Guest Мона Добавено Юли 19, 2009 Доклад Share Добавено Юли 19, 2009 Дневникът представлява текст, който всеки човек носи неразчетен в себе си. Той е онова, което често наричаме "вътрешен глас", "съвест", дори "друго Аз". Не са малко хората, които се осмеляват да разчетат този текст и да го преведат от неразгадаеми, хаотично преплетени усещания, в писано слово. Дневникът улавя вътрешното време на човека, който го води. Той не е просто хронология на един живот, на събитията и фактите в него, а е овеществяване на това нашо вътрешно, друго "Аз". Самото желание да пишем, да се претворим в слово е повече от това да заявим своето съществуване. Наше ли е битието, което описваме? Или може би се опитваме да си създадем едно паралелно ежедневие? Какво носи разказването в Дневника? Морис Бланшо оправдава по интересен начин появата на дневника като явление, особено при хора, отдали се на литературата. Той твърди, че те попадат в т.нар. "отсъстващо време", в което са изцяло отделени от социума, но едновременно с това престават да бъдат свързани и с творбите си, които започват да живеят като самодостатъчни структури. За да не изгубят себе си, своята идентичност, в тази тяхна абсолютна "самотност", посредством дневника успяват да намерят своята "упора във времето, в скромното ежедневие, означено с дата и съхранено чрез тази дата". Т.е. съхраняването на Аза става функционална характеристика на дневника. Понякога воденето на дневник се приравнява с изповедта. Разликата между тях е съществена, макар и да се изравняват във функцията си на пречистваща сила (или по-скоро механизъм). Дневникът е начин да се избегне изповедта. Т.е. онова, което ще бъде разказано, няма да бъде преведено през моралната норма на социума, няма да бъде осъдено, заклеймено. В дневника намира свое битие онази част от личността, която обществото не би приело, но която е същността на дадената личност. Това е една своеобразна самоанализа, помагаща да се освободи изтласканото, поради първичния инстинкт за самосъхранение, знание за себе си. Често дневникът е и едно развитие на знанието за себе си, за собствения Аз-идеал, за онази енергия, която определя нашите действия, чувства и усещания. Аз "водя", имам дневник от 17-годишната си възраст. През последните две години пиша там все по-рядко, но за нищо на света не бих се разделила с тетрадките си. Това е моето съкровище, което пазя. Мои приятели имаха дневници, но ги изгориха. Опитвала съм се и аз - от страх вероятно, но не успявах да го направя. Не искам. Това си е моята история, дори и разказана от мен за мен. Имате ли дневници и мислите ли, че е важно човек да разговаря със самия себе си. Дали писането на дневници е характерно за една определена възраст или винаги човек има какво да сподели насаме със себе си. Дали дневникът е нашето огледало? Аз като чета моите дневници, се учудвам, но и се радвам, усмихвам се. Защото се връщам към себе си. А вие Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Максим Добавено Юли 19, 2009 Доклад Share Добавено Юли 19, 2009 Имам, но преди доста години. Сега не пиша нищо, всички диалози, монолози се разиграват вътре, идват когато трябва и биват изтрити когато трябва, не са трайни, както не са трайни и нашите чувства, мисли и емоции. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Юли 19, 2009 Доклад Share Добавено Юли 19, 2009 Благодаря ти за темата Мона! Нямам и не съм имала дневник. Много често съм писала разни неща на хвърчащи листчета. Било ми е необходимо. В някакъв момент от живота ми имах нужда да си изливам чувство-мислите в стихове. И сега пиша понякога, но не се взимам насериозно и за това нямам желание да издам книжка например... Както каза Максим, доста често вътре протичат разни диалози, монолози и др. лози , но те са си за лична консумация. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Юли 19, 2009 Доклад Share Добавено Юли 19, 2009 Благодаря ти за темата Мона! Нямам и не съм имала дневник. Много често съм писала разни неща на хвърчащи листчета. Било ми е необходимо. В някакъв момент от живота ми имах нужда да си изливам чувство-мислите в стихове. И сега пиша понякога, но не се взимам насериозно и за това нямам желание да издам книжка например... Както каза Максим, доста често вътре протичат разни диалози, монолози и др. лози , но те са си за лична консумация. Какво значи за лична консумация? Та нали затова са дневници Все пак, някои неща човек може да сподели след време ... След дълги години, моята майка ми сподели част от дневниците си: ако знаех по-рано ... Щях да си спестя години съмнения. Моето убеждение е, трябва да споделяме със себе си и да се поглеждаме след време "отстрани". Добър учител е. Но не трябва да закъсняваме с действията си. Особено, ако обичаме някого. Да не лишаваме себе си и света от откровения. А и дневниците са психография на нас самите, история на душата ни ... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
nina7705 Добавено Юли 19, 2009 Доклад Share Добавено Юли 19, 2009 Да ,през времето съм имала не един дневник.Изпитвала съм нужда да споделя със себе си.Наскоро намерих един стар и изпитах желание да го изгоря,но не го направих.Явно не съм готова да се разделя с тази част от мен.Сега се чувствам много по-различно,почти нямам време за едно такова лично пространство.Но преди години направих,по-точно започнах "Дневник на щастливото семейство".Исках да запечатам хубавите и весели моменти от моето родителстване ,разбира се и трудностите през които преминаваме заедно,а най-хубавото е,че вече не го пиша сама. Да,Времето е велик учител.Запечатва нашите трансформации ,така както водата изглажда речните камъни.... незабелязано. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Юли 19, 2009 Доклад Share Добавено Юли 19, 2009 ... А и дневниците са психография на нас самите, история на душата ни ... Да, напълно споделям това! Аз на няколко пъти съм водела дневник. Най-редовна съм била в гимназиалната възраст, мисля. После вече доста по-рядко съм посягала към химикала, най-вече в разни моменти на трудни решения или липсата на такива, колебания/съмнения или разни преходни/преломни моменти в живота ми. Преглеждането на старите неща събужда в мен същите чувства и мисли, които е описала Мона и определено е полезно, това си е документиране на нашето развитие, човек може да проследи кое, какво и как е ставало с него самия във времето. Това за изгарянето на дневници направо ме разби - мислех, че си е лично мой патент . В интерес на истината само един дневник съм изгорила и дори по-точно само една част от него в един труден за мен момент, когато бях узряла да променя точно това конкретно нещо в себе си. Тогава ми подейства стимулиращо и облекчаващо. След време обаче съжалих, че съм го направила. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Fut Добавено Юли 20, 2009 Доклад Share Добавено Юли 20, 2009 (edited) Чрез дневника човек прави връзка със скрития център в себе си т.е. пие вода от своя собствен непресъхващ извор скрит дълбоко навътре в него. Това може да се изрече по различни начини като напр. “ Разговор със собствената си душа”, “ Навлизане дълбоко в себе си”, “ Пребиваване в скритата (тайната) стаичка", " Връзка и единство със своята висша природа" от където идват и истинските, живи начини и методи за справяне с нисшата и т.н…Много неща може да се кажат за това, и ако се отпусна мога да го докарам дори до поезия ), но същественото е едно, и то е, че чрез дневниците човек прави връзка с истинното, съкровеното което е вложено в него самия и са препоръчителни за нашето духовно израстване. Душата ни е най- великата книга от която човек може да черпи вечно, защото тя е неизчерпаем извор, а Словото, книгите които ни намират са само външен израз - следствие/ плод на това за което вече сме узрели в себе си, в душата си . Дълго време не се отпусках да пиша в дневници за да не се добере някой до тях, но споделяйки това с приятелка тя ми даде полезния съвет да пиша в тях кодирано, така че само аз да знам какво съм написала и в същото време да не се лишавам от това което е ценно за мен. Поздрави! Редактирано Юли 20, 2009 от Fut Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
borislavil Добавено Юли 20, 2009 Доклад Share Добавено Юли 20, 2009 Аз съм фен на дневниците и подобно на Мона си водя такива от 17-годишна възраст. Последните няколко години пиша в тях все по - рядко, защото като че ли интернет започна да ги измества. Всъщност при мен личните дневници с времето стават все по - безлични. Докато в началото, когато бях ученик, описвах в тях свои интимни преживявания и размисли, породени от тях, сега нещата стоят по - доста по - различен начин. Може би промяната започна, когато бях в казармата и през това време сестра ми набутала моя дневник и го прочела. Всъщност тя не ми каза нищо за това, но аз разбрах по лексикона й - беше цитирала мисли от моя дневник. Почувствах се много гадно - макар и близък човек, ми беше ровил из тези интимни тайни, които имах нужда да споделям само със себе си. После съжалявах, че съм го унищожил, но беше вече късно - така че този прочит на себе си от онова време и да искам, не мога вече да го направя... После продължих с дневниците, но те вече включваха само размисли по принцип (най - вече по духовни проблеми), както и описание на по - интересни сънища и духовни преживявания. Когато започнах да пиша книги, тези дневници се оказаха изключително полезни. Всъщност не мога да си представя писател, който да не си води дневник. Като се замисля обаче за мотивацията (и за едното, и за другото), осъзнавам, че в основата и на двете е, чувството за собствена значимост ("много са ценни моите мисли - трябва да останат за поколенията"), както и желанието да се обезсмъртиш по този начин, макар и съзнавайки, че думите, които пишем, колкото и силни да са те, ги пишем в пясъците на времето, т.е., въпреки желанието ни, са повече или по - малко нетрайни, защото всяко време и епоха си иска свои думи, свои нови откровения. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Роси Б. Добавено Юли 20, 2009 Доклад Share Добавено Юли 20, 2009 Аз нямам дневник. Не такъв с мои записки и мисли. Имам тетрадки и няколко тефтера със записки и цитати от книгите, които съм прочела и чета и в момента. Не изпитвам желание да пиша за своите изживявания и постъпки, било хубави или не чак толкоз. По скоро ги мисля и анализирам, но не и повече от необходимото. Радвам се, че все по-малко се връщам в миналото си, старая се да живея в настоящето. Както се казваше в една песен: "Живей/я за мига!" Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Fut Добавено Юли 22, 2009 Доклад Share Добавено Юли 22, 2009 Когато започнах да пиша книги, тези дневници се оказаха изключително полезни. Всъщност не мога да си представя писател, който да не си води дневник. Като се замисля обаче за мотивацията (и за едното, и за другото), осъзнавам, че в основата и на двете е, чувството за собствена значимост ("много са ценни моите мисли - трябва да останат за поколенията"), както и желанието да се обезсмъртиш по този начин, макар и съзнавайки, че думите, които пишем, колкото и силни да са те, ги пишем в пясъците на времето, т.е., въпреки желанието ни, са повече или по - малко нетрайни, защото всяко време и епоха си иска свои думи, свои нови откровения. Има думи които наистина остават за поколенията и няма как да потънат в пясъците на времето но напротив, колкото повече времето минава стават все по- ценни и по- ценни... Като старинно съкровище изровено от пустинята на времето... Думите ми убягват днес и може би този пост е по- скоро за друга някоя тема, не за тази, но да приемем, че темата е дневник в който нескопосано съм се опитала да изразя това което ме вълнува. Няма какво да го увъртам, криво ми е защото днес си отиде от този свят един писател, една голяма душа. Въпреки, че знам, че само преминаваме от този свят няма как да не ми е мъчно когато си отиде близък човек. А тя близостта се състоеше в това, в едни простички думи в едни мънички жестове и в една хубава чиста усмивка на старото помъдряло лице излъчващо доброта и в едни най- обикновени въпроси винаги когато ме срещнеше дори аз да не съм го забелязала човекът ми се усмихваше благо и поздравявайки ме запитваше " Здравей. Как си? добре ли си, как вървят работите при теб?" И то не заради нещо друго, но защото сме хора и най- естественото нещо на света е да проявяваме човещина. Бориславче поздравявам те с една от неговите легенди ДОЛИНАТА Като сътворил земята, Бог погледнал от високо Средногорието и останал доволен. Много красоти събрал в този край: реки, гори, безкрайни планини, шеметни канари, непристъпни висоти. Но за да бъде красотата пълна, турил най-високото, като гранитни стожери двамата братя – величествения “Богдан” и непристъпния “Вежен”, а за тях вързал гранитната люлка на обичната им сестра “ Козница”. Скътана на завет между двамата си братя живяла безметежно кипрата девойка, топлена от искрената братска обич. Един ден Бог забелязал, че младата девойка започнала да линее, а погледът и тъжен и унил е отправен все на запад, където живеел красивият и левент момък “Гълъбец”. Кацнал като бял гълъб върху гранитните си нозе, той яко свързвал с крилете си две могъщи планини. Много дни и нощи тайно въздишала “Козница” по своя любим, но високите планини и непристъпните върхове не и позволявали да го зърне дори. Отчаяна и обезверена заплакала горко девойката, а от сълзите и, бистри и топли се зародила река, която като млада тополка се заизвивала между скалите, търсейки своя далечен път. - Тополчице моя, замолила се девойката – тръгни на запад и отвори път към моя любим. Искам да видя очите му, искам да докосна снагата му, искам да помилвам сърцето му. Стигни до него и му изпей тъжната песен на моята любов. Тръгнала Тополница на запад, дълго се провирала между скали и канари, падала, ставала и отново тръгвала в далечния си път, решителна и непобедима вестителка на любовта. След много дни и нощи стигнала до трона на “Гълъбец”, но злобната и ревнива “Мургана” препречила пътя , с измама я отклонила на юг и реката покорно тръгнала примирена към голямото море. Отчаяла се още повече “ Козница” и така се обърнала към Бога, който гледал невъзмутимо от небето. - О, Боже милостиви, всемогъщи, не ме оставяй да погина в своята горест. Смили се над нещастната ми обич и ми отвори макар и малка пътечка сред тези безкрайни планини, към любимия останал тъй далече. Заклевам се, че искам само да го зърна и един единствен поглед ще ми стигне. Ако пристъпя тази клетва, накажи ме най-жестоко – няма да се сърдя. Смилил се Бог над таз молба гореща, взел големия черпак, гребнал с него и отхвърлил част от планините на север към Голямата река.. Така се открила Средногорската долина от “ Козница” до “Гълъбец”, когато вечер месецът залязва- обсипва с пурпорна позлата косите на “Козница”. Зарадвала се девойката, дълго гледала с радостна възхита своя любим, но в своя унес забравила за клетвата, ръцете сами се протегнали и зажаднели за ласка, прегърнали нежно своя любим. Ударил гръм, снагата на “Козница” замръзнала, ръцете и се вкаменили! И седят така векове прегърнати двамата млади. Дясната ръка е Стара планина, лявата -Средна гора. Само сълзите на девойката продължават да си текат, а Тополница тихо и спокойно ги отнася към Голямото море. Георги Янакиев* “Легенди от Средногорието” Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Розалина Добавено Август 14, 2009 Доклад Share Добавено Август 14, 2009 (edited) Имате ли дневници и мислите ли, че е важно човек да разговаря със самия себе си. Дали писането на дневници е характерно за една определена възраст или винаги човек има какво да сподели насаме със себе си. Дали дневникът е нашето огледало? Аз като чета моите дневници, се учудвам, но и се радвам, усмихвам се. Защото се връщам към себе си. А вие Здравей Мона, Никога не бях водила личен дневник и не съм се сещала дори за това.В един момент от живота ми(не е свързано с възрастта-да отговоря на един от въпросите ти),спонтанно описах едно свое преживяване.Описах го без никаква лична цензура.Взех тетрадката и излях настроението,емоцията на мига.Почувствувах се добре от това.Започнах ежедневно да го правя в продължение на 2.5 години.Резултата са 9 тетрадки от по 200 листа.Постепенно потребността,която ме доведе до това изчезна така ,както се появи.В момента пиша само понякога.Не препрочитам или много рядко препрочитам написаното.Нямам нужда да го правя.Не се страхувам да го правя.Сигурно след време ще съм любопитна да погледна на себе си от позиция на изминалото време,но сега не се сещам. Тези лични дневници за мен бяха много ценни с това,че изваждах навън емоция, с която не се справях в оня момент.Винаги след писането се чувствувах добре. Сега си водя редовно само дневник на сънищата.Записвам по-ярките и интересни сънища.Записвам усещането от съня.Този дневник препрочитам с интерес . Редактирано Август 14, 2009 от Klaudia Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.