сутрин рано. пълен автобус от градският транспорт потегля от спирката, а след него търчи някакъв човечец: - чакай бе! чакай баре пет секунди ,бе! закъснявам за работа, бе човек! хората в автобуса завикали възмутени към шофьора: - спрете, ако обичате! закъснява човекът! спрял автобусът и задъхания чвек се качва след наколко секунди. вратата се затворила, автобусът отново потеглил, а току-що качилия се извадил служебна карта: карти и билети за проверка, моля!
---
парашутни скокове. скача Йоце, Каце,Вуте...накрая инструкторът гледа-още някакъв парашутист седи в дъното на салона.
-скачай бе!
-няма!
-скачай бе!
- няма!
-абе ти ще скачаш ли, или да те изритам!-и отишъл да го избута към изхода. бъхтал се, бъхтал, накрая казал на пилота: я, ела да ми помогнеш да го избутаме тоя тука!
бутали, бъхтали, най-накрая успели да го изхвърлят през вратата. инструкторът избърсал потно чело:
- брей какъв инат! много трудно го избутахме тоя бе!
- да бе!