Християнство, Ислям, Будизъм

[Петко_П]

В 3.02.2020 г. at 23:42, Ники_ каза:

В 29.01.2020 г. at 11:02, Петко_П каза:

Здравей Ники_,

Мерси много. Дали може да споделиш, какво според теб е Любов.

Поздрави,
Петко 

Здравей!
Любовта е онова в теб, което нон-стоп те кара да оставаш жив и да искаш да си щастлив и онова, което ражда в теб желанието всички да бъдат живи и щастливи.

Здравей Ники,

Мерси много.

Поздрави,
Петко 

Edited February 9, 2020 by Петко_П

[Ники_]

Пътят (според Библията)
 

Библията завършва с книгата "Откровение от Йоана". Тя е съставена от точно 22 глави.

Случайно това съвпада с броя на Големите Аркани в Таро и числата от Нумерологията.

Та, в това "Откровение", което на гръцки звучи като "Апокалипсис" се описва Битката, финалната Битка между Тъмнината и Светлината... , Второто Пришествие на Христа, Страшния Съд и Спускането на Божието Царство на Земята.

Всичко обаче започва много, много одавна, или по-точно казано, по-преди.

Едно време, когато бяхте деца, вие живеехте безгрижно, докато не дойде промяната на пубертета, в която дойде и сексуалността и различното мислене, и суетата, притесненията, амбициите... и депресията.

Който злоупотребява със сексуалността, се изтощава и депресира.

Това в Писанието е посочено като "Потоп". Водата, Втора чакра залива Земята/тялото и заличава всичко живо по нея, освен Ной (праведността).

Содом и Говор са унищожени.

По-преди Адам и Ева пожелаха плода на познанието на добро и зло от Дървото на Познанието.

Това е онова дете, което вече се обръща към сетивния свят и започва да го опознава. Сетивата са обърнати навън и Дървото (централната нервна система и сетивността) дават своя плод (чрез възприятието).

Така човек излиза от Рая и влиза в света, в опознаване на явленията, затова губи вечния си живот и Божието Присъствие, губи Рая си.

Та, след Потопа се строи Вавилон, който е опита на човек да върши старите си неща, но да не е засегнат от Божието Възмездие. Това е намерение за оцеляване въпреки греха, а не е поправяне на греха.

Тоест Вавилон е всичко изкривено, което се опитваме да задържим и в същото време опитваме да избегнем последиците.

Когато се изтощим от ядене, пиене и секс, от ингриги, от кражби и убйства, ние не искаме да поправим това в нас, а да направим така, че то да няма последици. Защото така ни се услажда на този етап.

Това е Вавилонската Кула.

Затова продължаваме да се тъпчем с какви ли не храни, да живеем неправилно и после да взимаме хапчета, които да ни оправят, или ваксини, да си върнем положението, живостта, здравето, без да се замисляме, че то не върши истинска работа, че причината е вътре в нас, че ни е нужна вътрешна поправка, във възгледите и начина на живот.

Та във въпросното положение, по някое време, в нас може да се роди Авраам - порадната порция разумност, която да види кривотата на Вавилон и да пожелае да излезе от нея, усещайки Бога, правилността и търсейки онази "Земя", която Бог му обещава - сърцето.

Излизайки от Вавилон и установявайки се в сърцето, този Авраам, заедно с групата формирала се около него, определен водещ аспект от съзнанието, (по късно там този "народ" започва да гради Храм, според Принципа "Възлюби ближния си както себе си") се отделя/обособява от всички "външни" (нохри) кривините ("другите/външните народи").

Авраам ражда Исаак, а той Йаков, а той 12 сина, между които се случва разединение, за което наченки виждаме още при Авраам - в отношението му към Саара и Агар, съответно към синовете му Исаак и Исмаил.

Та между тези 12 настава разединение.

Съвсем случайно сърдечната чакра е изобразявана с 12 венчелистчета.

Това разединение е прословутото 10:2, за което се казва 10 части Строгост и 2 части Милосърдие.

Така 10-те братя на Йосиф го продават за роб и той попада в Египет (Мицраим), където по стечение на обстоятелствата става пръв съветник и икономист на Фараона и на Египет.

Египет е метафора за Първа чакра, където е материализма, сребролюбието, където властва Фараон.

Там попада Йосиф, след ката се е случило разединение в сърцето.

Какво означава това?

Че част от сърдечността попада и огрява тялото, Земята, първа чакра, и я спасява от глад и смърт, защото настава глад по Цялата Земя. Бог наказва разединението и два пъти по седем години (колкото са чакрите на брой) има първо благодат и добри реколти, а после суша и глад. Йосиф тълкува съня на Фараона и спасява Египет, съответно и брататя си, и баща си, Дома си, сърцето, тялото от смърт.

Разединениета в сърцето винаги водят до телесни проблеми. Човек не яде когато е тъжен, когато е в скръб, когато е нещастен, той линие, боледува, а понякога дори умира. Дори да се храни, в това състояние, той не възприема полезността на храната. Но ако се погрижи за тялото, каквото ни казва писанието, ако се погрижим за Първа чакра, която отговара за грубото физическо тяло, ние можем да преминем и през това.

Ето какво Йосиф прави с Египет. И там идва целия му Дом, семейството и пр. и те отново стават братя, защото той им се разкрива, а те се покайват и заживяват щастливо.

Обаче, понеже съзнанието на човек не бива да пребива изцяло в пъва чакра, защото там властва Фараона и защото мястото му е главно в сърцето, според Писанието, затова в Египет, в един момент, нещата стават неблагоприятни - появава се нов Фораон, който поробва сърдечното съзнание и така настава еврейското робство от 400 години, докато не се появява Моисей, който извежда "народа" от Египет/Мицраим и който Следвайки Бога, преминава Червено Море (метафора за втора чакра), който получава в Пустинята (метафора за трета чакра, жълта), на Планината Синай (най-висок връх в "Пустинята") Закона/Правилата, "Външната Тора" и който отвежда "народа" към Ханаан (Сърцето, Обетованата земя).

Законът/Тора е записан в сърцето - това е "Вътрешната Тора", но когато човек не успява да прочете написаното, той получава "Външна Тора", върха на човешката обикновена мъдрост, която е подобие на Божията. Трета и Шаста чакри са свързани.

Та "народа" онзи висш аспект на съзнанието се завръща в сърцето и там се установява, където търпи с времето още разединения, още борби, изреждат се Царе, строи се въпросният Храм, по времето на Соломон, със зачатък още при Цар Давид.

И след Соломон, настава нова криза в сърцето, ново дълбоко и голямо разединение на 10:2, за което сърцето плаща с т.н. "Вавилонски плен". онзи важен аспект от съзнанието, установен в сърцето, пада и биде отведен в плен във Асиро-Вавилон.

Казва се, че при този плен са изгубеди тези 10 израилски племена. Асимилирани са до голяма степен, въпреки това има завръщане от плена и ново Обединение.

Преди плена обаче асиро-вавилонците разрушават Храма.

Нормално е, понеже в човека липсва тотална трансформация, в сърцето има борби и ту попада той в материализма (Египет/Мицраим), ту попада в изкривените възгледи (Вавилон, неотворената Аджна чакра). И е нормално да губи той състраданието си, милосърдишето си, човеколюбието си, което алегорично е разрушаването на Храма.

След завръщането от плена този "народ" се обединавя отново и отново строи Храм, този път според Заповедта "Не причинявай вреда на другаря си!", която е бледо подобие на първата заповед/принцип (Възлюби ближния както себе си!). Тоест, ако поради вътрешни междуособици и слепота не успяваш да възлюбиш, то поне не причинявай вреда.

Сърцето е във видно падение. Винаги настъпва падение след сърдечно разединияние. Листенцата на чакрата не работят хармонично. Надите са блокирани.

А след новото обединение има травми, следи, отпечатъци и не е вече същото, не е с тази сила.

Иреждат се пророци, пеят се песни, пишат се псалми. Всичко това се случва в сърцето.

Като най-висшето там, в Храма, това е Шаббат - Божията Почивка, Покоя, медитацията. Пракратяването на Деятелността, която става на всеки Седми Ден (Седем чакри, Седма чакра - седмата е пряко свързана със сърдечната, четвъртата). Когато сърцето има някаква любов към Бога и ближния, Сахасрара Чакра (небето) постоепенно се отваря и се изживява Мир, Покой, Божията Почивка.

Така продължава докато в това сърце, в тази Обетована земя не се роди Същинския Спасител, а именно Любовта.

Тогава и това е същинското отваряне на Анахата чакра.

Тогава започва процеса на Новия Завет и изграждането на Новото същество, чрез тази Любов, дошла директно от Бога.

Всъщност тези Божии искри са започнали още при Ной... още при Енох, още при Авел. Постепенно повдигане и еволюция.

Те са причината, точно Божията Светлина е причината за повдигане на съзнанието и за целия му Път към сърцето, за устанвоването в него, за всичките тези израствания, за да се достигне до подходящите условия за неговото разтваряне, което също е процес и този процес обхваща постепенно цялото тяло.

Апостолите разнасят Словото и Посвещението из цялата Земя, на/към всички народи, по всички чакри, канали, тъкани и органи.

Дават и Кръщават със Светия Дух, защото Любовта живя там, с тях, но бе убита, Възкръсна и се Възнесе на Небето (Сахарара чакра) от където се Спусна Светия Дух и на свой ред започна да работи върху Трансформацията на човека, вътре в него.

Та докато не идва време за въпросният Армагедон, за последната Битка.

Там, в нея, човек не отива другаде, не отива в "онзи свят", или на някакво там небе. Сам Бог, Христос, Любовта идва като Второ Пришествие и се спуска, вътре в човека, вече окончателно, а с Него се спуска и Златния Град, Царството Божие и се установява на Земята, във физическото тяло, като го изменя, трансформира тотално.

Така тленното преминава в нетление, а смъртното в безсмъртие. Смъртта е победена. Живот Вечен.

[Ники_]

 

[Ники_]

Може би вече всички знаят, че до медитация можем да достигнем най-често, чрез абстрахирането и концентрацията (съсредоточаването), разбира се, ако не се случи спонтанно, или в следствие на разширяваща се любов в нас.

За концентрация (съсредоточеност) може да използваме всичко - мантра, която да повтаряме, чието звучене да слушаме, чийто смисъл да осъзнаваме; молитвата (метода на постоянната молитва); даден енергиен център в нас, или дадена област; мандалата, нарисувана на стената, или в нас като проекция; лика, или фигурата на дадено божество, на Бога; пламъка на запалената свещ; дишането си; походката си, или кое и да е наше движение; и пр...

Тези неща се наричат "обекти на канцентрация", или просто "обекти".

Биват главно два вида - външни на нас, или вътрешни, в нас.

Разбира се, обект може да бъде и самия ни ум - него да наблюдаваме и да изучаваме, като реакции, като модели, поведение, като същност.

Мислите може да са обекти; концепциите може да са обекти, да размишляваме над тях, да ги анализираме; процесите може да са обекти - самата концентрация, самото абстрахиране примерно. Над тях също може да медитираме.

Виждаме обаче, независимо какво наблюдаваме, виждаме неговото непостоянство - че се е породило/се поражда, че съществува и че угасва.

Каквото и да е, без значение, то има тази природа. Непостоянно е.

Например наблюдаваме дишането си, вдишването и издишването и виждаме начало, върхова фаза и край; или наблюдаваме концепциите, идеите в нас и виждаме коя идея кога се е породила, кога се е утвърдила, а виждаме и кои идеи са отпаднали, кои са се прекратили/са угаснали, например тези от детството ни, или от времето когато сме били безсмъртни тинейджъри... 

Мислите, ако ги наблюдаваме, виждаме същото - пораждат се, съществуват и угасват.

Много е важно да виждаме това непостоянство, като всеобхващащ принцип.

Сега, от тук може да видим пространството между угасналата мисъл, преди пораждането на следващата. Виждането на това пространство, съзерцаването му, може да бъде условие за медитацията, както да бъде условие за Осъзнаване, за прозрение.

А може да направим и друго - наблюдавайки дадена мисъл, да проследим найният корен - да видим кое е онова нищо, което кара тази мисъл да се породи, дето кара коя и да е мисъл да се породи, което кара съзнанието да се породи, което и да е съзнание!
Тук вече медитацията не е съзерцателна, а е аналитична - дълбок размисъл. Тя също може да доведе до осъзнаване, до прозрение върху Висшето.

Та умът ни може да бъде обект на канцентрация - да го наблюдаваме, изучаваме и разбираме.

Има мисли, знаем за тях, познаваме тяхната природа и техния източник, а имаме и субект - някой, който мисли, мислещ. Понякога го наричаме "аз".

Кой е той? Кой е този, който мисли, има ли го, има ли форма, цвят, възраст, същност?

Може ли да бъде посочен, фотографиран?

Можем ли да го изобразим, да го нарисуваме?

Един от най-важните въпроси, в кое и да е духовно течение, е въпроса "Кой съм аз?"

[Ники_]

В Тибетският будизъм думата "ум" има девет значения.

Три значения обаче са фундамент.

Ум като движение - явленията, мислите.
Ум като покой - няма мисли.
Ум като разбиране, осъзнатост.

Тези три фундамента ги виждаме в символа на Ваджрата.

Осъзнатостта (бинду, средната част на Ваджра) може да присъства и в мислите, и в покоя; и в живота, и в смъртта*.

И тук веднага се сещам* за прословутите думи на Нагарджуна от Мадхямака:
Нирвана по нищо не се различава от Самсара;
Самсара по нищо не се различава от Нирвана.

Въпросното кореспондира с медитативните постижения (джняна), описани в Палийският канон, особено с четвъртата джхана: удоволствието и болката са едно.

 

Може да имаме ум изпълнен с мисли. Умът ни да умува нон-стоп;

Може да имаме ум пуст от мисли (истинското значение на думата "Шунята"*);

Може да имаме Просветлен ум, Осъзнал същността, Прозрял всичко.

Та Осъзнаването, Просветлението включва всичко - и Нирвана, и Самсара; и Покоя и Движението (явленията).

 

______

* Шунята - т. н. Пустота трябва да се разбира като "пусто от явления", "пусто от дхарми", "пусто от самсаричност".

Самсаричността са самите явления, самите дхарми. Едно и също.

Нирвана е "угасване" в точен превод.

Тоест когато тези дхарми, явления, когато тази самсаричност угасне, това угасване е Нирвана. Самото угасване е Нирвана.

Какво остава след като всичко угасне?

Нищо?

Не точно нищо. Буда предупреждава практикуващите да се предпазват от възгледа за Нихилизма. Не е нищо.

Не е обаче и нещо. Не е нещо което познаваме, нещо от този свят, нещо, което сме виждали, което можем да чуем. Не е явление.

Относително можем да го наречем Покой, Тишина, Мир, но То не е празно, не е нищо. Пълно е с Живот, самия Живот е извиращ от "там".

https://static.wikia.nocookie.net/warrior/images/b/bc/98174380.jpg/revision/latest?cb=20130205085251&path-prefix=ru

[Ники_]

Животът - можем ли да го сравним с една зеленчукова градина, или с овощна градина, или със земеделска нива?

Можем.

Поставят ни в тази градина и каквото си произведем, от това се ползваме.
Вярно, според предварително натрупаните ни заслуги, ни поставят съответно в по-разработена, в по-плодородна градина, или в буренясала; може да имаме инструменти, може и да нямаме. Може да имаме наблизо кладенец, река, а може и да нямаме. Може да ни се даде дъжд, а може да ни се даде суша; може и да ни се даде толкова много дъжд, че да ни наводни... Може да ни удари пек..., Мана...

Та, реално всичко зависи от нас.
Дори да нямаме инструменти и познание, можем да придобием. Всичко е въпрос на желание.
Отговорът на нашата собствена градина е спрямо нашите действия по нея, спрямо нашето отношение.
Не само околните ни са част от градината, а дори ние самите, нашата собствена форма, тялото. Нашият ум също е част от градината. Това са и наши инструменти. Умът ни, сърцето и тялото ни са хем градини по които да работим, хем са инструменти с които работим.

Никой дърводелец не работи с изтъпена тесла, или с изтъпено длето, с изтъпено ренде.
Никой дърводелец не работи, ако са му наранени ръцете.

Плодовете от труда ми зависят от мен - от това какво съм наработил до тук и от това което наработвам в момента.
В момента копая, плевя, поливам, присаждам, укрепям, почиствам и пр., всичко на база възлюбването.

Погрижил се Йосиф за цялата египетска градина. Седем години се грижил и когато дошло бедствието (тежки седем години), той имал запаси - запаси не само за себе си, или само за Египет, но запаси и за нуждите на околните народи.

Животът в благополучие и живота в нещастие са едни и същи, но живота в благополучие е по-сладък, по приятен.
И в двата случай човек може да развие осъзнатост, но може да развие и други неща. От човека зависи, от всеки индивидуално.
Понякога животът в благополучие е по-голям капан.
Ето защо в Будизмът се казва, че божествените сфери (дева-лока) са по-опасни от адските сфери, че в божествените сфери страданието е толкова скрито, че е незабележимо почти, а в същото време е точно толкова болезнено, както страданието в адските сфери.

Ако няма осъзнаване, няма значение как живее човек.
Сега, въпросът е, кои условия са по-добри за развиване на осъзнаване - ако имаме приятни условия, или ако сме в неприятни условия?!

В Будизмът се казва и още нещо - че човешкото прераждане се намира точно в средата, между адските и божествените сфери на съществуване и в него може да се опита и от адското, и от божественото; и от ада, и от рая. Ето защо човешкото прераждане е наречено "скъпоценно".
Като не забравяме, че и в двете състояния имаме навлизане и пребиваване. Сиреч не са Нирвана.

[АлександърТ.А.]

 

Цитат

 

Езотерично Християнство 

Духът не може да бъде унищожен напълно, но само малцина ще успеят да го отнесат в бъдещето

1 част

„Първите отци на Църквата все още съзнаваха нещичко от езотеричните учения на древността и от езотеричното Християнство, но те виждаха, от друга страна, и натиска на римокатолицизма. По-мощно, отколкото за това подозира историята, беше сблъскването на първия християнски Импулс с антидуховния римски католицизъм. Римокатолицизмът по определен начин разпростря покривало на повърхностност върху най-дълбоките тайни на Християнството.“ (1)

„Универсалната Църква с нейната борба с древното ясновидство влиза от 9-10 век в конфигурацията на Европа. Това беше едната страна. Но независимо от това древният ясновидски елемент се развиваше по-нататък, и вие виждате как навсякъде, където светската и църковната власт сключват компромис, там повеждат разговор за това, че князете и папите трябва да се борят с ереста. Спомнете си във връзка с това за валдензерите, катарите и др.под.; навсякъде съществуват такива еретични елементи. Но те имаха и своето продължение, своето развитие. И забележително е, че от средата на еретиците постепенно излязоха хора, които от себе си разглеждаха Християнството и можаха да разпознаят, че изхождащото от Рим е нещо друго, но не и Християнство.

Това беше нов елемент на борбата, особено изострил се във войната на френския крал в съюз с папата против тулузките графове, под чиято защита се намираха южнофренските еретици. И нещо подобно може да се намери във всички други области. Именно тези еретици бяха всъщност християните, с които активно се бореха, и които често се държаха мирно, основаваха всякакви общини и се разпространяваха тайно.

Това, което стана изцяло политическо, се оказа пред необходимостта изкуствено да възбужда ентусиазъм. И кръстоносните походи така се и разглеждаха от страна на папството. Но се намериха и такива хора, които произлязоха именно от еретиците, явяващи се преки продължители на развитието на ереста. Особено характерен представител на еретиците, които съзерцаваха Християнството, беше Готфрид фон Булион. В историята се разказва, че уж Готфрид Булионски тръгнал с другарите си в Мала Азия, за да продължи онова, което искали Петер Аменски и Валтер фон Хабенихътс, призоваващи към кръстоносни походи. Но за това и дума не може да става. Готфрид Булионски и неговите приятели бяха от редиците на еретиците, но по разбираеми причини разбира се не показваха това. Те имаха християнска цел: Те искаха с помощта на кръстоносните походи да основат в Йерусалим нов център, противопоставяйки го на Рим, да поставят действителното Християнство на мястото на римското.

Кръстоносните походи за онези, които бяха в известна степен посветени в техните тайни, бяха насочени против Рим. И таен призив на участниците в кръстоносните походи беше: Йерусалим - против Рим. Външната история малко засяга това, но така беше в действителност. Обаче този опит не успя. Папството беше прекалено могъщо. Но онова, което все пак възникна, беше разширение на кръгозора. Прочетете в изповедите на Августин, защо той избяга от манихейството: именно поради онова, което се съдържаше в учението, в светогледа на манихеите. От това изпитваха страх, от него се отдръпваха.

В Азия съществуваше древно персийско учение, изживяващо голям разцвет. Кръстоносците значително разшириха своя кръгозор, те можаха да усвоят онова, което всъщност беше затрупано, затворено, забулено; на тях им станаха достъпни много тайни, които те грижливо съхраниха. Вследствие на това, ако те и не бяха достатъчно силни, за да осъществят „Йерусалим против Рим“, то те можаха да действат по-нататък тайно. Затова възникнаха ордени, всякакви съюзи, съхраняващи определени християнски неща под друго покривало, тъй като Църквата беше прекалено силна, а те бяха враждебни на Църквата.“ (2)

„В Средна Европа църковният елемент в духа на намеренията на Римската Империя се стремеше във всички отношения да внесе Християнството в административна форма. В градовете се стараеха да пратят епископ, в селата - да организират всичко около Църквата и т.н. Църквата вземаше под внимание всички отношения и в 9-11 век играеше извънредно голяма роля, стана универсална сила в Европа. Съществуващото още ясновиждане добре се разбираше от католическите кръгове и те търсеха средства, за да го победят. Беше въведена номенклатура на Духовете, появяващи се в това ясновиждане, беше поставен щемпел: дявол. Това беше съвсем реална борба срещу Духовния свят и към 15 век вече отсъстваше знанието за действащите духовни сили. Силата на разпространяващото се църковно Християнство се състоеше в това, че то се съобразяваше с духовните сили като с реални. Основаването на Немско-Романската Империя (Карл Велики, 742–814, от 768 г. е крал на франките; разбил саксонците, лангобардите и баварците; на Коледа 800 г. е провъзгласен от папата за Император на Римската Империя) отстъпва назад пред огромната сила, насъбрана от Църквата, разляла се по това време интернационално по цяла Европа.“ (3)

„Мисията на папството от 10, 11 век в Католическата църква изобщо се състои в това, да удържат, да спрат Европа от придобиването на знания за Христос. Повече или по-малко съзнателно работата се състоеше в това, да се основават църкви, които си поставят за цел пълното забвение, непознаването на Импулса на Христос, недопускане хората да знаят нещо за това, какъв именно е Импулсът на Християнството. Европейските отношения се изработиха такива, че хората в Европа постепенно възприеха Християнство, което такова не беше. Поради тази причина абсолютно невъзможно е сега да се говори за християнски тайни. Наистина, важно е не това, че хората употребяват името на Христос, а способността действително да вземат под внимание по правилен начин това, какво е Християнство. Но тъкмо на това пречеше папството, започвайки с Инокентий ІІІ.“ (4)

„Ако е необходимо да изясним задачата на Римокатолическата църква, на тази Църква, която възникна благодарение на това, че Християнството беше секуларизирано, то тогава трябва да се каже: Секуларизираната християнска Църква имаше за своя задача колкото може повече да скрие Мистерията на Христос, да я направи колкото може по-малко известна. Светски оцветената Римокатолическа християнска църква си е поставила задачата по възможност да скрие от хората Мистерията на Христос, да не позволи да се разпространи знанието за нея. Устройството на Църквата, получено от католицизма, особено подхожда за това, колкото може по-малко да позволява на хората да узнават за тайната на Христос. По такъв начин, Църквата е станала учреждение за скриване на Мистерията на Христос, учреждение, съществуващо за да проникне в света колкото може по-малко от Мистерията на Христос. И това в наше време човечеството трябва ясно да разбира.“ (5)

„Католическата църква старателно избягва християнската истина, стремейки се всячески да разшири собствената власт. В това се състои нейната цел.“ (6)

„В лъжливите представи е заложена голяма окултна сила, ако хората вярват в тях.“ (7)

„Католицизмът нито в най-малка степен не може да придвижи напред хората по-далеч оттам, където те вече се намират. Ние виждаме какво донесе католицизмът. В най-новото време той донесе йезуитизма, а не Християнството.“ (8.)

„Йезуитизмът иска да преобразува Импулса на Христос в чисто светско господство, в определен смисъл иска да основе Земна държава, която в същото време да бъде йезуитска държава и да се управлява така, както може да се управлява, ако станеш войник на генералисимуса Христос. Какво би могло да бъде противоположно на това? Противоположно би било: да не теглим надолу това, което се намира горе, а през цялото време да се стараем да издигнем в Духовния свят намиращото се долу. И всъщност в Христовия народ това последното живее заложено от природата. В границите на Христовия народ съществува нещо диаметрално противоположно на йезуитизма, което във външното взаимоотношение на господство и власт съвсем не иска да въвежда непосредствено духовното, а което иска Импулсът на Христос постоянно деятелно да навлиза в душите и само по обиколен път чрез душите да действа във външния свят и това е Гьотеизъм.

Оттук е вечната вражда, на която се кълне йезуитизмът по отношение към Гьотеизма и на която той все повече ще се кълне. Те не могат да бъдат заедно. Те добре са осведомени един за друг. Йезуитизмът добре е осведомен за Гьоте: най-добрата книга за Гьоте е написал йезуит, патер Баумгартен, разбира се от йезуитска гледна точка. Всичко, което той вижда у Гьоте, само закалява противника на Гьоте.“

„За народа на Христос Христос е Дух.

За народа на Църквата Христос е Цар.

За народа на ложите Христос е Учител.“ (9)

„Хората плават в това, което става сега, но съвсем малко предчувстват, какво там (на Изток в Европа) се натрупва и нагнетява на повърхността и че още от 9 век е било отместено на Изток, за да бъде по някакъв начин съхранено там и да се развие в по-късни времена. В душите на хората, в резултат на преселване заселили Източна Европа, са внедрени спиритуални импулси, които в Западна, Южна и Средна Европа не можеха да бъдат използвани. Изтокът, без той да знае за това - наистина, много важни неща стават за хората и в подсъзнанието им - продължава в живота строго да следва евангелския основен принцип и ръководно правило, максимата: „Моето Царство не е от този свят“ (Ев. Йоан 18:36). Поради това на Изток онова, което представлява физическият свят, винаги строго се затваря в себе си спрямо спиритуалния свят.

А Западът се стреми този физически свят да направи царство на Христос. Още от 9 век Рим вече скъса с максимата: „Моето Царство не е от този свят“. Обаче Царството на Христос на Земята не може да бъде основано просто върху принципите на външното природно битие. Спиритуалните, Духовните светове се откриват зад завесата на сетивния, физически свят. Това е предусещал, например, Рафаело и го е изразил в своя „Диспут“. От 9 век спиритуалният свят така е преместен на Изток, както бих казал облаците на тази картина са преместени нагоре и там очакват, кога ще дойде тяхното време. А Западът върви по пътя на Петата култура, и на картината отдолу стои надписът: „Моето Царство е от този свят“; и такова то ще става все повече в съвременната култура.“ (10)

„В средновековната Църква се водеше свободна дискусия между доминиканците и францисканците. Разбира се при това римският епископ не само обявяваше хората за еретици, но освен това ги и изгаряше. Наистина, тук за много от нещата виновни бяха светските власти, предоставящи му такава възможност. Но постепенно Католическата църква се отказа и от свободните дискусии и причината за това се крие в прелома, в обрата в съзнанието на хората, настъпил в 15 век. В това се състои особеността на съвременното човечество, че от глъбините на душата хората все повече искат да стигат до собствени съждения. В Средните векове това го нямаше. В Средните векове човекът имаше един вид колективно съзнание, над което можеха да се издигат само отделни образовани хора, схоласти, които се развиха от всеобщото еднакво съзнание на целия народ благодарение на това, че държаха своето учение вътре в кръга на схоластичната образованост; поне за незначителна част от населението може да се каже: вътре в кръга на схоластичната образованост или подобни на нея.

Но в останалото съзнанието на хората беше еднакво, колективно, родово. И от него все повече и повече се изработваше индивидуалното съзнание. Онова, което притежаваше Католическата църква, понеже постепенно въвличаше в своята среда високообразовани хора, беше историческото предвиждане. Католическата църква много добре знаеше, че принципът на новото развитие се състои в разделяне, в отделяне на индивидуалното съзнание на хората. И тя не искаше да допуска това. Тя искаше да удържи, да запази смътното колективно съзнание, от което биха се отличавали, биха изпъквали само онези, които са постигнали схоластичната образованост.

И имаше добро средство да се удържа това колективно смътно съзнание. Свойството на размътеното, помраченото съзнание е такова, че то не може да контролира кое е истина и кое не е истина. Разказват под знака на авторитета неща, които са погрешни, лъжливи. И това правят систематично.

С това помрачават съзнанието до смътността, до неясността на сънното съзнание. По този начин постигат това, че погребват индивидуалното съзнание, желаещо да влезе в средата на човечеството от средата на 15 век. И това е безкрайно грандиозна дейност, така да действат под знака на авторитета, че на хората не позволяват да стигнат до това, до което те трябва да стигнат по силата на развитието, започнало от средата на 15 век. Говорейки истината, не могат да постигнат това, което искат. А искат да помрачат съзнанието, и го помрачават, говорейки на хората лъжа. Това е грандиозна дяволска дейност.

И трябва да бъде казано откровено: С наивност се отличават само стоящите от другата страна. Наивност днес няма в Католическата църква, наивността е у нейните противници. Именно те не вярват, че Католическата църква е велика в тази насока, за което говоря; те не вярват, че Католическата църква отдавна е предвидила, че в Европа ще дойде онова социално състояние, което сега е станало действителност, и че Католическата църква отдавна се е погрижила за това, как тя да действа в това социално състояние. И това, за което се е погрижила Католическата църква, е построяване на мостове за най-радикален социализъм, комунизъм и за неговото господство. Тази грандиозна предвидливост се узнава във всичко, което действително се основава на духовни подоснови, което действително се корени в духовния живот, а не в абстракциите.

Тази церемония, която се изразява в католическото дароприношение, има много по-голямо значение, отколкото всичкото говорене на евангелската служба в катедралата. Защото това са действия, извършвани тук, в сетивния свят, които, бидейки изпълнени тук, в сетивния свят, в същото време със своята форма омагьосват Духовния свят в сетивния свят. Поради това Католическата църква не прибягва към магични действия за въздействие върху хората, тя не се нуждае от тях. Тя има свое такова.

И не трябва да се мисли, че против подобни неща е способно да помогне нещо друго, освен навлизането в Духовния свят от гледна точка на действителната вътрешна честност и искреност.“ (11)

Автор

Езотерично Християнство

Цитатите са от следните Събр. Съч. на Рудолф Щайнер:

(1) СС 211 „Слънчевата мистерия и мистерията на смъртта и възкресението. Екзотерично и езотерично християнство“

(2) СС 180 „Мистерийните истини и импулси от Рождество Христово. Древните митове и тяхното значение“

(3) СС 180 „Мистерийните истини и импулси от Рождество Христово. Древните митове и тяхното значение“

(4) СС 180 „Мистерийните истини и импулси от Рождество Христово. Древните митове и тяхното значение“

(5) СС 183 „Науката за изграждането на човека“

(6) СС 338 „Как да се действа върху импулса на троичния социален организъм“

(7) СС 174 „Карма на неистината. Съвременно-исторически обзор, част 2“

(8.) СС 203 „За духовната връзка на човека със земната планета и звездния свят и за отговорността му пред развитието на света“

(9) СС 185 „Историческа симптоматология“

(10) СС 292 „История на изкуството като отражение на вътрешния духовен импулс“

(11) СС 198 „Лечебни фактори за социалния организъм“

 

Сега , в 21 век настана видим прелома в развитието човешко . Прелома започнал в началото на 20 век и представен от Учителя Дънов . Сега , сто години след началото , Тръмп даде видим тласък в отпадане на на илюзията за глобална светска власт . То има власт но е на Духа .

 

[mecholari]

Относно Католицизма съм чел следното:

Чужди по дух хора

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 ) ТОМ 1 https://beinsa.bg/izgrev_s.php?s_type=plus&id=52&status=1&high=католически дух#result_196781 На фона на горното, чудя се какъв е статуса на Джорджия Николова в наши дни. Иначе, според Учителя "будала", идвало от Буда и Аллах, и не е обидно словосъчетание, ами точно обратното. И тук се сещам за една молитва, където е споменат Аллах със своите 99 имена:

Молитва за благоволението Божие

Когато се намирате в нужда, призовавайте тримата Приятели, които са наши невидими покровители на Веригата. Те носят и името ,,Все", което значи: Емануил, т.е. Господ с нас и между нас, който ни учи — Той е Великият Учител и Спасител, а Михаил е военачалникът, Гавраил - вестителят.
Обмислете всичко, за което ще се молите, отнасящо се лично до вас, за вашите материални и духовни нужди. Искайте благоволението
Божие за отстранение на всички препятствия, които спъват Неговото царство. Ще се молите да напредвате в избраната ви стъпка (чрез личен избор, определете се към стъпката на любовта или на мъдростта, или на добродетелта). Молитвата, която ще предоставите, ще подкача така:

Господи Исусе Христе,
Йехова-Елохим,
Утешителю, Дух Святий-Адонай...

А пък ще свършвате със следните думи:

Защото, Господи, в идването на Твоето царство е нашата радост, в осветяването на Твоето име е нашата слава и в изпълнението на Твоята воля е нашата любов.

Името Божие е сила, а не само понятие. И който призовава името Божие като сила, той всякога ще има отговор на това, което иска. Единственото място, където Бог говори, е човешкото сърце и душа. От нашето вътрешно разположение ще изберем името.

Първопричината, която дава живот на всички същества, определя посоката на тяхното движение, както и техните качества и способности. Тази Първопричина наричаме с различни имена:

Бог - когато говорим за Бога, трябва да разбираме единствено число;

Господ - когато говорим за Господ, трябва да разбираме колективност от духове;

Господ Бог, Отче, Баща, Авва, Вседържащ Отец, Небесен Баща, Господ на обичта, Бог на любовта, Благий Боже, Боже на силите, Бог
Промислителя, Създателя на всичко, Творец, Царю на вековете, Господар, Вседържителя, Владико Святий и Истиний, Господ на господарстващите и Цар на царстващите, Цар на светлите духове, Господар на всички светове, Единствен, Безграничен, Безначален, Пастир мой, Премъдрия, Всевишния, Всемогъщия, Всеприсъстващия, Всеистинния, Всеблагия, Всемилосърдния, Вседълготърпеливия, Господ на мира и любовта, Всесилния Господ, Святи Боже, Святи Крепки, Святи Безсмъртни, Безкрайно Велико съзнание,

Триединния Бог: Отец, Син Божи и Святи Дух,

Аллах - Единния Единствен Бог, неуловимата Му същност е отразена с още 99 свещени имена,

Ишвара - Планина от светлина, блясва, за да освети мрака, тройният лик: творец, съхранител, разрушител,

Саваот, Йехова-Елохим, Йова,

Мардук - Бога на светлината,

Тао — Най-върховния разпоредител на всичко, Началото, което е създало всичко.

Айн Соф е кабалистическото подразделение на света, Първоизточникът на цялото мироздание, безкрайният, безграничният, висш аспект на Бога, от който се ражда Бог, творящ всичко останало.

Нашият Господ Исус Христос, Син Божи, Спасителят, Избавителят, Изкупителят, Агнец Божий, Син на мира, Син человечески, Богочовекът, Началникът на живота, Животоначалникът, Жизнодавецът, Сладчайшият Исус, Тайновидецът, Великият Учител, Избавител и Ходатай, Виновникът за нашето спасение, Разрушителят на ада, Победителят на смъртта, Избраният Господен цар и свещеник, Покровителят. https://beinsa.bg/doc_txt_s.php?s_type=plus&id=969&status=1&high=аллах#result_start   Така погледнато, мюсулманите са ни приятели, католиците - не.     Edited May 10 by mecholari

[АлександърТ.А.]

 

Благодаря за адреса към писаното от Мария Тодорова .

Като гледах разните изказвания  за случващото се след смърта на папата чух как някои го боготворят . Самите католици избягват подобни богохулства , но насаденото сред хората не се променя лесно .

Не съм се интересувал за Джорджия Николова по отношение християнска вяра . Не съм срещал нещо в публикациите които съм видял . Тя ми харесва с някои забележки по основен въпрос . 

Edited May 11 by АлександърТ.А.