Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Методи за възпитание на децата


Recommended Posts

Когато играя заедно с учениците си, когато живеем заедно в техния свят,

- не ми е необходима взискателност, не им поставям мои задачи. По-скоро те искат от мен каквото им трябва, за да е играта истинска;

- не е нужно да ги уча на моята организираност - често се уча от тяхната, когато ги оставя да я проявят :));

- по-често се налага да забавям малко решенията им, за да се научат да забелязват повече подробности от света около себе си преди да определят позицията и решението си

- за мен е важно да се научат да не се съобразяват само с желанията си и да не преследват поставената си цел "тъпо упорито". Много по-полезно е да усещат и динамиката на света си - да не страдат и да не се гневят, когато се наложи да са гъвкави и да променят целите си в движение

- те са по-инициативни от нас - възрастните, когато се намират в среда, стимулираща развитието им. Само че ние често приемаме тяхната инициативност като заплаха към реда, създаден от самите нас

- не искам да изпълняват чужди задачи - когато ги приемат като свои, понятието дисциплина става излишно. По-скоро искам да се упражняват в екипност - ролята, която поемат в играта осигурява самодисциплината по естествен начин;

- опитвам се да ги науча да живеят и работят заедно, но да запазват свободата и индивидуалността си, както и да уважават тези на партньорите си. За мен колективът не е единица, а сложна красива плетеница. Той не подчинява, а дава подкрепа и любов. Диктатът на болшинството над малцинството и единицата винаги е имал печални последици за човечеството.

- категорично възпирам учениците си от опити да дават оценки и да критикуват - опитвам се да ги науча да преодоляват неудовлетворението си с любов и да виждат доброто в другите хора и в това, което се случва с тях и да приемат различията си като богатство, а не като повод за квалификации - добро - лошо. Грешките и неуспехите са нашите приятели.

..... Така живея с моите ученици - повечето от тях са индиго :feel happy:

Линк към коментар
Share on other sites

  • Отговори 99
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

Така. Обаче все си мисля за грехопадението. Или каквото е това, поради което човекът вече не е това, което би могло да бъде. И се налага да търси опипом какви ли не пътища за да се върне. А вече дори не знае къде... Какво се е случило? Невнимателен възпитател ли е отгледал Човека, който така лесно се е изкушил? Или пък изкушенията са необходими за развитието на Детето?

Точно това не трябва да се прави - да се изкушава детето, което значи, че не трябва да се сваля детето от небесното царство, в което то живее, и да се завлича в ада, който човека си е направил на земята и е завлякъл още куп други животинки. Лошо ли е, че не могат да го приемат това хората - не - много трудно е да се приеме. Не е лошо, но Христос това проповядва - Христос е пречистено същество, както и други Личности, които са се пречистили. И Той ни казва да обичаме ближния както себе си - това е също толкова трудно за приемане, също изисква пречистване и също не е лошо, че не може да го приемат хората, но това е което проповядва Христос, а всички учения са техники за възвръщането на тази чистота.

Линк към коментар
Share on other sites

Таня, откъде изрови този учебник?

Скъсай го и забрави за комунизма! Днешните, НОВИ, деца не се ловят ня тези "въдици"!

По този учебник се възпитаваха послушните слабоумници! Така наречените "строители на комунизма".

Линк към коментар
Share on other sites

Дали и това мое мнение няма да бъде "гилотинирано"?

Защо не :D

Възпитавани сме в един строй, заживяхме в нов такъв, но "напевите" на носталгията са живи и с дълбоки корени!

"Бъди готов! Винаги......................"!

Линк към коментар
Share on other sites

:)

Изгрев, прав си за учебника, но аз от него съм се учила да възпитавам моите деца. И мисля, че не съм сбъркала във възпитанието им.

Независимо в какво време се намираме, ако родителите и учителите не дадат необходимото от себе си за възпитанието на своите умни и талантливи деца, то едва ли ще излезе нещо от тях, да не говорим, че ще станат по- добри и загрижени и за своите ближни, освен за себе си. Спомни си за съотношението между таланта и труда. Мисля , че беше 1:99... А ако нямат изградени необходимите черти на характера, как биха изявили своя талант?

Разбира се , че методите на възпитание ще са различни, тъй като и условията и времената са различни - повече свобода, повече самостоятелност да, но и повече любов между хората би трябвало да има, а у сегашните млади хора не се вижда да доминира тази тенденция, не мислиш ли?

Линк към коментар
Share on other sites

А ако нямат изградени необходимите черти на характера, как биха изявили своя талант?

А ако си идват с всичко нужно :) а ако си имат необходимите "черти на характера" :hmmmmm:

:feel happy: Любов + Светлина + Мир + Радост :feel happy:

Линк към коментар
Share on other sites

  • 6 months later...

Култура в памперси

:) Обгрижването на децата веднага след раждането...култура в ползването /потребяването/ купуването на действително нужното и полезното...много много важни моменти от действителността :smarty:

:feel happy: Любов + Светлина + Мир + Радост :feel happy:

Линк към коментар
Share on other sites

А ако си идват с всичко нужно smile.gif а ако си имат необходимите "черти на характера"

Дали наистина децата идват на този свят с вече готови "зародиши" на чертите на характера? Ако сте забелязали такива, то какви по-точно бяха, как се развиха? Как си обяснявате тяхното наличие? - генетично наследство или душата ги носи от предишен живот с някаква цел?

Дали всеки родител забелязва това, което детето му е донесло със себе си при раждането? Дали старанието да го "възпитаме" не ни пречи да го забележим? Смятате ли, че родителите се нуждаят от специална подготовка, за да общуват с рожбите си? Ако да - в какво според вас би трябвало да се изразява тя?

:) Това са само малка част от въпросите, които предполагам вълнуват не само мен, не само педагозите и психолозите, не само родителите...

Тук има много млади и опитни майки. Мисля, че ще ни бъде на всички и интересно, и полезно да споделим впечатленията си и идеите си.

Благодаря ви, приятели! :)

Линк към коментар
Share on other sites

За мен децата са нещо свято. :angel: Някой беше казал, че са бял лист и каквото напишеш през първите 7г., това ще е... За мен няма "трудни" и "лесни" деца. Има луди родители, които са затънали в егоизма си и не забелязват нуждите на децата си. Защото те не са само материални... Липсват любов и разбиране. Децата може би си идват със своята "програма", но ние родителите, а по късно и лудото ни, материално общество ги шашваме. Прехвърляме им нашите стремежи, разбирания, условности,.. а после олеле какво отгледахме...

Те нямат нужда от наставления, те ни гледат и правят това, което ние правим, те са имитатори. Т.е. ние ги формираме като личности. :hmmmmm:

Имам една книжка "Изкуството да възпитаваш човек" /не помня автора/, но заглавието е показателно.

Ние, майките имаме голяма отговорност. От нас зависи какви хора ще има в бъдеще. Трудно е, отговорно е, но с много любов се получава.

Линк към коментар
Share on other sites

тук :thumbsup2::thumbsup2:

В друга тема прочетох следното:

Родителите имат правото да налагат и наказания за простъпките на децата си, които често са зле повлияни от връстниците си, книги, филми и пр., или се поддават на вродени склонности към насилие. Наказанието трябва да бъде обяснено и разбрано, никога не трябва да се прави в състояние на афект или раздразнение. При това, то трябва да цели ефект на поука и не трябва да накърнява достойнството на детето.

Смятате ли, че наказанията, дори и те "хуманно наложени", са средство за възпитание на днешните и утрешните деца?

Всъщност какво да наричаме наказание и каква разлика има между:

- наказание за простъпка

и

- поемане на отговорност и понасяне на последствията от определено поведение.

:hmmmmm:

Линк към коментар
Share on other sites

:thumbsup: Поемане на отговорност и понасяне на последствията от определено поведение! :thumbsup:

Колко ли майки възпитават така децата си? Когато има "гаф" има и наказване. Но първо трябва да се обясни къде е грешката, какви последствия може да има... Т.е. да се събужда и "възпитава" съвестта на детето. Това има резултат само ако родителя /учителя/ са винаги честни и откровени с децата. :feel happy:

Линк към коментар
Share on other sites

може ли лъжецът, страхливият, подлецът да е справедлив?

едва ли

праведност ~ справедливост

"Демокрация е да можеш да кажеш че 2 и 2 прави четири.

Останалото следва." Джордж Оруел

Мисля че

Праведно е да се говори истината.

Останалото следва.

Редактирано от Валентин Петров
Линк към коментар
Share on other sites

  • 3 weeks later...

Вчера прочетох ето това писмо на една разтревожена майка:

имам си първолак. И се чудя въз основа на какво да убеждавам, за да започне детето ми да учи с желание, заради самото си него, а не заради това, че мама ще се зарадва примерно. Първоначалния ентусиазъм намаля и сега остава труденето. ...

    Спомените ми от началното училище са свързани със съдържанието на кошчето. Около 80% от времето си съм прекарвала в ъгъла, при кошчето с гръб към децата, за да не ги отвличам от учебния процес, който беше нещо твърде бавно и излишно/ за мен /повтаряно занимание. --От тогава нататък си отгледах един мързел, че нещата стават лесно и че да си бунтар е интересно.- не беше валидно за всичко, но това убеждение ме преследва и досега.

Искам да кажа, че ако на всяко едно дете му се направи нещо като профил, би било много по-леко и на учителя, и на детето да си вършат работата. Но това разбира се предполага отдаденост на работата, която трудно виждам. И в училището, както и навсякъде много от хората са попаднали случайно, поради разни причини.

Е как да не стане агресията основен отговор, при положение, че обучението за ограмотяването се заменя с обучение по послушание и еднаквост

Какво ли бихме я посъветвали ние тук? :hmmmmm:

Линк към коментар
Share on other sites

Трябва да говорят с детето си, да му дадат виждане за света, защо живеем, логиката на познанието.

Йогананда съветва да си спомним мечтите на детето когато беше на 4 години.

Тогава дълбочинната памет на душата за мисията му в този живот е още достъпна.

"Това е неговият сребърен куршум в живота." Йогананда

Какъв искаше да стане по професия, кое го мотивира в живота. Когато то има цел, усилията в учението се правят лесно защото са логични.

If you know Why you shall handle any "What?"[to do]

Ако знаеш защо, ще можеш да се справиш лесно с всяко "какво"[да се прави].

Много беседи на Учителя Дънов откриват езотеричната страна на езика и

математиката, както и на другите науки.

Жалко че учителите като цяло не разделят тези възгледи.

Нека майката да учи, да достигне до ново и благородно разбиране на живота.

Пламъкът на знанието ще освети пътя и на детето :feel happy: .

Редактирано от Валентин Петров
Линк към коментар
Share on other sites

Децата нямат нужда от профил, имат нужда от разбиране и от учители, които работят с любов към децата. Не може да има рамки - това дете става, това има отклонения от "общоприетите норми". Индивидуален подход! Да се намерят интересите на всяко дете... Те са толкова добри психолози... и може да ги спечели само искрен, макар и строг учител. От равновесие ме изкарва само повърхностното и безотговорно отношение към децата.

Чувала съм "За толкова пари, толкова работа", това показва "случайното попадане на този "педагог", там, където не му е мястото / да не говорим, че има и родители с неадекватно поведение, болни амбиции и т. н. /

Извинявам се сигурно е малко емоционално изказването ми, но децата са ми слабост :feel happy::harhar::thumbsup:

Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 month later...

Много често бабите и дядовците обичат повече децата, отколкото техните родители и други "чичковци и лелки" на средна възраст. Преди приемах обяснението на психолозите, че крайните възрасти, като по-безпомощни членове на обществото, се привличат именно поради това си сходство. Макар че често изглежда да е така, в други случаи човек се научава да оценява детското (в Исусовия смисъл) след доста години "блъскане" в живота. През пубертета той по-често бяга от него, иска да стане възрастен, за да бъде предполагаемо по-самостоятелен и да се ползва от предполагаемо по-големи блага. В средна възраст се стреми да се осъществи чрез децата си. Но когато и това повече или по-малко рухне като надежда, пред някои хора започва да просветва, че нито бягането, нито оформянето по предполагемо компетентен начин може да има достатъчно плюсове, че да компенсира загубата на "онова", неопределимото и все пак така привлекателно излъчване... Разбира се, най-добре е да съчетаваме същностното в детската душа с необходимото във външната цивилизация и за тази цел да не чакаме остаряването, но толкова ли е лесно това... Ето какво казва един от най-големите световни поети... преводът е мой и се извинявам, ако не ви се види съвършен, но все нещо се надявам, че медиира:

РАБИНДРАНАТ ТАГОР

ПОСЛЕДНАТА СДЕЛКА

"Хайде де, на служба ме вземете!" -

виках аз, измъчвайки нозете

по каменния път през заранта.

Колесницата на царя зазвънтя.

Той хвана ми ръката, вдигна меча:

"Ще те наема чрез могъществото" - рече.

Ала могъществото му не струваше петак -

и той с колесницата си тръгна пак.

Със затворени врати стояха хладни

къщите. Аз бродех сам по пладне

по криволичещия път, в горещината.

Там срещнах старец със злато в торбата.

Той помълча и после рече:

"Ще те наема чрез жълтиците, човече!"

И взе монетите да тегли

една след друга. Ала аз потеглих.

Свечеряваше се. Късно беше.

А плетът край двора цял цъфтеше.

Девицата излезе вън от трема:

"С усмивка аз ще те наема!"

Но усмивката й избледня, заплака

и тя самичка се завърна в мрака.

Вълните се разбиваха в безреда

край брега, над който Слънчо гледа.

Едно детенце в пясъчните дупки

играеше си с мидени черупки.

То вдигна поглед, сякаш ме позна завчас

и каза ми: "Ще те наема с нищо аз!"

И този миг, при сделката с играта,

в мен сътворил е Свободата.

Линк към коментар
Share on other sites

В мрежата от зависимости има и далеч по-прозаични. Възрастните хора са аутсайдери от гледна точка на социалния живот, което ги прави в това отношение по-малко обвързани, нещо което в психологически план те отчитат като загуба. За това те са способни да отдадат почти цялата си енергия на привързаност - към внучетата, които са им една от малкото искрени радости.

Линк към коментар
Share on other sites

Вълните се разбиваха в безреда

край брега, над който Слънчо гледа.

Едно детенце в пясъчните дупки

играеше си с мидени черупки.

То вдигна поглед, сякаш ме позна завчас

и каза ми: "Ще те наема с нищо аз!"

И този миг, при сделката с играта,

в мен сътворил е Свободата.

За Децата, с Любов :feel happy::thumbsup::harhar:

Линк към коментар
Share on other sites

Диктатът на  болшинството над малцинството и единицата винаги е имал печални последици за човечеството.

Напълно съгласна с цитираното. Като че ли идеята е постигане на "послушание" без оглед на цената, която се плаща...

"Най-важното за учителя е неговото разбиране за живота и света (мироглед). Вдъхновението, което струи вътрешно и непрекъснато към учителя от неговия светоглед се пренася и в душевното устройство на поверените му деца."

д-р Рудолф Щайнер

Нека да позволим на децата да бъдат наистина деца; да разпалваме творческата искра в тях :feel happy: !

Колкото до "способността да се справят с предизвикателства" и "проблеми" - ами ако точно стремежът да се изгради тази способност води именно до нагласата, че Ще има и предизвикателства, И проблеми?

Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 month later...

:thumbsup::thumbsup:

Напълно съгласна! Благодаря ти Милена. :feel happy:

Грижата (не възпитанието) на децата има още един много интересен за мен момент:

Как да съчетаем осъзнаването на детската индивидуалност, уникалност с осъзнаването на връзката между нас, единството ни с всичко, което ни заобикаля? Не на теория, а в ежедневието ни с всяко дете?

Когато стимулираме детето да открие и развие своите лични дадености, да открива постепенно своя личен Път, ние му помагаме да разбере "за какво е роден и това да работи".

Когато създаваме условия да осъзнае единството и връзката си с всичко, което го заобикаля, ние му помагаме да намери мястото си, да "дава и да приема Любов - да я провежда".

Възможно ли е да съчетаем тези на пръв поглед разнопосочни процеси?

Мисля,че на всички ще е интересно да споделим опита и проблемите си.

Предварително благодаря и на нашите тийнейджъри за мнението им по тази тема (което очаквам с огромен интерес). :feel happy:

Линк към коментар
Share on other sites

  • 3 months later...

моето мнение е че възпитанието е личен пример.

И може би трябва първо да възпитаме себе си. Тогава няма се стига до наказание

Как наказваме себе си?

Когато говорим за деца, аритметиката не е 2 +2=4, а

1+1=3 без да лъжем

независимо от разни авторитетни твърдения

освен това едно е демо(!)крация

друго е истината

Линк към коментар
Share on other sites

  • 4 weeks later...

За тези неща е трудно да се говори ,защото те са строго индивидуални.

Но според мен възпитанието се предава с начина на отглеждане.

На 19г. вече бях с 1 дете ,а на 21 с 2 деца с 23 годишния си съпруг сами без баби ,без роднини.Съмнявам се че на тази възраст ,може да се говори, че някой може да възпитава някого.

НО аз знаех ,че тези две деца са при мен ,защото аз трябва да се справя с тях.Винаги във всички ситуации съм подхождала с дълбока увереност в това което върша.Въпроси като ;С какво да го облека?Кое е правилно за храненено му?Кое е вредно за възпитанието му? Никога не са ме тревожили.На десет месеца ,злоядата ми дъщеря най -много обичаше филии с лютеница и не вярвам това да е повлияло на физическото или психическото и състояние.

Колебанията и прекалената вманиаченост на родителите се придават и на детето.Такова поведение оформя една несигурност в характера на детето и много вътрешни противоречия.

Никога не съм спестявала на децата си реалната обстановка винаги съм знаела ,че те са силни и разбиращи деца и мога да кажа ,че те въпреки невръстната си възраст (10 и 8 г.)са най- добрите ми приятели.

Отглеждането и възпитанието с дълбока вяра в правотата на действията на родителя , изказаната и споделяна любов,и изказването на доверие на невръстния човек,оформят едни силни и хармонични личности ,оформили вярата в собствените си възможности още от деца.Това е много силен тласък за предстоящата им борба с живота.

Без да се хваля :) ,но виждам резултатите,имам 2 много отговорни деца, с много добри социални контакти ,които те сами си оформят ,с многобройни признания за уменията им в училището и извън училищната дейност.

Пожелавам го на всички млади родители.Успех! :feel happy:

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...