ОКР или нещо друго

[д-р Тодор Първанов]

Габи, седни и опиши, точно какво знаеш за ОКР-то и всички методи които, ПОСТОЯННО използваш, за да се справиш с него.Защото, оставам с впечатление,че ти нищо не знаеш за проблема си и, и нищо полезно не правиш, за да го преодолееш.

Весели празници!

[Габи Петрова 1993]

На теория знам, че окр е излюзия, измислица на мозъка, породена от натрупан стрес с който не можем да се справим. Темите са най-различни, може да включва компулси може и без тях. В моя случай аз нямам такива. Обикновено и най-често стещаните обсесии са на тема, бактерии, психични болести, сексуална ориентация и агресия. Това са най-често сращаните, като разбра се кръга не е затворен. Човек е контактен, съзнава “страха” като неоснован, но трудно се бори с това. Обикновено се прилага терапия, в редки случаи комбинирана с медикаменти. Хората с окр вярват на обсесиите си. Това което правя е когато имам мисъл първо да я “проверя” питам се дали това е реално или измислица моя, разбира се първосигнално и съвсем разумно си отговарям, че е нереално, после обаче вместо импулса да стихне и да се успокоя в мен остава съмнението което почва да дълбае. Когато нямам стрес в ежедневието и всичко ми е “песен” отново имам случай на опит да се прояви окр, но той е толкова нищожен и бързо потушим, че изобщо не го отразявам, няма времето да създаде реакция у мен. Така се справях може би около 3 месеца. Разбира се усещала съм и моменти на падение, но не се поддавах, отново защото положителното беше повече от отрицателното. Заживях си живота и дори се смеех понякога на нещата които съм мислела. Обаче сега, може би вече мислех, че няма да се случи и просто пропаднах. В момента съм в по-особен период от живота си свързан с промени, вероятно трудно се адаптирам към тях и те пораждат напрежение у мен. И общо взето е това. Предполагам, че е мисъл на окр, тъй като колегите ми се смяха като им разказах за “новата” обсесия, те дори не забелязаха, че ми има нещо, но вътрешно всичко ми е свито, знаете как е няма да обяснявам какво усещам. И просто усетих нуждата да поговоря с някого който ме разбира и не би ме обидил заради това което изживявам, не би ме обвинил. Това правех до сега, повтарях си, че е окр 2-3 пъти и просто живота си ме подхващаше и нямах времето да се отдам на лъжите. Но сега не ми се получи и отново съм зле.  Ходя и на терапия, но последните два месеца не ходих, миналия месец си забравих часа, може би, защото не усещах окр и не мислех за това, сега се опитвах да запиша, но все се разминаваха. Следващия ми час е на 03.01....тоест искате да кажете, че това също ми е окр-то тоест измислица, че ме е страх за да се страхувам, да му робувам един вид? Или аз нещо не разбрах. Имам ли психиатрично заболяване или не? Аз съм си контактна, върша си работата и всичко в ежедневието обаче някак това което съм отвън като облик няма нищо, ама нищо общо с това което се случва вътре в мен. Мъжа ми смята, че съм с психическо отклонение и ме е срам, стана ми много гадно като ми го каза, но си казах какво пък, съдбата ми е такава, не зависи от мен. 

Редактирано Декември 31, 2020 от Габи Петрова 1993

[д-р Тодор Първанов]

Нямаш никакво психично отклонение.Всеки има натрапливи мисли.

Това което правиш неправилно е - ,, Това което правя е когато имам мисъл първо да я “проверя” питам се дали това е реално или измислица моя, разбира се първосигнално и съвсем разумно си отговарям, че е нереално, после обаче вместо импулса да стихне и да се успокоя в мен остава съмнението което почва да дълбае.,,

Такава проверка не се прави. ОКР-то не позволява тя да се направи.Винаги ще те излъже,че мисълта е истина.Никога не се прави анализ на натрапливата мисъл.

Приемаш, че всяка мисъл която води до дискомфорт в теб и се повтаря няколко пъти е натраплива - тоест лъжа и си го повтаряш всеки път когато ОКР-то ти я даде.

 

[Габи Петрова 1993]

Здравейте отново, пак съм аз със страховете си. Не, че съм се оправяла, но имах кратка терапия и долу горе държах положението. Притеснява ме, че постоянно имам налудничави мисли. Давам пример. Онзи ден гледам филм и актьора казва “аз съм бог” веднага съзнанието ми регистрира мисълта и си казвам “този е шизпфреник” след което тази фраза нв ми излизаше от главата, често казано, започнах да се страхувам да не си го мисля и аз. Постоянно си давам примери в ежедневието как мислят шизпфрениците и дали и аз мисля така. Не, съвсем не знам всичко за това заболяване, но имам известни познания. Давам още пример. В опит майка ми да ме успокои ми казва, че лудите живеят в друга реалност, сте което започнах и аз да си го мисля което ми докарваше ПА, и тази мисъл изчезна. Държа да подчертая, че видимо нищо ми няма, на пръв поглед поне, но вътрешно аз съм се приела за луда. Преди няколко дни разбрах, че шизофрениците не чуват гласове, а си го измислят, по-точно мозъка им проектира мислите на подсъзнанието им, те не го разбират и си мислят, че някой им говори. Ще ме поправите ако греша. При което имах множество въпроси от типа на “сега мислите с глас ли си ги чувам” или “мислите мои ли са” отново ще отворя скобичка, че тези мисли ме съсипват, защото знам, че са типични за шизофрениците и това, че си ги задавам и аз ме навежда на мисълта, че и аз имам шизофрения. И сега новото което е от последните дни. Не знам дали и при другите хора е така, дори не знам

как да го формулирам. Някак успявам да си спомня гласовете на хората, това ме притеснява. Примерно мисля си нещо майка ми, че ще ми каже обаче в мозъка си сякаш си го представям с нейния глас и не знам това дали в проблем? Това ме притеснява зверски много, че някак в мозък си си визуализирам гласа на определен човек, до сега не съм обръщала внимание как точно ми тече мисълта. Та се питах това гласове ли са? Аз знам, че човека го няма реално до мен, знам, че не ми говори, не си говоря сама и напълно осъзнавам, че това което “разигравам” е просто диалог, представям си го един вид. Но това,е някак успявам да си визуализирам гласа на другия ме притеснява много. Не, че го чувам слухово, слухово си чувам нормалните неща които ме заобикалят, никой не ми е казвал да изглеждам луда или, че са ме виждали да си говоря сама, работя, имам що годе нормално ежедневие, но сега това, че не знам дали само при мен е така или и при другите хора и започвам да си мисля, че започвам да полудявам. Готова съм да започна прием на медикаменти само и само да не ми се обърква мозъка и да започна да дрънкам глупости и да се излагам пред хората. Просто моля някой да ми каже при вас така ли е? Това ли се нарича озвучени мисли и това опасно ли е? Мога ли да полудея от това. Благодаря на всички за отделеното време.

[АлександърТ.А.]

здравей  Габи . Ето един начин .

Цитат

Давам пример. Онзи ден гледам филм и актьора казва “аз съм бог” веднага съзнанието ми регистрира мисълта и си казвам “този е шизофреник” 

Тук даваш оценка , класифицираш и започва ,,залитането " .Опитвай се да не даваш никакви оценки . Всичко си е такова , каквото е , само е различно .

Цитат

как да го формулирам. Някак успявам да си спомня гласовете на хората, това ме притеснява. Примерно мисля си нещо майка ми, че ще ми каже обаче в мозъка си сякаш си го представям с нейния глас и не знам това дали в проблем?

Ти определяш ! Като кажеш , проблем , става проблем .Ако кажеш , това си е такова , Нещата си текат нормално ...За мен бе много трудно да мога да си представям звукови и най вече визуални картини .Особенно да визуализирам ми трябваха над 20 г да разбера как става . Така че , завиждам ти .... Защо да е опасно ? Музикант не е този който не може да чува мислено мелодиите . ..Добър адвокат може да постави един мислен опонент и разговарайки да проведе опитно заседание . Във всяка творческа професия е задължително да можеш да визуализираш , напр.чертежи и да провеждаш , пак мислено , диспути . И колкото са по реални , си повече подготвен .                                                                                                                                      Прочети пак , какво ти е писал (декември 31)  д-р Първанов ....Та , мисълта си е мисъл . Тя е неутрална , от теб зависи да и дадеш ли вяра или не . Когато мисъл предизвиква силна емоция ,тревожност , страх , я оставяш на страни . Емоциите и трезвото мислене не вървят заедно . Но за това ти е нужна воля . Ще рече да се научиш , когато решиш нещо , да го изпълняваш . Порови из портала има теми за волята --да се ориентираш .   

например :      

 

Редактирано Юни 30, 2021 от АлександърТ.А.

[Габи Петрова 1993]

Току-що, АлександърТ.А. каза:

здравей  Габи . Ето един начин .

Тук даваш оценка , класифицираш и започва ,,залитането " .Опитвай се да не даваш никакви оценки . Всичко си е такова , каквото е , само е различно .

Ти определяш ! Като кажеш , проблем , става проблем .Ако кажеш , това си е такова , Нещата си текат нормално ...За мен бе много трудно да мога да си представям звукови и най вече визуални картини .Особенно да визуализирам ми трябваха над 20 г да разбера как става . Така че , завиждам ти .... Защо да е опасно ? Музикант не е този който не може да чува мислено мелодиите . ..Добър адвокат може да постави един мислен опонент и разговарайки да проведе опитно заседание . Във всяка творческа професия е задължително да можеш да визуализираш , напр.чертежи и да провеждаш , пак мислено , диспути . И колкото са по реални , си повече подготвен .                                                                                                                                      Прочети пак , какво ти е писал (декември 31)  д-р Първанов ....Та , мисълта си е мисъл . Тя е неутрална , от теб зависи да и дадеш ли вяра или не . Когато мисъл предизвиква силна емоция ,тревожност , страх , я оставяш на страни . Емоциите и трезвото мислене не вървят заедно . Но за това ти е нужна воля . Ще рече да се научиш , когато решиш нещо , да го изпълняваш . Порови из портала има теми за волята --да се ориентираш .   

например :      

 

Благодаря за насоката, ще прочета какво сте ми пратил. Успокоих се доста от нещата които сте написал. Благодаря