Jump to content
Порталът към съзнателен живот

15.05.2008 г. - Дето има свобода, там и злото съществува.


Recommended Posts

Мисъл на деня - 15 Май 2008 г.

„Злото в света съществува по единствената причина на съществуването на свободата. Дето има свобода, там и злото съществува. Ако нямаше зло и ако нямаше добро, и свобода нямаше да съществува. Ако съществуваше само добро, свобода нямаше да съществува. И ако съществуваше само зло, свобода пак нямаше да съществува. Свобода има само там, дето едновременно съществуват и добро, и зло. Свободата е резултат на един вътрешен избор.”

Из Здравото учение, 18-а НБ, 4.IV.1937 г.

Линк към коментар
Share on other sites

Имаш избор:

Всеки човек е освободен дотолкова, доколкото може да избере от двете положения доброто или злото. Доброто и злото не се налагат на човека, но той е абсолютно свободен да избере едното или другото от тях – от него зависи.

Здравото учение

и утешение:

В голямото зло винаги има нещо добро. Това е за онзи, който разбира Божия закон. За Бога, Който всичко е създал, всичко е възможно. Това се отнася до Бога, но не и за нас.

Здравото учение

:rolleyes:

Линк към коментар
Share on other sites

Жалко, значи няма спасение от злото:(

Спасението е да изберем доброто. Или по-скоро да го избираме, защото това е непрекъснат процес. А изборът правим с всяка наша мисъл, чувство, дума или действие.

Линк към коментар
Share on other sites

Ще избираме доброто, ама ние не живеем сами, като отшелници. непрекъснато се сблъскваме и със злото у някои хора?

И ко прайм в такива случаи? :hmmmmm:

Аз се ядосвам, мисля си как може да има такива хора, ама защо са такива и не могат ли да бъдат по-добри и разни подобни неща. И каква полза, не мога нищо да променя, себе си мога, но света и другите хора не мога.

А пък това, че и в най-голямото зло имало добро не го разбирам аз. Какво добро има в един педофил-убиец например? Какво? Че се лекувал кармично , изкупвал някакви си там химерни грехове от минали животи........или нещо друго? Дрън-дрън. Несправедлив е тоя свят и това си е. Кой каквото ще да ми говори за Божествени закони. Какви са тия закони, дето само Бог си ги разбира, а ние хората не

В такива моменти винаги се сещам за филмчето на Бруно Бозетто. Бог създаде на хората свят, а те го напълниха със зло.

Редактирано от mvm
Линк към коментар
Share on other sites

Какво добро има в един педофил-убиец например? Какво?

Ако един педофил-убиец увреди съзнанието или отнеме живота на един бъдещ Хитлер, може да се окаже, че за голяма група хора това е голямо добро. Няма нищо случайно и нищо излишно на този свят. Доброто и злото са само въпрос на нашата собствена преценка - на егото.

Линк към коментар
Share on other sites

Нали това е целта - всеки да се научи да избира това което е добро не само за него, но и за всички. Хората още не могат да различават доброто от злото, а този урок изглежда се учи трудно и продължително. Ние не можем да накараме другите да вършат добро, можем само да ги насочим; можем също донякъде да ги ограничим в лошите им действия. Божествените закони правят същото, дават свобода на човека, но ако изборът му донесе вреда на другите, същите закони го поставят в тежки условия, за да изпита нещата и от другата страна и така докато не се освободи от егоизма си и започне да желае не само собственото си добро, но и това на останалите.

Линк към коментар
Share on other sites

Браво! Да се надяваме тогава, че всеки убиец убива по един бъдещ Хитлер. Добро успокоение,

Да ,ама не. Това е замазване на проблема със злото

Преди време мислех като теб. Много неща съм успяла да приема като недостатъци в характера на хората и не беше лесно, защото по природа съм идеалистка. Но в един момент около мен започнаха да се навъртат много сатанисти и усетих, че съм стигнала до задънена улица. Някак не можех и не можех да ги приема и те съответно ставаха все повече и повече. Не-лоши хора, но толкова подвластни на желанията си, че стигаха до крайности. Тогава в живота ми се появи един човек - лъч светлина в мрака. И когато говорихме за това, той ми каза: "Сатанистите вярват в свободата, имат си много хубави идеали. Приеми, че сатанизмът е егрегор-защитник за нуждаещите се... тези които не могат да изживеят тези идеали сами, го ползват... за тях е създаден от загрижени души." Вярвай ми, изпитах невероятно облекчение. Няколко думи успяха да променят цялостното ми разбиране за злото и проявите му.

Всъщност, какво е зло - всяко желание, което не успяваме да контролираме. Ако не успеем ние да го поставим под контрол, попадаме под негов контрол. Любовта към човек е най-прекрасното нещо на света - но ако премине една граница, се превръща в мания, става най-ужасното нещо на света, затъмнявайки всичко останало. Става единствена цел, в името на която бихме били готови на всичко, на убийство дори. И няма лоши хора - във всеки от нас дреме това, някъде в дълбините го има и чака момента да се изяви.

Животът има синусоидален ход. Казват, че добро е онова, което е в центъра - балансът между крайностите, а всяко залитане, независимо от посоката, вече само по себе си е зло. Омразата, както и прекалената любов, са равностойно зло. Тук обаче се появява един друг въпрос - за амплитудата на отклонението от средната линия. Средната линия е сивият живот - там, където няма нито много щастие, нито много нещастие. Хората, разбира се, се стремят към щастието и го получават - тръгват нагоре, стигат границата на енергийните си възможности, откъдето има само една възможна посока - надолу. Стигне ли се до горната граница на щастието, стига се и до долната граница - загубата му с всички последствия за психиката на човека. И амплитудата на тази синусоида непрекъснато се увеличава в хода на развитието на човека - щастието става все по-голямо, болката - също.

Независимо как постигаме целите си/щастието си, рано или късно осъзнаваме, че няма вечни цели, няма вечно щастие и всичко се плаща. Един "добър" човек" ще страда от несподелената си любов и след това ще получи друга, споделена, онази, която винаги е желал. Един "лош" човек ще реши, че тази любов му се полага, ще направи магия, ще изнасили, ще убие - и след това ще страда така, че да осъзнае и постъпката си, и наказанието си. И при следващата несподелена любов той отново ще има избора да я изстрада, уважавайки свободата на другия, или да повтори грешката си. И тази ситуация ще се повтаря дотогава, докато човекът осъзнае, че всъщност има само един път - любов и уважение към себе си и другите. Затова и на човек се дава избор, затова му се позволява да направи грешка - защото само осъзнатата грешка може да ни предпази от повторението й.

Най-важното обаче е, че колкото повече напредва човек по пътя на духовното развитие, толкова повече получава и толкова по-голямо става изкушението "да кривне от пътя", за да запази полученото. Така че всеки от нас във всеки момент е застаршен от уравновесен, балансиран и хармоничен човек да се превърне в "лош" според собствените си критерии човек.

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...