Guest irenastoyanova Добавено Септември 22, 2007 Доклад Share Добавено Септември 22, 2007 Хм, сега ми мина през ум друг въпрос, свързан с темата - можем ли да смятаме,че помагаме на другите, ако с помощта, която им оказваме, осъзнато или не вредим на себе си? Мисля си, че ако вредим на себе си, то направеното с цел помощ на друг се прави без любов, а значи не е помощ, а престъпление.... както е казал Учителят. Мисля си, че си струва да говорим за това. Много е трудно, ако се водим от силното си желание да помагаме да разберем дали наистина помагаме или вредим, както на другите, така и/или на себе си. Учителят казва, че за доброто трябва да си много умен. Днес четох в МОК, че за да се произнесеш за доброто и злото трябва да ги познаваш. А колко често доброто се обръща на зло, както и злото на добро. Затова Учителя говори за "съвършеното добро". Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Септември 22, 2007 Доклад Share Добавено Септември 22, 2007 Как да помагаме на другите?.. Като не определяме помощта си като помощ и не възприемаме другите като други. по - мощ по - маг - ам Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Септември 22, 2007 Доклад Share Добавено Септември 22, 2007 Да Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Лагорда Добавено Септември 22, 2007 Доклад Share Добавено Септември 22, 2007 Учителят казва, че за доброто трябва да си много умен. Днес четох в МОК, че за да се произнесеш за доброто и злото трябва да ги познаваш. А колко често доброто се обръща на зло, както и злото на добро. Затова Учителя говори за "съвършеното добро". Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Роси Б. Добавено Септември 23, 2007 Доклад Share Добавено Септември 23, 2007 Развитието на темата в " Как да помагаме на другите да разберат?" ме доведе до следния отговор, с който съм напълно съгласна: Според силите и възможностите си можете да помагате на другите хора да прозрат. Но не бива насилствено да разкъсвате клепачите на човека, който още не е готов да види светлината! Помнете: насила в рая никого не можеш да вкараш. Ако човекът още не готов- ами Бог да го пази, оставете го на мира. Помогнете на онези, които са готови, които се стремят към това знание, споделете го с тях. Само не забравяйте, че всеки човек си има индивидуален път- не искайте от хората стъпка по стъпка да вървят след вас! Дмитрий Верищагин В този смисъл са и изразите, които всички познаваме и ползваме:"Насила хубост не става!" и "Учителят идва, когато ученикът е готов!" Не можеш да обясниш на един слепец по рождение какво е това слънце, какво е небето, морето, луната, звездите.....Можеш само да му кажеш, че са прекрасни. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Септември 23, 2007 Доклад Share Добавено Септември 23, 2007 (edited) Само искам да допълня, че понякога границите между доброволно възприето и натрапено са доста размити и съответно следва да се внимава. Например, натрапване ли е, ако предложиш на някой по-добро разрешение на проблема, отколкото той търси? (В моята област, някой си търси, да речем, как да намери билка, прочетена в жълт вестник, че лекува всичко, а аз се опитвам да му разясня, че нещата стоят по друг начин - не само че растителните средства действат индивидуално, но е необходимо да промени начина си на живот и т.н.) Еднократно предложено, това насочване според мен не е натрапване на помощ, тъй като човекът е бил дезинформиран и е добре да му се покаже и друга гледна точка, макар и да не я е искал. Разбира се, ако той категорично отхвърли тази по-широка перспектива, не бива да се настоява повече. Друг пример за обратния случай: доброволно ли е възприета помощта, когато след нея човекът се чувства задължен по един неприятно обвързващ начин? Ако някой познат поиска от немай къде парична помощ и аз му я дам, той често остава с усещането, че е по-непълноценен, не можейки да се издължи и за да го направи по друг начин, се насилва да прави неща, които не би искал... Това е доста често явление, изключения от него правят двете крайни категории - на крайните консуматори, които колкото и да вземат, се чувстват идеално в собствената си кожа и незадължени към никого (и за това на тях не би следвало изобщо да се дава, а помощта да се ограничи до спасяване от животозастрашаващи ситуации); и онези истински приятели, които усещат ответна готовност да помогнат с всичко възможно за тях, дори и в момента да не са в състояние - в този случай няма чувство на задлъжнялост, тъй като има свободен двустранен обмен на даващата и приемащата енергии. Редактирано Септември 23, 2007 от Добромир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest irenastoyanova Добавено Септември 25, 2007 Доклад Share Добавено Септември 25, 2007 (edited) Тъй като първоначално замислената тема беше за това, че всяко нещо, което се прави без любов е престъпление, то ще ви върна към нея с един цитат: "Трябва да имате ясна представа за любовта, която ни ориентира в живота. Туй, което ни ориентира в живота как да живеем, това е любов. Що е любов? Туй, което ориентира ума ни, сърцето ни и волята ни да живеем добре, то е любов. Туй, което ни ориентира да мислим добре, да чувстваме добре и да постъпваме добре, то е любов..., каквото и да се случи в света,..., смятайте, че..., предназначено е, има своя добра страна... Във всеки човк, когото срещате, намерете добрата страна, която природата е вложила в него.", "Ориентиране", 18.12.1942г. Ако това непрестанно правим /или се опитваме да правим/, си мисля, че тогава думите "по-мощ" и "по-маг-ам" ще имат онзи истински и действен смисъл, за който остроумно споменава Силвия С�”. Редактирано Септември 25, 2007 от irenastoyanova Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Септември 25, 2007 Доклад Share Добавено Септември 25, 2007 Не искам да ставам досадна, но морфологически думата "помагам" не се сричкува така. Сричкуването, което е поредложила Силвия може и да е подвеждащо за хората, които не са запознати с историческата граматика на българския език. Обяснението обаче е за друго място. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
bee_bg Добавено Септември 25, 2007 Доклад Share Добавено Септември 25, 2007 (edited) Тъй като първоначално замислената тема беше за това, че всяко нещо, което се прави без любов е престъпление, то ... Това е абсурдно или най-малкото смешно . Всичко друго е механичен начин на живеене Разликата е в осъзнатоста само ) Редактирано Септември 25, 2007 от bee_bg Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest irenastoyanova Добавено Септември 25, 2007 Доклад Share Добавено Септември 25, 2007 Мона, не мисля, че ставате досадна! За да се разберем, трябва да си уточним понятията! Но пък и трябва да се възстанови първоначалния смисъл на думите, така, че мисля, че Силвия много, много уместно е използвала тиретата! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Септември 25, 2007 Доклад Share Добавено Септември 25, 2007 (edited) Точно това казвам, че не е уместно. Но, както и да е. Темата е друга, все пак. Редактирано Септември 25, 2007 от Мона Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest irenastoyanova Добавено Септември 25, 2007 Доклад Share Добавено Септември 25, 2007 Мона, аз пък не искам да бъда обяснителна, но все пак, мисля, че точно тук му е мястото да се напишат тези тирета, така както ги е написала Силвия, защото разглеждаме смисъла на думата, а не "формата". Т.е. по презумпция приемаме, че "формата" ни е ясна и разглеждаме думата откъм съдържателната и смисловата й страна. Надявам се, че някой няма да ме апострофира с това, че тези неща са едно и също, защото иначе нямаше да има форум, междучовешки неразбории и т.н. Но това вече е обяснение за едно друго обяснение Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Септември 25, 2007 Доклад Share Добавено Септември 25, 2007 Тъй като първоначално замислената тема беше за това, че всяко нещо, което се прави без любов е престъпление, то ... Това е абсурдно или най-малкото смешно . Всичко друго е механичен начин на живеенеРазликата е в осъзнатоста само ) Нито е абсурдно, нито е смешно, ами направо си е страшно, защото е вярно. Това, че (все още) не го забелязваме, вече е съвсем друг въпрос. И за съжаление всичко друго дори не е механичен начин на живеене - по-лошо е! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Септември 25, 2007 Доклад Share Добавено Септември 25, 2007 Да, идеално се връзва с темата за помощта. Прекрасен и нагледен пример. В случая, ние с теб няма как да си помогнем взаимно. Има и нежелана помощ, освен желаната... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
bee_bg Добавено Септември 25, 2007 Доклад Share Добавено Септември 25, 2007 Нито е абсурдно, нито е смешно, ами направо си е страшно, защото е вярно. Това, че (все още) не го забелязваме, вече е съвсем друг въпрос. И за съжаление всичко друго дори не е механичен начин на живеене - по-лошо е! Аз бях достатъчно ясен ) ''Разликата е в осъзнатоста само '' Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest irenastoyanova Добавено Септември 25, 2007 Доклад Share Добавено Септември 25, 2007 Понякога това, което ни разграничава не е различие между нас, а гледната точка и различния смисъл, който влагаме в думите. Но това, което наистина ни разделя е отрицанието. Аз вярвам, че умът се просветлява само с любов, в онзи истински смисъл на думата "любов", за която ни говори Учителя. Когато всички я разберем, ще се разберем и ще сме си помогнали. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Септември 25, 2007 Доклад Share Добавено Септември 25, 2007 Любовта значи разбиране на причините за случващото се. Тогава няма деление на добро-лошо, а просто на учене, приемане на ситуацията и благодарност, която води до израстване... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
bee_bg Добавено Септември 25, 2007 Доклад Share Добавено Септември 25, 2007 Според мен ''налагането'' на любов в никакъв случай не е помагане все едно да наливаш вода в каца без дъно . ''На сила хубост не става'' Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Септември 25, 2007 Доклад Share Добавено Септември 25, 2007 Зависи какво разбираш под "налагане" Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Септември 25, 2007 Доклад Share Добавено Септември 25, 2007 Нито е абсурдно, нито е смешно, ами направо си е страшно, защото е вярно. Това, че (все още) не го забелязваме, вече е съвсем друг въпрос. И за съжаление всичко друго дори не е механичен начин на живеене - по-лошо е! Аз бях достатъчно ясен ) ''Разликата е в осъзнатоста само '' Осъзнатостта - добре, разбира се, тя е нужна. Но какво значи "Разликата е само ..." ? Само осъзнатост да имаме, достатъчно ли е? А и възможно ли е да се появи осъзнатост при твърдение от типа на: Цитат Тъй като първоначално замислената тема беше за това, че всяко нещо, което се прави без любов е престъпление, то ... Това е абсурдно или най-малкото смешно . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
bee_bg Добавено Септември 25, 2007 Доклад Share Добавено Септември 25, 2007 Говорим през различни плоскости Ще поясня хора вършейки добрини и помагайки на други макар и неосъзнали любовта . Е тя по-некачествена ли е и помагането ... ? И щом е неосъзната любовта то следва ли да е престъпление е това ми се вижда абсурдно . Явно не съм се изразил правилно Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Септември 25, 2007 Доклад Share Добавено Септември 25, 2007 Любовта не е престъпление, пък дори и да не е осъзната от другия, то това си е за негова сметка... Ако върша нещо хубаво, то го върша, защото ми доставя радост и щастие, а не защото чакам оценка... Аз така разбирам, пък Има и хубава мисъл Всичко, направено с Любов е добро. А всичко направено с омраза е лошо...-цитирам по памет и не зная от кого е Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Септември 25, 2007 Доклад Share Добавено Септември 25, 2007 (edited) Понякога това, което ни разграничава не е различие между нас, а гледната точка и различния смисъл, който влагаме в думите. Но това, което наистина ни разделя е отрицанието. Аз вярвам, че умът се просветлява само с любов, в онзи истински смисъл на думата "любов", за която ни говори Учителя. Когато всички я разберем, ще се разберем и ще сме си помогнали. Ще поясня хора вършейки добрини и помагайки на други макар и неосъзнали любовта . Е тя по-некачествена ли е и помагането ... ? И щом е неосъзната любовта то следва ли да е престъпление е това ми се вижда абсурдно . Явно не съм се изразил правилно Естествено е, че помощта, която произтича от осъзнатата любов е далеч по-качествена, нещо повече - тя определено се възприема много по-добре от човека, на когото помагаме. Опитите за "помагане" в противен случай най-често повече вредят, тъй като липсата на осъзнаване води до там, че да не знаем кое е наистина добрината. Имаше например хора, които когато бях юноша проливаха реки от сълзи, желаейки да ми направят доброто да ме предпазят от туберкулоза и други страшни болести, като... ме накарат да проям месо, скоро след като го бях отказал... Неосъзнатата любов, например на малкото дете към майката, може да е много приятна, но каква конструктивна подкрепа може да предложи тя? Единствено ако вече осъзнаващият любовта възрастен изтълкува този порив като сигнал за пречистване на собствената си природа - но това също си идва от него, не може да има растеж от среща на две неосъзнатости. (Разбира се, остава и уточнението, че абсолютно неосъзнаване изглежда няма никъде по света, а дори и малката и неориентирана любов носи своето малко огънче от осъзнаване, което също може малко да поосвети или постопли битието ни!) В един друг смисъл, неосъзнатостта престъпва природните закони, най-важен от които е този на Любовта. Както при всички природни закони, дали от неосъзнаване или нарочно ще нарушиш закона - последствията са точно определени... Основната смислова тежест на мисълта на Учителя според мен следва да се търси в плоскостта на актуалната мотивация: става въпрос не толкова за последствията, които жънем поради липса на непосилни за нас висини в осъзнаването; по-скоро иде реч за раздвояването, на което често сме предмет - дали да поемем по път, който бихме следвали с повече любов, макар и с по-малко други облаги; или пък ще предпочетем друг, по-примамлив в ред отношения път, за който обаче можем много добре и в момента да усетим, че не бихме го следвали с любов. Тази максима именно тогава може да ни помогне да поемем по правилната пътека! Редактирано Септември 25, 2007 от Добромир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
bee_bg Добавено Септември 25, 2007 Доклад Share Добавено Септември 25, 2007 Странно излиза ,че всички които не са запознати с с ...осъзнатата любов добрините им са по малки(некачествени) . Я се замисли колко хора(хиляди) са запознати с едно учение примерно и то единствено да им ''отвори'' очите към тази осъзната любов а другите(милиони) какво , вършат добрини без любов(или неосъзната) и хоп етикет престъпление . Крайни квалификации спрямо любовта мисля че са немислими. Научаването и разбирането на едно учение помага но не е 100% критерий , че любовта ще е осъзната и ще прави наистина добрини . Ако човек си е добър той е такъв и му идва отвътре да прави добрини с любов другото е само приказки които донякъде напътстват , но само донякъде ... ) Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Септември 25, 2007 Доклад Share Добавено Септември 25, 2007 "Всяко нещо, което се прави без любов е престъпление; то не дава никакъв плод.", Учителя Беинса Дуно в теорията на "Слънчеви лъчи". Спомням си как преди години влезнах в спор с близките ми точно заради това изречение. Техните аргументи бяха свързани с необходимостта да се правят много неща, които обикновено няма как да се направят с любов. "Така ще излезе,ч е ако нещо не можеш да го направиш с любов, по-добре е да не го правиш, щом ще е престъпление! Ами така никой няма да се занимава с домакинството, ще върши само това, което му харесва и ще изоставя задълженията си на другите!" - възмущаваха се родителите ми. "Как така да не дава плод - ето навън прането - аз не съм се занимавала с него с любов, а по задължение, но сега вие имате чисти дрехи, нали?" ... И все в този смисъл.... Когато аз отговорих,че ако тя по задължение е свършила нещо за някого, по добре е да го остави сам да си го свърши - това си е негова работа и тя му я отнема, а и отгоре на всичко иска нещо в замяна - тя се обиди и каза, че не сме и благодарни и не уважаваме нея и труда и... Ето това е "плодът" и целта на една работа, свършена без любов - задължава останалите да заплатят с благодарност и уважение, ако не платят - са лоши. Т.е. работата, помощта свършена без любов поставя човека, към когото е адресирана в зависимост и дълг към "помощника" и "благодетеля". Ако една "помощ" или добро водят до отнемане свободата на този, на които се дават, то те наистина са престъпление, излиза.... Работата, помощта, свършена с любов, не чака отплата, защото и е достатъчна любовта, с която е била извършена. Когато тя се върши с любов, не се нарича на човек, а на Бог и не се върши , за да се получи, а да се изрази благодарност. "Живота си, който посвещаваме на Теб за благото на нашите братя и ближни по дух, Ти благославяй..." Добрата молитва Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.