919. Закхей - Неделна беседа, 26 ноември 1916 г.

[АлександърТ.А.]

Неделни беседи

 

ЗАКХЕЙ

“Рече му Исус: Днес стана спасение на този дом, защото и той е син Авраамов.” Евангелие от Лука: 19; 9 Послание к Евреем: гл. 1

По съдържание този стих е един от обикновените. Не трябва да презираме цветята, защото и те имат своето благоухание. Важни са думите: “Днес стана спасението на този дом”. Когато някой боледува дълго време, животът му минава през важна криза – да остане или да си замине. Лекарят туря ръката си на пулса му, за да констатира биенето на сърцето, и казва, че кризата е минала, че лекарствата са подействали, т. е. настъпила е една криза на спасение. Така е по отношение на физическото тяло, но има подобна криза и в човешкия живот. Такава е преживял и Толстой, преди да премине от стария към новия си живот. Много пъти той е искал да се самоубие, защото не намирал смисъл в живота и един ден една много малка причина станала повод да се спаси. Когато бил в гората той си казал: “И разбойникът, който беше на кръста, мина през една криза, но когато каза “Помилвай ме, Господи”, беше спасен. Той беше един умирающ разбойник, а аз съм един жив разбойник”.

Сега, препоръчвам ви да държите един пост от пет-шест дни, за да опитате колко е вашата сила. Обикновено минат ли два-три дни от поста, повече не издържате. Христос опита своя живот – Той пости четиридесет дни, за да узнае своята душа. Ако не можете да гладувате, значи нямате сила и не може да намерите Христа. Съвременните хора са натрупали това богатство, защото мислят, че трябва да ядат и пият и са станали роби на кухнята. Жената е слуга на кухнята. Свещеникът също от сутрин до вечер само разпореждания дава какво и как да се приготви за ядене. И колко слуги са наказвани с бой само за това, че не са приготвили яденето хубаво и навреме. Дохожда първосвещеникът и веднага пита приготвено ли е яденето. Това е идеалът, към който хората се стремят. Не ме разбирайте погрешно, не говоря против яденето, но лошо е, когато то се издига в култ на живота. Сега, например, дават по четвърт килограма хляб на човек (едно време това не ставаше, но днес и с толкова се минава). Онзи ден срещнах един господин, на когото дали от фурната всичко три четвърти килограма хляб. Той се чудеше как ще задоволи цялото си семейство, след като това количество едва на него само би стигнало, и си казваше: “Какви времена дойдоха!” Казвам: трябва да се качиш на черницата.

И днес Христос минава през света, около Него всички се тълпят. Това е едно брожение и Христос иска да види колко души ще бъдат горе на черницата. Този образ трябва да се разбира вътрешно. Докато душите ви не минат през онзи голям път на себеотрицание, вие не може да влезете в Царството Божие. То е място за силни хора. Казано е: “Който победи”. Да победиш, значи да дадеш. Злото в света произлиза от това, че ние искаме само за себе си. Бог ни е изпратил не да завладяваме нещата, не да завладяваме природните сили, защото всичко принадлежи Нему. Да завладяваш, значи да управляваш разумно. Ще дойде един ден, когато собствеността, която имате, ще ви се вземе. Къде ще бъдат вашите тела след двадесет-тридесет години? Ще дойдат, ще ви изпъдят и ще ви кажат: “Излезте си!” Защо? Ако бяхте се качили на черницата, Христос щеше да ви каже: “Днес стана спасението на този дом”. Закхей няма да бъде изпъден от никого. Онзи, който изпъжда хората от света, не е Господ. Когато Бог изпрати човека на Земята, даде му слуги да му служат, но човек ги разврати и днес те го изпъждат. Микробите са тези, които го развалят и го изпъждат. И право казват хората, че както човек изяжда другите, така и те го изяждат. Ние сме създали в себе си ред паразитни мисли и желания, които са в състояние да ни убият. Често пъти само една мисъл е в състояние да убие човека. Една лоша мисъл е в състояние да измени пулса и настроението ни. Знаете ли колко струва една дума? Тя може да предизвика цял пожар в света. И затова, когато станем господари, трябва да се пазим от злото, да се пазим от тези фалшиви монети, които развалят света. Това са паразити, които храним в себе си. Ако храним едно малко змийче в утробата си, когато стане голяма змия, то ще прояде корема ни и ще излезе. Казват, че имало такива малки змийчета, които прояждали корема на майките си. Ако такива лоши мисли и желания действат като живи във вашата душа, те ще ви проядат и вие ще умрете. Тогава цялото изкуство на науката ще остане безполезно, цялата философия не ще може да ви ползва. Спасението става само тогава, когато Христос влезе в този дом. Защото у Закхей имаше дух на себеотрицание.

Закхей