Паневритмията и хората с увреждания

[Орлин Баев]

Хората с увреждания са интелигентни, разумни и сърдечни същества. Те имат същите като всеки друг нужди от любов, социално включване, изява, общност и приятелство. Как мислите - какво е мястото на хората с увреждания в паневритмията? Например на хора на количка - такъв човек би могъл с едната си ръка да натиска бутона, а с другата да прави движенията. Или да бъде бутан от някой брат или сестра. Според мен далеч по-важна е менталната нагласа, а не толова самите упражнения. Така че присъствието на хора с увреждания в кръга единствено би терапевтирало невротичния перфекционизъм и би позволило вътрешният взор да се отдели от фиксацията в "дърветата" на движенията, за да се преживее "гората" на молитвеното милосърдно и всеприемащо съзерцание! Какво ако човекът е с патерици и така трябва да бъде цял живот - да не играе ли, смазан от максималистичния идеализъм на участниците или да се включи колкото и както може? Или човек с МС, който се люшка доста, но все още се справя с движението - да играе ли, макар и неточно, или не? Какво мислите?

[Донка]

Орлине! Благодаря за темата!

Имали сме подобен случай тук, макар и не с увреждане. Сестрата върви с малки стъпки и бавно, защото има проблем с коленете. Когато играхме за пръв път кръгът осезателно се размести и зейна дупка, а хората се приближиха плътно зад двойката, в която играеше тази жена.

Тогава всички си спомнихме, че се правят малки стъпки... След малко кръгът отново се хармонизира и беше страхотно усещане... Понякога точно бавното постъпателно движение дава усещане за полет...

[Слънчева]

И аз благодаря. Мислила съм си да заведа Лори, ей така отстрани, да погледа (тя не може да играе), но да видя какво въздействие ще има за нея. До сега все се прлитеснявам, как ще се приеме, но може би ще се престраша да го направя.

[Светла_Б]

Имала съм опитности с хора с увреждания. Едната жена беше в инвалидна количка и правеше упражненията само с ръце, седейки извън кръга. Забележките, които тя направи после свидетелствуваха за фината й сетивност. Тя сподели, че се усеща окрилена само от това, че беше частично участвала и каза нещо като: "много хора в кръга просто не усещат грандиозността на това, което става." Понякога на нашата паневритмия идва и една жена с тежко гръбначно изкривяване, която не може да се изправи вертикално. И тя играе колкото може, извън кръга, защото се стеснява. Гледам лицето й - вглъбено навътре и озарено и си мисля, че и тя усеща много по-дълбоко паневритмията от нас, които имаме като даденост свободата на движението.

Не само че хора с уреждания могат да играят - те се изцеляват играейки. Тялото се поддава по-трудно, когато вече болестта е обхванала твърдите структури, но душата се изцелява. И след нея, кой знае, може би един ден чудото се случва... Въпрос на вяра.

[Злинчо]

прекрасна тема, Приятели! Паневритмията е за всички нас!

[Розалина]

Здравейте приятели.Когато карах курса си по паневритмия и не бях още играла нито веднъж,а живо ме интересуваше всичко свързано с паневритмия,прочетох нещо,което сега си спомням.Съжалявам,че не мога да посоча точния източник.Прочетеното по памет беше следното.Дори ,когато е болен и на легло,човек може да "играе".Например с визуализиация ,като слуша музиката и с мисълта си поставя себе си в кръга и слушайки ,се пренася в играта във въображението си.Това ме беше впечатлило много.Понеже времето беше студено и мрачно,а аз ,както писах , все още карах курса,реших да пробвам тази мислена игра.Записах си песните на Мp3 и си ги слушах цяла зима,докато разхождах кучето,или когато пътувах нанякъде .Нямах собствен опит и затова визуализирах гледани клипчета за различните упражнения.Установих още тогава как ме ободряваше това.

Поздрави и пожелания за светли празници.

[Креми (късметче)]

Написала съм мнението си в другата тема ( http://www.beinsadou...=0&#entry115365 ) и то съвпада с мненията тук.

Може да се добави още, че ако човек играе сам, добре е да си представя конкретен човек като свой партньор. Това е полезно и за двамата. Във връзка с конкретната тема - ако някой с увреждания не може да следва темпото на кръга, може би е добре да играе встрани, а двамата партньори да си представят, че са заедно. Но защо да умуваме? Опитайте и споделете.

Редактирано Май 21, 2010 от късметче

[Светлата]

Когато преди 3 години хедех на курс по Паневритмия в началото идваше едно момиче, което много трудно се координираше и беше много необщително. Не знам какво му беше заболяването ама едвам първите 10 упражнения изкарваше, излизаше от кръга често и много скоро се отказа. Преподавателката ни каза, че и друг път е опитвала да играе. Онзи ден в кръга на Кулата ми направи впечатление, че пред мен някой играе доста "нестройно" и неестествено си криви тялото. Като свърши паневритмията видях, че това е същото момиче. Доста беше напреднала и си игра през цялата Паневритмия. Стана ми много приятно, че някой може така да постоянства!