Изкуството да водим диалог

[Силвия СД]

А някой до тук да беше споменал някъде за неравнопоставеност на истините в спора. Моля да се посочи, ако съм пропуснала, макар внимателно да следя темата. А как мислите, нима тук липсват добрите намерения. А аз подозирам, че точно тук те са бездънно дълбоки.

На мен самата ми се изясни, защо несъзнателно почти винаги налитам да споря, а съзнателно избягвам спора. Защото истинското споделяне е при спорещи. За което благодаря на selsal. И понеже не съм си ползвала правото на мнение, сега ще се ползвам от него и ще гласувам "за" спора.

Редактирано Юни 20, 2007 от Силвия СД

[Донка]

Съжалявам, забравих да си задам въпроса към селсал:

Какви житейски обстоятелства правят диалога - спор по-подходящ от споделянето?

[Валентин Петров]

А някой до тук да беше споменал някъде за неравнопоставеност на истините в спора. Моля да се посочи, ако съм пропуснала, макар внимателно да следя темата. А как мислите, нима тук липсват добрите намерения. А аз подозирам, че точно тук те са бездънно дъблоки.

Да вземем дилемата на Мартин Лутер, доктор по философия който стига до конфронтация с "властния" католицизъм. Истините на Лутер и папския легат, макар и не равнопоставени, влязоха в борба. Да беше по-глупав или в някоя различна страна от Германия или Швейцария той щеше да свърши като Джордано. Той се бореше и за живота си но каза истината така както вярваше че е. Тонът му беше определено уважителен и умерен. Използваните от него аргументи почиваха на разума и логиката.

Както се показва в теорията на пазарлъка, когато нещата дойдат до лични нападки, имаме взаимно прилагане на негативни, унижаващи достойнството сценарии, някои примери за които видях в разговори на форума направени неотдавна в мое отсъствие.

Така че да останем на високо ниво. Нека не позволим негативизъм и лични нападки да снижат и унищожат добрия приятелски тон помежду ни (слава Богу!)

Редактирано Юни 20, 2007 от Валентин Петров

[Силвия СД]

Както е известно, Лутер, а също и Сократ са имали навика да говорят на глас сами на себе си. А по този начин разговаряйки със себе си, на човек му се струва, че разговаря с Бог, който е в него.

[Добромир]

Добромир, защо, нали този форум е реален, нали реално СПОДЕЛЯМЕ. Или си играем на друга реалност извън житейските си ситуации.

Имам предвид, че някои хора се справят добре в житейските ситуации извън форума, които изискват много повече сила, разумност, любов и други качества, отколкото те се изискват, за да излезеш що-годе конструктивен в рамките на форума. И ако ще тези хора да нямат никакво желание да бъдат тук или ако само четат и не се обаждат или ако се обаждат понякога, но не им е силно дар-словото, те пак заслужават по-голямо уважение, отколкото онези, които се проявяват добре единствено във форума, но не и в разширената част от живота си, която все пак в някакъв смисъл е по-реална. Най-добре е човек да огрява на много места де, ама това си е рядко като възможност и още по-рядко - като изпълнение...

Редактирано Юни 20, 2007 от Добромир

[Силвия СД]

Точно така е. И когато активно се участва във форумите, лесно прозира по поведението на хората там, как се справят и с житейските си ситуации, понеже да участваш в който и да било форум, си е една от тях.

Поздрави!

[Добромир]

На мен самата ми се изясни, защо несъзнателно почти винаги налитам да споря, а съзнателно избягвам спора.

И аз някак си често съм усещал този момент като подсъзнателно течение в редица постинги - далеч не само твои. Не мога да отрека, че selsal би могъл да помага за разблокирането на подобни вътрешни дисонанси, но както може да се подозира и от анкетата, много хора се плашат да заявят, че са за спора или и за двете. Така че те едва ли ще постигнат по-голямо вътрешно единство от това осъзнаване, може би дори още повече ще започнат да се борят срещу борбения си стил... Но всичко в крайна сметка е наред. Считам, че от всяко състояние човек би могъл да извлече по нещо полезно, даже от подтискането и последващото експлозивно "избиване" на какви ли не тенденции... А за споделянето, него според мен истински го предпочитат две категории хора - пасивните и хармоничните. Почти никъде в постингите обаче не видях и намек те да се различават?!

Ако все пак запазим уважителния тон, периодично преоценяме или поне доуточняваме твърденията си и многократно гледаме както навън, така и навътре... Приятели, всеки от нас знае колко е трудно да се спазва конструктивен баланс във всекидневието, защо поне тук, където е доста по-лесно, да не пирложим още малко повече будност? Този форум всъщност може да се превърне в репетиция за по-важни стъпки в живота на всеки от нас!

Редактирано Юни 20, 2007 от Добромир

[Диана Илиева]

Да, вярно е, че във форума е по-лесно и наистина може да послужи за "репетиция". Но може би за много от хората, предпочели този форум, темата за спора и споделянето е била на дневен ред преди години и сега вече не е толкова актуална за тях; а от друга страна - именно защото дискусията е виртуална, не всички виждат реален смисъл да са особено активни. На мен също ми направи впечатление, че има много хора, от активно пишещите, които въобще не са се обадили тук, или само с един-два постинга.

[Силвия СД]

А защо ми се струва, че избиват и други подсъзнателно подтискани или вероятно недотам осъзнати моменти, като например обръщението "Приятели, нека запазим добрия тон и да се уважаваме!".

Не се ли досещате, че самият факт на отговор към всеки един е израз на добър тон, а това е проява на уважение, все пак, ако не е лицемерна куртоазия. А това, че всеки има различен стил на изказ, е много добре за форума, защото в противен случай ще заприлича на приспивна песничка. А не всеки има нужда от приспиване. Пък тук се будим съзнателно, а това му е най-хубавото на форума и диалога в него.

Лека вечер!

[Добромир]

Лека вечер и от мене - и го пожелавам на всички - не лицемерно!

Редактирано Юни 20, 2007 от Добромир

[Inatari]

Много лесно се създава образа на "много искрен ", "много борбен " и "истински търсещ и споделящ " , като се надене маската на масирано убеждаване и привличане на форумци ,ужким на правилната страна , където задължително всички трябва да приемат едно мнение , то да бъде тяхната "всеобща истина " . Това пък е толкова неистинно и субективно . И чиста манипулация . Хората не може да не са еклектични , да не имат различен стил на писане , различно отношение към различните въпроси и разбира се това безвъзратно ще ни отведе до различните истини . И разбира се тогава да се роди "така искрения диалог на спорещи ", които в крайна сметка да достигнат ужким "истината си ".

За добрия тон , не виждам какво лошо има в него . В крайна сметка той е полезен за всички нас .

Лицемерието въобще какво да го обсъждаме . Ако един човек е изпълнен със съмнения , постоянни питания и недоверие от "евентуално лицемерие ", то според мен , предварително е заразил сърцето си със страх . Страх от факта , че може би този човек , който е така лъчезарен , така буден и искрен и добронамерен и спазва добрия тон -споделящия форумец , ще накара амбициозния яростен и интелигентен спорещ да се почувства как казахте -" джудже "или лилипут , че духовния му ръст е твърде нисък може би .

Защо ли на не всички им харесва да пишат тук в тази тема /особено на постоянно пишещите / , защото в един момент човек се чувства отегчен от задължението непременно да се съгласи с всъщност скритата подтеза , че задължително траябва да спори .

[Донка]

Ина! Винаги съм се възхищавала на умението ти да "улучваш десятката" с няколко изречения, на детската искреност, брилянтната логика и самостоятелната позиция.

Все пак ще повторя въпроса си към всички участници в темата, които бяха "привлечени на страната на спора".

Лично за мен няма страни и затова аз не съм на никоя. Приемам, че в определени условия спорът е по-подходящата стратегия на поведение, в друга - това е споделянето.

Вече обясних защо в моята житейска ситуация и с моите личностни характеристики е по-подходяща алтернативата споделяне. Може би това е била задачата ми в този живот - да се науча на споделяне - и затова съм в подобни условия. А иначе съм спорила и мога да го правя добре, но не му намирам смисъла в моята среда...

Та въпросът ми е:

Какви конкретни житейски обстоятелства, ситуации, личностни характеристики правят спора по-подходящ от споделянето и защо? (Уточнение - бих се радвала да чуя предимствата на спора, не недостатъците на споделянето в тези обстоятелства и преди всичко ваш личен опит, не само абстрактни разсъждения).

А! ето какво намерих в една друга тема:

Цвета5:

Разликата е че преди три години щях да споря.убеждавам.да доказвам.да привеждам примери от авторитети-сега гледам кротко и се усмихвам и само това.Спокойствието и търпението което започна да се излъчва от мен доскоро ме учудваше-сега ме прави щастлива.Радвам се на стръкче трева на слънцето и на дъжда на вятъра и бурята на листата и цветята-на всичко що е природа.

Благодаря ти за споделеното щастие, Цвета!

[Добромир]

Аз пък попаднах на стихотворение от Мара Белчева:

Родих се да живея в бури -

но ей - животът ясноок

ръка на устните ми тури:

"Чуй, тихий извор е дълбок!"

ми каза той - и ме погледна.

И в погледа му аз видях,

във бистрината му победна,

затихнали - и плач, и смях.

Явно много хора трябва да преживеят и двете положения, като изглежда все пак, че второто - ако е истинско, т.е. хармония, а не инертност - е именно следващият, вътрешен стадий на вече осмислената външно ментална динамика...

Редактирано Юни 21, 2007 от Добромир

[Силвия СД]

НОКТЮРНО С ВЪЛЧИ ВОЙ

Кълвач телеграфира от прогнилата си мачта

сред пъстроперия бушуващ лес:

Слънцето потъна.

Есента настъпва.

SOS.

И аз се втурвам в дяволския лабиринт на мрака,

за да открия слънцето,

пропаднало без вест.

Не виждам вече лупингите на луната,

а само прелета на черни прилепи.

Не чувам даже сърцебиенето на звездите.

В сърцето ми ечи парола за спасители,

но вместо отговор долита вълчи вой.

Веднъж да се разсъмне!

Да се разсее непрогледното безвремие.

И ангелското утро ще ми обещае

един безкраен и невинен ден.

Тогава непременно ще възпея стръкчето трева,

отместило жертвоготовно камъка от пътя.

И заедно с децата ще догоня пъстрото хвърчило,

отнесено зад девет планини.

Веднъж обаче да се зазори!

Защо в зловещия капан на мрака

човек съзира ясно всички прости истини,

невидими на светло?

И проумява в миг коварството на божествата -

за всеки са безплатни колективните мечти,

а на бедняците е разрешено да сънуват даже рая.

Но аз не прося подаяние.

Сегашната надежда

е името на утрешната скръб.

И за това ще си платя -

не съм забравил страшните завети на прокълнатите поети.

Ще си платя.

Дори за този несънуван сън ще си платя.

Ще си платя и за мечтите забранени.

Странно, но не ме боли сърцето,

а слънчевият възел ме боли.

Дано избухне слънцето у мене

преди от блясъка на вълчи зъби

неочаквано да се развидели.

Иван Бориславов

из стихосб. " Гнездо над бездната"

[Inatari]

Ина! Винаги съм се възхищавала на умението ти да "улучваш десятката" с няколко изречения, на детската искреност, брилянтната логика и самостоятелната позиция.

Все пак ще повторя въпроса си към всички участници в темата, които бяха "привлечени на страната на спора".

Лично за мен няма страни и затова аз не съм на никоя. Приемам, че в определени условия спорът е по-подходящата стратегия на поведение, в друга - това е споделянето.

Вече обясних защо в моята житейска ситуация и с моите личностни характеристики е по-подходяща алтернативата споделяне. Може би това е била задачата ми в този живот - да се науча на споделяне - и затова съм в подобни условия. А иначе съм спорила и мога да го правя добре, но не му намирам смисъла в моята среда...

Та въпросът ми е:

Какви конкретни житейски обстоятелства, ситуации, личностни характеристики правят спора по-подходящ от споделянето и защо? (Уточнение - бих се радвала да чуя предимствата на спора, не недостатъците на споделянето в тези обстоятелства и преди всичко ваш личен опит, не само абстрактни разсъждения).

Благодаря , ти Донка , но това е просто нещо , което си мисля и съм забелязала като тенденция тук в тази тема .

Промиването на мозъци никак не ми е по вкуса , както и дългите манипулаторски адвокатски речи . Искреност пак повтарям има само в непредубеденото споделяне ,в свободата от избор и в духовното приятелство.

Човек трябва да е силен , да притежава духовна сила , за да има приятели , за да обича.

[selsal]

Много моля, по никакъв начин да не се обръщаш повече към мен. - Инатари

Добре.

[Силвия СД]

MOENIBUS SURDIS, CAMPANA MUTA.

Nil mirari!

[Орлин Баев]

Силвия, кога ще ни научиш на латински?

[selsal]

Орлине, първо Юнг, че сетне латинския.

Какви житейски обстоятелства правят диалога - спор по-подходящ от споделянето? – Донка

Досега многократно посочвах кое е значимото в спора. Сега ще се спра на това – какво означава едно нещо да е “спорно”?

За мен един въпрос е спорен, именно защото е въпрос. Той все още не е истина. Да, аз имам отношение към спорния въпрос, но моето отношение е динамично, то открива нови и нови нюанси; и аз се радвам, когато надскачам досегашното си отношение, когато то става едно по-различно отношение.

Немислимо и непочтено е за мен да имам моя-истина. Все едно съм убил нещо от себе си, погребал съм го и съм му поставил епитафия: “тук лежи моята-истина, тя е много мъртва, защото да се изменя вече няма как”. Колко старчески звучи това, колко безвъпросно, колко кастрирано. Удивен съм как в един духовен сайт най-разменимата теза е “моят опит ми говори…” Хей, духът не е опитности, той е хоризонти, духът не е “аз знам”, а аз “искам да науча”; духът е оная ветровита и опасна земя, където не роденото се тачи, а онова, което ще се роди; не безспорното е ценно, а спорното – онова, което ни буди, кара ни да мислим още и още, да чувстваме по-различен начин.

За да запазим Любовта си - и аз и децата - ни остава да ги съчетаваме като всеки запази своята (истина), но и признава правото на другия да си има своя. – Донка

Ето! Тук не е важно в какво се състои конкретното детско мнение – какви точно са търсенията и мечтите му – важно е тая истина да признае и другите истини. Това не е ли пионерщина!

Един учител учи детето на това как да се вмести в обществото. Как малкият дух да стане пъзелче, пъзелче, което да се напасне в Пъзела. Оглеждаме се и виждаме какво? Дипломи за пъзелчета! Колкото по-добре натикан на мястото си, колкото по-непоклатим на мястото си, колкото повече признал местенцата на другите пъзелчета, толкова по-висока оценка в дипломата.

Това според мен не е еклектика, а взаимно уважение и разбирателство. – Донка

Това е симулация на уважение и разбирателство. Това е натрапване на пъзело-образната учителска истина! “Дечица, бъдете овчици, а не орли; бъдете душици, а не дух”!

…към всички участници в темата, които бяха "привлечени на страната на спора". - Донка

И понеже на Донка не й се струвам пъзелче, станах какво? Черният лорд на Сит. И съм направил какво? Подлъгал съм явно някого и той (тя) се е поддал(а). Тук е истинската обида – да се твърди, че някой не се е оказал достатъчно проницателен и не е разбрал, че е манипулиран. И затова е преминал е на тъмната страна.

И ако ще тези хора да нямат никакво желание да бъдат тук или ако само четат и не се обаждат или ако се обаждат понякога, но не им е силно дар-словото, те пак заслужават по-голямо уважение, отколкото онези, които се проявяват добре единствено във форума, но не и в разширената част от живота си, която все пак в някакъв смисъл е по-реална. – Добромир

А тук съвсем безпардонно е изведено заключението, че щом говориш добре, не вършиш нещата добре; и обратното. Но на какво основание, поне аз не разбрах. Може би опитът ти, Добромире, е такъв? Ами ако просто само желанието ти е такова?!

Да вземем дилемата на Мартин Лутер, доктор по философия който стига до конфронтация с "властния" католицизъм. – Валентин Петров

И Лутер е този, който акцентира на посланията на апостол Павел и казва, че да сме добри не означава, че сме духовни. Цял живот го прави. Духовното не е в добротата, направо крещи Павел във всичките си послания. Онези, които не могат да направят разлика между морал и духовност, изтласкват духа и се окопават в морала. А морал, който не е осеменен от духа, е фалш и нездрава радост от пасивната хармоничност на мъртвото.

А някой до тук да беше споменал някъде за неравнопоставеност на истините в спора – Силвия СД

Всъщност има такова нещо. И то се изрази в почти пряк смисъл. Все повече се посочва колко ненужна е вече тая тема. Но защо се казва това? Сигурно е ясно, че ако се наложи аз сам да пиша тук, просто няма да го правя.

Не аз съм този, който се опитва да отхвърли чуждите позиции, отношението към моята позиция става все по-нетърпимо. Колко пъти досега ми се каза, че това, което пиша е някакъв мой проблем? Един вид да си го вземам и да си го решавам някъде другаде. Някои от активно пишещи не пишели в тая тема – а тая тема, явно се има предвид, е някаква своеобразна територия на Сит. Не пишат; добре тогава. Но подтекстът е, че темата няма валидност, тя не е равна на всички други теми. Също, все повече стават намеците, че си играя на реторика. Тоест вижданията ми са лъжливи, но добре изречени; и пита се, такива виждания заслужават ли да бъдат в тоя форум? Още се казва, че виртуалнича с думите си, тоест лицемеря с истини!

Хей, направо усещам, как всички “добрички и хармонични”, които четат тая тема си казват: “ние му позволихме да стои сред нас, ах, колко сме добри и уважителни, а той, дето ни дължи признателност, какво прави? Опитва се да отрече това, в което сме убедени!”

----

Аз знам, че не съм Христос, но вие знаете ли, по какво се различавате от фарисеите?

[Донка]

Все пак не получих отговор на въпроса си - конкретна житейска ситуация от опита на автора, която е показала, че спорът е по-добър от споделянето. Отново чета теории, интерпретации, критика, стигаща до обвинения. Оставам с впечатлението, че умението на автора да спори се простира само до отрицанието на мнението на опонента въпреки настойчивите заявления, че спорът е градивен (т.е. води до нови идеи). Всъщност спорът наистина може да бъде градивен, ако спорещият има желанията и уменията за това.

Когато зададох въпроса си, аз вече бях започнала да обмислям евентуалните отговори... и си намерих своите... Очаквах тези на събеседниците си, но те явно не са успели да стигнат до там, а може би никога и не са имали намерението....

За пионерчетата - селсал може да заблуди само тези, които никога не са били и не знаят какво означава това (може би той също е от младото поколение и наистина самият той не знае...черният Лорд сит?- винаги ми е звучало смешно това... няма такъв, поне за мен).

Ето точното определение на комунистическата "пионерска идея" (изживяна и изболяна от един 47 годишен потомствен педагог):

"Немислимо и непочтено е за мен да имам моя-истина." (селсал) ... както и за всеки друг да има своя истина. Има само една истина - и това е истината на комунистическата идея.

Още от самото начало идеята за общата ни истина ми звучеше познато - благодаря на селсал,ч е ми напомни откъде....

Е, слава богу тези времена отминаха....

И все пак чакам отговора на въпроса за конкретната ситуация...

[Добромир]

Удивен съм как в един духовен сайт най-разменимата теза е “моят опит ми говори…”

Не разбирам на какво основание изключваш духовния опит от "опита"?! И защо си мислиш, че който се опира на някакъв свой опит е вцепенен от него и не може повече да се развива. За теб всяко развитие може да значи пълно отрицание на всичко предшестващо, но за повечето хора освен откритост към новото съществува и уважение към приемствеността - и тогава все нещо от опита си остава полезно.

Това е симулация на уважение и разбирателство... А тук съвсем безпардонно е изведено заключението, че щом говориш добре, не вършиш нещата добре; и обратното. Но на какво основание, поне аз не разбрах. Може би опитът ти, Добромире, е такъв?

Може би ти ще демонстрираш същинското уважение и разбирателство? След като тълкуваш каквото съм казал по един наистина оригинален начин, какъвто едва ли ще хрумне на някого да си го измисли? Казвам аз, че има важни и по-важни неща и разбира се, че е най-добре човек да се изявява и на двете места, но ако не може, и на едното става - за предпочитане в основната си житейска дейност. А изведнъж излиза, че проповядвам огледална етика - който говори добре, върши зле...

Онези, които не могат да направят разлика между морал и духовност, изтласкват духа и се окопават в морала. А морал, който не е осеменен от духа, е фалш и нездрава радост от пасивната хармоничност на мъртвото.

Когато съм съгласен, няма значение кой го е казал, аз съм съгласен! Но все пак това според мен е половината истина по въпроса. Освен пасивната хармоничност на мъртвото, която наистина е под нивото на твоята полемика, съществува и хармоничната активност на живото, която май че е над нивото на същата тая полемика, в която точно пък ти се окопаваш...

Може би някога някъде се е постигало позитивно въздействие и със стил, подобен на твоя. Поне аз си мисля обаче, че това е било двуостро оръжие в ръцете на светци и мъдреци, които са знаели какво и как да посторят на мястото на разрушеното. В противен случай оригиналността няма никакви шансове да е духовно просветляваща, а смелостта в спора се превръща в заяждане и очевадна липса на уважение...

Също, все повече стават намеците, че си играя на реторика. Тоест вижданията ми са лъжливи, но добре изречени; и пита се, такива виждания заслужават ли да бъдат в тоя форум... Аз знам, че не съм Христос, но вие знаете ли, по какво се различавате от фарисеите?

Може би по това, че тях ги е изобличавал Христос, а тук ни изобличаваш ти?!

Ами тези намеци, които ти се отправят от много страни не са случайни. Създава се въпрос, както се изразяваш и ти в подобни случаи. Значи или тук сме една сбирщина от лицемерни парцали без вътрешни стойности, та повечето ги тълкуваме така "превратно" твоите постинги; тогава обаче не виждам защо си губиш времето с нас...

...Или пък все в нещичко сме прави, така че можеш да последваш също и собствените си отдавна декларирани напъни, че спориш, за да се променяш... И искам да ти кажа, че аз съм видял тук без да декларират същото, много хора постепенно го правят, докато промяната на твоя стил някак си съвсем не мога да я видя... Но може би не мога само аз, а за другите да съществува надежда, да те разберат най-накрая и да се променят - дори вместо теб? Не ми обръщай тогава внимание...

Редактирано Юни 22, 2007 от Добромир

[Валентин Петров]

Да вземем дилемата на Мартин Лутер, доктор по философия който стига до конфронтация с "властния" католицизъм. – Валентин Петров

И Лутер е този, който акцентира на посланията на апостол Павел и казва, че да сме добри не означава, че сме духовни. Цял живот го прави. Духовното не е в добротата, направо крещи Павел във всичките си послания. Онези, които не могат да направят разлика между морал и духовност, изтласкват духа и се окопават в морала. А морал, който не е осеменен от духа, е фалш и нездрава радост от пасивната хармоничност на мъртвото.

...не съм Христос, но вие знаете ли, по какво се различавате от фарисеите?

Като си гладен, яденето е благо.

За съжаление в България наблюдавах упадък на морала, етиката и учтивостта между хората.

Учудвам се че един юрист не вижда връзката с битието им?

Или няма значение?

Маралът е израз на духовността за въплътената душа и в обществото. Той дава необходимата сила и устойчивост необходими за изпълнение на Божията воля. И двете писма на Павел до Тимоти ясно го показват.

Фалшив морал е фалшива духовност.

Искрен морал и липса на лицемерие - истинска връзка с Духа.

"Има ли някой, който като синът му му поиска хляб, ще му даде камък? И ако вие, които сте зли, знаете да постъпвате така със синовете си, колко повече вашият Отец на небесата..."

Господ Иисус Христос

Редактирано Юни 22, 2007 от Валентин Петров

[Максим]

selsal

които се проявяват добре единствено във форума, но не и в разширената част от живота си, която все пак в някакъв смисъл е по-реална. – Добромир

А тук съвсем безпардонно е изведено заключението, че щом говориш добре, не вършиш нещата добре; и обратното. Но на какво основание, поне аз не разбрах. Може би опитът ти, Добромире, е такъв? Ами ако просто само желанието ти е такова?!

Не искам отново да влизам в ролята на адвокат на Добромир, но в отговор на твоята "проницателност", тъй като той е прекалено скромен и не се е похвалил, ще спомена че има издадени десетина книги, изнася лекции по цялата страна, уважаван и канен човек, пише поезия, и се занимава с още цял куп неща, при това успешно. Сам разбираш, че при това положение, на него съвсем не му е нужно да избива комплекси по форуми.

[Силвия СД]

Мисля че Сократ беше казал: приятелите са ми скъпи, но истината ми е по-скъпа

Не. Аристотел е казал: "Платон ми е приятел, Сократ ми е приятел, но най-голям приятел ми е истината.".

И негова е още много известната фраза: "Аз знам, че нищо не знам, но има и такива, които и това не знаят."

Всъщност, няма никакво значение кой е оставил в наследство нещо. От значение е какво е това наследство. А от Аристотел са ни завещани още много мъдрини, между които и небезизвестната: "Разумният търси не това, което е приятно, а това, което го спасява от неприятностите."

Редактирано Юни 22, 2007 от Силвия СД

[Станимир]

Все пак със selsal имаме нещо общо - и двамата търсим колкото е възможно повече гледни точки. Само че аз не споря за да подлагам на изпитание всяка една гледна точка, която ми се поднася и не приемам само тези от тях, които са преминали през субективния ми тест за аргументираност. Това което правя е, че се опитвам да намеря общото в предложените ми позиции, да открия конструктивния елемент във всяка една от тях и после да се опитам да ги развия чрез разсъждение и медитация.