Орлин Баев Добавено Май 2, 2008 Доклад Share Добавено Май 2, 2008 Благодаря ти искрено! Звучиш като много чисто същество! Ако искаш, разкажи повече за себе си. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Латина Добавено Май 2, 2008 Доклад Share Добавено Май 2, 2008 (edited) Тина, благодаря ти за споделеното! То ни напомня колко важно е да държим сметка за това, което излъчваме в пространството към другите хора. Как може да се случи да разболеем някого, без всъщност да сме го искали. Трябва да прощаваме на себе си и на другите за това. Аз като момиче пък имах пристъпи на булимия с всичките й там екстри, включително повръщането. Другият начин да се пазим от лошата енергия на другите е да си изграждаме защитна обвивка. И понеже ме мързи да си я изградя съзнателно, изграждам си я подсъзнателно с повече храна. На физически план прави впечатление. Лошото е, че тази физическа обвивка всъщност не ме опазва от отрицателните енергии в света, нито погълнатата храна замества липсващата любов. Докато пишех това, намерих решение на проблема защо не мога да отслабна трайно и много бързо връщам свалените с труд килограми. Благодаря от сърце за това, че мога да общувам с вас по този начин! Редактирано Май 2, 2008 от latina Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Hristina Koleva Добавено Май 2, 2008 Доклад Share Добавено Май 2, 2008 Благодаря ти искрено! Звучиш като много чисто същество! Ако искаш, разкажи повече за себе си. Какво да разкажа? Как бях объркана и не знаех защо ми се случва? Как вярвах на докторите, че причината за кризата е била психическия ми проблем с даден човек, а всъщност този човек си е изливал душевната помия (с извинение) върху мене - нищо лично...Но се чувствах постоянно виновна за всичко! Как бодяха кокалите ми и трябваше да спя с одеяло между коленете... Но - КРАЙ вече! latina, радвам се, че и ти споделяш - да наистина се смята при булимията, че храната замества обичта, но уви. Затова булимиците повръщат - защото това не е качеството на енергия която получават, а жалък физически заместител. И аз се учих да изграждам защитни обвивки - какво ли не, но като че ли най-големия пробив дойде като се научих да управлявам единството на тяло, дух и душа. (В крайна сметка булимията и анорексията са двете страни на една и съща монета и често булимиците превключват на анорексия.) Ще обясня: Космичната стълба за реалноста посочва 7 слоя (светове) в които ние живеем, но за по-просто да кажем, че нас ни интересуват 4 - физически, емоционален, мисловен и божествен. Те разбира се са едно. Чак когато се научих да обичам своето тяло като носител на духа, душата и божественото в мен в този материален свят, се научих и да използвам точно тези сили заключени в тялото да противодействам. При всички кризи в които бях въвлечена си задавах въпросите: "Това мои емоции ли са? Това мое мислене ли е? Това божествено ли е?...Какво съм аз и каква е моята позиция?" Това ми дава неимоверни сили, а практически спомага за усилването и укрепването на аурата, която защитава от всякакви негативни енергии. Интересното е, че когато мислено укрепях ума си, се задоволяваше душата ми и накрая усещах обратна реакция към тялото което те поддържаха и имах непреодолимо желание да се грижа до перфектност за материалния носител. Открих, че в такива моменти превключвам автоматично на сурова храна - салати и плодове, но то също си има езотеричното обяснение - аз се подхранвам с най-чистата - ЖИВА енергия, която също усилва силите ми - физически, емоционални, психически, ментални... Ако помислиш - булимика ежедневно очаква обич, внимание, уважение, топлота...но не ги получава...и ги замества с храна. Но това разбира се не е същото и виновно се изхвърля, защото е самозаблуждение. Ако спреш да очакваш отвън и се заобичаш такава, каквато си..и си кажеш, че ти ще обичаш хората, които искаш, но няма да очакваш нищо в замяна...може би ще се стабилизираш! Както аз се чувствах виновна за всичко, така и ти се чувстваш виновна за това което НЕ получаваш, нали? С много обич... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Латина Добавено Май 2, 2008 Доклад Share Добавено Май 2, 2008 Аз направо съм се отказала, че ще получавам. Това не е весело, обаче. Не мога да приема обичта, която ми се дава. Изгубих вкус към фалшивите чувства. Предпочитам да не мисля за това. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Hristina Koleva Добавено Май 2, 2008 Доклад Share Добавено Май 2, 2008 Аз направо съм се отказала, че ще получавам. Това не е весело, обаче. Не мога да приема обичта, която ми се дава. Изгубих вкус към фалшивите чувства. Предпочитам да не мисля за това. Вземи си куче, роди си дете, сети се за най-любимите баба и дядо или съсед или приятел...или просто се разходи по улиците с ново сърце и излъчи любовта си към всички мизерници по улицата! ... Ще откриеш, че хората РЕАГИРАТ и (макар и плахо) ти ОТВРЪЩАТ! (Интерсно, но това беше първото което забелязах когато се стабилизирах - проявих желание да се усмихвам на всекиго и хората в супермаркетите и улиците (както писах изненадано, но и плахо) ми отвръщаха. ) Само бягай далеч от фалшивото! Как да го открием обаче? Сърцето си? Интуицията си? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Латина Добавено Май 2, 2008 Доклад Share Добавено Май 2, 2008 Булимията ми остана в миналото с явните си проявления преди повече от петнадесет години. Но дълбоките причини за нея не са докрай изкоренени. Имам две деца, които ме обичат и понякога съвсем по детски са ми го показвали, дори са се грижили за мене, например като ми приготвят нещо за ядене, като пазят тишина да си почина, като ме изненадат с някоя свършена работа. Обичайното им поведение не е такова, но е имало такива моменти и аз ги ценя безкрайно. Освен това вкъщи имаме един хамстер /доскоро бяха дванадесет, но продадохме повечето в зоомагазина/ и едно морско свинче. Обожавам бебета, но да имам друго дете вероятността е близко до нулата. Не може да се замести обичта от друг човек, както не може и да се замести водата за едно жадно цвете. Аз наистина си мисля, че съм виновна, когато не ме приемат и обичат. Зная, че трябва първо аз да се обичам, но това не е толкова лесно за изпълнение. Родени сме да обичаме и да бъдем обичани, но човек не получава това, от което има нужда и което желае. Просто продължава да живее както дойде и толкоз. Колкото и да е странно, има хора, които се смущават, че някой им се усмихва. Там, където работя в момента, съм заобиколена от огледала. Много е полезно човек да се наблюдава отстрани. Просто имам нужда да пия чиста вода. "Вода" е в преносен смисъл. Не мога да приема, че единствено аз трябва да си я донеса. Все се надявам, че съществува някой друг, който ще има сърце да ми донесе глътка чиста вода, чиста обич. Същевременно осъзнавам абсурдността на очакването си, защото никой не ми е длъжен с нищо. Направо прекалих с откровенията, но какво пък. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Hristina Koleva Добавено Май 2, 2008 Доклад Share Добавено Май 2, 2008 latina, не можеш да си представиш колко си щастлива! Деца, животинчета и ... борбен дух! Какво щастие! Прости ми ако те нагрубя (аз нагрубявам и себе си постоянно и съм брутална към себе си), но обичта на този единствен човек за теб...която не може да се замени... НЕ Е ЛИ ТВОЯ ИЛЮЗИЯ?! ТОЙ заслужава ли тази твоя обич (или ти искаш да го насилиш да я приеме)? Ние имаме определен капацитет на всичко - физически, емоционални, мислени и духовни багажи... Ако не изхвърлим старото, как ще имаме МЯСТО за новото, което заслужаваме? НИЕ имаме ПРАВО да сме щастливи! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Латина Добавено Май 2, 2008 Доклад Share Добавено Май 2, 2008 Не, той не е единствен, той е някой, който и да е, с чисти чувства. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Латина Добавено Май 3, 2008 Доклад Share Добавено Май 3, 2008 Вчера имах пролеми с редакцията, та не довърших мисълта си. Преди време имаше такъв човек, на когото много държах, съзнавайки същевременно, че всъщност не го познавам и е напълно възможно да е коренно различен от представата ми за него. Така се и оказа - аз дори не го харесвам, нито ме привлича самият той по някакъв начин. Ние просто можем да бъдем най-обикновени приятели, най-вече заради общите ни приятели. Моя си е грешката, че не съм се приближила и не съм го опознала по-рано. Вече не съм свързана с идеята, че ми е нужен конкретен човек, за да бъда щастлива. Ще се зарадвам искрено на душа, която Бог ми прати и в която е вложена Неговата Любов към мене. Няма никакво значение как изглежда, на каква възраст е, откъде е. В момента говоря за т. нар. "другар в живота", ако ми е определен такъв за някога. Любов получавам предостатъчно от децата си и по невидим път. Такова силно усещане имам, когато се моля в Църква или вкъщи, или където и да е. Такова силно усещане имам, когато отида на вилата при дърветата и тревата, при земята... просто нямам думи да опиша радостта си. Аз ги обичам и те ме обичат. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest BlueHawaii Добавено Май 3, 2008 Доклад Share Добавено Май 3, 2008 (edited) Latina Детето Исус Песен за Детето Божията Любов ме Озари Песен за Пролетта Редактирано Май 3, 2008 от BlueHawaii Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Май 3, 2008 Доклад Share Добавено Май 3, 2008 (аз нагрубявам и себе си постоянно и съм брутална към себе си), Tina, благодаря ти за искерността, с която споделяш тук. Ти вече помогна и помагаш на много хора, които не познаваш и никога няма да срещнеш... Малко по-горе ти много точно определи причината за болезнения отказ от храната - негативната енергия на хората около теб и товята чувствителност към нея. Много хубави мерки си взела.... Ето, това, което цитирах по-горе, според мен е един от ключовете... Докато ти "нагрубяваш себе си постоянно и си брутална към себе си" - около теб винаги ще има хора, които ти пренасят негативна енергия... Когато станеш мека и нежна и добра към себе си, около теб постепенно ще останат само такива хора и старите "негативни" ще се прменят. Няма да има от кого да се ограждаш, защото истинската ти защита ще бъде вътре в теб. Защо съм толкова сигурна? - защото го преживях, направих го и се убедих лично. Моят случай беше тип "аз съм жертва" - аз не се нагрубявах и не бях брутална към себе си, а се самосъжалявах (същото по смисъл и резултати - различно само по форма). Докато го правех, около мен хората се държаха по 2 основни начина - първите ми даваха основанието да се самосъжалявам (т.е. бяха агрсивни и ме тъпчеха), вторите ме съжаляваха. Е, промених отношението към себе си (Учителят ми помогна много) и светът и животът ми се промениха до неузнаваемост - като че ли се бях родила отново. При това много от старите хора са отново около мен, но вече не са същите... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Hristina Koleva Добавено Май 3, 2008 Доклад Share Добавено Май 3, 2008 Докато ти "нагрубяваш себе си постоянно и си брутална към себе си" - около теб винаги ще има хора, които ти пренасят негативна енергия... Когато станеш мека и нежна и добра към себе си, около теб постепенно ще останат само такива хора и старите "негативни" ще се прменят. Няма да има от кого да се ограждаш, защото истинската ти защита ще бъде вътре в теб. Защо съм толкова сигурна? - защото го преживях, направих го и се убедих лично. Искрено благодаря Донке! Ама че интересно - не бях се и замисляла за това! Имах впредвид, че се "хокам" за слабостите и съм брутално откровена със себе си за недостатъците си, но ти пак си права! Научих се да съм нежна към тялото си, но как да го направя за характера си? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Май 3, 2008 Доклад Share Добавено Май 3, 2008 На мен както винаги в живота ми помогнаха децата. Помислих си - ако детето (моето или ученикът ми, или което и да е) направи същите грешки, има същите недостатъци - ще го хокаш ли, ще го съжаляваш ли? Разбира се, че не - никога не съм го правила - винаги съм виждала най-хубавото в децата, винаги съм ги окуражавала и съм се отнасяла към грешката с добродушно чувство за хумор, а към недостатъка - ами за мен няма такова нещо в детето - има непостигнати неща и "силата му е в друго"... Винаги съм ги уважавала и съм намирала това, за което да им кажа "браво". Не си спомням да съм съжалявала някого... поне не съзнателно. После си помислих - а защо към себе си се отнасяш по обратния начин? Значи дълбоко в себе си се отнасяш към тях по същия начин както към себе си - положителна си, защото ги съжаляваш.... С ужас осъзнах, че това е вярно. Това направи промяната неизбежна и необратима - за тях (и особено за своите) бях готова на всичко - за себе си, явно не. Започнах да се отнасям към своя характер и поведение и недостатъци така, както се отнасях към децата.... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Hristina Koleva Добавено Май 3, 2008 Доклад Share Добавено Май 3, 2008 На мен както винаги в живота ми помогнаха децата. Помислих си - ако детето (моето или ученикът ми, или което и да е) направи същите грешки, има същите недостатъци - ще го хокаш ли, ще го съжаляваш ли? Разбира се, че не - никога не съм го правила - винаги съм виждала най-хубавото в децата, винаги съм ги окуражавала и съм се отнасяла към грешката с добродушно чувство за хумор, а към недостатъка - ами за мен няма такова нещо в детето - има непостигнати неща и "силата му е в друго"... Винаги съм ги уважавала и съм намирала това, за което да им кажа "браво". Абсолютно - прощаваме им грешките и развиваме добрите им качества! Но ние сме възрастните - не би трябвало да грешим... Започнах да се отнасям към своя характер и поведение и недостатъци така, както се отнасях към децата.... Но как?! Наистина сме безжалостни към себе си и се стараем до предела си. Аз дълго време умувах над следните думи в една песен: "Прощавам на себе си, прощавам на себе си и правейки това прощавам и на теб!" но да си призная честно разбирам по-скоро смисъла на "уча се от грешките си", но не смисъла на "прощавам си за грешките". Колко хубаво, че забеляза това мое изречение Донке! Като помислиш - едната негативност идва отвън - критика, гняв, скандали, насаждане чувство за вина, но в същото време може и да е самопредизвикана, което пак ще доведе до същия ефект (е донякъде)! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Максим Добавено Май 3, 2008 Доклад Share Добавено Май 3, 2008 А от нея дори костите се измукват, за да може мозъкът да се нахрани, а после се и умира! Статистиката говори за 20% смъртност! Да за съжаление, ето тази прекрасна певица е починала от анорексия само на 32 годищшна възраст през 1983 г. Вокалистката на The Carpenters: http://www.vbox7.com/play:834d8ecc http://www.youtube.com/watch?v=KItFpClyqOs http://www.vbox7.com/play:b12348af Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Май 3, 2008 Доклад Share Добавено Май 3, 2008 Но ние сме възрастните - не би трябвало да грешим... Започнах да се отнасям към своя характер и поведение и недостатъци така, както се отнасях към децата.... Но как?! Наистина сме безжалостни към себе си и се стараем до предела си. Аз дълго време умувах над следните думи в една песен: "Прощавам на себе си, прощавам на себе си и правейки това прощавам и на теб!" но да си призная честно разбирам по-скоро смисъла на "уча се от грешките си", но не смисъла на "прощавам си за грешките". "Не би трябвало да грешим"... само Бог не греши. Ние не сме Бог - ние сме просто негови деца и винаги ще сме деца. Когато детето греши, ние не наричаме това грешка, а опитност, която го учи. Без тези опитности няма да има учене - а нали ние сме дошли тук, за да се учим... Как да стане това, ако нямаме право на тези опитности? После какво означава "грешим" - дали това не е моментът, в който постъпката ни се разминава с някакъв модел за "правилно"? А къде е гаранцията, че този модел е правилен, ако той е също човешка измислица? Синдромът "Прокрустово ложе" е отрязал живота на много хора - анорексията е една от гилотините просто. За грешката, прошката тук сме изписали много страници... Не може да има "уча се от грешката" преди да сме си простили за нея - да простя - означава да разбера къде е бил "бъга" в програмата, да се уча означава да го отстраня - т.е. да пренапиша тази част от програмата в себе си. Този процес продължава цял живот, че и още доста животи... Предлагам следната промяна в програмата "ние сме възрастните - не би трябвало да грешим" (тя видно е дала бъг - показва го анорексията): "ние сме и ще си останем деца - не бихме могли да се учим от друго освен от грешките си". "Истина ви казвам: ако се не обърнете и бъдете като децата, няма да влезете в Царството Небесно". (Ев.Матей, 18:3) Децата Да бъдем като децата Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Май 3, 2008 Доклад Share Добавено Май 3, 2008 Струва ми се, че някъде дълбоко в анорексиците има заложени сценарии, които сублиминално ги тласкат именно към такова поведение - контрол над храната, сексуалността, тялото си, себе си, а по възможност и другите наоколо. Едно прекомерно желание за контрол. То пък идва от страха от провал. Страхът от провал пък е заложен от някой авторитет от детството, който вместо да дава обичта си безрезервно, я е давал на малки порции, само ако са задоволени изискванията му + критицизъм (обикновено родителите са този авторитет, разбира се.) Та, този страх от провал (той е несъзнаван) компенсиран като свръхмерно желание за контрол с времето кристализира в един перфекционистичен характер. Перфекционизмът сам по себе си е КОНТРОЛ - схема за прекомерен контрол. Тоест, аз се чувствам добре само ако всички мои телесни функции са под мой пълен контрол - храната, секса... АКо можеше, анорексикът щеше да спре и дишането си...Перфекционизмът поражда желанието за наказание/ самонаказване (в случая гладуване за да се почуства човекът чист и в контрол) при непокриване на високите му критерии. И вина. Подобни сублиминални сценарии, фиксирани в дългосрочната памет могат да породят не само хранителни разстройства - могат да се проявят като депресивност, сексуални разстройства, натрапчивости. Но при анорексиците "избиват" като хранителна фиксация... Не твърдя, че горните разсъждения са абсолютно верни. както и могат да се изразят с други думи и в по-емоционален контекст, разбира се. Но съм в голяма степен сигурен, че тези несъзнавани схеми, удовлетворявани от поведението на глад присъстват при голямата част от анорексиците - страх от провал, наранена самоувереност, себе-недоверие (недоверие в естествените желания и процеси), свръхконтрол, перфекционизъм, свръхкритицизъм, самонаказание. Постарах се да ги наредя последователно верижно, като предходната схема поражда следващата. Една комплексна психотерапия според мен в случая би трябвало да продължи поне една година, ако не и повече и да включва анализ и осъзнаване на ранните години, които най-вероятно са заложили негативните сценарии, анализ и осъзнаване на менталните схеми и процеси, съществуващи "тук и сега". Както и осъзнаване и реструктуриране на тези ментални наличности. А методите би било добре да са комплексни, защото проблемът не е лек, а е дълбоко заложен и несъзнаван - анализ, психодрама, когнитивно реструктуриране (промяна), водена визуализация/ хипноза (която сама по себе си е много широко поле за работа). ... Възможно е да имам пропуски или неточности в горните си разсъждения. Дори е желателно да е така. Но ми се струва, че по-голямата част от нещата са си така ... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Hristina Koleva Добавено Май 3, 2008 Доклад Share Добавено Май 3, 2008 Една комплексна психотерапия според мен в случая би трябвало да продължи поне една година, ако не и повече и да включва анализ и осъзнаване на ранните години, които най-вероятно са заложили негативните сценарии, анализ и осъзнаване на менталните схеми и процеси, съществуващи "тук и сега". Както и осъзнаване и реструктуриране на тези ментални наличности. А методите би било добре да са комплексни, защото проблемът не е лек, а е дълбоко заложен и несъзнаван - анализ, психодрама, когнитивно реструктуриране (промяна), водена визуализация/ хипноза (която сама по себе си е много широко поле за работа). ... Възможно е да имам пропуски или неточности в горните си разсъждения. Дори е желателно да е така. Но ми се струва, че по-голямата част от нещата са си така ... И да и не Орлине - аз затова пописах в тази тема. Вярно че има случаи които се дължат на психози в детинството, но има и безкрайно много случаи като мен дето се дължат на чувствителност. И мен ме въртяха на шиш да се опитат да изкопчат деспотични родители или психични проблеми с определени хора...но такива просто няма! Два случая за пример: 1. Майка с деца са си щастливи в къщи и си се занимават с техните си работи, когато бащата се прибира и с изключителна злоба си излива гнева върху тях, заяждайки се за всичко което види или се сети. Всъщност той има проблеми в работата, които е безсилен да разреши и балансира с изливане на нервите си в къщи. Чий е проблема? Негов разбира се! Ако хората отсреща не са толкова чувствителни ще му кажат "Майната ти (с извинение) - я гледай как се държиш!", но ако са по-чувствителни, ще се опитат да го успокоят и да "компенсират" провалите му (повръщайки след това или спирайки да ядат)... 2. Шеф, който е абсолютен глупак, трепери за мястото си и постоянно следи хората си за да се заяде за нещо. Чий е проблема? На некомпетентния шеф разбира се! По-чувствителните ще се опитат подсъзнателно да го успокоят за да спечелят доверието му...за своя сметка или просто мълчаливо ще свършат цялата работа... Има чувство за вина - няма съмнение - аз затова се радвам, че Донка се намеси. Такива хора които заливат другите с негативна енергия и "си го изкарват на тях" на думи винаги изкарват другите виновни за техните си проблеми. И когато това е любим човек ти приемаш тези проблеми за свои и се чувстваш виновен /а за тях и искаш да помогнеш. Което аз не осъзнавах е ритуала по прошката на грешката и затова съм много благодарна, че споделих! Процеса на приемане и "преработване" на тази негативна енергия на другите е много болезнена. Нека да дам пример със себе си: Когато някой такъв човек влезе в помещението където съм аз, че и в къща да кажем (и аз дори не го виждам и чувам) или ще ме прободе като с нож слънчевия сплит, или ще ме заболи рязко тила или ще се парализират части на тялото ми. Тогава знаех, че някой с изключително негативна енергия и мисли е край мен. Винаги ми става лошо и ми се повръща - да не кажа, че не ми се яде часове наред. Случвало ми се е и сред съвсем непознати - да кажем на съвещания, когато седна до някой такъв... Все пак ние сме енергийни системи, които постоянно контактуват и разменят както видими така и невидими енергии. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Май 4, 2008 Доклад Share Добавено Май 4, 2008 Разбирам те много добре, Тина. И аз съм подобно човече. В една статия съм описал/ проанализирал тази чувствителност, както ти я наричаш и съм я разбил на отделни схемички - това що се отнася до моите специфики на речта и до хората с такива специфики въобще (заекване) - тук. Но ако подобна чувствителност при хората със заекване резултира в техния си проблем,при теб дава тригер на анорексия. При трети ще даде депресия... Оказва се, тази базова вина, за която говориш (а тя е самоагресия, само неприемане, срам от себе си, липса на вяра в себе си) е много общ корен, от който тръгват различни външни симптоми, проявления. В психологията чувствителността, както я описваш (знам много добре за какво става дума, защото съм същия) се нарича невротичност, а тези физически симптоми при контакт с негативен човек или ситуация: срязванията в слънчевия сплит, смковаването и т.н. се наричат хистеричност или соматоформни симптоми (по нов стил - МКБ 10). Разбира се, за тази невротичност има различни източници и обяснения. Едно от тях е ранните години, родителите и т.н. Но, както знаеш по себе си, не винаги това е причината. Някога родителите може да са идеални, но детето им пак да развие невротични черти, тоест свръхчувствителност. При мен например причината е в пренаталния процес. Майка ми е бил апод силен стрес през цялото време, притеснявала се е много, плачела е посътоянно, била е депресирана. И така... Има и генетични предиспозиции - ако няколко поколения наред невротичността се предава, тя се развива - ако се проследи генограмата и имаме достатъчно инфо това се вижда ясно. Ако в такъв род тази невротичност продължи да се развива, накрая резултира в психотични симптоми... Това са проследени от съвременната психиатрия и клинична психология неща. Проследяването на корена на проблема при един човек помага за развиване на осъзнаването му на проблема в дълбочина и за промяната му, за освобождаване от него - донякъде. Другата част от работата е в противоположна посока - след цялото "разкопаване" на съзнанието и несъзнаваното, се работи позитивно - осъзнване и замяна на нгативните заложби с работещи такива позитивни. Това в когн. терапия се нарича реструктуриране. Прави се първо в медитация/ визуализация, после в психо театър и накрая в реалния живот. Всичко е възможно и анорексията се преодолява - има хиляди и хиляди забравили я отдавна - ти го знаеш. Но се иска работа! А когато тази работа се свърши, чувствителността пак си остава, но вече проявена позитивно, като по-фин усет за хората и живота, за тънките икрасиви неща, за песента на житейската вибрация! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Май 4, 2008 Доклад Share Добавено Май 4, 2008 А когато тази работа се свърши, чувствителността пак си остава, но вече проявена позитивно, като по-фин усет за хората и живота, за тънките икрасиви неща, за песента на житейската вибрация! Много точно казано! Когато настроим чувствителността си да приема и отразява с умножаващ ефект тези положителни вибрации, светът става все по-добър. "Улавяйки" и увличавайки доброто, ние помагаме за хармонизирането и трансформацията на негативните вибрации. Все пак има и хора, които продължават да държат на своите негативности, защото не могат да преодолеят идентификацията си с тях - още им е трудно или просто не им е дошло времето... Те обикновено сами се отдалечават от нас или правят всичко по силите си да ни изтласкат по-настрани от себе си. Не би трябвало да се противим на това - те имат своя път за вървене и свободата и силите да го извървят сами... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Hristina Koleva Добавено Май 4, 2008 Доклад Share Добавено Май 4, 2008 Орлине, разбирам, че си психолог. Тази статия за заекването е много интересна. Наистина невротичността може да се появи заради много неща и да се развие като букет от много или всичките симптоми... Може би ще ти свърши работа и още едно наблюдение: Когато психолога дълбае в личните отношения на човек да търси психични причини, обикновено предизвиква криза, защото болния(та) се чувстват ВИНОВНИ да споделят за други хора - особено когато другите не правят нищо преднамерено, а просто са си лоши. Хареса ми това: Когато замениш старите правила с нови, голяма част от страха, срама, вината изчезват. Част обаче остава. Изкуство е вместо да ги оставяш да те тровят, да ги впрегнеш на работа. В основата на коя да е емоция стои чиста енергия и когато неутрализираш грубата и част, можеш да я впрегнеш в действие – освобождаваш енергия, която те тласка към изяви, социални дейности, активност от всякакъв род. И наистина - ако влезеш в някоя дискусионна група на страдащи от анорексия, булимия и само-наранявания откриваш че почти всички се занимават с поезия, писане или изкуство. Това са тези защитни клапи за "впрягане" на негативната енергия. Абсолютно вярно! Все пак има и хора, които продължават да държат на своите негативности, защото не могат да преодолеят идентификацията си с тях - още им е трудно или просто не им е дошло времето... Те обикновено сами се отдалечават от нас или правят всичко по силите си да ни изтласкат по-настрани от себе си. Не би трябвало да се противим на това - те имат своя път за вървене и свободата и силите да го извървят сами... Ех да беше така! Но вместо да се отдалечават, те се вкопчват повече в нас! Принципа на красавицата и чудовището - или привличането на противоположностите. Подсъзнателно негативните търсят позитивни хора да ги балансират (за съжаление, защото естествено де-балансират и тяхната позитивност). Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Май 4, 2008 Доклад Share Добавено Май 4, 2008 (edited) Здравей, Тина! Кризата обаче е нужна и ако не се предизвика, не става осъзнаването и промяната. Често в плача или объркването на човека при кризата му, се крие лечебната сила, отключена при терапията. Вината казваш ... ВИната за това, че не си достатъчно перфектна, че не си достатъчно чиста, че не се контролираш достатъчно добре. ВИната е в минало време винаги - виновна се чувстваш за това, което не си успяла да направиш или това, което си направила не както си мислела че трябва. Тя е винаги съпроводена от страха - а той е винаги страх от бъдещето - след секунда или след ден или година, но от бъдещето. В случая страх от това, че няма да успееш да поддържаш контрола си над нещата, че няма да бъдеш достатъчно перфектна. Говоря принципно, не конкретно. Разкажи ми за тази вина при споделянето за други хора, които са си просто лоши. Много ми е интересно, честно! Ти си интелигентна жена и имаш потенциала и съзнанието да говорим открито за тези неща. Редактирано Май 4, 2008 от Орлин Баев Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Латина Добавено Май 4, 2008 Доклад Share Добавено Май 4, 2008 (edited) Като стана въпрос за кризи... Съдейки от опита си, кризите са благодат, понеже изкарват наяве от дълбините на подсъзнанието подтискани проблеми. Имам няколко такива моменти в живота, когато с прояви на плач или вик, или по друг някакъв начин, пред мене е заставала самата истина, която не съм можела или искала да видя. С изненада съм чувала от устата ми да излизат думи, които не съм и помисляла преди това. А от истината по-хубаво няма! Дори съм стигала дотам нарочно да се докарам до състояние на лабилност, да изляза от обичайното си непукистко състояние с цел да осъзная истинското положение на нещата, да го преживея с голяма сила - понеже истината се разбира и приема не само с ум и мисли, но също така с чувства и сърце. Метода открих случайно по емпиричен път. При мене е достатъчна по-силна доза истински чай, черен или зелен. Кафето и колата ми действат по-различно. Нужни са обаче предпоставки - поне смътно усещане за проблем, който не може "да изплува" в съзнанието. А формулирането и осъзнаването на даден проблем са по-голямата част от решението му. И да се върна на конкретната тема. Много булимици и анорексици не биха били такива, ако имаха познание за заболяването си, за причините, които са го предизвикали и за евентуалните последици също. Аз например нямах представа, че поведението ми е болестно. В една книга по йога бях прочела за метода на пречистване посредстом повръщане и ми се стори съвсем естествено да го прилагам, след като съм преяла. Почти постоянно ми се ядеше, какво да се прави. Един ден забелязах малки кръвоизливи по лицето си и ги свързах със заболяване на черния дроб /учех в медицинския техникум/. После се сетих, че са скъсани капиляри от напрягането. Имам и десетки тъмни петна пред очите, рояци т.нар. "мушици". Схванах, че не е полезно това, което правя. Освен това е грехота да се похабява храна. За булимията научих след време. Бях изненадана от филм, който показа, че подобно поведение е било масово явление при колежанките. Ходеха дружно и организирано да повръщат... нещо като част от битието им. Относно анорексията. По-горе прочетох в едно от мненията, че често от това заболяване страдат хора, склонни към перфекционизъм. Мога да потвърдя това с пример от работата си при джи пи. Имахме пациентка от елитно училище. Нейната майка ни разказа, че анорексията е нещо като модна в класа на дъщеря й, там всички се надпреварват, спортуват, учат езици, рисуват, участват в съзтезания, стремят се да поддържат перфектна визия... Когато напуснах тази работа, слава Богу, момичето бе наддало няколко килограма. Истина е също, че работата на майка й е свързана с дълги отсъствия и детето вероятно е чувствало тежестта от липсата й, да поема част от нейната роля вкъщи, също и грижите за по-малката й сестра. Твърде много се иска от тези деца, като че ли. Отказът от храна може би е: "Трябва да давам всичко от себе си и не очаквам нищо да получа в замяна." Когато човек дълго време не получава нужната му любов, идва момент в който сам се отказва от нея. Оттук нататък разсъждението може да стане твърде дълго, затова ще ви го спестя. Редактирано Май 4, 2008 от latina Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Hristina Koleva Добавено Май 4, 2008 Доклад Share Добавено Май 4, 2008 Да-а-а анорексиците са перфекционисти! Аз дори бях критикувана в работата си за това! Работех по-дълго, дори събота и неделя, но давах всичко от себе си и го представях перфектно...дълги години! Но работата ми беше свързана с много проекти и понякога прехвърляха ресурси от един проект на друг, при което или аз поемах работата на някой колега или той - моята. След поредното оплакване, че колегите ми не доставят същото качество документи като мен, директора ми ме извика и ми се скара дисциплинарно, че правя "всичко перфектно и много се старая" и да намаля малко темпото за да сме един отбор с колегите. ...след като напуснах ме викаха като консултант да им помагам да си пишат документите... Орлине не знам как да го напиша? Например един човек, който е изключителен егоист и присвоява всичко, което заедно правите - работа, слава, похвали, пари... Ти знаеш за проблема му, но се опитваш да го повдигнеш духовно. Егоизма му обаче ти обърква житейските планове и това предизвиква конфликти, при което неминуемо анорексията се връща. Отгоре на всичко психолога рови в душата ти да изкара кирливи ризи, които не са там...с изключение може би на избора да си с този човек и да го търпиш. Ако се опиташ да говориш за другия - какво ти е казал, кога те е нагрубил и т.н. ти изпадаш пак в криза защото много добре ЗНАЕШ защо те е наргубил - заради проклетия си егоистичен характер, но чувстваш, че нямаш моралното право да споделяш с трети човек. И ТАЗИ вина от споделянето почва кризата наново като лавина.... Та така... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Hristina Koleva Добавено Май 4, 2008 Доклад Share Добавено Май 4, 2008 С изненада съм чувала от устата ми да излизат думи, които не съм и помисляла преди това. А от истината по-хубаво няма! latina, а дали това не е ефекта на красивите промени, които стават и които ню ейджърите наричат "възнасяне"? Много хора споделят, че са прекалено откровени, а и много политици буквално се бият през устата, но наистина сме свидетели на нещо интересно и глобално - ИСТИНАТА! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.