Телемах Добавено Ноември 10, 2005 Доклад Share Добавено Ноември 10, 2005 Здравейте! Защо е толкова невъзможно да срещнем и познаем сродната си душа Къде ни е грешката? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
petarstankov Добавено Ноември 10, 2005 Доклад Share Добавено Ноември 10, 2005 Радха е най-великата отдадена на Кришна. Той е Самият Върховен Вечно Наслаждаващ се и Забавляващ се и въпреки това чрез вътрешната си енергия прави така, че Тя е по-щастлива от Него, за да покаже, че Той не се нуждае от нищо - никой не може да му даде нещо, нито да вземе нещо от него, но който Го обича автоматично развива неговите качества и се връща в детския свят на трансцедентално забавление с материалната природа, откраднатия ни Рай. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Ноември 10, 2005 Доклад Share Добавено Ноември 10, 2005 Мислиш ли, че това е изгубеният рай? Самите ние сме пропаднали - да, но от едно в друго жизнено поле, та значи поуплътнили сме се... И той, Изгубеният и бленуван е доста по-малко материален. Възглед. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Ноември 25, 2005 Доклад Share Добавено Ноември 25, 2005 Сродната ни душа - възгледи за понятието различни... Нека сега се спрем просто на човек с когото си хармонираш енергийно, идейно, целево, ментално, морално ! Такива хора има - човек действително ги среща! Това са ПРИЯТЕЛИТЕ ни! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Благост Добавено Ноември 25, 2005 Доклад Share Добавено Ноември 25, 2005 Здраве + Късмет да е ! Амин Здравейте! Защо е толкова невъзможно да срещнем и познаем сродната си душа Къде ни е грешката? Здравей, Телемах! Май си мисля, че НЯМА ГРЕШКА това си е комплексарска вибрация/разбиране грешен - безгрешен, виновен - невинен, глупав -умен - мъдър , несъвършен - съвършен...все процеси...състояния на Будност на съзнанието и на ДУШАТА ни! Когато ДУШАТА , която е дълбоко спяща засега при повечето от нас се пробуди и разцъфти...тогава може и да може...да има среща - сливане...супер рядък вариант е това , макар че сега с динамичните промени...може и да имаме по голям шанс... , иначе тук на земята сме дошли най - вече да РРР т.е. да растем + да се развиваме и да реализираме / вършим Божията Воля/ СЛУЖИМ с Любов + безкористно с Дух и Истина! за идването на Царството Божие....това е положението Любов + Светлина + Мир + Радост Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Ноември 25, 2005 Доклад Share Добавено Ноември 25, 2005 По-будно нещо от душата няма, обаче лошо: за беда голяма - грешни заповеди изпълнява, не Дух, а тяло Нея управлява! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Srodna dusha Добавено Декември 7, 2005 Доклад Share Добавено Декември 7, 2005 здравейте , приятели ) убедена съм ,че всеки има сродна душа и това е душата, с която си по- близо до Господ отколкото всяка една от душите поотделно, с която всичко е усилено и ускорено но не двойно , а на много по- висока степен. това,че почти всеки човек осъзнато или неосъзнато търси сродната си душа , според мен не би трябвало да повлияе на пътя , който е поел , ако този път е правилен по памет си спомням текст от библията , където Христос казва "където се съберете двама и аз съм помежду тях" сега и аз имам въпрос ако си намерил сродната си душа, с която знаеш че си бил и преди и ще бъдеш пак заедно, ако с нея мислиш, чувстваш и усещаш по еднакъв начин, макар и физическите действия да се различват, възможно ли е пътищата ви в този свят да се разделят , защото всяка от душите има различни уроци и различни пътища , които да извърви?? или това е случаят , който Иво споменава - истинската сродна душа да не е сред нас и просто да помага чрез друго физическо превъплащение?? Може би няма да е много професионално или научно, но ще говоря от личен опит. Да, има сродни души и мисля, че тя е само една. Може да си обичал и други хора по пътя си, но усещането, което имаш със сродната си душа е уникално и е много повече от любов - връзката помежду двамата е телепатична, няма нужда от помощни средства, за да общуваш с него, можете да си предавате емоции дори и от разстояние /нещо подобно на това, което изпитват майките, когато нещо се случва с детето им/, времето спира, когато сте заедно! Прекрасно е! За съжаление с моята сродна душа имаме различни пътища през този живот, но и двамата се молим да имаме възможност през следващия да сме заедно, защото тогава със сигурност "ще влезем в Царството"! Но съм щастлива дори и само от това, че го има и че го срещнах! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Таня Добавено Май 31, 2006 Доклад Share Добавено Май 31, 2006 "Може би няма да е много професионално или научно, но ще говоря от личен опит. Да, има сродни души и мисля, че тя е само една. Може да си обичал и други хора по пътя си, но усещането, което имаш със сродната си душа е уникално и е много повече от любов - връзката помежду двамата е телепатична, няма нужда от помощни средства, за да общуваш с него, можете да си предавате емоции дори и от разстояние /нещо подобно на това, което изпитват майките, когато нещо се случва с детето им/, времето спира, когато сте заедно! Прекрасно е! За съжаление с моята сродна душа имаме различни пътища през този живот, но и двамата се молим да имаме възможност през следващия да сме заедно, защото тогава със сигурност "ще влезем в Царството"! Но съм щастлива дори и само от това, че го има и че го срещнах!" Ами, и аз съм на същото мнение. Има сродни души!!! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Guest Добавено Май 31, 2006 Доклад Share Добавено Май 31, 2006 Предсавете си, че е станало така: срещнали сте сродната си душа, чувствали сте се по гореописаният начин, но е трябвало да се разделите- пьтищата ви са различни. Решението е трудно и продьлжително. Хвьрляте много сили и губите много енергия, но накрая казвате: Край. Всичко обаче губи значение. Нищо вече не е сьщото и всичко ви се струва безсмислено. Вече не сте уверени в собствените си сили и собствените си вьзможности, защото и това всьщност е без значение. Сега какво да се прави. Да се оставим просо на течението ли? Кога ще дойде смисьльт, огьнчето, което преди ни е захранвало? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Таня Добавено Май 31, 2006 Доклад Share Добавено Май 31, 2006 Когато и двете души са готови за общуване на всички нива. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ради Добавено Юни 1, 2006 Доклад Share Добавено Юни 1, 2006 Остави огъня на Любовта да гори и всичко ще се нареди един ден. Загасиш ли насила този пламък обаче, наистина идва ред на безсмислие и празнота. Дори този човек да е далече, даже и да сте разделени сега - обичай и живей! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пришелец Добавено Юни 1, 2006 Доклад Share Добавено Юни 1, 2006 Според Учителя - да обичаш без да очакваш да те обичат означава да изпълниш Волята Божия. А тези, които обичаме, можем да ги срещнем след време и в другия свят... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Септември 1, 2006 Доклад Share Добавено Септември 1, 2006 (edited) Мисля, че има сродни души. Срещнах моята преди много години, преживях "сливането". Този човек ми даде такъв енергиен тласък, той събуди любовта. Първо физическата, а след раздялата много възвишена, на друго ниво.Тогава не разбрах себе си и извърших грях за който заплатих висока цена. Събра ни път един, а след раздялата са две пътеки. Всеки сам избра посоката и ни една от двете няма да е лека. Някога този човек ми каза да се опитвам да разглеждам себе си сякаш съм извън себе си и аз го направих. Много години раздяла, през които "случайно" винаги знаехме какво се случва с другия. Винаги ще нося този човек в сърцето си. Никога не срещнах друг като него. Наистина това всеки трябва да преживее. Всеки има свое семейство и е отдаден на него, но телепатично винаги ще си помагаме. Редактирано Септември 1, 2006 от xameleona Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Септември 2, 2006 Доклад Share Добавено Септември 2, 2006 (edited) На мен всички душички са ми сродни. Но половинката на моята душа сигурно е една. Редактирано Септември 2, 2006 от Силвия СД Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Зара_ Добавено Септември 2, 2006 Доклад Share Добавено Септември 2, 2006 Мисля си,че това желание и стремеж да имаме непременно сродна душа е свързано с усещането че не сме цели, завършени като личности /да не се хванете сега за думата! /. Развиваме се, но все още сме далеч от възможността постоянно, всяка секунда да усещаме целостта си с Бог, затова ни е нужна още една душа, която и по чисто физически,и по по-абстрактен начин да ни дава стимул, подкрепа и т.н. Сродни души съм срещала няколко досега в този живот. Като по-млада имах склонност при среща на поредната близка душа да смятам, че предходните са били илюзия. Но сега, като минава времето, установявам, че всички те са ми били сродни и продължавам да ги чувствам близки без да съм ги виждала отдавна. Накратко-смятам, че нямаме една сродна душа. Може и да греша, но какъв е смисъла да я има? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Септември 2, 2006 Доклад Share Добавено Септември 2, 2006 А на мен ми се струва, че ако се стремим и желаем да срещнем другия, защото не се усещаме цели и имаме нужда от някого до себе си, ние търсим "половинка". Само че това вече започва да ми намирисва на вампиризъм. "Не мога да дишам без теб"! Това означава - "забрави за свободата си, бъди винаги до мен такъв, какъвто си ми нужен...давай ми любовта си такава каквато ми харесва и приемай моята когато и каквато ми се прииска да ти дам" Сродната душа се среща и "познава" по Божията воля. Тя не се търси, не се очаква, нямаме нужда от нея. Тя е подарък от Него, когато и защото сме успели да намерим Божествената искра в себе си и да станем отново цели - каквито сме създадени. Сродните души са като птиците в ятото - летят заедно, в една посока, но всеки със своите криле. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Септември 2, 2006 Доклад Share Добавено Септември 2, 2006 Ами аз мога да дишам сама, хич не ми е трудно, ама дали ще мога да летя с едно крило, не знам, най - много, сигурно, да подскоча малко на място. Хайде да не се заблуждаваме - не сме в целостта още, иначе нямаше да сме тук. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Септември 3, 2006 Доклад Share Добавено Септември 3, 2006 , сигурна съм в едно , с майка си съм сродна душа . Аз съм художник , тя фиолог , но сме като две еднакви души , с различен съзнателен ум . Само там е разликата , дори и външно удивително много си приличаме , всеки , който познава нея и мен ни гледа първо 2 минути като препариран и накрая заключва : Ама вие наистина много си приличате . А иначе като характер и качества на ума сме съвсем други , но душата , Боже понякога имам чувството че сме една душа . И затова с майка ми не мога да бъда просто приятелка , ние сме духовни партньори , тя постоянно работи над мен , а аз постоянно я вдъхновявам да го прави . По принцип имам способността да вдъхновявам хората за различни , дори несвойствени за тях самите неща . Но ако някои ме попита дали имам сродна душа , веднага отговарям , че имам и това е майка ми . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Miracoli Добавено Септември 4, 2006 Доклад Share Добавено Септември 4, 2006 Има ли табута между сродните души? Какво да направим ако са от един пол, но има подсъзнателно разбиране, че това е твоята половинка? Как да преодолеем предразсъдъците и задръжките? Създаваме ли Карма (прераждане, с цел да изчистим недовършени задачи) или Самсара ( вечно страдание), ако не се осмелим да разкрием душевното си привличане? Дайте съвети Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Васил Добавено Септември 4, 2006 Доклад Share Добавено Септември 4, 2006 Здравей Мираколи, Мда... много и сериозни въпроси задаваш, наистина! На сериозните въпроси всеки от нас е длъжен да намери своя отговор сам, без външна помощ. След това да го приложи и изпита в живота. Това е накратко процеса на Придвижването в Пътя. Табута между сродните души не съществуват, поради Божествената хармония, която цари в техните отношения. Привличането им се основава изключително на връзки от чист и извисен порядък и там плътската връзка играе много малка роля сама по себе си. Сродните души много рядко се срещат в плът на Земята, което обаче не им създава никакви негативни последствия от типа на изброените. Често отношенията на платонична любов са давани за пример като проявление на Божествената Любов между хората. Прегради пред общуването с любимия човек съществуват в много случаи в живота и далеч не само в описаният. Тогава човек е изправен пред вътрешни и лични драми, които следва да разреши разумно и успешно с оглед на бъдещето. Това са част от задачите, които имаме да разрешаваме. Тук съветите сами по себе си не са достатъчни. Нужно е едно сериозно и смело отношение към Живота, и много самостоятелност и желание за действие. В Библията е казано: "Има приятел, по-близък и от брат...". Любовта притежава много и разнообразни форми. Формата на любовта между мъжа и жената е само една от многото и възможни проявления. Моля, потърси съответните теми по този въпрос, развити вече в Портала, ако това представлява интерес. Ако някой предпочита да очаква готово решение отвън, дадено от друг човек, с повече опит и по-знаещ, то той никога няма да бъде свободен в истниският смисъл на тази дума. По-точно казано: той никога няма да бъде и да живее себе си. Еднообразието на човешкото битие внася еднообразие в нашето мислене. Еднообразното мислене води до представата (илюзията) за безизходност и безсмислие. Изходът от това положение е човек да живете в разнообразието и във вечното обновяване. Според една китайска пословица: "От всяко безисходно положение има поне 13 изхода!" Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Miracoli Добавено Септември 4, 2006 Доклад Share Добавено Септември 4, 2006 Благодаря ти, Васил! Изключително си прав, отново ме хвърляш в дълбоки размишления и търсения на истината, но продължавам все пак. Мисля, че човек се чувства много нещастен за пропуснатите възможности, за разминаванията, за неизказаните неща. По този начин аз съзнателно предизвиквам съдбата, като я моля да ми даде отново шанс в следващия живот и така разбирам, че аз управлявам кармата си. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Септември 4, 2006 Доклад Share Добавено Септември 4, 2006 Едва ли сме тук да търсим цялост отвън. Не сме в целостта още, понеже не сме развили всички потенциали, които така или иначе притежаваме. Натурално, те са си в нас. Има една малка ниша обаче, в която е възможно две разрушени цялости да съставят една двойно-единна... Нишичката също е само потенциал, или пък ехее, цял потенциал. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Септември 4, 2006 Доклад Share Добавено Септември 4, 2006 Има ли табута между сродните души? Какво да направим ако са от един пол, но има подсъзнателно разбиране, че това е твоята половинка? Как да преодолеем предразсъдъците и задръжките? Създаваме ли Карма (прераждане, с цел да изчистим недовършени задачи) или Самсара ( вечно страдание), ако не се осмелим да разкрием душевното си привличане? Дайте съвети Не могат да се дават съвети, съгласна съм с Васил. Могат да се споделят виждания, преживявания, усещания. А като се слушаме - чуваме Бог и вътрешният ни човек намира своя отговор сам - така е поне с мен... Мисля, че ако макар и за момент се появят понятията "табу", задръжка, предразсъдък, значи или това не е нашата сродна душа (макар и много ни се иска да е така), или ние още не сме готови за "нишката" между нас. А като не сме готови, по-добре да стоим настрани един от друг. Спред мен зависи какво точно ни спира да споделим усещането за близост. Ако нн е спокойно и щастливо заедно, а ни спира страх от последствията или някакви правила за редно - нередно, според мен трупаме карма. Ако обаче още не ни идва отвътре, по-добре е да не "насилваме" момента и начина, за да направим каквото сме си намислили. За себе си мога да кажа, че откак спрях да си намислям желания и да ги осъществявам, спрях да очаквам или планирам подходящ момент, а просто правех само онова, което само си ставаше без усилия, без силни емоции, спокойно и радостно, усетих огромно облекчение. Всички казват, че "късметът ми е тръгнал" но да внимавам, да го пазя! Ами, внимавам, изобщо не му мисля, живея за момента, за днес! Май там съм изчистила нещо... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Септември 4, 2006 Доклад Share Добавено Септември 4, 2006 Аз веднага заставам на позицията : не е задължително сродната душа да бъде от срещуположния пол . Хич дори . Поради нашия си екзистиален път " Вечното да открия половинката си , сме настроени да срещнем нашата мъжка или женска половинка , идеалната сродна душа . Но според мен многообразието на вселената , е много по - голямо от рамката мъжка и женска половина . Духовна връзка човек може да има и с баба си и тя да е неговата така мечтана сродна душа . Има души спътници - съпрузи . Нещо като най- добрия избор от целия свят . За този свят , за този живот - съпругът, или съпругата е най - добрия избор , но само спътник . Следващ живот , следващ спътник , удобен за подходящите обстоятелства , среда и цели на душата . А през това време сродната душа да се рее във Всемира , необезпокоявана . Понякога срещаме сродната си душа , светкавично бързо , може просто да се разминем на улицата или да пътуваме в един и същи самолет и никога да не се досетим затова. Може и да имаме мимолетна връзка със сродната ни душа , която да бъде знаменателна за целия ни живот , но ако целите на душата ни не са свързани с безпределното щастие в любовта , струва ми се срещата ще бъде просто разминаване . Много съм мислила върху въпроса за сродните души . Като бях много малка си мислех има един човек на тази земя , който е само и единствено за мен и аз съм само и единствено за него . И сега вярвам в това , но освен това вярвам и , че не винаги връзката ин/ян , трябва да бъде съвършена . Много важна е душевната конфигурация , която постигаме с партньорите си , дали са удачни за целите на душата ни . Затова , понякога не успяваме да заслужим своята сродна душа и получаваме спътник в живота . Понякога я заслужаваме на преклонна възраст , но все пак успяваме да я заслужим . Но забележете няма по - свещен съюз от този между две души , дори и само спътници . Затова е грях изневярата , колкото и да не ни се вярва. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Септември 4, 2006 Доклад Share Добавено Септември 4, 2006 Като отклик на разсъждениятана Васил, съгласна съм с повечето неща, но никак не мисля, че разумът е този, който ще разруши преградите, че това си е табу първокласно. Абе, малко неразумност трябва на този така разумен свят! А, сродните ти души не се реят необезпокоявано в космоса, много даже са си обезпокоени за теб. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.