Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Остава ви една седмица живот


Impulsa
 Share

Recommended Posts

Мисля,че отговора на този въпрос ни дава отговор и на много други.Защото в такъв един момент човек си дава сметка за стойностните неща,за нещата които все отлага,за прошките,които все не иска или не дава,за правилната посока,която понякога губим.Какво мислите вие?Имате само една седмица,имате същите финансови възможности,същия живот,но само за една седмица още.Как бихте използвали останалото време?Какво бихте направили?Много пъти съм си задавала този въпрос.......Бих искала да чуя вашето мнение. :feel happy:

Link to comment
Share on other sites

Ако със сигурност се знае това и ми е казано имаш 1 седмица прави каквото ще правиш ,няма да направя нищо.

За 1 седмица няма да имам време дори да погледна навътре в себе си толкова дълбоко ,че да успея да зърна това с което ще трябва да се срещна.

Когато ти кажат това ,околния свят загубва смисъл,ти започваш преминаването си отвъд и това е най- важното.

Но такава диагноза няма,освен екзекуция.

Наблюдавах нещо подобно но за 2 месеца с майката на съпруга ми.

Доста осъзнат човек ,но доста объркан.

Резултата -нищо,избяга от хората които я обичаха ,но тя не обикна,отказа изповед ,причастие незнма там какви неща още и предложи сестра и.

Отказа всичко,зае протестираща позиция,последното което ми каза беше"Живота е много хубаво нещо,никой не иска да го напуска,дори и да знаеш че умираш,надеждата че ще ти се размине си отива с последната глътка въздух"

Link to comment
Share on other sites

Guest Мона

Доста хипотетично, една седмица живот?

Ще правя каквото си правя и сега, нищо по-различно.

Фактът, че можеш да промениш живота си (или някой друг да ти го промени) и за един час, е достатъчен за мен.

Цяла седмица не ми е нужна, а понякога и цял един живот не стига...

Всички ние сме различни и по различен начин усещаме времето.

Link to comment
Share on other sites

Guest Ла Горда

Една седмеца живот?!? Няма сила на света която може да ми гарантира, че ще живея дори една минута само, затова осъзнавам всеки Божествен миг като най - вълшебния дар който Бог в своята Велика Милост и Любов ми е подарил :)

Пздрави! :3d_064:

Link to comment
Share on other sites

Какво правят здездите в последните мигове преди смъртта си? - Светят както никога дотогава. Не мисля, че ще направя нещо по-различно от обичайното, но ще го направя така, сякаш го правя за първи път.

Link to comment
Share on other sites

Guest aorhama

Ако Смъртта вземе да фамилиарничи по този начин с мен, аз бих Й отдал нужното внимание, защото Тя винаги е била коректна с мен и защото съм наясно, че на Нея винаги може да се разчита - и аз съм длъжен да Й отговоря със същото. Просто доброто възпитание го изисква.

Та, бих събрал малкото си приятели и бих вдигнал следния тост:

"Приятели мои, ако ще пием за Живот, нека пием Любовта с най-бавните глътки на света, но ако ще пием за Смърт, нека е на екс - нека заповяда, бърза и ловка като светкавица.

Няма непобедима фаталност!

Този тост е възможен и в обратен ред, но не е здравословен.

Бъдете здрави!"

Edited by aorhama
Link to comment
Share on other sites

Една седмица живот в това тяло.

Ще си направя списък на 7те неща които му доставят удоволствие ;)

и ще ги направя, за всеки ден по едно, като за първи път.

Link to comment
Share on other sites

Смъртта всъщност ме привлича с безсмъртието което съдържа!

Ако разбера, че имам седмица живот: първо, ще анализирам причината з атакъв изход. Ако е болест, ще отида веднага на най-високия връх на най-святото място до който мога да стигна. Ще помъкна книгите, които са ме вдъхновявали. ще гладувам, ще се погрижа за духа си. Нищо чудно и да отложа смъртта.

Ако знам, че ще бъде изпълнена смъртна присъда след седмица - очевидно няма да мога да ида на планина. Но вътрешно ще постъпя по същия начин. Ще скъсам веднага всички връзки със света ище се отдам на молитва и медитация.

Каквато и да е причината за очакваната смърт - ще се оттегля вътрешно, а по възможност и външно от света и ще се потопя изцяло във вътрешния си живот - с молитва, бл;агодарност, прошка, воля, смирение, спокойствие, сила, обич и огън. Външно ще спра да се храня. Ще се свържа с Бога, финия свят и Себе си. И спокойно ще се радвам на пътуването към Себе си!

...четежи света много повече от смъртта...

Link to comment
Share on other sites

Guest Ла Горда

Смъртта всъщност ме привлича с безсмъртието което съдържа!

Ако разбера, че имам седмица живот: първо, ще анализирам причината з атакъв изход. Ако е болест, ще отида веднага на най-високия връх на най-святото място до който мога да стигна. Ще помъкна книгите, които са ме вдъхновявали. ще гладувам, ще се погрижа за духа си. Нищо чудно и да отложа смъртта.

Ако знам, че ще бъде изпълнена смъртна присъда след седмица - очевидно няма да мога да ида на планина. Но вътрешно ще постъпя по същия начин. Ще скъсам веднага всички връзки със света ище се отдам на молитва и медитация.

Каквато и да е причината за очакваната смърт - ще се оттегля вътрешно, а по възможност и външно от света и ще се потопя изцяло във вътрешния си живот - с молитва, бл;агодарност, прошка, воля, смирение, спокойствие, сила, обич и огън. Външно ще спра да се храня. Ще се свържа с Бога, финия свят и Себе си. И спокойно ще се радвам на пътуването към Себе си!

...четежи света много повече от смъртта...

:3d_161::3d_047:

Link to comment
Share on other sites

Мислих си и се опитвах наистина да си представя,че имам още само седмица на Земята.

В първия момент естествено страх и паника,така мисля.Идва си като шок.

На първо място бих направила всичко,за да подсиля вътрешната връзка с децата си,тяхната вяра в безграничността и вечността на любовта ми към тях.(не съм много наясно как точно ще го постигна,но това е първото,което ще направя).След това имах "различни варианти", но времето е кратко,което изкристализира в мен е да замина някъде в планината. Величествена и грандиозна е нейната красота, всеки път изпитвам едно чисто чувство на екстаз и радост. Снимките,които Валентин ни е изпратил в една съседна тема, примерно, просто вълшебство...Понеже съм родена в Разлог,в полите на Рила и Пирин, искам да отида поне за малко там.По специално на Синаница. Бих почерпила от мъдростта и силата на планината и бих поговорила с някое цвете,с дърветата и тревата.,за да достигна най-съкровената си същност, или да достигна най-високо,минавайки през различните пластове.Възможно е да пиша на Балакия Дас-според мен много свята личност,която съм срещала лично,макар за кратко.Сама не знам дали бих успяла,но с негова помощ и напътствие вярвам,че ще достигна до важните за мен в такъв момент отговори.Но не искам да използвам цялото време само в размисли и медитация,в "разговори със себе си". Срещи и забавления с приятелите,с близки до сърцето ми хора.С тези изумителни и прекрасни човешки същества
:rolleyes:
.

Каквото и да направя,струва ми се човек трябва да опита да не се плаши и да излезе от сивото ежедневие, да се вгледа дълбоко в себе си и да се прегърне с цялата си любов.Преди дългия път...
:sorcerer:

Link to comment
Share on other sites

ще отида веднага на най-високия връх на най-святото място до който мога да стигна. Ще помъкна книгите, които са ме вдъхновявали. ще гладувам, ще се погрижа за духа си. ... Ще скъсам веднага всички връзки със света ище се отдам на молитва и медитация.

Каквато и да е причината за очакваната смърт - ще се оттегля вътрешно, а по възможност и външно от света и ще се потопя изцяло във вътрешния си живот - с молитва, благодарност, прошка, воля, смирение, спокойствие, сила, обич и огън. Външно ще спра да се храня. Ще се свържа с Бога, финия свят и Себе си. И спокойно ще се радвам на пътуването към Себе си!

:thumbsup2::thumbsup2:

:feel happy::thumbsup1:

Link to comment
Share on other sites

Според мене повечето хора, които си мислят, че ще направят нещо или че нищо няма да променят, ще постъпят другояче, ако наистина повярват в тази перспектива. Именно от източника, на когото повярват, ще зависи и какво ще направят. Има много случаи, когато, вярвайки на някой лекар, хората в последните - или предполагаемо последните - дни от живота си правят много по-различни неща, отколкото би следвало според техните декларирани преди това мирогледни подтици. Както и обратното - ако не лекарят, а някой, който представлява духовен авторитет даде такава прогноза и човек й повярва, ще последват може би действия или бездействия, във висша степен странни от гледна точка на обичайно предполагаемото... Аз по-скоро не бих повярвал на такава изчертано точна прогноза, откъдето и да иде тя, но ще съм й благодарен, че ми напомня да организирам приоритетите си в живота - все пак, рано или късно, и това пророчество ще се сбъдне...

Edited by Добромир
Link to comment
Share on other sites

Guest Кристиян

Писано е, човек да работи 6 дни, а на 7-мия да почива, и да отдаде благодарност на Твореца. Дали ще живеем час, ден, седмица, месец, година или 100 години- какво значение има това относно Закона и спазването му?

Link to comment
Share on other sites

Предлагам промяна в закона: четири дни седмично работа, по четири часа на ден! Останалото време - творчество външно и душевно! :thumbsup::hypocrite::thumbsup2::sorcerer:

Link to comment
Share on other sites

да отдаде благодарност на Твореца

:feel happy:

Дори да и да се наложи да умра веднага, една благодарна усмивка и радост в сърцето в последната секунда е достатъчна.

:sorcerer:

Link to comment
Share on other sites

Ако знам, че ми остава една седмица живот, със сигурност това ще е най-щастливата седмица в живота ми. Няма да се моля и медитирам повече отколкото това правя сега. Всъщност ако кажа, че се моля, това по-скоро би било неточно и заблуждаващо. Със сигурност ще получа достатъчно мощен вътрешен импулс, който ще поддържа повишена будността на съзнанието ми за този период и ще ме изпълва с радост и тържественост. Сигурно ще препрочета някоя книга, която най-вероятно ще е от Учителя М. Също така ще прекарам доста време навън сред хората - не сред природата, а в града, някъде където е оживено, където можеш да наблюдаваш минувачите, техните грижи и радости, поведението им, изражението по техните лица. В такива ситуации човек обикновено осъзнава безсмислеността и фалша на повечето от нещата които са случват в човешкия живот. Няма да разговарям почти с никого и в същото време няма да ми е неприятно ако трябва да проведа някой разговор. Сигурно ще прекарам доста време и на брега на морето. Планината също е добър вариант, но морето ми е далеч по-лесния вариант. Ще се разхождам по брега, вероятно по същия начин както го правя сега - изпълнен с чувство за свобода, независимост, увереност, но също и смирение. Няма да забравя да отделя време и за слушане на музика, като не съм сигурен каква музика ще предпочета, но вероятно ще е нещо по-релаксиращо.

А дали през тази седмица бих се страхувал от смъртта? - Най-вероятно също толкова, колкото човек се страхува преди важен изпит, което е по-скоро притеснение, а не страх. Не се страхувам и от съдбата си след смъртта - от разбора и оценката, която ще направя на живота си, на моите действия и следствията от тях (въпреки че живота ми далеч не е съвършен).

Една седмица може да даде смисъл на целия човешки живот, стига да бъде изживяна красиво.

И защо не започнем тук и сега?

Link to comment
Share on other sites

И защо не започнем тук и сега?

:thumbsup: Именно.

Отговорът на този въпрос е и отговорът от какво имаме нужда,за да сме щастливи.Какво ни липсва,от какво бягаме,за какво не отделяме време.........поне според мен

Link to comment
Share on other sites

Ако Смъртта вземе да фамилиарничи по този начин с мен, аз бих Й отдал нужното внимание, защото Тя винаги е била коректна с мен и защото съм наясно, че на Нея винаги може да се разчита - и аз съм длъжен да Й отговоря със същото. Просто доброто възпитание го изисква.

............

:sorcerer::rolleyes:

" И понеже не можах да посрещна Смъртта,Тя любезно дойде да ме вземе.

Във каретата бяхме само аз и тя и нетленното време" по памет,Емили Дикинсън.Има и друг превод,но така ми харесва повече.

Писано е, човек да работи 6 дни, а на 7-мия да почива, и да отдаде благодарност на Твореца. Дали ще живеем час, ден, седмица, месец, година или 100 години- какво значение има това относно Закона и спазването му?

Предлагам промяна в закона: четири дни седмично работа, по четири часа на ден! Останалото време - творчество външно и душевно! :thumbsup::hypocrite::thumbsup2::sorcerer:

:thumbsup2:

Според мене повечето хора, които си мислят, че ще направят нещо или че нищо няма да променят, ще постъпят другояче, ако наистина повярват в тази перспектива.

.............

Убедена съм,че Добромир е абсолютно прав.

Много е хубав въпроса на Импулса, наистина е ценно човек да промени за момент радикално гледната си точка към живота си на земята, да се спре за миг и да се вгледа в себе си.

Не ни е писано да сме наясно точно кога ще "си тръгнем".Колкото толкова.И слава богу. :3d_161:

Link to comment
Share on other sites

:D

"Живот ли е да го опишеш?"

Най-добре е да "умреш на кръста", още приживе. След като веднъж "умреш", смъртта повече не ще бъде проблем за теб, защото не ще те има вече.

Но благодарение Богу, който ни даде победата.

І Коринтяни 15:57

Де ти е, аде, победата?

І Коринтяни 15:55

Погълната би смъртьта съ победа.

І Коринтяни 15:54

източник: Завета на цветните лъчи на Светлината; Библия, Нов Завет

Най-трудната жертва е жертвата на аза и на Аза - смъртта на его и на Супер Его.

Няма по-голяма клопка от света на третото измерение, за формата на обикновен човек. На Земята друг няма самосъзнанието да се определи, като живо същество и именно това самосъзнание попада в капана.

Клопката е клопка, защото съществува самосъзнание, което да се улови от нея и да бъде държано в постоянен предсмъртен и агонизиращ захват.

Есть человека, есть проблеми, нет человек - нет проблеми

Йосиф Сталин

Съзнанието е общо (Едно). Различието е само във формата му на проява.

Energy, която понякога, поради невежество, е прахосвана и с нея е злоупотребявано.

:)

Edited by Ники_
Link to comment
Share on other sites

Нищо няма да направя. Ще продължа да си жиея както до този момент - ще си ходя на работа, ще обичам любимите хора, може би ще пея повече, отколкото сега го правя. Да, ще пея. Напоследък забравям да го правя.

Link to comment
Share on other sites

Най-добре е да "умреш на кръста", още приживе. След като веднъж "умреш", смъртта повече не ще бъде проблем за теб, защото не ще те има вече.
:thumbsup1:

Но пък ще си и по-жив, по-истински, ще можеш да се радваш на "този" и "онзи" свят :hypocrite::whistling:

Link to comment
Share on other sites

"Научих,че на съвременните хора се внушава да отхвърлят смъртта,че тя не означава каквото и да е било друго,освен превръщане в нищо и в загуба.

..............

Други пък гледат на смъртта с някаква наивна,необмислена веселост,стува им се,че поради някаква неизвестна причина ще я посрещнат без проблеми и че няма да се безпокоят.

Когато мисля за тях,си припомням думите на един тибетски учител:

"Хората често допускат грешката да се отнасят несериозно към смъртта и си казват:е,добре,всички умират.Не е кой знае какво.Това е нещо напълно естествено.Всичко ще бъде наред.Добра теория,докато човек не започне да умира наистина."

Първият от тези два типа хора гледат на смъртта като на нещо,от което трябва да се бяга,а вторият - като на нещо,което само се грижи за самото себе си.Колко далеч са тези възгледи от истинското значение на смъртта!"

из "Тибетска книга за живота и смъртта" - Согиал Ринпоче

:thumbsup:

Link to comment
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Reply to this topic...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

 Share


×
×
  • Create New...