Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Безсмъртието и еликсира на живота


Иван

Recommended Posts

Е па еликсира на живота за мен е в чистото еспресо- без мляко и сметана (те са за простосмъртни), но с квинтлъжички кафяв шекер- гарантирано безсмъртие, най-вече в посока континуума на съзнанието...

Линк към коментар
Share on other sites

:) Хамелеона обича цветовете и е добре, че има и други подобни. Защитната му функция да се слива с околната среда е добро средство за оцеляване. ;)

Но тя интуицията не е доказателство за материалистите. И наистина не може да послужи като аргумент и доказателство в материален план ако бъде изречена. Но пък е казано в Новия Завет: "Вярата ще ви спаси" .
:thumbsup:

Ако прибавим и Любовта, съвсем няма страшно от нищо. Думите са много важни, но хората не са готови да чуят какво се крие зад тях :feel happy:

Ценна мисъл за деня:

Бъди безгрешен в словото си. Говори честно. Казвай само каквото мислиш. Избягвай да използваш словото, за да се самоохулваш или да сплетничиш за другите. Насочи силата на словото си към истината и любовта. (Дон Мигел Руис)

Това е пожелание за мен, за сега, но май излизам от темата...

Редактирано от xameleona
Линк към коментар
Share on other sites

Столетия наред бях скрита

на дъното

на млечен океан,

и ме изписваха с души

по Рамаяна

за да се сбъдна

днес

за твоите очи

и твоя дух.

И да остана.

Отпий ме, аз съм

глътка Амарита.

:P

Линк към коментар
Share on other sites

Вярата прави чудеса! Дори с плацебо ефекта си - защо не?! Когато вярваните допускания имат душетерапевтична цел, каквито и да са, са на мястото си! например вярванията за безсмъртието на фините тела, за поредица от светове/ измерения, през които преминава финоматериалното съзнание, вярата в безсмъртието, непреходността и вечността. Аз самия вярвам в безсмъртието, вярвам и в собствената си и на всеки човек/ същество вечност. Вярвам, тоест протягам нишките на разума, волята и сърцето си, интуирам с познавателните си антени, насочени към безкрая и надвремието! Ако обаче го правя по чист, необременен от система от вярвания начин (примерно езотерични такива), ще се докосна до едно екстазно възхищение от величието на Космоса и ще достигна до базовите си, архетипни и автоматично заложени в мен вярвания за анимистичност на всичко, за преди/ след раждането/ смъртта живота. Тези вярвания съществуват във всеки от нас и са дълбоко заложени. Знанието, обективното научно знание обяснява тези базови вярвания като продукт на метакогницията, която дава субективното чувство за психична автономност плюс нагона към живота, който тръпне пред неизвестното на смъртта. Възможно е науката да греши, разбира се! Просто разлика между знание и вяра има! Вярвам, че съм безсмъртен, но в същото време нямам обективни познавателни опитности в отделяне на енергетичното си предполагаемо тяло, пътуване с него и т.н. Вярвам в светлите същества, но молитвата ми, която действително създава ясно доловимо чувство за присъствие, закрила и блаженство, може да бъде рационално обяснена чисто биохимично... Вярвам в интуицията и знам, че имам добра интуиция. Тук вече има припокриване между вярата и знанието ми. Интъуицията се формулира като сублиминално масирано, паралелно и многоканално процесиране на аналогии, дедукции и индукции - едновременно.

Вярвам в дървото на живота, метафорично описващо поредица от раси/ йерархии. В същото време обаче историческите проучвания на религиите (Зекария Сичин) твърдят, че светата троица да речем са били реални исторически фигури, лидери на раса, контактувала със земята. Раса съвсем материална, която едва след загубването на контакта с нея е била абстрактизирана. Раса, която в различни части от планетата е била свързвана със змиите - в индия, Египет, Индианците... Змии, които някакси паразитирали в човешки приемник. Раса, много технологично напреднала и воюваща с други "небесни" раси. Раса почти безсмъртна по нашите еднодневни разбирания - но благодарение не на морала си, твърде далеч от каквато и да е висота, но благодарение на научните си познания!

Вярвам в безсмъртното тяло, различно от астралното, менталното, но по-скоро доближаващо се до будично атмичното. Тяло, което някои наричат етерно, но не 'този" физически етер. Вярвам, но опитите ми за досег и възраждане на това тяло, кундалини ефектите и т.н. биха могли съвсемнаучно да се формулират с чисто физиологични процеси! Защото лесно предизвиквам с дишане и бандхи много от ефектите, приписвани на това тяло. Обаче не знам доколко това тяло е реалност или преживяването на енергия, откъсване от егото и света наоколо, вибрации и др., са реакция на кислорода и промяна в невронните ми връзки.. Но вярвам е него! Защото така избирам! Вярата е нещо чудесно - тя е мощен двигател. Може да изцери рак, може да бъде великолепен двигател и мотивация за растеж. Ако обаче бъде разделена от обективното знание и то бъде отхвърляно, тя се превръща във фанатизъм и вс еповече започва да се отклонява от всяка една обективна реалност - по-твърда или по-фина! Затова аз избирам да вярвам, но и обективно да знам!

Продължавам да твърдя, че физически продължителният живот би спомогнал на търсещия да открие как точно стоят нещата! примерно един свръхминимум от 3000 години. А реално и повече. Дълголетието би бил неутрален факт - употребата му вярно, че може да бъде изкривена при настоящото ниво на морал и съзнание. Тук сте прави. Може би затова и не ни се помага да го достигнем - помощ от "боговете" които са на "небесата".

А може и да греша за всичко!

Линк към коментар
Share on other sites

най-много ми харесва дефиницията за безсмъртие на Друнвало Мелхизедек - безсмъртието е това, че когато физическото ти тяло се трансформира, то душата си запазва спомените от предишните прераждания и в следваща инкарнация ;)

иначе безсмъртието е постижимо и тук, но първата и най-важна крачка е човек ЗАВИНАГИ да се отрече от морталистичната си нагласа към живота. ако изходим от първият херметичен закон: Цялото е ум, Вселената е ментална, то оттук следва, че човек сам кодира съзнанието си да умре например на 80 години. масово се спекулира с факта, че хората на 40,50,60,70 са видиш ли много възрастни и требе задължително да са болни и нефелни... когато и АКО даден човек успее да изкорени всички тези генетично заложени постулати в себе си и да осъзнае идеята, то неминуемо следва един по-следващ етап в който вече започва енергийното пречистване на физическият носител на душата - тялото. лошото е, че се оказава, че тази първа крачка е най-трудната за един съвременен човек :(

лично за себе си мога да кажа, че години наред съм се бъзикала с познати и приятели, че първите 300 години ще ги тровя и дразня, а после се надявам да ми дойде малко акъла :D - и това много преди изобщо да започна да се занимавам с езотерика. това, което ви пиша - аз наистина вярвам в него и заставам зад всяка една своя дума.

цветето на алхимията - превръщането на оловото в злато си е принципно тръгване по Пътя и осъзнаването на душата, връзката с Божественото Начало и Цялото. един път човек прекрачи ли прага и осъзнае ли макар и малко зрънце истина, то той никога не би се върнал назад вече... има една много сладка книжка "откажи се от изкуството да умираш" на Ленард Ор - сега не го знам човека дали е жив още :D но определено самата идея заложена в книжката е върха в самоконтрола и автосугестията :P

Линк към коментар
Share on other sites

Ще кажете, че вяра е нужна на човека. Нужна е вяра на човека, но вярата му трябва да се обърне в наука за разпознаване на онези основни закони, които регулират човешкия живот. Любовта трябва да се превърне в друга наука, която носи всичките елементи за човешкото щастие. Много се говори за любовта, но къде е изкуството на любовта?

Казвам: Съвременните хора се нуждаят от една основна, положителна наука. Ще кажете, че много знаете. С вашето знание именно дойдохте до този ред. Дотолкова, доколкото знаете, вие създадохте света. С вашето знание вие само се въоръжавате.

Казвате: „Защо Господ създаде така света?“ – Този въпрос го оставете настрана. Запитайте се, защо вие направихте света такъв. На онези, които запитват защо Господ създаде света такъв, Той отговаря всекиму според случая. Ако някоя жена задава този въпрос, той ѝ отговаря: Хайде ожени се, дай пример, как ще създадеш своя свят. Същото казва и на мъжа. Като се оженят, те раждат деца, които приличат точно на тях, и тия деца започват да се карат помежду си, карат се също така и мъжът, и жената. Мъж и жена не се спогаждат, брат и сестра не се спогаждат. Кой е причина за това? Господ ли е причината? Вие казвате, че светът не е възпитан. Онзи, който казва така, Господ ще го направи учител, ще му даде деца да възпитава и ще го пита: Покажи ни сега как трябва да се възпитават хората. Сега всички хора правят проекти, без да подозират. Те не знаят, че са поставени на такава работа, на която се изпитват техните проекти. В бъдеще, когато се създава нов свят, нека всеки баща, майка, брат, сестра, дойде със своите проекти и покаже как трябва да се оправи сегашния свят и как трябва да се създаде нов. Всеки трябва да си даде кандидатурата за това, което иска да направи. Бащата и майката ще ги питат, колко деца са родили и как са ги възпитали. Учителите ще ги запитат, колко ученици са имали и колко от тях са възпитали, според тяхните разбирания. И военните ще дадат доклад за своята деятелност. Днес всичко е на мястото си.

„И не можаха на това да Му отговорят.“ Ние не отричаме съвременния живот. Съвременният живот е условие за вечния живот. След 50–60–100–120 години вие няма да бъдете в това положение, в които сте сега, съвсем ще се измените. Сегашните ви понятия за живота, стремежите, които сега имате, един ден ще се изменят толкова много, че те ще станат безпредметни, както са безпредметни кукичките, гагичките, които децата са рисували в своите първи години на учение. От тях помен няма да остане. Някога те са били много съдържателни, но сега са много безсъдържателни

Из И не можаха на това да му отговорят

Учителя никъде не отрича науката, но ни дава препоръки как тази наука да служи на хората, за добро! Не е нужно човек да е фанатик, за да е вярващ, но не е и нужно да е фанатик, за да е разумен и добър професионалист /в която и да е област/. Значи нужно е ново разбиране на нещата. Както е модно да се казва - да се преоценят приоритетите.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 month later...

"Загадката на тибетската мумия/Mystery of the Tibetan Mummy" (2007) - филм свързан с Безсмъртието, Тялото на Дъгата/Светлината, Светостта, нетлеността и Възнесението.

Засяга се и медитацията, както и живота на тибетския будист.

Посетете уеб сайт

Дзогчен:

ДЗОГЧЕН — САМОСОВЕРШЕННОЕ СОСТОЯНИЕ

Материал из Википедии — свободной энциклопедии

Въпреки, че привлича общественото внимание последните няколко десетилетия, осъзнатото сънуване не е съвременно откритие. В писмо написано от Августин от Хипон през 415 сл.Хр. се споменава за осъзнато сънуване. През 18-ти век, тибетските будисти практикували форма на Съновна Йога целяща да постигне пълно осъзнаване при състояне на сън. Тази система е подробно обсъдена и обяснена в книгата Съновна Йога и Практиката на Естествената Светлина. Едно от важните послания в тази книга е различаването между Дзогчен медитация на Осъзнаване и Съновна Йога. Дзогчен медитацията на Осъзнаване също се означава с термини като Ригпа Осъзнаване, Съзерцаване и Присъствие. Осъзнаване по време на сън е свързано с Дзогчен практика на естествената свтелина. Тази практика само постига осъзнато сънуване като вторичен ефект - за разлика на това Съновна Йога се цели главно към осъзнато сънуване. Според будистките учители, преживяването на осъзнатост ни помага да разберем нереалността на феномена, който в противен случай би ни завладял по време на сън или при преживявания близки до смъртта.

източник: Осъзнат сън - от Уикипедия, свободната енциклопедия

Редактирано от Ники_
Линк към коментар
Share on other sites

Рамалинга Свамигал - (5 Октомври 1823 – 30 Януари 1874)

http://en.wikipedia.org/wiki/Ramalinga_Swamigal

http://www.ramalinga.com/english.htm

http://www.vallalyaar.com/

"Какво чудо е това, Господи, Ти си ми дал всичкото познание;

Ти си вложил в мен пламенна любов към тебе;

Ти убедително ме учеше, че целият свят не е нищо друго освен мираж;

О, мой Благодетелю! Ти си в мен и ме обливаш с Милостта си;

Ти си ме удостоил да бъдеш мой духовен Учител и си ме благословил,

мен, едно незначително същество, да бъда свободен от желания,

и да не ме притиска нуждата да прося подаяния от другите хора."

"Ти си всилил в мен цялото познание, без да ми се налага да понаса

изпитанията на обучението и сега дори най-учените идват при мен,

за да научат повече. О, Боже! Упование мое! Ти си ме дарил с тази

Светлина, в която аз мога да осъзная цялото знание

и цялата мъдрост, и всичко останало, без да бъда обучаван."

"Защо трябва да разказвам за болезнени копнежи,

когато Ти си свидетел на всичките мои страдания от край до край

и пронизваш ума ми, както от вътре, така и от вън?"

...

По онова време била пусната от печат първата част от неговия трактат, "Дживакаруня Озхуккам", за състраданието към всички живи същества - ключов принцип в неговото учение. Той препоръчвал пътя на добродетелта, "Санмаргам", чиято основна нишка е състраданието към всички живи същества. Той учел, че добротата е изначално присъща на хората. Понеже Бог се проявява във всички живи същества, добротата и състраданието, които проявяваме към живите същества, са добра и любов към Бога. Той учел, че любовта към Бо, или Божията милост ще протече в самото същество на онзи, който е състрадателен. За да получи Божията милост, човек трябва да стане въпръщение на добротата и да утвърди в себе си чувствата на единство и братство.

...

Божествената песен на Милостта

"Божествената песен на Милостта" е една от най-великите творби на тамилски език. Написана в мелодичен стих, тя разказва за природата и свойствата на Бога, душата и симфонията на живота. Тя описва различни степени на себереализация и трансформиция на смъртната обвивка на Рамалинга в божествено безсмъртно тяло. Рамалинга написал, че неговото смъртно тяло е станало блестящо, със златен ореол и се е трансформирало в "тяло на любовта" (Анбуру или Суддха дехам). Той пеел и пеел във възторжено опиянение, възхвалявайки потока на Божията Милост. Неговото "тяло на любовта" се преобразувало в едно лъчезарно тяло, познато още като "тяло на Милостта", Пранава дехам или "тяло на светлината". За разлика от обикновеното, това тяло било недосегаемо при докосване. То било нетленно и неподвластно на разрушителните природни сили. На този етап стремежът му да се слее с Върховния Бог бил изпълнен. В един от химните той казва:

Аз се молих за лъчезарно тяло, което ще живее вечно

и ще устои на вятъра, земята, небето, огъня, водата,

слънцето, луната, смъртта, болестта, смъртоносните оръжия,

планетите, злодеянията или каквото и да било друго.

Той изпълни молбите ми и аз имах това тяло.

Не си мислете, че този подарък е незначителен.

О, хора търсете убежище при моя Отец,

който е повелител на Божественото великолепие,

обезсмъртяващо дори материалното тяло.

...

Пътят на трансформацията

Рамалинга ни е завещал повече от 40 000 строфи, в които описва преживяните от него степени на трансформация...

Рамалинга описва няколко последователни трансформации:

1. Трансформация на смъртното човешко тяло в "Суддха дехам" (съвършено тяло), постигната чрез универсално духовно общение и преданост към Бог.

2. Трансформация на "суддха дехам" в "Пранава дехам" (Тяло на Милостта и Светлината).

3. Трансформация в "Джнана дехам" (Тяло на Мъдростта), в тяло на Върховния Бог.

...

Суддха Дехам или "Съвършенотото тяло"

В много стихове Рамалинга пее как неговото "нечисто тяло" от "нечисти елементи" се е трансформирало в "чисто тяло" от "чисти елементи", наречено "Сварна дехам" - "златно тяло" от неизмерими карати...

В песен 5, част 110, стих 1, той пее, че човек трябва да мисли непрекъснато за Бога, докато почувства, че се разтапя в любовта си към Него. В такова състояние човек избухва във сълзи, пее в прослава на Бога и се изпълва в една омиротворяваща топлина...

С развитието на вселенската любов и свещенна топлина, тялото както и душата, се подготвят за низхождението на Милостта, под формата на Светлина. Когато това се случи материалното тяло от нечисти елементи се трансформира в "тяло на чистата светлина", излъчващо златен ореол.

...

това златно тяло е изглеждало на около 12 години. Физиологичните процеси са прекратени. Вече не съществуват проблемите с храната, храносмилането, отделянето, растежа и стареенето. Външно тялото изглежда изящно красиво и не хвърля сянка.

...

Дарен с това тяло, човек е неподвластен на ограниченията на петте първични елемента - земя, вода, огън, въздух и етер. Неговите сетива могат да усещат на разстояние и познанието е универсално и въздесъщо. Човек не е ограничен от времето, пространството и другите закони на природата, нито му трябва храна, сън или секс. Това тяло не старее, нито може да бъде разрушено от каквито и да било оръжия. Волята му е способна да твори и разрушава...

Пранава Дехам или "Тяло на Милостта"

Рамалинга описва по-нататъшната трансформация от "съвършено тяло" в "Пранава дехам" (Тяло на Милостта). Според него, то може да бъде видяно, но не може да бъде докоснато. То изглежда като небесно дете на около пет до осем годишна възраст. Самото негово волеизявление може да властва на "Сидхите" - йогическите вълшебни сили...

Джнана Дехам или "Тяло на Блаженството"

... крайната и най-висшата трансформация в човешкото развитие: трансмутацията в Бог, за която той говори като за сливане с тялото на Върховната Мъдрост - Джнана Дехам - тялото на Върховния Бог. При нея тялото е въздесъщо, но е недоловимо за сетивата.

източник: "Бабаджи Крия Йога - традицията на 18-те Сидхи" Маршал Говиндан

http://www.babajiskriyayoga.bg/booksBG.htm

branches5.jpg

:)

А ето я и самата Божественная Песнь Милости (на руски език)

както и още електронна литература за/от Рамалинга на руски език от тук: Посетете уеб сайт

Редактирано от Ники_
Линк към коментар
Share on other sites

  • 5 months later...

wub.gif Ники,бпагодаря за прекрасния пост wub.gif

:3d_109:

Финалналната трансформация "описана" в Селестинското пророчество:

http://www.youtube.c...player_embedded

Дао:

Покажи ми твоето Кунг-Фу!

I_Ging_Bagua.jpg

laodzy.gif

The_Immortal_Soul_of_the_Taoist_Adept.PNG

Какво е Безсмъртието?

Какво представлява това Безсмъртие за което си говорим? Дали то е вечна младост във физическата форма? Или е съзнание в Духовна форма? А може би е нещо съвсем различно?

Думата „Безсмъртен” (Сян) се употребява свободно в Китай. Всъщност тя се използва в толкова голям брой различни описания, че дори ерудиран Даоист ще се затрудни да и аде точно обяснение. Възрастните хора често са наричани почтително „възрастния безсмъртен”. Даоистките монаси, независимо дали са осъществени, или не, обикновенно се наричат „безсмъртни”.

Гъ Хун, който ни е дал първото историческо описание на алхимичния процес за постигане на Безсмъртие, класифицира Безсмъртните чрез три отделни нива на постигане на същия този алхимичен процес:

- освободени от тялото Безсмъртни

- земни Безсмъртни

- небесни Безсмъртни

Най-нисшето ниво са „освободените от тялото Безсмъртни” и то се постига главно със специални билкови рецепти и други съставки. Този метод гарантира удължаването на живота и постигането на оптимално здраве. Но много често този тип Безсмъртни изоставят тялото, за да съществуват в Духовните Сфери, като например в някой от различните видове Рай за Безсмъртни. Освободилите се от тялото си Безсмъртни обикновенно живеят по 100 и повече години на Земята и след това напускат тихо, оставяйки телесните си останки за погребение. Когато по-късно обаче ковчегът им бъде ексхумиран, тялото привидно изчезва, като от него остава съвсем малка част. Тези Безсмъртни постигат полет на Духа, но не и на физическото тяло (формата).

Средното ниво принадлежи на „земния Безсмъртен” и се постига главно с методите на вътрешната алхимия. Практикува се медитация, която води до спокойствие; и дихателни упражнения, които създават „Елексира на Безсмъртието” и „Духовния Зародиш”. Този метод прави безсмъртен Духа, но не и физическото тяло. Разликата между „земния Безсмъртен” (средното ниво) и „освободения от тяло Безсмъртен” (най-ниското ниво) е, че „земния Безсмъртен” може да създаде „Тяло на трансформацията” и да съществува където си иска и какъвто си иска. Този тип Безсмъртни обикновенно живеят в земното царство, високо в планините, в продължение на 100 и повече години и след това просто изчезват. След себе си те не оставят тяло за погребване. Заради умението си да създадат „Тяло на трансформацията”, обикновенно се появяват отново при определени обстоятелства, понякога след няколко века. Тези Безсмъртни могат да левитират, но не могат да осъществят истински физически полет. За да се придвижат от едно место на друго, разчитат повече на Духовна трансформация.

Най-висшето ниво е „небесния Безсмъртен” и се постига с с използването на специална рецепта – „хапчето на Безсмъртието”, което прави завинаги безсмъртни и тялото и Духа. Тези Безсмъртни никога не остаряват. Притежават всички умения на останалите два типа Безсмъртни, но рядко ги използват, а освен това могат да изпълняват истински физически полет. Обикновенно не общуват със смъртните и предпочитат да се скитат в „Пустотата”. Тези Безсмъртни могат да идат където и когато си пожелаят, като обикновенно посещават различните видове Рай за Безсмъртни и Небесните Сфери.”

източник: „Класическа книга на Нефритения Император за запечатване на ума” Даоиско ръководство за здраве, дълголетие и Безсмъртие; Стюърт Олв Олсън

:wub:

Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 weeks later...

ІІ Коринтяни 5 глава

1 Защото знаем, че ако се развали земният ни дом, телесната скиния, имаме от Бога здание на небесата, дом неръкотворен, вечен.

2 Понеже в тоя дом и стенем като ожидаме да се облечем с нашето небесно жилище,

3 стига само, облечени с него, да не се намерим голи.

4 Защото ние, които сме в тая телесна скиния, като обременени, стенем; не че желаем да се съблечем, но да се облечем още повече, за да бъде смъртното погълнато от живота.

5 А Бог е, Който ни е образувал нарочно за това, и ни е дал Духа в залог на това.

6 И тъй, понеже винаги се одързостяваме, като знаем, че, докато сме у дома в тялото, ние сме отстранени от Господа,

7 (защото с вярване ходим, а не с виждане).

8 - понеже, казвам, се одързостяваме, то предпочитаме да сме отстранени от тялото и да бъдем у дома при Господа.

9 Затова и ревностно се стараем, било у дома или отстранени, да бъдем угодни на Него.

10 Защото всички трябва да застанем открити пред Христовото съдилище, за да получи всеки според каквото е правил в тялото, било добро или зло.

11 И тъй, като съзнаваме, що е страхът от Господа, убеждаваме човеците; а на Бога сме познати, - надявам се още, че и на вашите съвести сме познати.

12 С това не препоръчваме себе си изново на вас, но ви даваме причини да се хвалите с нас, за да имате що да отговорите на ония, които се хвалят с това, което е на лице, а не с това, което е в сърцето.

13 Защото, ако сме отишли до крайности, то е било за Бога; или ако сега умерено мъдруваме, то е заради вас.

14 Защото Христовата любов ни принуждава, като разсъждаваме така, че, понеже един е умрял за всичките, то всички са умрели;

15 и че Той умря за всички, за да не живеят вече живите за себе си, но за Този, Който за тях е умрял и възкръснал.

16 Затова, отсега нататък ние не познаваме никого по плът; ако и да сме познали Христа по плът, пак сега вече така Го не познаваме.

17 За туй, ако е някой в Христа, той е ново създание; старото премина; ето, [всичко] стана ново.

18 А всичко е от Бога, Който ни примири със Себе Си чрез [Исуса] Христа, и даде на нас да служим за примирение;

19 сиреч, че Бог в Христа примиряваше света със Себе Си, като не вменяваше на човеците прегрешенията им, и че повери на нас посланието на примирението.

20 И тъй от Христова страна сме посланици, като че Бог чрез нас умолява; молим ви от Христова страна, примирете се с Бога,

21 Който за нас направи грешен Онзи, Който не е знаел грях, за да станем ние чрез Него праведни пред Бога.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 month later...

Римляни 5

19 Защото, както чрез непослушанието на единия човек станаха грешни мнозината, така и чрез послушанието на единия мнозината ще станат праведни.

20 А отгоре на това дойде и законът, та се умножи прегрешението; а гдето се умножи грехът, преумножи се благодатта;

21 така щото, както грехът бе царувал и докара смъртта, така да царува благодатта чрез правдата и да докара вечен живот чрез Исуса Христа нашия Господ.

Дори от тези няколко думи, събрани в цитата по-горе, става ясно каква е последователността и какво се случва с човек, който върви към Вечния Живот.

Има обаче термини и думи, на които е добре да се разбере смисъла, който не е само повърхностен.

- Правда

- Благодат

- Вечен Живот

Ако разберем смисъла тези три думи, ще установим, че християнството по нищо не се различава от Даоизма, от Будизма, от Хиндуизма.

Какво е "Правда"? Кой може да бъде нарачен "праведник"? Какви са неговите характеристики?

Прав към Бога; Право нагоре; Целеустремен; Възправен; Изправен....

В християнството има категории за святост, които имат своите имена и в другите учения, но това няма да разисквам.

Ето ги и тях:

Категории светци, които Църквата почита

Според Съборното определение на Седми вселенски събор (787 г.), светците са истинските служители на Христос. Приживе светите хора притежават благодатните дарове лечителство и прозорливост, както и даровете на Светия Дух - любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание; а също полагат непрестанни усилия дарованията им да останат скрити. Белезите, които говорят за святост са сияние на лицето, предаване на освещание чрез допир. Мироточивостта и нетлеността на светите мощи не могат да бъдат обяснени по никакъв друг начин освен чрез светостта. Светите мощи правят безброй чудеса, особено над ония, които пристъпват с вяра към тях.

След Света Богородица - "по-чтимата от херувимите и несравнено по-славна от серафимите" - и светите ангели, светата Църква почита богослужебно следните категории светии (виж по-долу): пророци, апостоли, светители, мъченици, преподобни и праведни.

Като отделни подгрупи в тези категории светии са св. праотци, равноапостоли, свещеномъченици, великомъченици, преподобномъченици, изповедници, безсребърници, благоверни, блажени, страстотерпци, стълпници, чудотворци, юродиви.

Горното намирам за изключително тозно като подредба.

Най-ниското ниво е нивото "праведник" (в Кабала първо човек се превръща в чиста праведна душа, а след това в ангел).

Кой е праведник и какво е това?

Ако мислите са разпилени, ако чувствата (емоции, страсти) са пръснати навред в света и приковават в робия човека, то той би ли могъл да бъде праведник? Какво е следствие от тази неправда? Беззаконие? Слепота? Пориви?

Ако човек е отправил своите мисли и чувства - всичките към Бога, право нагоре, без да се разсейва и ако умее да устоява в тази правота, то значи същия е праведник.

chakras_pic.jpg

Изкачвайки се през срединния канал и всичките нива, човек до стига до 7 Небе (7-up), където се среща с Бог - онази нетварна Светлина, наричана от исахастите "Таворска Светлина".

Тази съзнателна връзка с Отца се нарича "просветление".

След това Бог ще му разкрие останалото и на човек ще му стане Ясно.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 years later...

От къде е тръгнал мита за живата вода..., който като че ли не е от най - обсъжданите...Така ми се струва. Да не би тази вода да е някакъв символ...? Помня че съм чел приказка за тази вода и че съм гледал филм (имам смътен спомен за този филм, струва ми се, че тогава се впечатлих от професията археолог и исках да стана професор по археология като порасна - желание, което споделих със семейството му, с един братчед също - после някакво момче с една година по - голямо от мен, което се навърташе в махалата ни, взе да се бъзика с мен наричайки ме "професоре", та по този повод се карахме с него, но до бой не се стигна, бил съм около 8-9- годишен; тогава си мислех, че сестра ми може да е издала какъв искам да стана, но сега като се замисля може да го е сторил братчеда или пък онзи случайно да ме е занаричал "професоре" ). Да се върна на филма : струва ми се, че в него може да е ставало дума за много много стара жена, която обаче се поддържа младолика чрез жива вода, както и за лоши дето се опитват да се докопат до водата, и за мъж дето се влюбва в жената, но не помня..., беше отдавна...; Еххх, как ми се иска отново да се излъчат някои стари филми. Жива вода и елексир на живота дали пък не са едно и също нещо (не ми се четат предишните мнения, та затова питам). Дори в анимационните филми се среща мотива за елексир (с червен цвят), който дава сили ("Гумените мечета", "Астерикс и Обеликс"). Ето и една приказка, която може да съм чел като малък и която по - късно ще прочета :

http://bg.wikibooks..../wiki/Жива_вода

П.п.: Сега се сещам, че "жива вода" се използва и като символ на кундалини. Издигане на кундалини = безсмъртие.

Редактирано от Христо
Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...