да усещам същите симптоми, които преди така ме плашеха (тежест в гърдите, учестен пулс, топка в стомаха, трудно поемане на въздух, слабост и треперене в краката, стягания в главата,леко замайване, липса на апетит,изтръпване на кутретата,усещане за напрегнатост и тревожност, в следствие на това пориви за плач,чувство на безнадеждност и отчаяние). Но аз съм различна! Преди време,усещайки всичко това си казвах: "има ми нещо", "сигурно съм болна от някоя страшна болест ", "сега ще ми стане нещо", "ще припадна", "на кой лекар да отида още", " искам да спре", "искам да съм като преди " и т.н. Към днешна дата, чувствайки същите неща аз си казвам "знам какво е,преживяла съм го и преди,но този път няма да бягам от него. Може би ще се научим да живеем в хармония заедно. Знам,че не може да ми навреди,имам опит от преди. Хайде, ела! Аз вече те познавам и знам,че не носиш нищо лошо. Аз ще те приема и ако трябва цял живот да живеем по този начин,нямам нищо против да се сприятеля с теб." И това ме кара да се чувствам страшно горда със себе си. 

Предполагам,че симптомите се завърнаха,защото всичко започна по това време миналата година. Доста неща ми напомниха за това - времето навън, топлината и пламъка на камината вкъщи и много други. Донесоха спомени... Вероятно все още не съм толкова уверена и стабилна в себе си и симптомите са сигналната лампичка, че не трябва да забравям уроците които носят. Но този път ще подходя различно към тях,защото разбрах,че да бягаш от тях е все едно да бягаш от себе си. Ще се опитам да ги приема като част от мен, пък каквото стане...нямам очаквания,не бързам, имам търпение, не искам на всяка цена дя ги махна от себе си сега и веднага. Смятам, че всичко се случва,за да преоткрия себе си,да добия увереността, която винаги ми е липсвала,да се доверя на живота,аз вече осъзнах, че не мога да контролирам всичко, а и не трябва. Вместо това ще скоча на гребена на вълната и ще грабя с пълни шепи от всичко красиво, което животът ми предлагат ДНЕС, без да мисля за вчера и утре. Всичко,което пиша сега извира от сърцето ми и наистина го мисля. Знам,че много хора няма да ме разберат, особено ако тези усещания са нови за тях. Знам го от личен опит,но знам и че трябва време и усилие,трябва и промяна в мисленето и отношението към симптомите. Искам да вдъхна поне мъничко надежда, защото силата е в самите нас. Да бягаш от симптомите и да се страхуваш от тях е погрешно. Това не работи  - убедих се от личен опит. Затова аз промених отношението си към тях. Разбрах, че от оплакване и поставяне в ролята на жертва няма никакъв смисъл. Вероятно имам да уча още много и нямам нищо против.

Късметлийка съм, че имам семейство, което нито за миг не ме остави сама и не пусна ръката ми,когато аз самата се бях предала. Подкрепата на семейството е най-важната по този дълъг път. Искрено благодаря терапевта си и на вас за безценните съвети, които дават надежда и вяра! Благодаря от сърце! Бъдете благословени!

Ще се радвам да чуя вашето мнение, а защо не и съвет, ако бъркам някъде измежду редовете си.

[д-р Тодор Първанов]

Aабсолютно, за всичко си права, спомена за времето когато си имала симптомите  е пуснал отново реакцията.Нищо чудно, догодина по същото време пак да я пусне.

Ще отмине.

[Орлин Баев]

Да, баничките също са добри, особено с праз!

 

[Inna123]

Току-що, Орлин Баев каза:

Да, баничките също са добри, особено с праз!

 

От 3-4 дни взимам магне Б 6 по една таблетка на ден, с банички не съм пробвала още  

Г-н Баев, любопитна съм да чуя и Вашето мнение и препоръка към мен.

[АлександърТ.А.]

..........................................

Редактирано Октомври 2, 2018 от АлександърТ.А.

[Inna123]

Да явно звуча глупаво отстрани.... извинявам се, за което. Все пак благодаря за мненията на всички ви!