-
Благодарна съм на съдбата, че ме срещна с Вас! Благодаря за всичко, направено! Благодаря, че винаги сте насреща и, че Ви пука за хората! Най-добрият не само в България, но и в Европа!
-
Благодаря!
Ако някога отделиш време и опишеш историята на нашата работа, от първата ни среща, през паузата и повторната ни среща, ще помогнеш на много хора да приемат ,че Вселената си знае работата и нещата стават, така както трябва да станат. И понеже, много малко хора се досещат. че цялата работа по време на терапията се извършва от клиента, ще си позволя втори път да ти благодаря, за това, което ти направи.
ПП. за първи път отговарям на някой, който ми благодари някъде в нета, когато, някой ми е казвал за такъв пост, се шегувам, че съм си платил за него.Тук няма шега, опиши нещата за да имат хората надежда.
-
-
Здравейте Любомир. Натъкнах се на един ваш пост от 2006 г за ясновидството. Много ми се ще да си 'побъбря' малко с вас ако имате такава възможност.
-
Любовта към Бога е Първият и Великият закон, върху който се гради разумния живот. Разумни сме, когато осъзнаваме, че във всеки момент – служим на Бога (т.е. на Великото Цяло), от Любов към Бога, а не – че живеем личен живот, както дълго време – погрешно сме си мислили.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Човешкото у човека, това е опаковката, а Божественото – това е Същността на човешкото естество. Сега всички религиозни хора проповядват едно учение, да се оправи земята. Египтяните я оправяха, не можаха да я оправят; вавилоняните я оправяха, не можаха да я оправят; асирийците я оправяха, не можаха да я оправят. Никой не можа да я оправи. Тъй ще си върви. Най-голямото зло, което сега съществува в света, то е, че всички тия "религиозни" хора държат грешките на другите, в своите умове. Вследствие на това, нашият ум не е в състояние; не е свободен да се занимава с онова, което Бог може да ни даде [в текущия момент]. Ние [поради това, че умът ни е препълнен с несъществени неща], не сме свободни да видим в Божествения свят онова, което трябва да видим. Где е разумът? – При ангелите. Ти като дойдеш при един ангел, с всичкото си смирение ще дойдеш. В него има култура, поезия има! Поезия ще се учиш. Грамадна разлика има между един поет на земята и един поет на небето. Там, при него ще седнеш с всичкото си благоговение и ще видиш как се лее неговото перо. И като четеш тази поезия, от нея живот, живот ще блика. Аз съм се мъчил по някой път да преведа ангелския език на земния език и от толкова време не съм успял да го преведа тъй, щото да се съвпаднат ударенията и римите – не се отдава. Когато четеш едно стихотворение на един ангел, то може да премахне всички мъчнотии от душата ти. То влива в тебе такава грамадна сила, че можеш да дигнеш земята на ръката си. Такава сила развива! А като четеш едно човешко стихотворение, приятно ти е, докато го четеш, а после този мехур се пуква и ти казваш: „Животът не е поезия“. Не, животът не е проза, а е поезия, и благодарение на тази ангелска поезия ние живеем. Всички ангели са поети. Най-долният поет измежду ангелите върши чудеса. Поети са те. Не се поставяйте критически. Не, ти ще възприемеш тази Светлина и ще отвориш твоя ум, за да дойде Светлината в тебе. Разумът, това са известни вибрации. В какво седи този разумен живот? Разумният живот се изразява в служене на Бога. В духовния свят, богати хора са само разумните хора, незлобивите и скромните хора. Това са богатите хора, в света. И действително, разумът е един дар на човека от ангелите, те са го подарили на хората. Сега, аз взимам думата „ум“ в най-широк смисъл, „разумът“ взимам като една сила вътре в ума, в по-ограничен смисъл, т.е. умът взимам като нещо, което включва всичко, а разумът включва само способностите на човека, с които той работи, в даден случай [т.е. – разумът включва само способностите на човека, с които той работи в настоящия момент]. По какво се отличава разумният човек? Разумният човек не се занимава с миналото, нито се занимава с бъдещето, няма тях за цел, а той се занимава с настоящето. Под думата „настояще“ не значи, че той е материалист. Не, настоящето е Божественото. В настоящето, той работи за себе си. „Разумен човек“ казват. И действително, когато умът има едно преодоляващо влияние, върху лицето на човека се забелязва една особена светлина. Умът е, който хвърля една особена светлина върху лицето, то просиява. Божествената светлина се издава из очите на един интелигентен човек. Разумният човек, или умният човек, или мъдрият човек, да вземем тия три думи, три термина, се отличава по това, че той може да направи всичко. Като казвам, че може да направи всичко, подразбирам, че може да направи всичко туй, от което хората имат нужда [в даден случай; т.е. в дадения момент]. Моралността е едно качество само на умния, на разумния човек. Моралът в духовния свят, това е стабилност, това е опорната точка, от която разумът започва своите изследвания. Моралът, това е първата опорна точка, от която разумът се проектира. Тъй определям аз що е морал. И тъй, моралът, това е мащаб за ума, отдето той започва своите проекции. Без морал, умът не може да започне своята деятелност. Тъй както днес се употребява думата „морал“, тя се употребява в много ограничен смисъл, но моралът има много по-високо произхождение, чисто Божествено произхождение. Следователно, опорната точка на разума е Божественото. Вие не можете да бъдете разумен човек, ако нямата абсолютна моралност в себе си. Някои казват: „Трябва да бъдем добри“. Не, абсолютно добър трябва да бъдеш! Абсолютно добър, без никакво изключение. Да няма абсолютно никакво зло в сърцето ти, абсолютно никакво съмнение, абсолютно никакво неверие. Що е съмнението? Съмнението е качество само на глупавите хора. Кой се съмнява? Само невежият се съмнява. Човек, който се съмнява, това значи, че има нещо, което му липсва в ума. И онзи, който говори и се съмнява, и нему липсва нещо от ума. Във всеки човек, вън от човешкото, има една Божествена черта. Всеки един, колкото и да е морално паднал, когато направи една погрешка, той я съзнава в себе си, само че не знае как да изправи тази погрешка. Сега в религиозния живот е необходимо развиване на разума. То е вътрешната страна. Защото вътрешното разбиране на тези идеи ще зависи от вашия разум. Ние ще приложим туй Божествено учение индивидуално. За нас животът има друг един смисъл. Ние се готвим за един свят, който няма нищо общо с този съвременен свят. Ние се готвим за една култура, на която корените не са тук на земята. Един ден цялото човечество съвършено ще излезе, ще напусне тази земя. Учените казват, че тази земя ще се пренесе в друга една планета, която сега се създава в пространството, и там ще започне онази разумна, нова култура.~~~~~~~~~~~~~~~~~~Петър Дънов – Учителя: „Казва Христос: „Бъдете разумни като змиите и незлобиви като гълъбите!“Две важни думи има в този стих. Те са: „разумни и незлобиви“. Ако вие бихте се пренесли в далечното минало на човешкото появяване, ако бихте имали онази привилегия, която ангелите са имали, да видят създаването на сегашния свят, появяването на човека, неговото развитие, всички онези култури, които са предшествали и които има още да предшестват, които са били и които има още да бъдат, щяхте да имате ясна представа за думите „разум и незлобие“.Сегашната култура се отличава с отрицателни качества, няма нищо положително в нея, т.е. има положителни качества, в сила на разрушение.Да разрушават – в това са силни съвременните културни хора, а по добродетели те се отличават с отрицателни качества.Някои историци правят разлика между сегашната култура и миналата и намират, че съвременните хора са станали културни. Действително, повидимому така е, по форма са станали културни, но по съдържание не са, общо говоря.Аз ще туря моя мащаб или онази мярка, според която аз наричам онзи народ културен, който е абсолютно честен, абсолютно добър, абсолютно интелигентен и разумен и абсолютно благороден. Този е мащабът, с който може да съдим за всеки народ. Има ли тези качества един народ, той е народ; няма ли ги, неговата култура е проблематична, той спада към закона на вероятностите, според който само до известна степен той е културен.Запитайте който и да е съвременен прочут моралист, какъв е смисълът на живота, ще видите какви чудни отговори ще ви дадат. Запитайте онези видни държавни мъже, какъв е смисълът на живота, и те ще ви дадат чудни отговори. То е, не че те нямат желанието да ви кажат Истината, но така го разбират.Това аз обяснявам по следния начин. Ако вие сте в някаква нужда и се обърнете към някого, когото вие считате за богат, т.е. всъщност минава за богат, но касата му е празна, и му поискате десетина хиляди лева, а той едва ви даде 500 лева, виноват ли е той? Казва: „Толкова имам“. Толкова има човекът, толкова дава. Можете да му се сърдите, колкото искате. Вие може да казвате, че той е богат.Да, светът е пълен с богати хора, но има фиктивно богати и действително богати.В духовния свят богати хора са само разумните хора, незлобивите и скромните хора. Това са богатите хора в света. И действително, разумът е един дар на човека от ангелите, те са го подарили на хората. Когато Бог направил човека, повикал всички разумни същества да му дадат по нещо, понеже той бил последният, най-малкият им брат. Ангелите, като го погледнали, видели го в много незавидно положение, живял в една колибка, не му стигало ума как да си направи къща, и си казали: „Да му дадем от нашия разум“, и така човекът се нарекъл „човек на Мъдростта“. И действително единственото нещо, което отличава човека в сегашната природа, то е неговият разум.Сега, аз взимам думата „ум“ в най-широк смисъл, „разумът“ взимам като една сила вътре в ума, в по-ограничен смисъл, т.е. умът взимам като нещо, което включва всичко, а разумът включва само способностите на човека, с които той работи в даден случай. „Разумен човек“ казват. И действително, когато умът има едно преодоляващо влияние, върху лицето на човека се забелязва една особена светлина. Умът е, който хвърля една особена светлина върху лицето, то просиява. Божествената светлина се издава из очите на един интелигентен човек. Разумният човек, или умният човек, или мъдрият човек, да вземем тия три думи, три термина, се отличава по това, че той може да направи всичко. Като казвам, че може да направи всичко, подразбирам, че може да направи всичко туй, от което хората имат нужда. Умният човек, като дойде при един болен, ще знае как да го лекува. Ако дойде в една къща, дето домакините страдат от несгодите на живота, той ще знае как да ги поправи. Ако срещне по пътя някоя счупена кола, ще знае как да я поправи. Ако влезе в църквата и в държавата, веднага ще знае как да напъти хората в този правилен път.Сега мнозина от вас говорите за морал, казвате, че трябва да бъдем морални хора, но моралността е едно качество само на умния, на разумния човек. Моралът в духовния свят, това е стабилност, това е опорната точка, от която разумът започва своите изследвания. Моралът, това е първата опорна точка, от която разумът се проектира. Тъй определям аз що е морал. И тъй, моралът, това е мащаб за ума, отдето той започва своите проекции. Без морал умът не може да започне своята деятелност.Сега, разбира се, аз бих употребил друга една дума за морал. Тъй както днес се употребява думата „морал“, тя се употребява в много ограничен смисъл, но моралът има много по-високо произхождение, чисто Божествено произхождение. Следователно опорната точка на разума е Божественото. Вие не можете да бъдете разумен човек, ако нямата абсолютна моралност в себе си. Някои казват: „Трябва да бъдем добри“. Не, абсолютно добър трябва да бъдеш! Абсолютно добър, без никакво изключение. Да няма абсолютно никакво зло в сърцето ти, абсолютно никакво съмнение, абсолютно никакво неверие. Що е съмнението? Съмнението е качество само на глупавите хора. Кой се съмнява? Само невежият се съмнява.Ако аз имам силата да творя всичко в света, ще се съмнявам ли? Като се разболея, ще се съмнявам, разбира се. В момента, когато дигам чувала, няма да се съмнявам, но щом се разболея, не ще мога да го дигам.Някой казва: „Аз се съмнявам“. В какво се съмняваш? Някой път, който слуша, се съмнява, и който говори, и той се съмнява. Човек, който се съмнява, това значи, че има нещо, което му липсва в ума. И онзи, който говори и се съмнява, и нему липсва нещо от ума.Ще ви разправя един анекдот. Събрали се в древността двама знаменити адепти. Срещнали се те на кръстопът и почнали да разправят за силите, които са придобили от Природата. Единият казва: „Силата ми е толкова голяма, че аз мога да отбия земята от нейния път“. Този последният казва на първия, който могъл да отбие земята от нейния път: „Е, сега пристъпи вече, отбий земята, понеже ако аз отбия слънцето от пътя му, ще настане тъмнина и ти няма да си свършиш работата, а аз после ще отбия слънцето“. Той казал: „Имам малко работа сега, ще ме почакаш малко“. Отишъл да си свърши работата, но не се върнал. Защо не се върнал веднага? Защото не може да отбие земята от пътя ѝ. Връща се този адепт от школата след няколко дни и казва: „Учителите, които са ми поверили тази тайна, ми казаха, че ако аз отбия земята от пътя ѝ, ще ме подложат на смъртно наказание, затова, заради своя живот, няма да отбия земята от пътя ѝ. Сега е твой ред, отбий слънцето от неговия път“. Вторият адепт казва: „Чакай, и аз имам малко работа, да я свърша“. След няколко дни той се връща и казва: „Ужасна работа, казаха ми, че ако отбиеш слънцето от пътя му, ще се свърши света, ще се разруши цялата слънчева система, затова ще се откажеш“.Така и ние ще се откажем от да проявим своите сили. Мислите ли, че тези два адепта се герои? Първото, че единият може да отбие земята от нейния път, а другият – слънцето от неговия път, и второто, че ще ги подложат на смъртно наказание, това са техни измислици.И съвременните философи имат такива крайни философски системи, като на тия два адепта. Смешни са, като ги погледнеш как лансират теорията за произхода на човека. Е, казвам, какви са данните ви за това? Намерили някъде една кост от черепа на човека и от тези черепи правят своите заключения. Знаете ли на какво мяза това? Представете си един човек, на когото очите са извадени, и вие му дадете най-хубавата картина, да се произнесе върху нея. Той откъсва едно парченце от тази картина и почва да си дава мнението, как е направена тази картина, какво е нарисувано на нея, само като я пипа. Не, тук се изисква един ум просветен, да се върне назад, да види онзи първоначален произход и да разбере каква роля играе човешкият разум.Ако вземете сега млекопитаещите, всички низши същества, ще видите, че тяхното чело е обрасло с косми и в тях няма никакъв разум, никаква интелигентност, в този вътрешен, субективен смисъл. У тях е развит донякъде само обективният ум. Само сегашният човек, който е получил тази способност – разума, – има едно благо, че неговото чело и лице е малко оголяло. Само туй място на лицето, което е голо, само то е, дето се проектира неговата интелигентност.Може да правите наблюдения. Те са следните: колкото повече се увеличава човешката интелигентност, толкова повече челото се оформя правилно и приема известни гънки, като се подига; при това, тия косми почват да се намаляват и някой път така изчезват, че челото става съвършено гладко. Туй е външната страна. Ако отворите вътрешната страна отпред на лоба, ще видите, че в тази част на мозъка има много гънки, и при това нишките на бялото вещество се продължават, а сивото вещество отгоре се увеличава. Но това не е разумът, това са органите, или материята, чрез която се проявява тази разумна сила.Казва сега Христос: „Бъдете разумни като змиите и незлобиви като гълъбите“.Христос тук подразбира две велики култури, които са предшествали явяването на човека. Под „змиите“ ние разбираме културата, през която са минали ангелите. Културата на гълъбите, и това е един символ, култура, през която херувимите са минали. Първата култура е развила качествата на разума, а втората култура – скромността, качество, което произтича от Любовта, от незлобието.По какво се отличава разумният човек? Разумният човек не се занимава с миналото, нито се занимава с бъдещето, няма тях за цел, а той се занимава с настоящето.Под думата „настояще“ не значи, че той е материалист. Не, настоящето е Божественото. В настоящето той работи за себе си.Разумният човек, ако има да взима от някого, той няма, като го види на улицата, да го изругае, а ще го повика в къщата си и ще му каже: „Приятелю, можеш ли да ми платиш с лихвите?“ – „Не мога.“ – „Оставам лихвите. Без лихвите можеш ли?“ – „Не мога.“ – „Тогава трите четвърти можеш ли?“ – „Не мога.“ – „Половината можеш ли?“ – „Не мога.“ – „Едната четвърт можеш ли?“ – „Мога.“ – „Е, плати тогава!“ Скъсва полицата, хвърля я. Вика другиго, който има да му дава, и започва с него по същия начин. Казва му: „Ти с лихвите можеш ли да ми платиш?“ – „Не мога.“ – „Три четвърти?“ – „Не мога.“ – „Половината?“ – „Не мога.“ – „Една четвърт?“ – „Не мога.“ Скъсва полицата, хвърля я. „Ликвидирам с тебе сметката, иди, работи и втори път дълг не прави!“Ще кажете: „Каква философия има в това?“ Та разумният човек скъсва полицата и казва: „Аз искам да бъда на чисто [за да бъда вътрешно свободен от материалното и] да се занимавам само с Божествената Мъдрост“.И най-голямото зло, което сега съществува в света, т.е. аз не говоря за света, но за всички религиозни общества, то е, че всички тия религиозни хора държат погрешките на другите в своите умове. Вследствие на това нашият ум не е в състояние, не е свободен да се занимава с онова, което Бог може да ни даде. Ние не сме свободни да видим в Божествения свят онова, което трябва да видим.Е, представете си, онзи търговец, който е погълнат в своите тефтери, седи в кантората си и по цели дни постоянно се занимава с числа, какво може да види? Това са милиони, милиони числа. Че слънцето изгрява, че звезди, месечина изгряват, това са второстепенни въпроси за него. Той седи със своите тефтери. Върне се у дома си, пак тефтери, пак полици, със сметки се занимава той. Сметки, сметки, с години е това! И най-после, казват за него: „Той е най-видният търговец, най-видният финансист, той ще оправи света“.Имаме ли поне един финансист в човешката история, който да е оправил света? Финансистите можаха ли да оправят разбърканите записи и сметките на асирийската култура, на Вавилон? Финансистите можаха ли да оправят забърканите сметки на евреите в Палестина преди 2000 години? Тия финансисти можаха ли да оправят забърканите записи на великата римска империя? Мислите ли, че тия финансисти днес ще оправят сметките на Европа? – Не.Казва Христос: „Бъдете разумни като змиите и незлобиви като гълъбите!“Сега ние ще оставим всичко това. Ние ще приложим туй Божествено учение индивидуално. За нас животът има друг един смисъл. Ние се готвим за един свят, който няма нищо общо с този съвременен свят. Ние се готвим за една култура, на която корените не са тук на земята. Един ден цялото човечество съвършено ще излезе, ще напусне тази земя. Учените казват, че тази земя ще се пренесе в друга една планета, която сега се създава в пространството, и там ще започне онази разумна, нова култура. И Христос загатва на своите ученици: „Отивам да ви приготвя друго място и когато ви приготвя, ще дойда да ви взема, та където съм аз, там ще бъдете и вие“. Ако това място беше тук, на земята, Христос нямаше да каже: „Отивам да ви приготвя място“. Сега всички религиозни хора проповядват едно учение, да се оправи земята. Египтяните я оправяха, не можаха да я оправят; вавилоняните я оправяха, не можаха да я оправят; асирийците я оправяха, не можаха да я оправят. Никой не можа да я оправи. Тъй ще си върви.„Бъдете – казва Христос – разумни като змиите“В какво отношение? В какво седи този разумен живот? Разумният живот се изразява в служене на Бога. Във всеки човек, вънка от човешкото, има една Божествена черта. Човешкото у човека, това е опаковката, а Божественото – това е същността на човешкото естество. Всеки един, колкото и да е морално паднал, когато направи една погрешка, той я съзнава в себе си, само че не знае как да изправи тази погрешка.Сега в религиозния живот е необходимо развиване на разума. То е вътрешната страна. Защото вътрешното разбиране на тези идеи ще зависи от вашия разум. В разумния живот се изисква обмяна на идеите. За пример, ако един художник чрез своите картини хвърля във видима форма своите идеи, то разумният човек веднага ще ги схване и ще покаже каква е била идеята на този художник. Ще каже: „Идеята му била такава и такава“. Ако дойде някой, у когото разумът не е развит, няма да схване тия потънкости на картините. Ако някой засвири нещо, разумният човек веднага ще схване мелодията, а онзи, у когото разумът не е развит, ще каже: „Това е една песен“. Сега някои казват: „Да имаме вяра“. Но при сегашния живот на хората трябва толкова вяра, колкото разумност. Павел казва: „Без вяра не може да се угоди на Бога, а без разум не може да се служи на Бога“. Вярата угажда, а разумът упътва човека как да служи. Не може да се развие у вас разум, ако вие нямате един чист живот. Чистотата, това е едно условие за развиване на разума. Разумът може да се развива само при много благоприятни условия.Грехът, и грехопадането в света, това е едно отсъствие на човешкия разум. Хора, които нямат разум, само те грешат.
["Грехът в живота е двояк: когато една душа върши всичко, според щението на своето сърце и се отрича от Господа, да е Той господар и когато една душа възпира Духа, в себе си, да стори Доброто, което може, и възпира Господа, от да го извърши, чрез него." П.Д.]А когато дойде Разумът [т.е. Христос], казва: „Ще изпратя Духа си“. Този Божествен Дух, той носи Разум. Като влезе този [Христов] Дух в нас, той ще внесе разумността. А щом влезе разумният живот в нас, ние ще знаем да приложим първата заповед на Любовта. Само един разумен човек може да приложи тази заповед: „Да възлюбим Господа Бога нашего с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила“. И тогава няма да се питаме, трябва ли да обичаме, или не. Един математик има известна задача. Веднага взима известна формула, по която може да приложи Божията Любов. И той казва: „Първият и великият закон, върху който се гради този разумен живот, това е Божията Любов“. [Божията Любов, т.е. – Любовта към Бога е Първият и Великият закон, върху който се гради разумния живот. Разумни сме, когато осъзнаваме, че във всеки момент – служим на Бога, от Любов към Него, а не – че живеем личен живот, както дълго време – погрешно сме си мислили)].“Из: „Бъдете разумни!“ -
За да живее човек добре, той трябва да бъде много умен човек. Умен трябва да бъде и добросърдечен, и после постоянно да работи.~~~~~~~~~~~~~~~~~~Петър Дънов – Учителя: „Всеки един от вас иска да живее добре. Но определете в какво седи добрият живот? За да живее човек добре, той трябва да бъде много умен човек. Умен трябва да бъде и добросърдечен, и после постоянно да работи. И в работата си, и в постъпките си, каквото каже и да го направи. И в ума му никога да няма такива скитащи мисли. Всяка мисъл в него трябва да бъде звонкова монета; тъй ценна да бъде. Или всяко чувство, с което се занимава сърцето му, трябва да бъде така ценно; не да се занимава с празни работи.“
-
Пречистването на кръвта става с чисти мисли, чувства и постъпки.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя:
• „Любовта към Бога не е нищо друго, освен венозното течение, при което нечистата кръв отива в сърцето и дробовете да се пречисти, да стане артериална.“
• „Чистата кръв е бич за бацилите. Пречистването на кръвта става с чисти мисли, чувства и постъпки.“
• „Ако ви липсва благородство, помилвайте показалеца си, за да се свържете с енергиите, които текат през него, енергиите на Юпитер. Ако ви липсва справедливост, свържете се с енергиите на Сатурновия пръст, ако сте неразположени, помилвайте и се свържете с енергиите на безименния пръст. Достатъчно е да го потопите в чиста вода, за да приеме водата енергиите, които изтичат от него. Ако изпиете тази вода, ще се смени състоянието ви. Това се отнася до всички пръсти, всички крият сили в себе си. Това са особен род лекарства, които се крият в човека.“-
Пречистването на кръвта става с чисти мисли, чувства и постъпки. Това става, когато човек даде ХОД НА БОЖЕСТВЕНОТО В СЕБЕ СИ. При това положение, той няма да се страхува нито от студ, НИТО от БЕЗПАРИЧИЕ, нито от болести.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Мнозина се оплакват от ИЗСТИВАНЕ НА КРАЙНИЦИТЕ. Те търсят начин да си помогнат. Много начини могат да се приложат: миене на краката с гореща вода, бързи движения, но това са външни методи...
Изстиването на крайниците се дължи на НЕЧИСТА КРЪВ в организма. Нечистата кръв произвежда електричество в организма, а чистата - магнетизъм. Електричеството произвежда студ, а магнетизмът - топлина. Следователно, за да не изстиват ръцете и краката ви, ТРЯБВА ДА ВНЕСЕТЕ В ОРГАНИЗМА СИ ПОВЕЧЕ ТОПЛИНА. Това става, когато човек даде ХОД НА БОЖЕСТВЕНОТО В СЕБЕ СИ. При това положение той няма да се страхува нито от студ, НИТО от БЕЗПАРИЧИЕ, нито от болести. Той ще гледа на живота, както факирите. Излезе ли вън на студа, той ще бъде тих и спокоен, няма да се плаши от простуда. Това значи да се уравновесят силите на човешкия организъм. Щом силите му се уравновесят, той придобива естествена, нормална топлина на своя организъм.“
-
-
Петър Дънов – Учителя: „Любовта трябва да ви стане учител, вие да станете ученик на Любовта и да се учите. Тогава ще разберете вътрешния дълбок смисъл. Дето и да ви преведе, да се не страхувате. Може да ви прекара през най-големите мъчнотии, да се не страхувате.“
-
Здравейте, благодаря за коментара Ви в темата ми "Приложение на учението в работата"
Не Ви благодаря в темата, за да не я разводнявам и остава само важното там.
-
Светът е огледало. Навън, извън теб, откриваш единствено своето отражение. Ти създаваш болен свят и после се плашиш от собственото си творение; от това, на което сам си дал живот. Върви, навлез в света и виж какво представляваш. Ще откриеш, че другите са отразения образ на лъжата, която живее вътре в теб, на компромисите, на невежеството ти!
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Стефано Д'Анна: "Склонността да вменяваш вина на света и да се оплакваш от жребия на съдбата, е най-неопровержимото доказателство, че Принципите на Съществуването – не са правилно разбрани.Да бъдеш „аз“, в множеството, означава да попаднеш в капана на нереална, неизбежна фалшива система от убеждения и лъжи, която сам си създал. Липсата на Единство; на Цялост, хвърля човек в плен на невежеството, страха и саморазрухата. Тя причинява болести, деградация насилие, жестокост и война, във външния свят. Мислите, чувствата и емоциите, при отсъствието на воля, са просто хаотично разпръснати прашинки от същността ти. Така “ти" вече си една малка прашинка, оставена на снизхождението на Вселената.
Светът е такъв, какъвто го мечтаеш. Той е огледало. Навън, извън теб, откриваш единствено своето отражение – светът, който си създал; който си мечтал. Там можеш да намериш себе си! Върви, навлез в света и виж какво представляваш. Ще откриеш, че другите са отразения образ на лъжата, която живее вътре в теб, на компромисите, на невежеството ти.
Промени се... и светът ще се промени. Ти създаваш болен свят и после се плашиш от собственото си творение; от това, на което сам си дал живот. Мислиш си, че светът е обективен факт... но светът е такъв, какъвто го мечтаеш. Влез в света и приеми сам себе си. Предай се на своя свят. Върви и съзнателно приеми създаденото, от теб – своя, скован... безжизнен свят. силата на човека се корени в способността му да бъде Господар на себе си и същевременно да капитулира пред самия себе си. Наблюдавай се! Открий Кой си!
Единствено познаващият себе си; Господарят на собствения си живот, единствено притежаващият реална воля има правото да изрича "аз".
Научи се да живееш в света на Реалното. Тук навиците и убежденията ти; старите ти кодове – вече не са валидни. Това, което наричаш "реалност", е само отражение, което трябва да бъде напълно опровергано. Нищо от стария свят, не може да бъде отнесено с теб. Ще трябва да се научиш наново как да мислиш, как да чувстваш и дишаш, как да се храниш, да действаш и да обичаш... Време е за промяна. Време е да се преродиш."
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
"В света на събитията, в света на противоположностите никога не можеш да се срещнеш с решенията. Решението не лежи на една и съща равнина с проблема. То идва отгоре и не във времето! Ти трябва да знаеш как да влизаш в света на решенията. Когато издигнеш Същността си, всичко, което ти е изглеждало мъгляво и безформено, се изяснява и проблеми, изглеждали ти огромни като планини, изведнъж се превръщат в малки възвишения...Решението както в живота на човека, така и в историята на цяла цивилизация никога не може да съществува във времето, а на друга равнина - във „вертикалното време“ - във времето, без време; в повишаване качеството на мисълта, която може да се случи само и точно в този миг.
Единствено чрез управлението на мига, провесен между нищото и вечността, човечеството може да придаде форма на съдбата си и да създаде събития от по-висш порядък."
Цитатите са от книгата „Школата за богове“, която можете да си изтеглите, от този линк.
-
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Доброто не е нещо пасивно, както изглежда отвън. То е мощна сила, която работи в живота и го преустройва.“ "Питаш се, защо идат толкова мъчнотии в живота ти. – Не си работил, не си правил усилия. Щом имаш мъчнотии, продай ги, те са стока за продаване. Имаш страдание, продай го. Имаш несгоди, продай ги. Имаш недоволство, продай го. – Кой ще купи недоволството ми? – Там е работата, че не знаеш, на кого да го продадеш. Ще намериш най-доволния и щастлив човек и на него ще продадеш недоволството си. Той търси с четири очи недоволен човек. През девет баира той ще намери недоволния и ще купи недоволството му. Закон е: Недоволните взаимно се отблъскват; доволните също се отблъскват. Обаче, недоволен и доволен взаимно се привличат и образуват устойчиво съединение. И тъй, съединявайте: една мисъл на доволство с едно чувство на недоволство. Една просветена мисъл с едно невежо чувство. Изобщо, съединявай недоволството с доволството, откъдето и да идва то. Съединявай буйното с миролюбивото в себе си. Не търсете начин за примиряване отвън. Изучавайте естеството си и се примирявайте вътре в себе си. Това е правият път към самовъзпитание. – Това е непостижимо. – За онзи, който не знае, непостижимо е. Обаче, за онзи, който знае законите, лесно се намира изходният път. Като развиете гласа си до три и половина октави, ще видите, че всичко в живота е постижимо. Едно ви недостига. – Какво? – Нямате достатъчно злато и радий в кръвта си. [Нямате достатъчно Мъдрост и Любов]– Не си струва човек да бъде добър. – Не, ще бъдеш добър. В духовния свят доброто е радий. Ще бъдеш радиоактивен. Радий е най-мощният елемент в живота.“
-
-
Петър Дънов – Учителя: „Доброто се връща при онзи, който го е направил. Ако доброто ви се върне при вас, но не сте доволни от него, това показва, че не сте го направили, както трябва. Щом не сте доволни, коригирайте се. Доволни ли сте от него, направили сте го, както трябва. Бъдете доволни и от недоволството си, но постоянно се коригирайте.
Недоволството ви е научило и ви учи на такива неща, на които по никой друг начин не можете да се научите. То разкрива вашето вътрешно съдържание. Бъдете доволни от онова, което имате, в даден момент.“
-
-
Ако изискваш да те обичат, ще страдаш. Пазете свещеното правило: обичайте без да очаквате да ви обичат. Бъдете в това отношение като Бога: Той обича, без да очаква да Го обичат... Личността – трябва да започне да мисли за Душата си (която е КОЛЕКТИВНО СЪЩЕСТВО), вместо да се състезава с другите личности и да се опитва да ги ограничава (в своя полза). Спасението на човека не е в това, да съзнава, че е добър, но да се присъединява към добрите хора, за да повдига общото ниво на Колективното Съзнание. Важно е да разбираш Божественото Начало [т.е. Христос], в себе си, а не да желаеш да бъдеш по-добър от другите. В този смисъл – трябва да преместим фокуса на нашето внимание, вън от егоизма на личността си (съществуваща във време и пространство) – обратно към нашата вътрешна същност, каквато е Душата ни, живееща извън времето и пространството (т.е. във ВЕЧНОТО НАСТОЯЩЕ – тук и сега), като целта на просветлението ни, да бъде – личността ни да се скачи с Душата ни и те да станат ЕДНО СЪЗНАНИЕ, обновяващо се във всеки текущ НАСТОЯЩ МОМЕНТ.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Искате ли да се освободите от старото [а старото е личността, с нейното негативно светоусещане] - приемете Любовта.За да задържите в себе си Любовта, пазете свещеното правило: обичайте без да очаквате да ви обичат. Бъдете в това отношение като Бога: той обича, без да очаква да го обичат.
Няма по-велико нещо за човешката Душа от стремежа да обича всичко живо, създадено от Бога. Обичайте, както Слънцето обича. Като изгрее, то изпраща светлината си на всички живи Същества - грозни и красиви, малки и големи.
Истинският човек [Истинският човек е Душа, а не земна личност], никога не съжалява, че е обичал. Той обича без да се интересува дали го обичат, или не. Това се нарича Любов, без външен стимул. Не мисли, че като обичаш някого, той ти е длъжен.
Ти казваш: „Никой не ме обича.” Това не е твоя работа. Не очаквай хората да те обичат. Първата ти работа е да обичаш хората; дали хората те обичат, това е тяхна работа. Ти нямаш право да се месиш в работата на другите хора.
Божията Любов всякога дава и никога не мисли за вземане. Тя е Извор, който постоянно тече.
Едно от правилата на Любовта гласи: пази свободата на другите, както пазиш и своята. [Т.е. спазвай разумни физически и виртуални разстояния между тези, с които общуваш на Земята, за да не нарушаваш хармонията, помежду ви. Старай се да не изпъкваш, а да уважаваш и почиташ околните. Не натрапвай становище и не изказвай мнение, ако изрично не си попитан, защото всеки е прав (но само за себе си).] Някой пречи на свободата на другите и ги ограничава. Защо? Защото е вън от Любовта.
Казваш някому: „Ти не ме обичаш.” Остави човека свободен, не се меси в неговата Любов. Той е свободен да те обича или не.
Единственото нещо, което никой не може да ти отнеме, е онова, което сам проявяваш. Въпреки това, човек дохожда до обратното заключение и казва: „Трябва да ме обичат.” Някой казва: „Аз го обичам, но той не ме обича.” Какво те интересува дали той те обича? Не можеш да искаш да те обичат. Това не е твое право. Ако обичаш някого, никой не може да се меси в твоята любов. Това е Бог, който се проявява в тебе. Никой няма право да се меси в работите на Бога. Не търсете и сметка от Бога, кому какво е дал.
Ако си в съгласие с Великия закон на Любовта, няма да се тревожиш дали те обичат или не. Ако не си в съгласие с този закон и да те обичат, пак ще живееш във вътрешна тревога.
Казано е: „Не съдете.” Ти съдиш хората, че нямат такава любов към тебе, каквато ти искаш.
Който има Божията Любов – той дава, без да очаква нещо. Човек се радва на Любовта, която има в себе си и не я търси навън. Такова нещо е Любовта: даваш и не мислиш, че си дал. Не искаш от другите нито почит, нито отплата.
Когато твоят приятел охладнее към тебе, да не измениш отношението си към него. Това е морал.
Трябва да знаете, че човек е Колективно Същество и затова не е отговорен винаги за своите постъпки и чувства. Постъпките на човека биват колективни и индивидуални.
Не изисквай от хората да те обичат, защото Любовта е най-свободния акт в Природата. Тя се проявява непринудено.
Докато Учителят иска учениците да го обичат, той ще стане за смях пред тях, защото иска нещо за себе си; но когато той обича учениците си и им желае доброто, те ще го обикнат.
Някой казва: „Аз искам хората да ме обичат.” Щом си направил такъв избор, ще срещнеш големи противоречия в живота си. Ако изискваш да те обичат, ще страдаш.
Ти казваш: „Аз вече никого не обичам, защото никой не ме обича.” Тогава ти си търговец.
Срещаш някой човек и го питаш дали те обича. Ако те обича, има причини, ако не те обича също има причини. Така че, и като те обича да се радваш, и като не те обича, пак да се радваш. Знаете ли колко е мъчно това? [Наистина ви е необходима ежедневна сериозна работа, върху самите себе си, за да го разберете и да го постигнете.]“
Из: „ЛЮБОВ БЕЗ ВЪНШЕН СТИМУЛ“ - „Изворът на доброто“
-
~~~~~~~~~~~~~~~~~~Вътрешната страна на Живота е непозната, но точно тя е Съществената му страна.~~~~~~~~~~~~~~~~~~Дотогава, докато човек не може да мисли правилно, не може да тури ред на нещата. Привидност и Същина не са едно и също нещо. За да влезе човек в Правия Път, трябва да различава Същественото от несъщественото. Не трябва да има човек амбиции, да владее това-онова. За всичко старо, което спъва вашето развитие, трябва "да умрете" [в смисъл: в новата Светлина на 21 век, вие тотално трябва да забравите старите си убеждения, защото посоката, в която вече ви предстои да мислите – е диаметрално противоположна, на нагласата ви към личен живот. Тази стара нагласа, в края на краищата, ви води към смърт и тя е, която ви прави да се чувствате нещастни и неудовлетворени, от живота, защото на нея ѝ липсва Същественото. Онова, което ѝ липсва, е Великата Истина, за Живота, който само привидно може да изглежда като личен, но Реално – не е такъв и не може да бъде личен. Животът има две страни, едната от които (по-точно вътрешната му страна) – за всички ония, които се самоопределят като личности, е Terra incognita (обаче точно тя е Съществената му страна). В този смисъл – дори мислейки си, че живее личен живот – човек пак живее за Цялото (въпреки че не го знае), но мракът, в ничие съзнание – не може да продължи повече от строго необходимото и предвидено (за сън), време. Светлината на вътрешното Слънце вече изгрява в главите на бившите личности и те постепенно започват да осъзнават, че идеалите на личният живот – са нонсенс, за разумния човек, който е познал Истината (за Единството и Неделимостта на всичко Съществено, в света)]. Вие, които ме слушате, трябва да имате почитание към всичко в света. Старите корени нека изгният и от тях да се образуват нови корени, нови листа, цветове и плодове. Старите вярвания, старата философия, всичко старо трябва да окапе, да умре. От техните сокове ще се създаде Новата Култура. Ако възприемем старото, както е сега, ние ще спрем своето развитие. Бог иска днес от нас да ослепеем, да изгубим сърцата си. Кои сърца? Каменните. Преди хиляди години още пророкът е предал думите на Господа: „Ще отнема каменните им сърца, ще ослепеят вълчите им очи, ще прогледат като човеци." Това значи да изгубят каменните си сърца и да придобият нови; да изгубят вълчите си очи, да придобият човешки.~~~~~~~~~~~~~~~~~~Петър Дънов – Учителя: „Под "богатство", разбирам това, което внася Живот в човека, а не смърт. Да придобиеш знание разбирам да придобиеш живот, а не смърт. Някой казва: “Аз придобих Любовта.” - Придоби ли с нея заедно и Живота? Понякога Любовта може да донесе и смърт. За кои хора тя носи смърт? - За неразумните.Христос казва: “Делата, които аз правя в името на Отца си, те свидетелстват за мене.” Под думата “Отец” разбираме най-възвишеното, най-разумното, което Любовта включва в себе си.Думата “Отец”, както е употребена в стиха, подразбира: Разумната Любов, която дава условия за живот и растене, но същевременно причинява и смърт; разумната Мъдрост, която дава Светлина и знание, но същевременно и лишава човека от тях; Великата Истина, която носи свобода, но същевременно носи и ограничения. В действителност така е. Всеки, който иска да се учи – трябва да умре [не физически, но да умре – относно низшето, в себе си, което значи – знаейки, че Бог е Цялото – да се посвети на работа за Бога, от Любов, към Него – като се отрече, доброволно, от личния си живот. На практика – това е – да си надраснал възгледите на своя личен живот, защото си осъзнал, че всеки личен живот – както и да изглежда – (бездруго, той), е привиден]. Така е било в старите школи, така е и днес. В древните времена, когато някой отивал на училище да се учи, той трябвало да се откаже от много свои стари навици; той трябвало да се откаже от знанието, което придобил от своите майка и баща, дядо и баба, за да може съвършено да се преобрази. Мислите ли, че като влезете във Великата Школа, не трябва да умрете [относно старите си възгледи на човешка личност; т.е. на мъж, или на жена]? - За всичко старо, което спъва вашето развитие, трябва да умрете.Мислите ли, че житното зърно [което е символ на човешката душа], като влезе в земята, не трябва да умре? - То трябва да умре за да се роди в него Новия Живот.Според този закон, ако посаждате едно житно зърно десет пъти в земята, то ще има различни опитности, ще придобие различни качества.Същото нещо се отнася и до хората: всеки ден те придобиват нови опитности, нови качества, но понеже съзнанието им още не е в състояние да схване и разбере тия малки придобивки, те гледат на другите хора, виждат тяхното положение и казват: “Еди-кой си човек е станал богат; еди-кой си човек е станал учен.” Казвам: Ако аз констатирам, че даден човек е разбогатял, че друг човек е станал учен, това трябва да бъде за мене стимул, да зная, че и аз мога да постигна това. Туй показва, че тия хора са впрегнали на работа всички свои сили, всички свои възможности и затова имат резултат [по отношение на Новото разбиране, за Живота].“Из: „Те свидетелстват“
-
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
"Лаодикийска църква" е израз, символизиращ състоянието на съзнанието на всяка религиозна личност, в наши дни, която е прекалено спокойна, за себе си, защото не подозира, че трябва още много да работи (над самовъзпитанието и самообучението си), за да повдигне съзнанието си на по-високо ниво на разбиране на Живота; т.е. – че трябва да облагороди мислите, чувствата и постъпките си, като се откаже от егоизма и користолюбието си (значи – да се откаже от личен живот) и да се СЪЕДИНИ с Христос и така – постепенно, прилагайки смирението и търпението – кротко да премине през различните фази на процеса на възкресението си, и (водена вътрешно, от Святия Дух) – да влезе в Общото Течение на Космическото Съзнание, за да може, като всяко разумно Същество, във Вселената – да служи на Бога, от Любов, към Него. Идеята, че личният живот е фикция; т.е. че е само сянка на Целокупния Живот, идва постепенно. Реално, има само Целокупен Живот. Много пъти човек ще се ражда на Земята, докато се смири, за да му се даде възможност да осъзнае, че (още от Адамово време), той се намира във война с Бога и така – посредством Любовта си към Бога – да намери Тесния Път, по който – да се примири, с Него. Казва Святият Дух, чрез Учителя: "Скромност, абсолютна скромност се изисква като Сила, която изтича от вас. Бог, който живее във вас, ще ви въздигне."
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Откровение 3 глава:
"13 Който има ухо, нека слуша що говори Духът към църквите.
14 До ангела на лаодикийската църква пиши: Това казва Амин, верният и истински свидетел, начинателят на всичко, което Бог е създал.
15 Зная делата ти, че не си студен нито топъл. Дано да беше ти студен, или топъл.
16 Така, понеже си хладък, нито топъл, нито студен, ще те повърна из устата Си.
17 Понеже казваш: Богат съм, забогатях и нямам нужда от нищо, а не знаеш, че ти си окаяният, нещастен, сиромах, сляп и гол,
18 то съветвам те да купиш от Мене злато, пречистено с огън, за да се обогатиш, и бели дрехи, за да се облечеш, та да се не яви срамотата на твоята голота, и колурий, за да помажеш очите си, та да виждаш.
19 Ония, които любя, Аз ги изобличавам и наказвам; затова бъди ревностен да се покаеш.
20 Ето стоя на вратата и хлопам; ако чуе някой гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене.
21 На този, който победи ще дам да седне с Мене на Моя престол, както и Аз победих и седнах с Отца Си на Неговия престол." -
Във всичките неща в света има едно вътрешно отношение. Работата не седи във външното. Сигурността не е нещо външно; то е едно вътрешно отношение. Виждането е вътрешно отношение; вътрешен процес: то е въпрос, който се отнася до съзнанието на човека. Много нещастия, много неприятности произтичат от незнанието, как, в даден момент, да насочим погледа си и къде да го насочим. Значи, отношенията на нещата се сменят. Там, дето има един процес на мисълта, там има една смяна. Волята е външна проява на душата, която има вътрешно отношение, към Бога. Казвам: всичко в света зависи от вътрешното решение на вашия ум, на вашето сърце, на вашата душа и на вашия дух. Решете и свършете! Животът е свещено нещо. Човек не знае какво да цени. Той поставя на първо място своята личност и тук е неговата трагедия. Тук са противоречията и борбите. Човек трябва да поставя Бога, на първо място. Ще приложите Любовта, като основа в живота си и ще устоявате за нея. Доброто ще възприемете от Любов и ще имате вътрешно отношение, към него. Туй вътрешно отношение – да се не изменя. Казвам: Дотогава, докогато вашият ум и вашето сърце вървят успоредно, вътрешните отношения не се изменят, разсъждавате правилно. Щом се измени вътрешното отношение, непременно ще дойде катастрофа.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „За да се ползва от проявите на Живота, човек трябва да има вътрешно отношение към тях. Всяка една идея, която няма отношение с тебе, ти с нея не може да имаш вземане и даване. Иска ли човек да се ползва от една идея, самата идея трябва да има вътрешно отношение, към него. Във всичките неща в света има едно вътрешно отношение. Работата не седи във външното. Сигурността не е нещо външно; то е едно вътрешно отношение. Виждането е вътрешно отношение; вътрешен процес: то е въпрос, който се отнася до съзнанието на човека. Много нещастия, много неприятности произтичат от незнанието, как, в даден момент, да насочим погледа си и къде да го насочим. Значи, отношенията на нещата се сменят. Там, дето има един процес на мисълта, там има една смяна. Волята е външна проява на душата, която има вътрешно отношение, към Бога. Казвам: всичко в света зависи от вътрешното решение на вашия ум, на вашето сърце, на вашата душа и на вашия дух. Решете и свършете! Животът е свещено нещо. Човек не знае какво да цени. Той поставя на първо място своята личност и тук е неговата трагедия. Тук са противоречията и борбите. Човек трябва да поставя Бога на първо място. Работете за Името Божие. Когато ангелите говорят за Бога, те се изпълват с най-голямо уважение и почитание. Когато един ангел, който е завършил своята еволюция, заговори за Бога, той се изпълва със свещен трепет и тъй се приближава към Него. Туй трябва да ви насърчава. Съзнанието ви да бъде будно за Божията Любов, за Божията Мъдрост и за Божията Истина! Всеки човек, който иска да бъде силен и морален, той трябва да бъде безгрешен. Тази задача става много трудна за вас; ще кажете: тя е неразрешима. – Разрешима е. И 100 пъти на ден да ви тъпчат, ще станете и ще кажете: пак ще обичам! И 100 пъти на ден да ви лъжат, ще кажете: пак ще обичам Истината! Нищо в света не трябва да бъде в състояние да разруши вашата вяра. С една дума казано: Човек трябва да има вътрешно отношение към знанието, да се ползва от него не само за задоволяване на своите физически нужди, но да задоволява своите умствени и сърдечни нужди, да решава противоречията на ума и на сърцето си. Ще приложите Любовта, като основа в живота си и ще устоявате за нея. Доброто ще възприемете от Любов и ще имате вътрешно отношение, към него. Туй вътрешно отношение – да се не изменя. Казвам: Дотогава, докогато вашият ум и вашето сърце вървят успоредно, вътрешните отношения не се изменят, разсъждавате правилно. Щом се измени вътрешното отношение, непременно ще дойде катастрофа. Поставете Любовта в ума си като жив ангел; поставете Мъдростта в ума си като жив ангел; поставете Истината в ума си като жив ангел и мислете, че вие сте свързани с Бога, който е безграничен . Ние не можем да сравним с нищо Неговата интелигентност. Великото е разумно, то само ходи с човека. Великото седи в малкото, което можеш да носиш навсякъде, в себе си. То няма никаква тежест, то никого не обременява, не изисква никакви стражари да го пазят. “ -
Здравейте, д-р Първанов!
Аз съм момиче на 24години. Моята тревога не е една.. като не случайно съм ги формулирала е в няколко подточки.. ще ги копирам тук така както съм ги описала преди по малко от час.
страх от смърт
страх от полудяване и загуба на контрол върху себе си и ситуацията :
- чувам дума в разговора, която ми напомня за нещо. но не се сещам какво точно и това ми създава страшен дискомфорт, страх и ми се свива корема.. сещам се от къде ми е позната думата или ситуацията и пак не съм на сто процента спокойна (аз мисля, че това е един вид проверка дали мозъка ми мисли правилно и ако не се сетя изпитвам ужас, че полудявам или че не мисля нормално)
- съзнанието ми ме връща в някакви спомени, които по необясним начин ми напомнят за някаква от сегашните ситуации, което ми носят ужасна тревожност и страх без причина... сякаш изпитвам нещо като дежа ву .. но е свързано със страшен дискомфорт все едно ми се случва нещо ужасно ...
- много често проверявам дали всичко, което ми казват съм го чула нормално и правилно и питам за втори път приятеля ми да ми повтори за да съм сигурна, че не съм чула грешно.. всеки един звук или шум се питам нормален ли е дали пък не го чувам по различен начин от останалите.. сякаш на моменти думите ми отекват в главата или си ги повтарям в ума.. което също ми носи огромна тревожност все едно най-лошото нещо ще ми се случи.. трудно е да се определи, но е нещо като чувство за нереалност, като анализирам всяко едно нещо виждам ли го и чувам ли го по нормалния и правилен начин
- преди няколко дни изпитвах ужас и страх да не загубя контрол да нараня някой от близките ми (това ми се е случвало и преди 3 години и половина) осъзнавам, че съм добър човек и не бих го направила, но ме е страх от самите мисли и не мога да се отпусна и да ги приема, че са фалшиви
- от един месец ми е още по трудно да се концетрирам, защото когато се отпусна, забравя или разсеям от тревогите, сякаш ума ми ги изкарва на повърхността и отново изплуват.. и всичко, което чуя, сякаш ме плаши отново без причина.. точно поради причината, че се питам дали го чувам нормално и дали го възприемам нормално и дали не съм луда.. когато съм в разговор и съм по ангажирана, не изпитвам чак такива отрицателни емоции, но когато примерно се опитам да гледам телевизия и нищо не ми грабва така на сто процента съзнанието, че да спрат тея мисли и страхове.. непрекъснато в мен стои едно съмнение и мнителност дали съм нормална или дали не полудявам... това ми е най-големия страх даже може би много по голям от този да умра..
- Паник атаки преживявам доста често.. въпреки, че тях умея да ги контролирам вече по добре тъй като всичко друго, описано горе ми се е появило скоро или е отшумявало преди.. но паник атаките са ми от 9 години..
- Ужасно ме е страх от шизофрения.. таа въпроса ми е изкривено ли ми е мисленето или всичко, което се случва е на базата на моето голямо внушение?
- Покажи предишните коментари %s още
-
Мила deen,
Понеже питаш: "изкривено ли ми е мисленето", ще ти отговоря, че всяко мислене, което не е подредено (в човешката глава) така, че човекът, през цялото време, да се чувства спокоен и в мир, със себе си, е изкривено. Проблемът на всеки страдащ човек е, че (той не подозира дори, че) има изкривени мисли, чувства и постъпки (с което вреди на себе си, но винаги – вреди също и на другите, защото всички хора, в живота – невидимо са свързани, помежду си – независимо от това, дали го вярват, или не).
Така че, тези три елемента – мисли, чувства и постъпки, в живота ни, са тясно свързани помежду си и взаимно се обуславят. Само добрите мисли и чувства, водят до добри постъпки, и до приятен живот. И обратно – добрите постъпки, предизвикват добри мисли и чувства, в нас (посредством които можем да лекуваме съзнанието си), като едновременно с това – помагаме и на онези хора, които също като нас (и не по-малко от нас), страдат. Иначе казано – милосърдието е много по-важно нещо, за здравето ни, в живота, отколкото средностатистическият човек си мисли.
Ако вземем решение – да гледаме на страданието откъм позитивната му страна, постепенно ще се убедим, че само то е средството, което ще ни научи да ценим и да бъдем благодарни на добрите мисли, чувства и постъпки, които ни повдигат на едно по-високо ниво на разбиране на живота, при което ниво – освен от себе си и своите нужди – ние започваме да се интересуваме и от нуждите на другите, и да им помагаме, безвъзмездно. А помагайки, безвъзмездно, на другите – помагаме и на себе си (всъщност, това е единственият начин, по който сами можем да си помогнем), защото – както вече споменах – всички хора са неотделимо свързани, едни с други и съзнанията им (невидимо) преливат едно в друго, подобно на скачените съдове. Това е една от тайните на живота. Така че, ако ти, мислено се свързваш със съзнанията на добрите хора, стремейки се да станеш една от тях (т.е. и твоето съзнание да участва в този колективитет на съзнанията на добрите хора), то ползата за теб и конкретно за психическото ти здраве – ще бъде огромна. Не изведнъж, но постепенно – и ти ще започнеш да чувстваш, че ставаш нов човек (изпълнен с нови, само позитивни мисли, чувства и постъпки), и то – благодарение на този колективитет на съзнанията на добрите хора, който ще започне да тече през теб (при условие, че ти започнеш съзнателно да мислиш, за него). Защото – това, за което мислиш – винаги се чувства поканено, да присъства в живота ти. И няма как да бъде другояче.
Но в твоето съзнание – само ти си тази, която, в даден момент, избираш – дали да се свържеш с доброто (т.е. с този разумен колективитет на обединените съзнания на добрите хора), или със злото, което винаги идва, когато мислим, че сме сами и че сме лишени от внимание и от обич – което е вярно само дотолкова, доколкото е верен и фактът, че сме потопени в тъмнина, когато в слънчев ден, по невнимание, се затворим в стая, чиито прозорци са зазидани.
"Невнимание" наричам положението, при което – вместо да мислим за невидимия, но реален колективитет на съзнанията на добрите хора (за да се свържем с този колективитет така, че това колективно съзнание на добрите хора да протече, през нас и да ни пречисти от всичко отрицателно) – ние се фокусираме върху негативните си чувства, към някого, или към нещо, временно и несъществено.
Та същественият въпрос, за всички нас, е – постепенно (момент, след момент) съзнателно да се приучим "да каним" доброто, в себе си (мислейки за него), като знаем и помним, че нашето добро, винаги (без изключение), е невидимо, но неотделимо свързано с колективното добро на всички добри хора, в света.
Трябва да се знае, че неправилната мисъл винаги предизвиква негативни чувства, но най-често неуравновесените чувства на човека (когато той е фокусиран върху неудачите на личния си живот и в същото време, е нечувствителен; т.е. – "импрегниран" е, към страданията на другите хора), са основа за подобни погрешни умствени постройки, каквито ти описваш, в постинга си. Но това е поправимо, стига ти самата, да пожелаеш – тази позитивна промяна – която най-напред ще трябва да стане в главата ти и чак после, когато това твое ново вътрешно състояние укрепне – то ще може да обхване и отношенията ти с външни хора (в случай, че нещо трябва да се поправи и там).
Миличка, съжалявам, че сега се чувстваш по този начин, но ти си още толкова млада и толкова много неща ти предстои да научиш! Само истинското позитивно знание, когато го приложиш, може наистина да поправи живота ти и да те направи щастлива. Ти неслучайно си попаднала на този сайт, наречен: "Порталът към съзнателен живот." Съзнателен живот – това значи – да внимаваме, с какви мисли, чувства и постъпки, се замесваме (както по отношение на себе си, така и по отношение на други хора). Защото, ако не внимаваме в отношенията си (към хората, или към мислите, чувствата и постъпките си) – резултатът е такъв, какъвто го описваш. Но не се обвинявай – всички минаваме по този път – опитваме и едно, и друго, докато наистина намерим онова, което душата ни иска.
Ако се колебаеш, вътрешно – по кой път да поемеш – няма да ти дам съвет (защото уважавам твоята свобода на избор), но само ще ти споделя, че ако аз бях на твоето място, веднага щях да се хвана за Доброто. Щях, вътрешно, с мисълта си, да се хвана за разумния невидим колективитет на съзнанията на добрите хора (за да имам нужната емоционална подкрепа, във всеки момент), а външно (през целия си живот) – щях да търся хора, страдащи, на които, според възможностите си, безвъзмездно да бъда, от полза (независимо дали е малка, или голяма тази полза – все едно е, защото – важно е – благото отношение, към човека, преди всичко друго).
Когато човек безвъзмездно помага някому – благодарността и добрите чувства, които този, на когото помагаш, изпитва, се вливат и в твоето съзнание, и го лекуват (вече споменах, че съзнанията на всички хора са невидимо свързани и в този смисъл – човек трябва да бъде много внимателен, какво излъчва от себе си, и какво възприема, обратно; защото в общия случай (и погледнато за един по-голям отрязък от време) – това, което излъчваш, е това което възприемаш, обратно; т.е. – и доброто, и злото, което излъчваш – все някога, отново се връщат, към теб и ти ги преживяваш).
Пожелавам ти, от сърце, да влезеш в ново състояние и то да бъде удовлетворяващо, за теб. Много хора, които мислят за съзнателен (вместо, по инерция, да се отдават на механичния; т.е. на неподредения, в главата им) живот, са го постигнали.
И ти ще го постигнеш; само дерзай! -
Искрено благодаря за отговорите!
През тези два месеца с всички сили се опитвах да преодолея сама страховете си или поне най-страшните.. на моменти отихваха , след което пак се появяваха в различни форми и естества.. но преди няколко дни се чувствах ужасно бях вдигнала кръвно и усещах силно налягане в ушите. Явно заради прекараната кошмарна вечер страшно съм се наплашила и ми се отключи от вчера насам ужасяващо състояние.. Имам кризи на безпомощност, огромен страх и чувство че не искам да оставам сама и за секунда.. Изпадам в неконтролируем плач и имам чувството, че най-лошото нещо на света ще ме сполети.. а в главата ми мисълта, която ме побърква е как полудявам, загубвам контрол и започвам да си въртя очите( както на епилиптични пристъпи).. Тази натраплива мисъл е най-ужасяващата от всичките и то може би защото имам лоши спомени. Когато бях 8ми клас ми се беше подул езика и получих алергичен шок. Наду ми се езика и бях на косъм от смъртта.. След като успяха да ме спасят изпаднах в някаква криза дори ми се губят спомени, но тогава чувството ми беше, че не знам къде се намирам и че ди въртя очите в продължение на 1 час .. спомням си само как родителите ми говориха да се успокоя но повечето ми неща както казах се губят и не знам точно какво е било това, което съм правила с очите.. въпроса е че това беше много отдавна, а чак сега ми изплува в съзнанието и ме плаши да болка.Та въпроса ми е възможно ли е да ми се случи подобно нещо на нервна почва и с тези натрапливи мисли мога ли да го предизвикам? В практиката ви често ли се случва и свързано ли е със епилиптични пристъпи и загуба на контрол върху себе си?
Много ще се съм благодарна за отговора.. тази мисъл ме кара да се отчайвам, че на физическо ниво може да ми се получи това въртене на очи.
-
Защо не започнеш да се интересуваш от Бога? Човек може да ти помогне отвън; да ти даде някакъв съвет, но това е нищо, в сравнение с помощта на Бога, Който може – отвътре да преподреди съзнанието ти – така, че ти да започнеш да мислиш, да чувстваш и да постъпваш правилно. Защото всяка болка; всяко страдание; всяко мъчително състояние на съзнанието – са резултати единствено и само от неправилно човешко мислене.
-
Виждам ,че практикувате хомеопатия .Искам да Ви попитам понеже е прилагам в момента на моето куче което е на 9 години и му откриха тумор в синусите . Казаха ,че е голям и не става с операция и химиотерапия. Свързах се с доктор Дюлгерски от Софиия , той практикува и ми изписа лечебни гъби и хомопатично от две седмици ги пие . Искам да помоля и вас за мнение. Благодаря Ви предварително.
-
"Втората стъпка много прилича навизуализацията, на осъзнатото намерение. Това е моментът, когато „виждаш“ това, което искаш и се чувстваш така, сякаш го имаш.
В Библията се разказва за пророческото видение на Авраам, когато Бог му казал:
„Защото цялата земя, която виждаш, ще дам на тебе и на потомството ти до века…”
Това е духовният закон – това, което можеш да „видиш“ и да си представиш, че го имаш, да почувстваш твое, ще получиш."
