Диана Илиева Добавено Януари 27, 2010 Доклад Share Добавено Януари 27, 2010 Така е! Прекалено сме обвързани и зависими от всевъзможни неща. Услугите са измежду най-печелившите дейности и всеки гледа да те направи зависим от неговите услуги. А и тези огромни мегаполиси по принцип са едно доста ненормално и неразумно струпване на хора според мен. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Bethedi Добавено Февруари 1, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 1, 2010 Във вестник 24 часа има статия в рубриката "Съботен очерк" със заглавие: "Защо рухна Хаити". Подкрепям я като доказателство на публикуваните досега от мен мнения по темата "Молитва за жертвите на земетресението". Който желае може да я открие тук: http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=361204 Струва ми се, че статията дори е написана много меко. За тези, на които не им се чете цялата статия, привеждам някои цитати: Хаити е пример за това как един народ и неговите управници могат да разорят страната си до такава степен, че трусът можа само да я подравни. Земетресението в Хаити е зловещ епилог на 206-годишната история на тази ужасна държава - история на постоянната й деградация. Днес в Хаити има само 7 горски масива, като едва два от тях са защитени зони и въпреки това се изсичат. Горите са под 1% от територията на Хаити и при сегашния хаос е въпрос на месеци да изчезнат съвсем. А в Доминиканската република дърветата покриват цели 32% от нейната площ. Последиците от обезлесяването в Хаити са като навсякъде по света - суша, ерозия, затлачени реки, изтощени почви, липса на дървесина - с тази разлика, че тук всичко това се е разразило до бедствие. Например дървесината. Тя е толкова дефицитна, че много от кръвопролитията на острова са заради нея. Двете държави воюват една с друга, а народите им се избиват взаимно и помежду си само за да докопат някоя гора и да я изсекат. Както географията на двете страни, така и историята им е изпъстрена с поразителни прилики и поразителни разлики. Колумб стига до острова при първото си плаване през 1492 г. и му дава името Испаньола. Той заварва на него 5 племена араваки, които наричат себе си таино. Те му се виждат "кротки и дружелюбни". Всъщност индианците таино, както и хиварите по на юг, са сред народите, които Клод Леви Строс нарича "виртуози в умението да смаляват глави". Това означава, че войнската им доблест включва обичая да си присвояват душата на своя враг, като режат главата му и я изсушават. "Колкото неприятелят е по-устойчив, толкова по-голяма е победата над него: смалявайки такава глава, човек си присвоява една висококачествена душа", пише Леви Строс. Тези умения на таино се вплитат във вуду ритуалите на негрите в Хаити наред с изваждането на мозъка от черепа, изкормването и разчленяването на тялото. Такива практики виждаме тези дни и по Си Ен Ен като актове на улично правосъдие. Таино са наброявали поне половин милион души и когато испанците се заемат да ги поробят, те показват истинския си нрав. Следва период на изтребление и през 1519 г. от таино остават само 11 000 души. Тогава една епидемия от едра шарка ги намалява на 3000. Скоро измират и те. Така освен смалените глави, наричани tsantsa, които и днес се виждат по чаталите на дърветата, единствената следа, оставена от таино на острова, е думата от езика им за днешното му име - Хаити. През 1795 г. Испания преотстъпва своята част от острова, но Франция й се радва твърде кратко. През 1801 г. на него избухва робски бунт, а армията, пратена да го смаже, е разгромена. Три години по-късно Франция продава на САЩ Луизиана - последната си земя в Америка, и изтегля войската си от Испаньола. Тогава робите избиват белите в западната част, като в яростта си помитат не само именията, но и всичко построено, за да осуетят възстановяването на робовладелската система. На 1 януари 1804 г. Жан-Жак Десалин, главатар на бунта, обявява независимостта на Хаити, а през септември се провъзгласява за император Жак I. Той обявява "кампания за национално отмъщение" срещу белите заселници, конфискува земята им и десеткихиляди от тях са избити (с мачете). Клането се пренася и върху мулатите, които на свой ред вдигат бунт през 1807 г. и разкъсват тялото на императора си. Всички тези събития са великолепно разказани, при това с голяма доза магически реализъм, от кубинския писател Алехо Карпентиер в романа му “Царството тук на земята”. Доминиканците на изток са по-малко на брой и имат двойно по-голяма територия. Те също са католици, но им е чужда вуду магията, с която хаитяните допълват християнските си добродетели. В Доминиканската република говорят испански и са отворени за нови преселници. В резултат там се появяват малки, но икономически силни и напредничави имигрантски групи: евреи от Кюрасао, а през ХХ век и от Австрия, ливанци, палестинци, немци и италианци. Разбира се, както е типично за Латинска Америка, превратите и в двете страни са чести, тъй като всеки каудильо си има армия. От общо 22-ма президенти, управлявали Хаити между 1843 и 1915 г., 21 са убити или свалени с преврат. За Доминиканската република броят на свалените президенти между 1844 и 1930 г. е 50, като при 30 това е станало с "революция". Другото общо е, че и в двете страни властта се използва само за лична облага. Светът обаче ги третира различно. Доминиканците са донякъде "европейци", държавата им е отворена за хора и стоки и развива пазарна икономика, докато хаитяните са затворено "креолско" общество от бивши роби, ксенофобско, диво и крайно изостанало. Превратите и в двете страни секват с появата на двамата най-зловещи диктатори в богатата на диктатури история на Латинска Америка: доминиканеца Рафаел Трухильо през 1930 г. и хаитянина Франсоа Дювалие през 1957 г. Трухильо е шеф на полицията, а после и главнокомандващ на армията. Той е безскрупулен и с времето приватизира държавата си - пряко и чрез подставени лица. Управлението му е белязано с култ към личността, терор и кървища. Например между 2 и 8 октомври 1937 г. по заповед на Трухильо са изклани (с мачете) близо 20 000 хаитяни, самонастанили се близо до границата. Но в стремежа си да управлява държавата като своя частна фирма той я модернизира и развива икономиката и инфраструктурата й. Дювалие, наричан Папа Док, не си дава този труд, макар да е по-образован от колегата си. Той е садист и вуду магьосник и се задоволява само да тероризира и ограбва страната, модернизацията й не го интересува. Папа Док командва банда от тонтон-макути, което според вуду демонологията означава "господари на черните сили". Чрез тях той успява да ликвидира много повече свои сънародници от Трухильо, но умира в леглото си през 1971 г. Наследен е от сина си Жан-Клод Дювалие (Бейби Док) - също кървав диктатор, свален и прокуден през 1986 г. А Трухильо е убит от засада през нощта на 30 май 1961 г., докато пътува с колата си към дома на своя метреса. Дори някой да възрази, че и Доминика е от същия сой като Хаити, разликите са очевидни. Никой не си зададе въпроса, защо от две държави на един остров, пострада само едната, а другата - оцеля. Bethedi Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest devashaktika Добавено Февруари 1, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 1, 2010 Bethedi, разбрах твоята гледна точка по темата. Благодаря ти за статията и възможността да видя и другата страна на монетата. Така е, по закона на кармата нищо не идва само. Въпреки това, както ясно се бях изразила в подписа си, за мен душата няма народност и молейки се за една, ние се молим за повдигането на цялото човечество. Всичко добро! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Февруари 1, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 1, 2010 Точно заради всичко, което е написано по-горе още по-важно е да се молим за светлина и топлина и любов в душите на нашите братя и сестри - души, там.... Не знам с вас как е, но на мен като ми мине мисълта за там, ми излиза: Велик си Ти, Господи, Велики са Твоите дела и след нея: Изгрев - молитва Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Bethedi Добавено Февруари 1, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 1, 2010 Не съм против молитвите. Молете се за Хаити, щом чувствате такава нужда. Пожелавам, молитвите Ви да се сбъднат. Bethedi Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Февруари 1, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 1, 2010 Ако ние не се молим за изостаналите братя и сестри, то и Ангелите и всички Висши същества не е нужно да се молят за нас, а какво остава да ни помагат Да, че всичко, което се случва е с причина, така е. По логиката, че всичко си е заслужено, то излиза, че и всеки от нас си заслужава живота-такъв, какъвто е... Точно стремежа, доброто намерение и импулса за правене на Добро /въпреки, а не защото/, ни правят християни... АлександърТ.А. 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Bethedi Добавено Февруари 1, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 1, 2010 Ако ние не се молим за изостаналите братя и сестри, то и Ангелите и всички Висши същества не е нужно да се молят за нас, а какво остава да ни помагат Да, че всичко, което се случва е с причина, така е. По логиката, че всичко си е заслужено, то излиза, че и всеки от нас си заслужава живота-такъв, какъвто е... Точно стремежа, доброто намерение и импулса за правене на Добро /въпреки, а не защото/, ни правят християни... Разбира се - живота е такъв, какъвто го направиш. Старите българи са казали - каквото посееш, такова ще пожънеш. По въпроса с причините да се предизвика такава масова истерия от кампании в цял свят в помощ на Хаити имам друга гледна точка, която споделих в твоя блог и тук няма да я повтарям. За причините да се предизвика такава кампания във форума също изказах своето мнение в по-раншните си публикации в темата, и то не се отличава от сегашното ми. Поздрави: Bethedi Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.