помощ

[kukuvica123]

Здравейте!Искам да попитам как да се справя с личен проблем. Получих проблем със здравето, който няма как да се оправи и трябва да приемам постоянно лекарства. Поради тази причина и не мога да забременея. До този момент не съм искала да имам деца, но след като разбрах, че няма да мога да забременея, защото ако пия тези лекарства ще увредя бебето и започнах да искам дете, може и като друга причина да посоча, че всички момичета на моята възраст вече имат деца и постоянно качват снимки с техните бебета и това е постоянно пред очите ми .Преди този момент си мечтаех да съм успешна в дадена кариера и да имам мъж, който харесвам,но никога не съм искала деца, а сега това желание се появи и ме убива. Мисля си,че ще остана сама цял живот и си представям как съм наоколо 70 години  и нямам никакви роднини и съм сама и на всичките празници съм сама. В мен има една част, която много иска да се грижи за някого, характерът ми е такъв.Преди имах и страхове относно външният ми вид при бременност и това как ще възпитам бебето, но те вече изчезнаха и мога да си представя да съм майка, но вече е невъзможно .Всичките страхове изчезнаха свързани с бременността и се чувствам напълно готова да стана майка, но няма как да стане. Като алтернативен вариант близки ме съветват да осиновя дете, но за мен това не е вариант. Аз искам дете, което си е мое, което изглежда като мен, което е моя кръв.Като гледам това чуждо дете, винаги ще се питам как би изглеждало моето собствено, как би имало прилики с моите роднини, как прилича на любимия ми мъж.Това да осиновя дете не е по силите ми. Това ще създаде трудност и от гледна точка,че ще ми е трудно сама да отгледам дете, тъй като не мога да намеря мъж, който би бил готов да няма собствени деца, а да иска да осинови чуждо дете.Имам много кандидати за брак, но те търсят жена, от която могат да имат деца., а аз това не мога да и го дам и в крайна сметка се оказвам без мъж и без дете. Не искам да съм сама като остарея. Аз в момента живея сама и не искам живота ми да мине така. Сега съм млада имам някакви приятелки,който още не са женени, но като остарея ще остана съвсем сама, защото в един момент и те ще създадат семейства. Като мина определена възраст обществото ще гледа на мене с друго око .Страх ме е и не искам това да се случи.Всички постоянно ме притискат защо съм на такава възраст и не се женя, роднините ми не разбират,че имам проблем със здравето и бебето ще се роди увредено и постоянно ме тикат да се женя, казват ми че не мога без деца,трябвало да родя. Като най- големя мечта в ума ми стои това да  имам  дете и съпруг. Какво да правя и как да намеря смисъл в живота?Какво да правя?

Редактирано Юни 27, 2019 от kukuvica123

[д-р Тодор Първанов]

Понеже соматичните заболявания се отразяват и на психиката, би трябвало да кажеш, за какво точно заболяване става дума.

[kukuvica123]

Някаква форма на психоза,психично разстройство, не знам какво точно, но съм на антипсихотици и не мога да ги спра.Родителите ми въобще не ме разбират и ми скъсаха епикризата. Казаха да спирам лекарствата от нищо не съм била болна. Нямало как болен човек да ходи на работа и да изкарва пари. Щом не съм подпалила къщата и не съм се изгубила по пътя за работата значи не съм болна от нищо След като мъжете ме харесват трябвало да си търся съпруг и да имам деца.  А мен ме тревожат нещата, който писах по-горе. Моля помогнете!!!

Редактирано Юни 28, 2019 от kukuvica123

[Ines Raycheva]

преди 12 часа, kukuvica123 каза:

Какво да правя и как да намеря смисъл в живота?Какво да правя?

В това, което си написала личи много страх - а страхът не се "лекува", тоест приема, и съответно преодолява, с такива компенсации отвън. Да имаш деца и семейство не те прави автоматично щастлива и не-самотна, това е илюзорна мечта. Често онова, което нямаме ни се вижда най-изкушаващо и си представяме, че ако го имаме, изживеем, усетим, ще сме вече цели, осъществени, щастливи. Уви... Това си остава удобно бягство от отговорност и лична работа по проблемите ни и добър шанс за самосъжаление спрямо собствената ни действителност към настоящия момент. 

Докато бягаш от страха си той винаги ще е зад теб като сянка, която няма да се отлепи и изчезне.

Какво те тревожи всъщност - че няма да си като другите хора, които (сякаш всички на света) имат деца? 

Че ще бъдеш сама и неразбрана? 

Кое му е непоносимото на това да бъдеш сам всъщност? 

________

Искам да обърна внимание на нещо много значимо - децата не са средство за постигане на удовлетворение, нито партньорите са такова. Те резонират с онова, което е в нас - с нашата обич, смелост, с нашия страх и гняв... С нашата душичка, сърце, интелект. Отвън е такова, каквото е и отвътре. "Отвън" е огледалото, в което имаме шанса да се погледнем. Ако не познаваме самите себе си, своите слабости и болки, трудно можем да имаме качествена "спойка" с други хора - последните не могат сами да ни излекуват магически... 

Само прочети:

преди 12 часа, kukuvica123 каза:

Това да осиновя дете не е по силите ми.

 

преди 12 часа, kukuvica123 каза:

ще ми е трудно сама да отгледам дете, тъй като не мога да намеря мъж, който би бил готов да няма собствени деца, а да иска да осинови чуждо дете.

 

преди 12 часа, kukuvica123 каза:

Като мина определена възраст обществото ще гледа на мене с друго око .Страх ме е и не искам това да се случи

"Ще, ще, ще..." Вече се върти филма в главата ти с възможно най-драматичните сценарии. Четейки, усещам уплашено и объркано хлапе, което не знае накъде да поеме и за какво да се "хване", за да не потъне. Но спасителната сламка си е в теб, определено не е в "обществото", нито в който и да е Друг! 

Имаш да се учиш на смелост определено, на това да бъдеш искрена и да умееш да казваш "Не". Ти си смислен човек и без да имаш деца, и без да изпълняваш онова, което някой си би искал от теб.

Красив и здравословен избор да имаш дете, е защото го желаеш искрено, защото искаш да отгледаш и обичаш с цялостта си едно човешко същество, а не защото ако Не го направиш, ще останеш сама.

__________

Ще споделя нещо кратко, от разговор с човек, с който общувах наскоро, имал тежко детство, в конфликт с родителите си и до ден днешен. Той ми сподели, че майка му му е казала: "Исках да родя, за да има кой да се грижи за мен, когато остарея." Болка и огорчение нанася да си функция и средство на някой друг... 

 

Сигурна съм, че имаш много обич да даваш, много топлина и грижа - започни от себе си! Бъди добра майка на самата себе си, преди да имаш дете. Обгрижи се, приеми страховете си като едни от многото пътници в автобуса на своя живот - всеки от тях шарен, различен... и неслучаен... Няма случайни проблеми и тегоби, има учене и растеж благодарение на тях обаче! 

[Ines Raycheva]

преди 6 часа, kukuvica123 каза:

Родителите ми въобще не ме разбират и ми скъсаха епикризата

Понякога хората, които са наши близки, обичат ни, загрижени са, но никак не умеят да приемат трудностите и проблемите, през които преминаваме - дали от чувство на безсилие, дали от чувство на вина... На колко години си, с усещането съм, че си пълнолетна?

Имаш ли възможност да потърсиш психотерапевт, с който да работиш, да говориш със своя психиатър за опцията да те насочи към такъв? С писане тук можем да ти дадем препоръки и предложения, но едва ли качествената и последователна подкрепа, от която имаш нужда. 

Ти самата усещаш ли разлика, промяна преди и след взимането на медикаменти и каква беше причината / причините да потърсиш психиатър на първо място? Кой пожела това, какво се случи?

[Stefan Grekov]

Задължителна консултация поне с още един или двама психиатри. Определена на дадена гармако схема и спазването й. Всички страхове може би са част от една по-голяма картина. Психическото ви здраве не е шега! 

[kipenzov]

kukuvica123, виж си само никнейма!!!

В едно общество от луди, единственият нормален ще изглежда като луд, докато се гледа през очите на другите. Пък и докато сам си вярва на това!

В случая обаче, мнението на другите е удобния параван за прикриване на липсата на собствен кураж. Инес Райчева подробно ти го описа!

 

Къде живееш? Как се издържаш? Имала ли си досега връзка с мъж?

 

Редактирано Юли 1, 2019 от д-р Тодор Първанов

[kukuvica123]

Ти самата усещаш ли разлика, промяна преди и след взимането на медикаменти и каква беше причината / причините да потърсиш психиатър на първо място? Кой пожела това, какво се случи?

Аз бях подложена на силен стрес в работата и имах много семейни проблеми. Работих с психотерапевт около 4-5 месеца, но това още повече ме натовари и след това се отключи психозата. Родителите ми ме заведоха на психиатър след получена криза, но родителите ми  твърдят, че това било нещо временно и сега съм си напълно добре щом работя и излизам по екскурзии, не съм говорила неадекватно. Аз след получена криза и след това като се оправих с лекарствата, разговарях с няколко лекари и те ми казаха, че от тук на нататък ще съм на антипсихотици. Родителите ми въобще не чуват и постоянно ми досаждат да си търся момче и да съм раждала деца. Набор 88. Казват,че ще ми мине времето и ще съм сама цял живот, постоянно ми говорят едно и също. Роднините ми се обаждат по телефона и ме питат как така братовчедите ми си намерили партньори, а аз не мога, вече съм била на възраст и съм нямала деца. Искат да ме сватосват за мъже, който не харесвам и аз поради отчаяние започвам да излизам с мъже, който не харесвам, но никой не ги търси и може би имам някакъв шанс с тях.Приятелите ми ме имат за второ качество човек, защото нямам деца, имам само няколко човека, който като мен са свободни и за сега това е единствената ми опора. Страхувам се, че от работата ми ще разбират за проблема и ще ме уволнят.

[д-р Тодор Първанов]

За съжаление, освен болести на сърцето, бъбреците, панкреаса и т.н. съществуват и болести на мозъка.При някои от тях, употребата на медикаменти е задължително. Психотичните състояния не могат да се овладеят с психотерапия и оставен без медикаменти, в острата им фаза, човек, може да бъде опасен и за себе си и за другите.

Въпроса е, какво да се прави след овладяването на острото състояние, както е станало при теб.Има едно старо правило , то гласи следното -

при първи психотичен пристъп, медикаментите се пият една година след овладяването му,

при втори, две години след овладяването му ,

при трети , 5 години след овладяването му

и едва при четвъртия може да се предложи доживотно приемане на медикаменти,,.

Това е по тази тема- за лекарствата.

За децата -  добре е, да се изчака година- две, но това не значи, да не си търсиш и намериш  приятел.Всеки човек има нужда от друг човек до себе си.

[Ines Raycheva]

преди 7 часа, kukuvica123 каза:

аз поради отчаяние започвам да излизам с мъже, който не харесвам, но никой не ги търси и може би имам някакъв шанс с тях.Приятелите ми ме имат за второ качество човек, защото нямам деца

Докато сме фиксирани в постигането на определена цел, често не си даваме сметка всъщност колко много вече сме постигнали, за колко много имаме да сме благодарни. Искаме сега и веднага, а забравяме за собственото си спокойствие и добруване. 

Щом лекарите, с които си се срещнала са ти обяснили, че трябва да пиеш антипсихотици - послушай ги, помогни на самата себе си. Ти разбираш, че трябва да се погрижиш първо за себе си, преди да можеш да бъдеш грижеща се майка, приятелка, съпруга. 

Родителите ти и близките ти вероятно не разбират съвсем през какво преминаваш - ако имаш желание и чувстваш, че това ти помага - пиши тук. 

Ако си спряла да пиеш медикаментите си, свържи се с психиатъра си, обясни му ситуацията - това е важно и неотложно за теб. 

[kukuvica123]

не съм спряла и не смятам да спирам да ги пия Лошото е че понякога човек се чувства виновен за това,че всички са срещу него и му казват да прави едно и също нещо и човек почва да си мисли ,че те са прави ,а не аз

[kukuvica123]

 

Психотичните състояния не могат да се овладеят с психотерапия и оставен без медикаменти, в острата им фаза, човек, може да бъде опасен и за себе си и за другите.

 

За децата -  добре е, да се изчака година- две, но това не значи, да не си търсиш и намериш  приятел.Всеки човек има нужда от друг човек до себе си.

 Дори да мине 1-2 години и да се чувствам добре и забременея и дори и да е желана бременността това е стрес за организма и вероятността да се отключи нов психотичен епизод е много голяма, ако това се случи ще трябва по време на бременността да пия антипсихотици и това ще увреди бебето. Аз не мога да намеря мъж, който не иска деца. Това е проблемът. Кой нормален ще иска да се жени за луда жена ? Не знам дали има други жени,който са болни от такова заболяване и имат здрави деца?

 

Редактирано Юли 1, 2019 от kukuvica123

[д-р Тодор Първанов]

Песимизъм, искаш да си останеш е него, оставай.Не ни губи времето.

Преди много години, писах в този сайт, че голям процент от хората, които имат психотичен епизод....след това живеят нормално и той не  се повтаря.

Намери ми поста и го прочети, мисля,че бе по повод  една пишеща, Мона , която твърдеше, че всичко имащи психотичен епизод са опасни едва ли  не за вечни времена.

[kukuvica123]

Ще се опитам да го прочета, но аз съм имала два психотични епизода

[kukuvica123]

не мога а намеря линк

[kukuvica123]

Въпроса е, какво да се прави след овладяването на острото състояние, както е станало при теб.Има едно старо правило , то гласи следното -

при първи психотичен пристъп, медикаментите се пият една година след овладяването му,

при втори, две години след овладяването му ,

при трети , 5 години след овладяването му

и едва при четвъртия може да се предложи доживотно приемане на медикаменти,,.

На мен ми казаха,че антипсихотиците се  пият 1 година при първи психотичен епизод, 5 години при втори и при трети доживотно лечение. Случи се нещо по- лошо, заради страничните ефекти на лекарствата имам първи симптоми на паркинсон. Не искам да ходя в болницата вече и не искам да знам нито окончателни диагнози,нито нищо. Оказа се,че има нещо по лошо от това да нямаш деца и то е да страдаш от заболяване , което прогресира във времето. Страх ме е ,че съм прекалено млада и ако заболяването прогресира ще  трябва да завися от някой друг. Тук във форума чета,че трябва да потърсим силата в себе си и да развием самоувереност,но при една такава диагноза как да намериш силата в себе си като в един момент може просто да трябва да си зависим от друг човек. Преди да се случи това тези дни бях решила да уча и да се развивам, а сега нямам желание за нищо, смятам и да напусна работа. Виждам се като човек, който се разпада малко по малко. Чувствам се като 70 годишна жена, която е на края на живота си. Какво да правя? Страх ме е ,че ако починат родителите ми няма кой да се грижи за мен, мислих си,че ще се си кретам с антихсихотиците и със шизофренията ,ще уча различни неща и поне утехата ще ми е да се развивам в различни нещо и така виждах една упора в себе си донякъде, че мога да съм самостоятелен човек,но не било така. Какво да направя в този случай?

[д-р Тодор Първанов]

,, Случи се нещо по- лошо, заради страничните ефекти на лекарствата имам първи симптоми на паркинсон. ,,

Нямаш никакъв Паркинсон - някои от невролептиците, като странично действие, дават оплаквания подобни на това заболяване. Посети психиатъра си, той може да ти даде лекарства за махане на тремора или замени невролептика с друг, който не предизвиква  тези  оплаквания

[kukuvica123]

Благодаря Ви от сърце за отговора!

[kukuvica123]

Благодаря Ви от сърце за отговора!

Имам още един въпрос. Различни техники за мнемоника и концентрация подходящи ли са за хора, който имат психични заболявания. Преди да получа тези тремори се занимавах с такива упражнения , както и за синхронизация на двете полукълба и тренирах и тогава ги получих.

[д-р Тодор Първанов]

Всичко което е в умерено количество е полезно.

[kukuvica123]

Извинете, ще задам последен въпрос към Вас.Аз пия сперидан и акинетон. Не разбирам едно нещо свързано с коректорите.  Бях на консултация , но аз нещо не разбрах, там и ми казаха,че защото треперя трябва да увелича  акинетона с половина, но попринцип акинетона се спирал. Във връзка с  късните дискенезии не трябва ли поддържащата доза да е сперизан и акинетон в подходящи дози. Ако е само антипсихотика няма ли  след продължителна употреба  да развия такова заболяване. Какво е подходящо за превенцията,защото този антипсихотик е с висок риск за неврологични странични ефекти?Благодаря и ме извинете за питането!

[д-р Тодор Първанов]

Отговора на въпроса ти, мога само да го предполагам. Най - вероятно, той разчита нервната ти система да се адаптира към невролептика и симптомите на тремор да изчезнат, за това ти е казал, че после ще го спре.

В случая, правилното е да питаш него, аз само мога да гадая, което не е правилно.

[kukuvica123]

Неее не мога.Знам,че исках да задам последен въпрос, но просто не мога.Ще полудея. Исках да се отърва от страничния ефект късни дискенезии. Постоянно чета на тази тема и излиза, че всички, които пият антипсихотици в късен период от дългогодишната  употреба ще настъпи това и в повечето случаи е необратимо. На мен на консултацията ми казаха,че трябва да приемам лекарствата до живот.Моля помогнете ми не разбирам в статиите пише,че ако пиеш типичен антипсихотик със сигурност ще получиш това заболяване, а по отношение на атипичните антипсихотици няма данни., но в друга статия пише,че жена след 32 годишна употреба  пиела типичен антипсихотик за известно време и после пила атипичен, но лекаря от статията казва,че жената получила такова заболяване късни дискенезии и било ясно че е от атипичния антипсихотик  тъй като било документирано,че този антипсихотик има такова действие ,, а уж е атипичен. Аз пия сперидан, който е атипичен, но пише в уикипедия,че е разновидност на респеридон и причинява късни дискенезии. Като изключим  треморите на пръстите, от които параноясах,въпреки,че не бяха изявени постоянно,но сега всичо е наред. За целия период съм нямала никакви странични ефекти от лекарството, но явно ако го приемам  с години ще си изпатя. Аз просто искам да си кретам със шизофренията и с антипсихотиците и да избегна това заболяване. Според вас оправдано ли е да искам смяна на антипсихотика? Аз вярвам на Вас.Всъщност има ли въбоще някакви антипсихотици, които да нямат риск от това зоболяване? Страх ме е че ще кажа да ми сменят антипсихотика и ще се насадя на по големи пачи яйца.Тези, който съм разговаряла и пият антипсихотици имат или проблеми с паметта или са депресирани или още 1000 неща , а а з все едно нищо не пия.Чувствам се както преди да се разболея, все едно нищо не пия.Оправдано ли е да го сменям Вие имате дългогодишен опит Моля помогнете ми

[д-р Тодор Първанов]

В никакъв случай не го сменяй.

[kukuvica123]

 

Благодаря Ви за отговора. Като го прочетох се успокоих, но като вляза в уикипедия и чета,че сперидана причинява късни дискенезии имам чувството,че се обричам на погибел с това лекарство и си мисля дали няма някакъв начин да взема превантивни мерки Има ли?