Милкана Добавено Декември 23, 2005 Доклад Share Добавено Декември 23, 2005 Водят се синоними. Ама като всички синоними все пак имат някаква тънка разлика в семантиката - себе си да любиш и сам да се любиш - все е с възвратна форма обяснието, т.е. с рефлекс към аз-а. Принципно от езикова гледна точка разлика няма. Разликата може да дойде от това, какво се влага като разбиране и как се разбира - от субекивизма на възприемане и интерпретиране. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Благост Добавено Декември 23, 2005 Доклад Share Добавено Декември 23, 2005 Здравейте приятели! Имам въпрос към всички.Каква е разликата между себелюбие и самолюбие? Здравей, Таня!Самолюбието е "извратена" любов към Себе си, когато човек гледа Само своята чест и полза, във всичко търси слава за Себе си, а не славата Божия.........Културно припомням постинга си от преди време/ не се налагам и не е лично - обичам душата ти ,само опреснявам някои Истини , общо-утвърдени и проверени от времето , не от жалкото и гърчаво наше човешко себе/его … Някой който е Себе и Само Любив - горко му...във всички ситуации е под преса - вътрешна и външна - например като чуе/асоциира... нещо истинно ...Истина / ИстиВа...дето не го устройва съвсем…Изстива…пробожда го в сплита, студеничко му става…и заобикаля/пропуска/ отклонява и се само Заблуждава - кадрили прави разни с теми и несъществени въпроси/прави се на разсеян – щото не го” устройва” и не му стиска да си самоПризнае и себеАнализра някои нещица – няма проблеми…това е част от пълзенето ни, но няма прошки и компромиси по този Път – за никого. Поздрав от един все още пълзящ! но вече не само и себе – любивец! Иначе.Няма разлика. Синонимчета се водят.Игра на думи. Който когато му дойде времето го разбира и повече не коментира. Телемах, добра асоциация. Не съм разсъждавала свръх задълбочено по въпроса двустранно , само съм го преживявала като отношение към мен, т.е. едностранно. Учителят ни е казал, че Ревността се трансформира в Прилежание.Благодаря, че ме подсети за това. И малка игра на думи. РЕВНОСТ…ВЕРНОСТ…ревност- верност …РеВност - ВеРност...само две буквички разменени... Весели и благи Коледни настроения! Любов + Светлина + Мир + Радост Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Таня Добавено Декември 24, 2005 Доклад Share Добавено Декември 24, 2005 Благодаря ти за благия отговор, Благост! Обичам те и такава, закачлива и хаплива. Весела Коледа! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Благост Добавено Декември 24, 2005 Доклад Share Добавено Декември 24, 2005 Здравей, сестричке! Благодаря ти от душа! Взаимно е всичко , а разните отговори са си част от форумското разнообразие - кога - закачливо ил бодливо (по ми харесва май ) , но нали е за да растем задружно по ум , сърце и воля. Светли и щастливи да са Коледните дни ! Любов + Светлина+ Мир + Радост Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Таня Добавено Декември 28, 2005 Доклад Share Добавено Декември 28, 2005 Благодаря ти ,Благост, за пожеланията. Истинска приятелка си! "... нали е, за да растем задружно по ум, сърце и воля." В тази връзка, нещо много интересно от Учителя Беинса Дуно, което искам да споделя с всички от Форума- пишещи и четящи: "И тъй три стимула има в живота на човека, които го заставят да работи: Любов към Бога, Любов към ближния и Любов към себе си. Казвате: Любовта към себе си не е нищо друго, освен егоизмът, който разрушава човека. Аз не говоря за егоизма в неговите крайни проявления. Да обичаш себе си разбирам да обичаш Бога в себе си. Тази Любов именно е извършила на времето си отлична работа. Тази форма на Любов постепенно се е разширявала и е преминала в Любов към ближния, т.е. Любов към всички същества вън от нас, с които заедно работим и се подвизаваме. Първият човек, който е живял в рая, познавал само Любовта към себе си, към Бога в себе си. Той имал всичко на разположение: плодове, семена, животни като другари на неговия живот и за нищо не се е грижил. Когато съзнанието му започнало да се пробужда, той почувствал нужда от подобен на себе си, от ближен, когото да обича и да бъде обичан. Аз-ът в него, който бил пълен господар и на всички заповядвал, бил вече недоволен от положението си и пожелал от Бога другар, с когото да се разбира. Питам: кой е недоволен от себе си? Недоволен е онзи, душата на когото не е в самия него, а е вън някъде. Такова е било положението и на Адам. Душата му не е била вътре в него, в неговия Рай, но останала вън от този Рай, вследствие на което той потърсил другар, който да задоволи тази липса. Когато душата на човека е в самия него, той живее вече в Божествената Любов, в Любов към Великото, Необятното, Безграничното, което се проявява навсякъде в света. Де седи погрешката на Адам? Желанието му да има другар не е лошо, обаче той не погледнал на Ева като на душа, произлязла от Бога, но си съставил за нея съвсем детинско, криво схващане и казал: “Тази е плът от плътта ми и кост от костта ми”. Щом помислил така за Ева, в края на краищата той трябвало да види какви са резултатите на неговата крива мисъл – Ева не остана при него. Друг щеше да бъде въпросът, ако той бе погледнал на Ева като на душа, излязла от Бога, която заслужава учудване и към която трябва да се пристъпва със Свещен трепет. Ще кажете, че това е било мнението на Адам за жената. Аз пък казвам, че и сегашният Адам мисли за Ева по същия начин. Съвременният мъж мисли, че е господар на жената, че има право над нея понеже е излязла от него, но за тази негова крива мисъл той не можа да задържи жената при себе си. С такива разбирания животът не се поддържа. Животът изисква здрава основа. Ако основата му е гнила, той се разрушава. Вие трябва да си съставите понятие за човека, бил той мъж или жена, като за нещо целокупно. Сам за себе си човек представя нещо цяло, изявление на Бога. Когато се отдели от Бога и пожелае да бъде самостоятелен, той веднага се поляризира, в него се явяват два полюса. Тия два полюса са Любовта, Която обхваща живота на всички същества в света, и Мъдростта, Която носи Светлина. Любовта и Мъдростта пък се стремят към Истината като към крайно звено, като към крайна цел на живота. Истината създава образите, Тя е поле на знания.В Истината се складират всички знания от незапомнени времена и до днес. Учени, философи, поети, писатели могат да намерят всичко, каквото търсят, в областта на Истината. Тъй щото, когато ученият отиде при Любовта, Тя ще му даде кон и кола, с които да се движи, да върви напред; ако отиде при Мъдростта, Тя ще му даде свещ, с която да си свети; ако отиде при Истината, Тя ще му даде знания. Следователно ученият ще запали свещта, ще впрегне коня в колата си и ще тръгне с нея да пътува. Стотици и хиляди години ще пътува той, докато намери онези знания, които са необходими за придобиване на истинския Живот, на пълната Светлина и на безграничната Свобода. " из "Свещеният олтар"/"Неразрешеното"/, изд."555", Варна, 1998 год. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Телемах Добавено Януари 2, 2006 Доклад Share Добавено Януари 2, 2006 Здравейте! Таня, мисля че имате мания за цитиране.Аз обаче нямам излишно време за четене, особено когато си в интернет зала. Уважавам кратките цитати и по същество да са.Който иска да чете беседите на Учителя - ги чете.Това е почти като молба.Благодаря. Това за ревността и прилежанието го мисля но аз съм от ревнивите без да го искам, а ревнив и ревностен да си си е различно. Верен + Истинен + Чист + Благ ! Благост, благодаря ! Любов + Светлина + Мир + Радост Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Таня Добавено Януари 3, 2006 Доклад Share Добавено Януари 3, 2006 Здравей Телемах, Таня, мисля че имате мания за цитиране.Аз обаче нямам излишно време за четене, особено когато си в интернет зала. Уважавам кратките цитати и по същество да са.Който иска да чете беседите на Учителя - ги чете.Това е почти като молба.Благодаря. Мислиш ли, че единствено за теб е този Форум? Цитатите, които помествам, според моят еволюционен стадий, са точно по същество. Ако не разбираш посланията на цитатите/а това зависи от твоя еволюционен стадий/, просто не ги чети. Аз така разбирам участието си в този Форум и така работя. Мисля, че никой не е задължен да чете всичко, което е писано тук. И на мен има много неща, които не ми харесват и тях просто ги прескачам, но за стойностните неща винаги намирам време и средства. Поздрави! Таня Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Януари 4, 2006 Доклад Share Добавено Януари 4, 2006 Човекът, Таничка, май друго искаше да каже и няма агресивна насоченост, но пък и не каза точно исканото. Обаче има и косвена насоченост към самолюбието полудиалогът ви, че и моето включване. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Таня Добавено Януари 5, 2006 Доклад Share Добавено Януари 5, 2006 Човекът, Таничка, май друго искаше да каже и няма агресивна насоченост, но пък и не каза точно исканото. Обаче има и косвена насоченост към самолюбието полудиалогът ви, че и моето включване. Ех, Венци, Венци! Много е трудно да се разбереш с някой, който предварително не само те е осъдил, но и те е обесил. От сто кладенеца вода ще донесе, само и само да оправдае присъдата си. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Януари 6, 2006 Доклад Share Добавено Януари 6, 2006 Щом казваш! Всекиспоред моят еволюционен стадийОбаче да носиш от сто кладенеца вода си е гордост! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Латина Добавено Януари 6, 2006 Доклад Share Добавено Януари 6, 2006 Искам само да напомня, че всеки тук има свобода да изрази мнението си както сам намери за добре, стига да не нарушава правилата за писане в Портала. Аз като един свободолюбив Лъв не мога да не реагирам, когато е налице опит да се ограничава тази свобода. Все едно някой да ме върже за себе си с каишка и да ме води където и както той си иска. А-а-а, не! Понякога самолюбието и човеколюбието имат един корен - Любовта, само обектът е различен. "Да обичаш ближния си като себе си", т.е. да ти е мил, както ти си си мил. Да можеш да страдаш и да се радваш заедно с него. Любящото сърце не е студено и безразлично, не се пази и от най-малките неприятни преживявания, не се скъпи на съчувствие и подкрепа - те са естествени за него. Човек, който е проводник на Божията Любов е Силен, той прелива от енергия и я раздава, невъзможно му е да я задържи в себе си. Той е като Слънце. Тогава малките човешки страхове дали ще стигнат силите и времето стават безсмислени, направо смешни. Ако човек е заслужил да бъде проводник на Божията Любов, това естествено означава, че той живее според Божията воля, т.е. винаги прави най-доброто за всички. Това е начинът да прави и най-доброто за себе си. Това е проява на самолюбие по правилен начин. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Януари 6, 2006 Доклад Share Добавено Януари 6, 2006 Да можеш да страдаш и да се радваш заедно с него. Когато хората около мен се радват, аз се радвам повече от тях. Но когато страдат.... Преди известно време моята приятелка беше на екскурзия. По това време тя минаваше през неприятна процедура на развод и понякога се чувстваше нестабилна. Замина на екскурзия с класа си и вечерта изненадващо влезе в ICQ от някаква зала. Започна с това, че се чувства много самотна и и се плаче. Искало и се да излезе да се поразходи, но никой не поискал да и прави компания. Не се поддадох, не започнах да и съчувствам. Отговорът ми бе: Щастлив човек си тази вечер, мила! Благодари на Господ за този подарък! Оставил ти е глътка свобода да отидеш където поискаш, да правиш каквото ти е на кеф без да се съобразяваш с никого и без да се налага да изслушваш някого или да отговаряш на въпросите им. Преброй колко минутки ти е дал и направи от всяка бисерче, което дълго ще пазиш в спомените си! Много се радвам за теб и заедно с теб! Последва кратко мълчание и отговор: Благодаря ти че те има съкровище, за да ми напомниш колко обичам да се разхождам сама и да разговарям със себе си! Излизам от залата, за да не губя ценни минути. Когато се върна на другия ден, изглеждаше по-доволна и щастлива от всякога. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Латина Добавено Януари 6, 2006 Доклад Share Добавено Януари 6, 2006 Мисля, че си постъпила чудесно. Може би не го осъзнаваш, но ти си разбрала приятелката си, нейното страдание. Едва ли ще отречеш, че в първия момент примерно ти се е свило сърцето /образно казано/, а после от обич си потърсила и намерила начин да й помогнеш.Това може да е станало интуитивно. Реакцията ти е била бърза и правилна - вместо да потънеш заедно с приятелката си в лошото настроение, ти си й помогнала да се измъкне. Понякога наистина имаме нужда точно от такива приятели. Но дори и тези, които биха поплакали заедно с нас не бива да отхвърляме, понеже всеки проявява обичта си различно, според душата си. Важно е да има любов. Донке, дала си чудесен пример за съчувствие/състрадание в случая/, разбиране и помагане, според мене. Поела си отрицателното настроение на приятелката си в някаква достатъчна степен, трансформирала си го и си й помогнала също да се справи. Това, което си направила, не бих определила като Не се поддадох, не започнах да и съчувствам. Ключовата дума тук е трансформация - бърза и правилна! Толкова бърза, че явно не си регистрирала краткия миг на съчувствие, а без него няма и разбиране. Без него не би имала мотив да помогнеш. Та искам да кажа, съчувствието и разбирането не са всичко, важно е да се помага! Радвам се наистина заедно с доброто! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Януари 7, 2006 Доклад Share Добавено Януари 7, 2006 Законът си е налице! Понеже доста алтернативни мнения се появиха по повод самолюбието ще припомня буквата: " Да възлюбиш най-много Господа Твоя Бог! Да възлюбиш ближния като себе си! " - тук обаче думичката наполовина се ликвидира - сам да се любя, добре, но не и само себе си да любя, а освен това и преди всичко... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Латина Добавено Януари 7, 2006 Доклад Share Добавено Януари 7, 2006 Най-добрият начин да обичаш себе си е да обичаш другите. Тогава действаш за доброто на Цялото. Бог благоволява в това и го благославя. За да знае човек обаче как да го прави, трябва да има сърце, очи и уши за Божията воля, и готовност да я следва. Да обичаш всичко и всички. Дори и враговете си - това е най-трудно. Когато постигнеш тази любов, може да стигнеш и до любовта към Бога. 1Йн 4:20 Ако рече някой: Любя Бога, а мразя брата си, той е лъжец; защото, който не люби брата си, когото е видял, не може да люби Бога, Когото не е видял. 1Йн 4:21 И тая заповед имаме от Него: Който люби Бога, да люби и брата си. И да добавя накрая - имам усещането, че сме на едно мнение, но не сме го изяснили все още. Най-малкото вървим в една посока. Желая здраве на всички!!! Добър поздрав по примера на Орлин, хареса ми! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Благост Добавено Юни 26, 2007 Доклад Share Добавено Юни 26, 2007 импулс да реанимирам темата + докато я препрочитах / след година и половина отлежаване поразчоплих + доОсъзнах мякои неща за отношението към себе си + усетих голяма топлина към всички , споделили мнения + полезно преживяване беше + здраве и хармония ви желая! Любов + Светлина + Мир + Радост Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Дина Добавено Юни 30, 2007 Доклад Share Добавено Юни 30, 2007 Здравейте приятели, Имам въпрос към всички. Каква е разликата между себелюбие и самолюбие? Като погледнем приликата, то разликата не е голяма. Дали повишената самооценка ще я наречем егоизъм или преувулечена любов към себе си - и в двата случая няма съгласие с огледалцето, ако покаже, че има и други на света. Ах, а ако посмее то да каже, че те са по- от самолюбивия? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кристиян Добавено Юни 30, 2007 Доклад Share Добавено Юни 30, 2007 Всичко започва с Любовта към себе си- Ако човек обича себе си, значи се познава, а щом има това знание, може да обича ближните си с реалните "ресурси" с които разполага. Бог е Любов, и няма друго място къдзето да живее, освен в човека, но за това е нужно човек да се научи да обича себе си, за да даде възможност на Бог да се прояви. Ако човек не обича себе си, значи не познава Бог, а щом не го познава, не може и да се проявява вън от себе си като Любов. Христос дава само две заповеди на учениците си, и в първата от тях се казва да възлюбиш Бог с всички ресурси- сърце, ум, воля...- и как може да стане това, ако не обичаме себе си- нали вътре в нас се проявява Бог; а втората заповед е тази, да възлюбиш ближния си както себе си, т.е. да дадеш възможност на Бог да се прояви чрез теб спрямо ближния ти, така както си Му създал условия- т.е. според колкото обичаш себе си... Самолюбие, себелюбие- тук няма значение израза, има значениеритъма и посоката на проявлението. Има две възможности- едната е да получаваш и да трупаш, другата е да получаваш и да споделяш трапезата си според възможностите, а т ова е новото, което Душата трябва да научи, а единствения начин да го научи е жертвата. Душата и егоизмът са синоними, т.е. няма разлика между Душа и егоизъм- природата на Душата е такава,че тя е устроена да получава- така че, себелюбието е първата крачка, в която човек се осъзнава като Душа, и чрез нея започва процес, в който човек изучавайки потребностите на своята Душа, създава в себ еси условия, в които Душата да може да се настани трайно и възможно по-цялостно. От тук нататък, следва преодолряването на полярната функция на Душата, и чрез жертвата Душата се учи да дава и да споделя, като страданието е заплатата за това, което е жертвала- малка жертва, малко страдание- голяма жертва- голямо страдание...когато чашата е мръсна отвътре, и най-чистата вода да сипят в нея, ще и ма неприятен вкус...когато чашата отвътре е чиста, горчивината е само тази, която е вложена в това, което ще изпълни чашата... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Максим Добавено Юни 30, 2007 Доклад Share Добавено Юни 30, 2007 Кристиян е прав Не можем да обичаме другите ако не сме обикнали първо себе си. Оттам се започва. Не случайно първото нещо, което един психолог ще каже на своя изпаднал в депресия пациент, е да обикне себе си, всяка сутрин след като стане да погледне себе си в огледалото и да се усмихне на себе си в продължение на 5 или повече минути. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Дина Добавено Юни 30, 2007 Доклад Share Добавено Юни 30, 2007 Да, съгласна съм с вас Максим и Кристиян! И няма да изпадам в подробности. Да се учим, обаче, да обичаме не значи да залагаме на самолюбието. Погледът в огледалото сутрин е зареждане с положително отношение към себе си.. Да обичаш себе си, да вярваш в себе си и да имаш добро самочувствие не означава, че си самолюбив. Е, разграничаването, което Кристиян направи донякъде изчиства моето несъгласие. Значи спирам до "реалността". И съм длъжна да го направя щом я приемам. Когато реалността изчиства завишената себеоценка, то тогава вече не говорим за самолюбие. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Юни 30, 2007 Доклад Share Добавено Юни 30, 2007 Пак има любов и любов. Ето - не можам да обичаме другите, без да сме се отказали от себе си. Помня, че навремето много обичах хората, исках да помагам на всички и всичко идваше от самолюбието ми. Явно съм бил на върха на човешкото развитие и съм се сгромолясал главоломно. Не паднах на розови облачета, а на твърда диалектика. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Дина Добавено Юни 30, 2007 Доклад Share Добавено Юни 30, 2007 Не те "виждам" като сгромолясал се. Харесва ми сравнението на различните плоскости за падане, Те като че ли подхождат и за летенето на самолюбието. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ян Добавено Юни 30, 2007 Доклад Share Добавено Юни 30, 2007 Напротив Дина, Всички въплътени / почти всички /се сгромолясваме на твърдата диалектика. "Тук" в диалектиката трябва да се избира ..."или- или". Само разкъсали "оковите" на диалектиката имат право на трето или повече от три възможни решения. Само освободения от диалектиката има възможност да обича и Обича едновременно. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Дина Добавено Юни 30, 2007 Доклад Share Добавено Юни 30, 2007 Но не и в "розово". Харесвам чистите цветове. Във всичко! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Юни 30, 2007 Доклад Share Добавено Юни 30, 2007 Отказването от себе си, жертването на себе си в името на другите, поставянето на другите над себе си според мен си е същото самолюбие - само че изразено наопаки. Отказвайки се от себе си, жертвайки и принизявайки себе си, дали не очакваме от другите да направят същото - ако не го направят, значи не са "духовно извисени" като нас - е прощаваме им го....? И като не се грижим добре за себе си, как се очаква да сме в достатъчно добро състояние, за да се грижим и даваме на другите... какво да им даваме...? И като принизяваме себе си и живеем със самочувствие на жертва, дали не зависим от признанието и обичта на тези, за които сме се жертвали... и другите да усещат, че нашето щастие зависи от тяхната благодарност, и че не са способни сами да се справят без нашата жертва...? А като педагог и майка на две пораснали деца ще ви кажа, че няма по-добър начин да отгледате вечно недоволни мърморещи тирани, които винаги ще очакват близките им да се "принизяват и жертват", за да им докажат обичта си, а те своята ще я изразяват във великодушното "приемане" на тази жертва - те така и ще останат с впечатлението, че като "подсигуряват" на близките и любимите си жертване и принизяване, ги правят щастливи.... Или обратно (така беше при мен) - ще израсне съжаляващ всички - и другите и себе си "мъченик".... Изглежда всичко си има своята здравословна мярка.... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.