Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Индивидуализъм, народ, държавност


Recommended Posts

Повод да открия темата ми дава следната мисъл от maggee в темата за здравната каса:

"всеки народ заслужава управлението си"

Нямаме право да роптаем, след като не правим нищо, за да променим това положение.

Link to comment
Share on other sites

  • Replies 25
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

Guest Ла Горда

А как да стане??? Сама птичка пролет прави ли? Не сме единни и затова си заслужаваме съдбата, така е за жалост.

Link to comment
Share on other sites

Няколко примера за да започнем.

През 1987 в София дойде ученикът на Швананда Сарасвати - Свами Вишнудевананда.

Той изнесе лекция за йога, на която зададе въпроса, коя е най-голямата сила в човека?

След като се посмя сърдечно на отговорите от публиката, той даде свой отговор:

- Инстинктът за самосъхранение.

След това попита коя е втората по-големина сила. Отново смях и вторият му отговор беше:

- Инстинктът за продължение на рода.

Стремежът към колективизъм посредством насилствена колективизация беше доведен до пълен абсурд при социализма.

Дотолкова че се създаде обратната реакция. В която по-голямата част от населението на България счита за свой свещен дълг да дърпа чергата към себе си.

Незаинтересованост и нихилизъм, хаос, анархия, корупция на всички нива и неефикасност на държавните институции са логичното следствие.

Необходима е нова база за оценка на хората които участват в държавното управление.

Подобен кръг от проблеми в подобен исторически момент, решава братския руски народ. Владимир Владимирович Путин, президент на Русия, в интервю пред Тайм, на въпроса за ролята на вярата, отговори:

"Първо и най-важното, трябва да се ръководим от здравия смисъл. Но здравият смисъл трябва да се основава първо на моралните принципи. А днес не е възможно да съществува морал разделен от духовните ценности."

Изборът на Русия е християнството и Православното вероучение.

Обратно, Франция върви към секуларно общество и държава.

САЩ заема междинна позиция разчитайки на инерцията на съдебната система и на духовните ценности декларирани в Конституцията / Декларацията за независимост.

Какъв път ще избере България?

Edited by Валентин Петров
Link to comment
Share on other sites

Няколко примера за да започнем.

През 1987 в София дойде ученикът на Швананда Сарасвати - Свами Вишнудевананда.

Той изнесе лекция за йога, на която зададе въпроса, коя е най-голямата сила в човека?

След като се посмя сърдечно на отговорите от публиката, той даде свой отговор:

- Инстинктът за самосъхранение.

След това попита коя е втората по-големина сила. Отново смях и вторият му отговор беше:

- Инстинктът за продължение на рода.

А Инстинктът за самосъхранение на нация, народ, държава? Има ли такова понятие според Свами Вишнудевананда? Защото ми се струва, че в България този инстинкт е почти изчезнал. Говоря за едно 80% от населението, не за създадените националистически партии от "един файтон" хора. ;)

Само комунизма ли е виновен за липсата на гражданско общество у нас? Нали през него минаха поляците, чехите, румънците, унгарците? Но не виждам да е посмял някой техен управник да разпродава страната си, като правеха нашите от почти 17г. насам? В момента върви най-страшното - разпродаване на държавните болници, под тъпия претекст, че държавата нямала средства да ги издържа. Да не припомням за БГА"Балкан", БТК, Кремиковци и т.н. Български земи се изкупуват на безценица от чужди граждани.

Всичко това редовият българин гледа с овче равнодушие. Особено ме шокира това безразличие при младежите (17-30г.) :( Голям процент от тях виждат изход в чужбина.

Подобен кръг от проблеми в подобен исторически момент, решава братския руски народ. Владимир Владимирович Путин, президент на Русия, в интервю пред Тайм, на въпроса за ролята на вярата, отговори:

"Първо и най-важното, трябва да се ръководим от здравия смисъл. Но здравият смисъл трябва да се основава първо на моралните принципи. А днес не е възможно да съществува морал разделен от духовните ценности."

Изборът на Русия е християнството и Православното вероучение.

Какъв път ще избере България?

Наистина, какъв път ще избере България? Православната църква у нас доста е затънала в материални проблеми и се е откъснала от хората. Мисля, че тези проблеми са съществували и през 20-те години на миналия век.

Неща, съградени по човешки, падат, а съградените по Бога са трайни. Европейският народ пострада от непослушание. Така и българският. И ако свещениците бяха се вслушали в гласа на народа си, те щяха да го спасят. Ако свещениците биха се вслушали в гласа на народа в 1912–1913 г., тези войни нямаше да ни опропастят. По човешки постъпиха, по човешки получиха.

Когато посрещате

:hmmmmm: :hmmmmm: :hmmmmm:

Link to comment
Share on other sites

Ами какъв път?-Налага се изучаване на Религия като предмет. Но като се има предвид подготовката на кадри и въобще духовното ниво, такова ще е ипреподаването. Ако се превърне в догма, с оценяване и задължение ще има обратен ефект.

Изобщо поредната недомислица...

Много от структурите са още толкова инертни, а за хората не ми се говори..... Почти няма гражданска позиция. И това е, защото никой на никого не вярва. Защото не се знае кой, на кого е човек и всеки си мълчи, че нали оцеляваме само..... ;)

Долових тези дни от телевизията, че общините нямат пари за читалища и за детски центрове, та ги закриват...

Но пари за строежи-безумни има пари... Ама така е трябва да се гради, да се строи...

Пък децата, че се занимавали с дрога и с глупости по улиците, не е проблем.... :angry:

Edited by xameleona
Link to comment
Share on other sites

Просто трябва да се съгради наново. Радикално ново. Не със средствата на старото. По нов начин. Бъдещето ще покаже какво и как. Разсъжденията върху старото помагат само до момента, в който човек, приключил равносметките, се хване да съгражда. И когато съгражда, е добре да забрави всичко старо и да съгради по принципно нов начин. В това е единствения шанс - не само за България.

Link to comment
Share on other sites

Просто трябва да се съгради наново. Радикално ново. Не със средствата на старото. По нов начин. Бъдещето ще покаже какво и как.

Кой нормален човек си разрушава къщата, без да има резерва за подслон, само с голата идея, че ще строи нова. А докато я построи – “я камилата, я камиларя”, както казват хората.

Радикално ново, но без основи?!? Това е нереално нито във физическо, нито в идейно отношение. Така ли се гради в Германия, Франция, Англия? Доколкото знам тези страни са верни на своите традиции?

А в България от 60г. вече все се гради нещо ново, като се руши старото.

Разрушена беше българската идентичност, нрави, обичаи. Българският характер, смелост, борбеност и т.н. От народ сме се превърнали в съвкупност от егоистични индивиди. Не всички!

Има опасност наистина да се започне граденето на нещо ново по нашите земи, но не от българи. Дано не се стигне до там.

Разсъжденията върху старото помагат само до момента, в който човек, приключил равносметките, се хване да съгражда. И когато съгражда, е добре да забрави всичко старо и да съгради по принципно нов начин. В това е единствения шанс - не само за България.

Всичко ново е добре забравено старо. Между другото дали сме приключили с равносметката и всъщност някой прави ли сериозна такава? За това е необходимо да има стабилна държава, защитаваща народа си, както чешката например и осъзнато гражданско общество.

Съгласна съм с написаното от xameleona:

Много от структурите са още толкова инертни, а за хората не ми се говори..... Почти няма гражданска позиция. И това е, защото никой на никого не вярва. Защото не се знае кой, на кого е човек и всеки си мълчи, че нали оцеляваме само

Проблемът е наистина как да се измъкнем от това състояние и да продължим напред? Все пак виждам, че доста хора и то предимно млади се събуждат за новите духовни ценности. Има искра надежда. :)

Link to comment
Share on other sites

Не съм нормален човек, но така мисля. Просто се хващам и го съграждам нещото, водейки се от онова нещо вътре. Доста неща съм съградила от нищото. Имам си някакъв талант за това и достатъчно силен усет. Но не съм нормална, съгласна съм. Ама не ми и трябва. :)

П.П. Германия, в която живея, е вярна на своите "традиции" (по-точно установени практики) и затова го е закъсала много здраво на тема съграждане. В Германия структурата е по-важна от хората и всички усилия, волни или неволни, човешки се насочват и усвяват за нейното поддържане, но не и за духовното им развитие. Над 100000 немци напускат тази страна всяка година. Това е обществото на постиженията (die Leistungsgesellschaft) - на външно обогатяващите и вътрешно ограбващи постижения. Скоро Германия ще се радва, че има прилив на сили отвън, които да внесат един нов начин на мислене и да й поразбият малко плесенясалите структури. Това, което ти наричаш идеалистично традиция, в България е много по-живо, отколкото в Германия, все още.

Докога българите ще заимстваме от другите вместо да създадем нещо, което подхожда на нас и осигурява бъдеще (вкл. и духовно, което не е на дневен ред в Германия) на нашите деца?

Не съм нормална. :) Но не съм и роб. Имам глава, с която да мисля. Какво беше казал Сиддхарта като го питали какво може, че да му намерят работа: Мога да чета, мога да пиша, мога да мисля (по памет, може и нещо грешно да предвам... ама в този дух беше).

Edited by azbuki
Link to comment
Share on other sites

Не съм нормален човек, но така мисля. Просто се хващам и го съграждам нещото, водейки се от онова нещо вътре. Доста неща съм съградила от нищото. Имам си някакъв талант за това и достатъчно силен усет. Но не съм нормална, съгласна съм. Ама не ми и трябва. :)

Не съм нормална. :) Но не съм и роб. Имам глава, с която да мисля. Какво беше казал Сиддхарта като го питали какво може, че да му намерят работа: Мога да чета, мога да пиша, мога да мисля (по памет, може и нещо грешно да предвам... ама в този дух беше).

:rolleyes:

Азбуки, извинявай ако си възприела думите ми "Кой нормален човек си разрушава къщата.." лично. :o Нямах предвид конкретен човек. Разсъждавам за народа като цяло.

За един човек, това което пишеш е хубаво. Хубаво би било ако и българите действаме като един човек. Ти казваш :"Имам глава, с която да мисля. " . А коя е главата на нашия народ, която мисли? За тази цел поне трябва да сме единни, а ние такива ли сме?

Колкото до Германия, не съм запозната отблизо с техния бит в момента, но ми харесва немската дисциплина и организираност. Да не говорим за здравата икономика върху която са стъпили, докато нашата е почти разрушена. Но ти виждаш германците по-отблизо и явно нещо не ти харесва? Все пак какво имаш предвид:

Това, което ти наричаш идеалистично традиция, в България е много по-живо, отколкото в Германия, все още.

Дай пример. :unsure:

:3d_047:

Link to comment
Share on other sites

За един човек, това което пишеш е хубаво. Хубаво би било ако и българите действаме като един човек. Ти казваш :"Имам глава, с която да мисля. " . А коя е главата на нашия народ, която мисли? За тази цел поне трябва да сме единни, а ние такива ли сме?

Напротив. Този принцип го прилагам в работата си с хора. Например съвсем актуално заразих една група от хора с известна креативност, в рамките на една безумно мудна университетска система. Мноого трудно и определено има хора, които мислят и полагат повече усилия в началото, но когато нещото тръгне, няма вече толкова нужда от тези хора, защото новото се усвоява, другите поемат щафетата и продължават. Важно е не всички да са съгласни, а да има едно силно креативно ядро, което на същностно ниво да е обединено. Може и да са много такива ядра, които работят за известно време независимо едно от друго, после, ако е Волята Божия, пътищата им се свързват. Важно е всеки да следва интуитивно усещането си за своето участие и принос към цялото.

Има хора иницатори и хора изпълнители. Всеки си има свой дар. Моят дар е да измисля и да запаля другите. В една система, в която творческия потенциал на хората е освободен и осъзнат, всеки ще си намери мястото и няма да има нужда да се блъска и конкурира с никого. Няма да има конфликт, а може би някаква форма на творческо търкане и добре смляно взаимодействие. Има смисъл да се разсъждава за едно общество, което да се основава на тези принципи, много повече отколкото да се разсъждава върху грешките на старото, което и без това си отива. Разсъжденията за старото, веднъж направени, ни дават творческия импулс и с това с тях се приключва.

Колкото до Германия, не съм запозната отблизо с техния бит в момента, но ми харесва немската дисциплина и организираност.

Не и когато тя убива гъвкавостта, както е тук.

Да не говорим за здравата икономика върху която са стъпили, докато нашата е почти разрушена.

Ох, тук не ми се навлиза в подробности, но тази икономика, нейните основни принципи отдавна се клатят, само чакаме да рухне. И не само в Германия е така.

Това, което ти наричаш идеалистично традиция, в България е много по-живо, отколкото в Германия, все още.

За това по-късно, че сега няма време.

Edited by azbuki
Link to comment
Share on other sites

Напротив. Този принцип го прилагам в работата си с хора. Например съвсем актуално заразих една група от хора с известна креативност, в рамките на една безумно мудна университетска система. Мноого трудно и определено има хора, които мислят и полагат повече усилия в началото, но когато нещото тръгне, няма вече толкова нужда от тези хора, защото новото се усвоява, другите поемат щафетата и продължават. Важно е не всички да се сгласни, а да има едно силно креативно ядро, което на същностно ниво да е обединено.

Аз не виждам такова ядро в България. После група хора се различава от цяла нация. Тук нещата са по-сложни.

В една система, в която творческия потенциал на хората е освободен и осъзнат, всеки ще си намери мястото и няма да има нужда да се блъска и конкурира с никого. Няма да има конфликт, а може би някаква форма на творческо търкане и добре смляно взаимодействие. Има смисъл да се разсъждава за едно общество, което да се основава на тези принципи, много повече отколкото да се разсъждава върху грешките на старото, което и без това си отива. Разсъжденията за старото, веднъж направени, ни дават творческия импулс и с това с тях се приключва.

:thumbsup:

Само дето не виждам да си отива това общество (старото) в България. Всъщност, то не е старо, не е минало, а настоящо и не мога да се направя, че не го виждам. Иначе е хубаво човек да мечтае и да работи за едно по-хубаво бъдеще.

Може дисциплината и организираността да убиват гъвкавостта, но без тях просто е хаос. В момента това се наблюдава в България. Примери много.

Колкото до икономиката на ЕС, струва ми се че все пак са по-добре от нас? B)

:feel happy:

Link to comment
Share on other sites

Аз не виждам такова ядро в България. После група хора се различава от цяла нация. Тук нещата са по-сложни.

От малкото се почва промяната.

Само дето не виждам да си отива това общество (старото) в България. Всъщност, то не е старо, не е минало, а настоящо и не мога да се направя, че не го виждам. Иначе е хубаво човек да мечтае и да работи за едно по-хубаво бъдеще.

Старото само си отива. Няма нужда да го оплакваме, а просто подхващаме новото. С времето ще се наложи.

Може дисциплината и организираността да убиват гъвкавостта, но без тях просто е хаос. В момента това се наблюдава в България. Примери много.

Да, добре е да се поучаваме от другия, но да не изпадаме в крайности.

Колкото до икономиката на ЕС, струва ми се че все пак са по-добре от нас? B)

:feel happy:

Въпросът е не дали те привидно сега са по-добре от нас, а дали ние искаме привидно или наистина да сме добре и дали точно като тях искаме да сме "добре".

Иначе един пример за малките неща. Вярвам си, че аз на моя институт му помогнах не само с инициативата, която подхванах, но и с един простичък жест, който обаче отразява едно праивлно отношение към нещата. Намерих в института едно изоставено цвете в саксия един ден. Много тъжна гледка. Толкова се беше втвърдила почвата, че беше като камък, не можех да я разбия и горкото се задушаваше в нея. Въпреки това цветето явно беше издръжливо и още не беше изсъхнало. Със сигурност беше изоставено така от месеци, незабелязано от всички хора, които минават покрай него всеки ден. То беше символ на настроенията в института ми. Всичко беше изоставено от една група недоволни хора, всички говорещи един срещу друг, обезверени, нежелаещи да се напънат за нищо освен за последната клюка и коментарите "колко е зле". Тотална деморализация.

Отидох при секретарката и попитах чие е това цвете и ми се отговори небрежно - ами знам ли, на някой си, не ни трябва. Казах, че си го прибирам у дома. За да достигна корените му, наложи ми се да накисна буцата пръст с часове във вода и после часове си играх с ръцете си да разбивам буцата и по-малките бучици, докато заприличаха на мека почва. Добавих после нова земя и сложих цветето на едно достойно място в кухнята. На майтап казах на съквартирантката си: отношението на хората към това цвете е символ на отношението им към института и това, което става в него. Но ето, аз го прибрах и ще се погрижа за него и дано и на института да му потръгне така - да се намерят разумни хора и да го вземат в ръце. Цветето се хвана страхотно при мен у дома, расте си, доволно е (говорим си ;) ) и паралелно с това с института ми се случи точно това, което пожелах.

Когато един или двама вложат вяра, любов и творчество, това мести планини. Рано или късно и другите се будят, а ненужното си отива само.

Link to comment
Share on other sites

Guest бяса

Дерзайте хора! Който, където е. И аз така. И тук, ако успеем с нещо да сме си полезни - си е нещо. Никой - никому не плаща, нито пък дължи, затова и нека да не се/си пестим. Споделяме, каквото преценим. Който - каквото - то. Ако трябва, първо с гола вяра че е за добро, пък после с разум да отсяваме, което преценим, че е за нас. От там и във сърцето ни да влезе някой може ........ докато тупти. Нали тупти и всичко оросява. Целият "затворен кръг". Защо не с вяра в следващото "туп-туп". Защо не с "чуждото" "в мен-туп". Защо не с всичкото "тук-там". Май се поувлякох /sorry/

може би защото, все присъства някакво - защото .....

Бих казал - нека ... все полека - пък: каквото - то :P

Link to comment
Share on other sites

Само комунизма ли е виновен за липсата на гражданско общество у нас? Нали през него минаха поляците, чехите, румънците, унгарците? Но не виждам да е посмял някой техен управник да разпродава страната си, като правеха нашите от почти 17г. насам? В момента върви най-страшното - разпродаване на държавните болници

Всичко това редовият българин гледа с овче равнодушие. Особено ме шокира това безразличие при младежите (17-30г.) Голям процент от тях виждат изход в чужбина.

Имам един приятел инженер от Монреал. Той е продавал медицинска техника в България за една австрийска фирма.

Веднъж говорил с главния лекар на една болниця и при отворена врата с чакащи многобройни пациенти за преглед.

Докторът на висок глас се пазарил с него за 20% комисионна - лично за него или - да се маха от главата му.

Почти няма гражданска позиция. И това е, защото никой на никого не вярва. Защото не се знае кой, на кого е човек и всеки си мълчи, че нали оцеляваме само

Отчаян, приятелят ми след това взел решение за емиграция.

А Инстинктът за самосъхранение на нация, народ, държава? Има ли такова понятие според Свами Вишнудевананда?

...

"Кой нормален човек си разрушава къщата.." Ти казваш :"Имам глава, с която да мисля. " . А коя е главата на нашия народ, която мисли?

:)

Точно тук е тънкостта за която говоря. Хората ставаме хора когато започнем да мислим.

Физиологичните нужди заемат първото ниво от пирамидата на Маслоу и те са общото между нас и животните.

Има един анекдот подходящ за случая на България. Един богаташ приключвал земния си път в болница с надяната кислородна маска на лицето. До леглото хлипайки стоял верен служител в последните минути на шефа си.

- Не тъжи, изхриптял умиращият с доста усилие - искам да знаеш че за вярната ти служба ще ти оставя парите си, самолета, имотите си, яхтата си ... всичко което имам.

- Благодаря, сър - хлипал служителят - вие бяхте толкова добър към мен през всички тези години. Ах, да можех да направя нещо за вас тези последни минути!

- Да, можеш ... можеш - прошептя наполовина мъртвият - махни крака си от кислородната линия!

Така когато хората спрат да мислят разумно и се откажат от моралните качества и добродетели, обществото преживява свободно падане и бързо деградира. Нормалният живот, дори оцеляването са застрашени.

Изглежда че пътят за България трябва да се върви отдолу нагоре. Посредством индивидуалното подобрение, малки острови неформални групи и сдружения, с идеална цел, докато се създадат истинските ценности.

Учението на Беинса Дуно е изключително важно за нас днес.

Основите на здравото общество са в силата, истината, морала и стремежите на всеки човек.

Link to comment
Share on other sites

На майтап казах на съквартирантката си: отношението на хората към това цвете е символ на отношението им към института и това, което става в него. Но ето, аз го прибрах и ще се погрижа за него и дано и на института да му потръгне така - да се намерят разумни хора и да го вземат в ръце. Цветето се хвана страхотно при мен у дома, расте си, доволно е (говорим си ) и паралелно с това с института ми се случи точно това, което пожелах.

azbuki

Това си е направо магия! :3d_137: Понякога и аз така наричам някои неща. :3d_075: Доно се оправят работите. :3d_161:

Ако трябва, първо с гола вяра че е за добро, пък после с разум да отсяваме, което преценим, че е за нас. От там и във сърцето ни да влезе някой може ........ докато тупти. Нали тупти и всичко оросява.

бяса

:thumbsup2:

Точно тук е тънкостта за която говоря. Хората ставаме хора когато започнем да мислим.

......

Така когато хората спрат да мислят разумно и се откажат от моралните качества и добродетели, обществото преживява свободно падане и бързо деградира. Нормалният живот, дори оцеляването са застрашени.

Изглежда че пътят за България трябва да се върви отдолу нагоре. Посредством индивидуалното подобрение, малки острови неформални групи и сдружения, с идеална цел, докато се създадат истинските ценности.

Учението на Беинса Дуно е изключително важно за нас днес.

Основите на здравото общество са в силата, истината, морала и стремежите на всеки човек.

:thumbsup2:

Това е искрицата надежда, дори на сдухан (в момента) човек, като мен. ;)

Edited by Бина
Link to comment
Share on other sites

Точно моралните ценности ни липсват, на всички нива е това, за съжаление. Колкото и голямо родолюбие да имам ако случайно ми се отвори път, шанс за някъде ще се махна от България. Няма да спра и сина си...

В мига, в който някъде се появи мислещо зрънце, с всички сили се стараем да го смачкаме. Личните интереси са над всичко...

Така когато хората спрат да мислят разумно и се откажат от моралните качества и добродетели, обществото преживява свободно падане и бързо деградира. Нормалният живот, дори оцеляването са застрашени.

Но, когато има хора, които просто оцеляват не можем да искаме да се развиват. Крайностите са вредни, за да може да мисли човек за някакво развитие, все пак трябва да има средства за насъщните си нужди.

Link to comment
Share on other sites

Guest бяса

Споделям само собствени размисли и факти:

... беше '90 година, когато мислих дали да емигрирам. Бях ангажиран най-вече със себе си /свободен/. Нещото, което ме спря, бе съображението, че каквото и да получа оттатък, то няма как да уравня себеусещането че дезертирам. Наивитет някакъв. А вече имах занаят и хъс за реална работа. Тутакси установих, че в комерсиалният свят, с комерсиалните мерки и теглилки - моралните решения, са губещи /приемат се като несмислени мераци/. Години наред, напрактика, аз следвах антипазарно поведение.

Сега си мисля, че по този начин, някак съм натрупал доверие /у контрагентите/, защото впоследствие станах най-скъпият .../без реклама/ в града, без да съм променял отношението си. Най-просто казано - мислех си че: ако има за другите, ще има и за мен. Трябва само наистина да съм това, което искам да съм. /...ама че израз/. Темерутщина такава. Не че съм "цъфнал и завързал" - аз си зная, но мотивацията ми не се влияе от "цъфтежа". Не зная точно от какво. Възможно е да е от някакъв маскиран в шареното индивидуализъм /егоизъм/. Кой знае.

Link to comment
Share on other sites

Когато човек следва вътрешния си глас, напук на предразсъдъците, нещата стават естествено. Това е стратегически печелившето поведение.

Edited by azbuki
Link to comment
Share on other sites

отношението на хората към това цвете е символ на отношението им към института и това, което става в него. Но ето, аз го прибрах и ще се погрижа за него и дано и на института да му потръгне така - да се намерят разумни хора и да го вземат в ръце. Цветето се хвана страхотно при мен у дома, расте си, доволно е (говорим си wink.gif ) и паралелно с това с института ми се случи точно това, което пожелах.

Когато един или двама вложат вяра, любов и творчество, това мести планини. Рано или късно и другите се будят, а ненужното си отива само.

Когато човек следва вътрешния си глас, напук на предразсъдъците, нещата стават естествено. Това е стратегически печелившето поведение.

:thumbsup2:

Напълно съм съгласен. Отвътре е верният, истинският път.

Дерзайте хора! Който, където е. И аз така. И тук, ако успеем с нещо да сме си полезни - си е нещо.

Най-просто казано - мислех си че: ако има за другите, ще има и за мен. Трябва само наистина да съм това, което искам да съм

Да! :feel happy:

Господ Исус Христос ни казва:

"Царството Божие е вътре във вас"

Учителят Дънов ни казва че трябва да работим на мястото на което сме поставени, в условията при които сме.

"Никое усилие не отива напразно." Хари Кришна

Народът казва, "За един бит, двама небити дават".

Съвременната ситуация в България и в голяма степен, в света, сочи последствията от уподъка на моралните и духовните ценности. Това може да послужи за пример как да градим живота си, защото последствията са същите и в индивидуалния живот.

Когато вашата мисъл отслабне, вие ще прокарате вашия ум към ония велики закони на живота – към слънцето, и ще възприемете тази първична прана. Ще създадете едно абсолютно спокойствие на ума си. Знаете ли какво нещо е да бъде човек спокоен? Каквото и да ви кажат, вас да не ви трепне окото, и сърцето ви да не трепне.

Ония, които живеят по този начин, те няма да умрат. То е привидно. Сегашните хора казват: „Ако ние така живеем, какво ще стане със света?“ – Старото ще го преобразим. Сега вие мислите, че този живот е най-лошият. Не е тъй този живот: тъй както земята е минала досега през своето развитие, не може да има друг живот. Ще каже някой: „Има по-хубави пътища“. Този е един от най-хубавите пътища. Следователно тия неща са предвидени: и войни ще има, и кражби, и женитби, и умирания и т.н. Всичко туй в тоя живот ще го има. И вие ме питате: „Защо стават тия работи така?“ – Защото ако не станеха тия неща, тогава щеше да бъде 10 пъти по-лошо.

Ненаписаните закони

Учителят: Хомеопатията е един от методите в медицината за лекуване на някои болести с извънредно малки дози лекарства. Забележително­то в тази терапия е това, че за да стане лечебна, дозата трябва да е под един минимум. Един от начините за получаване на такава минимална доза може да се постигне по следния начин. Ако в един стъклен съд с вместимост един литър налеем чиста вода и после кап­нем една капка багрилно вещество, например калиев перманганат, тази капка след разливането във водата ще се разпредели по моле­кулите на водата и ще се получи разтвор едно към хиляда (1:1000) при условие, че капката има обем един кубически сантиметър. Ако към друг литър чиста вода капнем капка от първия разтвор, тогава ще се получи разтвор 1:1 000 000. Хомеопатите твърдят, че тази ма­нипулация с разтворите трябва да се продължи дори до тридесет пъ­ти, за да се получи хомеопатична доза, която е вече годна за хомеопатично лечение.

Взех примера за хомеопатичното лечение, за да видите какво зна­чение може да имат малките количества вещество при лечението, а оттам да направим извод за значението на малките идеи, които съз­нателно или несъзнателно проникват в нашето съзнание. Те са мно­го по-ефикасни от ония идеи, които наричат с името „велики". Да имаш малката хомеопатична идея в себе си да оправиш своя живот е по-полезно и повече постижимо, отколкото идеята да оправиш све­та. Ще ви кажа, че оправянето на света, за което така ЧЕСТО приказват хората, не е човешка задача. На човека е дадена задача да оправи своя свят, с което той вече допринася за оправянето на целия свят.

Ако човек внесе в съзнанието си една хомеопатична доза добро -продължи Учителят - тя макар и много малка, ще изпълни целия му живот. Тогава ще се увеличи и светлината в неговия живот и ще се увеличи и здравословното му състояние. Доброто подобрява здравето, но ако той внесе една такава малка доза зло, тогава то ще се разрасне и ще се образува един ад, който ще разруши целия му живот.

Ученикът: Колко е интересно и важно това!

Учителят: Изгонете от себе си всяка лоша мисъл, за да не се пре­върне тя във фантом. Оставете вашите лоши мисли да умрат от глад, за да не тровят живота ви.

Учителят Беинса Дуно, от Георги Томалевски

Edited by Валентин Петров
Link to comment
Share on other sites

Ами какъв път?-Налага се изучаване на Религия като предмет. Но като се има предвид подготовката на кадри и въобще духовното ниво, такова ще е ипреподаването. Ако се превърне в догма, с оценяване и задължение ще има обратен ефект.

Изобщо поредната недомислица...

:blink: Не може да се очаква много от изучаването на този предмет - но не защото не би могъл да даде много, а защото общата концепция, а и преподавателите едва ли ще "отлепят" от шаблонизирането и формализма, за съжаление... Но пък може да има смисъл за единици, които са вътрешно готови, а все още се лутат поради липса на основни информации. Ние си знаем някои работи и често пропускаме да забележим, че информационната среда на много свестни хора е така стеснена и модулирана от наложени тълкувания, че те просто не могат да си представят плюсовете на една по-различна гледна точка. Вярно е, че ако са вътрешно готови, това почтни е сигурно, че ще стане рано или късно в живота им - но когато стане късно, рядко те ще имат силата много нещо да променят. Ако има някаква основа или дори само пролука в юношеството, ще им е далеч по-лесно.

България може и да има тежка карма като държава, но има изобилие от интересни и даровити в много области индивидуалности - защо това да е за подценяване. Има народи, много по-богати и с по-организиран народ, но и с по-нисък творчески заряд, така че...

Edited by Добромир
Link to comment
Share on other sites

всички хора имат различни интереси. Следователно вие никога и по никой начин не можете да примирите интересите на хората. От хиляди години те се силят да примирят интересите си, но това се е оказало невъзможно. Такъв закон не съществува. Защо? – Интересите на частите не могат да се примирят едни с други. Те могат да се примирят само в цялото. Само цялото представлява велик закон за примирение интересите на частите. Следователно всеки човек, който се занимава с частите, преди всичко трябва да разбира закона на цялото, понеже всяка част има определено място в цялото; и тя е част дотогава, докато запазва своето място.

Ние никога не можем да живеем в единомислие, докато всеки мисли само за себе си. Мислим ли само за себе си, всякога ще има противоречия. Тогава силният ще има право в едно отношение, а слабите, колективно съединени, ще имат право в друго отношение. Този закон съществува не само в обществото, но и в нашия организъм, т.е. това, което става в обществото, става и в нашите чувства, мисли и действия. Много от болестите се дължат на специфичните разбирания на клетките. Когато клетките в човешкия организъм се индивидуализират и всяка за себе си каже, че тя може да работи тъй, както си разбира, в организма на човека става анархия.

всички клетки трябва да разберат, че те са живи същества, че щастието на всяка една от тях зависи от общото състояние на организма. Затова клетките, които живеят в човешкия организъм, трябва да имат взаимно съгласие помежду си. Ако те живеят всяка за себе си, никога не ще имат благото на общото, благото на цялото. Ако всяка клетка пожелае да живее някъде отделно, като малка микроба, тя ще има един прост, нищожен живот. Влезе ли да живее в човешкия организъм, тя ще опита онова величие, което съществува в общата хармония на човешката душа.

„Колко е добро и колко угодно да живеят братя в единомислие!“ Този стих е основата на това, което осмисля живота. Този закон се отнася не само за обществото, но той е верен и за нашия духовен живот, той е верен и за физическия живот. Когато всички части на едно колело са сплотени и работят заедно, това колело има смисъл. Но когато всяка част се индивидуализира, в това колело се образува триене, търкане... Така и ние често се разхалтавяме и трябва да отидем при Бога, да се поправим. Трябва да знаете, че от тази гъста материя, в която живеете, често спиците на вашия живот се поразслабват, разхалтавят, и трябва да се молите, трябва да отидете при Бога да ви се поправят.

Всеки, който не върши волята Божия, не е смирен. Защо? – Понеже частта се е индивидуализирала. Тя мисли, че е общ център, около който всички трябва да се групират, и е недоволна, че не може да върши, каквото си иска. Тя казва: „Аз мога да употребя благото, което Бог ми е дал, за себе си“. Не, Бог ни изпитва с благото, което ни дава. Ако не употребим това благо за Бога, ще го изгубим.

Когато Царството Божие дойде на земята, ученикът ще заеме най-почтеното място. Този живот има свой израз, затова трябва да се подготвят за него. Иде едно велико бъдеще за хората, в което всеки ще заеме своето определено място: старозаветните ще бъдат орачи, новозаветните – говедари, праведните – готвачи, а учениците ще заемат най-високите длъжности. Защо? – На тях се дават тия места. Първите три категории хора ще бъдат ли доволни от своите служби? – Не, те постоянно ще викат, ще се сърдят.

----------------------------------------------------

Братя в единомислие

Link to comment
Share on other sites

Guest Ла Горда

Нека приложим Христовото правило в обществения живот. Често ме питат: „Защо България страда?“ Ами че вие поставяте начело на управлението за министър-председател човек с един талант, и искате той да оправи България; че как ще я оправи? Този човек, както казва Христос, трябва да се смъкне и изхвърли вън. За поста министър-председател се изисква човек с пет таланта, не даже с два. Хора с два таланта би трябвало да бъдат жандарми, войници; офицерите трябва да имат по четири таланта; генералите и министрите – по пет, а за царете, които заемат най-високите места в държавата, трябват десет таланта. България страда – защото начело на управлението ѝ не се поставят хора с пет таланта; често са поставяни с един, и след това ги викат и ги съдят; както виждате, и сега ги съдят. Тия, които са крали, са глупави, но пък и ония, които са ги турили на власт, са още по-глупави. Един човек уславя негоден слуга и очаква от него добра работа, а после се чуди как не се е свършила работата. Трябва да се чудим по-скоро на господаря. И сега в България ние се нуждаем от хора с два, четири, пет, десет таланта. Имаме ли ги, ще бъдем пръв народ в света; не ще има мъчнотии и спънки за нас; дори всички държави да се опълчат против българския народ, няма да успеят. Тогава – аз ви уверявам – никакво нещастие не би ни сполетяло. Затуй молете се да се създадат такива хора. Те ще дойдат. Да турим тия таланти – два, четири, пет и десет – в работа.

Талантите

Link to comment
Share on other sites

Ла Горда :thumbsup1:

Да ви кажа имат много таланти днес управляващите. Най-голям е този, дето усвояват средства. Ненадминати са! Но ние си ги избираме и си ги заслужаваме. "Не е луд този дето яде баницата, луд е онзи, дето му я дава..." ;)

Link to comment
Share on other sites

  • 1 year later...
Guest hrisko_89

"Неща, съградени по човешки, падат, а съградените по Бога са трайни. Европейският народ пострада от непослушание. Така и българският. И ако свещениците бяха се вслушали в гласа на народа си, те щяха да го спасят. Ако свещениците биха се вслушали в гласа на народа в 1912–1913 г., тези войни нямаше да ни опропастят. По човешки постъпиха, по човешки получиха."

Когато посрещате

======================================================================

За какъв европейски народ става дума в този цитат на Дънов, такъв народ няма ? :blink:

1.Друго нещо, по - важно. Съгласен съм, че войните са лоша работа. Дънов е бил против тях. Но предлагал ли е рецепта за изход от ситуациите - тези войни сме ги водили, защото огромна част от народа ни е била под турска, гръцка,сръбска власт - затваряли са ни училищата, църквите, избивана ни е интелигенцията, правили са всячески опити да променят националното самосъзнание на сънародниците ни, отнасяли са се тях като с по - ниско качество хора, а кой достоен брат ще стои безучастно , докато тормозят брат му ? Какво е трябвало да сторим, как инак да решим тези проблеми.

2. Защо свещениците да са били За , а народа Против войните. Та през 1912г. българите тръгват на война като на празник, с песни, танци, въодушевление ? Какво са виновни свещениците ?

Edited by hrisko_89
Link to comment
Share on other sites

  • 5 months later...
Guest hrisko_89

Трудно ми е да повярвам, че няма поне няколко хиляди истински и честни патриоти в тази страна и че всички управляващи са маскари, както е казал бай Ганя. Просто ми се струва невъзможно, явно свестните хора не стигат до властта, или ако стигат са малцинство. :angry: Дали наистина си заслужаваме управниците или рибата се вмирисва от главата, или пък и двете неща са верни. :blink:

Edited by hrisko_89
Link to comment
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Reply to this topic...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

 Share


×
×
  • Create New...