Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Истината във взаимоотношенията ни


Донка

Recommended Posts

Не намерих тема, посветена само на истината в човешките взаимоотношения и ми се струва,ч е тази като че ли най-много се приближава до това, което ме вълнува напоследък.

Учителят казва в Изворът на доброто:

Що е Истина? Истина е това, което прави Любовта и Мъдростта достъпни, понятни за човека. Да казваш погрешките на хората, това не е истина. Истината възкресява. Това, което внася горчивина и смърт, не е истина. Това, което дава свобода, то е Истина.

Ако приемем, че всеки човек носи своя индивидуалност, върви по свой път, изпълнява свои задачи тук, то следва ли от това, че :

за всеки има индивидуална проекция на Истината, която прави Любовта и Мъдростта достъпни за него и му дава свобода

или

истината е обща за всички и следва да се борим с истините на другите и със своята в момента, за да я постигнем?

Засега съм склонна да приема първото. Тази проекция според мен е динамична и зависи както от промените в условията на живот и средата на човека, така и от неговата лична способност и нагласа за развитие и промяна. Една лична истина не е непременно мъртва, статична. Напротив, точно тогава ние имаме свободата да я променяме и развиваме според нашите опитности и воля и индивидуални особености - тогава, когато тя не зависи от истините на другите и техните не зависят от моята лична. Ако се стремим към една обща истина с другите, това, не ограничава ли нашата лична свобода, не ни ли тласка към търсене на погрешки - свои и на другите - а това ни отдалечава от любовта и мъдростта?

Ако признаем правото на другия да има своя истина, различна от нашата, това проява на зависимост, слабост и конформизъм или обратно - на широта и свобода на ума и емоциите, на любов и мъдрост?

Линк към коментар
Share on other sites

Коя съм, че да признавам правото на другите да имат свои истини. Аз своя истина нямам. Не искам, а и не мога да напъхвам истината в тесните рамки на това изкривено и измамно битие. Истината е свобода. Кой може да се похвали с абсолютна такава. Къде го, да го поздравя.

Линк към коментар
Share on other sites

Как? Нали вървим по пътя към истината? Вървим и я търсим. За каква борба се говори?Взаимоотношенията са сложни, многообхватни променливи процеси. Борбата в тях е борба на гледни точки, на взаимно приближаване или отдалечаване, на привличане и отблъскване...Песъчинки сме! Времето ще отмери кой и до колко се е докоснал само до Истината. Тя е извън кръга на нашия субективизъм.

Линк към коментар
Share on other sites

Именно - въпросът е нужно ли е да има борба на гледни точки? И води ли до положителни резултати за някоя от страните в тези наистина сложни и многообхватни процеси.

Силвия е права - "истина" звучи много силно, по-скоро аз съм склонна да употребявам думата "мироглед" или като dina - "гледни точки". Донка според мен в този смисъл е употребила думата истина - като набор от верни за нас (в момента) виждания за света. Няма смисъл да се хващаме за всяка дума, струва ми се, че на всички е ясно какво е искала да каже тя. И очевидно: колкото хора - толкова гледни точки.

И тъй като това са наистина само едни гледни точки и то (поне при мен) актуални само за текущия момент - дори не мога да прогнозирам как и колко ще се промени мирогледа ми след 5, 10 или 20години, какъв е смисъла да налагам своя модел на мислене (от който може би и аз самата ще се откажа след известно време) на другите хора?!

Мога само да кажа - ето аз в момента мисля така, моите разбирания са такива; мога дори да кажа: о, аз навремето също мислех така, но сега вече мисля по друг начин. Но всичко това не омаловажава чуждата позиция. Кой е прав? - не е ясно и не е нужно да се търси прав и крив! Аз може да съм минала през дадена позиция, но дали съм продължила в правилната посока - не се знае! Може да съм кривнала встрани или дори да съм направила кръгом - т.е това не може да бъде критерий, че аз съм се доближила повече до истината, а другия, виждаш ли, е изостанал. Това е моя път, това са си моите уроци, аз съм имала нужда да лъкатуша именно по този начин. Така че в буквалния смисъл на думата всеки е прав за себе си!

Коя въобще е правилната посока и за всички хора една и съща ли е? Като генерално направление може би да - към истината. Както каза и dina всички вървим по пътя към истината. Обаче пътя е дълъг и сложен, и съвсем не праволинеен, и за всеки човек различен.

В този смисъл съм съгласна с Донка. Просто в това отношение нашите гледни точки са съвсем близки. Който мисли по друг начин - да си каже! Директно! Но без борба, без противопоставяне. Защото както казах по-горе няма смисъл да се търсят кусури на чуждата гледна точка. По-интересно и по-ценно е просто да се каже - а аз мисля така и така. Който има нужда именно в този момент да прочете тази гледна точка и да обогати с нея своя мироглед или дори да замести част от своите разбирания за нещата с нея - чудесно! Било му е от полза! Който е на съвсем друга вълна - колкото и аргументи, доказателства и т.н. да му се привеждат, за това, което му се говори, все едно човека дори няма да ги възприеме, камо ли да ги прегърне като свои.

Приятен ден на всички!

Линк към коментар
Share on other sites

Благодаря Диана - под "лична истина" имах предвид именно гледната ни точка в определен момент. Нарекох я лична истина, защото ние, нашия ум, личност я изживява като такава. Не просто като гледна точка, а като истината за света в момента.

Ако за измаменият човек истината се състои в това, че в света му е пълен с опасни хора, които могат да му навредят, то за измамника истината за същия този свят е друга - това е светът на наивници, които лесно могат да бъдат подведени. Опитайте се да ги убедите, че тяхната гледна точка не е съвсем истината за света в момента...

Скоро слушах разговор между двама от моите петокласници:

Б: Историята е толкова досадна и трудна, а госпожата пише оценки несправедливо...

Я: Не е вярно, много си е интересна и госпожа М. е справедлива.

Последва спор, в който всеки убеждаваше другия, че се заблуждава... Моята истина беше трета, но нямаше смисъл да я казвам, защото би прозвучала неразбираемо в тях.

Тогава се замислих дали ние тримата бихме могли да стигнем до една обща истина. (Тук не говоря за Истината в езотеричен смисъл, макар че темата има връзка и с нея). Тази обща истина ще бъде

1 истината на победителя в спора или на най-авторитетния

или

2 качествено нов поглед върху ситуацията, който изключва отделните гледни точки

или

3 ще е "пъзел", съставен от всяка от гледните точки, и колкото повече различни парченца сглобяваме за нея, толкова повече той ще се доближава до реалността?

Линк към коментар
Share on other sites

:thumbsup1: Това за пъзела ми звучи добре, но то е възможно само за хора и с хора, които желаят да надграждат своята истина и да я съгласуват с истините на другите. Дано да бъдат повече такива хора, поне тук във Форума се надявам, че има досаттъчно... Но други пък далеч нямат такава настройка. Някои търсят потвърждение на вече установените си убеждения, други търсят спора, пак в полза на тези относително "циментирани" свои убеждения, трети са толкова объркани, че се чудят на какво да вярват, а четвърти не търсят никаква истина, а влизат тук за развлечение или утеха... А това означава, че е утопично да се опитваме да съставим някакъв общ пъзел, най-много да го правим само с имащите идентична настройка, а това, ако е възможно, би било висш пилотаж, тъй като едновременно се намесват и другите... Представи си, че на творчески усилен процес по програмиране освен опитни програмисти присъстват и много повече от тях всякакви други хора и те се изказват не по-рядко, а даже и по-често от специалистите? Ако желаят да постигнат резултати, последните или ще трябва уморително да се съобразяват с всякаквите там странични или изобщо смущаващи фактори, изчаквайки, обяснявайки елементарни неща и тн. или - което, предполагам, ще направят - ще отложат градивния съвместен процес за време, когато в обсъждането ще са само те. Ето защо според мен Форумът, колкото и да е ценен в някои отношения, не е оптимален за по-висше надграждане на "пъзела". Далеч по-ползотворно ще бъде, ако се събере екип специално за това и той вече дори и през нета - в друг специален форум или чрез месинджърите - би могъл да придвижи нещата бързо напред. И след като е подредил хипотетично един пъзел, той може вече да го тества и тук в разширения форум, и на много други места. Изобщо, това, което е много добро за попълване на общата култура и отчасти за специализирани информации, за тестване на психологични и педагогически идеи и даже за онлайн психотерапия, не винаги е толкова добро, ако целим повдигане на цялостната парадигма над нивото, на което се намираме понастоящем! (защото това би било върхово постижение, което си изисква съответните условия, за да се реализира) :3d_009: Редактирано от Добромир
Линк към коментар
Share on other sites

Линк към коментар
Share on other sites

Малко хора умеят да летят , тоест да напускат собствената си кула на истината и да разгледат каква е панорамата от тази на другия човек .

За полет на истинотърсача е нужно първо безкрайно много доброжелателност и желание да види и другите истини. Иначе най- много да не полети , да си остане заклещен в неговата кула ,или пък даже и да полети , яростния му полет ще завърши зле в сблъсък с твърдостта на нечия стена на кула .

Така или иначе истината е изкачване по вертикала . Носи различна действителност всеки път .

И когато човек се изкатери на по - високия етаж , се оказва в компанията на други, катерещи се по пътя на истината хора . Ако твърде много спори , и разглежда техните истини , неговото изкачване ще се забави .

Ако разсъждава върху техните споделени истини и търси пътища към своята и допирните си точки с тях се отварят нови небесни пътища за изкачване .

Разни шорткътове например .

Но не трябва да се обърква в твърде многото индивидуализирани вече истини , защото те представляват само гледни точки , разни изгледи на истината , нали така ?

Обективно от птичи поглед може да погледне Човек само на изпитаната , преживяната истина и тя пак ще бъде едно малко квадратче от ИСТИНАТА.

Линк към коментар
Share on other sites

-Ако твърдим, че представите на хората за Истината в човешките взаимоотношения са "ужасно изкривени и много далечни от нея", то това означава ли, че знаем кое е "правото и близкото" до Истината в тях?

-Ако не знаем какво е "правото и близкото", то можем ли да сме сигурни кое е изкривеното и далечното?

-Ако твърдим, че знаем кое е "правото и близкото" до Истината в отношенията ни, то как можем да бъдем сигурни, че то не е само една от ужасно изкривените и далечни представи?

Точно това беше централната идея на темата... Благодаря на Силвия, че ми помогна да избистря кардиналните въпроси.... :feel happy:

Линк към коментар
Share on other sites

Аз не мисля ,че взаимоотношенията между хората са изкривени далечни представи за истината . Моята представа , идея , желание и в крайна сметка истина и действителност е друга .

Разбира се има и много изкривени реалности , но има и истини .

Всеки един човек е един отделен , различен свят от истина , права и задължения . Индивидуалната ми вселена е различна , мисля , че истината е част от живота ми , опитвам се да я следвам , а пък когато забележа някакви изкривявания в чувствата , мислите ,ми се опитвам да ги изправя. Но истина , разбира се че има навсякъде в света , той се гради на истината . Просто нашето квадратче истина от този свят е много миниатюрно и няма как да погледнем цялата картинка . Това е цялата работа .

Линк към коментар
Share on other sites

Истината е променлива и неедностранна.Всеки си има своята истина и тя се променя постоянно.Истината не трябва да се натрапва на другите,защото тя си е само твоя.И след ден може вече да не е истина.

Линк към коментар
Share on other sites

Ина! Анелия! :thumbsup2:

Ако истината е нашата лична представа за действителността ни и всеки има своята представа, то дали винаги тази представа - истина отговаря на определението за Истината - това, което дава на човека свобода и мъдрост.

Ако личната ми истина в момента ме обвързва с нещо или някого, прави ме зависима от него, то тя наистина е не е в хармония с Истината. Моят стремеж в този случай ще бъде да променя личната си представа - истина така, че да се освободя от тези зависимости...

Ако според нашите наблюдения и представи личната истина на човек до нас го обвързва с нещо или с някого, особено с нас и нашето поведение, то как бихме могли да запазим неговото право на своята лична истина и в същото време да запазим нашата лична истина, която ни е освободила от тази взаимна обвързаност..?

Линк към коментар
Share on other sites

Естествено, че лични истини има толкова, колкото познавателни апарати възприемат Истината! Истината като принцип е такава, каквато е. Преминаваща през възприятийните и понятийни апарати на осъзнаващите, тя се пречупва според техните настройки! Дори за една и съща личност това възприятие се мени според промените на хормоналния, емоционален и ментален баланс, както и при промяна на вътрешните възприятийни схеми (карти, модели).

Общите истини са резултат на съвместни договорености - законови и морални - така се гради обществената система.

Линк към коментар
Share on other sites

Естествено, че лични истини има толкова, колкото познавателни апарати възприемат Истината! Истината като принцип е такава, каквато е. Преминаваща през възприятийните и понятийни апарати на осъзнаващите, тя се пречупва според техните настройки! Дори за една и съща личност това възприятие се мени според промените на хормоналния, емоционален и ментален баланс, както и при промяна на вътрешните възприятийни схеми (карти, модели).

Общите истини са резултат на съвместни договорености - законови и морални - така се гради обществената система.

Обществения морал , етиката на взаимоотношенията , дори философията на обществото градят всички тези "общи истини ".

Обществена , всеобща истина е например : Политиците са корумпирани . Или : Учителите взимат много ниски заплати .

Или: Безработицата е много голяма в малките градове . Всеобща истина за нашето /българско общество /е истината , че няма смисъл да се гласува , защото нищо няма да се промени .

Малките обществени единици , като екип от служители на институции също имат своите всеобщи истини . Има и колегиални истини . Психологическите граници на така наречените истини се определят тъкмо от обществото .

За мен истината всъщност е един различен остров , който преоткривам всеки ден . Някакъв компас за устойчивост на стойностите в моя живот . Около който се старая да организирам и степенувам всичките си дейности . Особено интелектуалните . Винаги са приоритетни дейности . Истината , заедно с ценностите постоянно се премоделират , допълват , разширяват , търпят напълно хоризонтално развитие на разпространение . Вертикалното развитие на истината еволюира в идеологии, религии , тясно- определени габарити на развитие , стъпващи на абсолютното субективно възприемане .

За да бъда обективна , аз трябва да разширявам своите граници на познание .

Линк към коментар
Share on other sites

Ако разбираме "обективност" като абсолютно понятие, ние никога не бихме могли да бъдем такива - все едно да изпаднем в безсъзнание и така да имаме някакъв вън от субекта ни опит. Може би е по-точно да говорим за хигиена на интерсубективните отношения, да умеем донякъде да се поставяме на мястото на друг и да усещаме какво той възприема в рамките на неговата собствена субективна ограниченост? Поне за общуването такъв вид разбиране е по-важно от "обективното". В области като духовност, психология и изкуство ще продължаваме да имаме ценности, които не само е трудно, а може би и невъзможно (или "кощунствено"?) да бъдат обективизирани. Разбира се, колкото по-материални са взаимоотношенията, свързани да кажем с банален бит или бизнес, толкова по-голямо значение ще придобиват "обективните оценки" - не в смисъл, че са абслютно обективни, а защото са по-консенсусни за широк кръг от хора. Има материални потребности, които по принципно еднакъв начин важат за болшинството хора, независимо от иначе големите разлики в интелект, емоции и духовни възприятия... :yinyang:

Линк към коментар
Share on other sites

Няма Истина в човешките взаимоотношения!

Има ужасно изкривени и много далечни от нея ПРЕДСТАВИ.

Нищо повече.

true ~ constant ~ permanent

Бхагават Гита, 16 глава

"Които са демонични ... нито чистота, нито правилно поведение, нито истина има в тях.

...

В плен на различни безпокойства и обхванати в мрежите на илюзията, привързват се към чувствени удоволствия и падат в ада.

...

Три врати водят към ада - похот, гняв и алчност. Всеки човек със здрав разсъдък нека се откаже от тях, защото водят до деградация на душата."

Линк към коментар
Share on other sites

Ако разбираме "обективност" като абсолютно понятие, ние никога не бихме могли да бъдем такива - все едно да изпаднем в безсъзнание и така да имаме някакъв вън от субекта ни опит. Може би е по-точно да говорим за хигиена на интерсубективните отношения, да умеем донякъде да се поставяме на мястото на друг и да усещаме какво той възприема в рамките на неговата собствена субективна ограниченост? Поне за общуването такъв вид разбиране е по-важно от "обективното". В области като духовност, психология и изкуство ще продължаваме да имаме ценности, които не само е трудно, а може би и невъзможно (или "кощунствено"?) да бъдат обективизирани. Разбира се, колкото по-материални са взаимоотношенията, свързани да кажем с банален бит или бизнес, толкова по-голямо значение ще придобиват "обективните оценки" - не в смисъл, че са абслютно обективни, а защото са по-консенсусни за широк кръг от хора. Има материални потребности, които по принципно еднакъв начин важат за болшинството хора, независимо от иначе големите разлики в интелект, емоции и духовни възприятия... :yinyang:

Добромир , здравей !

Подчертала съм ключовите думи , които ме заинтригуваха в твоето мнение .

За мен обективността е много повече вид разбиране , отвъд границите на моето его , обективност= истинност , търсене на неабсолютизиране , а обогатяване , разчупване на граници и условия , на форми и габарити , отиване отвъд границите , напълно съзнателно .

Затова моето разбиране за обективност и истина е остров , който откривам всеки ден. Тоест разширявам местата, на които съм била ,които са опитност на духа ми , които са синтез от истина , /където има съсредоточена истина /, придобивам всеобхватност , разширявам истината си , не я стеснявам до абсолютизиране и идеология . Това май е , което исках да кажа .

Линк към коментар
Share on other sites

Обществения морал, етиката ... философията ... градят ..."общи истини" [водят до законите на гражданското право].

Да. Има обаче сериозен проблем когато тези закони не се спазват, тоест нямат реална сила. Тогава те не са реална истина.

Обществена , всеобща истина е например : Политиците са корумпирани . Или : Учителите взимат много ниски заплати .

Или: Безработицата е много голяма в малките градове . Всеобща истина за нашето /българско общество /е истината , че няма смисъл да се гласува , защото нищо няма да се промени

фактите все още не са истина, те могат и да си противоречат :whistling:

В Румъния, също пост соц - сега има много малки градове с безработица 0%.

В Швейцария се гласува или следва глоба. А е уж демокрация :o

Истината се проявява в закони като Питагоровата теорема, тоест е нещо практическо. Знам че построявайки правоъгълен триъгълник с определени катети, ще получа точно определена дължина на хипотенузата.

При такава формулировка ~ Питагоровата теорема, социален закон би бил примерно:

"Не е възможна истинска демокрация при доходи на 1/3 от населението под жизнения минимум и на корупция на държавните служители над 2/3"

компас за устойчивост на стойностите...

Да :thumbsup:

... дали ...[собствената] представа - истина отговаря на определението за Истината - това, което дава на човека свобода и мъдрост.

...да променя личната си представа ... така, че да се освободя от тези зависимости...

...истина, която ни е освободила от ... обвързаност?

Аз съм безсмъртният абсолют, или Атман!

Редактирано от Валентин Петров
Линк към коментар
Share on other sites

"тоест е нещо практическо."- Валентин това е гениално .

Фактите са част от истината . Дори някак масивна част ,не мислиш ли ?

Линк към коментар
Share on other sites

... Фактите са част от истината . Дори някак масивна част ,не мислиш ли ?

те са условие :)

казват "реални факти", реалността е миналото, "сухият остатък",

примерно статистиката че детската смъртност в България за 2006 е била ...%

или се претегляш и намираш теглото ти е било ...,... кг. на 26 юни 2007 в 21ч 02 мин.

Фактите са стартова позиция от която знанието на истинатаможе да действа.

Примерно в Русия в края на епохата на Елцин фактите от икономиката бяха много плачевни по много показатели. Нещо повече, нещата се влошаваха.

Сега средната заплата там е > $1000 и расте.

Истина която прави свободен от грижите, например за насъщния, отговаря на въпросите от живота практически

Истина която освобождава в големия смисъл на думата, отговаря на въпроси

- Защо съм?

- Какво съм?

...

по един практичен и окончателен начин.

Редактирано от Валентин Петров
Линк към коментар
Share on other sites

Сетих се , фактите са отпечатъците във времето .В материята , материалният израз на ....Нещо като стойност някаква . Като материал , който да бъде съизмерен , поставен във формула за практичност .

Линк към коментар
Share on other sites

Факти ... отпечатъци в материята - това някак си го асоциирам с паметта. А може би това е паметта на Природата

Редактирано от Станимир
Линк към коментар
Share on other sites

Може би , това е само работната памет на природата . А другата постоянната казват била -Акаша .

Линк към коментар
Share on other sites

Сетих се , фактите са отпечатъците ... В материята , материалният израз ....Нещо като стойност ... Като материал , който да бъде съизмерен, поставен във формула за практичност .

Да :thumbsup2::thumbsup::):feel happy:

"Мисъл за 25 юни

Реални неща са тия, които растат… Истината се занимава с реални неща, които растат и се развиват... онова у вас, което расте, което хвърля светлина във вашия ум; всичко онова, което хвърля топлина във вашето сърце – това е реално... въодушевява"

Учителят

Път на зазоряване (НБ 39/40 г.) – Сф, 1999., с. 68

"Радва се душата на света

за великата любов

...

Нов живот на любов душа ми да стопли

свобода, силен дух и мир ще имаш ти"

Зовът от планината, песен от Учителя

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...