Аделаида Добавено Май 2, 2008 Доклад Share Добавено Май 2, 2008 Всичко знам за тебе, бебе! Мая Дългъчева Днес татко ме гушна и радостно рече: „В корема на мама живее човече. Дали е момченце или пък момиче? Дали ще е братче или пък сестриче? То колкото житено зрънце е само, но спи и расте под сърцето на мама. И сигурно много прилича на тебе, когато си бил във корема и бебе.” Туй, че нашето бебе пораства, е ясно. Ами как се побира? Не му ли е тясно? „Не, не се тревожи! – Мама права застава. – Виж, коремът ми също расте, наедрява. Все едно е хралупка – тъмна, топла и мека, все едно е къщурка – и просторна, и лека... Ден след ден се заобля, ден след ден се издува – има място за бебчо дори да лудува!” Вече в кухнята често заседява се мама. Ние с татко се смеем, че похапва за двама – два банана изяжда, две филийки препича... И след малко от глад към хладилника тича! Ала то е, защото се храни със нея бебчо, дето в корема и кротко живее. Как, ще питате вие, като няма устичка? Ще ви кажа – през някаква тайна тръбичка. Понякога мама бледа лежи. Навярно коремът и доста тежи. Тогава съм мил – безшумно се движа и заедно с татко за нея се грижа. Когато заспи, стихват стъпки и песни – съня и не бива никой да стресне! Влакчето даже мирува, кротува, защото и бебето също сънува. Колко много коремът на мама порасна! Всяка рокля предишна сега и е тясна. Вътре бебето шава, премята се, рита и почуква с юмруче... За мене ли пита? Знам, не вижда оттам непознатия батко, но познава гласа ми и този на татко, затова му разказваме как си мечтаем скоро заедно с него у дома да играем. С нетърпение питам: „Защо ли се бави? И кога ще излезе? Да не би да забрави?” „Още малко остана – моят татко отвръща. – Ще ухае на бебе после цялата къща!” Най-накрая е тук! Вече имам сестриче! Вижте, то се усмихва! Вижте, то ни обича! Ох, как искам по-бързо да стане голямо! Не расте ли и братче в корема ти, мамо? сп. Мама, януари 2006г Как реагират вашите деца при вестта за братче и сестриче? Как приемат новия член в семейството? Има ли ревност за любовта на мама и татко? Или тръпнат в радост за появата на бебето и мисълта, че ще са батко или кака? Как изживявате тези моменти? Споделете своя опит? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
infinity1305 Добавено Май 3, 2008 Доклад Share Добавено Май 3, 2008 Нямам такъв опит, но съвсем скоро... Когато повиках малката ми осиновена дъщеря, за да и кажа /с огромно притеснение/, че ще имам дете, тя се разсмя и извика - "Ти сега ли разбра" Това отнесе завинаги всичките ми страхове за неразбиране от нейна страна. Какво следва... ще видим... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Май 3, 2008 Доклад Share Добавено Май 3, 2008 (edited) хм, аз когато родих дъщерята сина беше на 2г и 7 месеца. Едва ли е осъзнавал какво става точно, освен, че остана на малко по-заден план, докато бебето беше бебе. Мога само да кажа, че е трудно да се гледат едновременно бебе и малко дете, почти още и то бебе. Голямата трагедия обаче започна, когато бебето стана човече и започна да говори и да си има мнение по различни въпроси. Тогава започнаха войните, дразненето и боищата между двамата. И продължават и до днес, дори става все по-зле. Не могат и една минута да седят двамата, без да се скарат за нещо. Карат се за всичко, и за това, за което не съм очаквала. Макар че аз не ги деля и гледам да има равнопоставеност между двамата. Тук познати ми казват, че вина за това има малката им разлика и че били на един акъл и двамата. Възможно е, но все си мисля, че не е само това. Различни характери вероятно. Освен това и двамата са твърдоглави като майка си, и като си решат нещо, не можеш да ги разколебаеш, и всеки си отстоява позицията и не отстъпва пред другия....така се зараждат вечните им караници Редактирано Май 3, 2008 от mvm Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
infinity1305 Добавено Май 3, 2008 Доклад Share Добавено Май 3, 2008 mvm, а как се държат с другарчетата си, с връстниците? А защитават ли се едно друго? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Май 3, 2008 Доклад Share Добавено Май 3, 2008 mvm, а как се държат с другарчетата си, с връстниците? А защитават ли се едно друго? с другите деца се държат нормално, само помежду си се бият и карат Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Май 3, 2008 Доклад Share Добавено Май 3, 2008 (edited) Това беше много точен въпрос - инфинити! Още няколко преди да взема отношение: - можете ли да дадете конкретни примери за какво точно се карат децата? какви са различията между мненията им - конкретни примери по възможност? - наблюдавали ли сте дейности, в които са на едно мнение и не спорят поне за около 15 мин. - играят заедно и се разбират? - имате ли максимално точна представа за конкретните наклонности и интереси на всяко от децата? - родителите вземате ли участие в някоя от дейностите и заниманията им? - как реагирате в случай на скарване? А как - в макар и кратките и може би редки моменти на мир и любов? - разговаряли ли сте с тях за техните отношения? - имат ли за пример подобни отношения - независимо между кого? Много станаха въпросите - не е задължително да отговаряте на всички... Редактирано Май 3, 2008 от Донка Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Май 4, 2008 Доклад Share Добавено Май 4, 2008 Тези всичките въпроси към мене ли са? Не смятам да отговарям, защото темата не е за моите деца, а за появата на второ дете в семейството. Аз си споделих моя опит Нека и други да кажат. Все пак не пожелавам на бъдещата майка да изпадне в моето положение, защото е трудничко Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Май 4, 2008 Доклад Share Добавено Май 4, 2008 Отговорите биха помогнали на майки с подобен проблем - въпросите не са лични, а като казус - две конфликтуващи деца в семейството. Дори сам да се опита да си отговори човек на тях - би било доста полезно. Когато родителите забележат какви са обичайните причини за конфликта, биха могли да избягват и предотвратяват ситуациите. Разбира се, макар и родени от едни и същи родители и растящи в един и същ дом, те са различни - това е важно да бъде прието и разбрано с уважение от голямото дете и после от малкото. Всичко започва от примера на родителите, естесвено. Примерът как се отнасят един към друг и как към всяко дете поотделно. Наблюдателността е най-важното нещо за създаването на подходяща атмосфера у дома - ако всяко от децата има възможност да се занимава с любимата си дейност/и - при назряващ конфликт родителят ще знае накъде да насочи всеки. Много често (от личен опит) конфликтите възникват защото децата бездействат. А бездействат, защото не се сещат с какви интересни неща могат да си запълнят времето. Много сполучлива сфера е спортът, изкуствата... каквото му допада на детето. Друг важен момент за родителите на две деца - още от самото начало - дори преди да се появи второто дете - да си представят заедно с първото как ще си играят заедно и на какво - и каква роля ще има всяко - голямото и малкото. За съжаление - при моите играх роля не само аз с моите визуализации, но и едната баба, която внушаваше как бебето ще му изяде обяда, ако той не го яде... В тази връзка в игрите на двете деца винаги трябва да има място и за родителя. Сега си мисля,че е хубаво да споделим тук игри, подходящи за семейства с две деца. Понякога конфликтите са зов за вниманието на родителите - когато децата забележат, че единственият начин да привлекат вниманието към себе си е този.... Ако вече това се е случило, лечението ще е трудно и бавно, но е възможно. Ще е нужно много внимание - да се улавят моментите, в които има мир и точно тогава да се насочва внимание и позитивна подкрепа към децата. И обратно - търпение и отказ от участие, когато се опитват да го привлекат със скандала. Най-зле е положението, когато двете деца са "назначили" родителя за следовател и съдия и си разиграват сценарий от екшън... Наистина е необходимо да се разговаря с децата за конфликтите помежду им, но с много такт и разбиране - в никакъв случай с "кой е виновен, кой започна пръв, какво направи всеки " и т.п. Бих препоръчала отново прекрасната серия Позитивно възпитание Много ще е хубаво и родители с опит да сподеят тук заглавия или подходи, които прилагат, когато децата в семейството са повече от едно Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Дъгата Добавено Ноември 17, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 17, 2009 хм, аз когато родих дъщерята сина беше на 2г и 7 месеца. .. Голямата трагедия обаче започна, когато бебето стана човече и започна да говори и да си има мнение по различни въпроси. Тогава започнаха войните, дразненето и боищата между двамата. И продължават и до днес, дори става все по-зле. Не могат и една минута да седят двамата, без да се скарат за нещо.... Макар че аз не ги деля и гледам да има равнопоставеност между двамата. Тук познати ми казват, че вина за това има малката им разлика и че били на един акъл и двамата. Възможно е, но все си мисля, че не е само това. Различни характери вероятно. Освен това и двамата са твърдоглави като майка си, и като си решат нещо, не можеш да ги разколебаеш, и всеки си отстоява позицията и не отстъпва пред другия....така се зараждат вечните им караници Колко добре те разбирам. Ето за това съветвам всички разликата между децата да е поне 4 години- голямото е вече напълно самостоятелно, да имат заимания и да не воюват за мамата и кой е цар на къщата!! При баткото не хареса бебето още преди да се роди - аз трябваше да лежа и не го носих, гушках, не се гонихме и борихме! ПОсле го ахреса, но не искаше беебто да го буди. Нито аз да гушкам беебто, вместо него. А към други деца и бебета е супер галантен и мил! * При мен нещата леко улегнаха, когато малкият проговори добре (3г.) и вече казва какво иска. * Излизането навън винаги решава проблема, но зимата е направо зле - разходките са кратки, а лятото сме от тъмно до тъмно навън. * Има мир само ако гледат любимо филмче или им пускам филми за природата. * Музиката ги успокоява. * Ако едно дете се занимава с един родител е добре. Но двамата много се ревнуват, ако например рисуваме заедно. * И да, големи инати са - като майка си, баща си, баба си.. абе и двата рода сме си дебелоглави.... * Астрологически също са големи образи и по западната, и по китайската астрология! * Много помага, когато споделям с приятелки, или поне се разделям с мечтите за лесно майчинство е безпроблемно отгледане на децата. Ами такива са си. И животът продължава!!!! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.