shining_star

Ян, говоря от личен преживян опит. Какво да правя като опита съвпада с писаното в книгите... Няма смисъл да говорим, че системата, обществото, другите хора и т. н. не са наред. Ти така или иначе нямаш власт над тях, но над себе си имаш. Ако чакаме другите, системата и т.н. да се оправят, че тогава и ние, има да си чакаме. "Бъди промяната, която искаш да видиш в света" - Ганди Колкото до Дънов, той казва, че промяната е индивидуална и става отвътре навън, а също и, че никой не може да избегне страданието.И също, че сме дошли тук да се научим да живеем добре в лоши условия

Здравей, Ивайло. Познато ми е това. Нали знаеш, че една ситуация се повтаря, докато научиш от нея това, което трябва да научиш. Задай си въпроса какво трябва да научиш? И аз дълго време се въртях в тоя кръг от една работа на друга, в лоша среда, с лоши отношения, проблеми...дълго се питах защо се получава и защо се повтаря...оказа се, че трябва да се науча да обичам, уважавам и отстоявам себе си и да мисля позитивно. Да определя за себе си какво искам за себе си в живота си, и да отхвърля това, което не искам . Дошло е време да се вземем в ръце както се казва, и да си поемем своя живот в свои ръце. Мисли положително, от това зависи много, и излез срещу негативизма и страха, когато ги срещаш. Не мисли от позицията на липса и нужда, не мисли "искам да е така, но не е", гледай да си фокусиран само върху доброто...има го и това, че в момента се извършва разделение във връзка с новата епоха.

Четирите вълшебни тайландски думички: прощавай съжалявам благодаря обичам те Казва се мислено към ситуацията.Няма значение дали преди, след, по всяко време може да го кажеш. Пробвай и ще видиш как мигновено се променя.

Прочетох статията, много е хубава. И моя личен опит е такъв, въпреки че не бих могла да го изкажа така систематично и последователно. Само за едно не съм много съгласна: че когато преминеш това състояние, ще последва някакъв прекрасен рай и прекратяване на страданието. Не идва това /поне при мен/, идва някакъв друг вариант на пак същото. А самото преминаване през "тъмната нощ на душата" при мен протече точно така, както го описва автора, дори един познат се шегуваше, че ходя със "спуснат шалтер" и като ме види, казваше: "...пак си спуснала шалтера"...и така ходех, с маската, неизразяваща нищо,вършех си работата и задълженията с усилия на волята. Какво ми е отвътре, никой не знаеше, и не исках никой да знае. Може би баща ми само знаеше, тъй като с него разговаряхме...не му се оплаквах, нито той на мен, но разговаряхме за духовно развитие, това и двамата ни интересуваше...а аз се чувствах абсолютно загубена...тъмната нощ на душата, при мен продължи много години...Учителя го нарича "мъртва точка" или "мъртва зона", когато преминаваш през някакво тежко изпитание, тежък проблем, физически, или друг...и не можеш да си помогнеш нито някой друг може да ти помогне. Може да имаш близки хора покрай тебе, но те не могат да ти помогнат...и каквото и да правиш, където и да ходиш, нищо не помага. Знаех, че е временно и със сигурност ще се измъкна. Само не знаех кога...И баща ми веднъж ми каза: "...ти нали знаеш, че това е временно?" Тогава бях изпаднала в тотално отчаяние, сякаш "целия ад е върху мене", както казва Учителя. Хванах се за думите на баща ми като удавник за сламка, и взех решение за себе си...съзнателно непреклонно намерение, че ще се измъкна. Всичко стана така, както го описва автора на статията, с тази само разлика, че няма някаква рязка граница между състоянието "тъмната нощ на душата" и това след него...нещата продължават по друг начин, под друга форма, и, както казва автора на статията, преодолял си в някаква степен някои страхове и зависимости. Колкото до това дали прикриваме неспособността да се справяме с живота, с духовно развитие и възвишени неща - не мисля, че е така. А и защо толкова да делим на "материално" и "духовно"...живота е единен и неделим

Не съм се изумявала, напротив: радвах се, когато прочета от Учителя, че като кажеш "обичам те" с това ограничаваш човека и един вид го задължаваш.И също да не говориш за любовта си никога, пред никого. Такава е и моята вътрешна нагласа и когато съм го срещала по книгите, си казвах: Ето! Значи, правилно е!" Не съм го казвала, няма и да го кажа. Учителя казва, че любовта е нещо свещено и не бива да се изказва, защото ако я изкажеш, ще те поставят на изпит. И преди да съм знаела каквото и да е по въпроса, по този начин го мислех и го чувствах .

Знам я тази приказка, тя ми е една от любимите. Има и една друга, по Учителя: вървял си един епископ и гледа един овчар прострял кожухчето си на земята, и го прескача. Епископа се спрял и го попитал: - Какво правиш, сине? - Моля се, отче. - А, не, сине. Така не трябва да се молиш. Слушай да ти кажа каква е молитвата. И му казал "Отче наш". Овчаря му благодарил, повторил молитвата да я запомни, и епископа си отишъл. Качил се на кораба, който го чакал на пристанището, и скоро кораба отплувал в открито море. По едно време епископа излязъл на палубата на чист въздух и какво да види: овчаря, седнал на кожухчето си, се носи след кораба и вика: - Отчеее, забравих как беше молитвата, да ми я кажеш пак! Епископа само се усмихнал и казал: "Няма нужда, сине. Карай както си знаеш, твоята молитва е по-добра." И все пак ,не ви ли се струва,че има известна разлика в двете чудесни и много поучителни притчи. В тази,по Учителя,овчарят е бил много чиста душа,която за секунда не е се е усъмнила в Бог.Вярата му е останала непоклатима и затова си пори вълните върху кожухчето. В другата притча ,която Бориславил ни е дал от „Любов” на Елиф Шафак,поуката е в малко по-друга насока.Свързана е с това да не се съдят другите,за това което правят и за начина,по който го правят. Аз се питам как ли ще продължи да се моли пастирът,след случилото се.Със свои думи-то е ясно,но той и преди намесата на Муса,се молеше със свои думи.Дали ще успее да запази онази чистота и вяра,които всъщност правеха молитвите му чути........Тази задача са решавали мнозина,тази задача решаваме и ние днес. Поздрави. Има разлика, има и обща част. Притчата "любов" аз лично съм я чела с малко по-различно звучене: човека бил беден обущар, и като се молел, казвал: "...ако само ми позволиш да се приближа до тебе, Боже. Ще ти направя едни хубави обувки, твоите може би са вехти. Мога и да готвя, ако се разболееш, ще ти готвя"... Мойсей го слушал и си мислел: Но какво прави той, това не е в съгласие със ЗАКОНА? И така Мойсей отишъл при човека и му казал как трябва да се моли...после погледнал към небето да види Господ какво мисли. Но Господ бил много сърдит: - Изпратих те там да приближаваш хората към мене, а ти какво правиш? Отдалечаваш ги. Сега този човек ще бъде добър изпълнител на закона, но никога няма да може да се приближи към мене..." Смисъла е същия. Но тук Господ казва на Мойсей, че закона, налаган на хората, не ги приближава до него...Закона е за човека, а не човекът за закона. Бог има конкретни измерения: "ако се разболееш, ще се грижа за тебе".

Знам я тази приказка, тя ми е една от любимите. Има и една друга, по Учителя: вървял си един епископ и гледа един овчар прострял кожухчето си на земята, и го прескача. Епископа се спрял и го попитал: - Какво правиш, сине? - Моля се, отче. - А, не, сине. Така не трябва да се молиш. Слушай да ти кажа каква е молитвата. И му казал "Отче наш". Овчаря му благодарил, повторил молитвата да я запомни, и епископа си отишъл. Качил се на кораба, който го чакал на пристанището, и скоро кораба отплувал в открито море. По едно време епископа излязъл на палубата на чист въздух и какво да види: овчаря, седнал на кожухчето си, се носи след кораба и вика: - Отчеее, забравих как беше молитвата, да ми я кажеш пак! Епископа само се усмихнал и казал: "Няма нужда, сине. Карай както си знаеш, твоята молитва е по-добра."

Ако имаш предвид да кълне, все едно дали мъж или жена го прави - не бива да го прави, връща се. Това е негативна енергия, под някаква форма, която изпраща към човека: пожелава му лошото. Защо го прави - ами има си причини, може да се чувства заплашен, засегнат по някакъв начин...и аз преди години много кълнях, имаше си причини...знаех, че ще ми се върне, и бях готова да си понеса последиците, само и само да ги стигне и тях. Сега мога да кажа, че ги стигаше и тях, и мен. Вече не го правя, не е време за такива работи , в последните времена трябва да откажем всичко лошо, всичко, което ни влияе зле и ни дърпа надолу.

Пробвай, наблюдавай, експериментирай... Книгите и "инфото" са си едно нещо, а практиката и опита - друго. За друг човек и аз съм на това мнение. За бялата светлина, правила съм го веднъж с дъщеря ми, тя получи страхова невроза като беше на 7-8 години, оправи се с бяла светлина и молитва, за няма и 2 седмици всичко отмина, тя напълно се оправи и оттогава е добре, повече не се е връщал този проблем. Излизах нощем на терасата и се молех за нея, и си представях една блестяща бяла светлина над главата и. А за физически проблеми помага синя светлина - и аз и сестра ми така се лекуваме, но, както казваш, не за други хора, а само ти за себе си. И също, както се каза по-горе, трябва да имаш пълна вяра и доверие.Това е точно работа с мисъл

Също и 91 псалом се пее в критична ситуация за спасяване от природни бедствия .

Ами така е, като не сме единни и всеки се спасява поединично! Знам много добре за какво говориш. Дори и да си сам, пак трябва да си търсиш правата. Трябва да им покажем, че колкото ние зависим от тях, толкова и те от нас, а не вечно да им трепериш, че ще те уволнят, те точно на това разчитат! Аз, смея да кажа, се преборих с този страх, застанах срещу него и се преборих...

Ето един хубав финал на темата, браво. А който мисли, че зло не съществува и е само илюзия в ума, ще изпита на гърба си и злото, и последиците от него.

Защо смяташ, че не е нормален сън? Хората тренират сума ти време за да се научат на това, да сънуват осъзнато. Само можеш да се радваш. По-добре не се сравнявай с другите хора, при всеки е различно. /осъзнаването в съня, че сънуваш/. При някои става спонтанно, други се научават...по едно време и аз го тренирах, получаваше се в някаква степен...като си кажа, че в съня ще си спомня, че сънувам, и си спомнях. А да избирам какво да правя в съня, от позицията на това, че знам, че сънувам...много не се получаваше, ако предварително не си го задам, преди да заспя.

Сънят го помня в подробности, беше като на яве. Вървях по една пътека в гората заедно с един старец. Не се познавахме, но вървях до него, а пътеката отиваше право напред и беше равна, а от двете страни имаше високи борове. Той изглеждаше странно, в лицето нещо средно между азиатец и европеец, облечен в някакви средновековни дрехи, с наметало. Дълго вървяхме така мълчаливо, по едно време той ме попита: - Къде отиваш? Аз казах: "С тебе". - А знаеш ли аз къде отивам? - Не... Той замълча, после каза: - Много е далече и не е за тебе, не можеш да стигнеш дотам... Аз: "Нищо, докъдето стигна..." И пак вървим мълчаливо, по едно време той каза: връщай се докато още може. Има едно място, откъдето вече няма да може да се върнеш, много далеч ще сме отишли...Аз му казах: - Няма да се върна. Ще вървя докъдето мога. И пак вървим...пътеката все върви направо, не се спуска надолу, нито нагоре. По едно време той каза: "Оттук вече не можеш да се върнеш". Продължавахме...все повече се изморявах...хвърлих чантата, но вече едвам се влачех от умора...взех да изоставам, залитах, всеки момент щях да падна. Реших да му кажа, че отивам до тоалетна, да се отдалеча между дърветата, да легна под някое дърво, и да си остана там. Изведнъж той каза: "Ако ти кажа да скочиш от едно място ще скочиш ли?" Казах "да". Той замълча и пак вървим...едвам си мърдах краката, и го попитах къде е мястото. Той каза: "Като стигнем ще ти кажа". Но аз повече не можех да вървя...изведнъж той спря до едно място до пътеката, където боровете се отдръпваха, и надолу имаше пропаст. "Това е мястото, скачай!" Скочих. И полетях. Помня, че си помислих: я, ама аз не падам, летя!" Летях бавно над гората, виждаха се дърветата и града...а зад мене чух гласа му: "Видя ли, че не е толкова трудно?"

Обичам салата с домати и зеле, магданоз, зехтин и орехи. С препечен хляб. Ангелска супа ям за лекарство...много добре ми действа на стомаха, и изобщо на организма.

Този пастир живее в естествената си среда, сред природата, и не мисли лошо. Учителя казва опитайте се за един ден, от сутринта до вечерта, да нямате нито една лоша мисъл. За един ден! А този овчар си го представям, че не само един ден, а повечето дни, не е мислил и не е правил нищо лошо.

Ако копнежът на душата е силен да следва и напредва по този път,това е неизбежно. Трябва вече да е стигнал до някакво ниво, от което нещо отвътре го кара да чете и да практикува - това му е интересно и нагласата му е такава, се иска да се развива като човек, а не толкова да трупа информация за кариера и такива неща.

Ти прочете ли въпроса по-горе? "Какво трябва да споделят хората......"? На него отговорих! Естествено, че всеки си преценява. Аз казах за себе си!

Трябва да споделя личен опит. Тук в тази тема откъдето влязох, наддумване няма. Ако преди това е имало, не знам. Но моето лично мнение е, че безкрайните и безплодни философски разсъждения за нещата по принцип...без споделяне и диалог...не изразяват духовно напредване. Лично на мен повече ми се иска да виждам: АЗ разбрах, проумях, изпитах и приложих /или не/ това и това.... А не: това е така, иначе......

Влиза, но не в буквалния смисъл да те обесят на дърво.

Не ти се вярва, нали, Ники? Трябва да имаш повече доверие. Да не си мислиш, че ти си единствения, който е близо до върха, а другите са некви мравки там, в далечината...да не гледаш човека да го умаловажиш, а напротив.

Ама ти не го правиш за пред другите хора. Така или иначе не може всички да те харесват, както и ти не може да харесваш всеки. Дали на Айнщайн му е пукало какво мислят за него и дали го харесват...да не говорим за Ван Гог, който е бил напълно отхвърлен и практически е умирал от глад. Но той си следва това, което на него му е интересно и го интересува...а кой какво ще мисли негова си работа. Ако имаш съмишленици и съидейници в средата, в която се движиш, добре. Ако няма такива, най-добре да си мълчиш. Не от страх, че няма да те харесат, но да не се окаже, че хвърляш "светото нещо на псетата". Така казва Учителя: Не говорете пред хората за духовния си живот, нека никой да не знае какво правите.