Jump to content
Порталът към съзнателен живот

03.02.2008 г. - Днес всеки човек си има свои особени възгледи за живот


Recommended Posts

Мисъл на деня - 3 Февруари 2008 г.

"Днес всеки човек си има свои особени възгледи за живота. И затова, когато говори с някого, човек иска възгледите на този човек да бъдат в съгласие с неговите. Нима това, което човек говори и мисли, е абсолютно вярно?... Кой каквото говори и мисли, това са частични схващания. Всичко онова, което крепи живота, което създава живота, което се грижи за създаване на трайни връзки – това е Реалното. Има един реален живот, който ще нареди всички работи."

Из Стана невидим, 22ра НБ, 2.V.1937 г.

Линк към коментар
Share on other sites

За това мисълта ни трябва да се изправи, да започнем да разбираме нещата, да си обяснаваме защо се случва това или другото... Да осъществяваме синхрона между сърцето и ума...

Та, когато казват, че някой има добри навици, а други – лоши, аз не съм съгласен с това. Има само лоши навици, а добри нaвици няма. Според мене само лошото може да бъде навик, а доброто не може. За злото има навик, но за доброто няма никакъв навик. Щом постъпвам добре, това вече не е навик, то е разумен стремеж на любовта. В любовта няма навици, в мъдростта няма навици. В любовта и в мъдростта има един вечен прилив. Обаче в отрицателната страна на любовта има навици.

Добродетелта, вярата, истината, любовта – всички Божествени неща не се губят, не изчезват. – „Ама, аз не мога да ги спечеля.“ – Аз пък не мисля така. – „Ама, аз изгубих истината.“ – Истината никога не се губи. Щом кажете, че сте я изгубили, вие мислите, че е била ваша собственост. Може да е станало в съзнанието ви известно помрачаване, но истината и по-рано е била толкова, колкото и сега. И любовта не се губи. И по-рано, и сега е все една и съща. Има схващания, че любовта се губи. Не, тя никога не се губи, нито се изменя. Един ден, когато хората изменят старите си схващания, те ще видят, че любовта нито се губи, нито се изменя. Тя остава една и съща. Не се смущавайте. Знаете, че любовта всякога остава неизменна. Тя не се губи. Това е философско схващане на въпроса за любовта.

Любовта не се губи, но вие трябва да пазите ума и съзнанието си да не се помрачат. И сърцето ви не трябва да става твърдо, каменисто, да не може на него нищо да расте. Всички трябва да се пазите от себе си, от личния живот. Опасността не е в Божествения живот, но в човешкия, защото не знаете как да живеете. И като не знаете да живеете, по някой път можете да си създадете големи неприятности и страдания.

Да изменим възприятията си за света. Да укрепим Вярата и Любовта си, да можем да се съединим и да се разбираме, да я има Любовта помежду ни...

Линк към коментар
Share on other sites

Мисъл на деня - 3 Февруари 2008 г.

"Днес всеки човек си има свои особени възгледи за живота. И затова, когато говори с някого, човек иска възгледите на този човек да бъдат в съгласие с неговите. Нима това, което човек говори и мисли, е абсолютно вярно?... Кой каквото говори и мисли, това са частични схващания. Всичко онова, което крепи живота, което създава живота, което се грижи за създаване на трайни връзки – това е Реалното. Има един реален живот, който ще нареди всички работи."

Из Стана невидим, 22ра НБ, 2.V.1937 г.

Има един реален живот. А ние в него ли сме?

Съвременните хора са напуснали Божествения ред на нещата – лесния път, по който могат да вървят, а са тръгнали по мъчния път

Нещо ни липсва. Не са много неща, едно е, но пък е основно, ключово. Такова нещо е, че имаме сенки от понятия за него.

Всичко харесвам на хората, но само едно нещо им липсва. Какво е това нещо? С думата „любов“ не мога да го кръстя, с „обич“ – също, с „амур“ (amour (фр.) – любов) – също, със „севмек“ (sevmek (тур.) – обичам; в разч. стенограма е написано sermek - обгръщам, приласкавам; но в контекста по-вероятно е sevmek) – също. Сега се чудя с какво име да нарека това, което липсва на хората. Ако го нарека „любов“, вие ще разберете едно нещо; ако го нарека „обич“, ще разберете друго нещо. Ако го нарека „симпатия“, и това не определя думата. Ако го нарека „вяра“, „надежда“ – и тези думи не го определят. Не зная каква нова дума да намеря за него. Тази дума е така нова, както има едно ново растение, за растенето и развиването на което се изисква съвършено специална почва.

Не е лесно да си учител от първи до дванайсти клас. Ти познаваш материала, знаеш какви умения и възможности ще получат учениците ти в дванайсти клас, но преди това трябва и предучилищна да минат и първи клас... И през цялото време ще имат нужда от теб. И ще страдат от това, че още нямат уменията, които ще получат в дванайсти клас. Защото това е едно особено училище. Учениците и учат, и живеят. И учителят трабва да ги подготви, да ги подкрепя... но не веднага... не за всичко... Защото всяко нещо - с времето си и не по- рано... Но е тежко, от известна гледна точка.

Линк към коментар
Share on other sites

През време на европейската война един арменец от Цариград идва при един голям богаташ и му показва една торба със скъпоценни камъни. Той му казва: „Ето, тази торба със скъпоценни камъни можах да прекарам през границата много евтино и затова я продавам само за 10 000 лева.“ Богаташът, като видял толкова много скъпоценни камъни, помислил си: „Ще ги взема, за да разбогатея по един лесен начин.“ Той дава на арменеца 10 000 лева. Като купува торбата, започва внимателно да ги разглежда. Каква била изненадата му, когато вижда, че тези скъпоценни камъни не били нищо друго, освен обикновени стъкълца от различна големина.

Следователно, ако се спрете върху познанията си за вярата, ще видите, че вашите познания не са нищо друго освен торба с обикновени стъкълца, които продавате за скъпоценни. Та, когато някой казва, че има вяра, питам го какво може да направи със своята вяра.

:3d_075: Да, какво мога да направя със своята вяра? Хубав въпрос!

Линк към коментар
Share on other sites

През време на европейската война един арменец от Цариград идва при един голям богаташ и му показва една торба със скъпоценни камъни. Той му казва: „Ето, тази торба със скъпоценни камъни можах да прекарам през границата много евтино и затова я продавам само за 10 000 лева.“ Богаташът, като видял толкова много скъпоценни камъни, помислил си: „Ще ги взема, за да разбогатея по един лесен начин.“ Той дава на арменеца 10 000 лева. Като купува торбата, започва внимателно да ги разглежда. Каква била изненадата му, когато вижда, че тези скъпоценни камъни не били нищо друго, освен обикновени стъкълца от различна големина.

Да, какво мога да направя със своята вяра? Хубав въпрос!

***

Вярата е "Дом" /изплагиатствах го от Силвия СД/ :rolleyes:

Ако допуснем, че сме "скитници" - "не сме от тук и сме за малко" -

"В джобът на скитника всичко тежи"

Скитникът, не може да вземе /носи/ всичко през което мине, види, йзживее. Той носи "багажа", който неизбежно му тежи, но е преценил че му е нужен, важен - натоварен, проникнат и представляващ скъпоценност /смисъл, същина/. Носи му състояние на духът - "единствено и неповторимо", но и споделимо, усетимо и от друг/и. И никак не е скъпоценност, ако трябва да се продаде - акта на продажбата изтръгва корена /"съвкупността от условности"/ и нещото изгубва скъпоценността си. Продават се неща, които са направени за да се продават. И тогава продажбата ги осмисля - прави тъй, че да заживеят по предназначение.

"Смисълът в нещата, не надвишава тяхното предназначение"

***

И ако Вярата е "Дом", то човека е охлювът - скитник, който може/смее да лети и да се гмурка и го прави заради "начина по който се себеусеща". Крилата и хрилете - дава вярата в "диамантената" ни черупка ... и преодоляното съмнение, че "перманентните" ни състояния са инертност, пъхната в илюзия. Константа е само "зрънцето" - "доказуемо" само с гола вяра, че всичкото не е от нас.

... не е от нас, ала е в нас,

си мисля в тоя ранен час. :rolleyes:

Редактирано от бяса
Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...