Jump to content
Порталът към съзнателен живот

06.12.2007 г - Ако не си страдал


Guest Ла Горда

Recommended Posts

"Не може човек да приеме едно Божествено благо, ако не е страдал. Благото е вливане в езерото, а изтичането от езерото е страдание. Ако нищо не си дал от себе си, ако нищо не е изтекло от тебе, ти не можеш да приемеш Божественото благо. Страданията в света идат по причина на това, че Бог иска да изтече нещо от вас."

Царството небесно, НБ, 17.I.1937

Линк към коментар
Share on other sites

Ако си дал на гладния

дори трохица хляб от своя хляб .

Ако си дал на скитника

дори искрица огън от своя огън .

Ако си дал на милата

от своето сърце .

Ако си дал на чуждите

живот от себе си .

Ако си дал от себе си ,

не си живял на празно ...

...

Ти закъсняваш понакога истинно ,

но винаги идваш , идваш при нас ...

:feel happy:

Линк към коментар
Share on other sites

Страданията в света идат по причина на това, че Бог иска да изтече нещо от вас.
Проблемът е че не винаги сме наясно какво трябва да “истече”. Много често, дойдат ли страданията, човек се пита “защо”,”какво сбърках”. Ето според мен един отговор от Учителя.

Никое страдание не е произволно. Всяко страдание си има дълбок смисъл. И ако ни е позволено да обясним защо стават... То е една от тайните на природата. Като дойдат страданията всеки трябва да ги понесе. Като минат тогава ще ги обясняват. ...

Сега вие искате, когато ви се даде някое страдание, веднага да ви се даде обяснение. Не, обясненията всякога идат подир, след като мине изпита. Ще се научите да мислите. Всеки един изпит дойде ли, турете мисълта: „Тъй е Волята Божия, разумната Воля Божия, великата Воля Божия, на безпределния космос, Неговата Воля е такава“. Всяко друго разрешение ще ви въведе в грях. И ако в даден момент някой би ви обяснил причините на тия страдания, той ще ви причини най-голямото зло. Тъй е Волята Божия, не съжалявайте. За страданията не съжалявайте. Защото, ако вие съжалявате за страданията, тогава пък трябва да съжалявате и за любовта, която ви се праща. След всяко голямо страдание иде и любов.

Мисъл, чувство и действие

Линк към коментар
Share on other sites

Страданието е най-изявения разрушител.

Божественото благо е единствения градител на непреходност. У хората тя липсва, но те се изживяват като тотално завършени. Поради това имат нужда от разрушения, за да се освободи място за нова постройка.

Линк към коментар
Share on other sites

Една история разказана от Йогът БК Джагадиш Чандр бхай.

Птица седяла на клон и се молела на Бога, "Господи, искам да летя".

После разпервала криле и опитвала да хвръкне.

Един ангел и казал:

- Искаш ли да летиш в светлото, широко небе, трябва да се пуснеш от клона.

Докато го стискаш така здраво, никога няма да успееш да летиш."

Страданията поради материални отношения и хора са необходими за душата както студения душ прави да изтрезнее пияния.

Тогава душата птица пуска клона който здраво държи и литва нагоре :angel:

Линк към коментар
Share on other sites

Дали това са страдания въобще?!

Не и пред страданието от тежестта на кръвта. Непосредтсвено живеене на структурна непригодност за...

Защото птиците като тази са рядкост, а повечето искат да летят и без да имат криле, а клонът им е сраснат за краката.

И говорейки за потенциали, нека знаем, че потенциалът е нещо, което само по себе си не би се проявило. Нужна му е правилна концентрация на плътността, което изисква енергийно захранване. Преди да се познава потенциалът (което ще е явно само при изявата му вече) такова насочване не би могло да се осъществи, което ще рече, че сам той, доколкото е новозаветен, не би могъл да се осъществи. Това е суровата действителност на личностната воля.

Когато нея я няма, прозира една друга действителност, но нека не я петним с думи и особено с прокламации за притежание.

Хубаво е да страдаме. Защото би могло да докоснем нещо отвъд нас, за малко, но достатъчно да ни запали...

Линк към коментар
Share on other sites

"Когато приложите нещата в живота,тогава ще ги научите.Много братя ,много сестри,много неща знаеха;дойдоха тежки изпитания.Бог иска да каже:Сега да видим всъщност какво знаеш.Значи може да си чел колкото искаш,да си си въобразявал ,че си знаел,в тежките изпитания става ясно.

Значи когато приложите нещата в живота,тогава ще ги научите..........

.........В злото действа непроявеният,скритият Бог.В доброто действа проявеният ,явния Бог,което още един път ни показва,че всичко е Бог и че навсякъде само той действа-един път скрито,друг път явно.

Страданията на хората са изпратени,за да ги спасят от някакво по-голямо зло.Иначе смисъла на живота не е в страданията,но в този свят страданията вършат нещо много важно.Но все пак ,въпреки всичко смисълът на живота не е в самите страдания,но човек трябва да мине ,докато разбере Любовта и се освободи от тях."

За съжаление не знам дали я има тази лекция някъде в нета,затова я пиша така.

Линк към коментар
Share on other sites

Дали това са страдания въобще?!

Не и пред страданието от тежестта на кръвта. Непосредтсвено живеене на структурна непригодност за...

Защото птиците като тази са рядкост, а повечето искат да летят и без да имат криле, а клонът им е сраснат за краката.

Има такова нещо. Тогава ще има операция и страданията са неизбежни щом желаем да летим.

И говорейки за потенциали, нека знаем, че потенциалът е нещо, което само по себе си не би се проявило. Нужна му е правилна концентрация на плътността, което изисква енергийно захранване. Преди да се познава потенциалът :thumbsup2: (което ще е явно само при изявата му вече :yinyang::whistling: ) такова насочване не би могло да се осъществи, което ще рече, че сам той, доколкото е новозаветен, не би могъл да се осъществи. Това е суровата действителност на личностната воля. Когато нея я няма, прозира една друга действителност, но нека не я петним с думи и особено с прокламации за притежание.

Блокиращ елемент който води до status quo са привързаностите, страхът, и колкото и да е странно, желанията за растящите на дървото плодове.

Триадата желание-воля-намерение спомената в друга тема изпуска важния момент на различаване/виждане.

Хубаво е да страдаме. Защото би могло да докоснем нещо отвъд нас, за малко, но достатъчно да ни запали...

:sorcerer::thumbsup1:

Линк към коментар
Share on other sites

"Важно е, че всяка скръб, всяко страдание, всяко неестествено положение ще постави човек в някаква промяна".

"Между вас има много талантливи хора, но вие трябва да минете през големи скърби, за да намерите мястото си."

"Да, човек все трябва да има един окоп, в който да се скрие. Окопът, това е човешкият ум. Окопът, това е човешкото сърце. Крепостта, това е човешката душа. Силната защита, това е човешкият дух. Ако нямаш тези съоръжения, ти ще бъдеш бит от неприятеля си, който те напада. В подкрепата на твоя ум, в подкрепата на твоето сърце, там е Бог, Който действува."

Царството небесно, НБ, 17.I.1937

Линк към коментар
Share on other sites

Защото не може човек да приеме едно Божествено благо, ако не е страдал.

Благото е вливане в езерото, а изтичането от езерото е страдание. Ако нищо не си дал от себе си, ако нищо не е изтекло от тебе, ти не можеш да приемеш Божественото благо. Страданията в света идат по причина на това, че Бог иска да изтече нещо от нас.

"Важно е, че всяка скръб, всяко страдание, всяко неестествено положение ще постави човек в някаква промяна".

:thumbsup: Ася!

Мисля,че това изречение е ключът към мисълта на деня....

Какво означава за човека да се промени - да се съгласи на промяна - това означава да изтече от него част от гордостта,че той знае какво е правилно и от него зависи какво ще стане в света му. Да се променя означава да призная,ч е това, което съм мислила и смятала за ценно преди и на него съм градила отношение и поведение, днес не е подходящо за мен. Между две болки съм разпъната - болката да отрека своето старо аз и неговия подреден правилен свят и болката при сблъсъка му със света какъвто Е - не какъвто аз ИСКАМ да бъде.

Мога да избера едната от двете - ако избера второто, ще се наложи да се боря - постепенно с целия свят докато той ме изолира или елиминира като болестотворен микроб, като тяло, което само е избрало да бъде чуждо или като ракова клетка, която иска да накара организма да работи за нея, но не и тя за него. (Сега си мисля,че не е случаен бумът на ракови заболявания - може би Бог се опитва да ни покаже защо не може да ни остави да си мислим,че управляваме света си, затова са и климатичните промени...уроци, уроци). Това е дългият път през борбата със страданията.

По-разумно ми се струва да избера болката от промяната си - самоотричането от старите си позиции, приемането,че мога да съм сгрешил... Това е болката, с която се защитават нашата гордост и суета.

Ако първата болка е причинена от конфликта им с реалността, то втората е плод на страха от промяната, от нестабилността на един непрекъснато развиващ се свят....

Значи и в двата случая ще има страдание. Първото ще доведе или до смъртта ни - физическа и духовна, или до второто страдание, до пукането на гнойника, до изтичането... за да се освободи мястото за Благото.

Всеки, който се е решил доброволно на второто страдание, особено ако го е осъзнал, е познал щастието от чистотата на "езерото" и радостта при вливането в него на Благото.

В подкрепата на твоя ум, в подкрепата на твоето сърце, там е Бог, Който действува."
Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...