Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Синтетичната живопис и Гоген


Recommended Posts

Пол Гоген е майсторът на изразяването на непоколебимия вътрешен свят на твореца,решил да търси собствената си природа ,без да робува на тенденциите в живописта.

Художникът ,който реши да забрави културните кръгове и да намери собственото си лице и самобитност ,далеч от цялата социална истерия и шумотевицата на Париж.

Платната му са съвършено нови като разбиране на живописта и авторска идея за времето 1891г.

Гоген е зодия близнаци ,роден е на 7 юни 1848г./за мен е изключително разбираем и близък като натюрел ,може би защото и аз съм близнаци-5.юни1981г./

Това ,което е забележително за Гоген са синтетичните цветни хармонии ,които постига ,надбягващи се с различната творческа реалност ,различна от видимия свят.

Гоген постига една изключително самобитна палитра ,маскимално близка до характера и поминъка на хората от Таити . Десените от дрехите на таитянките влизат в пълните си багри в неговите картини ,екзотичните животни ,растения и плодове ,създават веднага насищането на картината с неповторими жарки цветове.

И все пак усеща се и много от японската естетика в изкуството ,но смесена с нещо невиждано досега в живописта.

Много критици определят Пол Гоген като предвестник на фовизма,заради засилената цветност в картините му ,различна от локалните стойности на предметите в реалността.

Но за мен ,а и не само за мен :3d_025: Гоген е абсолютно самобитен и предвестник на много от основните течения в Модерното изкуство .

Преди всичко синтетичността на цвета,сведен до плоскостно ,декоративно полагане , смелите цветни контури ,които рисуват силуетите понякога чисто графично.

Много често използва един и същи модел ,който композира в няколко пози в картината. Това създава малко различно нереално усещане ,за няколко паралелни измерения на действия в картината ,поради тази причина са го причислявали и към символистите .

Но според мен Гоген е нещо много по- различно и от тях ,просто няма аналог с никое от теченията до този момент ,по- скоро намирам връзка между неговата живопис и съвременното изкуство,комикса,анимацията,разказването на някаква история с реплики и графични образи.

Както и с японската естетика на рисунките върху дърво и графичните отпечатъци върху ръчна хартия .

Почти комиксно въздействат неговите картини ,наситени докрай в своята цветност ,стигащи до смели контури и огромни плоски цветни повърхности. Монументалност на цвета ,монументалност и на фигурите ,почти наподобяващи статуи на древни богини и митологични същества.

Ето и някои негови произведения :

006643459.jpg

006643457.jpg

006643447.jpg

006643465.jpg

006643453.jpg

006643462.jpg

006643464.jpg

Линк към коментар
Share on other sites

Ина, поздрави за темата!.

Преди малко мислех да сложа картина от Пол Гоген в блога си, но ти ме изпревари :blink:

Гоген е моят любим художник, години посветих да изучавам творчеството му, животът му, както и двете книги, които е писал в малкото селце Атуона, на Маркизките острови. За мен той е от онези велики странници и пилигрими, които човечеството трудно разбира и не приема дори.

Много ми стана тъжно, когато научих, че последната картина, която е нарисувал е ....... зимен пейзаж от Арл. Навън е бил цветния тропически фон и крайните контрастни багри, а сърцето му си е спомняло зимни картини.

Един невероятен човек и творец.

Линк към коментар
Share on other sites

Мона,благодаря ти ,за думите. :3d_059:

Мисля,че в сърцето и вътрешния свят на всеки един художник ,се крие пилигрима ,мистика и трудно разбираемия философ.

За Гоген това е особено вярно.

Както и за Ван Гог. Нарицателното постимепресионисти обединява ,много различни по своята философска същност художници. Единственото общо помежду им е просто факта ,че творят след бума на импресионистите .

А Гоген и Ван Гог като приятели и тясно свързани в артистичните си търсения хора са едни от най- ярките художници ,които творят след ерата на импресионистите ,завладяла цяла Европа ,Русия и Америка.

Ще ми се да спомена тук и Тулуз Лотрек ,както и експресионистите,които търсят новата художествена форма и новата емоция в картината ,ескалирала до експресия .

Търсене ,навлизане в дълбоките води на творческото аз ще последва оттук нататък в световната живопис.

Далеч зад натурата и видимото .

С появата на Гоген и Ван Гог ,а и на започнатото от импресионистите преди това,започват въпросите "Какво същност представлява изкуството ? И дали художникът единствено трябва да наподобява натурата или трябва да открие собствените си творчески идеи ? Дали видимото и реалистичната живопис са способни да изчерпят вътрешния свят на художника?

Естествено ,отговорът във времето е не.

Изобразителното изкуство не е само подобие на реалността и не само натурата и видимото представляват и въплатяват художествените идеи.

Редактирано от Ина Трифонова
Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 year later...

Ще направя странен паралел: напоследък препрочитам Джоузеф Кембъл - един много уважаван от мен автор и попаднах на следното: според него единствено онези хора, които са надраснали Пирамидата на Маслоу, успяват да последвата себе си, т.е. да осъществят легендата си. И, според Кембъл, най-яркият пример за човек, осъществил легендата си е именно Пол Гоген - той започва да рисува на .. 34 години, зарязва удобната си професия на банков посредник и тръгва по пътя си, по пътя избран от самия него, не от обществото, моралните или социалните ограничения.

Вероятно поради тази причина, Гоген е моят любим художник - способността да се преминават граници, умеят малцина.

И отново се връщам на Кембъл и на Пирамидата на Маслоу - няма значение къде си, женен ли си, свещеник ли си или просто примирен човечец, ако последваш зова на сърцето си, не само ще осъществиш личната си легенда, но ще и осъществиш целия си потенциал на осъзнат и на мислещ човек.

Въпреки думите на Пол Гоген, че "да си различен, означава да си сам", то подобна самота е за предпочитане пред животът в жертва на първите нива от пирамидата на Маслоу :)

Редактирано от Мона
Линк към коментар
Share on other sites

Гоген рисуваше рязпятия, аз – цъфнали градини,

в които утринна мъгла дими..

Усмихваха се старите маслини,

усукани като прането край приюта в Сен Реми.

Полето пееше и беше просветлена

душата ми. Пристъпвах боса по сребърните цветове –

Апостол, пратен в тая и от Дявола забравена Вселена

да възкреси душата на изчезнали навеки светове.

Но идваше нощта. Прозорецът с око на сова

ме търсеше. Вратата зейваше – подобно бездна между светлините редки,

за да се срина в шахтите на Боринаж – и чувах аз отново

как цвилят слепите коне, посред ръждясалите вагонетки.

Вървях между маслините и се обръщах крадешком, защото

все тоя стон ехтеше остро в мен..

И се изкачвах не по стъпалата на приюта, а възлизах към Голгота –

отгдето ме пронизваха печалните очи на Пол Гоген.

:3d_053:

Линк към коментар
Share on other sites

  • 7 months later...

Вероятно поради тази причина, Гоген е моят любим художник - способността да се преминават граници, умеят малцина.

И отново се връщам на Кембъл и на Пирамидата на Маслоу - няма значение къде си, женен ли си, свещеник ли си или просто примирен човечец, ако последваш зова на сърцето си, не само ще осъществиш личната си легенда, но ще и осъществиш целия си потенциал на осъзнат и на мислещ човек.

Въпреки думите на Пол Гоген, че "да си различен, означава да си сам", то подобна самота е за предпочитане пред животът в жертва на първите нива от пирамидата на Маслоу :)

Харесва ми всичко в този паралел, който правиш ,Мона . Наистина животът на Гоген е пълно осъществяване на личната легенда,а и преминаване извън тези граници на аза. Повечето хора на изкуството осъществяват точно това -личната си легенда ,като следват таланта си неотказно. Поне моите наблюдения са върху хората на изкуството.Да посветиш живота си на таланта си е нещо прекрасно ,особено когато това е твоят път ,твоя съдба. Познавам и много хора ,които са изключително талантливи ,но не обслужват таланта си ,спират да се занимават с това в разцвета си и това е много жалко.

Може би мислейки за чисто материалната страна на нещата ,взимат това решение,животът на художника не е лек и това отчайва,някакси ентусиазмът от изкуството стихва.Много колеги се отказаха от таланта си ,не го следват и съдбата им е някак бледа,без следа . Поне за мен е така.

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...