Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Мисли от Учителя за будността на съзнанието


Recommended Posts

БУДНОСТ И ВЗАИМНО ВДЪХНОВЕНИЕ

Като мислиш право, ти се свързваш с всички ония, на които съзнанието е будно. Те възприемат твоята мисъл и ти възприемаш тяхната. Само така хората взаимно си помагат.

БУДНОСТТА КАТО ВРЪЗКА С ДОБРОТО

Сега Божественото работи в света! Светът няма да пропадне. Навсякъде в света има добри хора. Не гледайте само на лошата страна в света. По целия свят, навсякъде в света има добри хора, у които съзнанието е пробудено. И на Земята и в Другия свят, съзнанието на хората се буди. Пробужда се съзнанието на всички и когато вие се обезсърчите, нещо отвътре ви казва: не бой се, има добри хора на Земята, има добри хора и на Небето.

КОГАТО ЧОВЕК СЕ ПРОБУДИ, ДОБРОТО ЩЕ СЕ РАЗЦЪФТИ

Някой може да не е добър, но това не ти дава право да го пренебрегваш. Съзнанието му още не е пробудено. Един ден той ще се пробуди и ще прояви доброто в себе си.

БУДНОСТ И ХАРМОНИЯ

Когато съзнанието на човека е будно, той е в хармония с Природата.

БУДНОСТТА Е СПОСОБНОСТТА, КОЯТО ХРАНИ ДУШАТА

За всеки човек, за всеки индивид има специфична храна, определена от самата Природа и ако ние пазим своето съзнание будно и ако сме свързани с това съзнание, за всеки ден ще ни се дава специфична храна, която аз наричам царска, идеална. Добийте това съзнание и ще видите, че законът е много верен. Вие ще имата тази специфична храна.

БОГ ДЕЙСТВА

Помнете: Бог действа във всяка пробудена душа.

ВСЯКОГА ДА БЛАГОДАРИМ

Ние трябва да бъдем хора с будно съзнание, с възвишен и благороден характер и всякога да благодарим на Бога за всичко, което ни е дал в живота.

Източник: Будността, Окото на Духа, Из Словото на Учителя Петър Дънов, съставил Елиазар Хараш, 1999 г

Link to comment
Share on other sites

  • 2 weeks later...

„Такава будност е възможна само при три условия: когато душата на човека се намира под влиянието на закона на Мъдростта и под влиянието на закона на Истината. И тъй, ако човек не може да подигне ума си към Бога, да вярва в Него и да има стремеж към възвишените и великите същества, той не може да познае себе си; ако не може да вади заключение от резултатите, които са пред него, той пак не може да познае себе си. Такъв човек не може да има будно съзнание.”

„Законът за чистене на съзнанието е следният: между две радости всякога се крие една скръб. Първо е радостта, в центъра е скръбта, мъчението, а след него идва пак радостта. Това положение е най-естествено. Някой иска да бъде постоянно радостен. И това е възможно, но само за човек, който върви по Божия закон и изпълнява Неговата воля.”

„..... колкото и да е хубаво някое желание, щом се задържи дълго време в съзнанието на човека, то започва да го обременява и той иска да се освободи от него. Искате ли желанията да не ви обременяват, впрегнете ги на работа. Като работите по този начин, вие ще се доберете до новата философия на живота. Ще кажете: „Добро нещо е новото, но без старото не може.“”

„Сега, всеки човек трябва да чисти съзнанието си, да го освободи от всичко непотребно. Ако искате да знаете как се чисти съзнанието, посетете някой търговец, който продава плодове, и вижте какво прави. Той всеки ден преглежда плодовете си, вади гнилите и ги хвърля настрана, а в кошниците или в сандъците оставя само здравите. Ако не отдели гнилите от здравите, и последните ще загният. Приложете същия метод и при чистене на съзнанието. Всяка сутрин, като ставате, преглеждайте състоянието на съзнанието си и колкото гнили плодове намерите, изхвърлете ги вън от него. Колкото непотребни желания има в съзнанието ви, продайте ги, поне малко пари ще получите от тях.”

Из Чистене на съзнанието, Беседа, 31.VII.1931 г.

Link to comment
Share on other sites

  • 1 month later...

Пречистване на мисълта

Човек, като учи дълго време, трябва да си даде отчет за това, което е учил. Един преговор трябва.

Всички неща в света имат приложение. Без приложение няма постижение.

Сега се спирам върху знанието. Всеки иска да знае. Хубаво нещо е знанието. Знанието е една врата, през която човек трябва да мине. Една врата, която започна от скоро време да се отваря пред човека.

В умствено отношение не е лесно да правите нещо. В чувствения живот лесно става тази работа. По някой път, когато чувствата в нас вземат надмощие, вие мислите, че всичко може да стане. Може да стане, но както насън.

Някой иска да има постижения, да бъде щастлив. Ние трябва да започнем от физическия свят, да разбираме отношенията,които има физическия свят към нас и да обясним духовните. Ако ти физическия свят не разбираш, как ще разбереш духовния?По какво се отличава духовния живот? Как ще проявиш духовното. Духовното е много отвлечено.

Някой, като ми разправя за любовта, казва: „Аз да ти обясня любовта”. С обяснение любовта не става.

Трябва да има един начин да работите върху себе си. Знаете ли, че вие всички сте под влияние един на друг? И много пъти в съзнанието туй, което наричате, че ангел ви говорил, че Бог ви говорил, това са човешки работи.

Трябва едно пресяване, да имате достатъчно светлина да пресеете вашите чувства.

Братството е една връзка, в която Божественото присъства. Да знаем отношенията. Не човек да се мени като някой ветропоказател, но трябва да има известни убеждения.

Най-ужасната борба е вътрешната борба. След като завършите външната борба, ще дойдете до вътрешната и ако знаете как да воювате, ще излезете, ако не, ще бъдете като абисинците, които сега са бити от италианците.

,

Не се самозаблуждавайте, не носете характера на апостол Петър. Той беше много самонадеян.

Едно пресяване трябва. Не искам да кажа, че вашите възгледи не са прави. Прави са, но във възгледите ви има толкова човешко, че един ден като дойдете на изпитания, туй човешкото не може да издържи.

В духовния свят кой каквото направи, той пръв минава по него.

Та трябва едно пресяване на възгледите ви.

Вярата в Бога е една реалност, която съществува. Съществува един свят, който ни огражда със своите мисли, със своите действия, със своя живот. Ние сме оградени от разумни същества и за тях ние представляваме обективен свят, те ни изучават. Хората на земята са предметно учение за ония напреднали същества.

Сега ние се стремим да изпълним Волята Божия и тук на Земята, както е горе на небето. Докато вие не се освободите от погрешките, от наследствените погрешки, вие не може да прогресирате.

В какво трябва да седи вашето съзнание сега? Вие сега знаете много, но онова, което знаете, не сте го проверили.

Да дойдем до онова, същественото. Има съществени неща за разбиране. Същественият живот е Божественият живот.

Казвам: В любовта, която имате към Бога, научете се най-първо: три мерки има в света. Една мярка абсолютна – Бог трябва да бъде една мярка за вас. Ако нея не може да имате за мярка, тогава вземете любовта към ближния и най-после, ако и там сте слаб, вземете третата мярка – всички хора имат любов към себе си. Но човек и себе си да обича е много мъчна работа. Да се обичаш така, както трябва, е мъчна работа.

Единственото нещо, което може да коригира любовта ни, то е това Божественото, всеки трябва да повярва в себе си. Щом искаш да коригираш твоята любов, непременно трябва да има съгласие между човешкия ум и човешкото сърце. Между ума и сърцето ако няма съгласие, ако твоите чувствания не са на еднаква степен, не са съгласувани с твоите действия и с твоя ум, ти не можеш да разбереш своята любов към себе си.

Най-първо повярвайте. Писанието казва:”Опитайте себе си”. Не да се критикувате. Критиката не е наука.

Човек не трябва да се поддава на никакви слабости. Може да дойдат в него, но той да има желание да изправи тия слабости. Каквато погрешка да направи, да не се спира върху погрешката, умът да бъде буден в съзнанието, да изправи погрешката. Погрешките ще дойдат. Мислови погрешки, чувствени погрешки, но съзнанието да бъде будно да ги изправи.

Човек може да се спъне във вътрешната страна на живота, да каже:”Аз не съм чист”.

Аз не искам да се занимавам с човешката нечистота, ако ще ти покажа вода, къде да се умиеш.”Ама много съм нечист”. Иди се умий, нищо повече.

Сега светлата мисъл, която трябва да остане: пазете се от неверни работи, пазете се от бялата лъжа. От черната лъжа вие се пазите вече. Но засега ви препоръчвам да се пазите от белите лъжи, които спъват човешкия прогрес.

Радостния човек, като пипнеш ръката му, изтича нещо от него. Ония, добрите хора, имат едно изтичане, свобода имат в духа.

Не искайте да угаждате на хората, нито на себе си, понеже няма по-мъчна работа да угаждаш на себе си или да угаждаш на другите. То е най-мъчното.

Бог, който е Всемъдър, Той не успя да угоди на хората, че вие. Вие, докато не се научите да обичате Бога, невъзможно е. Бог тепърва изучава характера. Благата, всичките методи Той знае, прилага един метод, втори, трети, четвърти и най-после хората като направят всичките погрешки, за да ги избави, прощава.

Старото го забрави. Казвам и на вас:да се примирите с Бога, ама възприемете Божията Любов и не очаквайте от любовта това, което очаквате от хората.

Бог има еднакво отношение към всички хора, но към добрите Той има спецефично отношение. Той знае, че те са способни и на тях им дава повече, понеже повече могат да сторят. Онзи, когото Бог обича, му дава повече възможности да работи не за себе си. Никой от вас не трябва да работи за себе си, ако разбира.

Христос казва:”Не събирайте съкровища тук, на земята, внасяйте ги в Божествената банка, внасяйте припечеленото в Божествената банка”.

Трябва да пресеете мислите си. Не се спъвайте от любовта, която имате един към друг. Не се спъвайте от вашата любов. Но мислете, че човешката любов е проводник, едно условие и ако нямате туй условие на човешката любов, вие не може да имате постижения и в Божествената любов. В каквато форма да се прояви човешката любов, не я съдете.

Дойдете ли до закона на Любовта, помнете едно правило:Не водете война с любовта. Не воювайте. Тя, Любовта, е един Божествен принцип, ти не се бори с Любовта. Тя, Любовта, не иска да те направи роб, но Любовта не иска да те направи и светия. Ако ти си роден от Любов, ти ще носиш нещо повече от светия. Любовта е едно вътрешно проявление. Онзи, който носи Любовта в себе си, в душата си, той носи повече, отколкото постиженията на един светия. Постиженията на един светия не могат да се сравнят с постиженията на Любовта, не могат да се сравнят с постиженията на Ангелите.

Аз ви говоря принципиално, дотолкоз, доколкото може да възприемете отвътре. Не отвън да ви давам някакви правила. Може да имате много правила, но утре ще се намерите в трудно положение.

Най-старият в света е Бог.И най-младия, когото Бог създал, с него създал света; туй, което сега се проявява, то е младостта. Знайте, тази младост има предвид това Великото Същество в света, в Което Бог се изявява в Своята пълнота. Искам сега всички да бъдете млади.

„Божият Дух носи всичките блага на живота”.

Източник:Петте врати/Пречиствене на мисълта, 31 лекция на ООК, изнесена на 22 април 1936 г.

Link to comment
Share on other sites

  • 1 year later...

...когато влизате в Божествения път, да не се ръководите от чужди влияния, но от единственото дълбоко убеждение на вашата душа, че в този път ще намерите вечното, неизменното начало на живота. Друг път, отвън този, няма.

Източник:„По Бога направени”, Съборни беседи 25 август 1929 г., София

Link to comment
Share on other sites

Някои учени философстват върху въпроса защо Господ е създал света, защо е допуснал злото и страданията в него. Тези философи приличат на овчари, които запитват защо е създаден вълкът. Ако вълкът не нападаше овцете им, те никога нямаше да задават този въпрос. Ако вълкът живееше някъде в горите, без да напада стадата им, те никога нямаше да се интересуват от него. Нападне ли обаче стадото и вземе най-тлъстата им овца, те веднага започват да разискват върху въпроса защо е създаден вълкът. – Много просто. Вълкът е създаден, за да държи съзнанието на човека будно, да го застави да се моли, да мисли за Бога. Човек най-добре мисли, когато засегнат интересите му, когато го засегнат материално. Щом пострада веднъж, овчарят започва да се моли. На другата вечер вълкът задига още една овца. – Защо? Нали се моли? – Втората овца му задигат, за да го научат да се моли усърдно. Въпреки това, всяка вечер му липсва по една овца, докато най-после и той напусне кошарата.

Ето защо, като разисквате върху въпроса защо Господ е създал вълка, ще знаете, че той е създаден, за да научи овчаря да търси Бога, да придобие по-голямо внимание и будност на съзнанието. Като види, че една от овцете му липсва, нека проследи откъде е влязъл вълкът. Като намери дупката, откъдето вълкът се е промъкнал в кошарата, веднага да я запуши, за да не идва вълкът и втори, и трети път...

...Като се намери пред такава опасност, човек започва да бяга. – Защо? – Защото не може да разсъждава. Единственото му спасение е в бягането. Мине ли опасността, той започва да мисли вече и не бяга. Следователно видите ли, че някой бяга, ще знаете, че той се намира пред някаква опасност и се страхува да не пострада. Значи бягането е в зависимост от страха. Колкото е по-голям страхът, толкова и бягането е по-силно. Учените казват, че някога движението на земата е било по-голямо от сегашното. Оттук може да се извади заключение, че някога, в далечното минало, земята е преживяла голям страх, от който днес се е освободила. Колкото по-голям е страхът на някое тяло, толкова по-голямо е неговото движение. Обаче движението на това тяло не може да бъде безпределно. Ще дойде момент, когато силата, енергията, която кара тялото да се движи, ще се преустанови и то ще спре. Колкото е по-голям страхът, толкова по-малко работи разсъдъкът в човека. Щом разсъдъкът се увеличава, страхът се намалява.

Планински върхове

Link to comment
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Reply to this topic...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

 Share

×
×
  • Create New...