Характер и наследственост

[Darsi]

Не съм сигурна на правилното място ли пускам темата, която ме интересува. Ако не е тук мястото моля модераторите да я преместят.

Въпросът ми с две думи е: характерът на родителите предава ли се генетично на детето или е плод на многоспектърно възпитание?

Ако трябва да облека въпросът си с пример ще звучи така: ако един баща е слабохарактерен и страхлив, безволев и неспособен самостоятелно да взема решения, това има ли вероятност да се предаде на сина генетично, при положение, че двамата не живеят заедно. Т.е. бащата не възпитава с примера си?

[Добромир]

Разбира се, и двата фактори имат значение! Частичното унаследяване може да е някаква обща карма, а от биохимична гледна точка да се дължи на особености в нервната реактивност и в синтеза на невромедиаторите. Личният пример дава възможност на тези предразположения да се утвърдят. Често с времето детето/младежът/девойката се разбунтуват срещу това, което му е дошло по линията на родителите, но обикновено се стига до същото в по-друга разновидност.

[Darsi]

До момента в който сериозно започна да ме интересува този въпрос съм смятала, че е възможно да се наследят външни белези, наследствени заболявания, тип нервна система и др. свързани с физиологията. Смятала съм, че чертите от характера се формират като следствие от възпитанието в най- широкия смисъл на това понятие. Материята, която може да ми даде отговор на този въпрос ми е твръде непозната, също и обширна и за това се допитвам до вас. Смятам, че сайта е много сериозен и хората които вземат отношение са на високо ниво. Въпросът за мен е много важен.

[Орлин Баев]

За генетичното залагане могат да ти отговорят лекарите. В психологията се знае, че да, предават се общи предиспозиции в характера. Не само от мама и татко, но от цялата генограма (родословно дърво), на която човек се явява просто продукт. като се проследи генограмата, може да се види как дадена психична черта се предава с поколения. Или конфликт или психичен проблем. Преди време и аз се "ровех" из генограмите, но сега работя повече върху психиката тук и сега. Тя така или иначе съдържа всичко нужно за промяна - както и да е. Освен генетиката, разбира се че е много важно и възпитанието и преживяванията ти през ранните години. Те оставят дълбоки отпечатъци в мозъка и оттам в съзнанието. Всичко обаче е променимо чрез осъзнаване, здрав разум, мотивацията на свободната воля, оптимизма и връзката с по-дълбоките духовни нива в теб!

[Florestan]

Ето какво съм чел от Рудолф Щайнер, който се води един от най-големите посветени на Запада, по темата. Според него, в момента човечеството е в такъв процес на еволюция, че все повече качествата на духа се изявяват независимо от генетичния материал, в който се проявяват. В миналото този материал е имал по-силно влияние и затова например при някои народи като евреите се е наблягало особено много на почитането на рода. Естествено, не може да се каже, че качествата нямат връзка с гените, не това се има предвид, а по-скоро, че някои духовни качества стават независими от тях. От друга страна, самият Щайнер твърди, че понякога тялото създава проблеми за това да се проявят тези качества, например такъв е случаят с пророческата способност при древноеврейските пророци - според Щайнер именно затова при тях откровенията идват почти отведнъж, сякаш са плод на някаква "гениалност", както той се изразява, т.е. душевните качества, които тези хора са култивирали в предишни животи се изявяват по един такъв начин, а не намират един плавен път на развитие, както това би станало, ако тялото е по-съвместимо (тук причината според Щайнер е това, че много от пророците са били велики посветени на други народи в предишни животи). С други думи, генетичния материал може да създаде някои трудности, но според Щайнер тенденцията е отсега нататък да има все по-голяма независимост по отношение на някои духовни качества спрямо генетично заложения материал.

От друга страна, мисля, че вторият баща може също да даде своя принос, който вече не може да се прояви на физическо ниво, но ми се струва, че може да се прояви на етерно или астрално ниво, което всъщност е и отговорно до голяма степен за характера на един човек.

Всичко това пиша, разбира се, ако се приеме теорията за прераждането, както и различните тела, но исках да спомена какво бях чел от този антропософ.

[Орлин Баев]

Проблемът при езотериката е, че абсолютно всеки, който има достатъчно харизма и амбиция за публичност може да застане и да каже точно каквото си иска, да прави всякакви умствени подскоци на базата на други такива подскоци, които вече той или друг просто е обявил за факт поради авторитет или давност на повтарянето им. В езотериката всеки духовен предприемач може да създаде поредица от конструкти и вярвания, чрез които да продава надежда. Съзнавам, че съм леко краен, а и само загатвам и едва ли ще бъда разбран.

Аз самия вярвам в езотериката. Но все повече на личната си опитност и все по-малко на готови рецепти, които все повече срещат непотвърждаване от опита ми и се базират в огромна степен на когнитивни изкривявания, базови когнитивни инфантили предразположености на човешкия вид или нерядко психотичност!

Та, накратко - емпирия! Лична и научна! Така сме станали хора и така ще станем и космически хора, които няма нужда да се кланят на "боговете", но ще застанат до тях!

[Darsi]

Всичко това пиша, разбира се, ако се приеме теорията за прераждането

Ако тази теория се приеме, в такъв случай определящото не е ли духът, който е гост в тялото? Кармата натрупана във всички предишни прераждания, житейския урок с който идва на земята? Тогава по отношение формирането на характера би трябвало да се получи един коктейл от гени, възпитание и нивото (качеството, ако мога така да го нарека) на душата- целта, за която тя се е преродила.

[Велина Василева]

Проблемът при езотериката е, че абсолютно всеки, който има достатъчно харизма и амбиция за публичност може да застане и да каже точно каквото си иска, да прави всякакви умствени подскоци на базата на други такива подскоци, които вече той или друг просто е обявил за факт поради авторитет или давност на повтарянето им. В езотериката всеки духовен предприемач може да създаде поредица от конструкти и вярвания, чрез които да продава надежда. Съзнавам, че съм леко краен, а и само загатвам и едва ли ще бъда разбран.

Аз самия вярвам в езотериката. Но все повече на личната си опитност и все по-малко на готови рецепти, които все повече срещат непотвърждаване от опита ми и се базират в огромна степен на когнитивни изкривявания, базови когнитивни инфантили предразположености на човешкия вид или нерядко психотичност!

Та, накратко - емпирия! Лична и научна! Така сме станали хора и така ще станем и космически хора, които няма нужда да се кланят на "боговете", но ще застанат до тях!

Така е, но само при положение, че вярваш, че личността (за разлика от разумната Душа) има свободна воля... А тя няма свободната воля ( докато се идентифицира с егото си), да плещи каквото й падне, макар че външно (илюзорно) така изглежда...

И това продължава дотогава, докато Душата не достигне съвършенството, за което споменаваш... Т.е. да стане човек, в състава на хората, равни на "боговете", съвършени като Отца си. За това време само се отнася свободната воля, не по-рано...Само тогава "казаните" от разумната Душа неща са "вечни"...

Така че - което и от когото е казано - не е случайно; разумна цел стои зад всяко казано нещо; независимо, че не винаги го осъзнаваме... Казват се и такива неща, които са в състава на "отрицателното" знание, които се вярват временно и след това се "чистим" от тях... Но и това е - според регламента; временно - тези неща са "добри" и работят винаги за някаква кауза... Временната личност говори временни неща, но винаги актуални, с оглед обстоятелствата, защото разумна Воля стои зад тях и преследва определената си, предварително, цел...

Като им "мине времето" - същите "добри" неща - стават "лоши" - и следва "чистене" от тях... Примери - много - напр. Мойсеевият Закон и много други , с не толкова глобално, а местно и дори само лично значение...

[Слънчева]

Орлин , точно за това и Учителя ме "спечели", защото ни е казал да опитаме, да проверим, а не само с лековерие да подхождаме. Преживения опит, приложеното в Живота ни и доказаната истина имат тежест.

Е, всеки прилага и проверява по своя начин , според необходимостта си.

Разбира се и Велина е много точна

Редактирано Юни 26, 2009 от xameleona

[Florestan]

Проблемът при езотериката е, че абсолютно всеки, който има достатъчно харизма и амбиция за публичност може да застане и да каже точно каквото си иска, да прави всякакви умствени подскоци на базата на други такива подскоци, които вече той или друг просто е обявил за факт поради авторитет или давност на повтарянето им. В езотериката всеки духовен предприемач може да създаде поредица от конструкти и вярвания, чрез които да продава надежда. Съзнавам, че съм леко краен, а и само загатвам и едва ли ще бъда разбран.

Съгласен съм, че е така, всъщност не сте толкова краен, защото положението е принципно такова. В предния пост явно съм създал впечатлението на "достоверна научност" или по-скоро за опит да се наложи мнение, но в действителност исках да покажа още една гледна точка и да споделя това, което знам по отношение на проблема (а то не е изчерпателно и не може да се правят от него дори и пълни заключения, ако се прочете внимателно и без да се скача в погрешни изводи) от източник, който ми се струва подходящ и все пак интересен.

А що се отнася до Щайнер, мисля, че той притежава и други качества, освен харизма и амбиция за публичност. Не искам да натрапвам мнение, но само мога да спомена, че Влад Пашов след Учителя цитира най-много него в една своя поредица от книги.

Освен това, именно Щайнер насочва Боян Боев да се върне в България и да стане ученик на Учителя, когато последният го моли да му стане негов ученик. Всъщност съм забелязвал немалко общи идеи в написаното от Щайнер и Учителя, но Щайнер пише по-научно и естествено се концентрира и върху различни неща. Не на последно място, колко хора познавате, които са написали 6000 лекции и се нуждаят само от 2 часа сън на ден?

Естествено, последното не е чак толкова важно, просто разведрявам обстановката.

Орлин , точно за това и Учителя ме "спечели", защото ни е казал да опитаме, да проверим, а не само с лековерие да подхождаме. Преживения опит, приложеното в Живота ни и доказаната истина имат тежест.

Напълно съгласен и тук. Между другото, Щайнер също казва нещо подобно - за него е правило "да не се приема наготово нито една непроверена представа" от съзнанието. Така че съвсем не става въпрос за това да се прочете нещо и да се приеме то за вярно веднага, а по-скоро за това да се има предвид, че някой е казал нещо, което може да се провери.

Друг е въпросът, че ако трябва да си споделя откровено мнението, опасността от това да се вярва лекомислено на езотерична литература поне в момента ми се струва значително по-малка от тази тази литература напълно да се изключи от съображенията, поне що се отнася до по-голяма част от хората. И не на последно място, повечето хора, дори и тези, които се интересуват от тази литература, все пак са наясно, че не всичко може да бъде взето буквално и не всичко е валидно във всички случаи. Доста по-различен е случаят с официалната наука, за сметка на това, защото за мен лично опасността от това да се правят погрешни заключения именно от половинчато поднесени научни данни е много по-голяма от тази да се правят такива заключения от езотерична литература. Човек само като прочете, че става въпрос за езотерична литература може да стигне до идеята, че информацията трябва да се изпита, а и много често човек усеща, че някои автори сякаш "не са за него", дори и да има нещо вярно теоретично в това, което казват.

За съжаление, именно това разграничение и това повишено внимание почти напълно отсъства в момента, когато се спомене, че нещо е научно доказано или дори само, че е научно твърдение (без значение дали е хипотеза или теория). По-голямата част от хората смятат, че произлизаме от маймуните не заради друго, а "защото науката го доказва". Друг е въпросът, че съм взимал курс по археология и ми е горе-долу ясно какво и как доказва науката и какво все още не е доказано. За всеки, който иска да се научи да мисли прецизно и да не прибързва в заключенията, препоръчвам да се занимае най-вече с математика и физика, защото там грешки просто не стават, най-много да се стигне до модерната алгебра, която по думите на един професор е "по-абстрактна от абстрактната алгебра" и ако човек почне да губи ориентация, може и да не извлече повече ползи за своето научно мислене, но поне грешки в това отношение там няма.

Казвам го не за друго, а защото така както може да се каже например, че трябва да не се приемат твърденията на езотериката за правилни, без да са проверени, така би трябвало хората да не приемат някои крайни твърдения, например в биологията, като това колко дни може да издържи човек без вода и храна и т.н., защото в пълния смисъл на думата те също са непроверени. Това е така, защото са само частично проверени, или по-точно проверени за нашите условия, при нашия начин на живот и т.н., но естествено ако всичко се приеме за непроверено, би било много трудно науката да процедира и да се стигне до каквито и да е изводи въобще и затова повечето неща, които са така наполовина проверени, се приемат за вярни и проверени, като понякога се пропуска да се запишат точните условия и т.н., при които те са били верни. Естествено, така все пак може да се работи, но е факт че така се достига и до немалко твърдения, за които после хора като Щайнер споменават, че всъщност са грешни, а и които например противоречат на постижения на йоги и т.н. Но последното съвсем не е необходимо да се има предвид, когато има много по-ясни примери - болшинството от хората вярват, че мозъкът произвежда мислите, което е само един пример за твърдение, което немалко езотерични автори смятат за напълно погрешно. И това се води, че се "доказва" от науката, само защото са изследвани някои вълни в мозъка по време на мислене, но всъщност то се доказва единствено чрез един крайно непрецизен и в крайна сметка ненаучен подход. Споменавам това, защото неотдавна възникна и като въпрос в една тема. Проблемът тук е, че подобни "доказани" (и всъщност недоказани) заключения влизат под защитата на желязното реноме на науката и съзнанието почти автоматично ги приема, защото "щом науката го казва, значи е така". Друг е въпросът, че само учените, които са видяли за какво става въпрос, знаят най-добре в какъв смисъл то е така.

Оставям на специалистите да преценят дали това е валидно и за други науки, но ми се струва, че проблемът си е съвсем истински и не по-малко важен от този с приемането на непроверени езотерични твърдения.

Ако мога да извлека някакво заключение, което да е подходящо тук, то е, че според Щайнер все пак генетичните хакартеристики не са цялата картина и че макар, че могат да създадат някои допълнителни условия, все пак важно е именно човек да се концентрира в качествата на духа, т.е. че смятам, че това, което ме пита в последния си пост Darsi би трябвало да е общо взето така. Информацията се опитах да напиша в първия пост възможно най-близко до това, което си спомнях, защото е важно да се разбере именно в този смисъл - ако някои неща малко се изменят, вече не съм сигурен доколко изводите биха били валидни. Аз лично знам само тази информация, която е наистина частична, но който знае повече, може да напише още.

[Слънчева]

Поздравления за поста Florestan! Изчерпателен и представящ гледна точка, която не е крайна. Забелязала съм същото при Щайнер, макар и да не съм чела много от него. Определено неговият подход е по-научен, но ни най-малко не се противопоставя на езотеричния от Учителя.

Изобщо има неща, докосващи разума, има неща, докосващи душата... Всеки от нас има различна потребност и намира своето. Изобщо има един необятен свят, който чака да бъде открит и в него има място за човека

[цветна дъга]

Крушата не пада по-далече от дървото освен ако няма крачка да се премести. Крушата може да се промени в по-сладка и сочна, ако реши да си подслади корените. Редактирано Юни 27, 2009 от цветна дъга

[Слънчева]

Няма начин да не прихващаме нещо от родители, близки... Та и в гените ни да се записва даже. Колко пъти съм се хващала, че повтарям думи на родителите си и то такива, дето не са ми харесвали... Но все пак човекът е нещо повече от това, всеки има своя идентичност, макар и плод на всички предишни. Добрият родител е добре да познава детето си и мъдро да насочва към подобрение и израстване на някои черти от характера. Но всъщност най-доброто е да можем да приемем и обичаме децата си такива, каквито са-и добри и лоши... Нали се учим взаимно? И всички сме деца на Бога

Ето и нещо подходящо:

Ценна мисъл за деня:

Някой казва:"Аз съм лош човек, от мене нищо не може да стане." Така може да говори човек за известни свои постъпки в даден момент, но да мисли, че по естество е лош - с това той огорчава Бога, Който го е създал; той тъпче неговите мисли и чувства. Щом Бог е помислил за тебе, Той е пожалал да те създаде, да направи нещо от тебе, за което те е изпратил на Земята. Обаче кажеш ли, че нищо няма да излезе от теб, с това ти цапаш Божията мисъл и грешиш. Искаш ли да изправиш погрешката си, кажи:"Това, което Бог е помислил за мене, ще се реализира. Щом Бог ме е изпратил на Земята, Той е вложил в мен нещо свое: своята мисъл, своето чувство и своето желание. Идеалът към възвишеното, към великото е Божествен. И сто пъти на ден да греша, Бог пак ще ме измие. Той не може да бъде неверен на себе си. В Бога противоречия няма. В неговите мисли, чувства и желания няма обратни решения." Дръжте тази мисъл в ума си, ако искате да се самовъзпитате правилно. Дръжте в съзнанието си образа на всички хора, животни и растения като на Божии създания. Постъпвате ли така, всички работи в живота ви ще се наредят добре. (Беинса Дуно)

Редактирано Юни 27, 2009 от xameleona