Астрология в Литературата

[Йордан Анов]

Както казва К.Г.Юнг:

"Тъй като всичко в живота се проявява в индивидуална форма, а за индивидуалното на другiя мога да кажа само това, което намирам в собствената си индивидуалност, аз съм застрашен или да овладея другия, или да се подчиня на неговото внушение."

Та всеки е способен да разбере само себе си, не е способен да създаде нищо извън себе си, нищо което да не е присъщо на собствената му природа и характер. Така ние разполагаме с делата си, с творенията си, като огледала на самите нас. Ние можем да се огледаме и да се разберем, а публиката да анализира душевността ни.

Ако пречупим тази дефиниция през нуждите ни, а именно да изучаваме Астрологията, ние бихме открили богато поле за опити и изследвания в полето на литературата. Четем любимия си автор, после разглеждаме наталната му карта и там откриваме проблемите, които той е разгледал облечени в аспекти и конфигурации. Откриваме душевните му болко и дилеми превъплатени в планети, играещи главна роля в сцената на неговата душа. Това е безценен опит, онагледен красноречиво, облечен в думи, говорещ много повече от всеки учебник или книга по астрология.

Ще дам няколко красниречиви примера, на които се натъйнах в търсенията си.

Нека започна с Антоан дьо Сент-Екзюпери и "Малкият принц". Мари Луиз фон Франц е написала обстойна критика на произведението ми, пречупвайки го през призмата на Puer Aeternus, a за правотата на този анализ откриваме и в самата му натална карта - Меркурий ( съвпад с Луната ) тригон с Юпитер. Меркурий и Юпитер имат репутацията на "вечни младежи", но тъй като този комплекс спада към групата на майчините, няма как да не се разминем и с Луната. Тя е важно условие да съществува Puer Aeternu, тъй като конфигурация Меркурий - Юпитер има при още много автори, но при повечето тя няма този образ. Друг показателен пример за комплекс от този вид е Сър Джеймс Матю Бари, автор на "Питър Пан". При него имаме Меркурий квардатура с Юпитер и Луна. Динамиката е различна, но участниците са същите.

И без това се движим в полето на майчините комплекси, нека разгледаме и "Дон Жуан" на Жан-Батист Молиер, при когото имаме Венера съвпад с Марс и Луната, което предполагам говори красноречиво.

При Херман Хесе, описът на Puer Aeternus, е още по буквален особено в "Нарцис и Голдмунд".

Искам да отбележа един интересен паралел между Гьоте и Томас Ман, единият написал "Фауст", а другият "Доктор Фаустус". При Томас Ман имаме Венера в широк съвпад, намираща се между, Плутон и Нептун, а при Гьоте - Венера в секстил с Плутон и Нептун. разбира се има и допълнителни щрихи, както и разлики в сюжета, но идеите са същите .

Бих дал и още доста пимери, но искам да чуя и вашето мнение

Редактирано Март 22, 2010 от Вендор

[Йордан Анов]

Ще разгледам чисто схематично творчеството на един от патриарсите в психоанализата - Алфред Адлер.

1. Разгледана от астрологична гледна точка неговата "Индивидуална психология" е рожба на Уран в 1-ви дом с диспозитор Луна в 11-ти, както и тригон с Венера в 9-ти.

2. "Волята за власт", която според Адлер е основната движеща сила в историята на човечеството е представена от съвпада на Плутон и Юпитер.

Откриваме един изключително натоварен със значения аспект:

3. Сатурн (6-ти дом/Стрелец ) секстил Марс ( 9-ти дом/Водолей). Тук ние виждаме описана теорията за малоценното човечество, която той пренася към конкретния индивид, като отбелязва, че причината за неврозите е малоценен орган ( Сатурн в 6-ти дом ).Марс в 9-ти е дал идеята за агресията, като основен движещ нагон у човека.

-Адлер описва малкото дете като пасивна, "женска" страна в групата, то е зависимо и подчинено ( Марс съвпад Слънце съвпад Меркурий ). Вече можем да разгледаме цялостно аспекта Сатурн/Марс, за да открием дефиницията на мъжкия протест - "Искам да съм истински мъж" и "Не искам никога да съм в положението на жена".

Извинявам се за конспекта, но смятам че идеите са ясни.

[Йордан Анов]

"Шели ни научи да признаваме благодатта на по - висш закон, надвиснал над избрани души, живеещи заради идеи, заради надеждата, готови да претърпят, заради тях, пречки, срам и даже да приемат мъченическа смърт. ... Неговата поезия влива в нас божествена тревога, която не могат да разсеят нито музиката, нито живописта, чрез неговото творчество се издигаме към по - висша красота, към мечтано добро, което ние, може би, никога няма да постигнем, но към което постоянно и неуморно трябва да се стремим."

Това са думите на критик за творчеството на романтика Пърси Шели. Думи, които ще ни открехнат вратите за света на Уран.

Ще представя една изключително интересна двойка, както от гледна точка на синастрията, така и в контекста на темата. Става дума за Мери и Пърси Шели.

Нека първо разгледаме Пърси Шели.

Той е роден на 4 август 1792 г. Хороскопа му е изключително фиксиран, със Сатурн в 1-ви дом, Слънце/Венера/Уран във 5-ти дом и Нептун/Марс/Юпитер в 6-ти дом.

В горепосоченият цитат се вижда, че стелиумът Слънце/Венера/Уран, много добре отговаря на описанието. От чисто психологическа гледна точка Уран е заточен в Лъв, което го кара да се проецира в света, да се търси някъде, той не е част от личността, не е открит в нея. Това е природата на заточените планети - да ги търсим в другите, в божества и идеи. Не мога да направя паралел с произведение, но живота на поета е показателен. Неговите скиталчества из Европа, неговата философия на "свободната любов" - Уран/Венера, са показателни за търсещ дух, търсещ свободата си. Когато казах, че хороскопа на Шели е фиксиран, имах предвид, че неговата психологична природа е описана изключително внимателно от планетите. Сатурн в 1-ви дом, както видяхме при Адлер, говори за малоценност, ограничение, от което се бяга. Тук се разкрива една интересна промяна на конфигурацията Puer Aeternus - имаме Меркурий/Луна/Сатурн. Сатурн замества Юпитер. Вече нямаме Небесен баща, към който да се стремим, а имаме ограничаващ баща от когото бягаме. Това е и опозоцията Сатурн - Нептун/Марс/Юпитер, Шели се бори за идеала си, за да приключи пътя си в морето.

Ако погледнем от друг ъгъл конюнкцията Слънце/Венера/Уран, то тя говори за тип жена, която би отговаряла на търсенията на Шели, тук вече се появява Мери Шели със Слънце/Марс/Уран. Едно прекрасно пренасяне от Марс на Мери към Пърси и обратно, още и двамата имат Сатурн в 1-ви дом, както се казва - "намерили са се ".

Мери Шели е позната с "Франкенщайн или Новият Прометей". Самата препратка към Прометей, прекрасно пасва към Слънце/Уран. Волята да дариш живот, свобода, да си творец на нещо извън себе си, да се посветиш на мечта и да я въплатиш. Но къде започва Докторът и къде свършва Чудовището, не е ясно, а и няма смисъл да се задълбава. В крайна сметка Марс води и двамата до гибел. Стелиума прави опозиция с Плутон, който е дал душа за Съществото, след което си я е прибрал с голяма лихва, секстилът Сатурн е позволил идеите на Уран да се родят във форма, а секстилът с Нептун праща героите в ледените морета, където са погълнати, както е и погълнат любимия на Мери.

Ще направя само още една последна вметка за Уран. Този път ще дам за пример извадка от хороскопа на психоаналитика Карл Абрахам. Той има Слънце съвпад с Венера ( квадрат с Марс ) квадратура към Уран.

Карл Абрахам определя Прометей като "сексуален герой". Той прави аналогия между скритата, от Прометей, факла с пенис, като продължава и сравнява триенето за получаване на огън с куитос.

[Йордан Анов]

В началото стана дума за Херман Хесе и Puer Aeternus, сега ще направя паралел между два негови романа и тази конфигурация.

Става дума за "Нарцис и Голдмунд" и "Демиан"

Изненадващо за мен, но двата романа си приличаха доста, както по сюжетна линия, така и по образ на главните действащи лица. За да онагледя паралела, който направих ще го систематизирам по следния начин: Нарцис/Демиан - Юпитер, Голдмунд/Синклер - Меркурий и Прамайката/Мадам Ева - Луната.

Двойката Нарцис/Демиан, и в двата романа е представена от загадъчна фигура на по - голям младеж, със загадъчни черти, знаещ, проницателен, притежаващ свръхестествена харизма. Нарцис е интелигентно момче, занимаващо се с граматика, равен по интелект на учителите си в манастира. Нарцис прозира истинската същност на Голдмунд, и го тласка на пътешествие към себе си . Демиан дава на младия Синклер нов поглед върху притчите от Библията, тълкува сънищата му, чете мислите му. Той също вижда същността на Синклер, но го оставя сам да се открие. Главната свързваща черта между тези два персонажа е, че те изглеждат като нереални, те са съхранени в мислите на двойката олицетворена чрез Меркурий, те са като вътрешен съветник или демон ( Демиан ), както го разбира Платон. Това се вижда в края на "Демиан" когато Синклер е получил целувката на Демиан, подарък от мадам Ева, и той изчезва, вече част от душата на младиа Синклер. Тази последна характеристика на двойката герои Нарцис/Демиан отговаря чудесно на ретроградния Юпитер в хороскопа на Хесе. Ретроградните планети се изразяват в своята архетипна същност, от което може да заключим, че на Юпитер може да се даде определението Вътрешен съветник.

Меркурий или Голдмунд/Синклер, са предимно пасивна част от конюнкцията, подтиквани и стремящи се. Те вървят без ясна посока, за да открият същината на нещата, в техния чист вид Меркурий - Уран, в крайна сметка откриват най ценното - себе си.

Луната е по интересна. Голдмунд е тласнат от любов към спомена за Майка си, той я търси в много любови и любовници, които среща в странстването си - Луна тригон Венера. при Синклер имаме подобна история. Той се влюбва в мадам Ева, която за него е Великата майка. В противовес на повечето истории, тук именно майката е подтик към приключениет. Архетипния образ на жената като Велика майка идва от Луна в Риби.

[Йордан Анов]

Искам да споделя няколко цитата от текст, за които смятам че са изключително ценни.

Става дума за "Изгубеният Рай" на Д. Милтън

Глава V 417 - 457

Луната пък на свой ред от мократа си твърд

излъхва препитание за по-високи сфери.

Самото Слънце, пращащо на всички светлина,

от всички получава пак хранителна отплата

във влажни изпарения, а вечер се гощава от

океана...

Отзи абзац сам по себе си говори за виталната и подхранваща сила на Луната. Нейната роса не покапва само върху земята, тя дарява с живот и останалите светила. Този факт сам по себе си може да обясни ситуацията, в която е попаднал хромия и болен Сатурн, намирайки се най-далеч от Луната, той е лишен от изцеление. Когато имаме аспект между Луна - Сатурн, наблюдаваме един вид вампиризъм, пресушаване на жизнената сила, появата на депресия и отчаяние, безизходност, поради липса на сила да се справим със ситуацията. От друга страна Слънцето, получава своя дан от всички останали, без да е зависимо от тях, то е самодостатъчно. Тук има една много тънка граница, останалите планети служат като атрибути на слънчевото проявление, но те губят значение, когато Слънцето се потапя в окена. Това обновяване във водите на несъзнаваното, е мига в които Слънцето може да бъде наистина Слънце, без да се отъждествява с функция характерна за другите светила. Едно здраво и осъзнато Слънце, може да се потопи в морето от символи, без да бъде угасено, казано по друг начин - без това да отключи шизофрения или друго разстройство. Слънцето си остава сърцето на хороскопа, но само силните и необременените могат да го почувстват .

Глава IV 982 - 1055

Дела страхотни навярно щяха да последват и не само Раят

в безредието, но самият звезден небосвод

или поне първичните стихии, разпилени

и разрушавани от този буен сблъсък, биха

погинали завинаги, ако за да предварди

толкова яростна разплата, вечният не бе

провесил златните везни в небето от Астрея

до Скорпион, която там се вижда досега

и на който той претегли всичко сътворено -

провесената обла твърд с ефира изравнен,

а в противовес на тях събития, войни,

царства измерва. В тях сега две тежести той сложи -

в едното блюдо бе отбой, а в другото - двубой.

Тук везните са описани като пазители на хармонията и цялостта на установените порядки. Интересен е последният ред, в който се изтъква отбой - двубой. Ако започнем от праисторията ни, това е помирението на земеделските племена ( Астрея/Дева ) и ловните групи ( Скорпион ). Но в крайна сметка това е личен избор, носейки тази дилема в себе си, сами решаваме дали да се впуснем към нови земи или да обработваме тази на предците.

Последният цитат е от Арат Солийски и неговите "Явления"

Огненорогия Телец под краката на Коларя е легнал

Грозната му муцуна свети, и колкото и да си бил

в звездите неук, лесно ще разпознаеш неговия облик

Рогата остри на Телеца, и главата и раздутите му ноздри

Разбира се Арат прави описание на всички известни тогава съзвездия, но избрах този цитат, заради начина по който описва Телец.

Описанието на един разгневен и огнен бик, не е това което приемаме, сега като основна характеристика на родените под този знак. Привидно, миролюбивите, търпеливи и спокойни представители на тази зодия, ако поговорите с тях, ще разберете че крият дремеща в себе си разрушителна сила, която само чака последната капка, за да се освободи.