Мисли за Бог

[Alex_Pato]

“Най-прекрасната и най-дълбинната емоция, която можем да преживеем, е усещането за мистичното. То посява семената на всяка истинска наука. Този, който не познава това усещане, който е загубил способността си да се възхищава и да благоговее, прилича на жив мъртвец. Дълбоката емоционална увереност в съществуването на една Върховна Разумна Сила, която разкрива себе си в неразгадаемата Вселена, формира моята представа за Бога."

“Очевидна е хармонията в космоса, която аз, с моя ограничен човешки ум, успявам да схвана, но въпреки това, все още има хора, които казват, че Бог не съществува. А това, което наистина ме вбесява, е фактът, че тези хора твърдят, че аз поддържам техните възгледи.”

“Колкото по-дълбоко човек прониква в тайните на природата, толкова по-голяма става неговата почит към Бога.”

АЛБЕРТ АЙНЩАЙН

“При Господ, пред Когото се прекланям с благодарност

и Който със Своя поглед управлява небесата,

при Него аз се връщам уморен, но пълен с живот.”

“Аз съм извън себе си от удивление и изказвам на Бога моята безкрайна благодарност, че е благоволил да бъдат открити чрез мене тъй велики и непознати досега чудеса.”

ГАЛИЛЕЙ

“Ние познаваме Бога единствено посредством Неговите превъзходни и мъдро изобретени творения. Ние се възхищаваме от Бога заради Неговите съвършенства, благоговеем пред Него заради Неговото всемогъщество и Го почитаме, защото сме Негови слуги.” НЮТОН

“Да опознаваме великолепните творения на Бога, да проумяваме Неговата мъдрост, величие и сила, да се наслаждаваме на Неговите чудесно действащи закони – със сигурност това са достойни начини за преклонение пред Всемогъщия Бог, за Когото невежеството не би могло да бъде по-приемливо от знанието.”

“Господи, аз не очаквам милостта, която получи апостол Павел, нито благоволението, с което Ти прости на апостол Петър. Моля Tе само за онази милост, която подари на разбойника на кръста.”

КОПЕРНИК

“Велик е нашият Господ, огромна е Неговата сила и неизмерима е Неговата мъдрост. Хвалете Го небеса, хвалете Го и вие слънце, планети и луна.

Хвали Господа – нашият Творец – и ти, моя душа, докато те има; защото от Него, чрез Него и в Него е всичко.

За Него да бъде хвалението, честта и славата во веки веков. Амин.”

“Колко са щастливи тези, на които е дадена възможност чрез тяхната работа и изследвания да се издигат до небето! Те виждат там горе Творението на Бога, исъзерцавайки го, се изпълват с радости и щастие!”

КЕПЛЕР

“Ние търсим Бога в неизменните и непоклатими закони на природата, и в благоговейното настроение на нашата душа, която се ръководи от тези закони; ние търсим Бога в блясъка на слънцето, в красотата на нещата, произхождащи от лоното на нашата майка земя, в истинския отблясък на Божията същност – безбройните съзвездия, светещи в неизмеримото пространство на единното небе.”

ДЖОРДАНО БРУНО

“Лъжата е нещо толкова злокобно, че дори ако чрез нея възхваляваме Божествените неща, тя би отнела част от славата на Бога. А истината е толкова съвършена, че ако чрез нея възхваляваме дори и малките неща, те стават величествени и прекрасни.”

ЛЕОНАРДО ДА ВИНЧИ

Извадки от “50 НОБЕЛОВИ ЛАУРЕАТИ И ДРУГИ ВЕЛИКИ УЧЕНИ ЗА ВЯРАТА СИ В БОГА”

http://nobelisti.hit.bg/index.html

[pass_to]

Новороденото зависи от майката. Неговата любов към майката е несъвършена

любов - то има нужда от майката, не може да оцелее без нея. Обича я, защото тя е

неговия живот. Всъщност тук любов няма, детето би обичало всяка жена, която би го

защитила, би му помогнала да оцелее, би задоволила нуждите му. Майката е нещо като

храна, която то консумира. Детето взема от майка си не само млякото, но и любовта - то

има нужда от тази любов.

Много хора остават на това детско равнище през целия си живот, никога не

порастват. Трупат години, но не съзряват умствено, психиката им остава непълнолетна,

незряла. Винаги се нуждаят от любов като от храна.

Човек съзрява едва когато започне да обича, вместо да се нуждае. Започва да

прелива, да споделя, започва да дава. Ударението тук е съвсем различно. Преди той се е

стремял да взема колкото се може повече. Сега, обратно, иска да даде повече и повече от

себе си, без да поставя условия. Това вече е истинско израстване, истинска зрелост.

Зрелият човек дава. Всъщност само зрелият е в състояние да даде, понеже само

той притежава любовта. Тази любов сега е независима от това дали другият ти отвръща

със същото или не. Сега любовта не е връзка с другия, а състояние на съзнанието.

Какво ще се случи, ако всички ученици изчезнат и остана само аз? Какво става?

Нима мислите, че нещо ще се промени? Какво става, когато цветето цъфти в дълбоката

гора, без никой да оцени красотата му, аромата, без жива душа наоколо, която да извика

"Колко е красиво!", да вкуси от чара, радостта - какво според вас става с цветето? Страда

ли? Паникьосва ли се? Посяга ли на себе си? Нищо подобно! Продължава да си цъфти,

просто продължава. За него няма значение дали някой ще

го забележи или не. То продължава да разлива аромата си по вятъра, да предлага

радостта си на Твореца, на цялото.

Ако съм сам, ще остана така обичлив, както и когато съм с вас. Не вие създавате

любовта ми. Ако вие създавахте моята любов, естествено, че когато ви няма, и любовта

ми няма да я има. Но не, аз, именно аз ви обливам с любовта си. Тя е любов-дар,

същинска любов.

Ошо Тантристкото преобразяване

http://star05.net/e-...obraziavane.pdf

[Guest Христо]

Мислите ли, че тази мисъл е вярна ? Ако да, защо ? Ако не, защо ? Как я разбирате ?

Създай от неговата воля твоя воля, за да превърне твоята воля в своя воля. Сломи твоята воля пред неговата воля, за да сломи волята на другите пред твоята воля.

Пирке Абот

Наскоро научих, че "Пирке Авот" не е автор, а сборник. Но в книжката, която бях чел, това не беше уточнено. Видях реклама на друга книга, в която пак се споменаваше този източник, но не се уточняваше, че е източник, а не автор. Виждайки името на автора на книгата си помислих :"Тази книга двама автори ли име - Авот и Шапиро ?" Проверих в чичко Гугъл и разбрах, че е сборник с юдейски мъдрости. А аз си мислех, че е французин от еврейски произход.

Понеже темата е за мисли за Бог :"Бог високо, Цар далеко" - пример за български песимизъм, продиктуван от тежкото битие на народа ни.

Редактирано Юни 25, 2012 от Христо

[ivail]

Само ще подскажа, за да може всеки да сам да се замисли:

Мислете за Бог като глагол, а не като съществително, Бог е вечно Действие, Движение, Животодаваща Сила, Светлина, Възлюбване, Словото-Разум-Мъдрост.

Бог е действаща Любов, среда в която живее душата ни, както въздуха е среда за тялото ни, както водата е среда за рибите.

Чрез тази Сила се влива в природата Живот, а на нас и Разум - възможността да мислим, независимо дали някой ползва мисленето за добро или лошо. Както слънцето дава светлина и топлина без да гледа на лице.

Дуалността(добро и зло), за която толкова се говори, е като лява и дясна ръка, но нашия мозък-съзнание управлява и двете ръце.

Дали ще изберем да приемем злото като урок или като зло, и дали ще приемем доброто като нещо нормално или ще благодарим чрез кратка молитва, е наш личен избор говорещ за степента на духовната ни еволюция.

Както на "небето" - така и на земята.

И когато в момент на молитва станем като децата - без его, неправещи разлика между добро и зло, ставаме по образ и подобие, т.е. сме хармония с Неговото движение, тогава молитвата става реалност.

Редактирано Октомври 13, 2012 от ivail