Скромността

[Станимир]

За мене скромността е на границата между излишествата и лишенията. Това е тази точка, в която човек е постигнал баланс по отношение на своите реални потребности и тяхното удовлетворяване. Скромността може да се определи и като способността да се задоволиш с малко. Но ако се позамислим по-дълбоко ще разберем, че това малко в действителност е достатъчно. Скромният човек не се изтъква, но не се и подценява. Той може да има високи цели и идеали, без това да противоречи на неговата скромност. Последната не противоречи и на евентуално негово чувство за чест и достойноство, или пък самочувствие.

Как разбирате скромността? Мислите ли, че тя е от полза за човека и как изглежда скромният човек в очите на другите?

[Ани]

Тази тема има доста общо с темата за гордостта. Скромността съща може да има своите плюсове и своите минуси.

Скромният човек не се изтъква, но не се и подценява. Той може да има високи цели и идеали, без това да противоречи на неговата скромност. Последната не противоречи и на евентуално негово чувство за чест и достойноство, или пък самочувствие.

Как разбирате скромността? Мислите ли, че тя е от полза за човека и как изглежда скромният човек в очите на другите?

Би трябвало да е от полза, но в настоящата епоха и по-точно в България - не е! Сега прогресират съвсем друг тип хора за съжаление.

Ето някои мисли на Учителя за скромността:

Бог се проявява в скромността на живота, а не в гордостта. Ако вие сте долина и имате добра почва, Бог ще насади във вас най-добрите семена; а ако сте гол, горделив връх, няма да има нищо по вас, освен вечни снегове.

Виделината

и

Христос тук подразбира две велики култури, които са предшествали явяването на човека. Под „змиите“ ние разбираме културата, през която са минали ангелите. Културата на гълъбите, и това е един символ, култура, през която херувимите са минали. Първата култура е развила качествата на разума, а втората култура – скромността, качество, което произтича от Любовта, от незлобието.

Бъдете разумни!

[Guest Ла Горда]

Скромността краси човека!!!

[selsal]

Скромността, като среден път, като умереност, е хубаво нещо. Ала най-често тази скромност е просто поза, анонс за пред другите.

Истинската скромност проличава по време на криза. Когато идентификациите и разбиранията на човек бъдат подложени на съмнение, когато конкретната житейска ситуация притисне душата и ума; но това най-често се оказват моменти, в които скромността отстъпва. И тогава се появява чувството за ощетеност, празният вопъл за справедливост, мъката, че не съм признат, съзнанието, че другите са зли и безсърдечни. Много често човек е скромен, обичащ, добър и невинен, защото е малодушен, самотен, глупав и страхлив. Ама много често е така. Това състояние е омерзително. И точно то, насред цялото си омерзение, е състояние на самоизтъкване.

----

Скромният човек има ясното съзнание кой е той! Това съзнание е силно и в същото време е гъвкаво и динамично. Скромността е състояние, което при криза, при война

ако щете, отстоява силата, смелостта, радостта от живота.

[Guest Ла Горда]

----

Скромният човек има ясното съзнание кой е той! Това съзнание е силно и в същото време е гъвкаво и динамично. Скромността е състояние, което при криза, при война

ако щете, отстоява силата, смелостта, радостта от живота.

[Ани]

Много често човек е скромен, обичащ, добър и невинен, защото е малодушен, самотен, глупав и страхлив. Ама много често е така. Това състояние е омерзително. И точно то, насред цялото си омерзение, е състояние на самоизтъкване.

Значи 90% от моите ученици, които са скромни, обичащи и добри, са били всъщност малодушни, самотни, глупави и страхливи. Selsal, благодаря ти, че ми отвори очите.

Скромността е състояние, което при криза, при война

ако щете, отстоява силата, смелостта, радостта от живота.

Трябва ли да стане война или някаква друга екстремна ситуация, за да разбера тия деца наистина?

Между другото сила, смелост и радост от живота имат и мутрите - ония същества дето са преходното звено между животното и човека. Не ми е много ангелски поста, но и аз не съм в ангелско настроение.

[Атлантида]

За мене скромността е на границата между излишествата и лишенията. Това е тази точка, в която човек е постигнал баланс по отношение на своите реални потребности и тяхното удовлетворяване. Скромността може да се определи и като способността да се задоволиш с малко. Но ако се позамислим по-дълбоко ще разберем, че това малко в действителност е достатъчно. Скромният човек не се изтъква, но не се и подценява. Той може да има високи цели и идеали, без това да противоречи на неговата скромност. Последната не противоречи и на евентуално негово чувство за чест и достойноство, или пък самочувствие.

Как разбирате скромността? Мислите ли, че тя е от полза за човека и как изглежда скромният човек в очите на другите?

За мен скромността често е признак на дълбока мъдрост, осъзната вътрешна сила и стойностност. Тъжно е, че много- много не се котира от съвременното общество. Изглежда някои хора днес не могат да си позволят да бъдат скромни,може би недостатъчна вътрешна ценност.

Мисля си,че скромността е и вид смелост.

Ето една хубава мисъл на Фан Чунрен :„Само със скромност и естественост би могъл да станеш честен и чист. Само прошката ще ти помогне да станеш добродетелен.”

[selsal]

Значи 90% от моите ученици, които са скромни, обичащи и добри, са били всъщност малодушни, самотни, глупави и страхливи. Selsal, благодаря ти, че ми отвори очите. - Бина

Според мен, това е точно така. Училищата са местата, където се насажда оная "скромност", "обич" и "доброта", които в корена си са малодушие, страхливост и самота. Най-категоричният признак за истината-за-училищата са възрастните мъже и жени, които някога са били в тия училища. Разводите, чувството за ощетеност, самотата, конформизма, който така и не удовлетворява, са цветето на стеблото, което е покълнало още в училище. Какво, Бина, става с тия 90% страхотни деца, че те се превръщат в 90% ужасни възрастни?

Между другото сила, смелост и радост от живота имат и мутрите - ония същества дето са преходното звено между животното и човека. Не ми е много ангелски поста, но и аз не съм в ангелско настроение. - Бина

Мутрите са радостни от живота, така ли? Смели са, това ли казваш?

Бина, пази децата от липсата си на ангелско настроение.

[Guest azbuki]

Сещам се пак за тази гениална книжка на Подводни и за образа на змията - всезнаеща, умна, неустоима. Виждам я в момента поизправила се малко, навлякла нещо като фрак, поела диригентската палка - опитва се цял оркестър да дирижира. И всекиму неговото подава - защото истината, това е тя. Тя, змията, има добре формулирана теория за всичко - останалото са жалки глупости.

Забелязахте ли как самодоволно се усмихва? Какво очаквате от един майстор-демагог, цар на профанизацията? Толкова добре се справя, че "глупаците" като че ли не забелязват.

Ама това е забавно, казва тя и се нахилва още по-мазно.

П.П. Сетих се още, че това май е някаква симбиоза между змия и змей...

Edited January 18, 2008 by azbuki

[Guest НиколаДамянов]

Сещам се пак за тази гениална книжка на Подводни и за образа на змията - всезнаеща, умна, неустоима. Виждам я в момента поизправила се малко, навлякла нещо като фрак, поела диригентската палка - опитва се цял оркестър да дирижира. И всеки му неговото подава - защото истината, това е тя. Тя, змията, има добре формулирана теория за всичко - останалото са жалки глупости.

Забелязахте ли как самодоволно се усмихва? Какво очаквате от един майстор-демагог, цар на профанизацията? Толкова добре се справя, че "глупаците" като че ли не забелязват.

Ама това е забавно, казва тя и се нахилва още по-мазно.

Не можах да схвана връзката на това мнение с темата?!?

Би ли пояснила?

Виждаш "змията" в някой от пишещите тук или някакъв обобщаващ образ разсъждаващ за "скромността" ?

Поздрав!

[Guest azbuki]

Виждаш "змията" в някой от пишещите тук или някакъв обобщаващ образ разсъждаващ за "скромността" ?

Който има очи да види, който има уши да чуе за кого се отнася

И по темата: Скромността за мен краси човека, когато не е израз на комплекс, а на реална оценка за себе си.

[Guest НиколаДамянов]

Виждаш "змията" в някой от пишещите тук или някакъв обобщаващ образ разсъждаващ за "скромността" ?

Който има очи да види, който има уши да чуе за кого се отнася

И по темата: Скромността за мен краси човека, когато не е израз на комплекс, а на реална оценка за себе си.

Аз нямаше нито да "чуя" нито да "видя" коя е змей-змията ,ако не ми беше пуснала ЛС !

Благодаря ти!

п.п. Жокер - не е Станимир,...което ми харесА!

[Guest azbuki]

И все пак, образът на змея (дракона на гордостта) и на змията (интелектуалната надменност) по Подводни имат отношение към нашата тема. Докато един човек има гореописания поглед върху нещата, той страда от собствените си демони и по-малки демончета. Скромността е едно средство този зверилник да бъде добре възпитан у човека, така че да не пречи на духовното развитие.

Edited January 18, 2008 by azbuki

[Диана Илиева]

Да и аз съм почитателка на тази книжка на Подводни и ситуацията по-горе по тази тема беше направо като по учебник (т.е по книгата, де), много изчистено, кристално ясно, защото дори Жълтия отсъстваше...

[Ани]

Значи 90% от моите ученици, които са скромни, обичащи и добри, са били всъщност малодушни, самотни, глупави и страхливи. Selsal, благодаря ти, че ми отвори очите. - Бина

Според мен, това е точно така. Училищата са местата, където се насажда оная "скромност", "обич" и "доброта", които в корена си са малодушие, страхливост и самота. Най-категоричният признак за истината-за-училищата са възрастните мъже и жени, които някога са били в тия училища. Разводите, чувството за ощетеност, самотата, конформизма, който така и не удовлетворява, са цветето на стеблото, което е покълнало още в училище. Какво, Бина, става с тия 90% страхотни деца, че те се превръщат в 90% ужасни възрастни?

Selsal, имах предвид 90% от скромните ученици, не от всички. Всъщност този тип тийнейджъри са съвсем малка част от останалите. Работя предимно с момчешки класове. Момичетата са съвсем малко. Любимото качество с което се парадира съвсем не е скромността, а грубост, безпардоност, малтретиране на по-слабия, дори тъпотията е предимство в очите на другите. Ако едно дете е малодушно, страхливо, самотно, то то се стреми да прилича на "водачите" по агресивност, дори тя да не му е присъща.

Онова училище за което пишеш, че се насажда оная "скромност", "обич" и "доброта", които в корена си са малодушие, страхливост и самота, отдавна е в историята.

Явно и ти не си в много добро настроение щом виждаш така черно бъдещето на учениците - разводи,конформизъм и т.н. Ситуацията не е чак толкова черна и причините за тия неща съвсем не са само в училищното възпитание в скромност и доброта, а на друго място.

Между другото сила, смелост и радост от живота имат и мутрите - ония същества дето са преходното звено между животното и човека. Не ми е много ангелски поста, но и аз не съм в ангелско настроение. - Бина

Мутрите са радостни от живота, така ли? Смели са, това ли казваш?

Бина, пази децата от липсата си на ангелско настроение.

Колкото един човек е по-близо до животното, толкова е по-радостен (в животинския смисъл на думата), защото не вижда проблемите. Живее ден за ден. Изискванията му за живота са съвсем елементарни, като при животните. Същото важи и за смелостта. Има човешка смелост, но има и животинска смелост. Само едно нещо не съм забелязала при животните-скромност. Има само страхливост и инстинкт за самосъхранение. Подобно качество се забелязва и в цитираните от мен двукраки подобия на хора. Под "мутра" разбирам тъп, първичен, но безкруполен и жесток човек, на който явно това му е първата инкарнация в човешката еволюция.

Обичам животните, дори хищниците, но хора приличащи на тях - не!

На пожеланието ти "Бина, пази децата от липсата си на ангелско настроение.", трябва да те успокоя - те сами се пазят. Става дума за тези, които тормозят другите деца, особено децата с истинска доброта и скромност. Те най-често стават жертва на развилнелите се малки мутрички, изпитващи съдистична наслада да подтискат психически някой друг.

[Мария - Мими]

Скромността за мен е естественост, неподправеност, уважение към себе си и другите, възможност да се направи максимално обективна самооценка, т.е. „човек да си тежи на мястото“.

Относно личния дракон, змея и разните други менажерии – често ми се струва, че като опитвам да посочвам нечий дракон, това го прави моят собствен. Побратимите се търсят и познават и взаимно се хвалят или конкурират. Като видя развилнял се дракон, гледам да не изправям моя на бой, макар че, мнооооооооого му се иска, но не оставям да го бият.

Минала съм през фалшивата „скромност“, на която името пак започва със „с“ - „слабост“ или „малодушие“ - малкото мършаво драконче, което страхливо гледа охранените си събратя, после го охраних и минах във фаза - „свръхнапомпано самочувствие“ - тъпчене и потискане на драконите около мен, сега се опитвам да го дресирам, но допира с голям събрат понякога е изпитание за него. Веднага се надига, иска му се да се докаже!

Ето тук е за мен „границата между излишествата и лишенията“ - Станимир. Харесва ми мнението на Станимир, и принципно съм съгласна със Селсал. Не си падам по напомпани дракони, но по изпосталели тъжно гледащи дракончета – още по-малко. "Баланс", пак тази вълшебна думичка.

А иначе, сигурна съм, че има истинска доброта и скромност и сред деца и сред възрастни и мисля, че тя не може да бъде потисната.

[Валентин Петров]

Скромността краси човека.

"Лесно е да си скромен, когато си император" Карл Велики

Той има пред вид, че когато човек е признат като много интелигентен, влиятелен и пр., няма нужда да се доказва на дребно с междуличностни "победи", не го и прави, защото така или иначе, винаги е решаващият фактор.

По-трудно е за хора които са на едно ниво да придобият скромност и приветливост един към друг.

Често започва конкуренция, и дори стремеж към доминиране когато няма разбиране на дълбоката ни същност.

Не може да има истинска скромност, докато не се научим искрено да се молим.

Бог е Основата на битието, като почвата. Той е станал и земята по която ходим.

Хората са като дървета, които израстват от почвата, слънцето и дъжда.

Нашите мисли и чувства са като листата които образуват нова и още по-богата почва за идващите след нас.

Най красивите са малките ангелски цветенца - теменужките, маргаритките, минзухарите.

Един от прекрасните моменти от живота ми беше когато преди години седях под една ябълка отрупана с цвят през април. Земята под нея беше покрита с бели венчелистчета.

Една вечер на възвишена чистота и тишина.

Ом шанти.

[Максим]

Често се случва привидната скромност да се дължи на стеснителност, комплекси и блокажи. Идва ти да реагираш, но си мислиш какво ще кажат другите, как ще изглеждаш в техните очи, или пък искаш да получиш повече, но те е срам да поискаш ... и не се решаваш, създаваш впечатление на скромен, сдържан. Няма съгласуване между външната ти реакция и вътрешното желание или намерение. Истинската скромност идва от самодостатъчност, от мъдрост.

[Guest azbuki]

Като видя развилнял се дракон, гледам да не изправям моя на бой, макар че, мнооооооооого му се иска, но не оставям да го бият.

Но тук не се сдържа?

Нека не се правим на светци. Номерата всички ги правим в различна степен. Важна е степента на осъзнатост. В нея е надеждата.

Не съм съгласна и с това, че скромността зависи от постиженията на човека. Липсата на самоизтъкване и желанието да оставиш хвалбите на другите са пак форма на изява на дракона.

Истински скромен за мен е човек, който просто иска да бъде полезен с това, което върши. Не го вълнуват изобщо хвалбите, особено преувеличените такива - нито сам си ги раздава, нито от другите ги очаква. За него наградата за това, което прави, е вътрешното удовлетворение от изпълнението на своите задачи - пред Бога.

Доста голяма рядкост като се замисля.

Edited January 18, 2008 by azbuki

[selsal]

Какво е клюката, ако не половинчатост на изказа, чиято видима страна определя изтънко и негативно някого, но пък не посочва този някой? И не е ли клюката пълна противоположност на скромността?

Аз нямам нищо против Азбуки и Никола да говорят за мен - пък било то и публично-лично (то нали сплетните боравят с общуването по тоя начин), - но е хубаво, в крайна сметка, да изпитат верността на думите си в разговор с мен, а не само за мен.

Скромният човек не търси потвърждения на разбиранията си извън себе си, той просто ги излага. Скромният иска мисълта му да е ясна, чувствата чисти, а това най-личи в словото. Но когато целта не е яснота на мисълта и чистота на чувствата, а е сдържаното между зъбите желание за (повсеместна) споделеност, то се начева гизденето. Истинското гиздене на не-скромният е скришната надежда от признание, от аплодисмент. И когато това не се случи, или се случи, но неудовлетворително, се начева клюката - заобиколното "този е лош", а не прякото "ти това и това".

[Guest azbuki]

Много сложно стана. Селсал, позовах се на Подводни, защото той много хумористично описва зоологическите причини за нашето поведение. Изключително съм се забавлявала, четейки тази книга, включително смеейки се на себе си. Не сме те обсъждали и нищо повече не е било казано от това, което пише и публично. Твоят отговор на Бина беше доста грубичък и може би това ме "вдъхнови".

Едно нещо знам за себе си. Понякога засягам хората със странното си чувство за хумор. Но зад гърба им не говоря неща, които не бих казала и на тях. Една от причините хората да не търсят разговор с теб може да е опитът, който им сочи, че комуникация не се получава. Все пак съжалявам, ако някого съм засегнала. Нямах желание да стане играчка-плачка. Но случаят, както каза и Диана, беше класически. Засърбяха ме пръстите.

[selsal]

Отговорът ми към Бина е бил груб ли? Кое е беше грубото в него?

(впрочем в първия си пост към тая тема аз изложих разбирането си за не-скромният човек, който все вижда грубостите на другите, позовавах се не на Подводни, а на Ницше).

Аз никъде и по никакъв начин, нито съм казал, нито съм показал, че съм засегнат от твоя пост. Напротив, казах - "казвай ми на мен, каквото мислиш за мен".

Аз не мога уверено да кажа дали някой иска или не иска да разговаря с мен, но пък не разбрах как ти заключи, че разговори с мен се избягват.

Изобщо, струва ми се, че общуваш в себе си с някакъв друг селсал, различен от мен - някак по-удобен за критика, по-наместен и добре включен към интерпретациите ти на Подводни.

(последните ти думи, че Диана потвърдила разбирането ти за "класическия" случай пък напълно съответстват на онова, което споменах в горния си пост - не-скромният не търси истината, той търси потвърждение в устата на другия).

Edited January 18, 2008 by selsal

[Guest azbuki]

Аз не мога уверено да кажа дали някой иска или не иска да разговаря с мен, но пък не разбрах как ти заключи, че разговори с мен се избягват.

Не съм казала такова нещо, но ако случайно съм се изказала така, че е прозвучало все едно има някакъв "заговор", поправям се: само мое беше мнението.

Иначе хумора на ситуацията все още имаш шанс да го видиш.

[selsal]

Хубаво, като не си казала това, което си казала. Наистина е остроумно.

----

А иначе - няма нищо по-скромно от слънцето по пладне.

[Валентин Петров]

Скромният иска мисълта му да е ясна, чувствата чисти, а това най-личи в словото. Но когато целта не е яснота на мисълта и чистота на чувствата, а е сдържаното между зъбите желание за (повсеместна) споделеност, то се начева гизденето. Истинското гиздене на не-скромният е скришната надежда от признание, от аплодисмент.

Има хора с висока мотивация, както и с ниска мотивация.

Както Учителят казва, мярката и за гордостта, и за скромността и смирението, е доброто.

Затова има и хора които искат да подобрят мотивацията си, и поставят това над "яснотата на мислите".

Или ...?