07.02.2008г. - Човек е създаден по образ и подобие Божие

[Приятел]

Мисъл на деня - 7 Февруари 2008 г.

"Казано е в Писанието, че човек е създаден по образ и подобие Божие. Човек е създаден по образ и подобие Божие, но не е запазил този образ. Той е изгубил своя първичен образ, вследствие на което днес боледува, страда, мъчи се."

Из Отличителна черта, Лекция, 10.X.1930 г.

[Станимир]

Човек наистина е създаден по образ и подобие на Бог, както и всичко останало. Проблемът идва от там, че човек не може да възприеме себе си в своята цялостност. Обикновено фокусът на съзнанието ни е концентриран върху мислите, чувствата или емоциите, а за да добием цялост, ние трябва да се самоидентифицираме с обединяващото ги звено, това от което различните аспекти на човека са произлезли. На първо време това обединяващо звено е човешката душа, а впоследствие и Монадата (Духът). Акцентирайки върху своите различни тела, човек губи връзката си с божествената си същност, а телата, чието предназначение е да служат като инструменти за нейното проявление, започват да определят живота ни вместо нас. По този начин ние се откъсваме от Бог и живота ни губи своята правилна насоченост. Естествен резултат от това са страданията.

[Валентин Петров]

Обикновено фокусът на съзнанието ни е концентриран върху мислите, чувствата или емоциите, а за да добием цялост, ние трябва да се самоидентифицираме с обединяващото ги звено, това от което различните аспекти на човека са произлезли.

Акцентирайки върху своите различни тела, човек губи връзката си с божествената си същност, а телата, чието предназначение е да служат като инструменти за нейното проявление, започват да определят живота ни вместо нас. По този начин ние се откъсваме от Бог и живота ни губи своята правилна насоченост. Естествен резултат от това са страданията.

"Когато е създавал света, Бог е предвидил и изчислил всичко математически, до най-малките подробности. Той има формула за всеки човек, от създаването му до края на неговия живот. Бог е определил строго математически какво ще стане с всеки човек. Той познава всичките добродетели и всички слабости на човека. Той знае неговите мисли, чувства и постъпки от начало до край. Как е предвидено това, то е друг въпрос. Важно е, че всичко е предвидено и математически изчислено. Предвиждането подразбира знание.

Бог обгръща нещата и ги определя. Той ги вижда, познава и разполага с тях и външно, и вътрешно.

Много от съвременните хора се поддават на злото и после казват, че всичко знаят. Те знаят едно нещо, че са непостоянни в своите постъпки. Какво постоянство е това, днес обичаш едного, утре не го обичаш?

Човек трябва да престане да се занимава с острите ъгли в живота си. Продължава ли да се занимава с тях, той ще бъде в положението на жаба, която кряка в блатата. С тази философия човек не може да отиде далеч. Той не може да се ползва от уважението и почитанието на своите близки. Някой лъже, върши престъпления, а разчита на любовта на хората. Ако хората от любов го търпят, това е друг въпрос, но лъжата и престъплението си остават. И Любовта си остава неизменна. Любовта е едно нещо, а грехът и престъплението – друго. Те не се влияят едно от друго.

Злото подразбира отказване на човека да върши волята Божия. Доброто пък е изпълнение на волята Божия. И тъй, като изпълнява волята Божия, като дава път на Божественото в себе си, човек дохожда до реалността на нещата.

За да познаете дали живеете в реалния свят, вижте менят ли се нещата около вас. Ако любовта ви всеки ден се изменя, вие не сте в реалния свят. Ако любовта ви към хората, към Първата Причина се мени, и те ще изменят своята любов към вас. Сегашните хора живеят в преходен свят: днес се влюбват, на другия ден се разлюбват. Където има влюбване и разлюбване, там не е истинската любов. Това са чувства, разположения, настроения, които имат материален характер.

Иска ли да се освободи от страданието си, или да се лекува от някаква болест, човек трябва да намери причината на тия неща, а не последствията им. Изобщо, всички болести, всички аномалии в живота си имат своя причина. Искате ли да се освободите от тях, трябва да отстраните причината им. Също така и причината за тъмнината в ума се намира вън от човека. Значи човек не е в тялото си, но вън от него.

Човек, като духовно проявление, живее в целия космос: в Бога, в ангелите, във всички хора, животни, растения, камъни. Какво означава тази идея? Да съзнава човек, че живее в целия космос, това значи, че той е свързан с живота на Бога, на ангелите, на хората. Човек е свързан по мисъл с Бога, с ангелите и с хората, вследствие на което става преливане в тях.

Човек няма представа за чистотата. Що се отнася до физическата чистота, донякъде хората имат представа, но дойдат ли до сърдечна и умствена чистота, малцина я познават.

Чистотата се проявява отвътре, без никакво разсъждение и въздържание. Също така и Любовта се проявява естествено, без никакво външно или вътрешно насилие.

усилване на човешките добродетели. Когато всички добродетели – правда, милосърдие, кротост, любов, функционират правилно, човек е здрав. Само здравият човек е запазил своя първичен образ, по който е създаден. Само здравият човек познава Бога. Абсолютно здравият човек мисли, чувства и постъпва правилно. Всичко в него е хармонично.

Истински човек е онзи, който включва в себе си и мъжа, и жената. Той не подценява нещата, но на всичко дава съответна цена....следния закон: низшето всякога трябва да се подчинява на висшето; висшето пък трябва да подчини низшето.

И тъй, истински човек е онзи, който е подчинил низшето в себе си на висшето, т.е. на Божественото. По този начин той е привел всичко в себе си в хармония. С други думи казано: истински човек е онзи, който е подчинил низшето на себе си, а сам той се е подчинил на висшето, т.е. на Божественото начало. Не може ли да дойде до това подчинение, човек остава в дисхармонията на своя живот.

всеки ден човек трябва да внася по нещо ново в съзнанието си, да се разширява. Каквото ново придобие, той трябва да го приложи. Какво ще стане с търговеца, ако всеки ден не внася по няколко лева в касата си? Като работи, той трябва да увеличава капитала си, да го слага в обръщение.

За да се освободи от страданията, човек трябва да признае, че причина за своите страдания е той сам и да търси начин да се освободи от тях. Колкото по-малко мисли за тях, толкова по-лесно ще се освободи от тежестта им. Ако пък може да си внуши, че няма никакви страдания, още по-добре. Няма да се мине много време и страданията му ще изчезнат.

Като ученици, от вас се иска нова мисъл... Всички отрицателни прояви на човека са остатъци от стария живот. Например, натъкне ли се на съмнението и подозрението, човек е в стария живот. За да се освободи от съмнението, той трябва да му противопостави някаква нова мисъл. Ако искате да не се съмнявате, станете ясновидци. Ясновидецът не се съмнява в никого, нито подозира. Той от дома си още вижда как постъпва даден човек и знае, например, дали обича да краде. Тъй че той не съди човека само по подозрение. Така постъпва и разумният свят. Той изпраща човека на земята, дава му всички условия да се прояви свободно и след това, като разполага с данни, тогава го съди.

Всеки може да живее като пророците и апостолите, ако е готов да изпълнява волята Божия. Само онзи може да изпълнява волята Божия, който обича, който има знания и който е свободен. Когато любовта, знанието и свободата се проявяват в човека едновременно, той може да изпълни волята Божия.

Коя е отличителната черта на човека? Вътрешното разбиране. В този смисъл човек е онзи, който разбира Божиите мисли, чувства и постъпки в даден момент, не в целокупното проявление на Бога. Може ли да използва в даден момент Божиите мисли, чувства и желания, човек може да разреши и най-мъчните си задачи. Не може ли да ги използва, той се натъква на това, което индусите наричат карма, а ние наричаме съдба, лоши условия, неустановен живот.

Разберете ли Божественото в себе си, вие ще разберете Божественото във всички хора. С други думи казано: Познаете ли себе си, вие ще познаете всички хора. Не разберете ли Божественото в себе си, вие не можете да разберете и другите хора и ще се движите в тъмнина. Като знаете това, не бягайте от противоречията и страданията. Знайте, че в тях се крие нова мисъл, някакво велико благо за вас.

Сегашните хора търсят живот без страдания. И това е възможно, обаче от човека се иска чиста и права мисъл, без никаква съблазън, без никакво петно.

Всеки човек, който е изгубил истинската представа за Бога и е влязъл в света на удоволствията, прилича на червей, който пълзи по нечистотиите. Много време се изисква, докато умът и сърцето на човека се просветят и той излезе на чист въздух, на Божествената светлина, да води чист и свет живот. Ще кажете, че условията на живота са лоши. Докато червеят пълзи, всякога ще се натъква на нечисти места. Но той трябва да напусне лошите условия, да се превърне на какавида, откъдето след известно време да изхвръкне навън като пеперуда. Ето защо, когато разумните същества ви показват пътя на издигането, не се съмнявайте в тях, но веднага напуснете лошите условия и ги последвайте. Това значи да изхвръкне човек от какавидата, от пелените на стария живот, да се облече в нова премяна и като пеперуда да каца от цвят на цвят, да събира нектара на новия живот.

Нека всеки си каже: „Ако Бог е дълготърпелив, защо аз да не бъда поне търпелив? Ако Той е всесилен, защо аз да не бъда поне силен? Ако Той е всеблаг и всемъдър, защо аз да не бъда поне благ и мъдър?“

Като ученици, вие трябва да мислите право, да различавате животинските прояви от човешките и човешките – от Божествените. Като различавате тия неща, вие ще можете да се пазите от животинските мисли. Ще слушате какво ви се говори отвън и отвътре, без да ставате роби на човешкото и на животинското. Бъдете свободни да приемате Божественото доброволно, без никакво насилие. Срещне ли ви на пътя човек, който ви предлага пълна торба с пари, откажете се да я вземете и продължете пътя си. Тези пари са крадени. Приемете ли ги, ще ви хванат и ще ви държат отговорен. Ще кажете, че чрез него Бог иска да ви даде това злато. Не, Бог никога не осигурява човека за цял живот. Казано е в Господнята молитва: „Хляб наш насъщни, дай ни го днес“. Ако Бог иска да постави човека на изпитание, само тогава може да му даде торба със злато. Съвършеният човек никога няма да срещне на пътя си престъпник, крадец, убиец. Той никога не минава през улици, на които се е извършило някакво престъпление. Той никога не влиза в домове, където се вършат престъпления. Влезе ли в такъв дом, той има определено желание да помогне на хората, които живеят там. Ако някой богат човек е извършил престъпление и се моли да му се помогне, Бог ще изпрати хора да го оберат, да стане последен сиромах, и тогава ще го посети.

Като говоря това, това не значи, че съдя хората. Аз никого не съдя, но и вие не трябва да съдите. Вие трябва да си изработите нова философия на живота и според нея да разглеждате нещата. Според новата философия на живота, грехът и престъплението, радостта и скръбта не са единични прояви, но колективни. Човек, съзнателно или несъзнателно, участва в тия колективни процеси. Въпреки всичкото си желание да не греши, човек не може да се освободи от греховете на майка си и на баща си. Затова и Давид казва: „В грях ме зачена майка ми“. Като знае това, човек трябва да работи върху себе си, да се освободи от наследството на майка си и на баща си, което те му предават чрез своята нечиста кръв. Кога ще стане това? Когато човек изплати всичките си дългове, както и тия на своите деди и прадеди.

Както грубите мисли, чувства и постъпки действат вредно върху човешкия мозък, така и възвишените мисли и чувства изискват здрава нервна система.

Да изядеш един плод и да познаеш Бога в него, струва повече от всичката слава и всичкото богатство на земята. Христос казва: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си“. Този стих превеждаме в следния смисъл: Ако изядете една ябълка и не познаете в нея най-малкото и най-голямото проявление на Бога, нищо не сте постигнали.

За да разбере Божественото в себе си и в своя ближен, човек се нуждае от храна, от чистия въздух и от светлина. Няма ли тия 3 неща, той нищо не може да разбере. Стремете се към чиста, здравословна храна, към чист въздух и светлина, за да имате живот в себе си."

[Роси Б.]

Като не разбират законите на живота, мнозина се запитват защо е позволено на дявола да измъчва хората и да им създава страдания. В живота и дяволът е необходим, защото дава добри уроци на хората, учи ги на ум, да знаят какво да говорят. Дяволът е длъжностно лице, назначен на държавна служба. Ако върши задълженията си, както трябва, той дава добри уроци на хората. Обаче понякога дяволът преувеличава задълженията си, вследствие на което прави грешки и престъпления, заради което и той не може да се освободи от отговорност. Има кой да го съди. Министър да си в една държава, ти пак носиш отговорност за делата си. Нарушиш ли реда и порядъка в държавата, ти непременно ще бъдеш съден от по-висока инстанция, а не от своите подведомствени. Зад всяка крива проява седи нещо дяволско. Като знаете това, не се бъркайте в работите на дявола. Не се бъркайте в чужди работи. Защо? Защото ако оправяте чуждите и дяволските работи, своите ще объркате. Това не е никаква наука. Оправете първо своите работи, а после чуждите.

Всеки отговаря само за себе си. Това е един от любимите ми изрази. Защото, всеки би могъл да се промени единствено и само тогава, когато сам го пожелае.

[Багира]

Човек наистина е създаден по образ и подобие на Бог, както и всичко останало.

Много е важно да разбираме добре думата "подобие".

Както се оказва в случая с човека, и образа, и подобието не са безусловно дадено. А и една свобода предполага наличие на всички възможности. Както на много места посочва Учителя, човекът не е избрал най- добрата възможност.

Ето, и тук:

"Казано е в Писанието, че човек е създаден по образ и подобие Божие. Човек е създаден по образ и подобие Божие, но не е запазил този образ. Той е изгубил своя първичен образ, вследствие на което днес боледува, страда, мъчи се."

Акцентирайки върху своите различни тела, човек губи връзката си с божествената си същност, а телата, чието предназначение е да служат като инструменти за нейното проявление, започват да определят живота ни вместо нас. По този начин ние се откъсваме от Бог и живота ни губи своята правилна насоченост. Естествен резултат от това са страданията.

Най- добре се обяснява сегашната картина на човечеството с предположението, че тялото, с което е възможна връзката с Твореца, просто го няма сега. И трябва да се създаде. И както за да включим крушка към захранване е необходима електрическа верига, така и за да има връзка човешкото същество с Твореца му трябва едно друго тяло. Не от тези, с които сега разполага. Те му трябват, за да живее тук. Те са част от инструмента.Но с тях няма връзка. Човешкото същество просто още не е завършено, за да бъде наистина образ и подобие.

[Донка]

"Казано е в Писанието, че човек е създаден по образ и подобие Божие. Човек е създаден по образ и подобие Божие, но не е запазил този образ. Той е изгубил своя първичен образ, вследствие на което днес боледува, страда, мъчи се."

Доста размишлявах над мисълта - особено над подчертаните от мен думи... "загубил и не е запазил" за мен означават "нарушил това, което е било заложено при създаването му". Това ме води към логиката,че всичко в нас е замислено и реализирано хармонично - по образ и подобие Божие. Вътре в себе си ние и сега сме образ и подобие Божие - нашето ДНК ги предава от поколение на поколение. Дори съм склонна да си мисля,че нашите тела са материализация точно на този "образ и подобие"....

Защо не сме запазили този образ и как сме го загубили? Ако можем да си отговорим на този въпрос, бихме могли да проявим съзнателна и свободна човешка воля, за да възстановим загубеното.

Струва ми се,че ние сем загубили или по-скоро нарушили (сами) хармонията между телата си. В процеса на еволюцията сме дали приоритет на властта, силата, подчинението, борбата, съперничеството... над мира, безусловната любов, хармоничното съжителство, за които са създадени да функционират телата ни.

Приели сме конкуренцията в рамките на вида си и с останалите видове като Злото, вместо като Доброто, което движи развитието и усъвършенстването ни.

Приели сме усъвършенстването на ума ни като сигнал, че сме Господари и Висши и вместо да го използваме като съхраним хармонията и Божествените закони, ние сме дръзнали да се борим с тях, та дори да си въобразим,че можем да ги "победим".

Приели сме творческия си потенциал като оръжие за създаване и натрупване на богатство от всякакъв вид вместо като средство за създаване на красота, хармония, радост и за Ученичество.

Приели сме езика като оръжие за манипулиране на волята и живота и свободата на другите, вместо като инструмент за хармонизиране на отношенията ни и за изграждане на единен над-организъм от човешки същества - обществото (с каквато Божествена цел се е развил).

....

Мисля,че ако осъзнаем всичко това бихме могли да започнем от най-малките и най-обикновените неща в ежедневието си....

[Валентин Петров]

"Кога трябва човек да се страхува от Бога? Когато греши. Това значи: Страхувай се от греха! Не изисквайте от Бога да удовлетворява вашите желания. Не Го правете участник във вашия личен живот.

има престъпления, които се отразяват върху цялото човечество. Такива престъпления поставят преграда между човешкото и Божественото. Те са в състояние да произведат катаклизъм в цялото Битие.

И доброто може да причини същите резултати. Има добри дела, които се отразяват само върху частите, но има добро, което действа върху цялото човечество, върху цялото Битие. Даде ли ход на това добро в себе си, човек става врата, проводник за Божественото. ... И тъй, като изпълнява волята Божия, като дава път на Божественото в себе си, човек дохожда до реалността на нещата."

[Силвия СД]

Понятията "добро" и "зло" са патериците за един болен човек - помощта на неговите счупени крака.

Този, който умее да върви, не ползва патерици.

Да се страхувам от Бога, това значи, че съм счупен човек.

Аз не се страхувам от Бога!

Достатъчно богохулно ли е това за нечии патерици?

"И Бог каза: Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие." - Битие 1:26

За множественото число на Бог, за образа - ясно.

А как мислите - кое е подобието?

Редактирано Февруари 9, 2008 от Силвия СД

[Багира]

1. подобието е подобие, не е 1:1. 2. Било е. Първоначално. Сега е изгубено. Не ни е приятно да го разбираме, но ако искаме да изследваме света около нас и в нас, не бива да се боим от откритията си. В края на краищата нищо в този свят не е вечно. Хубавата страна на тази констатация е, че и загубата на първоначалния образ и подобие не е вечно. Разбира се, това може да означава поне три възможни развръзки. Не е без значение съответствието между приетата от нас за верна и тази, която обективно е верна.