Guest Мона Добавено Март 25, 2007 Доклад Share Добавено Март 25, 2007 Би бил скучен.. Не го знаеш. Не търси насила усилието и болката. Изпитите нямат връзка със страданието, а с .... изпитите. Никога не съм се замисляла какви изпити имам и кога. Нито пък да ги приемам като страдание или като изпитание. Бяха забавление. Животът е прекрасен без страдания. Няма жив или мъртъв човек, който да ме разубеди. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Март 25, 2007 Доклад Share Добавено Март 25, 2007 Страданията били част от програмата... Допряхме до един съществено важен въпрос. А именно - чия програма? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Март 25, 2007 Доклад Share Добавено Март 25, 2007 Хахахахаааааааааааааааа. Май няма такава, Силвия. (Програмата не идва от горските феи) ЖАЛКО. Защото в Гората са ни най-големите изпитания и трудности... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Март 25, 2007 Доклад Share Добавено Март 25, 2007 Аз мисля, че има и то не една програма... За Гора не ми говори, че това е моето име. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Март 25, 2007 Доклад Share Добавено Март 25, 2007 (edited) Това имах предвид. Но освен гора, значи и "изобилие". Редактирано Март 25, 2007 от Мона Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Март 25, 2007 Доклад Share Добавено Март 25, 2007 (edited) Зная. Не ми говори... А, една бърза поправка сега - това за изобилието не го знаех. Редактирано Март 25, 2007 от Силвия СД Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Март 25, 2007 Доклад Share Добавено Март 25, 2007 И в този смисъл, помагат ли ти горските феи. Изпитанието е като преминаване през гора - там винаги има кой да те дебне. Но отвъд Гората, ни очаква вечната пролет... Мислиш ли, че я предпочитаме пред есента? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Максим Добавено Март 26, 2007 Доклад Share Добавено Март 26, 2007 А вие да сте забелязали хора, които живеят много спокоен, материално задоволен и безметежен живот, които да горят от желание да се развиват духовно, да се усъвършенстват, да се променят въобще в каквато и да е положителна посока? Аз не съм. Забелязал съм. Първо имаш всички удобства, имаш всичко каквото си пожелаеш, консумираш на поразия. Но след време започваш да чувстваш празнота, пустота и неудовлетвореност в себе си. Лъскавите играчки на света са с красива опаковка, но с празна вътрешност и затова не са ти донесли истинското щастие. Тогава започваш да търсиш духовната страна на живота. Това пренасочване към духовното търсене го правиш съзнателно плод на преживян печален опит със света. Другият вариант какъв е? Беден си, мислиш само за прехраната си, за подслона си, и нямаш време и възможност за духовни занимания. Когато си беден си мислиш: "Какво ли е да имах достатъчно храна, да имах сушинка над главата си." Тогава нямаш мисли за духовен живот, искаш да уредиш физическото си съществувание, мислиш ако имаш малко по-добри битови условия ще си по-спокоен и тогава ще можеш да работиш върху развитието си. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Март 26, 2007 Доклад Share Добавено Март 26, 2007 Това е много опасно мислене - остатък от комунистическото наследство, да не бъдем прекалено богати, а колкото се може по-равни в бедността си. Полазват ме тръпки при тази мисъл. Бедността е порок, тя е вредна и за духовнотърсещия, и за другите, за които духовността не е приоритет. Дайте на един човек повече пари и много голяма част от изпитанията и трудностите, които му предстоят, ще изчезнат. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Синева Добавено Март 26, 2007 Доклад Share Добавено Март 26, 2007 Твореца е разделил творението си на две части - осъзната част и неосъзната част. Осъзнатата част е извън всякакви страдания и мъки, за нея нама нещастие. Неосъзнатат част е извън всякакво щастие и радости, за нея няма кеф. И двете части сами по себе си са несъвършенни и затова се допълват. Двете части не могат да съществуват самостоятелно. Хората, търсещи щастието и отхвърлящи нещастието винаги привличат самото нещастие и страдание. Да се захванеш за нещо временно е началото на същинското ти страдание, но ако приемеш страданието като неизменна част от живота и го допуснеш като възможно за тебе, назависимо от това за какъв се мислиш и каква оценка си даваш, то щастието спира да съществува автоматично. А сега си представете, какво би било, ако всички същества и частици от творението биват осъзнати?! Скука, невъзможност, несъвършенство. Същото е ако всички биват неосъзнати. Крайностите в Бага са невъзможи по само себе си, но ако са в съвкупност от една цялост - то това е съвършенството. На Бог не му е нужно даже да се проявява в Творение и затова е отделил Творението от Себе Си! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Максим Добавено Март 26, 2007 Доклад Share Добавено Март 26, 2007 Дайте на един човек повече пари и много голяма част от изпитанията и трудностите, които му предстоят, ще изчезнат. В същия смисъл беше моят постинг. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Март 26, 2007 Доклад Share Добавено Март 26, 2007 Изобщо не съм съгласна . Голямото количество пари не са спасили никого от трудности и изпитания - просто тогава те са от друг характер. Аз също съм твърдо против бедността, което мнение изказвам за n-ти път във всички теми за пари, богатство и т.н. и също съм на мнение, че бедността в буквалния смисъл на думата е порок (т.е. ние си я създаваме, с нашите си модели на мислене). Обаче за това Първо имаш всички удобства, имаш всичко каквото си пожелаеш, консумираш на поразия. Но след време започваш да чувстваш празнота, пустота и неудовлетвореност в себе си. Лъскавите играчки на света са с красива опаковка, но с празна вътрешност и затова не са ти донесли истинското щастие. Тогава започваш да търсиш духовната страна на живота. Това пренасочване към духовното търсене го правиш съзнателно плод на преживян печален опит със света.- не мислиш ли, че много идеализираш нещата? Ако имаше толкова много хора, които да могат така да се осъзнаят - чудесно! А по принцип има и такива хора, и мисля, че точно това написах:Също така ми е ясно, че страданието е достатъчно, но не и необходимо условие, т.е. човек може да се стреми към духовно развитие и усъвършенстване и без да преминава през ужасни изпитания, но колко са тези хора? и затова пак питам, този път директно Максим - КОЛКО са тези хора? В скандинавските държави, Франция, Германия и др. по твоята логика би трябвало около 70% от местното население да са страшно духовни хора?! А колко са хората, които продължават да консумират на поразия до края на живота си и дори напускат този свят рано-рано от свръхдоза, СПИН или нещо подобно, а някои дори и да усещат някаква празнота, то се стараят да е толкова добре закопана дълбоко в тях, че никога не вижда бял свят, за да разцъфти като духовно търсене. Има дори трета категория хора, които усещат тази празнота, не се опитват да я заглушат с още повече удоволствия, но въобще не могат да си обяснят от какво е това чувство на неудовлетворение от живота, при условие, че уж всичко си имат. Дори започват да ходят на психоаналитик, защото и това могат да си позволят, но пак няма да тръгнат по духовната пътека? Всички тези хора са голямото мнозинство според мен, за съжаление. Това, че имаш повече пари и не се блъскаш усилено за насъщния, наистина ти дава свободно време и възможности да се занимаваш с каквото си поискаш, може удоволствия, може благотворителност, може наука, изкуство, а може и с духовни търсения. НО НЕ МИСЛЯ, ЧЕ ПОВЕЧЕТО ПАРИ СА СТИМУЛ ИМЕННО ЗА ДУХОВНИ ТЪРСЕНИЯ. ДОРИ НЕ СА ПРЕДПОСТАВКА. Максим, ти сам каза, че известно време си се чудил, защо се чувстваш неудовлетворен и си се лутал и в крайна сметка успешно си намерил своя път, предполагам. Но колко са като теб? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
lilu Добавено Март 26, 2007 Доклад Share Добавено Март 26, 2007 "Казва се в Писанието: „Роденият от Бога грях не прави.“ Бог иска да ни роди. Когато ние страдаме, кое страда у нас? Вие мислите, че вие страдате. Не страдате вие. Когато страдате, това показва, че вашата Майка е бременна, иска да ви роди. Бог иска да ви роди и чрез страданията, през които минавате, Той иска да внесе у вас нещо велико, красиво, мощно, че като се родите, да станете виден герой." Лотовата жена Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Март 26, 2007 Доклад Share Добавено Март 26, 2007 Ако оставим настрана страданията, които човек доброволно приема с определена цел (нямам предвид различните прояви на мазохизъм), ако оставим настрана и тези плод на нещастен случай (външни, независими от човека обстоятелства), останалата част от страданията са само един регулатор. Те са отговор на нашата глупост. Те са несъвместими там където здравия разум преобладава. Те трябва да бъдат изживени и да се направи всичко възможно никога повече да не ни спохождат отново. Що се отнася до страданията плод на нещастен случай - избягването им не винаги е възможно. За тези страдания, които доброволно приемаме, всеки сам носи отговорността за решението си и мотивите които стоят зад него. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
wonderful Добавено Март 26, 2007 Автор Доклад Share Добавено Март 26, 2007 (edited) Като дете (до 17 г. възраст) бях много слънчева, усмихната, добронамерена и никак неподготвена за живота. Не изпитвах омраза, още по-малко пък завист. Радостта бе най-естественото ми състояние. След това срещнах различни хора, голяма част от тях не бяха като мен. Те умееха да мразят, да се подиграват, да се наслаждават на болката на другите, да я причиняват, да мислят само за себе си. Наистина се удивлявах колко много вълци и лисици има около мен. Съгласна съм със Силвия, че страданията идват когато сме се отклонили от пътя. Тогава се научаваме как да се справим и със себе си в тази ситуация и да се завърнем към предишното състояние на жизнерадост. Това, което ни се случва оказва голямо влияние и на психиката ни. Мога да кажа, че сама за себе си съм си лекар. Защото от чувствително, ранимо дете, сега съм една млада жена, която е наясно със себе си, знае какво иска и е запозната със света около себе си. Самият живот ме научи на всичко. Както знаем живите същества, особено човека има голяма способност да се приспособява към условията, затова и оцелява. Сега отново не завиждам, но имам изградена защита. Не обръщам внимание на негативните енергии, когато ги срещам, най-много само да ги забележа, нищо повече. Специално за едно същество,което познавам, мога да кажа, че вместо клетки за градивни единици, е изтъкано от злоба и омраза. Старая се да съм далеч от подобни хора. Колкото може по-малък досег да имат с мен. Искам животът ми да е слънчев и хубав, да съм заобиколена от светли и добри хора. Нямам нужда от повече страдания, за да зная коя съм, какво искам и по кой път да вървя. Тези, които съм преживяла, съм ги допуснала, защото съм била наивна,глупава, неподготвена за света около мен. В крайна сметка се справих сама с това, което сама си причиних. Но и преди това и сега аз съм си същият този човек. Съгласна съм напълно с написаното от Станимир. Много добре ги е разграничил. Редактирано Март 26, 2007 от wonderful Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Васил Добавено Март 26, 2007 Доклад Share Добавено Март 26, 2007 Да Wonderful, да не се поддаваш на външни влияния и да знаеш какво искаш е една необходима защита за всеки. Искрено завиждам на тези, които чрез силата на Любовта в себе си са способни да трансформират и хармонизират всичко което ги заобикаля... Мисля си, че това е стъпка към посвещение... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Март 26, 2007 Доклад Share Добавено Март 26, 2007 (edited) Голямото количество пари не са спасили никого страданието е достатъчно, но не и необходимо условие, т.е. човек може да се стреми към духовно развитие и усъвършенстване и без да преминава през ужасни изпитания, но колко са тези хора?.... и затова пак питам, този път директно Максим - КОЛКО са тези хора? В скандинавските държави, Франция, Германия и др. по твоята логика би трябвало около 70% от местното население да са страшно духовни хора?! Най-често е точно обратното, те са роби на консумацията, на храна, напитки, цигари, информация и пр. Те стават роби и на имиджа си на "нормални" "преуспяващи" "весели" "безпроблемни" "имащи много фън" и тн А колко са хората, които продължават да консумират на поразия до края на живота си и дори напускат този свят рано-рано от свръхдоза, СПИН или нещо подобно, а някои дори и да усещат някаква празнота, то се стараят да е толкова добре закопана дълбоко в тях, че никога не вижда бял свят, за да разцъфти като духовно търсене. Има дори трета категория хора, които усещат тази празнота, не се опитват да я заглушат с още повече удоволствия, но въобще не могат да си обяснят от какво е това чувство на неудовлетворение от живота, при условие, че уж всичко си имат. дори започват да ходят на психоаналитик, защото и това могат да си позволят, но пак няма да тръгнат по духовната пътека? Всички тези хора са голямото мнозинство според мен, за съжаление. това е точно така. Вкопчването на егото в изброените по-горе е съпроводенно със страдания. Отказът от страданията - със стагнация и духовна деградация. Един начин на балансиране на стагнацията е фройдизмът. Змиите на демоните захапват опашките си образно казано чрез осъзнаването. Неприятността че кълбото си е там. И когато душата не може да издържи идиотизма на ситуацията, идходът е през кукувичето гнездо и почва третирането с антипсихотичните вещества в специализирани клиники. Мъдрият - би почнал отдалеко, да е леко. "Човешкият син няма къде глава да подслони" Господ Божият син слуша Бога. Той се освобождава от всички лични желания и амбиции на ума и егото и е Свободен, в духа. Редактирано Март 26, 2007 от Валентин Петров Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Йордан Анов Добавено Март 26, 2007 Доклад Share Добавено Март 26, 2007 Ммммммммммммммммммммм да! Всички сте много компетентни в областа на страданието. Кой от вас е страдал? От какво е страдал? И защо е страдал? Дали ако си отговорим на тези въпроси няма да открием че сме лицемери и егоисти, които страдат не заради духовно извисяване или нещо подобно, а просто да покажем на света колко сме "добродетелни". Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Март 26, 2007 Доклад Share Добавено Март 26, 2007 Сега отново не завиждам, но имам изградена защита. Не обръщам внимание на негативните енергии, когато ги срещам, най-много само да ги забележа, нищо повече. Специално за едно същество,което познавам, мога да кажа, че вместо клетки за градивни единици, е изтъкано от злоба и омраза. Старая се да съм далеч от подобни хора. Колкото може по-малък досег да имат с мен. Искам животът ми да е слънчев и хубав, да съм заобиколена от светли и добри хора. Нямам нужда от повече страдания, за да зная коя съм, какво искам и по кой път да вървя. Тези, които съм преживяла, съм ги допуснала, защото съм била наивна,глупава, неподготвена за света около мен. В крайна сметка се справих сама с това, което сама си причиних. Но и преди това и сега аз съм си същият този човек. Не мисля, че си била наивна и глупава, просто си чиста и позитивна. Как да се запази човек такъв, това е най - трудното. Мисля, не само като не обръща внимание на негативните енергии, а дори не ги и забелязва, а това се случва, когато вниманието е насочено към позитивните, търси ли ги, непременно ще ги открие. Например, това същество, което виждаш като изтъкано от злоба и омраза, казваш, че го познаваш. Ще го познаеш наистина, когато видиш отвъд злобата и омразата. АБСОЛЮТНО БЯЛО И АБСОЛЮТНО ЧЕРНО СА ДЕФЕКТИ НА ЗРЕНИЕТО. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
wonderful Добавено Март 26, 2007 Автор Доклад Share Добавено Март 26, 2007 Силви, като казах познавам, не бях точна. Въпросният субект се намеси в живота ми. Срещала съм се два пъти наяве, един път случайно с това създание и нямам никакво, никакво желание да го опознавам. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Максим Добавено Март 26, 2007 Доклад Share Добавено Март 26, 2007 Изобщо не съм съгласна . Голямото количество пари не са спасили никого от трудности и изпитания - просто тогава те са от друг характер. не мислиш ли, че много идеализираш нещата? Ако имаше толкова много хора, които да могат така да се осъзнаят - чудесно! А по принцип има и такива хора... ...и затова пак питам, този път директно Максим - КОЛКО са тези хора? В скандинавските държави, Франция, Германия и др. по твоята логика би трябвало около 70% от местното население да са страшно духовни хора?! А колко са хората, които продължават да консумират на поразия до края на живота си и дори напускат този свят рано-рано от свръхдоза, СПИН или нещо подобно, а някои дори и да усещат някаква празнота, то се стараят да е толкова добре закопана дълбоко в тях, че никога не вижда бял свят, за да разцъфти като духовно търсене. Има дори трета категория хора, които усещат тази празнота, не се опитват да я заглушат с още повече удоволствия, но въобще не могат да си обяснят от какво е това чувство на неудовлетворение от живота, при условие, че уж всичко си имат. Дори започват да ходят на психоаналитик, защото и това могат да си позволят, но пак няма да тръгнат по духовната пътека? Всички тези хора са голямото мнозинство според мен, за съжаление. НО НЕ МИСЛЯ, ЧЕ ПОВЕЧЕТО ПАРИ СА СТИМУЛ ИМЕННО ЗА ДУХОВНИ ТЪРСЕНИЯ. ДОРИ НЕ СА ПРЕДПОСТАВКА. Идеалист съм си до мозъка на костите си и такъв ще си остана. Може и да идеализирам, но не мога да избягам от звездната си карта и от зодията си. Навсякъде във всички страни има всякакви хора и пропаднали също. Според мен на запад хората са по-фини в някакъв смисъл. Там ако медитираш те уважават, и мнозина го правят също. Докато тук те смятат за изключение. Всички там държат на здравословното хранене, по магазините се продават качествени чисти храни, а не тъпкани с консерванти с каквито ни тровят тук. Знам че в Швейцария съотношението соеви-месни продукти по магазините е 50/50. Тук трябва да търсиш под лупа, за да намериш соево мляко например. На никого не му пука в България какво е качеството на продуктите, които се продават. На запад спортуват повече, имат много паркове и пътеки за колоездачи, при нас няма и никой не спортува. Всичко това е също признак на ниво на духовност. На запад те уважават, тук те нагрубяват без да си виновен, даже в магазина. Когато бях на научна конференция във Варна с международно участие, ясно забелязах как български учени си завиждат и омаловажават труда на другия без капка уважение. Бях свидетел на възмущението на двама американски професори от университета в Уайоминг, които казаха че такова некоректно отношение както между българските учени в този частен случай не са виждали никъде! Те бяха така фини, така възпитани, за разлика от някои български. И това е красноречив признак за съответна духовност. На запад ако си способен-постигаш. Тук не е така. Това не е нормално. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
lilu Добавено Март 26, 2007 Доклад Share Добавено Март 26, 2007 Не бях забелязала : ))), на ме ми се струва ,че живея на прекрасно място,обградена с прекрасни хора и търпеливо намирам соевото мляко ......... Животът е хубав навсякъде ....всичко е въпрос на нагласа, познавам много хора ,които не медитират ,но и не намират това за странно .Познавам много хора ,които се радват че изобщо имаме соево мляко,простете ми но дали Исус се е оплаквал от липсата на такова......... Колко хубав е денят ! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Максим Добавено Март 26, 2007 Доклад Share Добавено Март 26, 2007 Не бях забелязала : ))) Колко хубав е денят ! Да, денят е хубав, и България също, иначе досега да бях поел на запад. Само не разбрах в каква връзка се споменава Исус? Той и за виното и месото май е говорил нещо, за което аз не говоря. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Март 26, 2007 Доклад Share Добавено Март 26, 2007 Въпросният субект се намеси в живота ми. Срещала съм се два пъти наяве, един път случайно с това създание и нямам никакво, никакво желание да го опознавам. Едва ли има човек, който не е срещал хора, с които е физически и психически и енергийно несъвместим. Дискомфортът, който изпитваме в присъствието на подобен човек може ли да се окачестви, според вас, като трудност и изпитание? Защо да или защо не? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
lilu Добавено Март 26, 2007 Доклад Share Добавено Март 26, 2007 Аз пък си мислих, че тои е говорил само за Любов !!! : )))) Има упражнение за справяне със страх и неприятни срещи с инъче добри хора : ))) В продължение на няколко дни,седмици, месеци си представяйте, че се разхождате в тъмна гора ,където срещате въпросния човек , животно.Първоначално започнете да се поздравявате .Постепенно засилете връзката.Прегърнете се.Когато след време срещнете този човек,животно вие няма да се страхувате , няма да изпитвате неприязън.Този човек също ще е променен.Така можем да помагаме отсрани -не пряко ! Опитайте.Това е упражнение от Учителя. Всички хора са достатъчно добри , стига да имаме очи, за да видим това, стига да имаме сърца да го усетим. Бъдете светлина ! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.