Според мен, неприложеното знание е зло. Учителят казал това, философ (от първия пост - Хегел) казал онова, човекът става богат със мнения, които смята, че го обогатяват. Понякога започва и да ги проповядва, и започва да смята се начетен, навлиза в световете на другите, но ги заблуждава, че е фактор. А след това не може да се справи със собствените си мисли, чувства и постъпки. Елементарното му отбягва, не може да се справи с психо-менталните си състояния. Затова смятам, че е необходимо периодично да остава без окултна или каквато и да е литература, за да пресее какво му действа на самия него, за вътрешната му трансформация на собствените му състояния.
Преди седем - осем години бях на братска сбирка, и появи се една сестра , която не ме познава, и започна да ми проповядва неща, които вече знаех, бях вече прочел повече от 1000 беседи от Учителя. Оставих я да се "излее", и кимах разбиращо глава. Не и споделих, че тези неща теоретично вече ги знам. Няма смисъл да се разкриваш и да те знаят.
В друг един момент, споделих мои сънища и от отсрещните усетих завист. След време "пътищата ни се разделиха". Но съвсем наскоро сънувах сън, където с мои истински братя и сестри се хванахме за ръце във кръг. И сега очаквам това да се случи наяве.