Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Мисъл за деня - 04.05.2009 г. - 10.05.2009 г.


Recommended Posts

Мисъл на деня – 4 май 2009 г.

Като не можеш да прилагаш разумността и доброто, които са вложени в тебе, ти се извиняваш със своите наследени черти от баща и майка, от дядо и баба. Това не е извинение. Срещу всяка лоша черта, придобита по наследство, стои по една добра черта, която компенсира лошата. Приложи добрата черта, работи върху нея и ти лесно ще се справиш с лошото наследство. Който не работи и не изправя своите слабости, той не е разумен човек.

Из Огън на пречистване, УС, 1 декември 1935 г.

Link to comment
Share on other sites

пак оттам:

"Днес всички се стремят към физическия свят с надежда да намерят в него живот, знание и свобода. Обаче на физическия свят няма нито живот, нито знание, нито свобода. Може ли да се нарече живот това, където има само състрадания, противоречия и спънки? Човек е дошъл на земята да реши мъчнотиите и противоречията. Те са задачи за разрешаване."

Тук виждаме един много деликатен и противоречив на пръв поглед момент. Във физическия свят Не може да се намери нищо от това, за което копнее човек. въпреки това той там трябва да работи, да си решава задачите. Но как ще ги решава, като за решаването им са нужни знания? Как ще действа, ако наистина няма свобода? Какво изобщо ще прави, ако всъщност не е жив?

Не, не мисля, че тук има противоречие. За мен Човек на истина има задачи във физическия свят, но не може да ги реши със средставата на физическия свят.

Тук, разбира се, са две капанчета, в които толкова пъти сме падали...

1. Като се втренчим в първото условие- казваме- "Не ни трябва този свят! Той е лош!не ни е тук мястото! Махам се оттук! " Обаче то няма къде да се отиде. като не си е решил човек задачките, все тук се оказва. (при това наистина в известен смисъл не ни е тук мястото...)

2. Запретваме ръкави и решаваме ли, решаваме задачи. Ставаме добри, мислим добре, активни сме ... Но всъщност само се балтавим в този свят, без да дадем възможност на това, което наистина може и трябва да реши задачите, да го направи. (при това наистина имаме работа да вършим и няма кой друг, освен нас да я свърши. При това няма кой друг , освен нас да бъде инструмента за вършене на тази работа...) Така че всъщност началото на намирането на мястото ни все пак е тук. Но началото. Освен това си мислим, че така се освобождаваме, или развиваме. Е, не се освобождаваме, още по- малко- развиваме, но го разбираме малко по- късно. Нищо, де. Това е един от уроците.

Edited by Багира
Link to comment
Share on other sites

Докато грее слънцето, докато е ден, човек вижда ясно и не се спъва. Скрие ли се слънцето, настава тъмнина и той не вижда къде ходи. Който живее в тъмнина, той страда, мъчи се, прави погрешки и престъпления. Като се натъкват на противоречия, хората се запитват: „Кое е право и кое е криво? Кой е на правата страна и кой на кривата?“ Онзи, на когото работите вървят добре, е на прав път; онзи, на когото работите са оплетени, е на крив път. Онзи, на когото умът и сърцето са свободни, е на прав път; онзи, на когото умът и сърцето са ограничени, е на крив път. Нещата се познават от последствията. Свободният се движи в правия път. А свободен е онзи, който мисли, чувства и постъпва право. Свободата се проявява извън триизмерния свят. Каже ли някой, че в миналото си е бил свободен, а сега е ограничен, той не мисли право. Каже ли, че ще прояви свободата в бъдеще, пак не мисли право. Свободата се проявява в настоящето; настоящето пък е извън триизмерния свят. Настоящето е вечността, т.е. безграничният свят. Днес всички се стремят към физическия свят с надежда да намерят в него живот, знание и свобода. Обаче на физическия свят няма нито живот, нито знание, нито свобода. Може ли да се нарече живот това, където има само състрадания, противоречия и спънки? Човек е дошъл на земята да реши мъчнотиите и противоречията. Те са задачи за разрешаване.

Човек, който се е "ядосал" на физическия свят, казал си е-не ми пука за правила и закони, ще си живея, както искам... Та този човек не се вслушва във вътрешния си глас. Той потъва в Майя. Когато има светлинка в ума и сърцето-съвестта е събудена, човек иска да се поправи, започва да живее днес и сега. Казва си-днес да постъпя правилно, какво е било вчера и какво ще е утре, няма значение. Та, този човек започва да изправя мисълта и сърцето си. Започваме с малките добринки, без да се влияем от суетата на света.

Значи в далечното минало кокошката е посадила семенца и днес рови да ги намери. Колкото и да рови, нищо не може да придобие. Друг е въпросът, ако господарят ѝ подхвърли нещо. Същото се отнася и до човека, който очаква наготово, други да му подхвърлят нещо. Съвсем друго е, ако човек работи, учи и прилага наученото. Бог помага на такъв човек. Той благославя труда му и му създава добри условия за работа. Както ровенето на кокошката не допринася нищо особено за нея, така също има знания, които не ползват човека. Някой знае погрешките на хората, знае недостатъците им, но това знание не го ползва. За предпочитане е да знаеш как се изправят погрешките, отколкото да ги посочваш. За предпочитане е да рисуваш, отколкото да критикуваш картините на художника. Лесно е да кажеш, че художникът не е нарисувал добре портрета на някого, че линиите на носа и на устата не са правилни, но мъчно е да ги изправиш. Ще кажеш, че не си даровит. Щом си дошъл на земята, все имаш някаква дарба. Развий дарбата, която ти е дадена. Ако не можеш да рисуваш, ще признаеш в себе си, че не си работил, а не че не си даровит. Даровит си, но не си работил в това направление. Умен си, но не мислиш, затова не вършиш умни работи. Добър си, но не прилагаш добротата си. Като не можеш да прилагаш разумността и доброто, които са вложени в тебе, ти се извиняваш със своите наследени черти от баща и майка, от дядо и баба. Това не е извинение.

Добре е да познаваме миналото си, в т. ч. себе си. коя черта от къде ни е, но не да спираме на тях. Защото онова вътре неповторимо и само наше си може да ни промени. Но дали сме намерили себе си? Дали се познаваме? Имаме ли смелостта да се променим? Това значи да отхвърлим тежестта от желанията на близките си, на обществото. Смелост да бъдем себе си. Когато успеем да направим това идва невероятна свобода-чувстваме се леки и щастливи. Може да не са доволни околните, но нали ние сме доволни и нали вървим към Бога. Без тежести и пречки.... Сега се сещам и за друго. - на някое дете родителите или бабата и дядото разказват, че преди време някой си направил нещо лошо. И у детето се заражда съчувствие към близките и лошо чувство, омраза към онзи, другият човек... Да, ама онова зло си е било там, защо днес да го пренасяме и да го подхранваме?... Ето така се подхранват отмъщения, злини, а може да се прости и да се забрави... Тогава злото си остава там, затворено в онова време и няма сила днес.... Защо да мрязя турците или комунистите, или онези, богатите и т. н.? Днес и сега мога да простя и да забравя всички глупости от миналото... Така цели родове и народи воюват за нещо от миналото, пренасят го със съднанието си и го прехвърлят на народите даже.... Глупост е, безмислено е... Доброто можем днес да направим-да си подадем ръка и да забравим миналото....

Значи, когато доброто в човека се пробуди за живот, злото отстъпва мястото си и умира. Не плачете за злото, но поддържайте доброто в себе си. Давайте храна на доброто, да се усилва, да свърши определената работа. Злото трябва да стане ученик и слуга на доброто, за да изправи погрешките си. Само така човек ще се научи да живее правилно. Велико изкуство е да знае човек как да живее. Това се постига чрез правата мисъл, правите чувства и постъпки. Това е задачата, както на хората на земята, така и на съществата, които живеят на небето. От всички се иска права мисъл, право чувство, право действие.

Това значи съзнателен живот. Ние трябва да живеем съзнателно, за да заслужим вниманието на съществата от разумния свят. Те се интересуват от нас, изучават ни, както ние изучаваме растенията и животните. Колкото по-добре се развива една дърво и колкото по-добри плодове дава, толкова повече ни интересува то. Така постъпват и възвишените същества с нас. Колкото по-добри плодове даваме, толкова по-голям интерес имат те към нас. Това са сравнения, чрез които човешкият ум се развива. Като прави сравнения и съпоставя фактите, човек започва да мисли правилно. Така той вижда разпределянето на службите на ума и на сърцето си.

Да, аз имам доста лоши черти, признати, осмислени. НО имам много добри и на тях давам приоритет. Искам тях да развивам, тях виждам по-добре и ги проявявам. Като имам една добра мисъл, старая се да я приложа, да видя резултата. И така бавничко се доближавам до по-висшите същества... Може би някой ден и те ще ме забележат.... Да и грешки ще правя, но когато имам искрен, вътрешен стремеж, тези по-висши същества ще ме поставят в условия да си поправя грешките....

Някой писател се хвали със своя стил, говори за красива реч, без да прониква в същината на нещата. Той не знае, че красотата на стила и на речта се крие в Истината. Без Истината нещата имат само външна форма. Истината носи светлина и разкрива същината. Стремете се към Истината, за да осмислите живота си, да не се обезсърчавате. Който е изгубил Истината в себе си, той се обезсърчава. Той казва, че никой не го обича. Отчасти е прав. Кое обичате в човека? – Истината. Затова е казано: „Възлюбил си Истината в човека“. Щом намерите Истината и я приложите, всички ще ви обичат

Докато не видим същността на нещата, докато търсим причина във външните условия за нашите неуспехи сме на грешен път. Ако не ме обичат, значи съм фалшива...

Изкуство е да може човек да решава задачите на ума и на сърцето си правилно и да знае как да постъпва пред Бога, а не пред хората. Бог наблюдава движенията на човека, прониква в неговите мисли и чувства и предварително знае как ще се прояви. Той обича правилните линии, независимо от това, дали са прави или криви. Когато някой греши, Той не го съди, но му казва: „Виж картината, която си нарисувал, и сам дай мнението си, правилни ли са линиите или не“. Намериш ли някаква погрешка, изправи я. Ако не я изправиш, картината ти не може да се приеме в изложбата на разумния свят. Не се присмивай на погрешките си, нито на погрешките на своя ближен, но търси начин да ги изправиш. Срещаш едного, ранен в ръката, и кръвта му изобилно тече. Не питай защо е ранен, каква е погрешката му, но вземи мерки, веднага да го превържеш. Не му ли се притечеш на помощ, кръвта му ще изтече. Като превържеш ръката му, тогава мисли защо е ранен. Той е направил някаква погрешка: или е казал на някого обидна дума, или му препятствал в живота. Важно е пострадалият да изправи погрешката си, а ти, който му превърза раната, да вземеш поука от неговата погрешка. Каквото и да е страданието на човека, откъдето и да иде, все има някаква причина за това.

Не е важно да виждам грешката в човека, а силата му, с която може да я поправи. Както и причината, която го е подтикнала за нея. Може би така бих могла да му помогна или поне да не го съдя.... Всички страдаме, всеки си има болка някаква. И ако открием причината за нея ще можем и да я разберем, да не ни боли или дасе поправим.

Няма човек на земята, който може да избегне страданията. Днес всички хора страдат. Светията страда не за своите погрешки и престъпления, а за чужди. Обикновеният човек страда за своите грехове. Обаче и единият, и другият страдат за изкупване на погрешки и грехове. Когато страда, светията казва: „Такава е волята Божия“. Когато обикновеният човек страда, той се запитва постоянно защо Бог му изпратил толкова страдания. Чрез страданията човек върши някаква работа. Който се отнася съзнателно към страданията, свършва работата си според Божествения план. Който няма съзнателно отношение към страданията, в първо време роптае, възмущава се, докато най-после съзнае, че чрез страданията изкупва греховете си. Тогава се помирява с мъчнотиите си и започва да работи съзнателно върху себе си. Като плаща за греховете на хората, светията ще ги научи да живеят добре. Когато човек плаща за своите грехове, в края на краищата пак ще се научи да живее добре. Христос дойде на земята да понесе греховете на човечеството. Като дойде втори път на земята, Той няма да плаща дълговете на хората, но те ще минат през огън, за да се изчистят. Който е чисто злато, ще светне без да изгори; който не е чисто злато, ще изгори и на пепел ще се превърне. Сегашните хора се стремят към придобиване на блага, но смисълът на живота не е в благата. Можеш да имаш много блага, а да нямаш възможност да ги използваш.

И аз преминах през тези въпроси-Защо на мен?, Какво да правя?... Докато не се смирих и не приех Божията воля. Докато не разбрах, че няма нищо случайно, че всичко си има причина... Сега благодаря за страданията-те са благословия за мен, помагат ми да поправям грешките си. Сега разбирам хората по-добре и мога да им прощавам, защото простих на себе си. Зная, че взаимно си помагаме по Пътя. Благодаря на зложелателите си, защото те ми показват къде бъркам и какво да променя в себе си като ми създават условия за това.

Кое е доброто в света? – Любовта. Отворете сърцата си за това добро и работете с него. Желая всеки да даде път на Любовта в себе си и да я прилага навсякъде в живота. Любовта разрешава всички мъчнотии, всички противоречия и недоволства. Приложете Любовта и вървете напред.

Божият Дух носи всичките блага на живота.

Огън на пречистване

Edited by xameleona
Link to comment
Share on other sites

Мисъл на деня – 5 май 2009 г.

Защо съществува злото в света? Не питай защо съществува злото в света, но питай защо си го допуснал в себе си. След това не се мъчи да го изхвърлиш или да се бориш с него, но погрижи се да го ограничиш. Не давай възможност на злото в тебе да се шири. Обаче, речеш ли да се бориш с него, то ще те победи. То е силен, умен противник – мъчно ще се справиш с него. И злото има право да съществува, както и доброто. Важно е да не се дават условия на злото да се проявява.

Из Топлината на Любовта, УС, 12 януари 1936 г.

Link to comment
Share on other sites

Мисъл на деня – 6 май 2009 г.

Някои религиозни хора мислят, че като направят едно добро, ще платят дълговете си, т.е. ще се простят греховете им. Това е заблуждение. Не само добро ще направиш, но ще дадеш живота си! Ще воюваш със злото и за да се справиш с него, ще пожертваш всичко, каквото имаш. Йов мина през големи страдания, но не даде всичко. Той не издържа войната докрай. Понеже имаше синове и дъщери, те пострадаха заради него, а той и жена му оцеляха... Синовете и дъщерите на Йов станаха жертва за баща си, а Христос трябваше сам да умре, нямаше кой да се пожертва за Него.

Из Героите, УС, 3 ноември 1935 г.

Link to comment
Share on other sites

Мисъл на деня – 7 май 2009 г.

Как се разрешават спорните въпроси на Земята? – Чрез светлината... Стане ли човек на светлина, всички въпроси се разрешават. Никой не може да хване светлината и да я тури между чука и наковалнята. При сегашните разбирания на човека, както и условията, при които живее, страданията са неизбежни. Превърне ли се на светлина, страданията престават. Хората се страхуват да станат на светлина, да не изгубят живота си. Няма да изгубят живота си, но ще се освободят от страданията и противоречията. – „Къде ще бъдем тогава?” – Навсякъде.

Из Доволството, УС, 24 ноември 1935 г.

Link to comment
Share on other sites

Мисъл на деня – 8 май 2009 г.

Любовта – това е най-великата наука, която съществува на Земята – единствената сила, която облагородява хората и тя периодически се проявява. На Земята се проявява през месец май. Няколко месеца има подготвителни – през зимата са подготвителните условия за Любовта. В месец май се проявява. След туй през юни, юли, август намалява. Но най-високата точка – това е май. Като дойдеш в май, всичките птици пеят, животни, треви и цветя – всички, едно надпреварване има. Растенията се обличат в своите дрехи. Като мине туй време, после пак настане един период и тия любовни сили се оттеглят.

Из Станете вие, които спите!

Link to comment
Share on other sites

Мисъл на деня – 9 май 2009 г.

Червеният цвят прави хората смели... Виолетовият цвят показва, че трябва да бъдем благодарни и да дадем от себе си не само на подобните си, но и на всички животни, растения, насекоми, на всички живи същества. Към всички да бъдем благородни и справедливи.

Из Речи само реч, 1-ва НБ, 15 май 1938г.

Edited by xameleona
Link to comment
Share on other sites

"Сега не е въпрос само да се каже на човека, че знанието може да му помогне, но той трябва да има такова знание, което всеки момент може да се подложи на опит. Сега трябва да има училища, в които новото поколение да се възпитава по нов начин, да видите какви ще бъдат резултатите. Не е достатъчно да се говори за ново възпитание или за любовта между хората, но теорията трябва да се приложи на практика. Не е достатъчно да се каже, че човек трябва да бъде свободен. За да бъде човек свободен, той трябва да бъде разумен. Преди всичко човек трябва да спазва онази свобода, която природата е вложила и която изисква от всички живи същества. Божественият закон на свободата е написан върху човешката глава, в човешкото сърце и в човешките дробове. Божественият закон е написан във всяка частица от човешкото тяло. Следователно, всеки човек трябва да живее съобразно този написан закон. Ако всички хора биха живели според този написан в тях закон, светът би се оправил много лесно. Понеже хората не живеят според законите му и се отклоняват от тях, те постоянно влизат в стълкновение с Него и със самата природа."

"Сега и аз ще ви кажа само една реч: Всички вие ще станете учени хора... Ще ви кажа: Всички вие ще станете добри хора... Всички ще станете красиви хора... Всички вие до един ще изправите всичките си погрешки. Тогава ще се обичате без погрешки."

Из Речи само реч

Link to comment
Share on other sites

Мисъл на деня – 10 май 2009 г.

Питам: кое в човека търси хубавото, красивото? – Божественото начало в човека търси навсякъде великото, красивото. На кое място в човека ще търсите хубавото? – В сърцето му. Защо? Защото сърцето ражда, умът обработва, а волята изявява техните дела навън.

Из Малкият повод, Лекция, 23 март 1927 г.

Link to comment
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Reply to this topic...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

 Share

×
×
  • Create New...