Игрите

[Аделаида]

Темата за детската игра, онази игра, която е навън сред природата, в парка, пред блока. Онази игра в която се чува детският смях, екота на детската радост. Играта на стражари и апаши, на жмичка, на ластик...дали е вече забравена от децата и изместена от компютърната игра?

Дали вече децата ни предпочитата да стоят повече в залите за интернет и да гредата телевизия?

Или врсе още обичат да играят навън, да се събират с други деца и да се впускат в детските игри, коита са далеч от компютърните технологии?

Дали все още книгата е интересна за децата или е вече изместена от интеренет сайтове?

А вие обичате ли да си играете с вашите деца? Да седите с тях на килима в къщи или да поиграете на федербал на вилата заедно?

Изпращаме ли вече детските игри или все още имат място?

[rumbic]

Когато аз бях дете, всички тези игри: ластик,къщички,криеница,стрелки и ...какво ли още не,бяха любими за всички мои приятели. Сега за съжаление, децата не играят, тяхното мислене е съвсем различно, дори бих казала, че това вече не е детство, незнам един ден за какво ще си спомнят.Тъжно е когато виждам всичко това, когато чувам дори начина по който говорят помежду си днешните деца,много е тъжно!!!

[Аделаида]

Да имаше прекрасни игри. Аз лично съм се прибирала лятото дори след 10 часа вечерта често пъти, защщото навън е било весело и забавно. Правихме какви ли не щуротии и игри, дори си ги измисляхме сами игрите. Тъжно е, че сега повечето деца играят само на компа или на ТВ игри...и все по рядко навън.

За това всеки един родител трябва да се замисли и може би да си играе с детето докато е малко, да му покаже този свят на игрите, а след това остава да има и късмет да играе навън, ако може да намери такива приятели със същите интереси.

[Дъгата]

Казват, че децата не играят, а изучават света.

За нас е игра, а за тях - сериозна работа, макар да я правят много усмихнати.

При всяка възможност сме навън и в парка.

В парка учим как се казват растенията, породите кучета; събираме кестени и желъди и правим композиции с тях.

Дори търсим катерички - и веднъж една от тях изпусна туку-що обелен орех - бяхме много щастливи.

Карането на колелета е супер забавно, тичаме след топката.

Чакаме под дърветата и снимаме птичките и гущерите. Много им е забавно!!!

Според мен аз само поддържам естествената любознателност на децата.

Виждали са как изглежда разглобен компютър, сами са разглабяли клавиатура и разбраха, че не е чак толкова интересно. А в детските филмчета има толкова много грозни фигури и неприятни звуци, че те сами искат да ги спра и да правим нещо по-приятно.

Никой и нищо не може да замени играта и тичането!!!