Jump to content
Порталът към съзнателен живот

За теоретичната основа на паневритмията


Guest irenastoyanova

Recommended Posts

Guest irenastoyanova

За мен е много интересно "как" мислим по отншение на паневритмията и какви са нашите доводи, за да избираме или осъзнаваме да мислим по един или друг начин за паневритмията, т.е. от къде почерпваме знанията си за този "нов предмет" - паневритмия.

Коя е "литературата по въпроса", която ползваме и доколко надеждни са нейните корени, в смисъл, че не е преминала през нечия интерпретация?

Линк към коментар
Share on other sites

Мисля, че се познаваме от Рила. Знам вашите доводи. Имате право да държите да я практикувате точно както я е дал Учителя. Не съм навътре в нещата, на етапа, на който съм за мен е по-добре да я играя по начина, по който я практикува мнозинството. Нямам представа точно кои нейни детайли се раличават. Ако трябва да избера паневритмия заедно със 700 човека на Бъбрека пък било то и променена от някого, или оригинална, но заедно със само трима човека на третото езерце, ще предпочета първия вариант. Просто защото в голяма група енергията е несравнимо по-силна. Това са моите доводи.

Линк към коментар
Share on other sites

Guest irenastoyanova

Мисля, че се познаваме от Рила. Знам вашите доводи. Имате право да държите да я практикувате точно както я е дал Учителя. Не съм навътре в нещата, на етапа, на който съм за мен е по-добре да я играя по начина, по който я практикува мнозинството. Нямам представа точно кои нейни детайли се раличават. Ако трябва да избера паневритмия заедно със 700 човека на Бъбрека пък било то и променена от някого, или оригинална, но заедно със само трима човека на третото езерце, ще предпочета първия вариант. Просто защото в голяма група енергията е несравнимо по-силна. Това са моите доводи.

И аз бих предпочела да съм в кръга заедно със 700 човека, наистина бих се чувствала възторжено, но когато става въпрос за метод, който оказва реално въздействие не само на сърцето, ума и тялото, но и на душата и духа на човека предпочитам да съм там, където се играе правилно, защото това наистина е важно.

Линк към коментар
Share on other sites

Какви например грешки или неправилни изпълнения на елементи от паневритмията биха се отразили фатално на ефекта и. Как се усеща негативния ефект от неправилното изпълнение?

Ако все пак нямаме възможност да играем в група по обективни причини, възможно ли е да изпълняваме паневритмията индивидуално, има ли разлика в елементите в този случай и какви са плюсовете и минусите? Съвети за индивидуално изпълнение?

Линк към коментар
Share on other sites

Guest irenastoyanova

Какви например грешки или неправилни изпълнения на елементи от паневритмията биха се отразили фатално на ефекта и. Как се усеща негативния ефект от неправилното изпълнение?

Ако все пак нямаме възможност да играем в група по обективни причини, възможно ли е да изпълняваме паневритмията индивидуално, има ли разлика в елементите в този случай и какви са плюсовете и минусите? Съвети за индивидуално изпълнение?

Относно грешките ще цитирам какво е казал Учителя: "Трябва да се оправят упражненията и да се играят правилно. Така не може! Вие вредите на Мен, на себе си и на останалото човечество, защото от тук тези погрешно изиграни упражнения създават дисхармонични състояния и вихри, и те се прехвърлят и предават на останалото човечество. Вие носите отговорност за това, което става тук и на полянката и с Паневритмията, и за онова, което излиза от нея и отива в света, и създава съдба на човечеството." /Мария Тодорова, "Изгревът на Бялото Братство...", том I, с.309.

Спореде мен, паневритмията е групов метод и наистина в това е голямата му сила.

Какви например грешки или неправилни изпълнения на елементи от паневритмията биха се отразили фатално на ефекта и. Как се усеща негативния ефект от неправилното изпълнение?

Ако все пак нямаме възможност да играем в група по обективни причини, възможно ли е да изпълняваме паневритмията индивидуално, има ли разлика в елементите в този случай и какви са плюсовете и минусите? Съвети за индивидуално изпълнение?

За паралела между паневритмията и евритмията ще цитирам думите на Милка Периклиева от статията "Паневритмията", проф. Ал. Периклиев:

"Както при паневритмията, така и при евритмията, става дума за ритмични игри с окултна нагласа, при музикален съпровод. Въпреки това обаче между тях има съществени различия... Евритмията на Щайнер носи в себе си качествата на сценично-художествено изкуство, притежава елементи на възпитателно средство и най-после, според Рудолф Щайнер, може да бъде използвано като терапевтично средство. За антропософите, евритмията е една от културните изяви на нашето време, тъй както пирамидите са характерни за египетската култура, храмовете за древните елини, катедралите на Средновековието и пр. Мария Щайнер, която дълги години ръководи в Гьотеанума на Щайнер курсовете по евритмия, счита, че евритмията представлява музикално онагледен звук и същевременно озвучено движение. От гореказаното се вижда, че евритмията на Щайнер е специализирана художествена изява, изпълнявана от определени, предварително подготвени персонажи. Евритмията се изпълнява на сцена в закрито помещение... Паневритмията на Учителя си поставя съвършено други цели, поради което има и друг подход. Преди всичко, паневритмията... се изпълнява масово...Тя се играе през пролетния и летния сезон на открито рано сутрин, непосредствено след изгрева на слънцето с музикален съпровод... Паневритмията обезпечава непринудено духовно общуване, както между изпълняващите я на физическото поле, така и в другите свръхсетивни полета."

Ако позволите, бих споделила, че според мен, разликата между паневритмията и евритмията е "кодирана" дори в самите им имена - това е разликата, която може да има между Божественото учение и едно от ученията на мъдростта - но едно от необходимите учения, защото отразява нуждите на нашето врме -, едно от ученията, с които човек може да се развива успешно, за да възприеме Божественото учение.

А дали има паралел между паневритмията и евритмията, практикувана от Антропософското общество?

За паралела между паневритмията и евритмията ще цитирам думите на Милка Периклиева от статията "Паневритмията", проф. Ал. Периклиев:

"Както при паневритмията, така и при евритмията, става дума за ритмични игри с окултна нагласа, при музикален съпровод. Въпреки това обаче между тях има съществени различия... Евритмията на Щайнер носи в себе си качествата на сценично-художествено изкуство, притежава елементи на възпитателно средство и най-после, според Рудолф Щайнер, може да бъде използвано като терапевтично средство. За антропософите, евритмията е една от културните изяви на нашето време, тъй както пирамидите са характерни за египетската култура, храмовете за древните елини, катедралите на Средновековието и пр. Мария Щайнер, която дълги години ръководи в Гьотеанума на Щайнер курсовете по евритмия, счита, че евритмията представлява музикално онагледен звук и същевременно озвучено движение. От гореказаното се вижда, че евритмията на Щайнер е специализирана художествена изява, изпълнявана от определени, предварително подготвени персонажи. Евритмията се изпълнява на сцена в закрито помещение... Паневритмията на Учителя си поставя съвършено други цели, поради което има и друг подход. Преди всичко, паневритмията... се изпълнява масово...Тя се играе през пролетния и летния сезон на открито рано сутрин, непосредствено след изгрева на слънцето с музикален съпровод... Паневритмията обезпечава непринудено духовно общуване, както между изпълняващите я на физическото поле, така и в другите свръхсетивни полета."

Ако позволите, бих споделила, че според мен, разликата между паневритмията и евритмията е "кодирана" дори в самите им имена - това е разликата, която може да има между Божественото учение и едно от ученията на мъдростта - но едно от необходимите учения, защото отразява нуждите на нашето врме -, едно от ученията, с които човек може да се развива успешно, за да възприеме Божественото учение.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 weeks later...
Guest irenastoyanova

За мен е очевидно, че както теорията, така и начина по който се изпълнява паневритмията /музика, поетичен текст и движения/ е едно единно цяло и е дадено в Словото на Учителя, т.е. от самия Учител Беинсà Дунò. Така, че не можем да си затваряме очите пред фактите. Именно затова, ако не сте предубедени или установили се в разбиранията си и имайки предвид колко важно е да се изпълнява правилно паневритмията ще си позволя да насоча вниманието ви в тази посока. За инфо /все пак, това не е реклама/ вижте www.paneurhythmy-beinsaduno.com

??? Има ли някой желание да ми помогне да кача книгата в посочения сайт? :rolleyes:

Линк към коментар
Share on other sites

  • 4 weeks later...

Не зная дали сте чели беседата „Тайни и откровения”, държана на 06.05.1936г. на Витоша, затова привеждам един цитат от нея:

„Някои от упражненията трябва да се покажат и да се коригират. Ако така продължавате да ги правите, те ще изгубят своето значение и сила след време. Те са сега коригирани, и вие сте им дали една нова форма и са станали джуджета.”, с.410, „Паневритмия, Ритмични упражнения”, София, 2007г. или в www.paneurhythmy-beinsaduno.com, гл. V, „Защо изпълнението на паневритмията трябва да се коригира според Словото на Учителя?”

Имате ли търпение да направя една аналогия?

Учителят държи тази специална беседа за коригирането на паневритмията на 06.05.1936г., а няколко дена по-късно – според някои на 12.05.1936г. - Той е нападнат и както знаем от ударите по главата е получил повреда в говора и трудно подвижна дясна страна на тялото. Разбира се, няколко месеца след това Учителя се възстановява напълно – доколкото си спомням сестра Савка разказваше, че на 19.08.1936г. на Седемте рилски езера Учителя изведнъж оздравял. Някъде в „Изгревът на „Бялото Братство”...” прочетох как се е стигнало до тази неприятна история /ще предам по памет прочетеното/.

Разказваше се, че срещу братското общество на „Изгрева” е имало заговор, този път по-сериозен от предишния, с който е можело да се разруши Школата. Тогава Учителя се обърнал към Бога с молитва на Него да бъде всичко това, Той да поеме удара. Така и станало. Затова е бил нападнат. Дори се разказваше как в деня, малко преди инцидента Учителя бил в някакво по-особено състояние, в явно очакване на предстоящата случка. Но по-важно е, че няколко дена преди това Учителя е говорил за коригирането на паневритмията.

Защо се е случило всичко това? – Знаем, че за някои важни неща, които е трябвало да бъдат направени учениците, последователите на Учителя, не са Го слушали /може би просто защото не са Го разбирали/ и това е било „порта” през която злото си е намирало път. Но радвайте се, че ние не сме от тези, които се побеждават, казва Учителя. Така и стана! Така и ще стане! Но от нас зависи дали ще минем по дългия път на излишните страдания или по краткия път на послушанието.

Смело твърдя, че ако паневритмията беше коригирана от 3-те сестри, то през 1957/58г. „Изгрева” не би бил разрушен, както и процеса срещу Братското общество не би се състоял! Аналогията? - Малко преди това 3-те сестри правят второ и последно тяхно погрешно описание-оправяне на паневритмията!

Смело твърдя, че ако през 1982г. сестра Ярмила Ментцлова, /която със сигурност можеше да оправи паневритмията/ беше коригирала правилно паневритмията, в книгата й излязла през 1983г., то след инцидента с удара по главата след който тя си заминава от този свят /виж. символа в думите на Учителя: „Българският народ трябва да разбере: или да приеме Божественото Учение точно, изцяло, без заобикалки, или ще си счупи главата и Аз ще си отида. Аз повече няма да се занимавам с него.”/ щеше да има друга развръзка.

Смело твърдя, че ако днес паневритмията се беше коригирала правилно от Комисията по паневритмия или от Асоциацията по паневритмия, то тези разрушителни строежи в България не биха били възможни, а живота у нас щеше да е по-добър от живота в съвременна Швейцаря. Освен досегашните трудни години сега ни чака уж нов разцвет – цялата природа ще бъде застроена с бетонна култура, следователно и връзката ни с живата природа ще бъде застрашена. Ние не сме против това все повече хора да ходят по планините и да отпочиват сред природата, но е важно „как” и на каква цена се прави това.

И смело ще ви попитам:

Мислите ли, че ако се осъвремени пейзажа на Рила с бетон ще има Събор на Бялото Братство /нямам предвид нас/, палатковия лагер ще бъде същия, ще може да се играе по този начин паневритмия? Да, може би това да е възможно в някакви ограничителни рамки за атракция на туристите или за представяне на едно екзотично балканско явление?! И за това никой няма да ни е виновен! Така, че е глупаво да хвърляме вината на политиците, бизнесмените, хората, които искат да си поживеят.

И последен въпрос: Допускате ли дори и за миг, че може би не греша?

Защо все говоря за паневритмията?- Защото в днешните времена чрез нея реално влизаме във връзка с висшите космични сили, с Бога, а „Няма сила като Божията сила, само Божията сила е сила.” Това прави паневритмията мощно оръжие, което правилно употребено ще направи живота ни по-добър и по-щастлив, а неправилно употребено ще завихри отрицателните сили в природата, които ще задвижат отрицателни процеси в нашия живот, в живота на другите хора и на целия свят, т.е ще си създадем лоша карма. Учителят казва, че „Слънчеви лъчи” „стопява злото”. Така че, каквито и да сме ги сътворили до сега, щом започнем да играем правилно паневритмия, то...

Линк към коментар
Share on other sites

  • 3 months later...

Скъпи приятели !

Днес с една приятелка се заговорихме за Паневритмия и ляво-дясно в упражнението „Изгрява слънцето”. Показах й неща, които някога писах за Паневритмия, включително и във форума през 2004 година. Тъй като не намерих писанията си във форума, дадох й да прочете копието на хартия. Тя веднага направи връзка между начина, по който играем и това, което за наше огромно съжаление се случва на Рила. Аз се подвоумих гласно, дали връзката е еднозначна, а тя ми предложи да кача старият ми текст от февруари 2004 година отново. Ето го текста и ви моля за коментар.

Приятели, много се радвам, когато чета възхитителните отзиви на влизащите в живия кръг. Трябва за знаете, че ще дойде момент, когато всеки от вас ще усеща Паневритмията не само на емоционално и чувствено ниво, но също така и на енергийно ниво. След като се излезе от “проходилка”, при всеки играещ започва осъзнато преживяване на всяко изпълнение на Паневритмията. Искам да ви предложа умозаключенията ми за упражнението “Изгрява слънцето”.

Частта “Зун мезун”, предизвикваща толкова много спорове, може да бъде изяснена, според мен, като прилагаме принципите на движенията в природата. Георги Стойчев цитира в своята книга “Паневритмия и лекуване”, където обяснява разликите в шестте гимнастически упражнения, предшестващи Паневритмията, следните думи на Учителя : “Положителната страна е начало на нещата, която води към възход. За пример: нагоре, надясно, напред са положителни посоки. Всички посоки, противоположни на положителните, са отрицателни”. Георги Стойчев пояснява: Под положителни и отрицателни не трябва да разбираме добри и лоши, а полюси, между които се движи духовната енергия. “Напред” означава движение към Бога, - еволюция. “Назад” означава слизане в материята – инволюцията”. Да разгледаме в тази светлина движенията при изпяването на “зун-мезун, зун-мезун, бином ту мето” (значението на думите от песнарката на Мария Тодорова : зун мезун, зун мезун – целият наш живот и всичкият наш живот, Бином ту мето – и сега така да бъде ! И човек станал жива душа. ) Движенията на ръцете, както и движенията на краката, също могат да се извършват в посока нагоре, надясно, напред. Следвайки логиката на Георги Стойчев, извеждаме същото правило и за това, на кой крак отваряме (т.е. опъваме напред ръката от лакетната става до крайченцата на пръстите) – на десния крак. Цитирам Георги Стойчев: “Движението назад и след това напред е служене най-напред на себе си и най-после на Бога – инволюция-еволюция. Движението напред и след това назад е служене най-напред на Бога и най-после на себе си – процес на непрекъснато еволюционно издигане на съзнанието”.

Да разгледаме тази част от упражнението: при последното изпяване “сила жива, изворна, течуща” поставяме ръцете към гърдите и на “зум мезун” на десния крак отваряме ръцете – извършваме движение към Бога. Всеки човек, способен да оценява вътрешното си състояние и да проумее кармата и задълженията си, прави вярно заключение, как е по-правилно да играе именно той. Противоречието се проявява именно тук – да играем ли като стадо, защото така е прието и така правят всички, защото иначе се нарушава хармонията /за каква точно хармония става дума !?/. Да речем, че ще допуснем компромис, като играем ту така, ту иначе, като вземем за ориентир Словото на Учителя. Пак цитирам от книгата на Георги Стойчев , който предлага откъс от”Великото в живота” – Съб.б.р 1934 г.:”Две направления съществуват в служенето: Човек започва от себе си, постепенно отива към ближните си и най-после – към Бога. Или обратно: Започва от служене на Бога, постепенно отива към ближните си и най-после - към себе си. Коя посока и да избере човек, все към едно място води. И двете посоки са прави.” Какво наблюдаваме в живота – най-често хората вървят по първия начин и никой няма право да ги упреква за това. Какво отношение има Паневритмията към всичко това – най-директно отношение. Паневритмията е създадена не за да обслужва личните интереси на отделен човек. Тя помага на отделния човек за извисяване на душата му чрез колективно изпълнение и осъществяване на една от задачите на самата Паневритмия – да посява Доброто и да го носи в света. Прилагайки същия принцип отваряне дясната ръка на десния крак към 6-то упражнение “Отваряне”, пускаме мощен поток от енергиите на Вселената /или космичните, Божествените – както искате ги наречете/ чрез нас към света.

Знае се от историята на Бялото Братство, кои, и защо именно те, са дошли навремето на Изгрева. Те са имали едни задачи, ние имаме малко по-различни задачи. Естествено е, след 18 години ще празнуваме 100- годишнината от откриването на Школата. Всеки от нас минава през тази школа, тя е вече само вътрешна и когато четем самостоятелно Словото на Учителя, не изопачено и не редактирано Слово, Неговият Дух ни води с много грижи и Любов. Време е вече да не пречим на този Дух да отвори в нас каналите, през които ще потече Неговото благословение.

Подготвените Души, за които е писал Учителят, че започват да идват през 80-те години на миналия век, са вече на Земята, те продължават да идват. Те са дошли да служат на Бога, т.е. на цялото човечество и нека да не им пречим със старите си разбирания, нека не ги спъваме с личните си проблеми за решаване. Старото поколение е опазило Паневритмията от забрава - дълбок поклон за тяхната самоотверженост, средното поколение, към които причислявам себе си, трябва да предаде Паневритмията на тези Души в автентичния й вид (издание от 1938 г.), а те ще съумеят да я направляват отново за благото на българския народ, а и за цялото човечество.

Людмила Костадинова /или Игнатова по бащино име, добавям това, защото не искам да бъда анонимна, освен това има хора, които ме познават като Игнатова - авторка на стихосбирка „Небесният хляб”/

Линк към коментар
Share on other sites

  • 4 weeks later...

Здравейте,приятели!

Въпроса за упражнението "Изгрява слънцето" е важен и му е време най-после да загърбим гордостта си за сметка на хармонията в братството ,и разбира се за доброто на света,защото отговорността за разправиите по този въпрос е наша,както и за последствията.Знам ,че е трудно,но е необходимо....затова-

БРАТЯ И СЕСТРИ,хайде да направим така ,че на следващата Паневритмия на Рила да няма разминаване.Не е важно толкова кой е прав и кой крив,важното е да сме в хармония, като едно голямо Цяло,за да си свършим добре общата духовна работа,като поемем най-после отговорност.

Хайде някой да каже как е било по времето на Учителя,да сподели своето мнение...и аргументи...можем и да направим отделна тема ,за да решим най-после въпроса...или...вие кажете,аз само започнах,но сама не ми е възможно да продължа..защото това е въпрос ,който зависи от всички ни.

Светлина и Мъдрост в пътя към Истината!

Линк към коментар
Share on other sites

Според мен, за да се реши въпроса правилно, както за "Изгрява Слънцето" така и за много други упражнения, то трябва да сме проучили изпълнението на паневритмията теоретически и практически. А както е изевестно за паневритмията най-малко се чете, защото ние вече я играем!!! От наблюденията си съм стигнала до следните заключения: първо, всички искаме да научим паневритмия, с ентусиазъм влизаме в кръга и когато някой ни каже нещо, че така или иначе се играело, ние нямаме нищо против и обикновено отговаряме "аз не зная". Минава време, ние вече сме придобили собствен опит и се започва: чувствам това, чувствам онова, започваме да влагаме творчество, за да изразим повече собствената си грациозност и пластика, и ако някой ни направи забележка сме готови да го нападнем или да го игнорираме като някакъв си досадник. Нека да напомня: първото нещо за хората на новото учение беше да имаме уважение и почитание един към друг. Как можем да решим въпросите, ако срещу мен стоят хора, които предварително са решили, че те знаят и каквото и да кажа те няма да го чуят само ще се усмихват снизходиетлно или едва сдържайки негодуванието си? И после, ако учениците в училище се карат мислите ли, че колкото и добри да са Учителя няма да ги изгони? Защото Господ казва, че и от тия камъни може да направи свои си чада. Та, в училище всеки от нас се учи и никого не учи. Затова й подхода ми към паневримтията никога не е бил на лична основа - излседвала съм и познавам както традицията и то във вариантите й, така и Словото на Учителя. Затова искам да попитам: ако 1938г. е първото ръководство по паневритмия, то кой е източника по който е направено това ръководство? И после, ако отговора ви е "живия кръг" на учениците, то факт първи: преди 3-те сестри да направят описанието през 1946/47г., по което сега се играе паневритмията, Мария Тодорова разказва, че един ден по време на паневритмия са се спряли, огледали са се и са разбрали, че в кръга се играе различно. Факт втори: замисляли ли сте се, че хора, които нямат добра двигателна култура изобщо не могат да бъдат добър източник за точно и вярно изпълнение. Това, което казвам не е разсъждение, а факт, защото забележете колко много време и техническа подготовка полагат всички, които се обучват да изпълняват някакъв вид движения и то за да ги изпълняват, първо самите те добре и после заедно с другите. А ние обикновено научаваме паневритмията в кръга, после вече казваме как се играе тя според това, което сме почувствали и накрая се разделяме на групи според, който както разбира без да искаме да знаем повече за това, защото е... досадно или си имаме други занимания. И да споделя моя опит: след като бях научила погрешно доста упражнения и то не само чисто технически, ми отне около 3 месеца интензивна ежедневна пракика, за да изчистя движенията си. Дори на мен с опита, който имам ми се видя твърде много време, но не се отказах само защото трябваше да започна отначало или беше трудно.

Редактирано от irenastoyanova
Линк към коментар
Share on other sites

Паневритмията е създадена не за да обслужва личните интереси на отделен човек. Тя помага на отделния човек за извисяване на душата му чрез колективно изпълнение и осъществяване на една от задачите на самата Паневритмия – да посява Доброто и да го носи в света. Прилагайки същия принцип отваряне дясната ръка на десния крак към 6-то упражнение “Отваряне”, пускаме мощен поток от енергиите на Вселената /или космичните, Божествените – както искате ги наречете/ чрез нас към света.

Знае се от историята на Бялото Братство, кои, и защо именно те, са дошли навремето на Изгрева. Те са имали едни задачи, ние имаме малко по-различни задачи. Естествено е, след 18 години ще празнуваме 100- годишнината от откриването на Школата. Всеки от нас минава през тази школа, тя е вече само вътрешна и когато четем самостоятелно Словото на Учителя, не изопачено и не редактирано Слово, Неговият Дух ни води с много грижи и Любов. Време е вече да не пречим на този Дух да отвори в нас каналите, през които ще потече Неговото благословение.

Подготвените Души, за които е писал Учителят, че започват да идват през 80-те години на миналия век, са вече на Земята, те продължават да идват. Те са дошли да служат на Бога, т.е. на цялото човечество и нека да не им пречим със старите си разбирания, нека не ги спъваме с личните си проблеми за решаване. Старото поколение е опазило Паневритмията от забрава - дълбок поклон за тяхната самоотверженост, средното поколение, към които причислявам себе си, трябва да предаде Паневритмията на тези Души в автентичния й вид (издание от 1938 г.), а те ще съумеят да я направляват отново за благото на българския народ, а и за цялото човечество.

Напълно споделям това мнение.

Благодаря на всички, които са опазили не само Паневритмията, но и Словото на Учителя! Поклон пред тях!

Линк към коментар
Share on other sites

Тъй като, когато стане въпрос за правилно изпълнение на паневритмията изведнъж започваме да говорим на различни езици и за различни неща си мисля, дали не е по-добре да се направят два кръга -в единия да се играе според традицията, т.е. така както се играе сега и в другия - според описанията от 1938г.? И след като можем да сравним двата начина на изпълнение отново да говорим за това как разбираме и как преживяваме паневритмията. Какво мислите за това?

Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 months later...
Guest irenastoyanova

Зная, че по-скоро бихте искали да си говорим за хубави неща, но има въпроси, които засягат всеки един от нас, който играе паневритмия. Един такъв въпрос е въпроса за отговорността от това, което правим, а не от това как се чувстваме или в какво вярваме - забелязала съм, че толкова държим да се чувстваме добре, че не ни се иска да повдигаме въпроси, от които да ни се разваля настроението :) . Много често съм чувала някой да казва: "аз не зная, те - тези, които са ни учили на паневритмия, те знаят". Но нали това, което правим - да играем паневритмия - е съзнателен избор на всеки един от нас, тогава как така няма да знаем какво правим? Точно както носим отговорност за целия си живот с мислите, чувствата, думите и постъпките си, и искаме или не, разбираме или не - според това, което даваме - това и получаваме! Поставям този въпрос, защото "Ако правилно изпълнявате упражненията на паневритмията, положителните сили в Природата ще текат през вас и Божествента Любов ще ви свърже един за друг в безкрайния кръг на Всемира. Обаче правите ли грешки в паневритмичните упражнения, вие насочвате оръжието си против Великото, към Бога, и съответно спъвате собственото си развитие. И казвате после, че този или онзи е крив за сегашното ви положение в света. Никой не ви е крив, а само вие самите, защото погрешното изпълнение на паневритмичните упражнения предизвиква отрицателното движение на силите в природата и те именно разбъркват кашата в света. А виновни за нея сте вие!",

"Вътрешен смисъл на паневритмията - Беинсà Дунò"

Линк към коментар
Share on other sites

Guest irenastoyanova

От опитът ми с паневритмията съм забелязала, че стила на преподаване на даден инструктор по паневритмия се имитира и запомня от тези, които той обучава. Така преди време, когато все още ходех в кръга на Кулата в София, можех да различа кой е учил при Ина Дойнова, кой при Светозар Няголов, кой при Румен Бакалов, кой при Людмила Червенкова. Тогава си помислих, че това е така, защото не се играят съвсем точно упражненията. След време ми хрумна, че може би, по-добрия начин за преподаване е да бъде от минимум двама инструктори, така хем ще си помагат, хем ще се избегне личния момент не само в преподаването на движенията, но и в обясненията. Спомням си, че когато Шестте гимнастически упражнения е можело да се преподават Учителя е предложил 10 братя и сестри да се обучат и да обиколят България, за да научат и другите. А знаем, че една групичка от 4, 5 или 6 сестри са учили паневритмията от Учителя и ако си позволя една интерпретация на този факт, то може би дори инструкторите в една група трябва да бъдат повече от двама, така те ще се сменят – например тази седмица са едни от тях, другата седмица други от тях. И ако това се опита, според резултатите после ще могат да се направят и изводите.

Тъй като паневритмията не е нито на Ирена, нито на който и да е инструктор или комисия, то ще ви помоля да имате още малко търпение, да ме доизслушате. Бих попитала, какви са критериите ви за истината, когато става въпрос за паневритмията? И после, душата на ученика копнее за истинното слово Божие, то е не само „храна”, но и реална сила, и затова, когато се позоваваме на словото, то е защото не може да се каже по-точно отколкото го е казал Учителя - Неговото слово е истина. Тогава как ще научим новите неща, ще придобием нова радост и ще влезем в новия живот, ако не познаваме словото Му и не използваме цитатите в смислово верния им контекст? Не случайно Учителя е казвал „Проучвайте словото.” А не е ли вярно, че братята и сестрите както по времето на Учителя, така и днес отказват да проучат словото за паневритмията /знаете, че имам предвид книгите от 1938, 1941, 1942/ като предпочитат да се доверят на собствените си знания? В „Завета на цветните лъчи на Светлината” на с.3 пише: „Изпитвайте писанията”, Евангелие от Йоан 5:39 А вие не само не сте направили досега разумен опит за възстановяването на паневритмията според източниците от времето на Учителя, но и не искате да го направите! Тогава как можете да давате мнение, да защитавате позиция, да бъдете обективни спрямо истината, а не спрямо разбиранията си? „Учителят веднъж преподава урока си”, казва Учителя, но за съжаление, ученика много пъти може да го учи. Любовта е най-голямата сила и, за да не изгорим или да не се опарим трябва да сме много послушни – изпълнителни и точни. „Вие казвате: Любов. Опасна работа е Любовта. Че фокус трябва да бъдете в Любовта.”, с.373, беседата „Червеният цвят”, „Минало, настояще, бъдеще”, Специален окултен клас, 1942-1943. Веднъж вече Учителя ни беше предупредил като каза: сега ще видите най-голямото чудо - като в приказката за Златната рибка. Поради непослушанието на братята и сестрите през 1958г. дойде един нежелан край. Сигурна съм, че никой от нас не иска това да се случи отново!

А всичко това го написах именно от опита ми с паневритмията :)

Линк към коментар
Share on other sites

Гост
Тази тема е затворена за писане.
×
×
  • Добави...