Експериментална Психология

[Орлин Баев]

Някъде в средата на 20-ти век Скинър, създателят на бихевиоризма, поставя развитието на психологията на експериментална основа, като така я прави наука, според съвременните разбирания!

В психологията се прилагат тестове: за постижения и интелигентност, както и за личностови характеристики.

В когнитивната психология се използват ЕЕГ, магнитно ядрен резонанс, позитронно - емисоонна томография, ЕКГ и т.н

В биологичната психология, тясно свързана с неврологията, се изследва телесната биохимия и невронна медиация.

Тестовете за характеристики, според мен, са доста ненадеждни, тъй като отговорът рядко е или да, или не, а някъде по средата, или въобще извън конкретния въпрос. Тестовете за интелигентност са по-точни, но рядко обхващат цялостната множествена интелигентност, например, има ли тест за емоционална или екзистенциална интелигентост?

ЕЕГ. ЕКГ, магнитният резонанс, ПЕТ и т.н., са много по-надеждни, защот оследят зоните на мозъчно функциониране, както и мозъчните вълни, коит оса преки корелати на определени психични състояния.

А биохимичните показатели, мисля, са най-надеждни, защото наистина телесната биохимия и процесите на съзнанието са едно цяло - поне докато сме в тяло.

Спорен емпиричен инструмент, който от съвременните психолози се смята за ненадежден и излязъл от употреба, е интроспекцията. Тя обаче е единственият начин за наблюдение на дълбинните психични процеси, а за нейните данни можем да съдим само по разказите на изследователите и по тяхнот осравнително изучаване. Как мислите - трябва ли факта, че съвременната наука не разполага с надеждни средства да регистрира точно и изследва имплицитните трансперсонални състояния на съзнанието, да бъде предпоставка за отричането им? Не е ли това подход от типа на "Такова животно нема" - подход, който просто отхвърля всичко извън пределит ена съзнаниет му, тъй като не го вижда?

От друга страна, интроспективните изследвания и разказите на провеждащите ги експериментатори, винаги са силно субективни, понякога доста мъгляви ...

Наистина емпиричността е основен показател за научност. А може би психологията е и изкуство?

Редактирано Март 16, 2007 от Орлин

[Миглена]

Здравейте,

темата силно ме заинтригува и ще си позволя да нахвърля някои мисли които ме спохождат непосредствено.

Съществуват множество направления в психологията, които се занимават с теоретично- научната и практическа разработка на методи за изследване на психичното. Това са дисциплини като Диференциалната психология, психологически измервания, Експериментална психология... и т.н. и всичките те се допълват и препокриват. Всичките тези методи, било то метода на психологична беседа, психологично интервю, тестове- за интелигентност, за личностни характеристики или способности, професионална пригодност/подбор на кадри и много други, комбинирани по различен начин в психологическата практика се използват по- скоро като ориентиращо средство в помощ на специалиста.

Като държа да поясня, че не говоря за различните тестове които се публикуват във вестници и списания, а имам в предвид такива които отговарят на многото изисквания за валидност спрямо да кажем етнически, културални особенности, надеждност на резултатите.... Много важен фактор е също целта на провеждане на едно изследване и професионалното ниво на провеждащия го.

Експерименталната психология както и психологическите изследвания не са просто някакви тестирания и резултати, а са части от една наука, зад която седят десетки и стотици години научен труд, хиляди томове доказана теория...

В конкретност за тестовете за интелигентност например- има много различни теории за интелигентноста и в зависимост от тях следват и различни методи за измерването й. Например интересна е теорията за Множествената интелигентност на Гарднър. На кратко според него интелигентноста е съставена от много различни способности и той разграничава поне 8 различни вида интелигентност- лингвистична, логико- математическа,пространствена, музикална, телесно- кинестетична, интра и интерличностна.

Що се отнася до интроспекцията (самонаблюдението) то не случайно тя е основния метод за работа в психотерапията като в повечето случаи целта не е лицето да казва истината, само истината и нищо друго освен нея, а е важна индивидуалната интерпретация на казаното. И по отношение на субектината оценка, която е нормално следствие от пречупването през призмата на собствения опит, то именно затова психотерапевтите переминават през специално професионално обучение което е със средна продължителност 9- 12 години именно, за да могат да постигнат нужната степен на професионализъм и обективност спрямо клиентите си.

Е ... ще спра до тук..

Надявам се , че съм била полезна на някой

Лек ден!

[Добромир]

Самонаблюдението е вътрешен експеримент и не бих казал, че резултатите от него са противонаучни, те обаче трябва внимателно да се интерпретират в съответствие със собствената си специфика. То и някои съответствия между неврофизиологията и дълбочината на вътрешния опит също са отбелязани. Като четох Пако Рабан, той дава как са изследвали мозъчните вълни при тибетски последователи: само при техния учител никакъв шум не е могъл да смути неговата апаратурно регистрирана безмисловност по време на съсредоточаването, докато у неговите ученици се е постигало това само временно, но резкият шум ги е вадил от медитацията

Редактирано Юни 13, 2007 от Добромир

[Орлин Баев]

В съвременната психология има тенденция интроспекцията гласно или негласно да се отрича като субективна. Разчита се на тестове за постижения - кат отези за IQ, EQ(emoc. int.), SQ(Soc. int.), на тестове за измерване на лични характеристики - според мен и тестовете са силно субективни. Много по-добър експеримент спрямо даден човек е интервюто с него, вчустването в душевността му. Подобна е и интроспекцията, където самият изследовател играе ролята на терапевт - интегратор на сложните си психични течения. Аз лично се интересувам от последните два подхода и мисля, че след време психологията отново ще ги оцени като надеждни! Надеждността им зависи от обективността, честността, както и от богатата обща култура на изследователя, за да може да опише адекватно и научно опитностите си!