Jump to content
Порталът към съзнателен живот

10.01.2008 г. - Злото седи в самия човек


Recommended Posts

Мисъл на деня - 10 Януари 2008 г.

Злото седи в това, ако човек отдели злото от доброто. При сегашните условия доброто, отделено от злото, няма никакво приложение. Ако злото е вън от вас, то има своето велико предназначение, вземете злото в неговата научна страна.

Из Разумният човек, 10а НБ, 7.II.1937 г.

Link to comment
Share on other sites

"Ако злото седи вън от нас, то има своето велико предназначение...". Значи мястото на злото не е в човека, а извън него. Ние като хора следва да се освободим от злото в себе си. Но въпросът не е само да сме добри, а това добро трябва да израстне и да придобие сила. За това ни помага външната среда. Ние сме като едно растение, а злото е част от почвата в която сме посяти. В началото сме само едно семенце, а Слънцето - нашата най-съкровенна същност е далечно и невидимо за нас. В редки случаи ние можем да усетим неговото влияние, долавяйки топлината му (Любовта). Приемането на тази топлина в себе си ни помага да растем, а почвата ни служи за опора. Преди да приемем тази слънчева топлина, у нас липсва привличането ни към Слънцето, желанието ни да го достигнем. Когато това стане, ние започваме да растем. Колкото повече растем, толкова в по-голяма степен усещаме неговата светлина, въпреки че все още се стремим към него, без да можем да го видим. Така ние преминаваме през различните пластове на почвата, т.е. съзнанието ни се издига през физическия, емоционалния и менталния план. И когато достигнем повърхността, средата се променя. Почвата се заменя от въздуха. Ние вече не само можем да видим Слънцето, което ни дарява с Живот, не само можем да усетим директно лъчите му, но пред нас се открива и светът наоколо - такъв какъвто в действителност е. Ние вече сме на нивото на Душата. Стъблото (Антахкарана) и корените ни (телата на личността - физическо, емоционално и нисшето ментално) все още ни придържат към долните светове, но ние вече сме ги надрастнали. Ние ставаме канал за връзка между Слънцето и световете на личността. После идва Освобождението, но това е друга тема. Тук вече аналогията с растението няма да ни помогне да разберем процесите които се случват, а почвата и злото, което е част от нея, повече няма да са ни нужни.

Link to comment
Share on other sites

Злото е онова чувство вътре в нас, с което искаме на всяка цена да наложим своето. Зло е завистта, желаението за отмъщение.... Това е присъщо за слизащия човек. Всички тези чувства и желания ни държат здраво към Мойсеевия закон-закона на кармата.

Когато започнат ударите /следствията/ от нашите минали действия е добре да погледнем нещата малко по-отгоре или отстрани и да Благодарим на Бога за страданията. Защото това показва, че вече сме научили този закон и е време да излезем от него. Отказваме се от старите неща и даваме път на новото...

Допуснем ли Любовта да ни води, постепенно се изчистваме и заживяваме по законите на Христос, ставаме ученици. Пуснали сме доброто вътре в нас.

Тогава използваме някое външно зло, за да укрепне вътрешното добро. Злините отвън са вече изпитания, уроци.

Link to comment
Share on other sites

мястото на злото не е в човека, а извън него. Ние като хора следва да се освободим от злото в себе си. Но въпросът не е само да сме добри, а това добро трябва да израстне и да придобие сила. За това ни помага външната среда. Ние сме като едно растение, а злото е част от почвата в която сме посяти.

:feel happy: :feel happy:

В началото сме само едно семенце, а Слънцето - нашата най-съкровенна същност е далечно и невидимо за нас. В редки случаи ние можем да усетим неговото влияние, долавяйки топлината му (Любовта). Приемането на тази топлина в себе си ни помага да растем, а почвата ни служи за опора. Преди да приемем тази слънчева топлина, у нас липсва привличането ни към Слънцето, желанието ни да го достигнем. Когато това стане, ние започваме да растем. Колкото повече растем, толкова в по-голяма степен усещаме неговата светлина, въпреки че все още се стремим към него, без да можем да го видим. Така ние преминаваме през различните пластове на почвата, т.е. съзнанието ни се издига през физическия, емоционалния и менталния план. И когато достигнем повърхността, средата се променя. Почвата се заменя от въздуха. Ние вече не само можем да видим Слънцето, което ни дарява с Живот, не само можем да усетим директно лъчите му, но пред нас се открива и светът наоколо - такъв какъвто в действителност е.
:feel happy:icon12.gif

Ние вече сме на нивото на Душата. Стъблото (Антахкарана) и корените ни (телата на личността - физическо, емоционално и нисшето ментално) все още ни придържат към долните светове, но ние вече сме ги надрастнали. Ние ставаме канал за връзка между Слънцето и световете на личността. После идва Освобождението, но това е друга тема. Тук вече аналогията с растението няма да ни помогне да разберем процесите които се случват, а почвата и злото, което е част от нея, повече няма да са ни нужни.
icon12.gif

Познаването на себе си подразбира познаване на Божественото.

Еволюцията като процес на съзнанието

Edited by Валентин Петров
Link to comment
Share on other sites

Мисъл на деня - 10 Януари 2008 г.

Злото седи в това, ако човек отдели злото от доброто. При сегашните условия доброто, отделено от злото, няма никакво приложение. Ако злото е вън от вас, то има своето велико предназначение, вземете злото в неговата научна страна.

Из Разумният човек, 10а НБ, 7.II.1937 г.

Въпросът е какво е добро и какво- зло. Можем да подходим с обикновените си представи за добро и зло. Но в мисълта за вчерашния ден се казваше:

Ние трябва да изменим понятието за добро и зло. Имаме извратени понятия, които ни препятстват. Ние мислим за зло това, което не е...
Ако предназначението на човешкото същество е да бъде добро, а полето за “доброто “ действие е Божието царство, попадайки в света на преходните явления, ставайки част от това, което всъщност е призвано да твори, човешкото същество е изгубило връзката с “полето” за добро действие. Отделеноста от това добро е зло. Ако човешкото същество излезе от нивото на сътворяваните от него (и не само от него) явления, ще се озове извън злото. Но как да излезе? Това е друг въпрос. Злото има велико предназначение. И аз се присъединявам към Станимир, който разпознава в него почвата, в която посятото добро семе да израсте.

Един ден семето покълва, едно ново същество се изявява. Това е приложението на злото в научната му страна. Новото същество може да излезе от злото.

Link to comment
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Reply to this topic...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

 Share

×
×
  • Create New...