791. И в Неговото Име народите ще се надеят - Неделна беседа, 29 декември 1940 г.

[АлександърТ.А.]

Неделни беседи - 1940 г., 1940 г.

Като роди дете (1940–1941)

И в Неговото Име народите ще се надеят

Отче наш.

В начало бе Словото.

Ще прочета само 21 стих от 12 глава от евангелието на Матея:

(21) И в Неговото име народите ще се надеят.

Духът Божи.

Цитат

 

На съвремения човек му трябва една здрава основа.Човек трябва да се надява на нещо. Понеже съвременното човечество живее при придобитите блага на хиляди поколения преди него, не оценява през какви мъчнотии е минало човечеството, докато дойде до туй положение. Някои представят човека, че първоначално бил много красив. Ние го оспорваме. Имало една фаза, когато човек е бил страшилище. Разправят в мисионерското дело, за обръщането на канибалите в християни. Един американец разправя своята опитност, който е от английски произход. Отивал на един остров, дето живели канибали, десет души проповедници и те всичките ги изяли, опапали ги. Той казва: Аз ще да им проповядвам. – Ще те убият. Той казва: Онези не знаеха какво да правят. Ако могат и мене да ме изядат – добре. Когато умът е слаб, когато сърцето е слабо и когато тялото е слабо, изядат човека. Но когато тялото е мощно, то е една трета от силата. И когато сърцето е мощно, то е две трети. И когато умът е мощен, той е три трети.........................

Сега на какво да се надяваме в света? Чели сте много философски книги за съществуването на Бога, доказват Неговото съществувание. Тази идея, да се доказва, че Господ съществува е смешна. Идеята, която човек има, за доказване на съществуванието на Бога е много смешна. Не казвам, че е глупава, но смешна. Когато човек иска да се развесели малко, нека чете теориите, има ли Господ или няма Господ. То е се таки да ти говорят за едно същество, което е безгранично и по форма и по обем, – толкоз голямо, че нищо не може да го събере. И да разрешаваш, в какво място може да се събере. Туй същество, което никъде не може да се събере, да му туриш граници и да доказваш, че то съществува. То, което направило всичките неща, доказваш, че то съществува. Ако то съществува, трябва да има някой, който да го е направил. Съществуванието разбира нещо, което е направено. Човек съществува, понеже човек е направен. Бог, който никой не Го е направил, как ще съществува? Под думата съществува разбирам нещо, което се е проявило не по негова лична воля, но по друга воля. Сега от чисто философско гледище ще кажете, че изводът не е логичен. Право е. Изводите може да не са логични, но някой път логичните изводи са лъжливи. Някой път нелогичните изводи са правдоподобни, истински са. Казвам: Тогава имаме две положения: Когато нещо е истина, логически ние изваждаме извода, пък някой път, когато доказваме една истина, че не е – то е нелогичен път..........................

Какви са тия растения? Сега ако остане аз да ви доказвам, какъв ще бъде този идеален живот. При сегашните условия този живот не може да се приложи. Преди години дойде при мене един доста умен български момък. Казва ми: Искам да се оженя за една идеална мома. Рекох: Ти се лъжеш. Идеалната мома за тебе никога няма да се ожени. Ти си човек сприхав, много си добър, но си сприхав. Казвам: Тя ни най-малко няма да свърже съдбата си с тебе, за да страда. Идеалната мома не иска да страда. Ти за нея не може да се ожениш. За една като тебе може да се ожениш, но за идеалната мома – никога. Подир години дойде една мома. Тя пък иска да се ожени за идеалния момък. Рекох и: Че идеалният момък за тебе ли ще се ожени? Ти си сприхава. Идеалният момък мяза на един ангел. Казва тя: Да ми служи. Казвам: Там е, да ти служи и да знае да гледа дом. Знаете как се гледа дом? Един обеднял руски княз се оженил по любов за една мома. Казва: Поцелуемся. Се с целувки и прегръдки. Като се оженили. Поцелуемся, поцелуемся, но на третия ден тя казва: Хляб. Казва: Ничево, поцелуемся. Но тази работа с целувки не става. Като си сит, може да има целувки, но като си гладен, хляба трябва да се целува. Някой казва: Да се целунем. Под думата целувка, разбирам да се създадат най-хубавите условия на човешката душа, да се не намира в мъчение, труд, страдание, но да се премахнат всичките мъчнотии. Това е целта на човешкия живот. Казва: Бог един ден ще отстрани всичко, ние ще бъдем в блаженство, ще имаме най-добрите условия за живота. Докато дойдем до тази фаза на живота, ще минем през големи изпитания. Някои казват: Аз не искам да страдам. – Че ти когато се раждаше, питаха ли те? Когато умираш, питат ли те? Чудни са хората, когато казват, че са свободни. Ти не си свободен да се родиш, където искаш. Ти не си свободен да умираш. Сега хората умират във войната, на бойното поле. Не иска човекът да умира, а умира. Свободен ли си в онази беднотия, онзи студ, няма въглища, какво ще правиш? Ако вие сега се намирате във воюващите страни, туй което става в културните страни – в Англия, в Германия, ще имаме една ясна представа за сегашната култура. Ние мислим, че едно време хората били варвари, а сега християни. Сегашните християнски народи, като пуснат една бомба от хиляда километра, изкопава една яма 15–20 метра дълбочина, а около 40–50 метра широчина. Казвам: И това е култура. Казвам: Защо Господ е допуснал тия неща? Но тази война е нищо в сравнение с ония войни, които в небето е имало. Има една теория, според която цялата вселена е създадена от една война. Цялата вселена е била едно нещо, звезди не е имало, всички слънца звезди били едно. Като се скарали жителите и тогава, започнали да я делят. Били толкоз силни, че я разделили на парчета. Започнали да се замерват с тях. Така разрушили цялото небе. Като погледнал Господ, едни оставил горе, други долу. Сега нашата земя е направена от такива парчета. Слънцето, месечината всички са направени се от такива парчета, останали от войната. Това е една теория, не искам да вярвате в това, но всичко е възможно. Господ направил световете и тия умните същества започнал да ги праща в тях. Господ искал да каже: Тази работа с война няма да стане, но с разумен живот. Пита някой: Защо не се спогодят? Имате едно дете. Майката му дава една ябълка, поиска после ябълката от детето и то не я дава. Детето казва: Защо ми я даде? Не трябваше да ми я дадеш, щом я вземаш. За да вземе ябълката, майката трябва да натисне средния пръст на детето, да отвори ръката му и да вземе ябълката. То плаче. Като поиска майката ябълката, защо детето да не я даде, тя ще му даде. Но туй дете няма доверие в майка си. Защо хората не искат да живеят тъй, както Господ е предопределил, но всяко същество иска да стане господар на онова, което не е създало?

 

И в Неговото Име народите ще се надеят