Псалом 44 (по Слав. 43)

[АлександърТ.А.]

Псалом 44 (по Слав. 43)

Первому Певцу, Масхил на Кореевите Синове.

1. Боже, с ушите си чухме, нашите бащи ни приказаха делото, което Си сторил в техните дни, в древните дни.
2. Ти Си изгонил с ръката Си езичници, а тях Си насадил. Оскърбил Си племена, а тях Си проводил.
3. Защото не наследиха земята с меча си и мишцата им не ги спаси, и Твоята десница, и мишцата Ти, и виделината на лицето Ти, защото Ти имаше благоволение към тях.
4. Ти Си Цар мой, Боже, заповядай избавления за Якова.
5. Чрез Тебе ще низложим враговете си. Чрез Името Ти ще стъпчем онези, които се подигат против нас.
6. Защото няма да се надея на лъка си, нито мечът ми ще ме избави.
7. Защото Ти ни избави от враговете ни и посрамил Си онези, които ни мразят.
8. С Бога ще се хвалим всеки ден и Името Ти във век ще песнословим.
9. Но Ти Си отхвърлил и посрамил Си нас и не излазяш вече с нашите воинства.
10. Направил Си ни да се върнем назад пред врага и мразещите ни разграбят имота ни за себе си.
11. Предал Си ни като овци за ястие и разпръснал Си ни между езичниците.
12. Продал Си своите люде за нищо и не Си имал печалба от цената им.
13. Направил Си ни укор на съседите ни, присмех и поругание на онези, които са около нас.
14. Направил Си ни притча между езичниците, киване между народите

Различавам две различни части . От 1 до 8 и от 9 до 14 . Нещо ми се губи и не разбирам тази подредба ? Защо са събрани на едно място?

[Донка]

Според моето разбиране началото на псалма възпява миналото на народа на Яков. Тогава Бог е помагал и с неговата сила и водачество предците са намерили дом и земя и благоденствие, за което и сега наследниците са благодарни. 

Във втората част певецът умолява Бог отново да се погрижи за наследниците, вричайки се само с Неговото име и за Неговата слава да влизат в битка и така да се избавят от враговете си. 

В третата част (и до края на псалма) певецът оплаква съдбата на наследниците на онези, които са благоденствали по Волята Божия. Сега те са в немилост, страдат и се молят Бог отново да обърне взор към тях. 

За мен силата на псалма е в благодарността и зачитането на Божията Воля, дори когато човек е в страдание и трудности. Няма възмущение и недоволство, завист. Напротив, съвременниците са благодарни за това, което техните предци са получили като Божие благодеяние, макар и сега те самите да го нямат. Те осъзнават, че всичко, което хората преди тях са получили, е било Божи дар. Затова и техният взор е обърнат към Бог с надежда да бъдат чути молитвите им и с обещанието само в Негово име да се случи тяхното освобождение. 

Третата част (продължението е важно!) Съвременниците уверяват Бог, че страданията и унижението не са сломили вярата им в Бог и неговата милост; че не са се отрекли от Него, макар че именно вярата им е причина за страданията и униженията им. И на финала отново засвидетелстват своето смирение и преданост.

Всеки ден позорът ми е пред мене, И срамът на лицето ми ме покрива,

Поради гласа на онзи, който укорява и хули, Поради неприятеля и отмъстителя.

Всичко това дойде върху нас; Обаче ние не Те забравихме, Нито станахме неверни на Твоя завет.

Сърцето ни не се върна назад, Нито се отклониха стъпките ни от Твоя път,

Макар Ти да си ни съкрушил в пусто място {Еврейски: Място на чакали.}. И да си ни покрил с мрачна сянка.

Ако сме забравили името на нашия Бог, Или сме прострели ръцете си към чужд Бог,

То не ще ли Бог да издири това? Защото Той знае тайните на сърцето.

Не! ние сме убивани заради Тебе цял ден, Считани сме като овце за клане,

Събуди се, Господи, защо спиш? Стани, не <ни> отхвърляй за винаги.

Защо криеш лицето Си, И забравяш неволята ни и угнетението ни?

Защото душата ни е снишена до пръстта; Коремът ни е прилепнал до земята.

Стани да ни помогнеш, И Избави ни заради милосърдието Си.

 

Интересен е възгласът 

Събуди се, Господи, защо спиш? Стани, не <ни> отхвърляй за винаги.

Защо криеш лицето Си, И забравяш неволята ни и угнетението ни?

На пръв поглед звучи като недоволство, но за мен е по-скоро искрен въпрос за причината, поради която Бог е оставил своите предани деца в това тежко състояние. 

Само лично виждане

[АлександърТ.А.]

Благодаря ти . Подозирах , че трябва да се потърси и прочете повече от , това в първия пост . Надявам се да има полза не само за мене .

1 За първия певец. Поучение за Кореевите синове. Боже, с ушите си сме чули, нашите бащи са ни разказвали, Какво дело си извършил в техните дни, в древните времена.
2 Ти си изгонил с ръката Си народи, а тях си насадил; Съкрушил си племена, а тях си разпространил.
3 Защото не завладяха земята със своя меч, Нито тяхната мишца ги спаси, Но Твоята десница и Твоята мишца, и светлостта на Твоето лице, Защото Твоето благоволение беше към тях.
4 Ти си Цар мой, Боже; Заповядай да стават победи за Якова.
5 Чрез Тебе ще повалим неприятелите си; Чрез Твоето име ще стъпчем ония, които се повдигат против нас.
6 Защото няма да уповавам на лъка си, Нито ще ме избави мечът ми.
7 Защото Ти си ни избавил от противниците ни, И посрамил си ония, които ни мразят.
8 С Бога ще се хвалим всеки ден, И името Ти ще славословим до века. (Села).
9 Но сега Ти си ни отхвърлил и посрамил, И не излизат вече с нашите войски.
10 Правиш ни да се върнем назад пред противника; И мразещите ни обират ни за себе си.
11 Предал си ни като овце за ядене, И разпръснал си ни между народите.
12 Продал си Своите люде за нищо, И не си спечелил от цената им.
13 Правиш ни за укор на съседите ни, За присмех и поругание на ония, които са около нас.
14 Правиш ни за поговорка между народите, За кимване с глава между племената.
15 Всеки ден позорът ми е пред мене, И срамът на лицето ми ме покрива,
16 Поради гласа на онзи, който укорява и хули, Поради неприятеля и отмъстителя.
17 Всичко това дойде върху нас; Обаче ние не Те забравихме, Нито станахме неверни на Твоя завет.
18 Сърцето ни не се върна назад, Нито се отклониха стъпките ни от Твоя път,
19 Макар Ти да си ни съкрушил в пусто място. И да си ни покрил с мрачна сянка.
20 Ако сме забравили името на нашия Бог, Или сме прострели ръцете си към чужд Бог,
21 То не ще ли Бог да издири това? Защото Той знае тайните на сърцето.
22 Не! ние сме убивани заради Тебе цял ден, Считани сме като овце за клане,
23 Събуди се, Господи, защо спиш? Стани, не ни отхвърляй за винаги.
24 Защо криеш лицето Си, И забравяш неволята ни и угнетението ни?
25 Защото душата ни е снишена до пръстта; Коремът ни е прилепнал до земята.
26 Стани да ни помогнеш, И Избави ни заради милосърдието Си.