Мария-София

545. При някои се е утвърдило мнението, че Бог отвръща лице от човека, отблъсква го от Себе Си и го захвърля в Ада, правейки това от гняв срещу него заради стореното зло;други отиват още по-далеч - твърдят, че Господ наказва човека и му причинява страдания. Те имат това мнение поради буквалния смисъл на Словото, където се казва нещо подобно, но не знаят, че духовният смисъл на Словото, обясняващ буквалния, е съвсем различен. Освен това и истинската доктрина на Църквата, която се основава върху духовния смисъл на Словото, учи на друго: че Господ никога не отвръща лице от човека, че не го отблъсква от Себе Си и че не праща когото и да било в Ада, само защото е гневен. Всеки, чийто ум е просветлен, четейки Словото, разбира от него, че Бог е самото добро, самата любов и самото милосърдие; че самото добро не може да причинява зло никому, че самата любов и самото милосърдие не могат да отблъскват човека от себе си, защото би било против самата същност на милосърдието и любовта, следователно, против самото Божествено.Ето защо онези, които мислят из просветлен ум, ясно осъзнават, четейки Словото, че Бог никога не се отвръща от човека, а щом като не се отвръща, следователно действа с него заради доброто, любовта и милосърдието; което значи, че Господ желае добро на всекиго, обича, че е милосърден към него. От тук се вижда, че буквалният смисъл на Словото, където биват казвани такива неща, крие в себе си духовния смисъл, според който следва да се обяснява онова, което в буквалния смисъл, пригодено към човешкото разбиране, бива казвано според първите и общите идеи на човека. 546. Онези, които са просветлени, виждат също, че доброто и злото представляват две противоположности, точно както са противоположни Небето и Адът; че всяко добро идва от Небето, а пък всяко зло идва от Ада; после, че понеже Божествеността на Господ изгражда Небето (гл.7-12), от Господ в човека не се влива нищо друго, освен доброто, докато от Ада нищо друго, освен злото; че така Господ постоянно отвежда човека от злото и го насочва към доброто, а че Адът постоянно насочва човека към злото. Ако човекът не беше между двете, той не би имал никаква мисъл, никаква воля, още по-малко би имал някаква свобода и някакъв избор: всичко това принадлежи на човека поради равновесието между доброто и злото; затова, ако Господ се беше отвърнал и човекът беше оставен единствено на злото, той повече не би бил човек. От това става ясно, че Господ въздейства с добро при всеки човек, еднакво при злия и при добрия, но с тази разлика, че постоянно отвежда злия от злото и постоянно насочва добрия към доброто, а причината за тази разлика е в човека, защото той е приемникът [на въздействието]. 547. От това може да се установи, че човекът прави зло поради Ада и прави добро поради Господа; но понеже човекът вярва, че върши всичко от себе си, то от тук и злото, което прави, му принадлежи, сякаш е негово [собствено]; ето защо човекът сам е виновен за своето зло, а по никакъв начин не Господ. Злото при човека е адът при човека, защото едно и също е дали ще се каже „зло” или „ад“; ето защо, след като човекът сам е виновен за своето зло, той сам отива в Ада, а не Господ го отвежда [там]. Господ е толкова далеч от това, да води човека в Ада, че го освобождава от там, когато човекът не желае и не обича да бъде в своето зло; всичко от волята и любовта на човека остава при него след смъртта (гл.470-484): онзи, който на света е желаел и обичал злото, той желае и обича същото зло и в другия живот и тогава повече не може бъде отделян от него; ето защо човекът, който живее злото, е свързан с Ада и действително обитава там с своя дух, а след смъртта, той не въжделее нищо друго, освен да бъде там, където е неговото зло; поради това, след смъртта човекът сам се хвърля в Ада, а не Господ го хвърля там. 549. Причината Господ да не може, по своята Божествена Същност, която се състои от добро, любов и милосърдие, да постъпва еднакво с всекиго е, че злините и от тук лъжите препятстват - не само отслабват, но дори отхвърлят Неговото Божествено въздействие; злините и лъжите са подобни на черни облаци, които, като се разполагат между слънцето и очите на човека, скриват от него ярката и ясна светлина; Слънцето постоянно се мъчи да разсее облаците, но все пак е зад тях, като същевременно се опитва да изпрати някаква, колкото и да е мъглива, светлина до очите на човека по околни пътища; същото се случва и в духовния свят Слънцето там е Господ и Божията любов (гл.116-140); светлината пък е Божията истина (гл.126-140); тъмните облаци там са лъжите, произхождащи от злото; окото в този свят е интелектът; колкото повече някой там живее в лъжи от злото, толкова повече около него се събират облаци, чиято гъстота и чернота съответства на степента на злото; от това сравнение може да се види, че присъствието на Господ е вечно при всеки човек, но че [това Божие присъствие се приема по различни начини. Небе и ад Сведенборг

http://www.borislavil.com/index.php?option=com_content&view=article&id=52:2010-12-26-14-42-43&catid=36:2010-12-20-16-17-52&Itemid=56

http://wwworldpeace.blogspot.com/2010/09/blog-post.html

СПОСОБНОСТИТЕ НА СТАРИЯ И НОВИЯ ЧОВЕК Възможно е някой да си зададе въпроса как се извършва това тотално прочистване на ауричното поле, това имунизиране срещу всички възможни вредни влияния, като се има предвид ситуацията, в която ние като диалектични хора живеем. Тази възможност е напълно установена чрез знанието, че ауричното поле разполага с три свойства, всяко едно от които може да бъде управлявано посредством ядрото в съзнанието на човека. Първото свойство има привличаща сила, второто – отблъскваща, а третото неутрализира всичко, което се задържа в астралното поле. Важно е тези способности да се прилагат не негативно, а с позитивно и разумно разбиране. При нормални обстоятелства човекът има съвършената свобода отвътре да управлява тези три способности. Но е необходимо първо да се разбере, че диалектичното ядро в съзнанието непрекъснато се върти в един съдбовен кръг и след възход винаги се преживява падение, при което личността остава пленник на ограничеността на този свят. На второ място трябва да се разбере, че човекът трябва да умре според тази природа, за да може новият живот да получи възможност да се изяви, за да може Другият в микрокосмоса да израсне. Това вътрешно познание обаче може да се управлява от аза само до един определен момент. Не е възможно един ученик да е в състояние напълно и изцяло да проведе този процес на обновление със собствени сили, защото диалектичното съзнание може да действа само в съгласие с неговата собствена природа. Когато някой реши да тръгне по Пътя, водещ до истинско себепознание, много скоро една сила, която не е от тази природа, започва да изпълва неговото същество. Посредством тази свръхестествена сила ученикът реално осъзнава съществуването на един по-висш свят. И чрез това осъзнаване той може да вземе решение да поеме по Освобождаващия път и за части от секундата да прозре състоянието си на абсолютна зависимост от собственото си кръвно състояние. Ученикът се нуждае от това познание, за да може да осъзнае процеса на промяната, която ще трябва да се извърши в неговото същество. Съзнателно прилагане на трите способности Така ние установяваме, че ученикът взема своето решение въз основа на сигурната връзка с една сила, която не произлиза от тази природа и се явява връзка между него и неговата първоначална Прародина. Ние наричаме тази сила, тази връзка подсъзнателен спомен, чрез който Божествената любов ни стимулира към определена дейност. Чрез този подсъзнателен спомен кандидатът започва съзнателно да прилага трите свойства на своето дихателно поле. Той отново съзнателно отхвърля всички влияния, които могат да навредят на постигането на поставената цел. Целият този процес може да се извърши чрез прилагане свойството на неутрализацията. Който тръгва по този Път, повежда една голяма вътрешна борба, защото двете различни жизнени сили не могат да се свържат една с друга. Така започва един процес, чрез който подсъзнателният спомен, намиращ се в един от мозъчните центрове между големия и малкия мозък, започва интензивно да вибрира. Тази вибрация отваря седемте мозъчни кухини за Универсалната прана, за дъха на Божествения живот. Розата се разтваря за небесната слънчева светлина и нейната седморна сила се захранва от силата на Светия Дух, за да може чрез тази духовна сила да се постигне победа над стария живот. http://lectorium-ros...ications/01.htm

При някои хора първо минава през ума,хора всякакви,свят шарен...

Съмъртайм, всички четат,просто всеки отговаря според неговите разбирания и знания,до които е достигнал.Върхът е един,пътищата до него-много,колкото и душите,запътили се нагоре. Каква е отправната точка в едно търсене-зовът на Душата.Не я удовлетворява материалното битие и като такова не може да даде отговори на въпросите Кой съм аз? Смисъла на Живота,Бог....и още много.Както много други неща,всичко е на показ,но то съществува и го намираш само ако го търсиш.Наименованията може би са остарели,но понеже не сме сложили нови,още си ги ползваме Цитатите съм ги сложила,защото материалистичната наука отдавна започна да се доближава до Бога и да го открива.Айнщайн е пример за материалистичен учен с магично мислене и отдавна не единствен.

Алберт Айнщайн Бих искал да знам мислите на Бог; останалото са подробности. Вечната загадка на света е неговата познаваемост. Въображението е по-важно от знанието. Господ не играе на зарове. Да унищожиш предразсъдаците е по трудно,отколкото да разделиш атома на частици. Две неща ми вдъхват страхопочитание — сияещото небе отгоре и поучителната Вселена, в която се намирам. Две неща са безгранични: Вселената и човешката глупост. За Вселената все пак не съм сигурен. Единственото наистина ценно нещо е интуицията. Единственото, което обърква познанията ми, е моето образование. За съжаление вече стана очевидно, че нашата технологичност задмина нашата хуманност. Здрав разум е наборът от предразсъдъци, с които човек се е сдобил до 18-годишната си възраст. Зная защо има толкова много хора, които обичат да цепят дърва. В тази дейност те незабавно виждат резултатите. Има два начина да изживееш живота си. Единият е като мислиш, че не съществуват чудеса. Другият е като мислиш, че всяко нещо е чудо. Като цяло науката не е нищо повече от рафиниране на ежедневното ни мислене. Който никога не е грешил, никога не е опитвал нещо ново. Който обича да марширува, напразно има мозък в главата — гръбначният би бил достатъчен. На Бог не му пука за математическите трудности. Той интегрира емпирично. Най-трудното за разбиране нещо на света е данъкът върху доходите. Науката без религия е куца, религията без наука е сляпа. Не знам какви оръжия ще се използват в Третата световна война, но Четвъртата ще се води с тояги и камъни. Не можем да решим проблемите, като използваме същия начин на мислене, който сме използвали, когато сме ги създавали. Нещата трябва да са възможно най-опростени, но не и прости. Никога не мисля за бъдещето. То идва достатъчно бързо. Никога не е грешал този, който никога не е опитвал нещо ново. Няма толкова висша цел, която да оправдае използването на всякакви средства. Обичам да пътувам, но мразя да пристигам. Образование е това, което остава, когато забравим всичко, което сме научили в училище. Особено изглежда нашето положение на тази земя. Всеки от нас се появява тук не по собствено желание и без да е молил за кратък престой, без да знае защо и за какво, във всекидневния живот ние само чувстваме, че човек е тук заради другите, заради тези които обича и много други свързани с него човешки същества. Различията между минало, настояще и бъдеще са само една ужасно настойчива илюзия. Технологичният прогрес е като брадва в ръцете на патологичен престъпник. Три неща ми дават представа за вечността: "Престъпление и наказание", звездите и Дон Кихот. Уравненията са най-важни за мен, защото политиката се занимава с настоящето, а уравненията са за вечността. Човек започва да живее тогава, когато може да живее извън себе си. Човек трябва да живее твърде дълго, за да разбере колко кратък е животът. Човек не бива да преследва цели, които са лесно осъществими, а трябва да развие инстинкт за онова, което е едва постижимо чрез най-голямото усилие, на което е способен. http://bg.wikiquote....%B0%D0%B9%D0%BD

Мале,що учене,що зор,да открие топлата вода,да беше отворил Органона на Ханеман,написан преди двеста години,там си го пише с думи прости...ЖИЗНЕНАТА СИЛА..и се обясняват всички взаимовръзки...

Нещата са паралелни и при всеки и ма вариации,в едно е по-напред,в друго е малко по-назад,принципът е еднакъв.Може да има да си доработва едни неща и в същото време да е по-напред с други.Визирам посвещенията и нещата,които се постигат в интервалите между тях . При храненето говорим за достигнати идейно и съзнателно отработени трансформации.Там следващата стъпка е спиране на храната почти.Учителя го е казал-ще дойде време да ядете по една шепа жито на седмица... Иначе се получава като при отказалите цигарите-каже ли ти ,че не е пушил еди колко си години,месеци и дни...то това означава,че всеки ден е мислил за това...тоест пуши му се ,та му се плаче...

Да,връзката е обратна.На определен етап разбираш важността на това,с какво се храниш, какви енергии внасяш в себе си и в какви процеси участваш съзнателно или не в добиването на тази храна.После започваш да прилагаш и храненето/веге и суровоядство/ съзнателно,това те подпомага в Пътя. Затова бях пуснала тази тема Вегетарианството в духовния Път: http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=10134 Храненето е в зависимост от напредъка ти в духовното развитие,защото храна ти става Словото,тоест Божествената енергия,която е в изобилие,въпросът е дали ти можеш да я усвояваш,дали си достигнал нейните вибрации.Собствената гледна точка може да не е вярна и точно затова я сверяваш с Учител с главно У.

http://www.beinsadouno.com/статии/_/%d0%b1%d0%be%d0%b3%d0%be%d0%bc%d0%b8%d0%bb%d1%81%d1%82%d0%b2%d0%be-%d0%b8-%d0%b1%d0%be%d0%b3%d0%be%d0%bc%d0%b8%d0%bb%d0%b8/%d0%b1%d0%be%d0%b3%d0%be%d0%bc%d0%b8%d0%bb%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d0%b8-%d1%81%d0%b8%d0%bb%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%bd%d0%b0-%d0%bc%d0%b8%d1%81%d1%8a%d0%bb%d1%82%d0%b0-r513

http://www.beinsadou...1%82%d0%be-r551 Когато един „аз” се освободи от илюзиите си във връзка с недоволството, тогава отношението му към другите азове прераства в любов. В това число и към себе си и към Бог като азове. По тази причина любовта, която един „аз” изпитва към другите азове, не зависи от степента на съвършенство на другите азове, а само от неговата собствена. А Бог, като абсолютен и съвършен Аз, изпитва абсолютна любов към всички азове. http://www.beinsadouno.com/статии/_/%d1%81%d0%b5%d0%b1%d0%b5%d0%bf%d0%be%d0%b7%d0%bd%d0%b0%d0%bd%d0%b8%d0%b5-%d0%b5%d0%b7%d0%be%d1%82%d0%b5%d1%80%d0%b8%d0%ba%d0%b0/%d0%bd%d0%b5%d0%b4%d0%be%d0%b2%d0%be%d0%bb%d1%81%d1%82%d0%b2%d0%be%d1%82%d0%be-%d0%b8-%d0%b7%d0%b0%d0%b4%d0%be%d0%b2%d0%be%d0%bb%d1%81%d1%82%d0%b2%d0%be%d1%82%d0%be-%d0%ba%d0%b0%d1%82%d0%be-%d1%84%d0%b0%d0%ba%d1%82%d0%be%d1%80-%d0%bd%d0%b0-%d0%b5-r227

Благодаря на Креми,която ме научи да БЛАГОСЛАВЯМ.Веднага си връщам хармонията,баланса и Любовта,независимо от случващото се.

http://www.beinsadouno.com/статии/_/%d1%81%d0%b5%d0%b1%d0%b5%d0%bf%d0%be%d0%b7%d0%bd%d0%b0%d0%bd%d0%b8%d0%b5-%d0%b5%d0%b7%d0%be%d1%82%d0%b5%d1%80%d0%b8%d0%ba%d0%b0/%d1%83%d1%87%d0%b8%d1%82%d0%b5%d0%bb%d1%8f%d1%82-r31

Хитлер е бил в час със окултизма,По какъв начин са ползвани знанията е въпрос на личен избор,всеки го прави задължително. Независимост от материалните условия-много голяма тема за цял един живот, и повече от един.Може да се формулира и със заглавие Достигане на вътрешната хармония,или Намиране на Бога в нас и около нас,също Духовния път...и всички те заедно....Докато имаме изисквания към хората,обстоятелствата около нас,към държавата,света....да ни осигурят условия,в които мислим,че ще сме щастливи,сме много далече от това състояние,както и от състоянието на здраве.Първите няколко стъпала са осъзнаването ,че никой с нищо не ти е длъжен,отвън виждаш това,което е вътре в теб,всичко ,което ти се случва не е случайно,ти си го сътворил-закона за Карма,дошъл си да страдаш на тази земя,а не да се удоволстваш,имаш да изпълниш определени задачки и да отработиш други...Познай себе си...Когато започнеш да чуваш и да разбираш шепота на Душата,която е връзката ти със Духа,започва просветлението...и отвоюване независимостта,защото Истината ни прави свободни.Ставаме будни.Пътят е дълъг,белязан е от посвещенията.Финалът е отваряне на сърдечната чакра,влизане в Любовта,Не аз,а Христос в мен. Когато спреш да имаш изисквания към когото и да било,благодариш за всичко,знаеш,че всичко е за добро, и че Отеца се грижи за всички,че всичко си е на мястото,ти си в хармония.

Форума е с духовна насоченост,така че е нормално да не пишем за манджи,лук и чалга....

Тези са духовни,но с обратен знак.И те имат да свършат туй-онуй.Но нищо не става без съгласието на Отеца....

Всички езотерични източници засягат темата за посвещенията-да наречем нивата с точния термин.Всеки може да прецени къде е.

Дефинирай какво за теб лично значи агресия.

Говорим едно и също с различни думи.Смисълът е един.

Кредитите са на приключване.Има само Тук и Сега.

Шанс има винаги,просто трябва да го потърсиш и пожелаеш от сърце. Ще ти дам пример с моя приятелка.Беше поискала да спре да яде месо,но не и се удаваше,Накрая беше отправила гореща молитва за помощ.От следващия ден изчезна всяко желание за месо.Това се случи преди много години... Иначе извинения можеш да си намериш винаги и за всичко.

Не е въпрос на нужда,а на достигнато ниво в духовния път.Ако го е достигнал,то ще се появи и съответен учител/наставник.И няма да носи табела,че е такъв,както и нещата ще се случат много фино,просто ще подаде насоки в приятелски,а не менторски разговори.Свободната воля ще бъде налице...дали ученика ще последва идеите.След време,когато напредне по пътя,ще може да оцени подадената насока.

Имат независимост от материалните условия,хранят се оскъдно,обикновено с жито и някой плод,но не защото са на диета,а защото нямат нужда от храна.Всъщност могат и да не приемат храна,защото приемат директно енергията.Те са в света,но не от него.Занимават се с духовни практики.Най-често и работата,с която си изкарват средствата е от такъв тип.

Образованието започва от тук: Какво е майчина любов Малкото момче отишло една вечер при майка си в кухнята, д...окато тя приготвяла вечерята и малко притеснено й подало лист хартия, на който старателно било написало няколко реда. След като майка му си подсушила ръцете с кърпата, тя го прочела. На него пишело: * За подрязването на храстите в двора – 5 долара; * За това, че съм си почистил стаята тази седмица – 1 долар; * За ходенето ми до магазина вместо теб – 50 цента; * За наглеждането на малкото ми братче, докато ти пазаруваше – 25 цента; * За изхвърлянето на боклука – 1 долар; * За окосяването на поляната пред къщата – 5 долара; Общо: 12.75 долара След като го прочела, тя го гледала продължително време без да каже нито дума. Момчето можело да види как спомени преминават бързо през съзнанието й! Тя взела химикал, обърнала листа на другата страна и написала следното: * За деветте месеца, през които беше в мен, растейки – не ми дължиш нищо! * За всичките нощи, през които съм бдяла над теб, лекувайки те и молейки се за теб – не ми дължиш нищо! * За всички сълзи, които си ми причинил през годините – не ми дължиш нищо! * За всички нощи, изпълнени с ужас и притеснения, които знам, че ми предстоят – не ми дължиш нищо! * За всички играчки, дрехи, храна и дори за издухването на носа ти – не ми дължиш нищо! И така, когато събереш всичко, получаваш цената на моята любов. Тя е безплатна! Когато момчето прочело това, което майка му била написала огромни сълзи изпълнили очите му. То погледнало право към майка си и й казало: “Мамо, сигурен съм, че те обичам много!” След което взел химикала и с големи букви написал: ВСИЧКО Е НАПЪЛНО ИЗПЛАТЕНО! От ФБ.