Иво

Бурята е буря, но в мен е Той.

Стоя сам пред Морето. Чувствам се толкова малък, много малък. Усещам могъществото на Безвремието и аромата на Вярата, но се чувствам сам. Пред мен са вълните на моите мечти и копнежи - несбъднати реалности. Аз съм сянка пред океана на Бъдещето.

Усещам вятъра, който пее нежна песен. Песента докосва раните на душата ми и ги лекува. Тишината прониква в съзнанието ми и ме обзема, както вълните леко докосват брега отново и отново.

И тогава виждам нея - Бурята. Тя идва като ураган, който не е искан, но е нужен. Помита всичко по пътя си - мечти, мисли, цветове. Няма вече ред и порядък. Яснотата се превръща в хаос, а хаосът в Шепот от Там.

Стоя сам на брега и гледам как вълната се приближиава с бясна скорост към мен. Тя е десетки пъти по-голяма от мен. Няма страх, но Бурята ме обзема напълно. Вълната се стоварва върху мен... И нищо. Още съм жив, още съм на брегът, но Бурята е още в мен и става все по-могъща.

Бурята мен не разбира, но аз я разбирам.

Идват още вълни, още и още. Хаос, тишина, отново хаос и отново тишина.
До мен на брега стои малка, на вид обикновена пръчка. Всички отговори, всички възможности са там. Само трябва да се протегна и да я взема, но колко се страхувам да я докосна. Парализиран съм от страх. А колко малко ми трябва само. Трябва само да отворя очите си, да погледна в дълбочината на душата си и да я взема. Трябва ми смелост и сила да бъда себе си. Да, ето това искам, да бъда себе си. Колко е просто само, а колко още урагани трябва да минат през мен, за да бъда във връзка с истинската си същност. Следваща вълна, отново и отново. Стават все по-силни, целият съм мокър.
Остави ме Буря - крещя аз, просто искам да бъда себе си. Не мога и не искам повече да те потискам. Урагани на моето сърце, благодаря ви! Сега вече знам!

Бурята ме разтърсва за доброто, що е в мен.

Изведнъж се случва онова, което чаках толкова време. А колко е просто само, отнема само миг от Вечността. Бурята продължава, но няма власт над мен. Усмихвам се, уверено се превеждам, за да взема Пръчката. Докосвам я и изведнъж всичко се променя. Настава пълна тишина и мир. Това е безконечен Мир, при който няма аз и ти, всичко е Едно. Няма минало, нито бъдеще, има само Тук и Сега. Вълни на неописуема Радост се разливат. Бурята в мен се превръща в нежен вятър от Тишина, морето - в океан от Щастие, а пясъкът - в безбрежно поле от разцъфнали Лотоси. Слънцето изгрява и разстила своята Топлина, а планинските върхове ми изпращат своята Обич. Всичко е на мястото си, бурята май е още някъде там, но Тук е тихо и спокойно. Сега съм и Океан, и Вятър, и Върхове. Толкова е лесно да бъдеш себе си.

Благодаря ти Буря!
Благодаря ти Небе!
Благодаря ти Душа!


23.03.2011 г.

Сега ще се спра, ще ви приведа един окултен разказ за едно племе, наречено Финуси. Не казвам същинското му окултно име, понеже не е позволено. Туй име е измислено от мене, то е мое, говоря ви истината. И името на героинята не давам, аз я кръщавам Квистиния или Квистина, както искате. В нея се пробудило съзнанието и поискала да постъпи в Бялото Братство, за да може да ускори своето развитие.

И тръгнала тя по света да търси начин и методи, чрез които да се домогне до това знание, като минавала през разни братства, с които не била запозната.

На едно място трябвало да заложи своя ум, за да ѝ дадат знание – заложила го; на второ място трябвало да заложи сърцето си, за да ѝ дадат любов – заложила го; на трето място, за да добие сила, трябвало да заложи своята воля – заложила я, и на четвъртото място заложила душата си. Като заложила душата си, тя разбрала, че изгубила всичко, а не придобила нищо.

Сега аз ще направя своето сравнение, ще преведа този далечен разказ.
Ако ние заложим своя ум, който Бог ни е дал, ако заложим своето сърце, което Бог ни е дал, своята воля, която Бог ни е дал, и своята душа, ние ще усетим, че всичко сме изгубили: това се нарича грехопадение. Това е онзи велик разказ от Библията за райската градина, това е залагане на всичко, за да придобиеш знание и любов. Но като заложиш всичко, ти ще усетиш, че всичко си изгубил, а нищо не си придобил.

Питам тогава: как трябва да се намери тази истина в света?
Е, знаете ли кога се е явил бракът? Сега ще зачекна един въпрос – историята на брака.

Един от адептите или от учителите на великото Бяло Братство, като паднала тя в отчаяние, обърнал се с молитва към Бога и казва, че погрешно е направила всичко туй, и да ѝ покаже Бог един път. Тогава трябвало един от братята на Бялото Братство да се ожени, за да я спаси, да отдели половината от своя ум, да ѝ даде половината от своето сърце. Това е онзи разказ за излизането на Ева от Адам. Тя е другата история.

А сега вие се жените, но за какво?
Женитбата, това е един закон за спасяване на хората, то е една от великите жертви, които човек може да направи.

А сега, когато женят някого, как го женят? Поне българите как се женят? – Ще се явят най-първо стари баби, не зная как ги наричат – сватите, ще почнат отдалече да посещават дъщерята, казват: „Не мислите ли да я задомите, има красив момък, че той е такъв-онакъв, тя ще живее щастливо, те са богатички хора, заможни хора, ще бъде гледана като „писано яйце“. И майката няма да каже на дъщерята истината, а казва: „Ти ще живееш живот!“ Щом се оженят, дъщерята казва: „Мамо, ти каза тъй, ама ние не живеем, както каза ти“. Майката казва: „Мама, и ние с баща ти така живеем, тъй се мъчим“. И тази дъщеря ще проповядва на своята дъщеря, че ще живее щастливо. Така се жените вие. Но ще кажете: „Тъй е направен светът“. Не женете никога, никого, не женете, разбирате ли!

Онзи, който е готов да пожертва своя живот, да избави тази Квистиния, нека се ожени и като се ожени, тази женитба трябва да бъде между нея, него и Бога. Ако той може да влезе в тази област, той трябва да бъде герой, където и да бъде, да се качи в невидимия свят, в менталното поле, и там да се сражава, да вземе нейното богатство, след туй да слезе в астралния свят, там да има друго сражение, да освободи сърцето на своята възлюблена, тогава да слезе във физическото поле, да освободи нейната воля, тогава да се качи в причинния свят, да освободи нейната душа, и след като ѝ възвърне всичките богатства, да каже: „Възлюблена, аз свърших твоето избавление, вземи си всичко, ние сме свободни и можем да служим на Бога, както искаме“.

Това значи женитба, а сега е обратното: сега мъжът ще заложи ума на жена си, ще заложи сърцето ѝ, всичко ще заложи, ще я опропасти, пък и жената ще заложи някой път…

Аз не засягам сега никого лично, аз засягам въпроса много принципиално, какви са сегашните ваши погрешки не ме интересува. В бъдеще, ако искате да изправите вашия живот, да няма насилие, трябва да приложите Божествената Любов в себе си. Вие трябва да кажете: „Господи, ние ще работим отсега нататък точно както Ти искаш от нас. Първо, никога няма да изменим Твоя закон, а ще го изпълним, Твоята дума на две няма да направим, всяка Твоя дума ще бъде свещена за нас, свещена, свещена ще бъде“. И тогава знаете ли каква радост ще блика, когато някоя Божествена дума влезе, когато тя проникне във вас, каква радост иде, каква светлина прониква в душата ви? Вие ще имате ли тази опитност? Всички можете да я имате.

Питат ме някои: „Трябва ли да се женим?“
Аз ще определя. Вие казвате: „Нашият учител казва, че не трябва да се женим“.

Ако ще продаваш ума на твоята жена, сърцето, волята, душата ѝ, не се жени, кракът ти да не стъпи в нейната къща. И ако ти, като жена, ще постъпиш така, не се жени.

Но ако ти, като герой или героиня, идеш да я освободиш, ожени се за нея, ожени се без сватове, без попове, без ничия друга сила, освен само едната Божествена Сила, Божествена Любов, която те прониква. Туй трябва да бъде новото схващане за брака.

А за сегашния брак Павел казва: „След като умре жената, ти можеш да се ожениш за друга“, в този брак, който е до 60 години, той може да се ожени 10 пъти. Не, той като се ожени, ще тръгне на далечно пътуване и след като придобие всичкото богатство, ще се върне и ще ѝ го предаде, ще ѝ даде една свещена целувка, която ще струва 100,000 пъти повече, отколкото всички ваши сегашни удоволствия. Тогава и 100 пъти може да се жените, ако искате, но ще ходите като герои.

Аз говоря за бъдещия брак, за истинския, а за сегашния брак не говоря, вие се женете, живейте както искате, ни най-малко не се меся там, вие имате сделки като двама търговци, които се сговарят, всеки трябва, според както е обещал, да изпълни своето обещание, право или криво, трябва да го изпълни.

~
...сегашните християнски народи по Любов не служат на Бога, в църквите им същите проповеди, службата става отлична, Писанието разбират, молитви отлични, на пръв поглед, всичко това е хубаво, даже и аз сам го харесвам, но същественото – онази Христова Любов – няма между тях, т.е. има любов, но обикновената. Ще кажете: „Някой християнин дал 100,000 лева“. Има и светски хора, които не са християни и те са дали един милион.

Героят на християнството трябва да се отличава с нещо от светските хора.
Той трябва да бъде герой, който трябва да се качи горе, да върне ума на брата си – да внесе светлина в него, да му върне сърцето – да даде свобода на чувствата му, да освободи волята – да му даде сила, и да развърже онези ремъци на душата му, за да може и тя да расте и да се развива, да почувства пълна свобода в душата си – туй наричам Любов в света, то е Любов.

То е Любов, която не заробва, която те освобождава, ти почнеш да дишаш и почваш да растеш и тогава, като мине втори път, ще кажеш: „Аз много ти благодаря, ела в моята градина, ще ти откъсна тия плодове, вземи от тях“. Тогава и двамата ще бъдете радостни.

Не правете никому насилие, нито оклеветявайте!, Неделна Беседа, 4 юни 1922 г.

Какво да пиша в своя Блог?

Първоначалнатя идея на блога е да представлява личен дневник. Това е място, където може да публикувате текст, картинки и видео по теми, които ви вълнуват и са ви близки. Останалите участници, могат да оставят коментари (ако сте разрешили) към вашите публикации.

Възможностите са почти неограничени, но ето някои идеи:

- споделени размисли и преживявания от деня ви или от живота ви по принцип
- цитати от статии, книги, филми с или без ваш коментар
- снимки, които харесвате и са ви направили силно впечатление
- видео от youtube или vbox7, което ви е грабнало с нещо
- ваши авторски статии
- кратки статии / разкази / притчи от любими ваши автори
- житейски мъдрости
- ваши стихове или избрани стихове от любими ваши автори
- размисли по обществени въпроси и събития; новини от света или вашата общност
- цитати от форума, които искате да коментирате и да предложите своя гледна точка
- всякакви други творчески идеи, които ви хрумнат и намирате за полезни за вас и вашите читатели

Наслаждавайте се!

Пратен съм от Бога и трябва да знаете, че не съм дошъл от самосебе си, по мое желание да работя, а бог говори чрез мене! Дошъл съм да изявя, донеса любовта на земята. Такава е моята мисия!

Всеки един Учител се отличава, т.е. носи по един свещен огън от Невидимия свят. Ние носим едно Божествено учение, но не спорим и оставяме времето да покаже. Всички, които идват на земята са определени и ако някой може да намери по-голяма светлина другаде, нека отиде там. Няма нищо. Като дойде един Учител, той дава обяснение за възможностите на настоящето и разкрива бьдещето. Аз сега дойдох да науча хората да живеят в Любовта и няма друг път от този. Учителят трябва да дойде в света, за да даде пример (образец) на хората. Той носи Божествената Любов в себе си и гледа на всички еднакво и Той знае защо хората страдат и се радват. И ако те приемат Любовта, могат много лесно да се освободят от страданията. А Любовта, която Учителят има към учениците е важен фактор, за да може да им преподава и повдига. От Невидимият свят се дава запалката, а от вас, които сте школата — материала. Четенето на Евангелието и беседите трябва да става с разбиране и приложение. Четете, мислете и прилагайте!

Самовъзпитавайте се и възпитавайте (деца и възрастни). В беседите са скрити истините, четете и тази работа вършете пред всяка друга; ще намерите време за това, нали ме разбирате? В тези беседи се съкращава извънредно много времето на вашето развитие. И всичко, което е казано в тях, сега трябва да го опитате (приложите).

▲
Като дойде Любовта, заличава всички грешки на хората и ти става радостно. Като дойде Любовта, никой не може да те излъже. Най-напред (не?) търсете да ви обичат, но търсете вие да обичате и дума да не казвате за Любовта си. Вие мислите, че няма кой да ви обича. Щом живеете на земята Бог ви обича и ви е дал всичко, като след това се е оттеглил. А ние Го търсим и не може да го намерим. Вие се задушавате с вашите грешни мисли. Като обичате някого, никой да не знае, тогава твоята Любов ще възбуди любов в него и той ще обича не теб, а другите, а после ще те заобича. Ако ние познавахме душата на човека, то любовта ни би била постоянна. Любовта има магнетична сила, че като дойде и при бабата, тя става на 19 години (когато има истинска любов). Обичаш ли някого, ще работиш за него. — Работете за Бога от Любов. Ще премахнете всички препятствия, които спъват любовта ви. Учете се от любовта, онези хора, които ви обичат са много умни. В отношенията между хората, когато има недоразумения, ликвидират се стари кармически работи. Цялата ви грешка е, че искате Да живеете само за вашия живот, но трябва постепенно да се учите, като живеете за себе си, да живеете още за един, двама, трима, за всички. А под всички се разбира за хора, на които съзнанието е будно и разумно. Една опитност в любовта, която получавате, струва повече от милион, ако сте спечелили. Например: за Любовта всичко разумно, в което вярваш е възможно, а всичко неразумно, в което вярваш е невъзможно. Светът съдържа безкрайни възможности и няма грешка, която да не е поправена.

▲
Първата проява на Бога, която знаем е Любовта, т.е. ние познаваме живота сега, чрез който се изявява Любовта. Божията Любов е във всяка форма, която срещаме: въздух, вода, плодове, хляб и пр., те са проводници и ние като ги ядем и правим връзка с Любовта (Бога), тогава ние сме яли добре, дишали сме добре (връзката във въздуха), гледали сме добре (връзката с всичко, що ни заобикаля). Любовта е великата среда, в която сме потопени. Тя прониква навсякъде в една или друга форма. Например: Виждате чешма — виждате значи Любовта, т.е. този, който е направил и мислил доброто на хората. После виждате дърво, което расте — това е Любовта, която го кара да расте и пр. Значи, зад всички неща е Любовта. Навсякъде виждаме какъв велик промисъл има. Любовта е по-силна от страданията и смъртта (случая с Христос). Без Любов хората не могат да се познаят. Любовта е светлината на живота и животът без Любов е безсмислен. Трябва да се обичате едни-други.
Животът е само условие да се прояви Любовта. Затова първият подтик на човека е да възприеме Любовта — от Слънцето, водата, въздуха, дърветата, хората и всичко що го заобикаля.

▲
Човек, който не е чист, не може да обича. Който не е чист, може да го търпиш, но не и да го обичаш. Любовта расте при абсолютна чистота. Трябва да освободим езика си от всички неправилни изрази. Степента на Любовта зависи от степента на чистотата. Значи, чистота във всичко и умереност трябва да придобием. Една вътрешна чистота трябва да имаме. Човек трябва да работи и да мине през хиляди изпитания, докато стане чист. Това е едно качество, което трябва да придобиете. Стремете се към чистотата. Никога не трябва да имате користолюбива мисъл и желание. Никога да нямате лъжовен любовен поглед и да не искате да замотаете някого. Защото в дълбочината на всяка душа е скрит Господ и като се приближавате до един човек, гледайте да служите на Господа, защото Бог е който страда вътре в човека. Човек прави грехове, а Божествения Дух страда и се моли. Стремете се значи към чистота, за да можете да видите Бога и да придобиете всичко. Вяра без чистота не може. Като дойде чистата мисъл у вас, вие прощавате на хората и ставате спокойни.

▲
Ако не сте доволни от това, което ви е дадено днес и искате повече, за да се осигурите, това не е в Божествения порядък. Злото е в това, когато човек живее изключително само за себе си и забравя да живее за другите. С безлюбието на хората е влязла смъртта. Най-хубавото нещо за човека е да обича. Любовта е мощна сила и онзи, който те люби, нищо не иска от тебе, той се радва, че дава от Любовта си. Бъдете проводници на Божията Любов и обич. Дървото на живота е Любовта и в човека има нещо Божествено. При Любовта няма лъжа, при нея човек има мир в ума, сърцето и душата си, тя доставя всичката им храна и при каквито и условия да се намира, той може да се приспособи тогава. В Божествения свят най-първо трябва да изпратиш любовта от теб и обичта идва след това непременно при теб и човек се радва тогава, че люби и обича. Тук на земята, човек е на пансион и тя е най-хубавото училище. Трябва да ви дадат диплом тук, за да ви освободят, иначе и да отидете на онзи свят, пак ще трябва да се върнете и докато не го получиш, не можеш да се освободиш, т.е. трябва да се научиш да живееш добре! И колкото по-дълго живееш, трябва само да се радваш и учиш.

~
Давайте любовта си на другите в най-красиви форми, като една най-красива сила в себе си. Не очаквайте да ви разбират, давайте и после ще видите резултатите, защото винаги има резултат. Няма по-хубава дружба в света от дружбата с Бога.
Онези, които обичат Бога, у тях спор няма. Когато обичаш Бога, тогава хората ще те обичат. Бог не може да се ограничи в своята благост!

▲
Човек иска да се справи с външния свят, но той не може да се справи с него, докато не се справи с вътрешния си свят. Човек така трябва да обича Бога, че да няма нужда да търси някой друг да го обича. Той само значи да ги обича, без да търси те да го обичат, има всичко и не чувствува празнота в себе си, която любовта на този или онзи човек да запълни в него. Най-голямото благо за човека е да обича Бога. Без Любов към Бога нищо не се постига. Значи, люби Бога, вярвай в ближния си и се надявай на себе си. Когато призовете Бога с всичкото си сърце, Той ще ви се обади отнякъде. Сърцето си да подарите само на Бога, да бъде само на Бога и после ще може да прояви Любов към всички същества, а той самият трябва да уповава само на Божията Любов. Вие трябва първо да приемете Божията Любов и после да станете носител на Нея. Когато размишлявате върху Любовта (Бога), вие трябва да скъсате всички връзки със земното и душата ви ще се повдигне нагоре. Човек, който уповава хората да го обичат, той се отдалечава от Бога, не че е лошо хората да го обичат, нека да го обичат. Той да се радва, защото Бог се проявява чрез тях, но той трябва да уповава само на Божията Любов. Значи, най-напред трябва да работите за Бога, после за ближния си и най-после за себе си.

Не трябва да обичате никого повече от Бога, това значат думите, че човек трябва да се самоотрече. Само Любовта е средство, с което можем да познаем същината на Живота — Бога. Който има Любов към Бога, той учи, придобива знания, става силен и тогава може да работи за Христос — Бога. За да познаете Бога, трябва да го възлюбите, защото такъв е законът: Нещо, което човек не обича, остава непознато за него. Бог ни обича, значи и ние трябва да го обичаме, а за това ни са дадени условия — да любим. Като възлюбим Бога, като го познаем, ще познаем и хората и ще ги възлюбим. Човек като обича Бога и види насреща си една форма, трябва да види в нея Божественото — красивото, да изпрати към нея една любовна струя и да си отмине. Нужна ни е Любовта към Бога, за да ни научи тя как да обичаме и да правим добро на другите заради Бога, който работи в тях, понеже те са части от цялото. Тъй че, като обичате някого, той да не ви се сърди, но и след хиляди години да държи в съзнанието си, че го обичаш.

Вярата е път към Бога, а Любовта — общение с Него, т.е. възприемаме от Него и ставаме носители на Божественото и пред вас стои едно велико бъдеще. Като обичате Бога, ще търпите хората заради Него и ще им правите добро. Вие не можете да заставите хората да ви обичат, защото няма още у тях това съзнание. Каквото е отношението ви към Бога, такова ще бъде отношението на хората към тебе. Ако вие имате неприятели, вие сте си ги създали, а не Бог. Те ви мразят, защото нямате правилни отношения към Бога. Ще обикнете Бога и те няма да ви мразят. Щом нямате Божественото у себе си, то всеки ще те мрази. Това е закон.
Казано е: Когато пътищата на човека са благоугодни на Бога, тогава той го примирява с всичките му врагове. Човек, който има добро сърце, обича ближния си. Човек трябва да държи Бога като идеал висок в себе си и да работи. за Него. Любовта на човека към Бога се познава при най-големите изпитания, страдания, нещастия и той ги издържа, без да накърни с нищо своята Любов към Бога. Значи, той е готов да пожертвува всичко заради Любовта си към Бога. Велик закон е: Че щастието на човека е в любовта му към Бога (от това зависи).

Стремете се да виждате и в най-малките работи около себе си проявата и присъствието на Бога. Да обича човек Бога, значи да бъде сам с Него (Бога). Да обича хората, но да не образува връзки. Нашата Любов към Бога е отзвук на Божията Любов към нас. Призовете Бога, когато сте в най-голямата мъчнотия и никой не може да ви помогне. Ще видите как Той ще ви помогне. Възлюбете Бога и всичко ще придобиете в бъдеще.

▲
Трябва да обичате хората не за удоволствие, а да ги освободите от най-големите им неволи (да ги избавите и да им помогнете). В Любовта няма осъждане и тя не причинява на никому зло. Светът ще се оправи най-лесно, ако хората се отнасят с любов един към друг и работят всичко с любов. Като обичате някого, стойте по-настрана, защото може да ви изгори. Никога не му говорете за любовта си.

Да обичаш, това значи да работиш. Красиво е да бъдете естествени. Любовта разхубавява човека. Истинската Любов никога не изчезва, не ограничава и не изисква. Бог обича човека чрез хората. Може да обичате един човек само, ако го познавате. Колкото и малка да е ролята ви в живота, бъдете доволни и я изиграйте както трябва.

▲
...за да обикнете човека, хубаво е, необходимо е да намерите добрите, Божествените у него черти, а не неговите грешки. И в лошите хора има добри черти. Значи, за да обичаш един човек, трябва да намериш добрите му страни вътре в него. Всички хора да ги мислите, че са ваши ближни. Вие всички имате Любовта у себе си, но остава само да я проявите. Молете се на Бога, за да я проявите.

Вие трябва да различавате човешката любов от Божествената и да не ги смесвате. Трябва значи, в тоя случай да изпълнявате волята Божия. Любовта тогава ще се прояви у нас. Самоотричането, доброволно а не по заповед, води към Любовта. Ангелите само като помислят за Бога отричат се от своето блаженство в рая и слизат на земята да помагат. Затова, размишлението върху Христовата Любов трябва да го считате тъй необходимо, както дишането на въздуха. Знайте, че Любовта на Бога тогава ще мине през Христос и тогава ще дойде чрез Него до вас.


из Разговори с Учителя, Боян Боев

Един брат посети Учителя. В частен разговор с него Той каза: Идването на Великите Учители става за освобождението на света. Аз ви показвам къде е пътят на Светлината, която носи Живот и няма да ви покажа малките светлинки. Когато се приближавам при хората, всякога съм чист. Чистотата е едно качество, което всички трябва да придобиете. Когато говоря за Слънцето, няма да очаквате щастие от мен, а от Слънцето. Завеждам ви при извора. Няма да очаквате щастие от мен, а от извора. Та когато ви говоря за някои работи, искам да ви заведа при Реалността, където няма скърби и страдания. А там, където има скърби и страдания, това е нереалното и човек, като не разбира Божиите пътища, страда.

Аз имам допирна точка с Бога. Интересува ме допирната точка! Като направя нещо, тогава мисля, че зная. За мен само реализираните идеи са идеи. Аз съм пратен от Бога. Трябва да знаят, че не съм дошъл от само себе си, по мое желание, а съм пратен от Бога да работя за въдворяване на Царството Божие на Земята. Царството Божие няма форма. Бог говореше чрез Христа, Бог говори чрез мен! Идеите, които излагам в беседите и лекциите, са взети от Божественото. Аз съм дошъл, за да изявя Любовта, да я донеса на Земята. Това е моята мисия. Каквото е говорил Христос и каквото говоря аз, то е един и същ източник. Не са два източника. Но всеки Учител се различава, носи един свещен огън от Невидимия свят и какъвто е огънят му, по това се отличава.

Против Учителя не може да се работи. Ние носим едно Божествено учение, но не спорим, не можем да го сравним с нещо; времето ще покаже. Всички онези, които ще дойдат, са определени. Онези, които идат в Шестата раса, са определени. Ако някои могат да намерят по-голяма светлина другаде, нека да идат там, няма нищо. Учителят като дойде, носи новото; старите адепти не могат да отидат по-напред без един ключ и този ключ е в Учителя. Учителят дава обяснение за възможностите на настоящето и разкрива бъдещето. Аз сега дойдох да науча хората да живеят по Любовта; няма друг път, всички ще дойдат. Това Учение искам да го подложат на опит.

Аз се уча от Слънцето. Искам да бъда като Слънцето, като плодните дървета, като изворите, като скъпоценните камъни, като всичко хубаво в света. От всичко се уча, всичко оценявам, нищо не подценявам. Когато хората вървят по този Божествен път, аз се радвам, а съжалявам, когато не са в него, защото всички ония страдания, които ще имат, не ме радват. Аз искам душите, над които работя, да успяват и един ден да бъдат една написана книга, че да се радвам, че съм постъпил добре.

Трябва да дойде Учител в света, за да даде образ на хората. Като дойде Учител, Той говори нещо, което им е понятно. Учителят носи Първата любов в себе си и не може да гледа с пренебрежение на хората. Той гледа на всички еднакво, защото Любовта има еднакво око за всички. Той знае защо страдащият страда и защо радващият се радва. Той може да избави страдащия много лесно, само с две думи: „Приеми Любовта и ще се освободиш!“
Трябва да обичаш един човек, за да го подготвиш в пътя към безсмъртието. Учителят приема Любовта от Бога, тя минава през Него и идва при ученика.

Най-първо се образува връзка между Учителя и ученика. Учителят трябва да има Любов към ученика, за да може да му преподава. Любовта, която Учителят има към ученика, е важен фактор за повдигането на ученика.

От никого нищо не съм взел, само съм давал. Съживявал съм ги, връщал съм ги от смъртта, материалното им положение съм оправял, дълговете съм им плащал, а в замяна нищо не съм взел, защото така разбирам Любовта – в даването. И чувствам единството по следния начин: ти, като обичаш някого, мен обичаш; като поливаш едно цвете, радвам се, понеже то се радва.

Ето как ще стане побратимяването: нашата литература ще преведем на сръбски, на полски и пр. Невидимият свят ще даде запалка, а материалът ще се даде от тия, които са в Школата. По стила на беседата ще кажа, че едно дете може да говори логически, като заучи някое стихотворение; да говори човек логически не е мъчна работа, има известни правила, които ще заучи и готово. Нещата в Природата логически ли са наредени? Звездите не са наредени по величина в пространството. Онова, което се дава в беседите, не е само в думите. В беседите има запечатани работи, които не могат да се предадат с думи. Много работи остават запечатани и само който ги е преживял, ги възприема. Четенето на Евангелието, беседите и лекциите трябва да става с разбиране и приложение. Всяко нещо, което четеш, трябва да обмислиш и да го приложиш. Някои мои беседи са чисто хирургически – чистя раните на хората, на които говоря. Значи съобразявам се с хората, със слушателите, с живата публика, която е пред мен. Във всички лекции могат да се намерят методи за възпитание и самовъзпитание. Толкова методи и образи съм дал за възпитание на децата, на големите, на философите, на поетите и пр. Образите, с които си служа, са извадени от Природата. Най-новото, което е сега в Природата, това превеждам. Преди две хиляди години друго беше. Казват: „Едно време Христос е казал това“; да, но Христос също е казал: „Сега не може да разбирате някои неща и после ще ги разберете.“ Та сега има нови неща и след две хиляди години ще има още по-нови неща. У нас философия, живот, упражнения и всичко друго вървят хармонично. Тези гимнастически упражнения се дават на външния свят за пръв път. Музика прониква беседите и трябва да се намери някой, който да знае да ги изсвири. Който ще тълкува беседите, трябва да е майстор. В беседите са скрити истини за бъдещата култура. Четете беседите и лекциите от Младежкия и Общия окултен клас, Евангелието – също. Тези работи вършете пред всяка друга работа, обезателно трябва да намерите време за тях.

Братът каза: „В тях има скрит смисъл.“

В това е именно е силата – да се упражнява ума, да се впрегне на работа и да търси вътрешния смисъл на думите в беседите. Някой път ви държа една лекция и през ума ми минава мисъл защо ли трябва да ви я държа, когато ще я разберете след двадесет години; защо от Небето искат да я държа. Сега давам двадесет лева на малко дете, което не съзнава, но като минат години тези негови пари вече ще станат един малък капитал. Идеите, които излагам в беседите и лекциите, вие сами може да ги намерите, но за всяка от тях трябва да работите двадесет и пет хиляди години, за да я намерите. Да кажем, че в една беседа има десет идеи; тогава колко години ви трябват, за да ги намерите? А колко такива беседи има? Затова подчертавам, че с тези беседи и лекции се съкращава извънредно много времето за вашето развитие. Някога в древността мнозина са чакали в школите двадесет години, за да има дадат две-три зрънца изречения, с които да работят после.
Окултната наука на Запад върви по механичен път, а в беседите има разнообразие, каквото има и в самата Природа. В това разнообразие има вътрешна закономерност – както е в Природата, така е и в беседите. Аз съм излязъл от един свят, в който окултистите не са стъпвали и дори не са го виждали. Превеждам от Природата, от самия оригинал.

Досега не съм ви говорил за Любовта, досега съм стигал до Причинния свят. Тази Школа върви по Абсолютния път; щом искате да вървите по относителния път, вие се изключвате от нея. И вън от Школата пак е школа. Всичко е в плана на Бога. Веднъж казах на едни външни хора: „Ако искате да чуете това, което е писано, то недейте идва при мен, има книги, четете ги, но ако искате да чуете това, което никъде не е писано, елате при мен.“
Един свещеник ми писа, че се е отчаял, защото нямал какво да говори, но почнал да чете беседите, животът му се осмислил, станал радостен и весел и ме питаше дали има право да ги изнесе пред своите слушатели. Той се е ободрил от новото. Аз никой път не съм преповтарял нещата. Това, което съм казал, целият свят да ми дадете, не го повтарям. Онова, което говорих двадесет и пет години, то вече изпълни света и от него светът не може да се освободи. То не е мое, то е Божествено и един ден хората отвътре ще го приемат. Животът няма да се измени така, както днес хората мислят. Има невидими работници, които вземат и разпространяват чрез въздуха идеите, които ви говоря. Словото, което донесе Христос, духовете после го разпространиха навсякъде. Новите идеи, които говоря, тази Божествена мисъл, навсякъде се носи в света, всички я чувстват. С вас заедно слушат беседите и други същества. Мнозина слушат туй, което говоря. Когато изнасям беседи, нямам предвид само вас, но и тези, които съвършено са се освободили. Тях ги няма тук, на Земята, свободни са и слушат от други светове.
Братът попита: „Как можем да ги достигнем?“
За да ги достигнете, трябва да направите връзка с тях и да ги попитате как са дошли до това състояние.
Някой път, за да стресна, за да изтъкна някой недъг и за да помогна, разправям в беседата работи, с които се цапам, като навлизам в една тиня, защото всяка човешка любов е голяма кал. Принуждавам се да разправям за това, за да изтъкна истината, цапам се, ала не може другояче, трябва да я кажа.

Един учител ви преподава знание, но знаете ли как се е придобило то? Някой е вкусил сладките плодове на знанието, но как идва този сладък плод, какви условия е минало дървото, как е издържало на бурите, студа! Ако хората са готови, мога да им говоря по-дълбоки работи, но трябва смирение. На един човек, който мисли, че всичко знае, не мога да му кажа нищо. Преди всичко човек трябва да има смирение, ако иска да получи по-вътрешно знание, т.е. трябва да има съзнание, че това, което знае, е много малко и че трябва тепърва да учи.
Един французин ми зададе с писмо няколко въпроса: първо, кое ме е подтикнало да започна това движение? Отговорих му: Любовта към Бога, Знанието за Бога и Истината за Бога. Второ, за кои е това движение? Казах му: това движение е за цялото човечество, а не само за България; това движение е организирано и другите организации ще дойдат да помагат на него, понеже то е Божествено. Трето, това движение има ли противници? Казах му: във времето, което иде, всички онези, които се противят, ще изгубят своята почва. Това, което ние носим на света, е така необходимо, както светлината, въздухът, водата и хлябът. Това е най-новото положение, което се разкрива на бъдещото човечество. Хората трябва да го опитат. Любовта трябва да влезе в света по нов начин. Нещата, които казваме, трябва да се проверят, за да имат живот и никак няма да се налагат със сила. Аз не искам да ви доказвам, а казвам: Опитайте. Щом се защитаваме, ние сме на крива страна, трябва да се говори само това, което има приложение. Това, което говорих тази сутрин в Общия окултен клас, има приложение.

Който не познава Вътрешния учител, не познава и външния. Учителят не може да работи върху всички направо. Върху някои работи направо, а върху други работи така: ще тури между него и себе си един човек или двама, или трима души и т.н., до десет. Христос избра дванадесет души и върху тях работеше. Всеки от тях имаше една типична черта. Например Тома имаше особена черта и тя беше врата за Христа да работи между другите хора. Също така и всеки един от учениците му беше врата, чрез която Той можеше да работи върху специална група хора в света. От всички ученици на Христа само у Йоан имаше мекота.

В погрешките на моите ученици не се взирам, имам много по-важна работа. Зная всичко какво мислят и какво вършат. Бих могъл да ги изправя, обаче не искам; оставил съм ги напълно свободни, тъй като уча свободните. Това Учение е за свободните, не търсете любовта на кибритените клечки. Любов, която се запалва от кибритени клечки, гасне, а Божествената Любов е вечна, тя никога не гасне, никога не се губи, вовеки веков пребъдва. Само като помислим за Бога, Любовта ще изпълни нашите сърца. Това, което съм ви казал, е много малко: да търсим Бога във всичко, да обичаме Бога във всичко и във всички! Аз съм посадил млади дръвчета, които сега растат и след три-четири-пет години ще дадат плод. Тогава ще видим на кого какъв е плодът. Нито един, който е дошъл при нас съзнателно, не е излязъл. Ние нито каним, нито пъдим някого от нас.

Сега приготовлявам учениците; ще дойде време, ще ви запаля и вече не ще има угасване. Само ако се запалите! Най-напред ще има охкане, ала като почнете да давате плод, то вече сте готови. Аз съм се пожертвал за вас, а сега вие трябва да се самоотречете от себе си. Чрез послушание ученикът ще възприеме Любовта на Учителя. И както почвата възприема дъжда, така той възприема Любовта на Учителя. Чрез учение ученикът полива нещата и те растат в него. Ученикът е послушен, за да се посели в него Любовта на Учителя, и учи, за да възрасне в него Любовта. За да те приеме Учителят, трябва да имаш Любов. Само Любовта може да отвори портите на Мъдростта и на Знанието. Учителят избира учениците си и със своята Любов ги повиква. Ученикът от признателност към Учителя учи, за да поддържа Любовта на Учителя.

Любовта, която проявяваше Христос към околните, беше отглас на Любовта, с която Го възлюби Отец. Като познаем Бога, трябва да познаем, че и нас е изпратил, за да извършим Волята Му. Всеки съзнателен човек, в когото Духът Христов живее, трябва да осъзнае, че е пратен, за да свидетелства Истината, че е пратен да извърши Волята Божия. Ако нямаме отношение към Бога, какво ще ни застави да имаме отношение към другите?

От какво зависи благоволението на Учителя към ученика? То зависи от две неща: първо, от добрата обхода на ученика към Учителя и второ, ученикът да учи. Той може да се обхожда добре, но да не учи добре и това, което с добрата обхода съгражда, с неученето разгражда. А има ученик, който добре се обхожда и добре учи. Тогава Учителят към него има особено разположение. Добрата обхода е капитал! Чрез учене ученикът разработва този капитал. Ако не се учи, капиталът остава неразработен и тогава след време изчезва, изхарчва се. Всяко нещо, което не дава плод, се хаби, намалява се.
Най-първо човек трябва да цени Любовта, която дава Живот, а след това да желае да облече Живота. Знанието е дреха на Любовта, Истината е охрана, жилище. В Любовта човек се ражда, в Мъдростта се облича, а в Истината има жилище, в което да живее. Любов, Мъдрост и Истина са три необходими неща.

Много братя и сестри са отдадени напълно на уреждането на материални и лични въпроси и не живеят идеен живот. Затова е необходимо да се създаде мисловна централа – не всяко нещо да се съобщава на всички, а само на определени. Някои не прилагат и даже понякога съжалявам, че почнах в България духовна работа. Трябват безкористни хора, които са готови да служат безкористно на Бога, а в Братството такива са само отделни лица. Определените братя и сестри са 1444. От тях има вече една част в Братството и с други още ще се допълни. И те ще дойдат непременно! Но не всички, които са сега в Братството, са от тези 1 444 души.

Една сестра ми каза: „Искам да бъда при Вас, да Ви слугувам, да Ви стана слуга.“ Казах ѝ: „Моля, Вие сте на крив път! Защо ще слугувате на мен, вашият господар е Бог, слугувайте на Него! Аз също съм слуга. Защо ще взема един чужд слуга, когато и аз съм слуга и мен не ми трябват слуги.“ Христос казва: „Думите, които говоря, не ги говоря Аз, но Отец Ми говори чрез Мене.“ Когато някой път говоря строго някому, защо той да не мисли, че Бог говори чрез мен.

Един голям професор може да посвети на ученика си много малка част от времето си, понеже е много зает с разни свои открития в лабораторията. Изобщо неговата работа не е да се занимава само с ученика.

Нямам време, никой да не идва да ми се оплаква от този или от онзи. Някой пита: „Какво трябва да правя?“

Гледайте мен и правете каквото правя аз, опитайте го. Необходимо условие за напредване на ученика е изучаването на беседите.


Според мен тази беседа е изключително важна и за това я пуснах цялата. Благодарна съм, че свободно мога да откривам и разбирам мъничко, зрънце от Новото, което иде в света чрез Словото. Желая на всички братя и сестри да прилагаме и да се доближаваме до Истината!

Бурята е буря, но в мен е Той.

Стоя сам пред Морето. Чувствам се толкова малък, много малък. Усещам могъществото на Безвремието и аромата на Вярата, но се чувствам сам. Пред мен са вълните на моите мечти и копнежи - несбъднати реалности. Аз съм сянка пред океана на Бъдещето.

Усещам вятъра, който пее нежна песен. Песента докосва раните на душата ми и ги лекува. Тишината прониква в съзнанието ми и ме обзема, както вълните леко докосват брега отново и отново.

И тогава виждам нея - Бурята. Тя идва като ураган, който не е искан, но е нужен. Помита всичко по пътя си - мечти, мисли, цветове. Няма вече ред и порядък. Яснотата се превръща в хаос, а хаосът в Шепот от Там.

Стоя сам на брега и гледам как вълната се приближиава с бясна скорост към мен. Тя е десетки пъти по-голяма от мен. Няма страх, но Бурята ме обзема напълно. Вълната се стоварва върху мен... И нищо. Още съм жив, още съм на брегът, но Бурята е още в мен и става все по-могъща.

Бурята мен не разбира, но аз я разбирам.

Идват още вълни, още и още. Хаос, тишина, отново хаос и отново тишина.
До мен на брега стои малка, на вид обикновена пръчка. Всички отговори, всички възможности са там. Само трябва да се протегна и да я взема, но колко се страхувам да я докосна. Парализиран съм от страх. А колко малко ми трябва само. Трябва само да отворя очите си, да погледна в дълбочината на душата си и да я взема. Трябва ми смелост и сила да бъда себе си. Да, ето това искам, да бъда себе си. Колко е просто само, а колко още урагани трябва да минат през мен, за да бъда във връзка с истинската си същност. Следваща вълна, отново и отново. Стават все по-силни, целият съм мокър.
Остави ме Буря - крещя аз, просто искам да бъда себе си. Не мога и не искам повече да те потискам. Урагани на моето сърце, благодаря ви! Сега вече знам!

Бурята ме разтърсва за доброто, що е в мен.

Изведнъж се случва онова, което чаках толкова време. А колко е просто само, отнема само миг от Вечността. Бурята продължава, но няма власт над мен. Усмихвам се, уверено се превеждам, за да взема Пръчката. Докосвам я и изведнъж всичко се променя. Настава пълна тишина и мир. Това е безконечен Мир, при който няма аз и ти, всичко е Едно. Няма минало, нито бъдеще, има само Тук и Сега. Вълни на неописуема Радост се разливат. Бурята в мен се превръща в нежен вятър от Тишина, морето - в океан от Щастие, а пясъкът - в безбрежно поле от разцъфнали Лотоси. Слънцето изгрява и разстила своята Топлина, а планинските върхове ми изпращат своята Обич. Всичко е на мястото си, бурята май е още някъде там, но Тук е тихо и спокойно. Сега съм и Океан, и Вятър, и Върхове. Толкова е лесно да бъдеш себе си.

Благодаря ти Буря!
Благодаря ти Небе!
Благодаря ти Душа!


23.03.2011 г.

Очите ти са чаша, от която пия
от океана на Безвремието.

Лицето ти е полъх, който лекува
копнежите на Сърцето ми.

Душата ти е прозорец, през който ме докосва
светлината от Утрешния Ден.

Ти си поезия, която се лее от
от арфата на Вселенската Душа.

Благодаря ти, за това, че ми
позволяваш да откривам отново себе си!

22.03.2011 г.

В сегашния живот няма по-хубаво нещо от служенето. Всичко останало – четеш или пишеш нещо – се отнася до външния живот. Неразбраните неща също имат отношение към външния живот, а разбраните – към вътрешния живот, т.е. към основата на живота.
И във времето на Христа очакваха да дойде Царството Божие, но не дойде. И до днес още не е дошло.
Хората очакват времето да се изпълнят тези обещания и още ще чакат. – Защо? – Защото не разбират законите. Те не знаят, че Истината ще им донесе свободата. Друг път за свободата няма.
Човек трябва да влезе в Ерусалимския храм, т.е. в своя вътрешен храм, и да изгони търговците навън. Търговците представляват дребнавостите в живота. Не можеш да служиш на Бога и да се занимаваш с дребни работи. Те всякога ще те спъват. Следователно всичко, което спъва човека, трябва да излезе навън. Ще ви кажа една мисъл, която може да си напишете. Тя е следната: Никога не поставяй завеса пред очите си. Да сложиш завеса на прозорците, има смисъл, но пред очите – никога!

Човек е дошъл до положението сам да работи и сам да се храни.

Като работи сам, той усилва вярата в себе си. По отношение на вярата хората могат да вярват в неща вън от себе си. Например, някой вярва в парите, а друг – не вярва. По отношение на парите първият е вярващ, а вторият – безверник. Който вярва в парите, в богатството, има възможност да стане богат. Който не вярва в парите, не може да забогатее. – Кое е по-добре: да си богат, или да си сиромах? – Според мене за предпочитане е да си сиромах. Богатия всеки може да го убие; сиромахът си върви спокойно, не се страхува, че ще го убият. Голямата вяра в парите докарва смъртта.

Вярата в Бог изключва всякакъв страх и безпокойство. – На какво се дължи това безпокойство? – То е вътрешен, личен въпрос, на който сами ще си отговорите.

Докато вярата ти в Бога е чиста, незасегната от външни влияния, ти си спокоен, нищо не те плаши. Такова е състоянието на здравия и задоволен човек. Той има хубави мисли и чувства, добро разположение на духа. Щом му дават храна, която не му понася, стомахът му се разстройва и той става мрачен, неразположен. Ще направя превод на мисълта си, да разберете какво означава за човека неестествената храна. Тя представлява онези неестествени идеи и учения, които тровят човешката душа. Това са лъжливи идеи, които внасят заблужденията в света.

Вие искате още днес да имате ангелски крила. И това е възможно, но при условия да бъдете абсолютно умни и справедливи. Ангелите се отличават с две съществени качества: те са умни и крайно справедливи. Никой никога не може да ги заблуди. Какъв ангел ще бъдеш, ако не си готов да дадеш и последната стотинка, която имаш? Срещаш един беден човек. Бръкнеш в джоба си да му дадеш нещо. Напипваш последните си десет лева и сърцето ти се свива, не ти се дават. Казваш: „Няма да му дам нищо, аз съм по-беден от него“. В случая ти губиш силата си, защото мислиш, че силата ти е в десетте лева. Не мисли, че твоите работи ще се оправят с тези десет лева. Лъжеш се, те няма да ти помогнат. Силата на чешмата не е във водата, която изтича, но в прииждащата вода. Силата е в онова непреривно прииждане на енергия. Докато мислиш, че като дадеш десетте лева, ще обеднееш, ти си на крив път. Казваш: „Трябва да даваме, за да взимаме“. – Така е, но трябва да разбирате закона за даването и вземането. Като хвърли семето в земята, земеделецът казва: „Все ще взема нещо от нивата си“. – Не е там въпросът. Не е достатъчно да хвърлиш семето, за да вземеш нещо. Преди това трябва да разореш нивата добре, да я наториш и тогава да я посееш. В този случай ти ще вземеш десет пъти повече от това, което си посял. Същият закон се отнася и до доброто. Разори нивата си, натори я и посей доброто в нея. То ще израсте и много плод ще даде. Обаче да посееш семето и само да чакаш да израсте, това е крив възглед. То е все едно да очакваш хляба наготово, а ти само да го ядеш.

Питам: Колко от вас вярват без никакво съмнение? Ще кажете, че съмнението се допуща, понеже се явяват неща, които човешкият ум не може да приеме.

Например, казано е, че Христос нахранил няколко хиляден народ само с пет хляба и две риби. – Наистина, за човек, който не познава законите на великата природа, това е невъзможно. Обаче за човек, който познава тези закони, това е възможно. Той не се нуждае от доказване на тази истина. Ето, от милиони години Бог храни всички живи същества все от земята. Тази черна земя, която сама по себе си не може да се яде, произвежда всички храни. От нея излиза всичко.

Кога се разбира едно учение? Какъв трябва да бъде християнинът? Какво представлява християнството? Кои са отличителните качества на вярващия? Това са въпроси, които поставят известни ограничения. Каквито отговори и да се дадат, едни ще бъдат по-близо до истината, а други – по-далеч. Има едно положение, което Бог е вложил в човека. И ако той се ръководи от него, всичко се нарежда така, както е определено. Например, ако въртиш крана на чешмата в обратна посока, вместо да тече водата, ти я спираш. От тебе зависи да тече водата или да я спреш. Ще въртиш крана в тази посока, в която водата тече. Аз уподобявам крана на човешкия ум. Като завъртиш крана в противоположна посока, мисълта спира. Щом го завъртиш в права посока на нейното движение, тя веднага потича.

Мнозина казват: „Вярваме в Бога, но трябва да се работи. Ние се нуждаем от храна, облекло, жилище. С гола вяра само не се живее“. – Това е завъртване на крана в обратна посока. Какво разбирате под „гола вяра“. Тази вяра няма никакво отношение към живота. Истинска вяра е онази, която дава възможност на човека да се свърже с Бога. Затова Павел казва: „Ние живеем и се движим в Бога“. Следователно, ако живееш с гола вяра, ти си извън Бога.

Казваш: „Защо Господ ме забрави? Докога ще се мъча и страдам?“ – Докато решиш да изпълняваш Божията воля. Щом започнеш да изпълняваш волята на Бога, и Той ще измени отношенията си към тебе. – „Аз изпълнявам волята Божия.“ – Изпълняваш я като онзи ученик, който прочел само десетина реда от урока си. – Не, ще прочетеш целия урок, ще го повториш, ще си го разкажеш и тогава ще затвориш книгата. Следователно изпълняването волята на Бога не е еднократен процес. Винаги ще изпълняваш Божията воля. – „Аз искам да изпълнявам тази велика воля.“ – Всеки иска, но не е само до искането.

Казваш: „Искам да бъда богат“. Всички искат да бъдат богати, но не могат. – „Искам да бъда учен.“ – Искането не разрешава въпроса. То е все едно, че искаш да ядеш. – Щом искаш да ядеш, ще си купиш хляб и сам ще ядеш – никой не може да яде за тебе.

Казвам: За да не успява човек в живота си, това се дължи на известни спънки във вътрешния му живот. Те се отразяват на неговото съзнание. Ето защо, първо ще премахнеш спънките. След това ще реализираш всичките си желания. Докато е на земята, човек неизбежно минава през съмнения и колебания.

Пътник си, минаваш през една гора и объркваш пътя. Нощта е тъмна, не знаеш накъде вървиш. По едно време виждаш една малка светлинка, някой се приближава към тебе. В този момент ти се зарадваш, че към тебе иде човек със запалена свещ. Той е ловец, тръгнал на лов. Едва се зарадваш и в ума ти мине едно съмнение: „Ами ако този човек, с пушка на рамо, ме убие?“ Ти вече не му вярваш. Той ти осветява пътя, но светлината не те успокоява. Не всякога светлината може да успокои човека.

Човек всякога може да се съмнява.

Значи и когато животът ти е в опасност, пак можеш да се усъмниш. Сега вие искате да отидете при Бога с всичкото си богатство. Трябва да знаете, че Бог няма нужда от богати хора. Той предпочита сиромасите. – Защо? – Богатите са пълни шишета.

Бог не се нуждае и от учени хора. И те са пълни шишета. Какво ще се налее в тях? Според мене, който отива при Бога, не трябва да бъде нито богат, нито сиромах; нито учен, нито невежа. Ще отидеш при Бога с желание да научиш нещо, да придобиеш нещо или да изпълниш Неговата воля. Следователно ще отидеш при Бога, като син при своя баща. Отношенията между Бога и тебе трябва да бъдат безкористни. Отидеш ли при Него с желание да забогатееш, да станеш учен, ти изменяш на Любовта. Ще ме запитате: „Можем ли да бъдем Синове Божии?“ – Ако вярвате, може; ако не вярвате, не може.

Под „вяра в Бога“ разбирам да влезеш в онези условия, при които можеш да придобиеш нещо.

Христос казва: „Ако имате вяра като синапово зърно, като кажете на тази планина да се премести, тя ще се премести“. Ако планината не се премести, причината е в тебе, ти не си разбрал великия закон. Ако имаш вяра, и дете да си, ще бутнеш точно този бутон, който движи машината. Ако нямаш вяра, и учен да си, ще буташ тук-там, но няма да намериш бутона, от който зависи движението на машината. Значи детето, със своята вяра, движи машината, а възрастният, макар и учен, без вяра нищо не може да постигне.

Първото нещо, което се изисква от човека, е да усилва вярата си. Под „усилване на вярата“ разбирам всеки ден да се придава нещо към нея.

Днес вярата на мнозина отслабва, защото не придават нищо към нея.Следователно не върши това, което отслабва вярата. Например, не се мъчи да правиш чудесата, които Христос на времето си е правил.

Даже и любовта на майката не може да се повтори. Детето ще обичаш по един начин, а възрастния – по друг начин. Когато любовта се повтаря по един и същ начин, тя се опорочава. Никоя жена не може да заеме мястото на майката. Майка ти те родила, кърмила и отгледала, и ще дойде друга жена да заеме нейното място! Това е невъзможно! Майка е само онази жена, която е дала нещо от себе си.

Не внасяйте две идеи в ума си! Срещнат ли се две идеи в ума ви, те ще произведат цяла война. – Коя идея е по-силна? – Не внасяйте Господа и дявола едновременно в себе си.

– Какво е истината? – Това, което е направило всичко в света. Затова е казано: „Глава на Твоето Слово е Истината“. Аз искам да останат в ума ви две реални мисли, а именно: Какво е Бог и какво – дяволът. Бог е този, Който е направил всичко. Дяволът е този, който нищо не е направил, а казва, че всичко е направил. В когото от двамата вярвате, на него ще приличате.

Дяволът е крайно взискателен. Като заеме едно място, той така се настанява, че не можеш да го изпъдиш. На дявола добро не може да се прави. – Защо? – Защото ще те направи роб. Види ли, че някой човек е малко внимателен към него, веднага го използва. Като влезе в човека, той се настанява като в свой дом и счита, че всичко е негово. Това ви казвам, за да имате ясна представа какво нещо е дяволът. И без да ви говоря за него, вие го познавате.

Следователно не взимай фалшиво положение в живота, да мислиш, че с всичко можеш да се справиш. Не е така. Не казвай, че Бог е създал всичко заради тебе. Ако мислиш така, ти заемаш положението на господар, а Бог – на твой слуга. По-скоро приеми, че Господ е създал всичко за себе си. – „Защо еди-кой си е по-учен от мене?“ Не се сравнявай с никого нито по ум, нито по богатство, нито по ученост. Радвай се на това, което имаш.

„Ще се моля на Господа да ми изпрати по някакъв начин пари.“ – Ти си на крив път. Пари ще искаш от хората, те са ги създали, а от Господа ще искаш да отвори сърцето ти, да обичаш

Едно се иска от вас: Да се обичате един друг. Това е волята Божия. Който люби, всякога придобива; който не люби, губи. Това е закон.

Когато аз ти светя, ще вървиш след мене, няма да се отклоняваш нито наляво, нито надясно. Ще вървиш след мене и ще мълчиш. – „Какъв ще бъде краят?“ – За края не мисли. Като изгрее слънцето, тогава ще видиш края. Благодари, че виждаш светлината и доброто, което ти е направено. Когато някой те изведе от тъмната нощ, и аз съм готов да те изведа. Между проявите на доброто има връзка. Откъдето и да дойде светлината, тя излиза от един източник. Светлината иде от Бога. Тя осветява пътя на всеки човек, дошъл в света. Всеки е длъжен да обича Господа заради светлината, която получава от Него.

Бог приема любовта на всички, както приема и молитвата им. Той приема молитвата и на богатия, и на бедния; наема молитвата и на богатия, и на бедния; на учения и на простия; на здравия и на болния. – „Като забогатея, тогава ще се моля на Бога, да Му благодаря.“ – Не, ще се молиш на Бога и като сиромах, и като лош, и като болен. Бог приема молитвата на всеки човек и на всеки отдава по нещо.

Освободете се от ненужния товар, който носите на гърба си. – „Как ще се освободим?“ – Като дадете част от товара си на онзи, който нищо не носи. Така ще се радват и онези, който нищо не носи. Така ще се радват и онези, които нищо нямат, както и онези, които имат много. Едни да дават, други да вземат, да става вътрешна обмяна. Да се радва и който има, и който няма. Давай, за да се слави името Божие. Взимай, за да се слави името Божие. Нужни са хора, които дават и които взимат. Едновременно ще даваш и ще взимаш. Ще възприемаш Божията Любов и ще я предаваш на другите. Любовта ще донесе щастието, което търсите.

Има едно условие, при което можеш да станеш и богат, и учен. – „Кое е това условие?“ – Като повярваш. Чрез вярата ти вървиш по друг закон. Не смесвайте материалните работи с духовните. За материалните работи се изисква време и пространство. За духовните работи законът е друг.

Трябва да се молиш.

Повдигни се малко. Направи три стъпки нагоре. Тогава, като се помолиш, Бог ще те послуша. У всички има мисли, от които трябва да се освободите. Не мислете, че като изгрее днес слънцето, вие ще бъдете по-добри. Има възможност да бъдете по-добри, но дали ще станете такива, това зависи от вас. Не мислете, че ако слънцето ви завари лоши, такива ще си останете. – Не, изгряването и залязването на слънцето е временна обстановка на нещата.

Има път, по който смъртта е по-лека. Като влезеш в този път, непотребното ще се стопи и само потребното ще остане. Така се случи и с пророк Илия. Той остави кожуха си на земята и с колесница замина за другия свят. Този е пътят за силните във вярата. Като говоря за смъртта, казвате: „Страшно нещо е да заровят човека в земята да гние“. – Страшно е, ако умре; ако не умре, това е благословение. И житното зърно се хвърля в земята, но не умира. В това отношение то има по-голяма вяра от човека. По същия закон всеки човек ще бъде посят в земята и след време ще възкръсне.

Колкото по-високо се издига човек в духовно отношение, толкова по-снизходителен става към подобните си. Затова е казано: „Не съдете, за да не бъдете съдени“. Бъди широк към ближния си. Отпусни малко, замажи малко – бъди снизходителен. – „Ама как можа да сгреши?“ – Ти никога ли не си грешил? Снизхождението е път на Любовта. Ще дойде ден, когато ще бъдем абсолютно чисти, без никакви слабости – нито слабостите на децата, нито тези на възрастните. Казвам: Пътят, по който вървим сега, е добър. Нашата сила е в Любовта, във вярата и знанието, които трябва да приложим. Това изисква новият път. И млади, и стари могат да вървят в този път естествено, без никакво насилие. При насилието се раждат всички опасности. Леността води към други опасности. Обаче има един нормален живот, който не е нито във вечния труд, нито във вечната почивка. Трудът и почивката са временни.

Има и трето състояние – състоянието на Любовта. Тя е Божественото начало, от което извира животът. Когато намерим Любовта, ние влизаме в правия път на живота, който изключва смъртта. Когато влезем в пътя на Мъдростта, ние излизаме от тъмнината, която е причина на големите страдания и нашия живот.

Проявената Любов на Духа, проявената Мъдрост на Духа, проявената Истина на Духа носят пълния живот на Бога, на Единния, Вечния Бог на живота.

УС от Учителя Беинса Дуно

Бурята е буря, но в мен е Той.

Стоя сам пред Морето. Чувствам се толкова малък, много малък. Усещам могъществото на Безвремието и аромата на Вярата, но се чувствам сам. Пред мен са вълните на моите мечти и копнежи - несбъднати реалности. Аз съм сянка пред океана на Бъдещето.

Усещам вятъра, който пее нежна песен. Песента докосва раните на душата ми и ги лекува. Тишината прониква в съзнанието ми и ме обзема, както вълните леко докосват брега отново и отново.

И тогава виждам нея - Бурята. Тя идва като ураган, който не е искан, но е нужен. Помита всичко по пътя си - мечти, мисли, цветове. Няма вече ред и порядък. Яснотата се превръща в хаос, а хаосът в Шепот от Там.

Стоя сам на брега и гледам как вълната се приближиава с бясна скорост към мен. Тя е десетки пъти по-голяма от мен. Няма страх, но Бурята ме обзема напълно. Вълната се стоварва върху мен... И нищо. Още съм жив, още съм на брегът, но Бурята е още в мен и става все по-могъща.

Бурята мен не разбира, но аз я разбирам.

Идват още вълни, още и още. Хаос, тишина, отново хаос и отново тишина.
До мен на брега стои малка, на вид обикновена пръчка. Всички отговори, всички възможности са там. Само трябва да се протегна и да я взема, но колко се страхувам да я докосна. Парализиран съм от страх. А колко малко ми трябва само. Трябва само да отворя очите си, да погледна в дълбочината на душата си и да я взема. Трябва ми смелост и сила да бъда себе си. Да, ето това искам, да бъда себе си. Колко е просто само, а колко още урагани трябва да минат през мен, за да бъда във връзка с истинската си същност. Следваща вълна, отново и отново. Стават все по-силни, целият съм мокър.
Остави ме Буря - крещя аз, просто искам да бъда себе си. Не мога и не искам повече да те потискам. Урагани на моето сърце, благодаря ви! Сега вече знам!

Бурята ме разтърсва за доброто, що е в мен.

Изведнъж се случва онова, което чаках толкова време. А колко е просто само, отнема само миг от Вечността. Бурята продължава, но няма власт над мен. Усмихвам се, уверено се превеждам, за да взема Пръчката. Докосвам я и изведнъж всичко се променя. Настава пълна тишина и мир. Това е безконечен Мир, при който няма аз и ти, всичко е Едно. Няма минало, нито бъдеще, има само Тук и Сега. Вълни на неописуема Радост се разливат. Бурята в мен се превръща в нежен вятър от Тишина, морето - в океан от Щастие, а пясъкът - в безбрежно поле от разцъфнали Лотоси. Слънцето изгрява и разстила своята Топлина, а планинските върхове ми изпращат своята Обич. Всичко е на мястото си, бурята май е още някъде там, но Тук е тихо и спокойно. Сега съм и Океан, и Вятър, и Върхове. Толкова е лесно да бъдеш себе си.

Благодаря ти Буря!
Благодаря ти Небе!
Благодаря ти Душа!


23.03.2011 г.

Очите ти са чаша, от която пия
от океана на Безвремието.

Лицето ти е полъх, който лекува
копнежите на Сърцето ми.

Душата ти е прозорец, през който ме докосва
светлината от Утрешния Ден.

Ти си поезия, която се лее от
от арфата на Вселенската Душа.

Благодаря ти, за това, че ми
позволяваш да откривам отново себе си!

22.03.2011 г.

Бурята е буря, но в мен е Той.

Стоя сам пред Морето. Чувствам се толкова малък, много малък. Усещам могъществото на Безвремието и аромата на Вярата, но се чувствам сам. Пред мен са вълните на моите мечти и копнежи - несбъднати реалности. Аз съм сянка пред океана на Бъдещето.

Усещам вятъра, който пее нежна песен. Песента докосва раните на душата ми и ги лекува. Тишината прониква в съзнанието ми и ме обзема, както вълните леко докосват брега отново и отново.

И тогава виждам нея - Бурята. Тя идва като ураган, който не е искан, но е нужен. Помита всичко по пътя си - мечти, мисли, цветове. Няма вече ред и порядък. Яснотата се превръща в хаос, а хаосът в Шепот от Там.

Стоя сам на брега и гледам как вълната се приближиава с бясна скорост към мен. Тя е десетки пъти по-голяма от мен. Няма страх, но Бурята ме обзема напълно. Вълната се стоварва върху мен... И нищо. Още съм жив, още съм на брегът, но Бурята е още в мен и става все по-могъща.

Бурята мен не разбира, но аз я разбирам.

Идват още вълни, още и още. Хаос, тишина, отново хаос и отново тишина.
До мен на брега стои малка, на вид обикновена пръчка. Всички отговори, всички възможности са там. Само трябва да се протегна и да я взема, но колко се страхувам да я докосна. Парализиран съм от страх. А колко малко ми трябва само. Трябва само да отворя очите си, да погледна в дълбочината на душата си и да я взема. Трябва ми смелост и сила да бъда себе си. Да, ето това искам, да бъда себе си. Колко е просто само, а колко още урагани трябва да минат през мен, за да бъда във връзка с истинската си същност. Следваща вълна, отново и отново. Стават все по-силни, целият съм мокър.
Остави ме Буря - крещя аз, просто искам да бъда себе си. Не мога и не искам повече да те потискам. Урагани на моето сърце, благодаря ви! Сега вече знам!

Бурята ме разтърсва за доброто, що е в мен.

Изведнъж се случва онова, което чаках толкова време. А колко е просто само, отнема само миг от Вечността. Бурята продължава, но няма власт над мен. Усмихвам се, уверено се превеждам, за да взема Пръчката. Докосвам я и изведнъж всичко се променя. Настава пълна тишина и мир. Това е безконечен Мир, при който няма аз и ти, всичко е Едно. Няма минало, нито бъдеще, има само Тук и Сега. Вълни на неописуема Радост се разливат. Бурята в мен се превръща в нежен вятър от Тишина, морето - в океан от Щастие, а пясъкът - в безбрежно поле от разцъфнали Лотоси. Слънцето изгрява и разстила своята Топлина, а планинските върхове ми изпращат своята Обич. Всичко е на мястото си, бурята май е още някъде там, но Тук е тихо и спокойно. Сега съм и Океан, и Вятър, и Върхове. Толкова е лесно да бъдеш себе си.

Благодаря ти Буря!
Благодаря ти Небе!
Благодаря ти Душа!


23.03.2011 г.

В Китай един философ се оженил за една много красива мома, но голямото му нещастие било в това, че нямал средства. А тя била амбициозна мома. Сега вас не визирам, аз визирам ония, старите жени, от старата култура. Живяла тя година, две, десет с него и най-после му казала: „Дотегна ми твоята сиромашия, философ човек си, ама тебе умът ти не стига, затова ти ме освободи, да се оженя за някой богат“. – „На драго сърце – ѝ казал той, – свободна си и имаш всичкото мое благословение.“ Тя се оженила за един много богат търговец. Но в Китай настанала голяма криза и викат този философ да оправи Китай; станал той цар – управлява и разпорежда. Като чула тя това, отишла при него и му казала: „Много се радвам, че ти си достигнал такова високо положение, аз не очаквах, но съдбата тъй завъртяла щастието при тебе; не може ли, както по-рано, да си заживеем пак с любов?“ Гледал той, гледал, взел една чаша нектар, излял я на земята и ѝ казал: „Събери този нектар в чашата и ако можеш да го събереш тъй чист, както беше, можем да заживеем пак заедно“.

И сега, когато Христос дойде на земята да царува, всичките свещеници ще дойдат, като тази китайка, да искат да живеят с него. Но Христос ще излее чашата и ще каже: „Съберете този нектар“. Аз не говоря за сегашните свещеници, те са праведни, аз говоря за големите грешници, които са умрели. С умрелите аз лесно се разправям, но с живите не се закачам, с тях не се разправям. То е един кошер, а пчелите имат жило и ако ги бутнеш, ще те ужилят и всичко подпухва. Не бутайте пчелите!

И всяка моя беседа, ако не ви помогне да имате една малка придобивка – да ви придаде да израснете една сто милионна част от милиметъра на ден, няма си смисъл. Всякога и във всичко човек трябва да има една придобивка.

Коя земя дава най-хубавия плод? Бялата или черноземът? Разбира се, черноземът. Някой казва: „Да бъдем белички“, ама ако искаме да родим житце, трябва да бъдем чернички. Следователно външната чернота не е лоша. Това са символи вътре в природата. И черното, и бялото си имат своите добри и лоши качества. Нима ако се допрете до онази електрическа жица, която е толкова малка, и се изгорите, как мислите, на място ли е тя? – Не е на място. И онова студено поточе, като си турите ръката в него, ако ви боли, ще вземе всичката ѝ топлина. То е лек. Турете малко вода в черната земя, направете от нея каша и ако ви боли ръката, наложете я, ето ви един компрес! И този компрес помага много повече от бялата пръст. И, следователно, правете си такива компреси. И слонът си прави такива компреси от тиня с хобота си. Като се нарани, турне си такава тиня и чака да заздравее раната му.

Студено било и слугите наклали огън, и Петър бил между тях. Туй „студено“ е сега. Всичките религиозни и духовни хора са Петровци, които седят и се греят, и чакат да видят какво ще стане сега с религията. Днес християнството е на изпит, светът го съди, какво ще кажем пред външния свят? Тия хора ще ни възразят тъй: „Ако туй учение, от 2,000 години насам, можеше да се приложи в живота, то щеше да даде един резултат; резултат обаче няма, следователно туй учение е неприложимо“. Прави са. Но туй учение Христово минава сега в една нова фаза. Мислите ли, че ако днес дойде Христос, Той ще проповядва тъй, както едно време? – Не, другояче ще проповядва Христос. И какво ще проповядва днес? – Ако дойде днес, Христос ще проповядва на първо място Любов, братство и равенство. Защо? – Защото сега еволюцията на човечеството така изисква. Този закон сега е необходим. Няма друга сила, която да може да свързва хората, не да ги съединява, а да ги сдружи, да ги примири, както Любовта. Но не тази любов на чувствата: тя не е достатъчна; не туй временно настроение, това не е Любов. Любовта е една съзнателна сила, която всякога може да те стопли и да снеме тежестта от сърцето ти. Любовта няма да те държи гладен: Любовта е онази сила, която дава на хората всички блага. Тя е вътрешен стремеж. Сега всички искате все богати да бъдете. Любовта, ако дойде днес, няма да ви каже: „Бъдете сиромаси, раби и слуги“; не, тя ще каже: „Бъдете братя и сестри“, а такива слуги – навънка, тя ще изпъди и слуги, и господари, и ще каже: „Само братята ще приемем!“ Братство и равенство проповядва тази Любов. Нашите души са излезли от Бога. Каква разлика може да има? – Разликата е само в нашите дрехи: твоите дрехи са нечисти, а душата ти е чиста. Снеми си дрехите, аз ще ти дам други, а твоите ще оперем, измий си тялото, и тогава можем да се разхождаме. Следователно външните условия трябва да се подобрят днес, а не да говорим: „Тъй е казал Господ“. Не, не е казал тъй Господ. И каквото има да каже Господ, аз ще го замълча, защото Той скоро ще го каже и целият свят ще разбере – няма да остане нито една глава, която да не разбере какво ще каже Той. И пред тази велика истина ще мълчим. Туй, което Той има да каже, всички умове ще го възприемат. Защото то е тъй необходимо, както слънчевата светлина е необходима, както храната, която възприемаме, както мисълта, която ни е потребна за нашия живот, и както чувствата, които са необходими да стоплят сърцата ни.

Ако в нашата душа не се зароди новият живот, ако в нас не се пробуди туй съзнание, да можем тази материя да я използваме, нищо няма да излезе от нас. И следователно тия наши тела ние трябва да ги изменим. Сега някои, които ме слушат, разсъждават така: „Какво мисли този?“ Аз ще ви кажа какво мисля. Аз не говоря скрито покрито. Аз мисля: Ти, който си болен, да станеш здрав; който е глупав, да стане умен, и ако лъжеш, да не лъжеш вече. Ако ти не работиш, да се научиш да работиш; ти си жена, помятала си децата – да не ги помяташ. И бих ви наредил цял поменик още. Това уча ясно, това има практическо приложение. И ако съвременното човечество не вземе поука от това, ще иде... Ще замълча къде ще иде.

Обръщайте внимание на добрата страна на живота. В какво седи тази философия? Сега малко ще поразгледам свети Петър по характера му. Той хубаво е направил, защото изказал своя характер, за да го изправи: „Аз изказах своята безхарактерност, аз сам себе си не познавах“. Туй е доблест! Две противоречиви състояния трябва да има във философията, за да почнат хората да мислят.

Ако твоят мъж – моите думи се вземат някой път в изопачена форма – имате мъж, който обикаля някоя жена, по-умна от тебе, тя знае да свири, а ти не можеш да свириш, и този мъж казва на тази жена: „Ти издигна жените в моите очи“, – ти благодари на Бога, че този мъж е с тази жена; ти я считаш за лоша, но той, ако вие му пречите, ще иде при друга, трета, четвърта. Кажете: „Благодаря на Бога, че тази моя сестра ще го упъти“. А сега тя е в стаята ви вътре: „Нямам вяра в него“. Не, не, имай вяра и в твоята сестра, и в твоя мъж. Туй е то характер! Вложи добрите си мисли, тогава и тя, и той ще се издигнат. Жената отива при някой мъж, тя му казва: „Ти издигна моя мъж в моите очи“. Ако тя не е с този мъж, ще бъде с друг, с трети, има хиляди мъже в този свят. Тъй трябва да гледат хората на новото учение. Абсолютна свобода трябва да дадем. Ако аз извърша едно престъпление, де ще ме хванат хората? Ревнивост имаме, това-онова. А щом едно нещо се върши в името на Любовта и Мъдростта, в него престъпление няма. Когато ние прилагаме Божията Любов, и Бог е в нас; когато аз съм в Бога, и Бог е в мене, и той свърши известна работа, тогава човек се издига. Ще дойдат изкушения: но без Бога и без Любовта е най-лошо, а с Бога и с Любовта ще извършим най-доброто дело.

Бог всичко може да извърши. Без Любов ще извършим най-лошото, а с Любов ще извършим най-доброто. И всички трябва така да мислят. И щом влезе тази Любов вътре във вас, да не се греете само. Христос, живата Любов, не се грееше, а седеше вързан. Любовта не е Петър в света. Ти си жена или мъж и взаимно се подозирате. Че ти, ако подозираш мъжа си, Христос в твоето сърце ли е? Христос е при Пилата – горе, а Петър е долу, при слугите. Ти от кои си? Ето приложението, на което искам да обърна внимание на всинца ви – на млади и стари. Да вложим този велик принцип на Любовта. „Мъчно е, много е мъчно.“ Зная, че е мъчно, то е един от най-трудните изпити: да пуснеш Любовта в сърцето си. Не мислете, че ние трябва да пуснем злото вкъщи, но това зло можем да го заместим.

Аз ще ви питам, от кои сте? Не бързайте, нищо не ми казвайте, от кои сте. Отговорете на себе си. Аз зная какво ще кажете, но то не е правилен отговор, няма да ми дадете отговор. А утре ще пратя твоя мъж при някоя жена и ще видим как ще издържиш изпита си и какъв отговор ще дадеш. Човешката душа е благородна и тази душа е в състояние да се издигне и да се преобрази, и в една минута да стане като диамант. Грешникът в една минута може да стане праведник, но трябва едно абсолютно решение. Ние можем да живеем за Бога, но за кой Бог? – За Бога на Любовта. Следователно този свят можем да го трансформираме и да го направим свят на ред и порядък.

Слушам една жена да се моли: „Господи, защо си ми дал този мъж?“ Моли се тази жена, и аз ѝ отговарям в молитвата: „Ти сама си го взела; аз 4–5 пъти ти внушавах да не го взимаш, но ти го взе, той е твоят избраник, твой, а не Божи“. На друга страна гледам – мъж се моли: „О, Господи, защо ми даде тази жена?“ Някой има сестра: „Господи, защо ми даде такава сестра?“ Търговецът, съдията, всички се молят на Господа. Аз казвам: Спрете! И Господ казва: „Затворете църквите, доста тия глупави молитви, сит съм вече на молитвите“. И той казва още: „Какво искаш ти?“ – „Добър мъж.“ – „Ще го имаш.“ – „Кога?“ – „Когато умрете и двамата.“ Братът казва: „Тази сестра не я искам“. – „Какво искаш?“ – „Нова сестра.“ – „Може да я имаш.“ – „Кога?“ – „Когато умрете и двамата.“ Трябва да умрете за този, стария свят, и да възприемете Любовта, не на миналото, тази изменчива любов, а Любовта на брата. И аз вярвам във вас.

Вие сте си наточили ножовете, напред всички в света, воюване трябва! Всинца можете да воювате. И трябва да се разнесе това Слово по света, но не по стария закон, а по новия – на Любовта. И този Господ на Любовта, Който е в нас, да живее във всички сърца. Няма вече безверници, прави и криви няма; само че Господ отделя едните отляво, другите отдясно. Левите, като си поплачат като Петра, ще идат в дясно – Господ ще ги тури при десните, а ония, които си поплачат отдясно, Господ ще ги тури отляво. Ляво и дясно, ляво и дясно, то е хубаво в света. И тъй, вложете сега тази Любов във вашия живот, във вашите домове, в сърцата, в цялото общество.

Да дадем един подтик навсякъде, и всички да бъдете бодри и весели! Този Господ е жив, Той не е на небето и на звездите, Той е навсякъде, Той е в нас, и ние живеем в Него, и всичко можем да направим чрез Него. И аз ви казвам: Турете си сега ръцете и грейте се на този огън на новия живот! Е-е, вие в двора си издържахте изпита, не се отказахте. Сега аз ви изпитвам.

Бурята е буря, но в мен е Той.

Стоя сам пред Морето. Чувствам се толкова малък, много малък. Усещам могъществото на Безвремието и аромата на Вярата, но се чувствам сам. Пред мен са вълните на моите мечти и копнежи - несбъднати реалности. Аз съм сянка пред океана на Бъдещето.

Усещам вятъра, който пее нежна песен. Песента докосва раните на душата ми и ги лекува. Тишината прониква в съзнанието ми и ме обзема, както вълните леко докосват брега отново и отново.

И тогава виждам нея - Бурята. Тя идва като ураган, който не е искан, но е нужен. Помита всичко по пътя си - мечти, мисли, цветове. Няма вече ред и порядък. Яснотата се превръща в хаос, а хаосът в Шепот от Там.

Стоя сам на брега и гледам как вълната се приближиава с бясна скорост към мен. Тя е десетки пъти по-голяма от мен. Няма страх, но Бурята ме обзема напълно. Вълната се стоварва върху мен... И нищо. Още съм жив, още съм на брегът, но Бурята е още в мен и става все по-могъща.

Бурята мен не разбира, но аз я разбирам.

Идват още вълни, още и още. Хаос, тишина, отново хаос и отново тишина.
До мен на брега стои малка, на вид обикновена пръчка. Всички отговори, всички възможности са там. Само трябва да се протегна и да я взема, но колко се страхувам да я докосна. Парализиран съм от страх. А колко малко ми трябва само. Трябва само да отворя очите си, да погледна в дълбочината на душата си и да я взема. Трябва ми смелост и сила да бъда себе си. Да, ето това искам, да бъда себе си. Колко е просто само, а колко още урагани трябва да минат през мен, за да бъда във връзка с истинската си същност. Следваща вълна, отново и отново. Стават все по-силни, целият съм мокър.
Остави ме Буря - крещя аз, просто искам да бъда себе си. Не мога и не искам повече да те потискам. Урагани на моето сърце, благодаря ви! Сега вече знам!

Бурята ме разтърсва за доброто, що е в мен.

Изведнъж се случва онова, което чаках толкова време. А колко е просто само, отнема само миг от Вечността. Бурята продължава, но няма власт над мен. Усмихвам се, уверено се превеждам, за да взема Пръчката. Докосвам я и изведнъж всичко се променя. Настава пълна тишина и мир. Това е безконечен Мир, при който няма аз и ти, всичко е Едно. Няма минало, нито бъдеще, има само Тук и Сега. Вълни на неописуема Радост се разливат. Бурята в мен се превръща в нежен вятър от Тишина, морето - в океан от Щастие, а пясъкът - в безбрежно поле от разцъфнали Лотоси. Слънцето изгрява и разстила своята Топлина, а планинските върхове ми изпращат своята Обич. Всичко е на мястото си, бурята май е още някъде там, но Тук е тихо и спокойно. Сега съм и Океан, и Вятър, и Върхове. Толкова е лесно да бъдеш себе си.

Благодаря ти Буря!
Благодаря ти Небе!
Благодаря ти Душа!


23.03.2011 г.

Как да настроя своя Блог?

За да промените настройките на своя Блог, трябва да направите следното:

1. Влезте в секцията Моите настройки

2. Щракнете върху таба Блогове

3. Ще видите надпис Вашите Блогове и под него името на вашия Блог.
Точно до името на Блога ви ще видите бутон Опции. Щракнете върху него.

4. След като щракнете върху бутона Опции ще се отвори падащо меню със следните избори за настройки на Блога ви:
-> Разглеждане на Блог
-> Добави Нова Публикация
-> Управлвявай Настройките
-> Управлявай Категориите
-> Управлявай Коментари
-> Управлявай Публикации
5. Изберете опцията, която ви е нужна и направете нужните настройки.

Не е трудно нали?

Хубав и интересен беше този житен пост.
Какво констатирам за себе си,след този опит.
1.За пръв път започвам поста в понеделник.

2.Тези очистителни процеси наистина се усетиха доста силничко и при мене,а виждам,че и други го споделиха тук.
3.Да приемем житото като храна ,като една благословена храна е въпрос на вътрешна нагласа,която може да се постигне.Предишни години и аз съм хитрувала пред себе си ,давайки превес на другите неща-мед,орехи,ябълки.Този път ми беше вкусно да ям житото самостоятелно и да не търся вкусова компенсация.
4.Лимецът е чудесен за поста.
5.Интересно.Давах понякога останалото ми от вчера житце на моето куче.То яде житото с удоволствие...,а това значи много.Щом едно месоядно животно може,защо човекът да не може да изкара на жито.
6.Щом мога да живея и то с добър тонус и енергия 10 дни с 1 кг жито,90 ореха и 30 ябълки,това е много ценен опит.
7.Едно вирусче ме споходи ,но макар да е напористо,режима доста омекотява проявите му.
8.Сега е важно как ще се продължи ...
Ето тук ,някой се е погрижил да даде полезни насоки .
Желая на всички радост и благост.

Поздрави -Първият ден на пролетта (албум Паневритмия)

Много са нещата, които ме провокираха да напиша това. Съзнавам ясно, че това е поредната доза негативизъм, която ме заля и се старая да не я поема. За това ще се опитам да я обясня, за себе си.

Много хора знаят, че да имаш дете с проблем, здравословен, днес в родната ни страна е голям изпит. За много хора, това е мое наказание. Но на други, това не пречи да са просто хора. Като начало ще започна с изказването на един лекар, професор, който от висотата на своето знание и титла отсъди.
Та за въпросният лекар, изглежда някаква си там пациентка да говори с него на тема добро излъчване и приятна атмосфера в болниците е глупост и наглост. Изглежда днес е добре да си плащаш, за да те ругаят и обиждат. Не е в моите права да не съм съгласна с определен подход в лечението и да потърся друг....
"Тая какво лечение търси, като детето и е с диагноза ДЦП?" Не знам какво да мисля за това изказване. Преди години имах подобно от друг професор-Ако детето не е мое, т. е. е взето, да взема да го върна...
Това са мъже, свободни мъже, уважавани, които налагат норми. Това е старото, порочно мислене. С присъда от его-то. И ако аз не опитам да разсъждавам, да потърся причините за тази реакция, то ще приема отровата в себе си и ще започна да заливам с негатив хора, които изобщо нямат и хабер даже за моето състояние, настроение...

На фона на тези здравни светила ние искаме да има лекуване, добро здравеопазване? За да се излекува човек, то не е нужно само той да търси и иска това. Нужно е да намери и лекаря, професионалист, който иска да му помогне. Който все пак не е отишъл насила и сърдит по някаква си негова обективна причина на работа, а приема като предизвикателство да помогне на поне един пациент днес. Когато има взаимна, добра обхода и Бог помага.
Дълбоки и много са проблемите не само в здравната система, знам, че е трудно на всеки. За пациентите, за служителите... Но дали ще разрешим проблема, ако са обиждаме взаимно и бягаме от отговорност? Ако например за ниските заплати лекарите си изкарват гнева на пациента? Проблемите на се само в парите, в липсата им. А в липсата на добро отношение, добро възпитание, и липсата на желание да се намери изход... Добър за всички.

Далеч съм от мисълта, че всички са такива. Не, не са. Има прекрасни професионалисти, хора с добри обноски, с които може да се разговаря. Адекватно. Във всички професии. И съм щастлива, че ги срещам все по-често. Благодарна съм на този човек, защото ми показа, какъв не трябва да е докторът днес. Прощавам на себе си, че си изгубих времето и доброто желание за диалог. И само след няколко дни срещам подходящия, инакомислещ и положителен човек-доктор, съдия, банков служител...

Благодарна съм на Бога и на всички положителни хора, които ми помогнаха да видя, че има и друг вид лекари, усмихнати, които просто си вършат работата. Да, работят в хармонична среда, но те са си поискали и извоювали това от отговорната държавната институция. И те наистина помогнаха и продължават да помагат на дъщеря ми, въпреки диагнозата ДЦП. И, когато тя отива там за нея е игра и с усмивка изтърпява всичко. Защото има добра атмосфера. И човек, колкото и проблеми да има го усеща. Усеща заинтересованост, внимание... Защото не е просто физическо тяло, но има и психика, чувства, душа...

Доверявам се на Природата и се свързвам с тази сила, която знае как да лекува.

Оставям лечебния процес да протече свободно.



по Луиз Хей, Повярвай в себе си

Кашлицата е предметно учение
Кашлицата е признак на недоволство, което се предава от човек на човек.
Всеки може да кашля, т.е. да се зарази. Въпрос е, трябва ли човек да кашля, или не? – Трябва да кашля, да се изхвърли нечистото навън.
Казвате, че имате вяра. Който мисли, че има вяра, нека я приложи, да се справи с кашлицата си. – „Ама ние вярваме в Бога, разбираме и Новото учение.“ Ако, наистина, вярвате в Бога, а не можете да се справите с кашлицата си, вие нищо не сте разбрали.
Само външната вяра не може да ви спаси. Трябва да вярвате и външно, и вътрешно.

Следователно, ако вярваш в Бога, ще вярваш едновременно в Него като Създател на външния свят, но ще вярваш, че Той живее и вътре в тебе. Този е пътят, по който ще вървите. – „Че нашето верую е такова.“ – Не, вие вярвате в Бога само отвън, доколкото сте слушали да ви говорят за Него. Чели сте Библията, Новия завет и повтаряте какво казал Христос. Обаче още не вярвате на Бога във вас. Ако имахте външна и вътрешна вяра, щяхте да заповядате на кашлицата да си отиде. Кашлицата е особен род говор. Тя говори, когато вие не говорите. Ако вие говорите, тя ще млъкне. Много говорители има в човека. Ако той говори, те мълчат; ако те говорят, човек мълчи. Като знаете това, говорете вие, а те да мълчат.

Ето защо, за да се справиш с кашлицата, ще вярваш в Бога отвън и в Бога вътре в себе си. Само така ще опитате моето учение. Кашлицата е пробен камък, чрез който се изпитва силата на вашата вяра.

За да се справите с кашлицата, започнете първо да правите опити с малката скръб или неразположение, които са ви нападнали. Неразположен си, кажи: „Аз вярвам в Бога вън от мене; вярвам в Бога и вътре в мене“. „Аз и Отец ми едно сме.“ Така е казал Христос. Ако след това неразположението изчезне, ти си на прав път; ако не изчезне, на крив път си. Много просто, може ли да се грееш на печка и да не се стоплиш? Ако не се стоплиш, вината е в печката: тя е от материал, който не се стопля, или е въображаема печка, нереална. Истинска печка е тази, която може да ви стопли. Кашлицата иде с цел, да ви изпита. Тя е професор, който къса слабите ученици, а не силните. Когато ученикът владее материала, професорът мълчи; когато ученикът нищо не знае, професорът говори и изказва недоволството си. Сега и аз ви питам: Какво знаете, какво сте приложили от наученото? Аз не се интересувам от това, колко години сте посещавали училището; колко сте богати; какви са били баща ви и майка ви, дядо ви и баба ви и т.н. Важно е как живеете. – „Ама аз съм милионер.“ – Колко даваш на бедните? – „По пет лева на човек.“ – Това показва доколко ти си носител на Божествените идеи, на Божествения план. – „Ама аз имам свои идеи, свой план за реализиране.“ – Докато изпълняваш своя план, ти всякога ще бъдеш нещастен. Така създаваш своята карма, както и кармата на цялото човечество. Някой мисли как да направи живота си щастлив и започва да се урежда материално: купи си къща, ниви, лозе. Радва се на децата си, на жена си, доволен е от живота си. Утре жена му се разболее и умре и той става нещастен. Децата му умират, той е още по-нещастен. – „Какво да се прави?“ – Ще измениш живота си. Ще живееш първо за Бога, а после за ближните си. Тогава и децата ти, и жена ти ще бъдат здрави. – „Защо се събори къщата ми?“ – Защото не е била здрава. – „Защо боледувам?“ – Не си бил здрав, имало е в тебе нещо болно, неустойчиво. Ако те боли глава или стомах, ще знаеш, че в главата или в стомаха си имаш нещо слабо. Не съжалявай, че си заболял, но гледай да засилиш слабото място в организма си. Яж здрава, първокачествена храна. Пий всякога чиста вода. Дишай чист въздух. Това са три правила за физическия свят. Ако ги изпълняваш, всякога ще бъдеш здрав.
Като дойдеш до света на чувствата и на мисълта, всякога се храни със здрави мисли и чувства. Приемеш ли едно гниещо чувство в сърцето си и една гниеща мисъл в ума си, непременно ще заболееш.
Съвременните хора трябва да влязат в нова фаза на живота, за да се освободят от всички обикновени прояви. Да остане само едно различие: между светлината и тъмнината, доброто и злото, правдата и неправдата, любовта и омразата.
Докато си в областта на Любовта, ти ще бъдеш радостен и весел. Вън от Любовта никаква радост не съществува. Радостта не е нещо отделно. Тя е като лъчите на светлината.
Ще направя една аналогия. Ако възприемете едно учение по отражение, дълго време ще се греете на него и няма да се сгреете. Така много хора възприемат Христовото учение. Те не го търсят в своя ум и сърце, но искат да знаят какво казват за Него проповедниците, учените, философите и учителите. Казваш на някого: „Слушай ме, каквото ти казвам. Така е казал Учителят“. – Важно е какво ти си чул и как си го разбрал. Ако твоята кашлица е престанала, разбрал си думите ми. Тогава можеш да говориш и на другите. Ако кашлицата ти не може да мине, чул си думите ми, но не си ги разбрал.

Казваш: „Обичам този човек, а не обичам онзи“. Защо обичаш единия, а не обичаш другия? – „Защото единият ми помага, услужва ми.“ Значи ти обичаш само онези хора, които ти помагат, услужват и които ти са полезни. Това е користолюбие, а не любов. Истинската любов не търпи никаква користолюбива мисъл, никакво користолюбиво чувство. Да любиш за самата любов – това е истината

С други думи казано: Правата мисъл ще употребиш тогава, когато нищо друго не може да ти помогне. Щом дойде тя, всичко ще се оправи. И за Любовта е същото. Щом Любовта се прояви, човек става здрав. Затова се казва, че тя не се проявява при болезнените състояния на човека. Където е Любовта, там няма противоречия, мъчнотии, болести. Любовта усилва волята. Ако си слабоволен, това показва, че Любовта не действа в тебе. Това е диагноза. Където е Любовта, там има смелост и решителност. Когато всички хора са отчаяни, любещият е радостен. Той излъчва от себе си сила, както изворът, който напоява всички цветя и растения около себе си. Затова той може да помага на всички. – „Възможно ли е това?“ – За здравия всичко е възможно, но не и за болния. За мислещите всичко е възможно. Обаче за онези, които не мислят и чувстват, всичко е невъзможно. Радвайте се на вашите чувствания, на вашите страдания. Ангелите не боледуват, не страдат, затова не могат да помагат на страдащи и болни. Обаче те помагат на здрави хора. – Кой ще помогне на болния? – Светията. – Защо? – Защото и той е страдал, минал по този път. Следователно страдащият може да влезе в положението на страдащите. Христос дойде на земята да пострада, да влезе в живота на хората и да познае техните страдания. Минал по пътя на страданието, Той знае как да помага на хората.

Тревогата и безпокойството нищо не допринасят. Основната идея, която трябва да занимава вашия ум, е да се свържете с Бога и да възстановите хармонията си с Него. От това гледище казвам: Една любов съществува в света – Любов към Бога. Който не може да люби Бога, нито себе си може да люби, нито своя ближен. Вън от Божията Любов никаква друга любов не съществува. Всяка друга любов е лъч от Бога, от Неговата Любов. Ако дадеш път на Божията Любов – изворът на живота в себе си, и твоята любов ще бъде нормална. Без този извор във вас човешката любов е анормална.

Който се самоубива, няма любов.

Щом дойдеш до лошите условия на живота, разрешавай ги с Любов. Под „Любов“ разбирам онази пълнота, която разрешава всички противоречия. И след като разрешите въпроса за Любовта, тогава ще започнете истинската работа. Докато не си приел Любовта, ти си в затвор: краката ти са оковани, ръцете – също. Трябва да махнеш оковите и да излезеш от затвора. – „Какво ще правя след това?“ – Ще бъдеш свободен да работиш за Бога – без вериги, без белези на ръцете.

Слагаш пръстен на възлюбената си в знак на вярност. Покажете ми една жена, която е вярна на своя мъж. Пръстенът трябва да бъде вътре, а хората го носят отвън. Те разбират този въпрос буквално. Диамантените пръстени, огърлици, гривни, носени отвън, нищо не допринасят. Това е една истина. Обаче, ако отвън наложат да не носите украшения, това е друго ограничение. Който ви е наложил да носите украшения, той ви е направил зло. Но и който ви забранява да носите, също ви причинява зло. Казваш: „Като слушам това, страхувам се да нося пръстен. Иска ми се да нося пръстен, но ще излезе, че с това се задължавам да бъда верен на думата си“. И да носиш пръстен, и да не носиш, все се ограничаваш. Ако носиш пръстен, носѝ жив пръстен. Ако верността ти е в пръстена, като умре твоят възлюбен, ще бъдеш ли свободна? Като замине мъжът ти, казваш: „Моят мъж отиде на другия свят“. – Престани да мислиш, че той е твой мъж.

Срещаш един човек с добро обществено положение. Казваш: „Бог обича този човек повече от мене“. – Това е твое заключение. Бог обича всички и желае от нас да живеем в единство, съобразно Неговата мисъл. Ако живеем според своите мисли, върху нас се трупат последствията на нашите собствени мисли. Бог ни оставя да пожънем последствията на онова, което сами сме създали. Ето защо, стремете се да се освободите от своите собствени творения.

Едно се иска от човека: първо, да живее за Бога. След като познае Бога, тогава ще живее за себе си. Казват: „Познай себе си!“ – Не, първо познай Бога, а после – себе си. Този е пътят, по който иде Истината. Който започва по обратен път, първо, да познае себе си, после ближния си и най-после – Бога, никога няма да придобие истината. Бог създаде човека, а не човек себе си. Следователно първо ще възлюбиш Бога, а после – себе си. Като приложите това, ще имате добри резултати. Това не става насила, но по вътрешно разположение. Направете опит, да видите какъв резултат ще имате. Умът ви ще просветне, сърцето ви ще се подобри.

Болен си, мъчи те една тежка болест. Обърни се към Господа с думите: „Господи, досега болестта ми е казвала, че тя заповядва. Следователно ще ме напусне, когато тя пожелае. Ако е така, ще ѝ се подчиня. Ако Ти заповядваш, моля ти се кажи ми истината. Тогава в твое име ще ѝ кажа да ме напусне“. И аз ви казвам в името Божие: Да излезе лъжата от вас и да остане истината. Да излезе невежеството от вас и да остане знанието. Да излезе болестта от вас и да остане здравето.

Тези неща да не останат като правила във вас и да се страхувате от тях. Като дойде Любовта, угостете я. Щом дойде противоположното на нея, не го пъдете, но дайте му от трошиците на трапезата. Нека то стои далеч от трапезата. Доброто угощавайте, а на злото давайте само трошици. Щедростта угощавайте, а скъперничеството – само да лиже чинията. Дръжте следното правило в ума си: Любовта всякога да е на трапезата и да я угощавате, омразата да е под трапезата и да ѝ давате да ближе чиниите. Това правило се отнася до онези, които искат да бъдат свободни. Този е пътят на свободата. Няма друг път. Той е абсолютен и неизменен. Никакви усилия не са в състояние да го изменят. Никой не може да застави Бога да се измени, в смисъл да намрази човека или да го обикне повече, отколкото трябва. – Защо? – Защото няма по-силен от Бога.– „Не вярвам в Бога.“ – Дали вярваш или не, това не е важно..

Чудни са безверниците. Те не вярват в Бога, а вярват в жена си, в децата си, в някой учен или философ. Срамно било да се вярва в Бога! По-голяма простотия от тази има ли? Ако не вярваш, в никого не вярвай. Вярвай в себе си. Защо ще вярваш в този или онзи авторитет? Какво са разрешили пророците? И те нищо не са разрешили. Казват, че Христос понесъл греховете на хората. И тази идея е неразбрана. – Защо? – Защото като мислите, че Христос понесъл греховете на човечеството, нищо не ви остава, освен да седнете на трапезата и свободно да ядете и пиете. – Не, и вие ще понесете част от тежестите и греховете на хората. Защо трябваше само Христос да носи греховете на света? Негови ли бяха? Той ли ги създаде? Като говоря за вашето безверие, не искам да ви убедя в това, но казвам: Вие още не сте се освободили от вашите стари убеждения, от вярванията на вашите деди и прадеди.

– Първо, ще ви покажа как да любите Господа. Ще любите Бога по особен начин, а не както любите своя приятел. Да обичаш Бога, това значи да забравиш себе си, без да изгубиш съзнанието си.

Вяра се иска от всички. Ако вярата ви е слаба, ще ви кажа какви ще бъдат резултатите. Един богаташ направил опит да провери честността и вярата на своите длъжници. Той писал във вестниците: „Решил съм да изпълня Христовото учение. За тази цел подканвам всички свои длъжници в определен ден и час да се явят в дома ми, да им простя всички задължения. Всеки да носи полицата си, за да я унищожа“. Той имал 500 длъжници. Преди да се явят при него, събрали се 499 от тях и започнали да разискват: „Какви ли са намеренията на нашия кредитор? Той иска да ни изпита“. В определения ден и час, в дома на богаташа се явил само един от длъжниците и запитал: „Тук ли е господарят?“ Значи от 500 души само един повярвал в доброто намерение на своя кредитор. Останалите още разсъждават какво ли намерение има техният кредитор. И досега още ние разсъждаваме какво искал да каже Господ. – Няма какво да разсъждаваш. Ще хлопаш и ще влезеш вътре. Трябва да се приложи Любовта, но по свобода. Когато Бог дойде да живее в тебе, всичко, което те мъчи, което те обезсърчава, което те прави недоволен, ще изчезне. Тогава ще дойде истинското щастие и ще кажеш: „Сега вече разбирам всичко. Разбирам, че Бог живее и в мене“. – Да, но още не си Го възлюбил. Ти не си намерил вратата към Бога. – Коя е вратата към Бога? – Вярата. Христос казва: „Всичко, каквото попросите в мое име, ще ви бъде“. – Как ще просим? – С вяра и любов. Това се изисква от вас. Вие имате постижения, но временни. Това, което имате, е добро, но аз искам да придобиете нещо още по-добро. Това, именно, никой не може да ви го вземе. От вас се иска да бъдете големи герои. Сега, като ви говоря за вярата, не искам да ви заставя насила да вярвате. Опитайте и вижте какво представлява вярата и какво – истината. Това, което може да ни освободи, да възстанови вашето здраве, да ви направи щастливи, е истината. Това, което уравновесява вашата мисъл, което осмисля живота ви, е истината. Новото, което трябва да възприемем, ще ни отнеме нещо, но и ще ни предаде: едно ще вземе, десет ще даде. И Любовта също отнема, но повече дава. Заблуждението, обаче, повече взема, по-малко дава. Следователно пазете се от това, което по-малко дава, а повече взема. За да се справите с всички заблуждения, усилвайте вярата си в Бога, външно и вътрешно. Вярата в Бога прави човека богат и безверието води към сиромашия.


Утринно Слово от Учителя, държано на 8 януари 1933 г., София, Изгрев

/откъси/

Казват някои, че в Индия се явили някакви си „нестинари", играят в огън и не изгарят. Те взимали със себе си и други няколко души, прекарват и тях през огън, и те не изгарят. Запалват няколко кола дърва, влизат в тия големи, буйни пламъци и нищо не им става. Ако това ставаше в България, българското правителство щеше да ги вземе за чудо и ще каже, че това е дяволска работа. Действително, и дяволът ходи по пламъци, но и ангелите също тъй стъпват в такива пламъци и не изгарят. Та казвам: ако ние добием Божествената Любов, тя ще ни освободи от сегашните страдания и недоразумения, които сега съществуват. Смъртта също така ще изчезне, всички болести ще изчезнат. Вие казвате: аз любя Бога. Казвам: ако Любовта ти в Бога е вярна, смъртта ще дойде, тя ще бъде първият пробен камък, който ще те опита, дали имаш любов към Бога или нямаш. Тя ще ти каже: ако имаш любов към Бога, аз няма да ти направя нищо, ще отстъпя; но ако нямаш, ще те стъпча тъй, както всичките тъпча. Ако имаш любов към Бога, на гърба ми ще бъдеш; ако нямаш любов към Бога, под краката ми ще бъдеш. Казват: много светии има на небето. Колко светии има сега по църквите? Проверявали ли сте, дали има поне 100 светии? Не е достатъчно само тъй да твърдите, без да сте проверили. Нещата в света могат да се познаят само по онзи велик закон – любов към Бога. Всеки от вас може да провери, дали е в небето, или не; дали е праведен, или не. Нещата могат да се проверяват само по закона на Любовта. И ако всинца ние сме направени по образ и подобие Божие, тъй както казва Писанието, много лесно ще проверим нещата. Вие правили ли сте проверка, дали вашият образ е същия или се е изменил? Ще кажете: ама някои християни подържат, че са новородени. Аз ги поздравявам, но зная, че новородените грях не правят. Сега не искам да се смущавате. Тези, които са новородени, знаят Истината. Някои хора са на път да се новородят. Новороденият в Бога всякога, за вечни времена трябва да се храни с млякото на Любовта и ако не се храни с него, ще пропадне. Тъй е и на земята: майката не трябва само да роди едно дете, но трябва и да го храни със своето мляко. Същото е и с всяко новородено дете от Бога – трябва да се храни със словесното мляко на Любовта. Някои мислят, че като се родят, всичко е свършено, а един вечен непрекъснат процес. Не, раждането не е един временен процес. Безброй пъти човек се ражда, като минава от фаза във фаза, от сила в сила. В раждането трябва да става постоянно разширение. А сега правят въпрос, как може човек да се прероди. Това е неразбиране на нещата. Този въпрос е за едно пробудено съзнание, той е въпрос на бъдещата наука. Въпроса за Любовта към Бога е въпрос за просветения човешки дух, въпрос за просветената човешка душа, въпрос за просветения човешки ум. Когато всички тия неща се съединят целокупно, когато всяко противоречие и всяко съмнение изчезне, само тогава ние ще се домогнем до въпроса за Любовта и ще се съединим с Бога. Някой казва: и аз се занимавам с Любовта, търся своята сродна душа. Та ние виждаме какви са сродните души. Сродната си душа човек ще намери само тогава, когато възлюби Бога. Никой не може да намери сродната си душа без Бога. Сега светът е пълен с любовни писма, хората все търсят сродните си души. И колко пъти вие сте писали такива любовни писма! „Изгоря ми сърцето без тебе, не мога без тебе!".... Не, за в бъдеще момите ще пишат любовни писма със следното съдържание: „Гори сърцето ми от любов но не изгаря. Или, сърцето ми свети от любов и се разширява. Сърцето ми може да обхване всички и съм готова на всички жертви. Аз мога да живея само с Бога.” Като казва, че може да живея с всички подразбира Бога.

Като ви говоря тази велика Истина, моята мисъл не е само да засегна на ума ви, но тази идея – Любов към Бога да стане във вас тъй жива, тъй интензивна, както кръвта, която се движи по цялото човешко тяло. Тази мисъл върви по цялата вселена, обикаля навсякъде. Аз не я говоря само пред вас, за да произведа ефект или за да ви омотая, или да ви накарам да вярвате. Това не е вяра. Че всички са говорили така. Ако аз целя едно от тия неща, моята мисъл тогава представлява нищо друго, освен едни джибри, пращини. Знаете ли какво значи джибри? След като изцедят гроздето, каквото остане от него, чепките му се наричат пращини. Това обаче, не е верую. На света сега трябва една религия, която да съедини в себе си всички религии, но тази религия може да добие само при едно условие – Любов към Бога. Любов обща, която да свърже всички хора в едно. Павел, който бил дълбок познавач на духовните истини, казва, че всички хора нямат туй знание. И в сегашния свят всички хора нямат това знание, нямат това разбиране. Но това съзнание вече слиза отгоре прониква в умовете на хората. И всички хора сега търсят един нов път за обединение; всички търсят този велик закон, който ще обедини хората, а той е Любовта.

И вие трябва да проучвате Любовта, като една вътрешна сила. Запример, колцина от вас са проучвали своето естество? Знаете ли, колко главни нервни системи има в тялото ви? Някои ги делят на три, някои на седем, а именно: мозъчна, мускулна или двигателна, дихателна, кръвоносна, храносмилателна система за очистване и система за чувствуване. Тия системи съставляват седемте здравословни темпераменти у човека. Тия темпераменти в своя състав, са съединени с сегашната материя. Запример, изучавали ли сте, какво влияние упражнява желязото в човешката кръв, когато е в съединение и когато е в свободно състояние? Изучавали ли сте, какво влияние оказва оловото, среброто и другите метали в човешката кръв? С какво сте се занимавали тогава? Някоя от вас е много изкусна шивачка, знае много хубаво да бродира, много хубави работи може да ушие. Друг някой е краснописец, пише много хубаво; трети пък е поет, съчинява много хубави стихове, знае всички правила, как да нарежда римите; някой пък проповядва много хубаво, логически се изказва; друг някой е музикант, знае как да свири, всяка нота туря на местото й и т.н. Но трябва друго едно звено във всички тия работи, За кого трябва на пише поета? За кого трябва да свири музиканта? Някоя майка ще каже: да си имам едно детенце! Е хубаво, всички ония майки, които имат деца, благодарни ли са от децата си? Всички ония учители, които имат ученици, благодарни ли са от учениците си? Всички ония свещеници, доволни ли са от слушателите си в църквата. Защо е тази разхалтавеност навсякъде? Вземете, например в България, аз следя от 20 години насам какви ли не хули се пишат в вестниците? Това е една културна България, която иска да се подигне. Свещениците, като слушат за това учение, казват: туй не е Истината, тук се крие някаква лъжа! Казвам: тогава кажете вие Истината! Аз нямам нищо против, излезте вие да кажете Истината. Който и да е тук в България и навсякъде другаде, нека излезе да каже Истината! Защо се явили българите на земята? Да станат велик народ ли? Не, българите са слуги на Бога, и трябва да слугуват на. Бога на Любовта – нищо повече! Защо се явили англичаните, французите, русите? Всички народи са слуги на Бога и трябва да слугуват на великата идея – Любовта. Всички трябва да бъдат носители на Божественото. Защо са тия свещеници и владици? Те са служители на Бога! Те трябва да носят тази велика идея и да учат хората на великата Истина. Защо са тия проповедници? Защо са тия правници, които пишат закони? Защо са тия млади и стари? Вие се намирате пред една велика фаза на човешкия живот и нима да се мине дълго време, всички вие ще минете през огъня. Цялата земя ще бъде в пламъци. Питам ви: вие ще можете ли да изпъплите през огъня, както онези индийци? Ще кажете: дано не е в наше време. – Във ваше време ще бъде. Ама след колко години? – Не е въпрос след колко години, но като питате ще ви кажа: след 10 години ще мине тази огнена вълна и ще очисти света. Земята е опетнена. Всички нечистотии, които съществуват от хиляди години, не само у хората, но и у животните, всички човешки мисли и желания и чувства ще минат през пречистване, ще се дезинфекцират по най-добрия начин. Ами какво ще каже онази певица, която днес има хубав глас, но не се минават и 5 – 6 години и не ще може да пее? Какво ще каже онзи цигулар, който днес свири хубаво, но след като му направят операция на ръката, повече не може да свири? От немай къде пише поетът; от немай къде свири цигуларят; от немай къде пее певицата; от немай къде говори проповедникът. Всички служат на сила. От любов никой не служи. Ще ме извините за тия думи и да не разберете, че само аз съм, който служа от любов. Не, има и мнозина други, които служат на Бога от любов. Поне в Евангелието се казва, че има 144,000 души, които служат на Бога. От толкова хиляди години 144,000 души изявяват Божията Любов и направляват своите мисли към Бога с едно сърце, с един ум, с една душа с един дух. Това са 144,000 души, на които ние знаем имената! Сега, ако река да ви ги изброявам, трябва да направя един поменик, както правят свещениците. Аз ще оставя това за друг път. Те не са един, не са 100, ни са нито 1000. Колко дни трябва да ме слушате да ви ги изброявам? И то само имена! Но аз ще ви кажа едно име в света, което трябва да знаете, не сега, може би в следната, във втората, в третата, в четвъртата беседа или в друга някоя. Едно име ще ви кажа, пригответе само сърцата си! Един ум трябва да имате всички! Туй име ще произведе във вас същия резултат, какъвто резултат произвежда онази бистра, студена водица за жадния пътник. Туй име ще произведе такъв ефект, такова утоляване на глада, каквото произвежда пресният хлебец за гладния човек. Туй име ще внесе едно осмисляне в живота ви, защото без вяра живота ви ще се обезсмисли. Ако направите 1000 халки и не ги съедините, не ги турите в работа, или ако направите 1000 колелца и не ги впрегнете в работа, останат неизползувани всичкият ви труд от хиляди години, всичките ваши мисли не ще могат да се съсредоточат към една велика цел, която ние наричаме „любов към Истината”. И самият ви живот ще се обезсмисли, и вие ще прекарате най-тъмните часове на отчаяние, туй което хората наричат „ад на земята или смърт"...

И сега, след като съм ви проповядвал, казвате: кажете ни една истина! Ето, казвам ви една Истина, но във вас остава едно съмнение, дали е тъй, както Учителят казва? Аз питам: ти разбра ли ме, какво исках да ти кажа? За да ме разберете, вие трябва да гледате на Бога тъй както аз гледам Неговото лице. За да разберем слънцето, трябва еднакво да възприемаме неговата светлина. Ние трябва да знаем положителната страна на живота, а сегашните учени хора казват: ако ние гледаме Бога, всякаква култура ще се спре, затова по-добре да Го не виждаме. Ето първата и най-голяма лъжа в света! Значи, вън от Бога има култура, а вътре в Бога няма култура. Не, всяка култура в света, всяко възвишено чувство на човешкия дух започва с онзи дълбок стремеж на духа към Любовта. Човек иска да обича някого в света. Туй е Божествено в нас, което иска да се прояви. То е едно вътрешно стремление на духа. Оставете всеки човек свободен! Нека Божественото работи в него! Вие не знаете той кого обича, той не се е изявил още. Не се самоизлъгвайте! Той има един идеал в своята душа. Вие може да любите само душа, която е съвършена и чиста, както Господ е чист. Ако някой от вас мисли, че може да го обичат такъв какъвто е, лъже се. Докато някой мисли, че ти си идеален, че ти си чист, той те обича, но в момента, когато съзнае, че имаш някакъв порок, той не може да те обича, и всичкото щастие помежду ви изчезва. Някой казва: аз мога да обичам някой човек макар да е и с порок. Да, едно дърво може да вирее и с червеи, но неговите плодове стават хилави и клонищата му почват да съхнат. Вие ще кажете: е, при сегашните условия може и така. Всички разумни същества съставляват условия за нас. И всички, разумни същества са създали най-добрите условия за нас в света. И тъй, Божията Любов, за която аз ви говоря, внася разширение в съзнанието, затова човек трябва да се стреми към абсолютна чистота в себе си. Той трябва да гледа на Любовта като на един вътрешен принцип, като на една вътрешна сила, която трябва да работи в него, без да го смущава външната природа. Онзи човек, който има Любовта в себе си, е като огънят, всичко ще пояде и така ще изчисти живота си, ще изчисти цялата среда, в която живее. Това се отнася до праведния, до любящия човек – той всичко изчиства: И човекът на Любовта за в бъдеще ще се познава по това! : ако неговата любов може да те очисти, тя е Божествена. Опетнява ли те неговата любов, тя е човешка. Някой казва: побеля ми главата от любов. Тази любов я знаем ние. Любов, която внася топлина в сърцето, светлина в ума, младост в душата и крепкост в духа, това е Божията Любов. Любов, която омаломощава човешкия дух, която смалява човешката душа, която опорочава човешкото сърце, която изопачава човешкия ум, която внася всички болезнени състояния, неврастения, която съществува в света не се лъжете, това е една фиктивна любов. И ще кажат някои: Христос ни спасява. Да, спасява, но с какво? – Със своята Любов към Бога. Бог е, Който чрез Любовта може да ни спаси. Когато влезем в Божията Любов, всички ние ще бъдем спасени. Не само „спасени" нещо повече се изисква от Любовта. Спасението е за децата. Възрастните души, обаче, търсят онзи велик живот, дето всички трябва да станат силни. Силни в какво?–Силни в Любовта. Та казвам: понеже всички вие искате да бъдете щастливи, аз ви показвам пътя на щастието. Понеже всички вие искате да имате знание, аз ви показвам пътя на знанието. Понеже всички вие искате да бъдете богати, аз ви показвам пътя на богатството. Понеже всички вие искате да бъдете млади, аз ви показвам пътя на младостта. Този е пътят сега! Тук се изисква вяра, а не вярвания и суеверие. Вера! Сега някои ще кажат: дали е така? Онзи, който ама това съзнание, трябва да знае, че в нас има само една мисъл: Бог е Любов, в която абсолютно няма никаква злоба. Бог е любов, в която няма никакъв порок. Бог е Любов, в която царува абсолютна чистота, абсолютна светлина и радост и веселие и всичките блага в света. Това наричат закон на онова вътрешно блаженство. Това е онази велика наука – Любов към Бога, която всички възвишени души са изучавали. Този е великият път, по който са минали всички възвишени души. И вие трябва да учите това знание, тази наука – нищо повече. Веднага турете въпроса ребром и си напишете: Любов към Бога! Станеш сутрин, кажи си; любов към Бога! Любов към Единния Бог! Този Бог ще туриш в себе си. И тогава ще се изпълнят думите: „Ако люби някой Бога, той е познат от Него". Бог ще ви познае. И щом тръгнете от тази свят за горе Той ще каже: „Нека дойде при мене! Аз го познавам. Отворете му вратата. Той е онзи младият син, който е ходил в странство и е научил великият урок на Любовта и със смирение казва: „Отче, аз познах, че само любовта към Тебе е великият смисъл на живота". Който люби Бога, щом отиде в другия свят, ще има „carte blanche" ще има една отворена врата за него, и Господ ще каже: „Нека дойде този син при мене!" А всички ония, които нямат това знание, ще се намерят отново на земята – в много църкви, в много народи. С хиляди години ще прекарат там, докато дойдат до положение да познаят, че само Любовта свързва хората, осмисля живота и дава благоденствие, сила, крепост, благост и мощ на човешкия дух. Аз ви желая, да кажа, че желая, това значи да ви се налагам. Ако ви кажа „ако обичате", то е да ви туря във вярвания, и него не искам да направя. Ако ви кажа, че някой ангел ще дойде отгоре, то е суеверие. Какво да ви кажа? На български език няма подходящи думи, с които да ви изкажа тази велика Истина, че да останете абсолютни свободни, да не остане никакво съмнение във вас. Мога да се изкажа и другояче, но кажете ми едно предложение в български език, с което да кажа тази Истина, че да няма двусмислие...

Желая мнозина от вас, които сте смутени, тъжни, обременени с мъчнотиите на физическия живот, кажете си: има спасение заради нас! Има Един, който мисли заради нас, Когото ние можем да любим, Който всякога може да ни бъде верен и никога не ще ни изневери! Има Един! Кой е? – Ще потърсите Неговото име и ще Го прочетете, То е написано във вашите души. Само така ще видите, че моите думи са верни. Потърсете Го в книгата! Която е носил този ангел! Може и вие да намерите, като Аниела, че някои букви липсват, но това да не ви смущава. Ако малко се учудите, непременно и вие 60 години наред ще прекарате пак на земята в противоречия и нищо няма да разрешите. И тъй, Бог е любов, Бог е Живот, Бог е Светлина!


Познат от Него - Беседа, държана от Учителя на 7 февруари, 1926 г. в гр. София.